Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Университет за национално и световно стопанство

РЕФЕРАТ

Обща фискална политика на Европейския съюз и присъединяването на България към нея

2006 г.

Съдържание

 

1.    Фискална политика на ЕС.. 3

2.    Присъединяване на България. 10

Използвана литература: 13

 


1.     Фискална политика на ЕС

 

Въпросите, свързани с общностния бюджет винаги са били предмет на оживени дискусии между държавите-членки. Основните проблеми се отнасят до: необходимостта от собствен бюджет и неговия размер, осъществяването на контрол върху бюджета и съперничеството между институциите - Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент, наличието на държави-членки - нетни приносители и държави-членки - нетни получатели от бюджета.

 

Законодателна рамка и общи принципи

-         ДЕИО чл. 199 - 209 дава юридическата основа на бюджета и финансите.

-         ДЕС доразвива въпросите на процеса на вземане на решения по бюджетните въпроси - според чл. 199 ал. 3 на ДЕС приходите и разходите на бюджета трябва да са балансирани.

-         Разходите, посочени в бюджета се разрешават за една финансова година, която трае от 1 януари до 31 декември.

 

Съставяне на бюджета

Всяка институция на Общността преди 1 юли съставя оценка на своите разходи. Европейската комисия обединява тези оценки в предварителен проектобюджет. Комисията внася проектобюджета в Съвета не по-късно от 1 септември. Съветът с квалифицирано мнозинство утвърждава бюджета и го представя на Европейския парламент не по-късно от 5 октомври. Европейският парламент има право да изменя проектобюджета. Ако в 45-дневен срок след внасянето му Европейският парламент одобри бюджета, той се счита за окончателно приет. Ако в този период не е изменил или допълнил проектобюджета, той също се счита за окончателно приет. Ако Европейският парламент е приел допълнения или е предложил изменения, проектобюджетът се връща заедно с тях на Съвета. Ако Съветът приеме допълненията, бюджетът се счита за окончателно приет. Ако Съветът направи промени в допълненията, измененият проектобюджет отново се изпраща на Европейския парламент.

 

Приходи
        През първите 12 години на съществуването на ЕО, бюджетът беше изцяло финансиран от преките вноски на държавите-членки. След 1970 г. бюджетът се финансира и от т. нар. “собствени приходи”. “Собствени приходи” (own resources) са тези, за които държавите-членки са дали съгласие по право да принадлежат на Общността.

 

Системата на собствени ресурси, установена през 1970 г. има три основни елемента:

 

-         мита върху стоки, внасяни от държави, нечленуващи в ЕС;

-         селскостопански компенсационни такси;

-         приходи от данък добавена стойност /ДДС/ - тъй като в отделните държави-членки системата на облагане с ДДС обхваща различен брой и вид стоки, беше приета стандартизирана база на ДДС само за целта на бюджета и ЕО беше упълномощена да получава приход, генериран от 1% от размера на ДДС, приложен върху хармонизираната база.

 

Недостатъци

Приходите спаднаха значително през 70-те, поради:

-         намаляване на митата в световната търговия;

-         нарастващото самозадоволяване на Общността със селскостопански стоки;

-         приходите от ДДС стагнираха през този период, поради намаляването на делът на потребителските разходи в БВП.

 

Комбинираният ефект от тези фактори оказа значителен натиск върху системата на приходите в общностния бюджет и то точно в момент, когато нуждата от разходи на Общността нарастваше /поради въвеждане на нови политики и приемането на нови държави-членки/.


Опити за решаване на бюджетния проблем

-         Европейския съвет във Фонтенбло през юни 1984 г. - повишаване на тавана на ДДС за Общността от 1 на 1,4% /влезе в сила през януари 1986 г./ - не можа да разреши финансовата криза на бюджета на Общността.

- Европейският съвет в Брюксел през февруари 1988 г. - Пакет Делор 1

 

Пакет Делор 1

Основната задача на пакета Делор 1 - да се осигурят достатъчни финансови ресурси за функционирането на ЕО през периода 1988-92 г. Реформата запази традиционните собствени приходи, идващи от мита и селскостопански такси, както и с малки изменения хармонизираната база за ДДС с таван 1,4%. Пакетът Делор 1 добави още един т. нар. четвърти източник - Унифицираният размер на четвъртия източник се определя въз основа на нужните допълнителни доходи при ежегодната бюджетна процедура и се базира на БВП. Той трябваше да осигури приходите, необходими за покриване на разходната част на бюджета, която превишаваше размера на традиционните собствени приходи.

 

Нужди - БВП  “четвърти източник” - да осигури приходите, необходими за покриване на разходната част на бюджета, която превишава размера на традиционните собствени приходи /мита, селскостопански такси и ДДС/.  Беше поставен таван на всички собствени приходи, които като цяло не трябва да възлизат на повече от 1,2% от БВП на Общността. Единбург - декември 1992 г. - Пакет Делор 2

 

Пакет Делор 2

Реформите съдържаха комплекс от финансови мерки за периода 1993 – 1999 г. с три приоритетни сфери:

-               външни действия;

-               икономическо и социално сближаване;

-              създаване на благоприятна среда за европейската конкурентоспособност;

-               таванът на собствените приходи постепенно да бъде увеличаван от 1,2% от БВП през 1993 г. на 1,27% през 1999 г.;

-              поетапно преимуществено финансиране на бюджета от четвъртия ресурс, базиран на БВП чрез запазването на размера на приходите от ДДС от 1,4% до 1995 г. и след това прогресивното му намаляване между 1995-1999 г. на 0,5%.

 

През 1996 г. собствените ресурси на бюджета се разпределяха както следва:

-     от ДДС - 48,9%,

-         от мита - 15,8%,

-         от селскостопански такси - 2,4%,

-         от четвъртия финансов ресурс- 32,8 %.

-         Германия - 30% от бюджетните приходи на ЕО,

-         Германия, Франция, Италия и Великобритания - 71% от общностния бюджет.

-         най-съществени проблеми възникнаха с Великобритания и Германия.

 

Британския проблем

Малък селскостопански сектор и внос на селскостопански стоки предимно от страни извън ЕО. Следователно, Великобритания може много слабо да се възползва от средствата, разпределяни в рамките на ОСП. От друга страна, Великобритания допринася значително за приходната част на бюджета.

След 1974 г. бюджетът на ЕО съдържаше различни разпоредби за коригиране на приноса на Великобритания, поставяйки по-близо приносът на тази държава към общностния бюджет до разходите на ЕО за Великобритания.

 

Първият коригиращ механизъм – 1975 г.

В бюджета на ЕО се предвижда компенсация във формата на частично връщане на сумите от ДДС на всяка страна, която отговаря на следните условия:

- БВП на глава от населението по-малък от 85% от средния размер на този показател за ЕО,

-         темп на растеж по-нисък от 120% от средния за ЕО,

-         дял в приходите на ЕО поне с 10% по-висок от нейния дял в БВП на Общността.

Великобритания, Ирландия и Италия - нито една от тези страни не изпълняваше посочените условия през периода 1976-80 г.

 

Втори коригиращ механизъм - 1979 г.

- Увеличаване на разходите от регионалния фонд за Великобритания - липса на ясни критерии и непрекъснати пререкания;

- “Money back” - 1984 г.

Великобритания получи намаление на своя принос към общностния бюджет, като това намаление в приноса на Великобритания беше финансирано чрез допълнителни плащания.

-         Изключение за Германия - да плаща само две трети от нормалния размер на компенсацията /която тя би трябвало да плаща/.

 

Разходи

- задължителни - разходите, извършвани в рамките на ФЕОГА раздел Гарантиране;

- незадължителни - разходите по структурните фондове, Фонда за сближаване, операции в енергийния сектор и всички административни разходи.


         Важността на това деление е свързана с факта, че Европейският парламент има последна дума при вземането на решения относно незадължителните разходи. Разходите се класифицират в шест големи раздела, всеки от които има специфични граници за годишно нарастване:

1.      Първият раздел се отнася до разходите за осъществяване на селскостопанската политика - те се ограничават на годишен темп на нарастване от 74% от темпа на растеж на БНП на ЕО.

2.      Вторият и третият раздел обхващат разходите за структурните фондове и Фонда за сближаване.

3.      Четвъртият раздел включва разходите за външни действия.

4.      Петият раздел е свързан с валутния резерв, който трябва да посрещне непредвидени разходи и гаранционния резерв, който беше създаден за да финансира застрахователен фонд срещу риск от проблеми, възникващи в трети страни при заеми, гарантирани от ЕС.

5. В шести раздел се обособяват административните разходи.

 

Нетни получатели и нетни донори /печеливши и губещи/

 

-         Известен е т. нар. Ротердамски ефект - митата се събират при влизането на стоките на територията на ЕС, макар и след това да са предназначени за друга държава-членка.

-         В тази връзка често се дискутира въпросът за т. нар. честно връщане /juste retour/.


Финансовите перспективи на ЕС 

-         Рамката за разходите на Европейския съюз за седемгодишен период;

-         Разпределението на сумите по години;

-         Разпределението на сумите по приоритети.

 

Финансовата перспектива служи за:

-         заздравяване на бюджетната дисциплина;

-         контрол върху нарастването на разходите;

-         добро функциониране на бюджетната процедура;

-         политическо послание за бъдещото развитие на интеграционния процес.

 

Защо става необходимо съгласуването на средносрочна финансова рамка?

- Трудности при ежегодното приемане на бюджета до 1988 г.– спорове между “двете ръце” на бюджетната власт.

- Необходимост от по-дългосрочна визия за развитието на интеграционния процес.

- Осигуряване на средства за осъществяване на интеграционните проекти.

Три финансови перспективи:

 

1-ва ФП – пакет Делор 1 – 1988 г.

Осигуряване успеха на ЕЕА

- Политическа цел - да осигури средствата за осъществяване на проекта за изграждане на единен пазар;

- Разширяването на ЕО с Испания и Португалия през 1986 г.;

- Включването в ЕЕА на нов член 130 за икономическото и социално сближаване наложи разработването на нова стратегия за бюджета – увеличаване на структурните фондове

 

2-ра ФП – Пакет Делор 2 – 1992 г.

"От Единния европейски акт до Маастрихт и след това: инструментите за осъществяване на нашите амбиции"

- Политическа цел - изграждане на икономическия и валутен съюз

- Фонд за сближаване - Cohesion fund

3-та ФП – План 2000 -1999 г. - За по-силен и по-широк Съюз

Политическа цел – разширяването

Основни приоритети:

1.      Селско стопанство

2.      Структурни операции

3.      Вътрешни политики

4.      Външни действия

5.      Администрация

Предприсъединителна помощ – Фар, ИСПА, - Основни приоритети:

1. Селско стопанство

2. Структурни операции

3. Вътрешни политики

4. Външни действия

5. Администрация Сапард

Предложението на ЕК за 4-та ФП-10.2.2004 “Да изградим нашето общо бъдеще”

Нарастване на ежегодния бюджет на ЕС

-         от 133,56 млрд. евро през 2007 г.

-         на 158,45 млрд. евро през 2013 г

 

Приоритети
1. Устойчив растеж

1.а. Конкурентноспособност за растеж и заетост

1.б. Сближаване за растеж и заетост

2. Опазване и управление на природните ресурси

3. Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

4. ЕС като глобален партньор

5. Администрация

 

Основните послания на новата финансова перспектива:

 

-         Устойчивият растеж - приоритет номер 1;

-  Политиката за сближаване - важен инструмент за осъществяване на Лисабонската стратегия;

-         Селскостопанската политика - насочена към опазване на природата, биоразнообразието, традициите, териториалния баланс и задоволяването на Европа с хранителни продукти;

-  Нарастването на разходите за изследвания, иновации и обучение са всеобщо призната необходимост;

- Необходими са допълнителни средства, ако Европейският съюз желае да играе важна роля в света;

2.     Присъединяване на България

 

 Икономическата конвергенция изисква продължително провеждана политика на ниски бюджетни дефицити или балансирана бюджетна позиция и фискална дисциплина, която да подпомага поддържането на ниски краткосрочни лихвени проценти и да намали тежестта върху паричната политика.

Въпреки че от държавите-кандидатки не се изисква покриване на маастрихтските критерии, България си поставя за цел да намали тежестта на държавния дълг в средносрочна перспектива, като крайната цел е постигането на отношение държавен дълг/брутен вътрешен продукт под 60%.

     Растящият дефицит по текущата сметка и инфлацията са най-важните предизвикателства пред България при присъединяването към ЕС и еврозоната.

        Докладът на Европейската комисия за 2005 г. подчертава нуждата от установяване на върховенство на закона и принуждава към по-добро справяне с корупцията и организираната престъпност. Българската икономика обаче получава следното описание: постигната е висока степен на макроикономическа стабилност със значителен икономически ръст, сравнително ниска инфлация и тенденция към намаляване на безработицата. Европейската комисия дори смята, че ако този темп на развитие на икономиката продължи, България ще може да се справи с конкуренцията и пазарните сили и като член на Европейския съюз.

         Основните две икономически предизвикателства пред България в момента са справянето с регистрираната в края на миналата година инфлация от 6.5% и растящия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Стриктното следене на тези два показателя е изключително важно за влизането в ЕС и последващата конвергенция.

          През миналата година дефицитът достигна рекордните 14.9% от БВП. Като адекватни се оценяват предприетите от БНБ стъпки по ограничаване на кредитната експанзия.

         България предприема отсега необходимите стъпки и за присъединяване към Европейския валутен съюз, е позицията на страната. В края на 2004 г. правителството и Българската народна банка подписаха Споразумение за въвеждане на еврото в България. Кабинетът и БНБ ще отправят молба за присъединяване към междинния етап Валутен механизъм II възможно най-скоро след датата на присъединяване на страната ни към Европейския съюз. Целта е ускорено присъединяване към Икономическия и валутен съюз и успешното въвеждане на единната европейска валута в България. Очакванията са при изпълнение на ангажиментите, заложени в споразумението, през 2009 г. България да се присъедини към еврозоната и еврото да стане национална парична единица.

         За да бъде ускорен процесът на присъединяване към Икономическия и валутен съюз на Европейския съюз (ЕС), е необходимо да бъдат спазени Маастрихтските критерии за присъединяване към Икономическия и валутен съюз на ЕС:

      

       - Темпът на инфлация да не надхвърля с повече от 1.5% средния темп на инфлация в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация;

       - Да бъде постигнат номинален дългосрочен лихвен процент, който да е максимум 2 процентни пункта по-висок от този в трите страни на съюза с най-ниска инфлация;

       - Бюджетният дефицит да е по-нисък от 3% от БВП;

       - Да бъде постигнато ниво на отношението на брутния правителствен дълг към БВП, което е под 60 на сто;

       - Да бъде поддържан фиксиран валутен курс към еврото за период най-малко от 2 години чрез участие във Валутен механизъм II.

    

         Като член на Европейския съюз в периода 2007 - 2013 г. България ще   получи 11.113 млрд. евро от фондовете на съюза, ако не се отложи членството за 2008 г. и ако българската администрация има капацитет да ги усвои. През 2010 г. ще има ревизия на това как всяка страна усвоява т. нар. кохезионни фондове и ако България не се справя добре, ще изгуби преференциалната подкрепа за ползването им.

        Това е резултатът за нас от споразумението за бюджета на съюза, постигнато в ранните сутрешни часове на 17 декември.

В сравнение с предишните предложения сумата за България е със 144 млн. евро по-висока, като средствата ще бъдат изразходвани за селскостопанска политика и кохезионни фондове. Съгласуваният от лидерите на 25-те проект за евробюджета запазва сумата от 4.5 млрд. евро за първите три години от членството на България в ЕС (2007 - 2009 г.), която вече беше фиксирана в договора за присъединяване, подписан тази пролет. Добрата новина за България  от преговорите в Брюксел е, че новият евробюджет предвижда над 1.4 млрд. евро за извеждане на ядрени мощности от експлоатация и действителна възможност за договаряне на повече средства за АЕЦ "Козлодуй". Новият евробюджет предвижда значителна концентрация на помощи за изравняване на стандартите между новите и старите държави членки (т.нар. кохезионни помощи). Тъй като България попада в листата на най-слабо развитите региони (с БВП под 75% от средния за ЕС на 27-те), повече от половината от сумата, отпусната за седемте години, ще дойде тъкмо по линия на структурните и кохезионни фондове.


Използвана литература:

 

1.      www.europarl.europa.eu

2.      www.bookshop.europa.eu

3.      www.parliament.europe.bg

 


Търси за: фискална политика Европейския съюз | присъединяване България | държави членки | Европейска общност | бюджет

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker