Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Реферат

На тема:

Прогнозиране, планиране и бюджетиране. Програма ФАР

2003г.

Съдържание:

  1.  Увод
  2.  Прогнозиране и планиране
  3.  Европейски програми
  4.  Програма ФАР
  5.  Прогнозиране планиране и бюджетиране

Увод

В

съкровищницата от легенди и сказания на всеки народ неизменно присъства и притчата за крехката клонка, която всеки може да счупи и за снопа от клонки, който не може да бъде прекършен. Такава притча има и Европа. Тя се нарича “европейска идея” или идеята за единна Европа без граници. Тя съпътства историята на стария континент от Средновековието до нашата съвременност. Тя е ангажирала умовете на хора като Жан-Жак Русо, Виктор Юго, Астрид Бриан и цяла поредица други, чиито имена трудно могат да бъдат изброени. За такава Европа мечтаеха пацифистите от двадесетте години на нашето столетие, разсъждавайки може би наивно, но логично-войните се водят за граници, ако се премахнат границите, завинаги ще бъдат изкоренени войните. В тежки за континента периоди европейската идея неизменно се е възраждала с надеждата, че именно тя ще даде отговор на всички предизвикателства. В годините на икономическа разруха след края на Втората световна война, на демографска катастрофа и драстичното разделение на Европа, когато метафората “желязната завеса” и съвсем истинската Берлинска стена се превърнаха в символи на цяла епоха, европейската идея се възроди за пореден път, а солидарността стана ключова дума.

Това разделение не позволи на Европа да изгради единен икономически организъм и да гарантира просперитет за всички.”Европите” станаха две, всяка от които пое по свой път. В така наречения Източен блок обединителните процеси се насочваха и изпълваха със съдържание чрез двустранни договори, чрез създадения през 1949г. Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ и възникналата във военно-политическата сфера през 1955г. Организация на Варшавския договор. След 1989г. с развитието на демократичните процеси в страните от Централна и Източна Европа тези две организации престанаха да съществуват.

Европейската интеграция е дело на държавите от Западна Европа и тя има друга динамика, друго съдържание и друга философия.

Интересен е фактът, че няма общоприета дефиниция за понятието интеграция. Известно е, че то е взаимствано от точните науки и при свободно тълкуване означава взаимно проникване.

Само четири години след Втората световна война те като, че ли изпробваха всички познати форми на сътрудничество в икономическата, политическата и военната сфера. През 1948г. осъществяването на Програмата за възстановяване на след военна Европа, известна като плана “Маршал”, доведе до създаването на Европейската организация за икономическо сътрудничество /ЕОИС/, която съществува и до днес, но от 1961г. се нарича Организация за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/.Пак през 1948г. в Брюксел е подписан Договор за икономическо, социално и културно сътрудничество и съвместна отбрана. Така възникна Западният съюз, който от 1954г. се нарича Западноевропейски съюз/ЗЕС/.На 04.04.1949г. се полагат основите на тясното взаймодействие във военно-политическата област между САЩ, Канада и Западна Европа в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор/НАТО/.На 05.05.1949г. се създава съвета на Европа-политическа междудържавна организация, предназначена да обединява усилията за утвърждаване на демокрацията, основните права и свободи на човека и да насочва сътрудничеството в хуманитарните сфери.

И така Европа върви към своето бъдеще стъпка по стъпка, и България заема своето място в европейското семейство.


Прогнозиране и планиране

Успешното развитие на обществото зависи от съчетаването на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните приоритети. Твърде често под натиска на политиците, заинтересованите групи, медиите и обществеността управляващите насочват усилията си към краткосрочните и средносрочните приоритети. В същото време във всяко общество правителството трябва да бъде гарант за бъдещето, да се съобразява с интересите на бъдещите поколения  по начин, който е невъзможен за отделната личност, семейството, бизнеса. Това налага да се използват различни методи за предвиждане на бъдещето. Определянето на приоритетите на социалното развитие в съвременния свят е тясно свързано с предвиждането на бъдещето, или т.нар. foresight. Някои изследователи правят разлика между прогнозирането (forecast) и предвиждането на бъдещето (foresight). Според тях прогнозирането предполага предприемането на някакви действия, докато предвиждането на бъдещето е по-пасивна дейност и би трябвало да предхожда прогнозирането. Опитът на различни страни показва, че осъществените национални проекти за предвиждане на бъдещото развитие на обществото често са последвани от конкретни мерки в областта на националната политика. Поради това по-нататък в изложението за английския термин foresight ще използваме понятието прогнозиране, или буквалния превод форсайт.

Прогнозирането представлява процес на системно изследване на бъдещето, при което се изгражда представа за него в средносрочна и дългосрочна перспектива и се цели вземането на решения в настоящето чрез съчетаване на усилията на различни участници и заинтересовани страни. Прогнозирането може да обхваща икономическото и социалното развитие на обществото като цяло или да се концентрира само върху определен аспект - най-често развитието на науката и технологиите и тяхното влияние. Нарастващият брой на националните инициативи за технологично прогнозиране показва, че се търсят разнообразни инструменти за определяне на политиката в областта на науката и технологичното развитие, за да се отговори на съвременните предизвикателства. Към тях се отнасят: 

Целите на технологичното прогнозиране могат да се обобщят като създаване на стратегическа основа за научната и технологичната политика на равнище държава или отделна фирма. При националните програми участието на различни организации и бизнеса създава предпоставки за изработване на общо стратегическо виждане за бъдещето на страната.

Публикациите на PREST, изследователското звено за проучване на политиката в областта на науката и технологиите към университета в Манчестър показват, че най-често срещаните цели при технологичното прогнозиране на държавно равнище са:

Други специфични цели на технологичното прогнозиране могат да бъдат подкрепа на подготовката за членство в ЕС (Унгария), по-добро участие в изследователските програми на ЕС (Испания), развиване на умения за технологично прогнозиране (Германия - 1993 г., Франция - 1995 г.), разработване на методология за технологично прогнозиране (1998 г.).

Формата на резултатите от технологичното прогнозиране е различна: секторни анализи, списъци на критичните технологии, приоритети и препоръки към формирането на политика, сценарии, бази данни въз основа на отговорите, получени от участници в Делфи проучване, и др.

Основният проблем при прогнозирането е, че изгодите от него не са непосредствени както за отделната фирма, така и за общественото развитие. Прогнозите се оценяват трудно и поради това за част от участниците могат да изглеждат като загуба на време и ресурси, когато трябва да решават непосредствени задачи. Прогнозирането не е панацея и неговите възможности трябва да се оценяват реалистично.

 Развитие на националното прогнозиране

  Прогнозирането на науката и технологиите се развива бързо от 50-те години на миналия век. През този етап се създава нова общност на учени, занимаващи се с прогнозиране главно във военната област и промишлеността. От началото на 70-те години се осъществява технологичното прогнозиране на държавно равнище. През 1971 г. Япония публикува своята първа тридесетгодишна технологична прогноза. От средата на 80-те години броят на националните програми за прогнозиране се увеличава рязко. САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Япония, Холандия и Нова Зеландия извършват неколкократно прогнозиране на своето технологично развитие. През 90-те години национални прогнозни програми осъществяват Южна Корея, Австралия, Швеция, Австрия, Ирландия, Унгария. В бившите социалистически страни също се правят успешни опити за прогнозиране на развитието на науката и технологиите. През 1972 г. в бившия СССР се прави 20- годишна комплексна прогноза за развитие на научно-техническия прогрес и неговото влияние върху социално-икономическото развитие. Политическите и икономическите промени в края на 80-те и началото на 90-те години прекъсват опитите за дългосрочно прогнозиране и те се възстановяват към края на 90-те години след настъпване на макроикономическа стабилизация и растеж.

В началото на новото столетие Малайзия, Великобритания, страните от АСЕАН, Чехия, Полша, Германия, Венецуела, Бразилия, Чили и Дания осъществяват инициативи на национално равнище за прогнозиране на науката и технологиите. Според публикуваните изследвания положителните резултати от прогнозирането са промени в изследователските приоритети (например в Германия след 1996 г. се наблюдава преориентация на изследователската дейност от областта на физиката към науките за живота), по-добро взаимодействие между фирмите и преориентиране на финансирането към гранични научни области (Япония), селективно развитие на научни изследвания и насочване на ресурси (Холандия) и др. [6] В Унгария резултатите от технологичното прогнозиране се дискутират от парламентарни комитети  и се създават работни групи за изследване на тяхното влияние върху политиката на страната в различни области. Пет от министерствата включват резултатите от технологичното прогнозиране в своите документи за стратегическо развитие. От 2001 г. програми за технологично прогнозиране чрез национално финансиране се разработват в Гърция и Турция.

Проследяването на националните програми за технологично развитие дава основание на изследователите да твърдят, че могат да се определят три “поколения” програми за технологично прогнозиране:

Прогнозирането разширява своя обхват, като еволюират и техниките на неговото осъществяване. През 90-те години в национален и в световен мащаб започват да се създават общности на организаторите и участниците в дейностите.

 Практиката на националните форсайт програми

  Практиката на националните програми за прогнозиране се изследва задълбочено години наред от PREST. Резултатите показват, че успешното осъществяване на националните Форсайт програми изисква да се вземат решения в няколко основни области: 

1. Сформиране на екип. Повечето национални програми възникват чрез подкрепата и обединяването на усилията на няколко организации, ведомства, влиятелни личности. Важно значение за започването на програмите имат т.нар. “шампиони, или лидери” на програмата. В повечето страни това са лица, които работят в националните ведомства и са придобили знания за прогнозиране чрез участие в международни форуми или от консултанти от собствените си страни. В страните кандидатки инициатори са също изследователи и ръководители от научни институти или организации, които имат опит в разработването и изпълнението на проекти, финансирани изцяло или частично от Европейския съюз.

Лидерите или организациите - инициатори, често срещат съпротива от други ведомства или министерства. В много случаи те правят проучвания и изготвят аналитични материали, като използват опита на други страни или канят чуждестранни лектори. Например през 60-те години американски консултанти са поканени за лекции в Япония с цел да убедят представителите на индустриалните среди в необходимостта от прогнозиране. В Германия важно значение за технологичното прогнозиране изиграва сътрудничеството с Япония, във Великобритания - мнението на немски специалисти. В страните, в които не се прави официално проучване на възможностите да се извърши прогнозиране (Австрия, Унгария, Чехия), се канят чуждестранни експерти. Например експерти от PREST участват като лектори или консултанти при прогнозните дейности в Унгария, Чехия и Турция. Много страни са натрупали голям опит в прогнозирането. Например петгодишните прогнози за технологичното развитие в Япония са рутинна практика.

Подкрепата за осъществяването на форсайт програма изисква умели решения и по отношение на осведомяването на обществеността за ползите от нея.  Важно е да се прецени необходимостта от организиране на конференции и семинари, участието на медиите, обучение по прогнозиране и др.

Възможни са различни възражения срещу програма за прогнозиране - от твърдението “бъдещето не може да се предвиди”, през случайността в науката и инерцията до компетентността на институцията, провеждаща програмата, и разходите.

2. Спонсорство. То включва три основни проблема: кой взема решение за осъществяване на програма за прогнозиране; кой осигурява средствата; как се съставя и разпределя бюджетът. Обикновено спонсори са министерствата (в Австрия - Федералното министерство на науката и транспорта, в Норвегия - Министерството на труда и държавната администрация, във Франция - Министерството на индустрията, в Германия - Федералното министерство на образованието и науката), макар че в много случаи прогнозирането се извършва от други организации - главно националните академии на науките, индустриални организации, частни консултанти, група изследователи, сформирана за целта, и др. (например в Португалия програмата има трима спонсори от бизнеса, науката и промишлеността, в Швеция - трима спонсори от индустрията и научноизследователската общност). Спонсорите се включват в структурата за управление на проекта.

През последните години се наблюдава акумулиране на средства за прогнозиране от различни източници. Например програмата “FUTUR” в Германия (2002 г.) и текущата форсайт програма на Великобритания използват средства на повече от едно ведомство. Един от панелите във Великобритания, свързан с превенцията на престъпления, се финансира от Министерството на вътрешните работи. В страни като Франция, Финландия, Холандия различни ведомства осъществяват прогнозна дейност в своята област и я финансират самостоятелно. Реализацията на програмите е свързана и с разплащания с много организации, които осигуряват участници за панелите, работните групи, попълването на въпросници и други задачи.

Неофициалното спонсорство играе важна роля и трябва да му се отдава дължимото. То може да се изразява в предоставяне на участници от организациите, без да се изисква заплащане, участие в разпространяването на информация за форсайт програмите, предоставяне на помещения за участие в работни срещи, семинари и др.

3. Цели.  Целите трябва да бъдат формулирани точно. Както беше посочено, те варират от осигуряване на стратегическа информация за разработване на националната и фирмената научна и иновационна политика до конкретни цели като разработването на методология за прогнозиране. През последните години се наблюдава тенденция към разширяване на целите извън научното и технологичното развитие и осъществяване на т.нар. социално прогнозиране.

При определянето на целите трябва да се даде отговор и на следните въпроси: какви дейности по прогнозиране и планиране се извършват в съответната област; кои са основните участници; каква стойност може да добави прогнозирането  и как може да се съчетае със съществуващите политики и програми; може ли форсайт програмата да заплаши съществуващите практики в съответната област и във връзка с това каква подкрепа или съпротива може да се очаква.

4. Обхват на програмата. Тя трябва да определи областите, които прогнозирането ще обхваща. Повечето национални програми обхващат групи проблеми и по-рядко една област. Най-общо осъществяваните досега национални програми могат да се определят като ориентирани към:

Обхватът на програмата се определя от спонсорите и заинтересованите страни. Например популярни са секторните прогнозни дейности в областта на информационните и комуникационните технологии, биотехнологиите, околната среда, транспорта, здравеопазването. В повечето случаи националните форсайт програми обхващат от 8 до 15 секторни панела. През последните години броят на панелите не се определя предварително, а в процеса на изпълнение на програмите. Такава е практиката на програмите “FUTUR” в Германия и програмата на Великобритания за 1999 - 2000 г.

Времевият хоризонт на форсайт програмите обхваща средно 10 - 15 години, но може да бъде за период от най-малко 5 до най-много 30 години. Обикновено програмите, които предвиждат етап на изработване и приложение на конкретни мерки, имат по-кратък прогнозен период - 5 - 10 години. Например програмите в Австрия  и френските ключови технологии обхващат период от 5 години; форсайт програмите в Холандия за развитие на технологиите и в областта на биотехнологиите - 10 години; форсайт програмите в Белгия, Ирландия, Испания - 15 години; в Португалия и Швеция - 20 години; програмите в Холандия и Норвегия  - над 20 години.

Обхватът на програмите включва и осигуряването на участието на възможно най-широк кръг организации и заинтересовани лица. Решенията зависят от мащаба на планираните дейности и социалната, икономическата и политическата култура в страната. Най-вероятните участници са висши държавни служители, представители на бизнес организациите, научни работници, уважавани личности от гражданското общество, министри и други политици, перспективни спонсори.

Един от проблемите на реализацията на програмите е определянето на експерти за участие в прогнозирането. През последните години страни като Германия и Австрия се стремят да избягнат тясната специализация на експертите, като включват представители на науката, икономиката, политиката, администрацията, потребителите, групи по интереси, нестопански организации и др. Така се избягва тенденциозността и нараства доверието в прогнозните дейности. Един от критериите, който може да се използва при избора на експерти, е коя е целевата аудитория на съответната форсайт програма.

5. Изследователски елементи и методи. Тази част от програмата обхваща методите, които ще се използват за целите на прогнозирането, и тяхната интерпретация. В крайна сметка изборът зависи от спонсорите. Възможно е да се използват различни методи в секторните панели и работни групи. Проблем в този случай е обобщаването на резултатите, получени от тях. Най-често използваните методи са:

а) преглед на опита на други страни при реализацията на форсайт програми;

б) обзор на националната система за научни изследвания и развойна дейност;

в) предлагат варианти на национална форсайт програма. Тези методи включват проучване на вече публикувана информация, посещение в други страни, интервюта с водещи изследователи. Когато една страна е изпълнявала вече форсайт програма, тези проучвания целят да се използва растящият национален и международен опит в областта на прогнозирането.

6. Наблюдение и оценка. Успешното управление на програмите изисква подготовка и мотивиране на участниците. Наблюденията и оценките върху националните форсайт програми са доста ограничени. Извършвани са главно въз основа на въпросници. Необходимостта от наблюдение и оценка обаче става все по-наложителна поради косвения характер на резултатите от прогнозирането и критиките, отправяни към него. Търсят се подходящи методи за контрол върху качеството на прогнозирането (главно чрез сравнения с международния опит и съответствие с очакванията на участниците), определят се етапи с конкретни резултати (например във Великобритания етапите се свързват по искане на министерствата с периода на подготовката на представяните от тях ежегодно перспективи за научната и развойната дейност в областта, която регулират), периодичност на отчитане и др.

7. Ресурси. Националните форсайт програми могат да бъдат доста скъпи особено в случаите, когато включват и етап на реализация на конкретни мерки. Например в Германия за една от програмите се заделят над 1 млн. марки, във Великобритания първата програма достига 1,5 млн. лири. Най-много разходи на време изискват консултациите, подготовката и попълването на анкетните карти. Очаква се с използването на Интернет разходите на време и финансови средства да намалеят, но проучвания по този проблем не са извършвани.

Прогнозирането изисква наличие на човешки, инфраструктурни и културни ресурси. Например при намерение за преориентация на научноизследователската дейност може да се окаже, че страната не разполага с необходимия човешки потенциал, за да излъчи експерти, които да участват в прогнозните дейности. Инфраструктурните ресурси обхващат организиране на човешките ресурси в съответни структури - фирми, изследователски организации, университети, търговски камари и др. Често тези организации осъществяват връзката между участниците в прогнозирането и крайните потребители. Недостатъчната им наличност в дадена страна може да бъде пречка за прогнозирането. Възможна е и обратната ситуация, когато авторитетът на тези организации е голям в страната и те разглеждат форсайт програмите и проектите като заплаха за собственото си съществуване. Културните ресурси са по-трудни за определяне, но те включват готовността на потенциалните участници в една страна да мислят за бъдещето и да участват в инициативи за неговото прогнозиране. 

8. Равнище на програмата. В световен мащаб преобладават националните програми за прогнозиране. Проучванията върху възможностите за прогнозиране на регионално равнище са все още в своето начало. Проектът “FOREN” на Европейския съюз е опит за регионални сравнения и изработване на обща методика за регионални форсайт програми.

9. Вид на действията, които ще се предприемат. В някои национални програми се предвиждат определени дейности в отговор на резултатите от прогнозирането. Обикновено това са програмите, при които се предвижда определяне на приоритети, съставяне на списъци на критични технологии или изработване на сценарии за бъдещето. В Япония, Германия, Франция някои от осъществяваните програми не предвиждат такива мерки. Целта им е да предоставят информация, а мерките трябва да се изработят от решенията на правителствата или фирмите.

10. Резултати. Те трябва да бъдат определени още при започването на програмата за прогнозиране. По принцип прогнозирането може да генерира много различни очаквания и разочарования. Поради това изгодата от форсайт програмите трябва да се определи реалистично.

Постоянна форсайт програма. Непрекъснатото възобновяване на програмите за технологично прогнозиране се обуславя от появата на нови проблеми, които трябва да се изследват, от поддържането на национално равнище на умения за прогнозиране, от подкрепата на изградените мрежи и др.

 Проекти за технологично прогнозиране на Европейския съюз и други международни организации

 В Европейския съюз технологичното прогнозиране и неговата връзка с развитието на обществото и процесите на интеграция в Европа се осъществяват чрез:

Мисията на IPTS е да осъществява технико-икономически анализ за изработването на решения за европейската интеграция. Институтът наблюдава и анализира развитието на науката и технологиите, тяхната взаимна връзка и въздействие при разработване на различни политически решения. Тясно свързани с технологичното прогнозиране са проектите  “Фючърс” (“The Futures”) и прогнозиране в областта на информационните технологии (Foresight on IST).

Проектът “Фючърс” е водещият проект на института в областта на перспективните изследвания. Той изследва взаимодействието между технологиите, конкурентоспособността и заетостта, като идентифицира технологичните, социалните, политическите и икономическите тенденции, тесните места, които вероятно ще се появят, и разработва алтернативни сценарии, които оказват влияние върху текущите решения на ЕС. През 2002 г. започва нов етап на проекта “Фючърс 25+”, който ще продължи до 2004 г. и предвижда прогнозиране на научното и технологичното развитие, като се вземат под внимание тенденциите към разширяване на ЕС. Ще се изследва влиянието на такива фактори, като застаряването на населението, разпределянето на богатството, променящия се начин на живот и очакванията на гражданите, глобализацията и др. Очаква се неговите резултати да допринесат за разработването на бъдещите рамкови програми, изграждането на европейското изследователско пространство и устойчивото развитие на ЕС.

Друга важна област в дейността на института е насърчаване на изграждането на мрежи Форсайт между държавите членки, страните кандидатки и трети страни. Целта е да се разпространи положителният опит  в областта на прогнозирането. Започват нови проекти, насочени към сравняване на технологичното прогнозиране в Европа, разпространяване на положителния опит, прогнозиране на развитието на индустриалното производство до 2010 - 2015 г. и др. [12]

Към разработването на регионални прогнозни дейности е насочен проектът “FOREN”. Неговата цел е разпространяването на практиката на прогнозиране в европейските региони. Една от задачите на проекта е изготвянето на  справочник за разработване на форсайт програми.

Рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие на ЕС финансират изцяло или частично проекти за сравняване на националните форсайт програми, изграждане на мрежи и др. Хоризонталната програма “Подобряване на човешкия потенциал” от Петата рамкова програма, която приключва през 2002 г., включва специфичното действие STRATA - стратегически анализ на специфични политически проблеми в областта на научната и технологичната политика. От тази програма се финансира проектът “Foretech”. Организацията инициатор и координатор на проекта в България е фондация “Приложни изследвания и комуникации”, която осъществява други големи проекти на ЕС: функциониране на център за технологичен трансфер (Европейски иновационен център) и  разработване на регионална иновационна стратегия за Южен централен район.

Международните организации ОИСР, ЮНИДО, ЮНЕСКО, ООН, интеграционната групировка APEC и др. осъществяват трансгранично сътрудничество при разработването и изпълнението на форсайт програми, осигуряват обучение и в някои случаи частично финансират прогнозни дейности. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) има своя програма за прогнозиране, създадена през 1990 г., която се финансира частично от бюджета на организацията и от доброволни вноски на държавите членки, фирми и фондации. ЮНИДО стартира програма за технологично прогнозиране през 1999 г. за Латинска Америка и за страните от Карибския басейн.

 Проектът “Foretech”- форсайт инициатива за прогнозиране на технологичното развитие и иновациите в България и Румъния

  Проектът “Foretech” има няколко основни цели:

Участници в консорциума, който ще осъществява проекта, са  фондация “Приложни изследвания и комуникации”, Румънският център за малки и средни предприятия (CRIMM), Фондацията за научни изследвания и технологии в Гърция, която осъществява проекта HELP-FORWARD, Колежът за славянски и източноевропейски изследвания към Юнивърсити Колидж в Лондон (School of Slavonic and East European Studies (SSEES), University College London), PREST, Технологичният център AS CR в Чехия и Унгарската технологична форсайт програма TEP, осъществявана от Националния комитет за технологично развитие на Унгария. Структурата на консорциума дава възможност за:

Проектът ще стартира в началото на месец септември, а на 3 октомври ще се проведе международна конференция в София, която ще представи проекта и практиката на европейските страни в областта на технологичното прогнозиране. Проектът ще продължи 20 месеца и ще премине през три етапа.

В реализацията на проекта ще се включат български експерти от държавната администрация, научните среди, бизнеса и нестопански организации.

Европейски програми

П

рограмите на Европейския съюз се използват активно както за подпомагане на подготовката на страните кандидатки за членство, така и за обмяна на опит и идеи, за осъществяване на съвместни проекти, за поощряване на взаимното разбиране и доверие, за стимулиране на международното сътрудничество и повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика

Европейските програми, в които участва България могат условно да бъдат класифицирани в две категории: предприсъединителни, инструменти и общностни програми.

Финансовото съдействие на ЕС за подготовката на България за пълноправно членство се осъществява чрез три предприсъединителни инструмента: ФАР, ИСПА и САПАРД. Средствата, предоставени по тях са безвъзмездни. Целта на тези фондове е не само финансовото подпомагане на важни сфери като транспорт, околна среда, земеделие, институционално укрепване, подкрепа на икономическото и социално сближаване, но и подготовката на администрацията за работа с проекти. Тази подготовка е важна предпоставка за успешното усвояване на средствата от структурните фондове, които ще бъдат предоставяни на България когато тя стане пълноправен член на ЕС.

Общностните програми са програми, които функционират в рамките на самия ЕС, в тях участват държавите членки на ЕС. Тези програми се отварят за участие на страните кандидатки. Отварянето на една общностна програма означава, че ЕС дава достъп до нея, а страната кандидатка решава конкретно в кои от отворените общностни програми да участва. Общностните програми се осъществяват в различни сфери: образование, наука, култура, администрация и т.н. Философията им се основава на три основни средства: създаване на международни мрежи от организации, стимулиране на движението на специалисти с цел придобиване на опит в други държави и разработване на съвместни международни проекти.

Активното включване на България в европейските програми е важна предпоставка за подготовката на страната за пълноправно членство в ЕС. Участието в програмите изисква усилия и нова динамика, както от администрацията, така и от всички други институции и организации, които предлагат и управляват проекти.


Програма ФАР
(PHARE)

П

рограма ФАР е създадена на 18.12.1989г. с регламент на Съвета на министрите на Европейската общност. Първоначалната й цел е подпомагане на икономиката на Полша и Унгария. Названието на програмата е съкращение от Poland and Hungary Aid for the Recontructing of the Economy (Полша Унгария помощ за реконструкция на икономиката). По-късно в нея са включени и други страни от Централна и Източна Европа.

От включването на България в програмата ФАР през 1990г., нейното осъществяване преминава през три основни етапа:

Основни приоритети на Програма ФАР за периода 2004-2006г.

Два са основните приоритета на Програма ФАР:

Институционално укрепване.

Укрепването на институционалния и административния капацитет е основно изискване към България за присъединяване към ЕС.Помоща осигурена чрез Програма ФАР в тази област е съсредоточена върху:

Дейностите са съсредоточени върху публичната администрация на централно, регионално и местно ниво.

Подкрепата се изразява в следните форми:

Инвестиции, свързани с прилагането на общностното законодателство.

Помощта, осигурена от Програма ФАР в областта на инвестициите, е в два аспекта:

Инвестиционният елемент на ФА включва инвестиции в правната система, необходими за хармонизиране законодателството на Република България с общностното законодателство. Основна подкрепа е необходима за доставка на оборудване, което пряко подпомага институцията за осъществяване на функциите й като част от изискванията на общностното законодателство в области като: стандартизация-например оборудване за лаборатории за извършване на тестове в подкрепа на индустриалните стандарти; правосъдие и вътрешни работи. Специално внимание се обръща на проектите, свързани с бъдещите външни граници на ЕС;

Инвестициите в подкрепа на икономическото и социално сближаване с оглед на бъдещето участие на България в структурните фондове на ЕС, са фокусирани върху:

Тези инвестиции целят:

Всички инвестиционни проекти трябва да получават съфинансиране от държавния бюджет или от източници извън ЕС за най-малко 25% от общите разходи на програмата или проекта.

Национална програма ФАР България-2002

1.Общ размер на финансирането за 2002г.-94.9 млн.евро

Подкрепата на ФАР по Националната програма 2002 за България е насочена към следните области:

2.Преглед на проектите по национална програма ФАР-2002

Цел 1:Икономическа реформа и приложение на достиженията на правото на Общността-23.6 млн.евро

BG 0201.01 Подкрепа за Българската агенция за насърчаване на търговията-1.5 млн.евро.

Този проект има за цел да насочва и заздравява националната политика за развитие и поощряване на бизнеса и търговията и нейната институционална рамка, като води до увеличаване на капацитета на българската икономика за справяне с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС.

BG 0201.02 Създаване на Разплащателна агенция и подготовка за създаването на система за интегрирана администрация и контрол-1.85млн.евро.

Този проект се състои от два под-проекта: създаването на Разплащателна агенция в рамките на Държавен фонд “Земеделие”, което е в съответствие с изискванията на ЕС и подготовката за създаването на Система за интегрирана администрация и контрол в България.

BG 0201.03 Подкрепа за пред присъединителната стратегия в областта на околната среда в селските райони и развитие на селскостопанските области-1.05 млн.евро

Този проект има за цел да засили административния капацитет на Министерството на земеделието и горите, неговите служители и Регионалният инспекторат на Министерството на околната среда и водите за хармонизиране със законодателството на ЕС.

BG 0201.04 Подобряване на ветеринарния граничен контрол-3.9 млн.евро

Този проект ще засили капацитета на Министерството на земеделието и горите и неговите служби в подобряване на ветеринарния контрол и приложение на достиженията на правото на Общността.

BG 0201.05 Подобряване на фитосанитарния контрол-1.1 млн.евро

Този проект има за цел да засили службите за фитосанитарни инспекции в Националната служба за растителна защита за прилагането на фитосанитарен контол и биологично тестуване както и регистрация на материали за растителна защита и контрол над пестицидни остатъци, нитрати, тежки метали и изкуствени торове в растителни суровини.

BG 0201.06 Контрол над преносимата спонгформна енцефалопатия-2.5 млн.евро

Проектът има за цел да приложи ефективно системата на ЕС за котрол над болестите в България и да подобри националната система за контрол над животинските болести, преносими върху човека с акцент върху преносимата спонгиформна енцефалопатия(луда крава)

BG 0201.07 Развитие на фирменото право-1.1 млн.евро

Този проект има за цел да подобри сътрудничеството между изпълнителните институции и структурите, свързани със защитата на правата на собственост върху интелектуалните продукти.

BG 0201.08 Заздравяване на политиката в областта на защита на конкуренцията-1.9 млн.евро

Този проект има за цел ефективното прилагане на новото законодателство за държавните помощи, засилване на администртивния капацитет на институциите за монитоинг и контрол над държавните помощи.

BG 0201.09 Подобряване на защитата на потребителите и защитата на здравето-1 млн.евро

Проектът има за цел да подпомага изграждането на институционален капацитет и създаването на условия за ефективното прилагане на законодателство за защита на потребителя.Чрез него ще се изгражда потребителско доверие в пазара на продукти и услуги чрез постигане на високо ниво на защита, включително защита на здравето и на икономическите интереси на потребителя.

BG 0201.10 Подкрепа на либерализацията на газовия пазар-1 млн.евро

Този проект има за цел да окаже предварителна помощ за либерализирането на енергийния пазар. Либерализацията се състои в преминаването от модел на монополна структура към модел с регулиран достъп на трети страни.

BG 0201.11 Планиране на управлението и изграждане на структури за влажните екологични зони-1.8 млн.евро

Проектът цели да развие националния подход към ефективното управление на два основни вида защитени територии в България, с оглед на подготовката за бъдещото им членство в европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”.

BG 0201.12 Заздравяване на националната система за единно оценяване-4.9 млн.евро

Този проект има за цел да гарантира осигуряването на адекватно обслужване за промишлеността посредством органи за единно оценяване, институти по стандартизация и метеорология.

Цел 2: Икономическо и социално сближаване-14 млн.евро

Съдействието по ФАР 2002 за икономическо и социално сближаване ще бъде насочено в две области: инвестиции в производствения сектор-туризъм и развитие на човешките ресурси.

BG 0202.01 Улесняване на намирането на работа за младите хора-6 млн.евро

Този проект има за цел да подобри възможността за наемане на работа, адаптирането и развитие на предприемаческия дух на младежите на възраст между 16 и 29 години.

BG 0202.02 Развитие на екотуризма в България-4 млн.евро

Проектът има за цел да постигне устойчиво развитие на сектора екотуризъм чрез подобряването на международното маркетингово позициониране на българския туризъм.

BG 0202.03 Обучение през целия живот и професионално обучение-4 млн.евро

Този проект има за цел да гарантира качествено професионално обучение и квалификация, съответстващи на изискванията на трудовия пазар.

Цел 3:Укрепване на държавната администрация-36.4 млн.евро

BG 0203.01 Прилагане на стратегията за реформа в съдебната система-9.3 млн.евро

Този проект ще подпомага правителството и съдебната власт в прилагането на ключови елементи от стратегията за реформа в съдебната власт.

BG 0203.02 Прилагане на националната стратегия за борба с корупцията-1.7 млн.евро

Този проект има за цел да увеличи административния капацитет на МВР за предотвратяване и борба с вътрешната корупция.

BG 0203.03 Създаването на единна система за човешки ресурси-3 млн.евро

Този проект има за цел да увеличи административния капацитет на МВР в областта на управлението и развитието на човешките ресурси.

BG 0203.04 Подобряване на административното правосъдие-0.8 млн.евро

Проектът има за цел да подобри законовата и организационната рамка на административното правосъдие, за да се постигне ефективното предотвратяване на корупция.

BG 0203.05 Техническа подкрепа при прилагането на ключови мерки от програмата за прилагане на националната стратегия за борба с корупцията-1 млн.евро

Този проект има за цел увеличаване на прозрачността и поемането на отговорност в обществения сектор чрез създаването на ясни и ефективни правила за общуването между граждани и държавни служители и чрез отваряне на процеса на вземане на решение към консултации с граждани и обратна връзка на ниво централно и местно самоуправление.

BG 0203.06 Укрепване на прокуратурата-1.8 млн.евро

Този проект има за цел да увеличи капацитета на прокуратурата да се бори с организираната и икономическата престъпност и корупцията.

BG 0203.07 Укрепване на капацитета от човешки ресурси в държавната аминистрация на България-2 млн.евро

Този проект има за цел да увеличи капацитета на МС да развива, направлява и контролира политиката и системите за човешки ресурси в държавната администрация и да развива стратегическото управление на човешките ресурси.

BG 0203.08 Развитие на митнически стандарти и практики-2.7 млн.евро

Този проект има за цел да позволи на отделите по мита, транзитно преминаване и информационни технологии към НА”Митници” да възприемат стандартите и практиките на ЕС и да се компютъризират с цел да се постигне съвместимост със системите, действащи на ниво ЕС.

BG 0203.09 Засилване на граничния митнически контрол-1.5 млн.евро

Този проект има за цел да подкрепя прилагането на стратегията за рационализацията на граничните операции на българската митническа администрация през периода 2002-2004г. и да допринесе при изготвянето на адекватни мерки за установяване на ефективност и ефикасност в граничния контрол.

BG 0203.10 Прилагане на Националния шенгенски план за действие-2 млн.евро

Този проект има за цел да помогне при прилагането на част от Конвенцията по Шенгенското споразумение.Проектът е насочен към развитието и пускането в действие на автоматизираната информационна система за търсене, съвместима с шенгенската, към развитие на системата за криминален анализ и на софтуерни приложения за дистанционно обучение на служителите на МВР.

BG 0203.11 Засилване на граничния контрол и управление-5.3 млн.евро

Този проект има за цел да засили допълнително граничното управление в България чрез прилагане на оперативни стандарти и практики в основната структура за управление на границите-Граничната полиция на България

BG 0203.12 Подобряване на регионалната статистика-1 млн.евро

Този проект има за цел да засили административния капацитет на НСИ с цел да включи в главите на законодателството на ЕС в областта на статистиката и да гарантира осигуряването на надеждна и съпоставима статистика.

BG 0203.13 Развитие на данъчни стандарти и практики-4.3 млн.евро

Този проект има за цел да подобри административния капацитет на Българската данъчна администрация в областта на информационните технологии в съответствие с ключовите показатели на Европейската комисия.

Цел 4: Интеграция на малцинствата и изграждане на плуралистично гражданско общество-8 млн.евро

BG 0204.01 Урбанизация и социално развитие на регионите с малцинствено население-4.5 млн.евро

Този проект има за цел да подобри условията на живот, да намали безработицата и да създаде условия за социална и икономическа интеграция на малцинствените групи в България в неблагоприятно положение като в същото време се запази тяхната етническа идентичност.

BG 0204.02 Развитие на гражданското общество-3.5 млн.евро

Този проект цели създаването на динамично и устойчиво гражданско общество в България.

Цел 5: Подготовка на проекти, малки туининг проекти и програми на ЕО-12.9 млн.евро

BG 0205.01 Програма за улесняване на подготовката на проекти-1 млн-евро

BG 0205.02 Институционално изграждане-2.5 млн.евро

BG 0205.03 Участие в общностни програми и агенции-9.4 млн.евро

Национален кординатор на програма ФАР е Министерство на Финансите.

.

Прогнозиране, планиране и бюджетиране

Е

С има свой собствени ресурси, за да финансира разходите си.

Главните принципи заложени в бюджета на ЕС са:

Европейски фонд за развитие/ЕФР/

Финансира такива програми като ФАР, САПАРД и други.

1.Обща информация

Европейския фонд за развитие е механизъм за допринасяне към развитието на държавите кандидатки.Той е главния финансов инструмент на политиката на Общността за помощ при развитие.Главната цел на ЕФР е да подпомогне финансово развитието на държавите-кандидатки, на базата на съгласувани дългосрочни програми, особено за:

Фондът допринася за всеки проект или програма, която спомага за икономическото, социалното и културното развитие на страната, като например:

Тези дългосрочни проекти включват също борбата срещу други проблеми като: бедността, сексуалната дискриминация и околната среда.

2.Финансирането.

ЕФР не се финансира от Главния Европейски Бюджет, а от директни субсидии от държавите членки.Сумите по тези плащания се определят от една страна от големината на БВП, а от друга на тяхната историческа връзка с държавите кандидатки/напр. бивши колонии/.

Държава-членка

Сума в млн.евро

Белгия

540.96

Дания

295.32

Германия

3 223.68

Гърция

172.50

Испания

805.92

Франция

3 353.40

Ирландия

85.56

Италия

1 730.52

Люксембург

40.02

Холандия

720.36

Австрия

365.70

Португалия

133.86

Финландия

204.24

Швеция

376.74

Великобритания

1 751.22

Общо:

13 800.00

След като ЕФР не е част от бюджета той не подналежи на принципа за годишността.Същността му на фонд му позволява да няма определен срок за приключване на проекта/въпреки, че нормално един проект не продължава повече от десет години/.

3.Мениджмънт и контрол

За да се контролира финансирането на държавите-кандидатки, всички проекти трябва да са узаконени от Комисията.Веднъж одобрени, хората отговорни за проектите на местно равнище правят договори с местния бизнес, които ще извърши дейностите свързани с проекта.Те получават плащанията си директно от Брюксел, макар че не рядко заплащането се извършва на място.Съветът на Министрите е длъжен поне веднъж годишно да проучва дали са постигнати целите заложени в проекта.

Използвана литература:

  1.  Найденов,Н.,Прогнозиране и планиране, УИ ”Стопанство”,С,2002
  2.  Велинова,И.,Европа 2001,С,2001
  3.  Шикова,И.,Европейски програми,С,2003-12-15
  4.  Фонтен,П.,10 урока за Европа,Париж-1998
  5.  Често задавани въпроси за разширяването на Европейския съюз
  6.  Европа в Интернет-Справочник,2003
  7.  Захариева,Ю.,Европейска интеграция,София 2000
  8.  Http://www.europa.eu.int/pol/financ/index_en.htm
  9.  Http://www.europa.eu.int/comm/dgs/budget/index_en.htm
  10.  Http://www.europa.eu.int/comm/enlargement/pas/phare/


Търси за: национални програми прогнозиране | етапи планиране действие | спонсори | обхват програмата | изследователски елементи методи | наблюдение оценка | европейски програми | програма ФАР | Phare

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker