Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (37 лв)  35.15 лв Нова цена!


 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Икономически аспекти на глобализма

 

 

 

2007 г.


Съдържание:

 

1. Глобализмът като европейско настоящо бъдеще. 3

2. Предпоставки и обосновка за развитието на глобализма в контекста на световната икономика  6

3. Глобализацията – средство за преразпределяне на световното богатство или задълбочаване на икономическата диспропорция. 14

4. Про- и Антиглобализацията. 25

5. Европейски измерения на глобализма. 31

Използвана литература. 45

 


1. Глобализмът като европейско настоящо бъдеще

 

Глобализацията е процес на нарастваща икономическа интеграция в световен мащаб, чиито основни двигателни сили са: либерализацията на международната търговия и движението на капитали; ускоряването на техническия прогрес и настъпването на информационното общество, както и в значителна степен дерегулирането на икономическите процеси и събития като сложен набор от производствени системи.

Глобализацията е процес, който рязко ускорява динамиката и сложността на всички процеси, прави социалните системи силно нестабилни, а колкото по-динамична и нестабилна е една система, толкова по-нелинейно и съответно многопосочно може да реагира тя на различни въздействия.

Трите фактора взаимно на глобализационното развитие /от гледна точка на политическото, икономическото и социално развитие на подобни мащаби/, си влияят: техническият прогрес насърчава международната търговия, а световните търговски образци дават възможност за по-ефективно разпространение на техническия прогрес. Дерегулирането способства за премахването на търговските бариери между отделните страни и регионални структури и насърчава развитието на нови технологични форми в условията на свободна конкуренция и създаване на търговски съюзи и международни структури за активна търговия и производство /напр. изнесеност на производствени структури на регионално ниво/.

Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно стопанство в планетарен мащаб, който засяга всяка една национална структура в политически, икономически и социален аспект. Може да се разгледа и като взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизирани със стопанствата на останалите страни, като се анализират съответно процесите на национални особености спрямо глобалните промени и степента на отвореност на икономиката, а от друга самото глобални влияние върху развитието на съответната национална икономика /като политически акт на сближаване и интеграция или икономически натиск на глобални производствени процеси/. Глобализацията в нейната актуалност като процес представлява интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото в света, изграждане на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на производствените сили и техническия прогрес световно стопанство.

 

………………………………………

 

Самата структура на националната държава претърпява криза, проявяваща се в затруднения в управляемостта на различни процеси. Това води до остри дебати за бъдещето на държавата, в които се сблъскват различни гледни точки за нейния заник и край, за нейното възраждане или за нейната трансформация. Като резултат тя започва да се люшка, от една страна, между повече бюрократизация и нарастваща неефективност, водещи в крайна сметка до разпад, и от друга страна, опита да преразпредели част от прерогативите си към други равнища и да промени начина си на функциониране, да се адаптира към новите реалности на глобализацията и информационната революция.

Глобализацията през последните десетилетия трансформира света. Промененият свят, от своя страна, все по-силно въздейства върху процесите на глобализацията. Не е възможно да се изброят очакваните най-значими промени в света през следващите десетилетия. Може само да се предполага, че списъкът ще включва: разширяване на демокрацията; засилена урбанизация; демографска експанзия в едни страни и демографско свиване в други; революция в информационните и комуникационните технологии; лекуване на спина, рака, левкемията и други неизлечими сега болести; проникване на човека на други планети; нарастваща заплаха за природната среда и дори за климата на земята; потенциална опасност от злоупотреба с генното инженерство, все по-голямо единодействие на световната мафия и т.н. Дори само непълното изброяване е достатъчно, за да се разбере пред какви предизвикателства е изправен светът през следващите десетилетия.

Комплексните явления могат да бъдат обяснени само чрез комплексно разглеждане на причините, които ги пораждат. Това е несъмнено, но всичко останало в дебата относно глобализацията е спорно. В зависимост от различното разбиране за глобализацията се разглеждат и различни причини и движещи сили. Таблицата представя най-често посочваните причини, без да има претенции за изчерпателност.

 

…………………………………………

 

4. Глобализиране на собствеността и управлението.

Многонационалните корпорации са един от главните двигатели на глобализацията в икономиката през втората половина на настоящото столетие. Тяхното значение нарасна още повече през последното десетилетие. Този процес ще продължава и през следващите десетилетия. Освен че са притежатели на най-високи технологии, в рамките на тези корпорации се глобализират институционалните форми на стопанските единици, на тяхната собственост, на текущото и още повече на стратегическото им управление.

Те са праобразците на бъдещата организация, институционализация, собственост и управление на стопанските единици в условията на глобализация. В резултат на това субектите на собствеността се размиват в глобален мащаб и все повече нараства ролята на управителите на корпорациите. Така съвременните характеристики на понятията за ролята на държавния и на частния сектор в икономиката придобиват ново значение.

 

……………………………………

 

Интернационализацията на търговията върви ръка за ръка с либерализацията на финансовите сделки. Нейните основни съставки обхващат дерегулацията на лихвените проценти, премахването на контролите върху кредитите и приватизацията на държавните банки и финансовите институции. Глобализацията на финансовата търговия дава възможност за по-голяма мобилност между разните сегменти на финансовата дейност, при по-малко ограничения и по-големи възможности за инвестиране. Тази нова финансова инфраструктура възникна през 1980-те години с постепенна дерегулация на пазарите на капитал и ценни книжа в Европа, Америките, Източна Азия, Австралия и Нова Зеландия. Едно десетилетие по-късно страните от Югоизточна Азия, Индия и няколко африкански нации се присъединиха към тази тенденция.

Великите държави напоследък все повече говорят за глобализацията, като стратегия на бъдещото икономическо развитие и преразпределение на световното богатство. Западните учени, в т. ч. и Стенли Фишер, считат, че вносните мита спъват техническия прогрес и развитието на технологиите в световен мащаб. Фишер пише, че когато се произвежда един продукт при най-ниски разходи и ако той доминира на световните пазари, за обществото това е много полезно. Т.е., според него, вносните мита пречат на процеса в глобален мащаб да се произвеждат болшинството от стоките при най-ниски разходи. Това като теория е така, но на практика облагодетелства най-развитите страни, които са с най-висок технически прогрес и хай-технологии. Развиващите се бедни държави са напълно изолирани от този процес, а трябва тепърва да създават производство и икономически растеж.

 

…………………………………

 

Леви и десни алтернативи на евроинтеграцията. Тези алтернативи са свързани с визиите на различните политически сили и преформулирането на предходните разграничения между ляво и дясно в политиката. Факт е, че лявата и социалдемократическа визия е много по-социална и търсеща разрешаването на редица социални проблеми, които не могат да бъдат решени повече в рамките на националната държава, в границите на по-голямата европейска общност. Според нея финансовите пазари и тези, които господстват на тях, трябва да бъдат подчинени на регулация, световният пазар трябва да бъде обуздан. Европейският съюз трябва да се съпротивлява на негативните страни на глобализацията и запазвайки високи разходите, да защитава и изгражда една “социална Европа” със силна институционална рамка за икономиката с цел ефективно функциониране; справедливост, за да имат всички достъп до нейните предимства; демокрация, за да даде на всички граждани глас при вземането на решения. Демократично избраните представители на гражданите, а не пазарът трябва да вземат решенията, които определят бъдещето на обществото. Затова например социалдемократите особено силно наблягат на необходимостта от координация на данъчната политика в Европейския съюз – нещо, спрямо което има силна съпротива от дясно.

 

……………………………………

 


Използвана литература

 

1.                 Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. София, 1999.

2.                 Миркович, К. Международна икономика, С, 2000.

3.                 Недялкова, Анна Глобализация на икономиката и развитието - Варна; Унив. изд. Черноризец Храбър, 2004.

4.                 Самуельсон, П., В. Нордхаус. Зкономика, М., 1999.

5.                 Стегър, М. Глобализация; С.; 2005.

6.                 Тофлър, А. Трусове във властта, С., Народна култура, 1991, с. 273.

7.                 проф. Виомир Франичевиц и проф. Хироши Кимура "Globalization, Democratization and Development", European and Japanese Views of Change in South East Europe.

8.                 Fischer Stanley, The Financial Crisis in Emerging Markets: Lessons for Eastern Europe and Asia. New York, 23.04.1999.

9.                 Fischer, Stanley, The Financial Crisis in Emerging Markets: Some Lessons, New York 28.04.2005.

10.             Stiglitz, Joseph, Redefining the Role of the State, Tokyo, March 17, 2004.

11.             Stiglitz, Joseph, Knowledge for Development: Economic Science, Economic Policy and Economic Advise, Washington D. C., April 20, 2004.

12.             Johnston, Donald J., The New Economy: technology is not enough, OECD Observer, September 22, 2005. http://www.oecd.org

13.             Baily, M., Innovation in the New Economy, OECD Observer, October 11, 2005. http://www.oecd.org

14.             Johnston, Donald J., The New Economy: technology is not enough, OECD Observer, September 22, 2000. http://www.oecd.org

15.             Elmeskov, J. and St. Scarpetta, New Sources of Economic Growth in Europe? ONB, 28th Economic Conference 2004, Vienna June 2004. http://www.oecd.org

 

 

 

 

Темата е разработена 2007 г.

Темата съдържа таблици и схеми.

 

Ключови думи:

глобализъм, глобализация, проглобализация, антиглобализация, валутно-финансови кризи, евроинтеграция, глобализация и несигурност, глобализацията и разпределението на доходите, глобализация и екология, антиглобализъм

 


Търси за: глобализъм | глобализация | валутно финансови кризи | евроинтеграция | глобализация несигурност | глобализация екология | антиглобализъм

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (37 лв)  35.15 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker