Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА: РОЛЯТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ (ВЪТРЕШНИ, ВЪНШНИ) ЗА СТОПАНСКИЯ РАСТЕЖ

2002 година

Постигането на устойчив и балансиран икономически растеж е основният средносрочен приоритет на България. Икономическите инструменти са запазването на системата на валутния борд и гъвкавата фискална политика. Основните фактори, които ще катализират очаквания растеж в разглеждания средносрочен план, са чуждестранните инвестиции и външното потребление. В България все още не може да се направи добра количествена оценка на производството и шоковете върху икономиката през последните години не позволяват да се определи ясно някакъв бизнес цикъл. Приемливите нива са 4 - 5.25% растеж.

Прогнозира се устойчиво нарастване на преките чуждестранни инвестиции за периода до 2005 г., от които се очаква да „финансират“ този растеж. Делът на чуждестранните инвестиции в БВП все още е много нисък (около 20%), докато нормалното ниво е 26 - 33%, а в някои страни и доста повече. В абсолютни стойности тази година се очакват 120.2 евро преки чуждестранни инвестиции на човек от населението, а през 2005 г. тази сума трябва да достигне 167.7 евро на човек. Дали прогнозите ще се изпълнят или не ще зависи от това какво ще направи правителството оттук нататък за чуждестранните инвеститори, защото до момента е направено много малко. Едно от основните неща, за да се привлекат инвестиции, е да се направят най-вече  реформи в държавната администрация.

Следва да се отчита влиянието на икономическите процеси с международното положение върху икономиката в страната. В България към момента никой не е сметнал например 1% ръст или спад на американската икономика какво отражение може да даде върху ръста на българския БВП. Разработването на подобен модел наистина е трудно, но ако не е направен, не можем да правим реални прогнози. Така например спадът в световната икономика през 2001 г. се е отразил неблагоприятно върху платежния баланс и темповете за растеж на износа са се забавили.

Преходните икономики от Централна и Източна Европа през 1990-1995г. бяха основно икономики на неравновесието и несигурността. Забавянето на политическите и икономически реформи, и неравномерният прогрес на тези реформи в много страни (като, Албания, България, ФР Югославия, Румъния и може би Хърватска), както и войната в Босна и Херцеговина удължи този мъчителен период. Оценявайки дългосрочните проспекти на тези икономики, едно трябва да се има в предвид при политическите рискови фактори. С други думи, от множеството характерни рискови фактори за страните, тези свързани с правителствените политики и външното (геополитическото) обкръжение се очакват да играят решителна роля и, следователно трябва да им се обърне основно внимание. Войната във ФР Югославия измести акцентът от вътрешните към международните политически рискови фактори. Тези фактори се делят на пет категории, като на тези, свързани с интернационален риск трябва да се даде преимущество:

а) индикатори на интернационален риск: вероятност за война, външни шокове, блокирани търговски пътища, пазарен протекционизъм, т. н.;

б) индикатори за вътрешни политически рисков: продължителност на реформата и правителствените ангажименти към реформите, стабилност на икономическата среда, входни и изходни бариери, транзакционни разходи, права на собственост и договорни задължения и т. н.;

в) вътрешни индикатори: структура на инвестициите, НВП на глава от населението, инфлация;

г) вътрешни индикатори: текущите сметки като процент от НВП, внос/износ  колебания,  експортната структура, условия на търговия и т. н.;

д) дългови индикатори: съотношение дълг към НВП, съотношение по обслужване на дълга, структура на дълга, вторичен (държавен) пазар на държавния дълг, т. н.;

По-конкретно, дългосрочна, успешна, икономическа политика на преход трябва, минимум да включва наличие на следното:

  1.  стабилна и конвертируема валута, и стабилни финансови институции;
  2.  законови правила, неотменими права на собственост и приятелска предприемаческа среда;
  3.  лесен достъп до капитали, и общо казано, достъп до факторите на производство за местни и чужди инвеститори, масова и прозрачна приватизация, разумен капиталов пазар и финансови институции;
  4.  набор от институции, регламентиращи договорните взаимоотношения, некорумпирана полиция, съдебни заседатели, съдилища и централна и местна правителствена администрация;
  5.  набор от конкурентни и прозрачни условия за частно осигуряване на предишни обществени услуги в сферата на социалното осигуряване, образование, здравеопазване и инфраструктура.

В много страни, засегнати от Югославската война реформите са на кръстопът. В някои от тях  реформите трябва да се преосигурят или да започнат отново, като основна част от (и едновременно с) преустрояване на целия регион.

Развитието на капиталовия пазар също би било добър източник на чуждестранни инвестиции. Предвижда се до 2005 г. на българската фондова борса да има годишни обороти от 800 млн. евро, докато за миналата година оборотът е бил едва 84.2 млн. евро, което е малко въпреки отчетеното увеличение с 20.3% спрямо 2000 г. За сега обаче ликвидността остава ниска, пазарът не стимулира добрите практики на корпоративно управление и инвестиционните алтернативи остават ограничени. Финансовото посредничество продължава да се извършва предимно чрез банковия сектор.

С цел стимулиране на икономическия растеж и запазване на стабилността на държавните финанси данъчната политика до 2005 г. е ориентирана към намаляването на облагането на труда и капитала за сметка на увеличаването на облагането на потреблението.

Ускоряване на структурните реформи и намаляване на нивото на безработицата и бедността са основните предизвикателства, с които България трябва да се справи в близко бъдеще. Правителството трябва да приеме мерки, с които да насърчи конкурентоспособността на икономиката и да подобри бизнес климата. Страната се нуждае и от допълнителни мерки, за да се увеличи гъвкавостта на пазара на труда. Друг важен фактор ще бъде реформирането на съдебната система и подобряване на корпоративното управление.

Необходимостта от ускорена приватизация на големите държавни предприятия и подобряване на ефективността на публичната администрация, както и реализиране на реформите в здравното осигуряване и образованието също са важни по отношение на привличане на инвеститори в страната.

България продължава да среща трудности и при поддържането на висок растеж. Подобряването на жизнения стандарт и приближаването му към нивата от европейския съюз може да бъде постигнато чрез предприемане на мерки за намаляване на безработицата и бедността.

Успешните български инвестиции биха повишили заетостта на населението, а следователно и доходите на домакинствата. Това би рефлектирало в по-високо потребление, стимулиращо развитието на икономиката. В бюджета ще постъпват допълнителни данъчни приходи в резултат на печалбите от стопанска дейност и от повишената заетост. Аналогичен благотворен ефект ще има и за социалното осигуряване. Ще се увеличи БВП като общ универсален изразител на равнището на една икономика и благоденствието в обществото.

Тези разсъждения са реалистични, ако стопанската дейност - предмет на инвестиране, е конкурентоспособна в сравнение с чуждестранните си аналози. В противен случай в условия на свободна пазарна конкуренция по- евтините и по-качествени стоки, внасяни отвън, ще обезсмислят инвестиционната активност в икономиката.

Именно това е проблемът на българската индустрия - тя не може да създава качествени продукти с ниска себестойност.

Ограничаването на вноса на високотехнологични и по-евтини продукти от своя страна би имало отрицателен ефект, защото ще спъва развитието на индустрията, а следователно и - нейната конкурентоспособност.

Съвсем логично стигаме до извода, че българската икономика няма реални възможности самостоятелно да преодолее дълбокия крах, задлъжнялостта, допълнителната липса на капитали за инвестиции и технологичната пропаст между нейното равнище и това на индустриалния свят. Никак не е чудно, че през последните 12 години, частното предприемачество в България се ангажира преимуществено в областта на услугите, а не с производствена дейност. За сравнение - понастоящем България внася от Чехия трамваи, леки автомобили, печатарски машини и много други промишлени стоки.

Очевидно е, че за да се насочат чуждестранните капитали към България, трябва да се създадат условия за висока икономическа печалба на инвеститорите.

Няма магически решения за този процес. Устойчивият растеж изисква продуктивни инвестиции, което осигурява устойчива заетост и спомага за повишаване на доходите и заплатите с повишаване на производителността, произвеждайки повече с по-малко вложения. За нарастването на инвестициите са нужни политическа и икономическа стабилност и структурни промени за приспособяване към условията на пазарна икономика по начин, който да дава увереност на чуждите и местните инвеститори, че могат да функционират в една предсказуема и подпомагаща ги среда. В България стабилността, осигурена от паричния съвет от 1997 г. насам, значително повиши инвестициите и растежа, но по-нататъшно увеличение на инвестициите изисква допълнителен напредък с прехода, в частност подобряване на бизнессредата и ефективността на публичния сектор (правна сигурност, преодоляване на корупцията и бюрокрацията, конкурентоспособни комунални и обществени услуги). Устойчивият растеж се насърчава най-успешно чрез частни инвестиции.

За да остане конкурентоспособна и да осигури растеж чрез износа, себестойността и цените в България трябва да се поддържат в съответствие с тези на търговските й партньори. В тази система основното средство на държавната политика за запазване на ценовата стабилност и за поддържане на търсенето е фискалната политика поради влиянието й върху нивото на разходите в икономиката, включително върху вноса. В България фискалната политика е допълнително ограничена от голямата тежест на дълга и от дефицита по текущата сметка на платежния баланс.

Обръщането на тенденцията на спад на държавния дълг може да разклати доверието на инвеститорите и да повиши цената на кредитирането за България с отрицателни последици за инвестициите и растежа. Това е така, защото държавният риск за портфейлните инвеститори ще нарасне, като увеличи и лихвените проценти по нови дългови емисии.

Финансирането на дефицита чрез увеличаване на кредитирането от местния пазар също може да повиши лихвените проценти, тъй като ще се повиши търсенето на налични спестявания и ще привлече ресурси за финансиране на дефицита за сметка на кредитирането на частния сектор (т.е. за сметка на създаването на нови работни места). Това може отново да има отрицателни последствия за инвестициите, заетостта и бюджета.

Данъчните стимули за насърчаване на инвестициите са обичайна практика в много страни. Трябва да се има предвид, че не всички видове данъчни стимули са еднакво удачни и някои от тях могат да бъдат свързани с по-големи загуби - и като загуба на приходи за бюджета, и като разходи за администриране. Най-общо би могло да се каже, че ускорената амортизация има най-големи сравнителни предимства спрямо останалите форми на данъчно стимулиране. След нея се нареждат инвестиционните облекчения и данъчният кредит. Данъчните ваканции, намалените данъчни ставки и инвестиционните субсидии имат най-малко положителни страни. Като правило данъчните облекчения чрез косвените данъци, както и личностната преценка при предоставяне на данъчни стимули трябва да бъдат минимизирани.

За да компенсира изоставането в икономическото си развитие и да гарантира бързото повишаване на жизнения стандарт, българската икономика трябва да постигне устойчив средногодишен реален ръст на БВП от 8-10% годишно. Такъв амбициозен темп на икономически растеж може да бъде постигнат само по един начин - с едновременното разширяване на обема производство и услуги в страната, както и рязко повишаване на производителността и ефективността на съществуващите икономически активности. Ключово за това ще бъде благоприятната среда за привличане на чуждестранни капитали, легализиране на вътрешните спестявания и търговски обороти и използване на предимствата които новата интернет-икономика предоставя.

Ключовата дума за постигане на амбициозната цел за ускорен икономически растеж е инвестиции. Ускоряване и насърчаване на инвестиционната активност на частни български и чуждестранни компании. За да има ръст на инвестициите, а от там ръст на БВП е необходимо:

Контурите на българският икономически модел се очертават от:

Модернизация на жизнеспособната част от българската икономика е единствения път към повишаване на нейната конкурентоспособност. Българската икономика се нуждае от масирани инвестиции в технологии за производство на продукти с по-висока добавена стойност. Стратегически въпроси за България са също повишаването на производителността и енергийната ефективност.

Никой не влиза на пазар в който има вход, а няма изход. На българският капиталов пазар няма ликвидност и той на практика не функционира. Държавата трябва да се оттегли от управлението на фондовата борса, като вместо това предложи качествени активи, които да се търгуват  там.

В обобщение, растежът и по-високите доходи в България могат най-добре да се постигнат чрез поддържане на макроикономическа стабилност и смело продължаване на структурните реформи за приключване на прехода към пазарна икономика. Това ще привлече необходимите местни и чуждестранни инвестиции за създаване на работни места, повишаване на производителността, която ще позволи по-високи доходи. Рационализирането на обществените разходи и ангажирането на повече българи с плащането на данъчното бреме ще даде възможност за повече социални разходи, включително и за пенсии, повече помощи за най-тежко засегнатите от прехода, по-добро обществено обслужване и необходимите публични инвестиции.

ЕВВР - ЕДИН ЧУЖДЕНСТРАНЕН ИНВЕСТИТОР У НАС

Факта, че досега ЕВВР е подкрепила проекти на обща стойност 2.4 млрд. евро означава, че България е много важна. От тази сума прякото финансиране на ЕБВР е 640 млн. евро. Банката имаше някои трудности с някои нейни инвестиции като например хартиената компания „Целхарт“и пътят й понякога беше много трънлив. Но тя все пак не изостави инвестицията си и сега компанията се развива добре. Портфейлът на ЕВВР сега е много добър и диверсифициран - има акционерни участия, кредити, финансират както големи, така и малки компании, банковия сектор, инвестират в частния и държавния сектор.

Ако разгледаме инвестициите в последните няколко години, ще видим, че повечето от тях са били направени в частния сектор. Инвестициите на ЕВВР са във фармацевтичния сектор, в земеделието, финансовите институции, инфраструктурни проекти. Само тази година са подписали проекти на стойност 133 млн. евро. През 1999 г. инвестициите им в частния сектор бяха около 47% от портфейла, през 2000 г. бяха 60%, през 2001 г. станаха 65%. За тази година има увеличение на държавните проекти. Те са около 43% от портфейла на банката.

ЕВВР заяви своето намерение да участва в привличането на инвестиции на зелено в земеделието, индустрията, в сферата на обществените услуги като водоснабдяването, топлофикациите и транспорта в различните общини. Силно са заинтересувани да участват в приватизацията и в проекти на компаниите за разпределение на електроенергия и хидроелектрическите централи. Вече имат проекти с „Топлофикация-София“ и „Марица-изток“ 3. Дали ще поддържат нивото на инвестиции, които имат тази година (около 133 млн. евро досега) ще зависи обаче от качеството на проектите.

Банковият сектор в България е много добър, но той трябва да се подсили затова ЕВВР иска да увеличи капацитета и възможностите на банковия сектор да финансира реалната икономика със специфична насоченост към малките и средните предприятия. Банката вече има сериозно участие в банковия сектор като акционер в няколко банки (ЕБВР притежава 20% от „БНП Париба“ (България), 20% от Прокредит банк, 20% от Първа инвестиционна банка, 15% от Юнионбанк и 10% от ОББ), а на други е отпуснала кредити. Освен това заявява своята готовност да купи дялове и в други банки, ако има възможност за това, след като направи дю дилиджънс в тях, с идеята за консолидацията на тези банки, ако акционерите им имат желание за това.

Какво привлича инвеститор като ЕВВР в България? Това е стабилна макроикономическата ситуация и политическа система, стриктен бюджет. Важно е и това, че България успя да намери начини да си сътрудничи и със съседните страни в региона, тъй като инвеститорите гледат на страната като част от него.

Основното предизвикателство пред България в следващите месеци и години ще бъде да привлече чуждестранни инвестиции. Първият начин за привличане на инвестиции е чрез приключването на процеса на приватизация в страната. В момента се приватизират много важни сфери като дистрибуцията на електроенергия, телекомуникациите и други. В същото време ще има нужда и да се привлекат инвестиции на зелено след края на приватизацията. Едно нещо е много важно за България в този процес и според мен е ключово предизвикателство пред страната. Основно за бъдещото привличане на чуждестранни инвестиции ще бъде да се направи реформа в съдебната ни система и работата да се подобри. Не казвам, че това е единственото нещо, което трябва да се направи, но това е ключово.

И все пак дори ЕВВР не могат да каже в коя страна инвестициите й досега са били най-успешни, тъй като във всички страни са имали както положителен, така и отрицателен опит. Важното за банката е обаче, че всички страни в региона са отбелязали прогрес, включително и България. 

ФОНД ЗА РИСКОВ КАПИТАЛ - ЗА И ПРОТИВ

Интерес представлява и идеята за създаване на фонд за рисков капитал, в който правителството ще участва със 100 млн. лева от фискалния резерв. Рисков фонд е нормален пазарен термин и касае инвестиции в традиционни и утвърдени пазарни инструменти (при всяка инвестиция има риск), но на българска почва терминът неоснователно предизвиква предимно негативни асоциации и опасения.

Идеята ще се реализира само ако фондът привлече достатъчно средства, така че участието на правителството да не е повече от 50% и ако има търговско управление. Решенията за инвестиции ще се вземат от мениджъра на фонда, а държавата постепенно ще намали дела си. Парите на фонда ще се инвестират единствено под формата на дялови участия. Между примерните области за инвестиране са енергетиката, селското стопанство, туризмът, високите технологии, но другите отрасли също не са изключени.

Мениджърът на фонда ще се избере след конкурс сред институции с опит в управлението на рисков капитал (може да са чуждестранни или български), като основен критерий ще е привлеченият ресурс извън държавното участие. Досега интерес са проявили четири инвестиционни банки, сред които „Ситибанк“ и „Джей Пи Морган“. Заедно с това ще се разчита във фонда да инвестират инвестиционни банки и самостоятелни играчи на рисковите пазари като Джордж Сорос. На следващ етап фондът може да събере още пари от пазара чрез емитиране на облигации или други дългови инструменти.

Основното е очакването за бъдещи печалби. За успеха на фонда правителството повече разчита на институции или институцията мениджър, които ще се ангажират с намирането на пари и чието реноме ще вдъхне известна сигурност за добра възвращаемост. Фондът може да представлява интересна алтернатива за инвеститори, които по различни причини не са се включили в приватизацията, но искат да заемат място на българския пазар, без непременно да държат на висока доходност в началото. Подобна оценка отчита макроикономическата стабилност, относителната незасегнатост на икономиката ни през последната година и половина въпреки забавянето на темповете на растеж в световен мащаб, доста успешното представяне на частната инициатива в някои сектори на икономиката, възможности за излаз на трети пазари. Не без значение е и очакваното приемане на България в НАТО, което намалява политическия риск за инвестициите.

В този смисъл готовността на инвеститорите да вложат пари в проекта, от една страна, ще бъде добра индикация, а от друга, ще оправдае финансовия ангажимент на кабинета, а дори може и да намали тежестта му. Изглежда, че реализацията на проекта всъщност ще зависи повече от интереса на инвеститорите, отколкото от горещото желание на правителството да го осъществи.

Чрез фонда ще се създаде допълнителен източник на финансиране за фирмите, различен и по-модерен от банковите кредити. В България все още набирането на първоначален капитал чрез публично предлагане на ценни книжа е в ембрионална фаза. Смята се, че липсата на инструменти за финансиране на бизнес проекти може да бъде частично запълнена от подобен фонд.

Разчита се, че фондът ще предизвика мултипликационен ефект и вложените от държавата пари може да привлекат значително повече външни инвестиции. Правителството прогнозира, че допълнително осигурените от мениджъра на фонда средства ще бъдат поне още 100 млн. лева - толкова, колкото ще бъдат вложените от държавата. Някои от инвестиционните банки са дали прогнози, че парите във фонда може и да надхвърлят 500 млн. лева.

Третият ефект ще е чисто образователен - както за предприемачите, така и за самите инвеститори. Разчита се, че предлагането на ресурс от фонда ще стимулира предприемаческата активност и ще подобри общата корпоративна култура в България. Като има един добър пример, ще се даде тласък на много подобни проекти. Това вече се е случвало. След емитирането на първите корпоративни облигации се появиха много други. Защото се видя, че така може да се привличат капитали и е много евтино.

Липсата на първоначална яснота за бъдещия фонд предизвика критични коментари в експертните среди. Държавен рисков фонд е терминологичен абсурд. Всеобщото икономическо разбиране е, че държавата се занимава с дейности, които частните предприемачи не могат да осъществят. Ако правителството наистина вярва, че частният сектор не може да прави инвестиции или не знае къде и колко да инвестира, та да е нужен държавен фонд, тогава защо изобщо има приватизация. Това отново показва една философия, че държавата знае най-добре кой трябва да печели и кой не, а поначало България има нужда да се отърси от подобен начин на мислене. Може би по-разумна е идеята тези пари просто да се върнат на данъкоплатците.Една от тезите на икономистите е, че у нас и сега съществуват подобни държавни структури, които са слабо ефективни или с неизползван капацитет. Като примери се сочат Насърчителната банка и Агенцията за насърчаване на търговията. Припомня се и печалната история на много други мъртвородени институции като т.нар. взаимен фонд, който беше предвиден в Закона за приватизация, но така и не заработи, фонд „Индустрия“, както и замислената от кабинета „Виденов“ Вносно-износна банка.

До голяма степен липсата на инвестиционен ресурс е основен проблем. Фондът ще е доста добър за българската икономика като източник на рисков капитал в места, където банките биха се поколебали да дадат заемни средства. На обратното мнение са обаче повечето икономисти. Според тях нарастването на кредита за частния сектор през последните три години е очевадно. Може да се види от отчетите на БНБ. Така че липса на ресурс няма. Може би най-липсващият ресурс в момента в България е предприемаческата култура. И на второ място - правораздаването.

Спорно е дали държавата трябва да стимулира с пари от фискалния резерв малко на брой фирми, докато в същото време смазва с данъци и осигуровки целия съществуващ вече бизнес. От друга страна, сравнително големият фискален резерв е наистина факт и ако се приеме, че част от него може и трябва да бъде използвана, възниква въпросът за какво. Като алтернатива на венчър-фонда винаги би могло да се поиска харченето на парите от резерва да бъде за увеличаване на пенсиите и заплатите. Такива идеи не липсват сред популистки настроената политическата класа, а сегашната ситуация би могла да породи за пореден път подобни апетити. От тази гледна точка може би е наистина по-разумно част от парите да се инвестират в проекти, които могат да доведат до раздвижване на инвестиционния поток към България, вместо да се „изяждат“ на момента за псевдосоциални цели.

От гледна точка на икономиката като цяло и на данъкоплатеца в частност най-добре би било занапред изобщо да не се генерират такива излишъци в бюджета чрез изстискване на бизнеса. Така проблемът с финансиране на бизнеса ще бъде смекчен далеч по-ефективно - вместо държавата да взема пари от едни бизнеси и след това да ги дава на други като финансиране чрез дялово участие, тези пари просто ще остават в компаниите (доказано печеливши - щом плащат данъци) и ще могат да бъдат ползвани като финансиране от собствени средства. Така със сигурност инвестиционният климат в страната ще бъде насърчен, а и няма да възниква въпросът за какво да бъдат харчените излишъците в резерва.

И така можем да обобщим

Преимущества на идеята за създаване на фонда:

Част от парите, отлежаващи във фискалния резерв, ще бъдат "активирани" и инвестирани в реалната икономика

Осигурява се още един източник на финансиране на частните предприятия, различен от банковите кредити.

Възможен е мултипликационен ефект, който да доведе до допълнителни външни инвестиции в предприятията, в чиито капитал фондът е инвестирал.

Ще има полезен пазарно-образователен ефект - както за предприемачите, така и за самите инвеститори.

Определени сектори като енергетика, високи технологии, селско стопанство и туризъм ще бъдат стимулирани.

Ограничава се възможността тези средства от резерва в бъдеще да бъдат изконсумирани за неразумни популистки цели

Против идеята:

Рискува се 100 млн. лева от парите на данъкоплатците да бъдат инвестирани в проекти и дружества със съмнителна ефективност

Привличането на допълнителни външни инвестиции за фонда може да се окаже проблематично при сегашната стагнация на световните пазари и консерватизма на инвеститорите.

Съществуващите подобни институции в България с участието на държавата са доказали неефективността си

Има опасност от политическа намеса в инвестиционната политика на фонда, което ще води до лобиране за определени сектори, фирми и региони, съпътствано от корупция. Възможно е проблемът да се задълбочи при промени в законодателната и/или изпълнителната власт.

Усилията на изпълнителната власт се разводняват между заявените и консенсусни приоритети (намаляване на данъци, ограничаване на лицензи и развитие на капиталовия пазар) и новопоявилите се и противоречи като замисъл и като възможност за ефективна реализация проекти.

Теорията на предлагането, която изповяда икономическият екип на правителството, едва ли включва такъв модел - правителството изземва прекалено много пари от бизнеса (от доказано печелившите фирми), след това плаща на управляваща компания, която чрез инвестиционен фонд да инвестира част от събраните в бюджета пари обратно в бизнеса (може би в печеливши фирми, а може би в губещи).

От всичко изложено до тук неразрешен и неизяснен остава проблемът за чуждестранните инвестиции в българското стопанство. Не е тайна, че досега те са твърде малко. Всички опити да бъдат привлечени чрез данъчни облекчения и други поощрения засега остават без покритие. Ефектът им е нищожен. Не се очертава и някакъв обрат в тази област. Но даже и да го има, резултатът може да се почувства едва след две-три години.

РАЗХОДИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА
ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

      В хил. лева

Сектори (A 17)

2000 г.

2001 г.

Общо

5 409 443

6 694 291

Селско, ловно и горско стопанство

108 822

145 931

Рибно стопанство

1 983

375

Добивна промишленост

115 619

103 202

Преработваща промишленост

1 290 594

1 549 317

Снабдяване с електроенергия, газ и вода

573 359

527 693

Строителство

343 113

419 245

Търговия и ремонт

778 355

880 388

Хотели и ресторанти

232 480

336 957

Транспорт и съобщения

1 231 564

1 740 139

Финансово посредничество

124 019

159 456

Операции с имущество и бизнесуслуги

223 609

367 798

Държавно управление, задължително обществено осигуряване

207 874

166 017

Образование

31 719

44 374

Здравеопазване и социални дейности

54 762

108 559

Други дейности

91 571

144 840

НЕТЕН РАЗМЕР НА ПРИТОКА НА
ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕКИ ИНВЕСТИЦИИ
ПО ТРИМЕСЕЧИЯ В ПРЕДПРИЯТИЯТА
ОТ НЕФИНАНСОВИЯ СЕКТОР

(Хил.щ.долари)

Отраслови сектори (А 31)

2001 г.

2002 г.

І
тримесечие

ІІ
тримесечие

ІІІ
тримесечие

ІV
тримесечие

І
тримесечие

ІІ
тримесечие

Общо за страната

45 531.7

51 386.8

23 677.3

70 875.1

-13 023.3

238 311.7

Селско, ловно и горско стопанство

-

-

-

-

-

-

Рибно стопанство

-

-

-

-

-

-

Добив на енергийни суровини

-

-

-

-

-

-

Добив, без добива на енергийни суровини

..

-

-

-

-

-

Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия

5 780.3

15 758.5

-56.0

-1 648.1

..

..

Производство на текстил и изделия от текстил; производство на облекло

..

..

..

..

..

..

Производство на лицеви кожи и изделия от тях

..

-

-

..

-

..

Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели

..

..

..

-82.0

..

..

Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон; издателска и полиграфическа дейност

..

-

..

-

-

..

Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво

-

-

-

-

-

-

Производство на химични вещества, химични продукти и химични влакна

..

..

..

893.0

..

..

Производство на изделия от каучук и пластмаси

..

..

..

..

321.1

..

Производство на продукти от други неметални минерални суровини

2 432.0

3 539.8

984.8

2 306.3

..

..

Металургия и производство на метални изделия, без производство на машини и оборудване

..

..

..

..

..

..

Производство на машини и оборудване

..

1 418.9

..

..

..

966.0

Производство на електро-, оптично и друго оборудване

..

4 103.9

..

..

1 387.2

2 597.0

Производство на превозни средства

-

-

..

..

..

-

Преработваща промишленост, некласифицирана другаде

..

..

-

-

..

67.0

Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

-

-

-

-

-

-

Строителство

4 535.8

..

..

..

1 189.0

1 739.4

Търговия, ремонт и техическо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството

1 404.4

7 318.9

3 114.8

6 222.5

6 129.6

10 987.9

Хотели и ресторанти

1 521.0

1 629.3

..

..

..

..

Транспорт, складиране и съобщения

..

..

..

..

..

..

Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнесуслуги

..

7 078.8

928.6

3 089.3

7 072.8

8 685.9

Образование

..

-

-

-

-

-

Хуманно здравеопазване и социални дейности

-

-

-

-

-

..

Други дейности, обслужващи обществото и личността

..

..

-

-

-

..



Търси за:

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker