Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


Университет за национално и световно стопанство

Курсова работа

Лобизъм и лобиране в ЕС

2007 г.

Съдържание

1. Лобизъм и лобиране 3

2. Практикуване на лобизъм 4

3. Етапи на лобирането 6

3.1. Разузнаване 6

3.2. Комуникации 9

3.3. Натиск 13

Използвана литература: 14

1. Лобизъм и лобиране

Думите “лобизъм” и “лобиране” се свързват в съзнанието и представите на много хора с твърде негативни импликации като лични връзки, непочтени политически манипулации, подкупи и корупция. Уилкокс, Олт и Ейджи отбелязват, че стереотипът за лобиста в американското публично съзнание представлява “бързоговорещ човек, който се ръкостиска с  конгресмена, за да се добере до специални отстъпки”(Wilcox, Alt, Agee, 1995:390). В действителност картината е доста по-различна. Цитираните автори посочват, че днешният лобист, който може да работи като щатен консултант на корпоративна група или като консултант в лобистка  агенция да представлява интересите на различни клиенти, най-често е “тихо говорещ човек с добро образование и със статистически и изследователски доклади под мишница” (пак там:390). Лобирането не е за всеки - счита Робърт Грей, ПР-експерт с 30-год.стаж в  Hill and Knowltons Wishigton Office - то представя честни факти и убеждава Конгреса, че дадена позиция има повече достойнства от всички останали. Грей категорично отхвърля определянето на лобизма като “пазарене и дърпане за яките” на правителствени представители и законодатели, защото го намира за напълно невярно (Wilcox, Alt, Agee, 1995:390).

Лобирането е феномен на политическата практика и датира от векове. То представлява съществен елемент от механизмите на  демократичната система, когато неговите компетенции, субекти и правила са юридически закрепени. Според С. Блек най-важните аспекти на регламентираната лобистка практика са  интелигентността, комуникациите и натискът чрез аргументи (Black, 1992:200-203).

В съвсем буквален план лобирането се състои в дейност, при която разнообразни групи по интереси и организации практикуват  свободата на словото, като се представят на пазара на идеи. Лобистите са принудени да балансират помежду си и се стремят да постигат компромиси в законодателството, които да са  удовлетворителни не само за интересите, представлявани от тях, но и за обществото като цяло. Според оценкта на сп. Time така те “служат на една полезна цел”, защото разкриват пред конгресмените достойнствата и клопките на сложната законодателна материя (Wilcox, Alt, Agee, 1995:392).

В дефинитивен план лобирането включва междуличностни комуникации с представители на законодателната и изпълнителната власти на всички нива на управление с цел да бъде подкрепено или осуетено прокарването на проектозакон или регулативен нормативен документ - правило, наредба или друг законов нормативен акт (Graham,1995:31).

Лобирането изисква специализирана подготовка, както и професионални умения в убеждаващата комуникация. Тъй като лобистката дейност се простира на практика във всички сфери на  общественото битие, компетенциите на лобиста обикновено са профилирани.

..................................

3. Етапи на лобирането

Д. Смит представя лобирането като процес с три последователни етапа: разузнаване, комуникация и натиск (Smith, 1995: 100-110).

3.1. Разузнаване

Тази стъпка се определя от необходимостта да се натрупат богати предварителни познания по проблема, простиращи се далеч назад от настоящата политическа ситуация. Прилага се и постоянно наблюдение над протичащите събития и поведението на участващите в тях лица.

Съществен елемент на разузнаването е да се идентифицират ключовите служители в компетентната структура. Обикновено това не са хора от върховете на политическата йерархия, а експерти - служители, които е по-вероятно да дадат съвет, информация или да са  склонни да съдействат  на дадена кауза.

Същото се отнася и за парламентаристите. Необходимо е да  се открият онези народни представители от “по-задните” редици, които имат интерес от решаването на проблема и такива, които са известни със специалните си интереси в съответната област - участници в работни групи, активни оратори в дебатите по минали въпроси от подобен характер.

За предприемането на ефективни дейности по лобиране в полза на дадена идея/ кауза се изисква оптимална осведоменост. Според А. Тарас “информацията се смята за ценна, само когато  може да се използва, а нейната полезност много силно зависи от пълнотата,  точността и своевременността” (Тарас, 1999:7).

Очевидна е необходимостта от ясното идентифициране на източника на  информация: статистически данни, субективни мнения на експерти, аналитично обработени данни  или слухове.

.........................................

Използвана литература:

  1.  Гачевска, В. Етика при административното обслужване.TEMPUS_JEP 13561-98, Русе,2000.
  2.  Дронзина,Т. Връзките и обществеността при криза. - В:Научни трудове на ВВОУ “В.Левски”, 1995а,213-217.
  3.  Маринов,Р. Кризисен мениджмънт. С.,1999.
  4.  Christel Fiebiger; Europaeische Agrarpolitik im Wandel- Artikel von MdEP, Februar 2002
  5.  Die GAP-Reform: langfristige Perspektiven fuer eine nachhaltige
  6.  EU-lobbying; www.europa.eu.int
  7.  Lahusen und Jauβ, Lobbying als Beruf, 2001

................................................

Темата е писана 2007 г.

Ключови думи:

лобизъм и лобиране - практикуване и етапи, разузнаване, натиск, комуникации; ЕС;


Търси за: комуникации

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker