|
|
|
Дипломна работа
На тема:
УПРАВЛЕНИЕ НА БАНКОВИЯ РИСК И НАСОКИ ЗА НЕГОВОТО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение.
ПЪРВА ГЛАВА. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА БАНКОВИЯ РИСК В БЪЛГАРИЯ.
3.1. Обекти и субекти на вътрешния банков контрол.
3.2. Проблеми на търговските банки при кредитирането. Банков надзор. Контрол на БНБ върху дейността на Търговските банки.
ВТОРА ГЛАВА. НАСОКИ НА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА БАНКОВИЯ РИСК В БЪЛГАРИЯ. ИНВЕСТИЦИОННА ДЕЙНОСТ.
Заключение и обобщаващи изводи.
Използвана литература.
Въведение
Законът за банките определя банката като “акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”2. Това определение за банките в най-обща степен характеризира тяхната роля, а оттам по метода на анализа дейността на банките се извежда и самата същност, мисия, цели, задачи и видове банкови услуги и сделки в България. Актуалността на темата произтича от необходимостта за всяка банка в България да се стабилизира и продължава да се развива по отношение брой и количество клиенти, различни ориентации и разнообразие в сделките на кредитния, капиталовия и паричния пазар, възможностите за продуктови иновации. Всички тези проблеми и тенденции са пряко свързани с икономическата обстановка в страната ни, тенденциите на развитие на банковото дело преди и след въвеждането на Паричен и Валутен съвет и неговите ограничения, рестриктивната фискална политика на правителството по отношение развитието на банковия сектор, както и от възможността за развитие на банковото дело и все още ниската степен на ресурсна и информационна обезпеченост за преките и косвените потребители на банкови услуги в България.
Търговските банки са основно звено на банковата система, с основен предмет на дейност финансово посредничество и бизнес с пари. Те мобилизират и превръщат в активно действащ капитал значителна част от паричните ресурси в икономиката, извършват разплащания между фирми и граждани, осъществяват разнообразни кредитни, инвестиционни и други операции. По този начин те позволяват да се раздвижат спестяванията на населението, да се преодолеят затрудненията, произтичащи от несъответствия в движението на стоките и парите, да се уреждат навреме и без загуби отношенията между предприятията в страната и чужбина. Така банките допринасят за по-пълно и рационално мобилизиране и използване на финансовите ресурси, за непрекъснато и ритмично осъществяване на възпроизводствения процес и повишаване на ефективността в него.
Търговските банки са силен фактор в осъществяването на финансовата политика на страната. Благодарение на тесните си връзки с регулиращите органи и Правителството, а също и с налаганите нормативни разпоредби, банките играят основна роля при поддържането на доверието в паричната система. По тази причина съществува значителен интерес от успешното функциониране на банките, особено що се отнася до тяхната ликвидност и платежоспособност.
С дейността си търговските банки оказват влияние на стопанския живот в страната и на икономиката като цяло. Това налага съществуването на звена за вътрешен контрол в банките с цел тяхното по-ефективно опериране и ограничаване на риска.
Основната цел на настоящата дипломна работа е да се характеризира значимостта от осъществяването на контрол на банковите системи и в частност на банковия риск при кредитиране и инвестиционна дейност (активни банкови операции). Описани са основните механизми на хеджиране на риска (напр. доверителни фондове за управление на активите на банките), на които банките могат да разчитат за подобряването на своята ликвидност и на риска, за да подържат адекватна платежоспособност.
За изпълнението на тази цел са систематизирани особеностите на банковият сектор, който представлява основните институции, които осъществяват оценката на риска и възвръщаемостта от финансовото посредничество. Те се явяват особено важни за България, разглеждана от позицията на страна преговаряща за присъединявана към Европейския съюз.
Актуалността на темата се определя от факта, че в последните години се наблюдава засилващо влияние на търговските банки, породено главно от двустранните им функции - от една страна като оръдие на държавната политика, а от друга - като източник на финансиране на бизнеса. Нарастващото им влияние е и в резултат от преустройството на банковата система, като основните групи причини за това преустройство са:
Последните няколко преходни години от икономическото развитие на българската държава потвърждават важността на състоянието на финансовата система и връзката му с икономическите спадове и растеж. Това е и основната причина все по-често международни и национални надзорни институции да контролират и осигуряват по-добро и ефективно функциониране на банковата система и управление на банковия риск.
Много често подценяването на важността и значимостта на контролните процедури води до нарушаване на финансовата дисциплина в банковата система, а това се отразява негативно върху нормалното функциониране на банковия сектор.
Целта на дипломната работа и на анализа е да се определят основните аспекти на проявлението на банковия риск спрямо българската икономическа действителност и на тази база да се определи политиката по управление на подобни рискове, да се набележат основните насоки на работи и анализ в българската банкова практика в синхрон със стандартите на банкиране в ЕС. Ефективният вътрешен контрол, чието анализиране и определяне като ефективна политика за управление на банковия риск, е предпоставка за финансова стабилност, а следователно и стабилна икономика. Целта на контролните функции (вътрешни и външни за банката), е насочена към подобряване на услугите в банковата система, към стриктно спазване на съществуващите закони и наредби, към защита интересите на клиентите, към подобряване на финансовата стабилност като цяло.
Методите на анализ, използвани в дипломната работа са на база теоретичните и практически предпоставки и анализи да се определи възможността по-лесно и ефективно да се управлява банковия риск при основните функции на банките - кредитната им функция и при инвестиционната им такава. Използвани са и съпоставителни схеми със западната банкова практика с цел да се определят насоките на работа при изграждането на ефективна система за вътрешен и външен банков надзор и контрол върху тези дейности.
Спрямо актуалността и конкретиката на темата са използвани литературни източници, обединени в няколко категории - нормативни актове (закони, наредби и правилници); специализирана икономическа литература по разглежданата проблематика; статии, анализи и коментари относно ликвидността и кредитните дейности на търговските банки в България след 1997 година; интернет източници и други.
…………………
Заключение и обобщаващи изводи
Ролята на банките в икономическата система прави фалитите им изключително опасни за развитието на отделни предприятия и институции и на икономиката като цяло. Банковите фалити предизвикват загуби от депозиторите и акционерите, влияят отрицателно на заемополучателите като ограничават възможностите им за кредити, намаляват доверието на обществото във финансово-кредитната система. Ето защо изследването на контролируемите параметри в банковата система има толкова важно значение.
На макро равнище доверието към системата от търговски банки е съществено условие за насочване на спестяванията в икономиката към банковите канали. Доверието на вложителите в банките е първостепенна за функционирането им в пазарни условия. Загубите на банките се отразяват върху почти всички сектори на икономиката. По тази причина банките трябва във всеки момент да държат сметка за отговорността както към самите себе си и депозиторите, така и към икономиката като цяло. С важно практическо значение за ръководството на всяка една банка е да създаде ефективно функционираща система за управление на общия банков риск, както по отношение на активните си банкови операции, така и по отношение на пасивните банкови операции. Това ще даде определена сигурност при самото диверсифициране на определени банкови операции в цялостната рискова експозиция както за банката, така и за нейните акционери и вложители. Подобряването на системата за управление на банковия риск е предпоставка за повишаване възможностите за инвестиционна и иновационна дейност в краткосрочен и дългосрочен аспект на работа.
В последните няколко години банковата система укрепва в съответствие с изискванията на банковия надзор. Тези изводи се потвърждават и от изследвания на международни финансови институции по отношение и на кредитната експанзия и общата защитеност спрямо пределното ниво на допустими рискове в банковата активна и пасивна експозиция. В банковия сектор се наблюдава значителна промяна в поведението на търговските банки, които стават значително по-предпазливи и внимателни при отпускане на кредити. Това води до бързо нарастване на ликвидността в банковата система, подобрява показателите за капиталова адекватност и рентабилност.
Възстановява се нормалното функциониране на междубанковия паричен (в това число валутния пазар). Успешно приключва и приватизацията в банковия сектор, като са привлечени сериозни чуждестранни инвеститори с дългосрочни интереси в българския финансов сектор. Дава се и тласък на инвестиционната и иновационна дейност което е пряко следствие от възможностите банковата система и конкретно всяка банка да диверсифицира (хеджира) общия си банков риск и най-вече рисковете, свързани с кредитната дейност. В тази връзка управлението на международните активи като част от инвестиционната банкова дейност довежда до тяхното значително нарастване.
Последните няколко години България провежда радикална (в сравнение с други държави от Централна и Източна Европа) и успешна банкова реформа. Днес българската банкова система е в относително добро състояние. Приватизирането на държавните банки и навлизането на чуждестранни инвеститори в този сектор допринесоха за развитието на конкуренцията, за развитие на нови услуги и за цялостното подобряване на климата на финансовите и банковите пазари.
Заедно с извода за съществуваща стабилност, може да се твърди, че банковата система на България тепърва трябва да работи за развитието си и за по-висока ефективност и минимизиране на риска.
С промените в Закона за БНБ се подобрява банковото законодателство като цяло, както и в частта си за управление на кредитния и инвестиционния риск. Направени са множество иновации, свързани с оперативния банков риск при въвеждането на ефективни системи (спрямо стандартите на ЕС) за вътрешен банков контрол. Като цяло БНБ се стреми да определя правилата и с това да гарантира стабилността на системата.
Едновременно с много добрите показатели за капиталова адекватност и ликвидност на банките, в България има е добре функциониращ банков надзор. Това се потвърждава и от представители на бизнеса, голяма част от които дават сравнително висока оценка за стабилността и надеждността на банковата система.
………………………..
Темата е изготвена 12.2005г.
В темата са посочени 16 източника на информация.
Темата съдържа таблици и графики.
2 Закон за банките, ДВ. Бр. 52/1997г., изм. и доп. 31.01.2000г.
]]>
