|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
4. Проблеми пред България в процеса на глобализация 9
6. Потенциални заплахи за сигурността на отделната държава 12
Глобализацията е процес на нарастваща икономическа интеграция в световен мащаб, чиито основни двигателни сили са: либерализацията на международната търговия и движението на капитали; ускоряването на техническия прогрес и настъпването на информационното общество; дерегулирането.
Трите фактора взаимно си влияят: техническият прогрес насърчава международната търговия, а световните търговски образци дават възможност за по-ефективно разпространение на техническия прогрес. Дерегулирането способства за премахването на търговските бариери и насърчава развитието на нови технологични форми в условията на свободна конкуренция.
Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно стопанство в планетарен мащаб. Може да се разгледа и като взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизирани със стопанствата на останалите страни. Тя е интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото в света, изграждане на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на производствените сили и техническия прогрес световно стопанство.
Глобализацията се определя като намалението в международните цени или бариерите за правене на бизнес или от друга страна взаимодействието с други хора от други нации навсякъде в света. Ефектът и е да въведе и увеличи интеграция на пазарите за стоки, услуги, технологии, идеи, труд, намалявайки различията в цените за тези продукти и фактори през пространството. Падането на разходите за транспорт, огромното намаление на комуникационните и информационни цени, и премахването на митнически и немитнически бариери в търговията със стоки, услуги, финансов капитал и до известна степен труд се обединяват в късния 20 век и води до увеличаване глобализацията с една неконтролируема скорост, която не показва изглед на намаляване.
..................................................................
Проблемите пред България в процеса на глобализация са твърде сложни. Външният ни дълг е твърде голям. Той надхвърля БВП за година. България все още търси източници на финансиране от свободния капиталов пазар. Според нас включването на страната ни в Европейския съюз ще доведе още повече засилване влиянието на силните икономики и зависимостта ни от тях. Страната ни не може да изпълни все още критериите, изисквани от съюза.
Днес 20% от населението от населението ползва над 80% от благата. Сделките при сливане и поглъщане на компании са за повече от 3.4 трилиона долара. Това неминуемо води до съкращаване на работни места. Безработните в света са над 1 милиард души. Новите мегакомпании се ръководят от страни от центъра на световното стопанство и се управляват съобразно техните интереси. Това застрашава бившите социалистически страни включително нашата, където новозараждащото се производство се разрушава още в самото начало. В мегакомпаниите е концентрирана икономическа и политическа мощ. Посредством инвестициите си в по-слабо развитите страни създават класа, обслужваща техните цели и възпрепятстват естественото развитие на тези страни. Това се отнася и за България. Но дори и да се отчете и положителния ефект от чуждестранните инвестиции за кредитиране на националната ни икономика, то със плащанията по външния дълг се изнасят в посока на развитите страни повече капитали отколкото влизат в страната ни. В България успоредно с навлизането на чужди капитали голяма актуалност придобиват темите за корупцията и мръсните пари. Корупцията се развива там, където са неразвити пазарите или съществуват забранителни режими. Най-висока норма на печалба носят точно тези пазари, които са незаконни или се ограничават от държавата. В България също така има видимо разминаване между предлагане и търсене на даден продукт или услуга. Икономиката в сянка у нас е напълнила резерва с 1.05 милиарда марки - това е валутата от “неидентифицирани” източници, изкупена от БНБ през 1998 година. Сенчестата икономика през 1997 година заема между 30 до 40% от БВП на нацията. Този процент значително се покачва през годините.
.....................................................................
България е на 78-о място по БВП на глава от населението за 2004 г. от общо 145 страни. Русия и Румъния имат по-голям БВП от нас. Нашият БВП от 1484 долара за 2004. е близко до този на Намибия.
Страните от Източна Европа могат да се групират по БВП, както следва:
Ние сме една от четирите страни, които сме намалили драстично износът си от 9.3 млн. долара през 1990 г. на 5.5 млрд. долара през 1998 г. (данни на Световната банка). Никоя друга страна няма намаление на износа си за този период с изключение на Албания, Сиера Леоне и Централната Африканска Република.
Пределно ясно е, че ние не можем да участваме в глобализацията и световната търговия без приоритети, без индустриално производство, без протекционизъм на собственото производство. Ясно е, че наистина се нуждаем от нова икономическа и парична политика. Без индустрия няма растеж! Необходима е политика за индустриален растеж и приоритети за износ.
Със стратегии за икономическо развитие са 107 страни в света, а ние се лутаме наляво и надясно, и хищнически унищожаваме индустрията си. А имаме такъв интелектуален капацитет, който пилеем, вместо да развиваме хай-технологии. Има крещяща нужда от създаване на агенция, която да разработва стратегии за бъдещото технологично развитие на страната. В нея трябва да работят висококвалифицирани кадри, а не правителствени клакьори.
......................................................
..........................................................
Темата е писана 2006 г.
Най-новите данни са за 2004 г.
глобализация и конкуренция, регионализация, инвестиции, потенциални заплахи, международна търговия
]]>
