|
|
|
Дипломна работа
На тема:
Израело-палестинския конфликт в контекста на външната политика на сащ в периода 1980-2002 г.
2005г.
Съдържание
I. Държавата Израел - създаването и арабския свят 3
І.1. Основи на конфликта между Израел и арабските държави 3
І.2. Развитие на конфликта между Израел и арабските държави - от 1948 година до днес 9
ІІ. Новите реалности в Света и Близкия Изток 30
ІІ.1. Развитие, взаимоотношения и влиянието им върху израело-палестинския конфликт 30
ІІ.2. Съвременна Израелска концепция за сигурност 32
III. Приоритети във външната политика на САЩ в контекста на израело-палестинския конфликт 41
ІІІ.1. В предисторически план до 1980 г. 41
ІІІ.3. Промяна в акцента на външната политика - войната в Персийския залив 48
Една от “горещите точки” на планетата е Близкия изток, където конфликтът между евреи и араби продължава почти век. Със зараждането на националистическото движение в края на ХІХ в., наречено ционисти2, чиято програма е насочена към обединение на всички евреи, започва прокламирането и на основната им цел - създаване на еврейска държава. Евреите не се съобразяват с факта, че “земята на техните прадеди” са населени от араби и започват периодични преселения, особени интензивни около Втората световна война. С обявяване независимостта на Израел, започва изселването на арабското население от Палестина и превръщането му в изгнаник, създава от своя страна проблемът с бежанците за съседните арабски държави, което заедно с периодичните военните конфликти превръщат Близкия изток в несигурен регион, създаващ риск за мира в света.
Теза: Нестихващият конфликт между евреи и араби е сложен процес, следствие от редица фактори - икономически и политически, допълнително комплицирани и от различията в традициите и ценностите на двете страни, участнички в конфликта. По своята същност различията в традиционните ценности, носят специфичен национален, исторически, етнически и религиозен характер. Макар първопричини за конфликта да са еврейските преселения, провъзгласяването на държавата Израел и политиката на великите сили, причините за продължаващия конфликт следва да се търсят и в двете страни, тъй като траен мир и разбирателство може да се постигане единствено със съдействието на преките участници.
Но за разрастването и неразрешаването на конфликта не са подценяване е фактори като: ролята на водените от САЩ и Великобритания външни политики, интересите и преследваните цели, Студената война и др. регионални фактори.
В унисон с възприетата от САЩ роля след края на Втората световна война на водеща икономически и политическа сила в свет, подтиквани до определена степен и от силното еврейско лоби, американската администрация започва активна политика в Близкия изток, по специално по отношение на Палестина.
Темата е изключително актуална, особено в контекста на процесите на глобализация и интеграция, отваряне на границите, което заедно с положителните въздействия и ефекти, носи и негативи и рискове за сигурността - независимо регионална или глобална. Всички ежедневно сме свидетели на нестихващите сблъсъци, терористични атаки, все по-често самоубийствени.
Настоящата дипломна работа има за цел да проследи израело-палестинския конфликт в контекста на външната политика на САЩ в периода след 1980 г.
Целта ще постигна с решаването на задачите:
Характерно за израелско-палестинския конфликт е многофакторната му обусловеност - зародил се като противоречие между арабското население на Палестина и еврейските преселници още в началото на ХХв., дълги години той е подклаждан допълнително от културни различия, икономически и политически интереси на двете противопоставящи си страни, и не на последно място интересите на САЩ и други велики сили, като Великобритания, СССР, съседните арабски страни, а и ООН също не е безучастна към конфликта.
Активна политика по отношение на близкоизточния конфликт САЩ възприемат с идването на власт на Труман след Втората световна война след започналата Студена война, когато съюзна еврейска държава Израел е с важно геополитическо значение спрямо СССР. Фактор за решението е и традиционното ционистко лоби в САЩ. Затова още след обявяването на независимост на Израел (пренебрегвайки разпоредбите на ООН) САЩ подкрепят новата държава политически и икономически. С малки изключения (например Кенеди, стараел се да води относително балансирана политика в Близкия изток) до 1980г. повечето американски президенти (особено Л.Джонсън) подкрепят явно или тайно Израел, като при това почти напълно пренебрегват исканията и интересите на арабите. Особено политиката на подкрепа проличава с “неутралитета” на САЩ по време на Шестдневната война от 1967г., честото саботиране на приемането и прилагането на резолюции на международната общност и др.
Характерно място и роля за продължаващия конфликт обаче следва да се отдаде и на враждебността между араби и евреи, търсенето на военно решение на проблемите и постигане на целите с всякакви средства и от двете страни. Като основен довод на своите действия палестинците изтъкват правото на самоопределение, като използват всички форми на протест, открити военни действия и терористични операции. Израел пък поддържа властта си със сила и репресии, които оправдава с тезата, че терористите нямат граждански права. Резултатът - макар много спрени опити за терористични атаки, загиналите в бомбени атентати с коли- или хора-бомби, загиналите евреи нарастват. Периодично израелската армия предприема военни операции, окупира територии, например в началото на 2003 г. окупираха бежански лагери в Газа, в отговор на последвалия атентат с 23 жертви, армията отново нахлува в ивицата Газа. На 23 срещу 24 януари насилието отново ескалира когато трима израелски войници са застреляни от засада при палестинско нападение край град Хеброн на Западния бряг. Часове по-късно израелски бойни хеликоптери, подкрепени от 20 бронирани машини, извършиха операция в град Газа.
За решаването на конфликта са предприемани редица дипломатически инициативи, зачестили особено след Интифадата (т.нар. Въстанието на камъните), избухвало 1987г. След промените в Източния блок от 1989г. довели до края на Студената война и падането на Желязната завеса, се променят и реалностите в Близкия изток. Все по-активна става международната общност за мирно решаване на конфликта и предприемане на отстъпки и от двете страни. През 90-те години САЩ водят изключително активна дипломация за мирно разрешаване на конфликта - но след провала на преговорите в Мадрид (1991), последвана от Осло (1993), Уай ривър (1998), Кемп Дейвид (2000) и множество официални срещи. Често в политиката на САЩ по отношение на израелско-палестинския конфликт, значение имат и други регионални конфликти и също интереси на Щатите, каквито са например Ирано-Иракската война (1980-1988), окупирането но Кувейт от Ирак (1990) и войната в Персийския залив (1991), свалянето на талибаните в Афганистан (2001) и Саддам Хюсеин в Ирак (2003) и мн. др.
Не могат обаче да се пренебрегнат и опитите на международната общност особено в последните години за стабилизиране на региона, тук следва да се споменат редицата резолюции на ООН и разбира се изработената “Пътна карта за мир в Близкия изток”, под егидата на ООН, САЩ, Русия и ЕС.
Планът “Пътна карта”, приет от израелския кабинет след ожесточени спорове на 25.5.2003, дава възможност за осъществяване на примирие между Палестина и Израел, и за възстановяване на мирните преговори между Израел и Ливан, като и между Израел и Сирия. Съгласно плана трябваше да бъде създадена неофициално Палестинска държава през втората половина на 2003 година, а през 2005 година официално да бъдат очертани границите между двете страни. Едва след това Палестина и Израел ще обсъдят висящите въпроси, например за палестинските бежанци, за статута на Източен Йерусалим, за еврейските населени пунктове на палестинска земя и така нататък. Пътната карта изисква Палестина да проведе реформи в политическата и правосъдната система, и да предотврати терористичните действия на екстремистите, а израелската страна трябва да спре изграждането на населени пунктове на евреите. Като цяло, планът “Пътна карта” е добър вариант за преодоляване на безизходицата в мирния процес в Близкия Изток, но изпълнението му е прекъснат от продължаващото изграждане на израелската стена, нестихващите атентати и пр.
Лъч надежда за мир носи инициативата, представена в Женева 12.2003, предвиждащ учредяване на палестинска държава и премахване на повечето еврейски поселища, като на Израел се дава право да реши колко палестински бежанци иска да приеме.
………………………….
Темата е изготвена 06.2005г.
В темата са посочени 25 източника на информация, включително и чуждоезични.
Темата съдържа една графика - карта.
2 Наречено на планината Цион, в близост до Ерусалим
]]>
