|
|
|
РЕФЕРАТ
По:
Политика на Европейския съюз по сигурността и отбраната
На тама:
Развитие на въоръжените сили на Европейския съюз
2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
II. Начало на обща отбранителна политика 4
III. Конкретни постижения в областта на сигурността и отбраната 5
IV. Отношения между Европейския съюз и средиземноморските държави 6
V. Същност на националната сигурност на Република България 6
VI. Основни цели в българската армия 8
VII. Трансформация на Българската армия 11
VIII. Планиране на човешките ресурси във въоръжените сили. Основи на планирането 14
IX. Участие на Българската армия в международни мисии 17
………………………………….
В икономически, търговски и валутен план, Европейският съюз се превърна във водеща световна сила. Въпреки това, някои го определят като икономически гигант, но политическо джудже. Това твърдение е преувеличено. Европейският съюз има значително влияние в международни организации като Световната търговска организация (СТО) и Организацията на обединените нации (ООН) и на световните срещи на най-високо равнище за околната среда и развитието.
Все пак, истина е, че ЕС и неговите държави-членки имат да извървят още дълъг път в дипломатическо и политическо отношение, преди да могат да изразяват като един позиция си по важни въпроси като мира и стабилността, отношенията със САЩ, тероризма, Близкия изток и ролята на Съвета за сигурност на ООН. Освен това, основният инструмент на националния суверенитет, системата за военна отбрана, остава във властта на националните правителства и връзките между тях, изградени в рамките на алианси като НАТО.
Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), въведени с Договорите от Маастрихт (1992), Амстердам (1997) и Ница (2001), определят основните задачи на ЕС в областта на отбраната. На тази основа ЕС изгражда своя “втори стълб“, онези политики, при които решенията се вземат на основата на междуправителствени споразумения и при които Комисията и Парламентът играят само второстепенна роля. Решенията в тази област се вземат единствено с консенсус, въпреки че отделните държави имат правото да се въздържат от гласуване.
………………………………………..
Националната сигурност е система, която защитава основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, и гарантира демократичното функциониране на държавните и гражданските институции.
Стратегическите задачи на вътрешната и външната политика на Република България са формирани върху приоритета за национална сигурност. На континента все още не е изградена напълно ефективна колективна система за сигурност и стабилност. За Република България основен източник на военен риск са действащите и потенциалните конфликти в различните части на региона.
Република България разглежда своята система за сигурност и отбрана като част от тези на Югоизточна Европа и от общоевропейските системи за сигурност и отбрана. За да отговори адекватно на новите военнополитически реалности и предизвикателства на ХХІ век, държавното и военно ръководство на страната извършват трансформация в системата за сигурност и отбрана, в това число и на Българската армия.
Сигурността в нашия регион е от много важно значение за цяла Европа. Днес европейската перспектива пред страните от Югоизточна Европа се свързва с идеята за повече сигурност за всяка една от тях и за региона като цяло.
……………………………………..
Професионализацията като елемент на трансформацията не е самоцел. Тя е необходимост за една модерна и високо мотивирана армия на 21-ви век - една армия, в която кадровото развитие ще бъде разглеждано все повече като процес, ръководен от индивидуалните постижения и професионализъм, а ефективността ще бъде основен критерий за оценка. Утвърждаването на това виждане представлява не само приоритет, но то е също така и предизвикателство пред способността ни да изградим един нов начин на мислене, крайно необходим, за да отговорим на новите реалности. Защото в крайна сметка залогът е ефективността.
Модернизацията - другият основен процес, определящ развитието на способностите, ще намали критичното технологично изоставане и ще осигури съвременно и ефикасно въоръжение и техника за участие на въоръжените ни сили в широк спектър от мисии. По-конкретно, с реализацията на проектите за модернизация ще се повишат оперативните способности на Въоръжените сили за изпълнение на задачите по отбраната на територията на страната и защитата на морския и въздушния суверенитет, от една страна, и ще се изградят модерни, мобилни и оперативно съвместими формирования, готови за развръщане и участие в съвместни операции зад граница, от друга.
Като се отчита всичко извършено досега, вниманието следва да бъде насочено към създаване на нови структури на въоръжените сили, които притежават необходимите отбранителни способности и да постигат по-добри оперативни резултати. По-малко на брой съединения, по-пълно комплектувани с личен състав, по-добре екипирани и обучени ще генерират повече и по-ефективни бойни способности.
ИНТЕРНЕТ:
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
въоръжени сили, Европейски съюз, обща отбранителна политика, сигурност и отбрана, средиземноморски държави, национална сигурност на Република България, българска армия, международни мисии
]]>
