|
|
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Право на Европейския съюз
2006
Съдържание:
2. Интеграция и междуправителствено сътрудничество. Етапи на икономическа интеграция. 6
4. Създаване на ЕИО и ЕОАЕ - цели, предмет, институции. 9
6. Подемът в европейската интеграция в средата и края на 80-те години. 11
7. Договорът от Маастрихт за Европейският съюз - структура и съдържание. 12
8. Договорите от Амстердам и от Ница - изменения и допълнения в ЕО и ДЕС 14
9. Европейския конвент - състав и мандат. Договорът за създаване на Конституция на Европа. 16
10. Правосубектност и правна същност на ЕО и ЕС 17
12. Засилено сътрудничество. 21
13. Компетентност на ЕО - обща характеристика и видове. 22
14. Принципите на субсидиарност и пропорционалност. 24
16. Обща характеристика на институционния механизъм на ЕО/ЕС. 28
17. Европейски съвет, Съвет на министрите и КОРЕПЕР - състав и функции. 29
18. Европейски парламент (ЕП). 32
21. Процесът на вземане на решения - основни нормотворчески процедури в първия стълб. 40
23. Първично право - източници и място в правната система 43
26. Принципите на непосредствена приложимост и директен ефект на общностното право. 48
27. Принцип на примат (върховенство) на общностното над националното право. 49
28. Втори стълб (ОПОВОС) - цели и инструменти за постигането им. 50
29. Трети стълб (СОПВР) - развитие на правната уредба. Правни инструменти и съдебен контрол. 51
31. Състав, организация, процедури и компетентност на Съда на ЕО. 55
33. Тълкувателна компетентност на Съда на ЕО - преюдициални заключения. 58
34. Дела за отмяна на актове на институциите. 59
35. Дела за неправомерни бездействия на институциите. 60
39. Подготовка за пълноправно членство. Преговорния процес. 65
……………………………………
Първото разширяване на ЕО е съпроводено с доста трудности. Неколкократните молби за членство на Обединеното кралство, Ирландия, Дания и Норвегия остават без последствия до 1969 г.
През 1963 г. Франция налага вето на първата молба за членство на Обединеното кралство подадена през 1961 г., аргументирайки се с тесните транс-атлантически връзки на островната държава.
През 1967 г. Обединеното кралство отново подава молба за членство и отново има наложено вето за приемането й.
Ветото на Франция продължава през целия мандат на генерал Де Гол. Едва след неговото оттегляне от властта през 1969 г. новият френски министър Роберт Шуман предлага среща на върха на 6-те по формулата „довършване, разширяване и задълбочаване”, понятия, които ще останат актуални за всички стадии на изграждането на Европа.
На заседанието на държавите и правителствените ръководители на 6-те през декември 1969 г. в Хага, се постига съгласие за започване на преговори за присъединяване на страните кандидатки. Договорите за присъединяване на Обединеното кралство, Ирландия, Дания и Норвегия се подписват в Брюксел през януари 1972 г. След отрицателен вот на референдум в Норвегия (и до днес тя не е член) се присъединяват само трите държави. Това присъединяване на тези държави има важни политически последици за ЕИО. С него се слага началото на съществуването вътре в Общността на две основни визии. 6-те държави от самото начало и понастоящем са ядрото на този кръг държави, които пледират за по-тясна интеграция, за задълбочаване, водещо до политически съюз, докато около Обединеното кралство и Дания се формира групата на държавите, които предпочитат разширяване на интеграционния процес, ограничено до икономическите му аспекти.
……………………………………….
Правосубектност на ЕО. Действащото право на ЕС предоставя правосубектност само на Общностите. Така чл. 281 ДЕО постановява „Общността е юридическо лице”. Такава идентична разпоредба се съдържа и по отношение на Евроатом в договора за Евроатом. Правните последици от наличието на юридическа правосубектност се проявяват както във вътрешен план по отношение на правовия ред на държавите-членки, а така също и във външен план.
Вътрешна правосубектност - означава, че на територията на всяка държава-членка, Общността се ползва с всички права, които съответното национално законодателство предоставя на своите юридически лица (правото да се придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и правото да бъде страна по съдебни дела), като за целта Общността се представлява от Комисията (тя е единствената институция, представляваща Общността). Има две изключения, като независими институции - Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка - имат призната собствена правосубектност.
Международна правосубектност - това са правомощия, с които разполага Общността, като всеки субект на международното право (сключване на международни договори с трети държави и международни организации; присъединяване към международни споразумения, участие в съдебни производства пред международни съдилища, ползване на привилегии и имунитети, право на дипломатическо представителство).
...................................................
Правото на ЕО и ЕС не просто се различава от МПП и вътрешното право на държавите-членки. То е уникален автономен правопорядък. Правото на ЕО е самостоятелен правен ред интегриран в правната система на държавите-членки. Това е самостоятелна съвкупност от правни норми, които стават непосредствено приложими във всяка държава членка. Те ще се прилагат от всички правоприлагащи и правораздаващи органи, като при това прилагане трябва да се отчита от една страна, собствената йерархия на тези правни норми и от друга, предимството, което всички те и всяка една от тях имат пред всички вътрешни норми, включително и тези на Конституциите (за разлика от международните договори).
Общностните договори са установили един нов правен ред, в полза на които държавите са ограничили във все по-широки области своите суверенни права и чиито субекти не са само държавите-членки, но и техните граждани. Общностния правов ред има върховенство по отношение на правото на държавите-членки, има пряка приложимост (не е нужна ратификация) и директен ефект на правните нормите спрямо държавите и нейните граждани.
....................................................
Съдът на ЕО разполага с компетентност да правораздава по искове за обезщетение на вреди, произтичащи от извъндоговорна отговорност на Общността. Тези искове са самостоятелни въпреки, че може те да са следствие както от неправомерен акт, така и от бездействие на институциите.
В случаите на извъндоговорна отговорност, в целия Договор има единствено изрично препращане към основните принципи на правото, общ за държавите-членки в материята на извъндоговорната отговорност.
Активно легитимирани по този иск са както физическите и Ю.Л, така и всяка държава претърпяла вреда. Ответник по иска е ЕС, в лицето на съответно отговорните за вредоносното действие или бездействие институции или орган.
Този вид искове рядко приключват с осъдително решение, тъй като от характера на Съюза и неговите институции следва, че основните случай на извъндоговорна отговорност са свързани с вреди, резултат от законодателната им дейност. Исковете по тези дела се погасяват с 5 годишна давност.
Използвана литература:
Темата е изготвена 2006 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
ЕИО, ЕОАЕ, ЕО, Европейски съвет, Съвет на министрите, Европейски конвент, КОРЕПЕР, Европейски парламент, Европейска комисия, МПП, първично право, производно право, общностно право, ОПОВОС, СОПВР, ЕСА, тълкувателна компетентност на Съда на ЕО, Първоинстанционен съд, структура на съдебната система
]]>
