Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (99 лв)  79.20 лв Нова цена!


 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Адаптиране на България към регионалната политика на Европейския съюз

 

 

 

2008 г.


СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 3

ГЛАВА ПЪРВА. ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ.. 5

1. История на създаването на ЕС.. 6

2. Институции на ЕС.. 10

3. Функционален механизъм... 19

ГЛАВА ВТОРА. ПРОБЛЕМИ НА РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ  27

1. Статут на Асоциирано членство.. 27

2. Структура и съдържание на съглашенията за асоцииране на страните от ЦИЕ към ЕС.. 28

3. Асоцииране на България с ЕС.. 32

ГЛАВА ТРЕТА. ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И БЪЛГАРИЯ.. 42

1. Състояние на регионалната политика в България.. 42

2. Преглед на критиките и препоръките в Редовния доклад на ЕК за регионалната политика и координация на структурните инструменти   53

3. Развитие на регионалната политика след редовния доклад на ЕК   58

4. Конкретни предложения за това, какво неправителствените организации могат да направят, за да се подпомогне преодоляването на критиките според редовния доклад.. 60

5. Проблеми при адаптирането на България към Регионалната политика на ЕС   63

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 67

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ.. 69

РЕЗЮМЕ.. 71

 


УВОД

 

Разделянето на Европа на стратегически зони на влияние за един дълъг период от време създава в края на 80-те години прецедентна обстановка на кардинални политически и структурни промени, характерни по-скоро за един отдавна отминал етап от историята – т. нар. Ренесанс. Започва се изграждането на съвършено нов за много страни от континента модел на политическо, икономическо и културно развитие. Самата промяна като процес е свързана с трудността да се преодолее и промени утвърдена вече позиция, която пряко своите резултати има създадено място в общественото пространство. Разбира се, резултатът от тази промяна ще има своите предимства и недостатъци в зависимост от специфичните особености – култура, традиции, географско положение и др. Важното е как всяка отделна държава ще използва оптимално тези свои особености, за да успее да се интегрира по-лесно и безболезнено в избрания модел на развитие.

Последните години българското общество извървя дълъг път до разбирането на необходимостта от присъединяване на България към европейските структури. Днес те са единодушни при определянето на този процес като приоритетен за нашата политика. И все пак, въпреки безспорните резултати от нея, довели до покана за преговори за пълноправно членство на България в ЕС, все още съществува огромна разлика между нас и страните от Евросъюза по отношение на всички показатели, които измерват степента на икономическо развитие.

Стремежът на българското общество към обединена Европа намери израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз особено след решението от Люксембург за включване на България в процеса на разширяване. Българското правителство прие национална стратегия за присъединяване към Европейския съюз и програма за хармонизиране на законодателството с европейското. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на индустриално развитите европейски демокрации е основен национален интерес. То не е самоцел, а начин да изградим по-добър и по-сигурен живот в България. Подготовката за присъединяване на България към ЕС се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в ЕС. Това ще позволи Европейската комисия да изготви положителна оценка за хода и динамиката на подготовката ни за присъединяване.

От икономическа гледна точка целта на България с интегрирането и в ЕС се изразяват в стремежа ни да се формира една работеща пазарна икономика, която да повиши значително стандарта на живот в България. Следователно, стремежът ни за пълноправно членство в ЕС не трябва да се разглежда като част от националните ни интереси в областта на икономиката, а като едно от средствата за постигането им.

От друга гледна точка освен икономическата, присъединяването ни към ЕС е свързано в дългосрочна перспектива и с присъединяването ни към всичките морални, естетически и културни качества и норми неприсъщи за нас, но традиционно ценностни за Общността. Това е възможността да разберем ролята на демокрацията и свободата като стойностен и последователен процес, а не такъв, какъвто в момента го тълкуваме.

Целта на разработката на дипломната работа е да се проследи поетапното развитие на България в отношенията и с ЕС. Да се установи постигнатите от нея резултати и да се разкрият факторите, възможностите и ефективността на България в присъединяването й в Европейския Съюз.

Поставени са следните задачи:

·                    Разкриване същността на ЕС, като световна организация и по този начин да докажа важността на това, България да влезе в ЕС.

·                    Проследяване отношението на България и ЕС в процеса на присъединяването й към общността;

·                    Разкриване факторите, възможностите и напредъка на България в присъединяването й към ЕС.

В настоящата дипломна работа са разгледани следните аспекти:

В първа глава се разглеждат и представят ЕС и европейските институции.

Във втора глава се анализират проблемите на разширяването на Европейския Съюз.

В трета глава се разглежда състоянието на регионалната политика в България. Нейното развитие след редовния доклад на ЕК. И се дават конкретни предложения за преодоляването на критиките според редовния доклад, както и се анализират проблемите за присъединяване на България към европейските структури.

 

…………………………………

 

“Окуражени от първите успешни стъпки на сътрудничеството в рамките на ЕОВС, през 1955 г. министрите на външните работи на членуващите страни на среща в Италия решават да започнат преговори за интеграция и в други области.” Така се стига до подписването на Римските договори от март 1957 г., по силата на които се създава Европейска икономическа общност и Европейска агенция за атомна енергия – ЕВРАТОМ. Същите шест страни – Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург, с договора за ЕИО, решават да създадат митнически съюз, който да се развие в общ пазар, позволяващ свободно движение на основните фактори на производството - стоки, услуги, капитали и хора. С договора за ЕВРАТОМ страните поемат ангажимент за използване на ядрената енергия за мирни цели и създават условия за осигуряване на суровини за развитие на ядрената енергетика.

Създаването на трите европейски общности целеше стимулиране на икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт върху основата на по-рационално използване на ресурсите, с които разполагат членуващите страни.

Общите цели доведоха до обединяването на органите на трите общности през 1967 г. Създаде се институционалната структура на Европейската общност (ЕО), която играе особена роля в развитието на интеграционните процеси.

През 1968 г. е отчетено, че първата цел – създаването на митнически съюз, е постигната предсрочно (според Римския договор това е трябвало да стане за 10-12 години).

Успешно е решена и другата голяма задача – осигуряване изхранването на населението на страните от ЕО. Прилаганата от началото на 60-те години обща селскостопанска политика даде резултати, по-големи от очакваните.

През 1969 г. ЕО приема решение за разглеждане на кандидатури на нови членки и одобрява курса за създаване на икономически и валутен съюз. От 1972 г. започват преговори за приемането на Великобритания, Дания, Норвегия и Ирландия. Преговорите завършват с подписването на договори през януари 1972 г. След ратификацията им (без Норвегия) се получи първото разширение на ЕО с присъединяването на Великобритания, Дания и Ирландия от януари 1973 г. Междувременно през 1961 г. Гърция подписва с ЕИО споразумение за асоцииране. Същото прави и Турция през 1964 г. През 1981 г. Гърция става пълноправен член. От 1986 г. в ЕО членуват Испания и Португалия.

С поредица от конвенции, подписани в периода 1975-1989 г., редица страни от Африка, Карибския район и Тихия океан придобиха статут на асоциирани към ЕО. От началото на 90-години се водиха преговори и бяха подписани ново поколение споразумения за асоцииране с редица източноевропейски страни. От 1 януари 1995 г. пълноправни членки на ЕС станаха Австрия, Швеция и Финландия.

През 1986 г. беше приет единният европейски акт, който влезе в сила през следващата година. неговият смисъл беше да се създаде общ пазар, като окончателно се премахнат съществуващите все още пречки пред свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. в изпълнение на единния европейски акт се стигна до нова вълна на засилване ролята на наднационалните институции в приемането на решения във връзка с развитието на интеграцията. С този акт императивно беше определен срокът за изграждането на единния пазар – края на 1992 г.

Единният европейски акт е изготвен от конференция на представители на правителствата на страните от Европейската общност, която заседава в Люксембург и Брюксел от 9 септември 1985 г. до 27 януари 1986 г. Основа за нейната работа са решенията на ЕО в Милано юни 1985 г.

Подписването на Единния европейски акт се извършва в два етапа. На 17 февруари 1986 г. той е подписан в Люксембург от представители на правителствата на 9 страни /Франция, ФРГ, Великобритания, Испания, Холандия, Белгия, Португалия, Ирландия и Люксембург/, а на 28 февруари 1986 г. /след референдум в Дания/ в Хага от трите останали държави /Италия, Гърция, Дания/.

Единният европейски акт представлява значително модифициране на договорите за създаване на европейските общности. Определени са съставът и функциите на Европейския съвет, който трябва да се събира най-малко два пъти годишно. Особено значение има създаването на договорноправна основа за сътрудничество в областта на външната политика, което дотогава се осъществява на базата на политически решения.

Подготвителните работи за изготвянето на договор за Европейски съюз фактически започват през пролетта на 1990 г. по инициатива на канцлера на ФРГ Хелмут Кол и на президента на Франция Франсоа Митеран. Френско-германското предложение се превръща в основа за обсъждания, в резултат на които през юни 1990 г. Европейският съвет в Дъблин взема решение за свикване на междуправителствена конференция за европейски валутен и за политически съюз. Наличието на политическа воля и на благоприятни обществени настроения прави възможно през декември 1991 г. Европейският съвет в Маастрихт да одобри проекта на Договор за Европейки съюз, подписването на който става на 7 февруари 1992 г. също в Маастрихт. Той влиза в сила от 1 ноември 1993 г., като с него се слага началото на нов етап в развитието на интеграцията. Европейската общност става вече Европейски съюз.

 

……………………………………

 

Социалната политика на ЕС

Европейският модел на социално благосъстояние е базиран на поддържането на социална хармония и мир поради което ЕС и държавите-членки поддържат значително равнище на разходи. За тази цел „Социалната програма за действия" от 1974 г. развива редица регулативни инициативи в областта на заетостта, равните възможности, здравеопазването и осигуряването, и особено функционирането на Европейския социален фонд (ЕСФ). Повишаването на безработицата пред последните години обуславя адаптирането на втора програма за социални действия по прилагането на Хартата за основните социални права на работещите, и развитието на социалните направления на ЕВП. Програмата развива допълнителни здравни и осигурителни инициативи, главно в областта на работното време и участието на работниците в компаниите.

Комисията адаптира трета програма за действия, която се насочва към разбирането, че:

·                  Социалната политика е основна за процеса на европейска интеграция;

·                  Разширяването на социално-икономическите изменения е съобразно динамиката и гъвкавостта на ЕИП;

·                  Социалната и икономическата политика трябва в още по-голяма степен да се съчетават.

Основна цел на Европейската социална политика (ЕСП) е, допълвайки националните политики, да противодейства на небалансираностите на европейския пазар на труда, особено по отношение на безработицата, квалификацията и преквалификацията на работна сила, социалното осигуряване, насърчаване на социалното сближаване, намаляване диспропорциите във възможностите за заетост. На практика социалната политика на ЕС се концентрира основно върху разширяване възможностите за заетост чрез насърчаване мобилността на работната сила, както и координация на националните системи за осигуряване, като елемент от свободно движение на работната сила.

 

………………………………………

 

3. Асоцииране на България с ЕС

 

Важен аспект на членството на България в ЕС е включването й в политиката на Съюза в областта на външните отношения и сигурността – възможност за ефективна външна политика на малка държава, в т. ч. и за гарантиране на националната сигурност чрез участие в изграждането на система за европейска сигурност.

Икономическите предимства на членството в ЕС са свързани с участие в Европейския вътрешен пазар със свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. Като член на интеграционната общност България получава достъп до структурните фондове, инвестиции и нови технологии. Интензифицирането на икономическата реформа е обусловено от стремежа показателите й да отговарят на европейските изисквания за постигане на макроикономическа стабилност, функциониращо пазарно стопанство и справяне с конкурентния натиск, а оттам и постепенното доближаване до условията за членство в Икономическия и валутен съюз.

В процеса на присъединяване на България към Съюза се очакват значителни промени в икономическото развитие и жизнения стандарт, което пряко ще се отрази и на обществената подкрепа за политиката на приобщаване към европейски и евроатлантически организации.

Членството на ЕС изисква съществена промяна в социалните нагласи, в труда, предприемачеството, мисленето, и във функционирането на властите и обществото, така както е в ЕС. Като следствие трудностите по присъединяване на страната към Съюза се свързват и с неминуемия сблъсък между националните особености и традиции, и общото в установените правила, норми и дисциплина в страните от ЕС. Последствията от този конфликт биха могли да бъдат смекчени чрез участие в органите, общите политики и фондовете на Съюза. В социалната сфера членството на България в ЕС ще създаде условия за доближаване до европейските стандарти в области като безопасност на труда, здравеопазване, образование и социално осигуряване – важен аспект на развитие и за Съюза след включването им в Договора от Амстердам.

 

………………………………

 

От съществено значение е ограниченият обмен на информация, което силно затруднява процеса на планиране и формиране на общо разбиране за регионалната политика и ефективно и навременно участие на всички партньори в процеса. Все още липсва достатъчна вертикална и хоризонтална координация. Практика е проекти, които фигурират в програмите на министерствата, да не са известни в областите и да не са включени в техните планове за развитие. Поради тези причини не винаги усвояването на средства по проекти води до желания социален и икономически ефект.

Сериозен проблем на процеса на планиране е липсата на знания и опит на администрацията на всички нива на управление и на техните социални и бизнес партньори, както и тяхната мотивация за ефективно участие в процеса. Липсват нагласи и професионални умения за постигане на максимална прозрачност на процеса на планиране, включване и ползване на експертния потенциал на всички заинтересовани страни, организиране на обществени дискусии и постигане на консенсус за приоритетите на териториалните общности.

Все още има общини, които просто изготвят лист със своите потребности и идеи за проекти без дългосрочна визия и икономическа обосновка и очакват финансиране от държавни фондове или държавния бюджет. Липсва широко разпространен опит за ползване на алтернативни източници на финансиране и привличането на частни капитали.

Мониторингът и оценката се сблъскват не само и дори не толкова с организационни ограничения, колкото с липса на информация за планираните и осъществените действия, както и с липса на знания, умения и опит за нейното използване. Не е достатъчно ясен въпросът с мониторинга на НПИР. На регионално ниво се предвижда основните функции по мониторинга да се осъществяват от Комисиите за икономическо и социално сближаване с подкрепата на техните секретариати (териториалните звена на МРРБ). На национално ниво, обаче, въпросът не е достатъчно изяснен и окончателно решен.

Сравнително слабо е разпространена практиката за предварителна оценка на плановите и програмни документи, по-специално по методиките, използвани в ЕС.

 

……………………………………………

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Регионалната политика фокусира усилията на широка мрежа от административни звена на различни нива на управление, от социални и бизнес структури и НПО. Нейната ефективност зависи от подготовката и ангажираността на всички партньори и усилията им да приложат на практика специфичните изисквания и механизми на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС.

България ще продължи да участва активно в различните форми на регионално сътрудничество в Югоизточна Европа. Обхватът на участие ще бъде съобразен с тяхното политическо или икономическо значение за страната на основата на принципа, че регионалната политика на България в Югоизточна Европа е част от политиката за ускорена интеграция в НАТО и ЕС, насочена към укрепване на доверието, стабилността и сигурността и към утвърждаване на европейски стандарти в отношенията между държавите от региона. Като механизъм, предназначен да играе важна роля в координирането на усилията за превръщане на Югоизточна Европа в регион на сигурност, стабилност и просперитет, Пактът за стабилност има значителен потенциал. От позицията на донор на стабилност в региона и страна, готвеща се за членство в НАТО и водеща преговори за членство в ЕС, България ще продължи своето конструктивно участие в пакта. Приоритет ще имат инфраструктурните проекти с регионално значение, сред които са трансевропейските транспортни коридори, преминаващи през територията на страната. България ще съдейства за задълбочаване на Дунавското сътрудничество, както и за оптимизиране на дейността на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.

Проблемите, пред които е изправена териториалната администрация и с които трябва да се справи, са редица. Това са първо място окончателното установяване на броя на регионалните единици за самоуправление, големината на територията им. Второ, трябва да се определи кои райони следва да бъдат третирани като подлежащи на самоуправление. Следващ проблем е преразпределението на функциите между настоящите общини и бъдещите региони. Налага се и промяна в законодателството, касаещо финансирането на отделните общини (Закон за данъците, например). Следващ проблем е установяване начина на провеждане на местните избори.

Което идва да докаже твърдението, че започналата административно-териториална реформа в Република България все още не е завършена. Във връзка с приемането на страната ни в европейските структури се налага цялостно преструктуриране на териториалната администрация.


ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

 

1.                Ал Роуни, “Всичко за Европейската общност”, София, 1993 г.

2.                Александров, Рангелов, “Европейските структури за сигурност и мирът на Балканите”, Национален институт за международни изследвания, София, 1996 г.

3.                “Асоцииране на България към Европейския съюз: структурна адаптация на националното стопанство”, Велико Търново, ИК “Абагар”, 1995 г.

4.                Генов, Г., Е. Панушев, “Европейско политическо сътрудничество”, ИК “АЛБАТРОС”, 1999 г.

5.                Григоров, Н., Европейски и български модели на териториалната администрация, Варна

6.                Григоров, Н., Териториалното и селищно устройство на Република България до 2010 г. и след нея, София, 1994 г.

7.                ДОКЛАД на Европейската Комисия за напредъка на България В процеса на присъединяване за 2000 г.

8.                 “Европейският съюз – ваш съсед”, Европейска документация, Февруари, 1995 г. .

9.                “Европейско политическо сътрудничество”, под редакцията на Георги Генов и Емил Панушев, ИК “АЛБАТРОС”, 1999 г.

10.            Жуфроа – Люсион Радел, “Европейският съюз между политически полярности”, 1994 г.

11.            Иванова, Р., “Основи на европейската интеграция Център за европейски изследвания”, София, 1996 г.

12.            “Институционална рамка на регионалното развитие”, автор Алеко Джилджов, дискусионен форум на ФРМС и МРРБ “Регионално развитие – постижения и предизвикателства”, 12-13 декември 2000 г.

13.            Ленард,Дик - “Европейският Съюз”, София, 1996.

14.            Национален план за икономическо развитие

15.            Обща позиция на Европейския съюз, Брюксел, 28 ноември 2001, Конференция по присъединяването с България

16.            “Преглед на процеса на регионалното развитие – институционален и законодателен контекст”, автор Хасан Хасан, Зам. министър на регионалното развитие и благоустройството, семинар 23.11.2001 г.

17.            “Преглед на регионалната политика в България: състояние, оценка и перспективи”, автори Алеко Джилджов, Васил Маринов, Флориан Хаузер, издание на ФРМС, юли 2001 г.

18.            “Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми”, под редакцията на Т. Хубенова – Длисивкова, София, ИК “Стоилов”, 1996 г.

19.            Позиция на България за преговори по глава 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти” – септември 2001 г.

20.            Регламент на съвета (ЕС) 1260/1999 относно общите условия за структурните фондове.

21.            Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване – 13.11.2001 г.

22.            Становище на Агенцията за регионално развитие на Северен централен район по Редовния доклад на ЕК за напредъка на България в процеса на присъединяване,

23.            Становище на Петя Ацинова, Председател на УС на БАРДА и Изп. директор на АРР – Стара Загора по Редовния доклад на ЕК за напредъка на България в процеса на присъединяване

24.            Хубенова-Делисивкова, Т., “Приобщаването на България към Европейския съюз: политически, икономически и правни проблеми”, ИК “Стоилов”, София, 1996 г.

25.            “Information note on chapter 21 “Regional policy and co-ordination of structural instruments” on enlargement negotiations”

26.           

27.            http://europa.eu.int/comm/dg/a/phare/index.htm

28.            http://www.bulnao.government.bg/documents/strategy.html

29.            http://www.ced.bg/bg/

30.            http://www.eic.bcci.bg/bg/index1.htm

31.            http://www.electionsbg.com/

32.            http://www.europa.bg/bg/copenhagen.htm

33.            http://www.evropa.bg/

34.            http://www.flgr.bg/

35.            http://www.government.bg/Priorities/Defence/2002-03-26/394.html

36.            http://www.ipaei.government.bg/ipaei/programmes.html

37.            http://www.md.government.bg/white_book/wbnew.html

38.            http://www.mrrb.government.bg/

39.            http://www.mzgar.government.bg/MZG/Default.htm

40.            http://www.namrb.org/

41.            http://www.parliament.bg/

42.            http://www.vn.government.bg/world/RabBegin.htm

43.             www.government.bg


 

 

 

Темата е изготвена 2008 г.

Темата съдържа таблици и схеми.

 

Ключови думи:

създаване на ЕС; институции на ЕС: Европейски Парламент, Съвет на Министрите, Европейска Комисия, Европейски съд, Сметна Палата; политики на ЕС: Обща селскостопанска политика, Регионална политика, Социалната политика, Индустриална политика, Политика за технологично развитие, Енергийна политика, Транспортна политика, Външнотърговска политика; Европейски фонд за развитие (ЕФР); страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ); ЕВРОСТАТ; Закон за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ)

 


Търси за: създаване | институции ЕС | Европейски Парламент | Съвет Министрите | Европейска Комисия | Европейски съд | Сметна Палата | политики ЕС | Обща селскостопанска политика | Регионална политика | Социалната политика | Индустриална политика | Политика технологично развитие | Енергийна политика | Транспортна политика | Външнотърговска политика | Европейски фонд развитие | страните Централна Източна Европа | ЦИЕ | ЕВРОСТАТ | Закон административно териториалното устройство Република България | ЗАТУРБ

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (99 лв)  79.20 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker