чрез фиксиране на определена социологическа система и отчитане следствията за цялото и неговите елементи от взаимодействието между елементите и на цялото със средата. Същевременно структурира и функционирането – термините се използват за обозначаване на напълно самостоятелни теоретични направления. Въвеждането им като основно методическо средство в западната социология е в средата на ХХ век и е свързано с отказа общественият живот да се свежда до психологично равнище на обяснение. Обществото може да съществува само в равновесие, ...