|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
Лобизъм и лобиране в ЕС
2007 г.
Съдържание
Думите “лобизъм” и “лобиране” се свързват в съзнанието и представите на много хора с твърде негативни импликации като лични връзки, непочтени политически манипулации, подкупи и корупция. Уилкокс, Олт и Ейджи отбелязват, че стереотипът за лобиста в американското публично съзнание представлява “бързоговорещ човек, който се ръкостиска с конгресмена, за да се добере до специални отстъпки”(Wilcox, Alt, Agee, 1995:390). В действителност картината е доста по-различна. Цитираните автори посочват, че днешният лобист, който може да работи като щатен консултант на корпоративна група или като консултант в лобистка агенция да представлява интересите на различни клиенти, най-често е “тихо говорещ човек с добро образование и със статистически и изследователски доклади под мишница” (пак там:390). Лобирането не е за всеки - счита Робърт Грей, ПР-експерт с 30-год.стаж в Hill and Knowltons Wishigton Office - то представя честни факти и убеждава Конгреса, че дадена позиция има повече достойнства от всички останали. Грей категорично отхвърля определянето на лобизма като “пазарене и дърпане за яките” на правителствени представители и законодатели, защото го намира за напълно невярно (Wilcox, Alt, Agee, 1995:390).
Лобирането е феномен на политическата практика и датира от векове. То представлява съществен елемент от механизмите на демократичната система, когато неговите компетенции, субекти и правила са юридически закрепени. Според С. Блек най-важните аспекти на регламентираната лобистка практика са интелигентността, комуникациите и натискът чрез аргументи (Black, 1992:200-203).
В съвсем буквален план лобирането се състои в дейност, при която разнообразни групи по интереси и организации практикуват свободата на словото, като се представят на пазара на идеи. Лобистите са принудени да балансират помежду си и се стремят да постигат компромиси в законодателството, които да са удовлетворителни не само за интересите, представлявани от тях, но и за обществото като цяло. Според оценкта на сп. Time така те “служат на една полезна цел”, защото разкриват пред конгресмените достойнствата и клопките на сложната законодателна материя (Wilcox, Alt, Agee, 1995:392).
В дефинитивен план лобирането включва междуличностни комуникации с представители на законодателната и изпълнителната власти на всички нива на управление с цел да бъде подкрепено или осуетено прокарването на проектозакон или регулативен нормативен документ - правило, наредба или друг законов нормативен акт (Graham,1995:31).
Лобирането изисква специализирана подготовка, както и професионални умения в убеждаващата комуникация. Тъй като лобистката дейност се простира на практика във всички сфери на общественото битие, компетенциите на лобиста обикновено са профилирани.
..................................
Д. Смит представя лобирането като процес с три последователни етапа: разузнаване, комуникация и натиск (Smith, 1995: 100-110).
Тази стъпка се определя от необходимостта да се натрупат богати предварителни познания по проблема, простиращи се далеч назад от настоящата политическа ситуация. Прилага се и постоянно наблюдение над протичащите събития и поведението на участващите в тях лица.
Съществен елемент на разузнаването е да се идентифицират ключовите служители в компетентната структура. Обикновено това не са хора от върховете на политическата йерархия, а експерти - служители, които е по-вероятно да дадат съвет, информация или да са склонни да съдействат на дадена кауза.
Същото се отнася и за парламентаристите. Необходимо е да се открият онези народни представители от “по-задните” редици, които имат интерес от решаването на проблема и такива, които са известни със специалните си интереси в съответната област - участници в работни групи, активни оратори в дебатите по минали въпроси от подобен характер.
За предприемането на ефективни дейности по лобиране в полза на дадена идея/ кауза се изисква оптимална осведоменост. Според А. Тарас “информацията се смята за ценна, само когато може да се използва, а нейната полезност много силно зависи от пълнотата, точността и своевременността” (Тарас, 1999:7).
Очевидна е необходимостта от ясното идентифициране на източника на информация: статистически данни, субективни мнения на експерти, аналитично обработени данни или слухове.
.........................................
................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
лобизъм и лобиране - практикуване и етапи, разузнаване, натиск, комуникации; ЕС;
]]>
