Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Състояние и перспективи за развитие на

"Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани" в България

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава I. Теоретични основи на паричните организации в земеделието.

1.1. Същност и особености на кредитните институции /взаимоспомагателни сдружения, асоциации, кооперации и банки/.

1.2. Разпространение и развитие на кредитните организации.

1.3. Организационен статут на Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани в България.

Глава II. Анализ на дейността на Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани в България.

2.1. Организационен статут и членство.

2.2. Управление.

2.3. Уставен капитал.

2.4. Организация на кредитната дейност.

Глава III. Насоки за развитие на Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани в България.

Приложения

Използвана литература



"Когато хората, които не притежават нищо, обединят своите сили, ум, морални ценности и професионални способности, те ще си осигурят кредит и ще спечелят богатство. В това именно се крие огромната сила на взаимността. Може ли да съществува по-голяма гаранция за изплащане на един дълг от ангажирането при изплащането на този дълг на всички приятели, които прекарват живота си с човека, който е взел кредит? Не смятате ли, че в малките селца, този който е получил кредит и е оставил своите съседи да изплащат направения дълг, няма да бъде преследван от мисълта, че ако той не плати, други ще плащат за него: никой няма да поиска да поеме риска да загуби всеобщото уважение поради липса на лоялност."

Жул Мели



УВОД

В условията на либерална ценова политика голямо значение има финансовото подпомагане на земеделските стопанства. Дълбоката икономическа криза налага ограничено участие на държавата при субсидиране на производителите. Алтернативните решения изискват да се обърне по-сериозно внимание на мястото и ролята на паричните кооперации в този процес.

Разбирането, че по време на икономическа криза селският стопанин не е в състояние да покрие своите кредитни задължения и докато се подобри неговото икономическо състояние, кредитирането на земеделските стопанства е рискована дейност, е безпочвено, при условие че се обединят финансовите възможности на отделните стопани и на тази основа се формира обща имуществена гаранция.

Като изхождам от значението на кредитния ресурс за развитие на агробизнеса, с разработване на дипломната работа си поставям за цел изучаване теоретичните основи на кредитните кооперации в земеделието и на тази основа анализиране дейността на Кооперациите от типа "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани" и посочване конкретните насоки за бъдещото им развитие.

За постигане на така формулираната цел са поставени за разработване следните основни задачи:

  1.  Да се изясни същността и особеностите на организационния статут на видовете парични организации в земеделието.
  2.  Да се анализира организацията на дейността и управлението на ВЗКАЧС в България.
  3.  Да се разработят конкретни насоки и предложения за развитието на ВЗКАЧС в България.

Глава I. Теоретични основи на паричните организации в земеделието

1.1. Същност и особености на кредитните институции /взаимоспомагателни сдружения, асоциации, кооперации и банки/

Кредитните кооперации са с най-дълга история на съществуване в земеделието. Основоположници на този вид кооперации са немските банкови дейци Райфайзен и Шулце. Райфайзен - на локалните кредитни каси, а Шулце - на регионалните популярни банки. За повече от вековната си история кредитните кооперации в много страни владеят значителна част от финансово-кредитната им система, като директно обслужват частните земеделски производители.

Кооперативните сдружения и банки имат за основен предмет на дейност подпомагане на своите членове при осъществяване на парични операции, свързани с първоначалното натрупване на капитала и с провеждането на ефективна стопанска дейност. Изграждането на парични кредитни учреждения е предшествано от създаване на парични /кредитни/ кооперации от частните производители. Техният статут в повечето случаи е на ограничено отговорно кооперативно сдружение, като всеки член участва с определена дялова вноска. При това положение доверието в кредитната кооперация се гради преди всичко на общата отговорност на нейните членове, което се основава на имущественото им и най-вече на производственото предназначение на кредита.

Кредитни кооперации се изграждат и без спазване на принципа за първоначално формиране на дялов капитал и равно участие в него. По този начин се дава възможност на отделните стопани по-лесно да станат членове на кредитна кооперация, без, разбира се да получават печалба под формата на дивидент. В тези случаи кооперацията формира учредителен фонд, който се набира от изплащаните лихви и от ежегодните излишъци от приходите от дейността и от свободните спестявания на населението.

Статутът на паричните кооперации е изграден по два начина - без дялово участие на принципите на спестовно-кредитна каса и на дялов принцип. Различията се изразяват по отношение на: членство; управление; учредителен фонд; разпределение на печалбата и пр.

При кредитните кооперации без дялово участие на взаимоискателите членството е с неограничен срок. Управленската структура се състои от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Наети специалисти и изпълнители. Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Лихви по кредити; Депозити на членовете. Печалбата се разпределя за собствени разходи и за трудови възнаграждения на персонала.

При кредитните кооперации с дялово участие на членовете членството е с неограничен срок и допълнително ограничение на членството до връщане на кредитите. Управленската структура е представена от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Назначен финансов мениджър; Наети специалисти; Общо събрание на колектива на кооперацията; Стопански съвет. Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Дялови вноски; Депозити на членовете; Външни заеми и Лихви по кредити. Разпределението на печалбата се извършва за дивиденти на база внесени дялови вноски; за покриване на собствени задължения и за заплащане на труда.

Особеностите на институционалните основи на паричните кооперативни сдружения се предопределят от това, че те се явяват самостоятелно кредитно учреждение, което функционира успоредно и едновременно със стопанствата на своите членове /частните земеделски производители/. Поради това уставните регламентации на тези организации са близки до тези на ограниченото отговорно кооперативно сдружение.

Членството в парични кооперации е неограничено с тази особеност, че при кооперациите с дялово участие се въвеждат ограничения за напускане на кооперацията след връщане на взетите кредити.

Начинът на участие в двата варианта на кредитна кооперация се различава и по това, че при дяловите кооперации се внасят диференцирани вноски според размера на дейността на членуващите стопанства. Особености съществуват и по отношение на възприетия подход на управление. Заедно с общоприетите колективни и индивидуални органи на управление /общо събрание на членовете на кооперацията, председател, управителен съвет и контролен съвет/ трудовия колектив на кредитната кооперация има и свои управленски органи /общо събрание, стопански съвет, наети мениджъри и специалисти/.

Между кооперациите и корпоративните организации съществуват съществени различия. Прието е, че акционерните дружества са институцията, с която кооперациите следва да се сравняват. Съществуващите различия между двата типа организации ясно определят кооперацията като специфично формирование. В по-конкретен план съществените различия се изразяват в следното:

Кредитните кооперации според начина на формиране на уставния им капитал и различията в механизма на функциониране се делят на следните основни видове:

Взаимоспомагателни спестовни каси се изграждат без да се изисква при учредяването им да се внася дялов капитал. Първоначалният им капиталов ресурс се формира от задължителни членски вноски, от депозита на членовете и от лихвата, която получават от отпусканите заеми.

Този вид парични сдружения имат за основна цел осигуряване изгодни кредити на своите членове, без те да получават печалба и да я разпределят между членовете си под формата на дивиденти.

Кредитните кооперации задължително се изграждат на дялов принцип. Основен предмет на дейността на тези кооперации е финансовото подпомагане, чрез осъществяване на парични операции по мобилизиране на временно свободните им парични средства и пренасочването им към производствено потребление. По този начин временните излишъци от парични средства, които в даден момент не се използват производително от техните членове, се внасят под формата на депозит в кооперацията и се предоставят на тези от тях, които имат временна нужда от оборотен капитал. Източник на средства за тези кооперации са и депозитите на членовете, лихвите по заемите и външни заеми.

Кредитните кооперативни банки са кооперативни сдружения на фамилни и кооперативни производители, търговски и други организации, в които те членуват с определена парична дялова вноска. Най-същественото различие на тази кредитна организация е, че когато в даден момент финансовия ресурс не се използва производително от членовете на кооперацията, той се предоставя под формата на кредит на други стопани, които не членуват в кооперацията.

Доверието в кооперативните банки се гради на основата на имуществените гаранции на кредитополучателите и най-вече на производственото предназначение на кредита.

В условията на либерална структурна политика ролята на кооперативния кредит е да мобилизира свободните парични средства на член-кооператорите и да ги насочва към производствено потребление. Освен това излишъците от парични средства, които в даден момент не се използват производително от членовете на кооперацията, се предоставят под формата на кредити на други стопанства. Също така тези кооперативни организации са свързани с единния капиталов пазар на страната и по този начин кооперативният кредит се поставя в пряка връзка с търговския и индустриалния оборот, както и с общите процеси на стопанска дейност на страната.

1.2. Разпространение и развитие на кредитните организации.

Първите кооперации в нашата страна възникват в селата, за разлика от Западна Европа, където този процес се извършва в градовете. Причината е, че България е предимно земеделска страна. Селското население в края на ХIХ век е над 80% от това за страната. За селското стопанство по това време е характерно дребното частно производство, което се явява естествена социална база за поява и развитие на кооперацията.

Първата кооперация в България е създадена на 16.10.1890г. в с.Мирково, Софийска област. Инициатори и организатори са училищният инспектор Тодор Йончев и писателят Тодор Влайков. Кооперацията е кредитна и се нарича "Мирковско взаимодавно спестовно земеделско дружество - "Орало"". Тя си поставя за цел да предоставя на селяните заеми при изгодни условия, като съдействува за подобряване на селскостопанското производство.

Повсеместното разпространение на кредитните организации налага централизиране на тяхното управление през 1895 г. в Министерството на търговията и земеделието. Пълното осъществяване на кооперативната идея става възможно едва през 1903 г., когато е учредена мощната Българска земеделска банка. През 1910 г. започва да функционира и Българска централна кооперативна банка, която кредитира освен земеделски стопани и други видове кооперации.

През 1934 г. тези две банки създават силен банков институт - Българска земеделска и кооперативна банка. По този начин земеделието в България до 1948 г. има добре организирана кредитна система, която включва:

Една част от тези банки са били изградени и в по-големите села, където освен  с кредитна, те са се занимавали и с всестранна дейност, която е била в помощ на земеделските стопани.

През 1938 г. в страната има 2 324 земеделски каси и 181 броя популярни банки, по-голяма част от които в началото на 40-те години са трансформирани в така наречените всестранни кооперации, включващи в дейността си и земеделска производствена дейност.

По време на Втората световна война България е сполетяна от стопанска разруха. Селскостопанското производство намалява наполовина. Дефицитът на държавния бюджет възлиза на 14 млрд. лева по тогавашен курс. В тези кризисни години кооперативното движение има значителен принос за възстановяване на икономиката. През 1946 г. на него се падат 43% от вноса и 41% от износа на страната. Грубото вмешателство на създадените при социализма административно-командни структури, предизвиква деформации, пречки и ограничения в развитието на кооперациите. През 1947 г. кредитната кооперативна система е ликвидирана чрез одържавяване на уставния капитал и имуществото.

На този етап при възстановена собственост върху земеделските земи и изграждане на фамилни стопанства и земеделски кооперации, отново възниква необходимостта от осигуряване на средства за изгодно кредитиране на земеделието. Този процес започна с учредяване на Централна кооперативна банка и на районни кооперативни банки. Появяват се и първите частни банки за кредитиране на селското стопанство. По този начин постепенно започва формирането на мрежи от кооперативни и други кредитни институции за обслужване на частното земеделие в България.

Споменатите по горе банкови институции за съжаление носят кооперативната идея единствено в наименованието си. На практика те са в чист вид търговски банки, които не кредитират аграрния сектор. Единствено ЦКБ, поради това че над 35% е собственост на ДФ "Земеделие", може да си позволи 47% от кредитния портфеил да бъде агрокредитиране.

Изграждането на реални кооперативни кредитни сдружения засега се осъществява под формата на парични кооперации и взаимоспомагателни асоциации на фамилните стопани и земеделските производствени кооперации. Този вид организационни структури се явяват и като удачна организационна форма за разпределение и ефективно използване на отпуснатите средства за подпомагане на земеделското производство от Европейския съюз, предоставяни по различни програми. От този тип кооперации има учредени над 30 броя в различни райони на страната. Инициатор за създаването им е Програма "ФАР", по този начин са разпределени 7 млн. екю безвъзмездна помощ за развитието на земеделието у  нас. Проекта е реализиран по френски модел и с решаващата помощ на френски специалисти, ето защо е добре да се направи кратък преглед на френския опит в кредитиране на земеделието.

На 23 февруари 1885 г. Луи Милисан, счетоводен експерт към държавния съвет, депозира Устава на първата чисто земеделска кредитна каса. Неговата философия е много проста: "Едни внасят своите спестявания и налични свободни капитали, като по този начин ги предоставят на онези, които имат временна нужда от пари". Така се е образувала първата взаимоспомагателна каса САЛЕН в департамента Юра.

Всички тези хора, които са създавали местни и регионални взаимоспомагателни каси из цяла Франция, едва ли са си представяли, че тяхната банка, на която те са собственици и управители, ще стане най-голямата банка в Европа и една от първите банки в света.

Интересно ще бъде да се посочат петте основни принципа, върху които е изградена тази земеделска банка:

Краткия исторически преглед показва, че към края на 19 век селското население представлява 60% от населението на Франция. С развитието на транспорта, чуждестранната конкуренция се засилва и предизвиква сериозни научно-технически и стопански промени. В земеделието се внедряват нови технологии (използване на торове, машини…), които предполагат световно финансиране. Преминаването към пазарна икономика принуждава земеделските стопани да излязат извън рамките на своя индивидуализъм и да се приспособят към пазарните механизми, присъщи на останалите сектори на народното стопанство. Международната обстановка също благоприятства изграждането на системи за финансиране на селското стопанство, основаващи се на кооперативния принцип и принципа на взаимното подпомагане.

Първите местни земеделски каси се появяват във Франция още през 1895г. Тези каси се основават на :

Накратко казано, местните взаимоспомагателни каси имат статут на кооперативни сдружения, действащи на принципа на взаимното подпомагане. Първите членове на тези каси са били земеделските стопани и собственици на земя.

Местните взаимоспомагателни каси са създадени официално със Закона от 5 ноември 1894 г. и поставят началото на земеделската кредитна система. Ето основните етапи от развитието на тази система:

Системата на Земеделската кредитна банка функционира посредством тристепенна пирамида.

Основната клетка на системата са местните каси, които се изграждат в отделните села или махали.Местните каси се учредяват от самите земеделски стопани, които предоставят на касата наличните си свободни капитали и получават заеми съобразно възникващите нужди. Земеделските стопани избират Управителен съвет, чиято основна функция е свързана с разпределението на кредитите на базата на изключително доброто познаване на кандидатите са кредит. На практика този Управителен съвет играе ролята на съвет за отпускане на заеми. Местните каси са юридически лица и представляват кооперативни сдружения, при които няма щатно платени служители. Първоначално тези каси са разполагали само със средствата на своите членове. Много бързо обаче се е появила нуждата от намиране на допълнителни средства и това е довело до появата на втория етаж на пирамидата - регионалните каси.

Регионалните каси във Франция покриват територията на един департамент и представляват юридическо лице, което се ръководи от Общо събрание, чиито членове са земеделските стопани, избирани от местните земеделски каси. В тези каси се появяват и щатно назначени служители, които постепенно поемат управлението и на местните каси чрез изградената мрежа от спомагателни бюра, наречени Агенции. На практика спомагателните бюра са продължение на регионалните каси по места и тяхната роля е да осигурят административното управление на местните каси.

Регионалните каси изпълняват три задачи:

Националните структури изпълняват следните задачи:

В страните от Западна Европа кредитните кооперации са най-сериозният партньор и защитник на дребните и средните земеделски производители. В страните от ЕС тези кооперации са 13% от всички видове кооперации и обединяват около 40% от членовете. На тях се падат 16% от всички банкови операции. Кооперативните банки и кредитните кооперации имат първостепенно значение в Белгия, Холандия и др.

В САЩ има над 18 000 кредитни кооперации, които осигуряват 15 - 20% от фермерския кредит.

Важно място в застрахователния и банков пазар заема Централната кооперативна банка на Япония, която е шестата по големина банка в света.

1.3. Организационен статут на Взаимоспомагателни Земеделски Кредитни Асоциации на Частните Стопани в България.

През 1996 г. Европейската общност съвместно с Министерството на земеделието започват работа по едромащабен план, насочен към преструктуриране и развитие на частното селско стопанство с цел ускорено пазарно ориентирано развитие, което да спомогне за възстановяване и укрепване на конкурентно способността на българското земеделие.

През последните две години са изработени редица финансови схеми с цел изготвяне на дългосрочен механизъм за кредитиране на стопаните с възможност за приспособяване към икономиката и към различните видове производства. По този начин проектът се развива от кредитна линия с директно раздаване на заеми на крайните кредитополучатели - частни стопани и малки преработвателни предприятия - в схема на капиталов фонд, насочена предимно към създаване на трайни структури за отпускане на заеми. Посредством схемата са разпределени над 10 млн. екю в помощ на земеделските производители. Основните компоненти на схемата са представени както следва:

Структура и организация.

На местно ниво частните стопани се събират и решават да създадат Кооперация "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани" (ВЗКАЧС) (наричана за краткост "Кредитна кооперация"). В кредитната кооперация могат да членуват представители на различни професии, но мнозинството трябва да бъдат земеделски стопани. Тези кредитни кооперации се създават в съответствие със Закона за кооперациите и се регистрират в съда. Всички заедно те образуват Федерация на кредитните кооперации. Кредитната кооперация избира управителен съвет и контролен съвет и работи съгласно типов устав и вътрешен правилник. Българските държавни органи не се месят в работата на ВЗКАЧС и Федерацията на ВЗКАЧС. Независимо от това , ВЗКАЧС трябва да се придържа към решенията на националните структури.

На национално ниво Структурата, наречена Управителен съвет на Схема на земеделски капиталов фонд (СЗКФ) определя правилата и условията на схемата и ръководи кредитната политика. Текущата работа се ръководи от Групата за управление на СЗКФ.

Управителния съвет на СЗКФ е създаден със заповед на Министъра на земеделието и се състои  от 7 члена с право на глас (5 назначени от Министъра на земеделието, сред които и Председателя, и 2 - от Комисията на Европейския съюз). УС отговаря за съгласуване и наблюдение върху общите условия на членството, управление на капитала, други общи въпроси и политиката, свързана със схемата. Той одобрява или отхвърля (обосновано) предложения на ГУ относно:

Преглежда и одобрява решенията на ГУ и ВЗКАЧС относно отделните кредитни молби и други текущи проблеми.

Групата за управление (ГУ) е звено за техническа помощ и обучение към схемата на Капиталовия фонд. Тя се състои от ръководител, заместник ръководител и експерти на краткосрочен договор, както български, така и от ЕС. Има секретариат, група за обработка и оценка  на кредити (състояща се от кредитни инспектори) и контролно звено.  ГУ консултира УС по горе посочените проблеми. Отговаря за подготовката или разглеждането на предложения относно молби за участие в схемата, подадени от отделните ВЗКАЧС. Подготвя или разглежда решения относно лични кредитни молби и други решения и оценки по отделни случаи, свързани с ефективността и подотчетността на проекта. В резултат на Протоколно споразумение между УС и Федерацията на ВЗКАЧС , определящо условията на прехвърлянето, ГУ се интегрира в структурата на Федерацията една година след стартирането на проекта.

Условия за създаване на кредитни кооперации.

За да бъде одобрена за участие в СЗКФ, кредитната кооперация трябва да отговаря на следните условия:

  1.  да бъде регистрирана в съда по Закона за кооперациите с типовия устав на К"ВЗКАЧС";
  2.  членовете да са само физически лица;
  3.  да има минимум 100 члена;
  4.  най-малко половината (50%) от членовете й да са действащи земеделски стопани. За такива се смятат всички физически лица, които активно работят в областта селско-стопанското производство на независими начала и изкарват поне половината от личните си доходи от тази дейност;
  5.  размерът на член-кооператор да е минимум 50 екю;
  6.  да има общо минимум 5 000 екю капитал, съставен от дялови вноски;
  7.  да внесе и блокира дяловите вноски на член-кооператорите в банкова сметка;
  8.  да определи лице, което да бъде обучено и да изпълнява функциите на кредитен инспектор;
  9.  да е потвърдила готовността си да подпише протоколно споразумение с УС на СЗКФ;
  10.  да е потвърдила готовността си да членува във Федерацията на К"ВЗКАЧС"

Схемата на капиталовия фонд се състои от две отделни съставни части:

  1.  Капиталова субсидия предназначена за укрепване на основния капитал на местната кредитна кооперация;
  2.  Кредитен ресурс /наричан по-нататък неоттегляем аванс/. Това са средства предназначени единствено и само за отпускане на краткосрочни заеми на частни стопани - членове на кредитната кооперация.

Неоттегляемите аванси се разпределят на два равни транша, съобразно нуждите на ВЗКАЧС. Неоттегляемите аванси се характеризират със следното:

Схема на разпределение на ресурсите

Млн.ECU

Първи транш

Втори транш

Капиталова субсидия

Неоттегляеми аванси

Неоттегляеми аванси

Членове на ВЗКАЧС

1(')

СКФ на ФАР

2('')

2.5('')

2.5('')

Насрещен фонд

1(')

1(')

1(')

Общо

4

3.5

3.5(''')

 ' - Съхраняват се в отделни лихвоносни извънбюджетни сметки в лева

'' - Съхраняват се в лихвоносна извънбюджетна сметка в чуждестранна       валута

''' - Съотношението между капиталовата субсидия и допълнителния неоттегляем аванс подлежи на оценка и решение след окончателното

разпределяне на транш -1 и представлява функция от новата допълнителна членска маса на Кооперациите

Размерът на капитала под формата на неоттегляем аванс представлява функция от целия основен капитал на ВЗКАЧС, включващ дяловия капитал, капиталовата субсидия на ФАР и държавната капиталова субсидия. Структурно той е съставен като срещу един лев, внесен във вид на дялова вноска от член-кооператорите, се предоставят до два лева от Програмата ФАР на Европейската общност и до един лев от специализиран държавен фонд.

СЗКФ предоставя кредити на членовете на кредитни кооперации срещу кредитни молби, обосновани икономически и одобрени от Групата за управление и Управителния съвет на Схема на земеделския капиталов фонд. Максималния размер на кредитния ресурс за кредитна кооперация се определя по правилото: срещу един лев внесен във вид на дялова вноска може да се получи до пет лева кредитен ресурс от Програма ФАР на Европейската общност и два лева кредитен ресурс от специализирания държавен фонд.

Основните характеристики на заемите, отпускани на частните стопани се изразяват в следното:

Финансиране на текущите разходи и необходимите финансови резерви на кредитните кооперации става по два начина, като постъпленията от тях имат специфично предназначение.

Основен капитал.

Дяловия капитал, както и капиталовите субсидии, отпуснати от ФАР и държавата, се блокират в лихвоносна банкова сметка. Натрупаните върху дяловия капитал лихви се използват  до 90% за покриване на текущите разходи (след одобрение от УС на Схемата) на кредитната кооперация, а останалите 10% - за покриване на текущи разходи на Федерацията на кредитните кооперации. Натрупаните лихви от капиталовите субсидии, получени от специалния държавен фонд се използват (след одобрение от УС на Схемата) както следва:

Натрупаните лихви върху капиталовите субсидии - частта средства на Европейската общност от Схемата, се използват за увеличаване на Гаранционния фонд и субсидиране на лихвите по схемата в интерес на фермерите - кредитополучатели, в съотношение определено от УС на Схемата.

ГУ оказва организационна и консултантска помощ на кредитните кооперации и техните членове. Посредством своите шестима Регионални експерти (в София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Свищов и Плевен), а също и краткосрочно действащите чуждестранни експерти, се осъществява по-близък контакт с кредитните кооперации по осъществяване на Схемата.

Учебните програми са насочени както към УС на кредитните кооперации, така и към техните членове. Основните теми са: оценяване на кредитните молби; механизъм на работа на кредитните кооперации, а за щатните служители - административно управление и счетоводство, компютърна грамотност и т.н.

Глава II. Анализ на дейността на ВЗКАЧС в България

2.1. Организационен статут и членство

Кооперациите "ВЗКАЧС" се учредяват от минимум 7 земеделски стопани. Регистрират се в съда съгласно типов устав /виж Приложение/. Предмет на дейност на всяка ВЗКАЧС е да предостави на своите членове всички услуги, свързани с кредитната дейност. Основната й задача е да предоставя кредити на членовете си - местни производители в селскостопанския сектор, повишаване производителността и доходите на частните стопани, както й опазване на околната среда.

Функционирането на ВЗКАЧС е свързано с взаимоспомагателна и взаимоосигурителна дейност във всичките й разновидности, като по такъв начин на членовете на кооперацията се предоставя съдействие и защита на интересите им в икономическата и финансова сфери.

Статутът на ВЗКАЧС се основава на дяловия принцип. Те са ограничено отговорни сдружения, в които всеки член-кооператор участва с определена дялова вноска.

Член на ВЗКАЧС може да бъде всеки гражданин, навършил 16 години, запознат с устава на кооперацията и произтичащите от него права и задължения. За да стане член-кооператор, лицето е длъжно да се подпише за дялов капитал на ВЗКАЧС, разположена в района където е неговото местожителство, на стойност най-малко левовата равностойност на 50 екю. Упоменатата дялова вноска е лична. Тя не е прехвърляема и не може да бъде продавана или разменяна. Кандидатстващия за членство в ВЗКАЧС трябва да попълни формуляр на молба за членство /виж Приложение/. Тази молба се представя за решение на Управителния съвет. Ако кандидатурата е приета , новоприетия член трябва да се подпише за дялов капитал на ВЗКАЧС и да внесе необходимата сума. Срещу внесените суми служителите издават и предават на вносителя разписка за внасяне на дялов капитал /виж Приложение/. След това Управителния съвет на ВЗКАЧС издава Удостоверение за дялово участие, в което се посочват името на член-кооператора, номинала на дяловата вноска, броя на записаните дялови вноски.

Служителят предава Удостоверение за дялово участие на членуващия срещу връщане на разписката за внесената сума.

Освен дялова вноска всеки член на кооперацията е длъжен да направи встъпителна вноска и да заплаща годишен членски внос.

Членуващите в ВЗКАЧС могат да си получат обратно внесения дялов капитал след първите три години. В този случай те трябва да оттеглят членството си. Желаещия да оттегли членството си в ВЗКАЧС изпраща писмо до Управителния съвет, в което посочва, че не желае да бъде член на ВЗКАЧС и че няма неизплатени задължения (кредити, текущи сметки, начислени лихви и др.). Така той изисква възстановяване на платения от него дялов капитал. Управителния съвет разглежда неговата молба. Ако управителния съвет по принцип е съгласен с молбата, оттеглянето на членството се обсъжда на следващото Общо събрание. Ако на Общото събрание бъде прието оттеглянето на членството, ВЗКАЧС възстановява сумата, равна на номинала на отказаното Удостоверение за дялови вноски.

Всяка ВЗКАЧС води книга, наречена Регистър на членството /виж Приложение/, където се вписват имената и адресите на член-кооператорите, които са одобрени от Управителния съвет, както и текущия размер на дяловите вноски, държани от всеки член-кооператор. Списъка на член-кооператорите от Регистъра се използва когато се изпращат покани за Годишното събрание на ВЗКАЧС, а също когато се прави списък за участие в гореспоменатото събрание, на който се разписват присъствалите членове.

Всички членове на ВЗКАЧС имат равни права. Те могат да се възползват от всички услуги, продукти и дейности, предлагани от кооперацията.

Членовете на кооперацията са длъжни да спазват устава и изпълняват решенията на управленските органи на кооперацията. Те не трябва да нанасят материални или морални щети на кооперацията и да извършват незаконна конкурентна дейност.

ВЗКАЧС може да изключва свои членове, когато те грубо нарушават закона, не се съобразяват с устава или решенията на ръководните й органи, осъществяват нелоялна конкуренция и злоупотребяват с имуществото, внесено като дялов капитал в кооперацията.

2.2. Управление

Всеки член-кооператор от ВЗКАЧС има право на глас в Общото събрание, може да бъде избиран в ръководните органи и да участва в управлението на кооперацията. Управлението на кооперацията може да се определи като процес на вземане на решение за разпределението и организацията на използване на наличните ресурси (в случая капитал) за постигане целите на кооперацията. Този процес на вземане на решения във ВЗКАЧС се осъществява от управленските й органи - Общо събрание на членовете, Управителен съвет, Председател, Заместник председател, Контролен съвет, Изпълнителен директор и Местна кредитна комисия.

Изпълнителни органи

Общото събрание (ОС) се състои от всички членове на кооперацията. То се свиква най-малко един път в годината на редовно събрание, когато се отчита дейността на кооперацията за отчетната година. На Общото събрание се изслушват и одобряват докладите на Управителния съвет и Контролния съвет, дава се оценка на управлението на председателя и Управителния съвет и ако е изтекъл мандатът на членовете на управителните органи, се гласуват и избират нови.

Решенията на Общото събрание се вземат с обикновено мнозинство, освен в случаите упоменати в типовия Устав на ВЗКАЧС, за които се изисква квалифицирано мнозинство. Изборът на Председател, членове на Управителния съвет и Контролния съвет се прави с тайно гласуване. Всички други въпроси се решават с явно гласуване.

Извънредно Общо събрание се свиква, когато има за решаване неотложни въпроси и проблеми. То има всички правомощия на Редовното Общо събрание.

Управителния съвет (УС) на ВЗКАЧС се състои от 3 до 15 члена. Председателя и Заместник Председателя са  членове по право, останалите се избират измежду член-кооператорите за срок от 3 години. В новия УС могат да бъдат преизбрани най-много 2/3 от членовете на предходния УС. УС изпълнява решенията на ОС и административно управлява кооперацията, определя стратегията и главните насоки за развитието й. Той дава инструкции на председателя относно изпълнението на взетите решения и определя условията на влогово - кредитната, взаимоосигурителната дейност и другите ангажименти, предвидени за членовете на кооперацията.

Председателят на ВЗКАЧС има правомощия да осигурява лично управлението на кооперацията. Той представлява кооперацията пред трети лица, носи отговорност за решенията на ОС и УС, отговаря за организацията и действията на всички звена на кооперацията.

В отсъствие на Председателя, Заместник Председателя има всички правомощия на Председателя без право да представлява кооперацията пред трети лица, освен ако не бъде упълномощен от Председателя.

Контролният съвет е съставен от 4 члена, избрани за срок от 3 години, като двама от тях са измежду учредителите на кооперацията. Той ревизира дейността на кооперацията, има достъп без никакви ограничения до всякаква информация, свързана с функционирането и финансовото състояние на кооперацията. При изпълнение на функциите си Контролния съвет може да привлече всеки експерт по свой избор.

Изпълнителния Директор се назначава от УС измежду неговите членове или трети лица. Той подпомага Председателя и осигурява под негов контрол общото функциониране на кооперацията. Дейността му е свързана с оперативното осигуряване на финансовата политика, административните разходи, отношенията с данъчните власти и формирането на рекламната политика.

Местните кредитни комисии се състоят от стопани, живеещи в съответния регион, и отразяват принципа за регионален подход. Една ВЗКАЧС може да има една или повече кредитни комисии. Членовете им се назначават от и са подчинени на Управителния съвет на ВЗКАЧС. Работят съгласно типовия вътрешен правилник на ВЗКАЧС. Извършват оценяване основно по отношение на техническите аспекти на проекта и моралните качества на кредитоискателя.

Организацията на управление на ВЗКАЧС е изградена на основата на линейната управленска схема. Тази схема е изградена въз основа принципа на единоначалието и пряката връзка между ръководител и подчинен. Предимствата й се изразяват в ефективния контрол на изпълнение на възложените функции; намаляване времето за протичане на управленческия процес; осигуряване на ясни комуникативни канали; изключване възможността за възникване на противоречиви указания.

ФЕДЕРАЦИЯ НА ВЗКАЧС

Федерацията на ВЗКАЧС (Федерацията) е централна структура, където са представени всички ВЗКАЧС. Федерацията се основава върху взаимоспомагателен принцип. Тя има изборен Управителен съвет и Контролен съвет.

Федерацията изпълнява следните основни задължения:

2.3. Уставен капитал

Капиталът на ВЗКАЧС е съставен от два различни компонента: дялов капитал (записан и внесен от членуващите) и капиталови субсидии (предоставени от Програма ФАР и българското правителство под Схемата за земеделски капиталов фонд.

Минималния собствен внесен дялов капитал на ВЗКАЧС е левовата равностойност на 5 000 екю. Капиталът на ВЗКАЧС е отворен. Той може да бъде увеличен с одобрена от УС на ВЗКАЧС подписка за приемане на нови членове или увеличаване дяловете на вече членуващи член-кооператори. Той може да бъде намален чрез възстановяване на неплатени дялови вноски на стопани, желаещи да оттеглят своето членство. Дяловите вноски се възстановяват до размер, равен на номинала им.

ВЗКАЧС е длъжна да депозира внесения дялов капитал в блокирана лихвоносна сметка. Тази сметка се открива в ДСК. Приходите от лихви при депозирането на внесения дялов капитал се използват за финансиране на оперативните разходи, включително за плащане на таксата за членство във Федерацията (която се равнява на 10% от постъпленията).

Капиталови субсидии.

За да се подсили собствения капитал на ВЗКАЧС, по Схемата на земеделския капиталов фонд за всеки внесен от членовете на ВЗКАЧС лев се отпускат капиталови ресурси. Това става като срещу един лев от дяловия капитал на ВЗКАЧС правителството отпуска един лев, а Схемата отпуска два лева.

Дивиденти

Управителния съвет на всяка ВЗКАЧС решава дали да се изплаща или не дивидент за внесения дялов капитал на нейните членове. Ако е взето решение за изплащане на дивидент, този Управителен съвет определя неговия размер. Това решение трябва да се ръководи от някои правила и практически насоки.

Изплащането на дивиденти по дялов капитал се разглежда само веднъж в годината, на заседанието на Управителния съвет, на което се разглеждат и одобряват баланса и отчета за приходите и разходите на ВЗКАЧС за предходната счетоводна година.

Трябва да се има пред вид финансовото състояние на ВЗКАЧС:

Препоръките, формулирани писмено от Управителния съвет на Федерацията на ВЗКАЧС.

Гореспоменатите дивиденти не могат да надвишават средногодишния размер на основния лихвен процент на ДСК.

След изплащането на дивиденти по дялов капитал остатъка от печалбата на ВЗКАЧС се отнася във Фонд "Гаранционен".

2.4. Организация на кредитната дейност

Кредитна политика

Всяка ВЗКАЧС отговаря за самостоятелното си управление, включително и за кредитната политика, прилагана от нея в географския регион.

Кредитната политика е съгласувана с:

Фактът, че ВЗКАЧС са на последно място в йерархическата последователност, не означава, че се подценява тяхната роля при определянето на общата политика, и по-специално на кредитната политика. Но все пак възходящата организация от взаимен тип им гарантира демократичен принос към определянето на национална политика за селскостопанската промишленост и гарантира активно участие чрез техните изборни представители на по-високите йерархични нива.

Във всички случаи определянето на общата политика на всяко ниво се основава на утвърждаването на три цели. Първата е активно участие при създаването на инструментите за стимулиране на селскостопанския сектор, чрез мобилизиране на ресурси и постигане на признание от селскостопанските предприятия, като представител при икономическите и финансови проблеми. Втората е насочване на усилията към осигуряване на кредит за отделни ферми, по-специално чрез обединяване в общ фонд на ресурсите и взаимните гаранции, дадени от членовете (т.е. самите частни стопани) в съответствие с принципите на взаимното подпомагане и взаимността. Третият е опериране в напълно независима рамка, най-вече по финансовите въпроси, чрез осигуряване на непрекъснат баланс между ресурсите и тяхното използване, както на местно, така и на национално ниво.

Мрежата от ВЗКАЧС в България, чрез своята Федерация дефинира четири главни сфери на общата политика, както на национално, така и на местно ниво. Политиката към клиента цели съвместяването на ресурсите и отпуснатите заеми. Заемателят е едновременно клиент и доставчик. Политиката към продукта основно засяга депозитите и спестовните влогове, дотолкова доколкото само тази дейност се извършва на конкурентна основа. Кредитът като продукт заслужава да бъде определен като функция на потребностите на членуващите частни стопани. Ценовата политика следва кооперативните и взаимните принципи, определящи изискването, че членовете плащат всички разходи по получаването на кредита. Политиката за комуникации касае информацията, предоставяна на членовете, както и популяризирането и защитата на имиджа на групата.

Политика на националната федерация към клиента

Политиката към клиента по отношение на членуващите частни стопани е избирателна от самото начало поради необходимостта от стабилно нарастване на ресурсите.

С приоритет при финансиране, доставки, обработка и маркетинг на селскостопански продукти се ползват тези кредитополучатели, които изцяло се уповават на принципите на взаимопомощта и взаимността.

Частните стопани най-вече са окуражавани да интегрират своето производство в рамките на даден бранш или сектор от икономическата активност, както при свиневъдството, птицевъдството или производството на млечни продукти. Тези системи предлагат две форми на гарантиране използването на кредитите по съответното предназначение: кредитите се изразходват, като се изплащат директно на доставчика неизплатените фактури и се възстановяват директно чрез делигиране на плащането, извършено от купувача, на БЗКАЧС. Стимулират се чрез ползване на по-благоприятни условия онези селски стопани, които използват консултации по мениджмънт, техническо обучение и услуги на организации за научно обслужване на селското стопанство.

Кандидатстващите за кредит трябва задължително да представят жизнеспособен бизнес-план, който показва тяхната способност да изплатят взетите кредити и да осигурят своята и на семейството си прехрана. С приоритет се ползват проекти в ключови сектори или подсектори, за да се поощрява самозадоволяването на България със селскостопански продукти и/или да се повиши износа към външните пазари, където страната има традиции и природни дадености (лозарство). Поощрява  се развитието или възстановяването на микро-региони (лозя, овощни градини, зони на зеленчукопроизводство).

Фактът, че кредити могат да се отпускат само на индивидуални частни стопани, не възпира колективните проекти при положение, че въпросните групи са съставени от частни стопани, и подлежи на преценка с цел стимулиране на личната инициатива.

По предписание на СЗКФ 50% от кредитите са средносрочни (за срок от три години).

Отпускане на кредити за частните стопани

Мрежата от ВЗКАЧС отпуска кредити на свои членове - частни стопани съгласно определени технически критерии в рамките на Меморандума за разбирателство. Основните оперативни принципи описват базовите първоначални условия за достъп до кредит. Въпреки че Кредитната политика има местна компонента, определена на местно ниво, тя задължително притежава и национална компонента, отразяваща необходимостта от широко съгласуване в рамките на мрежата и нейната селскостопанска среда. Определянето на Кредитната политика на групата е от изключителната компетентност на Федерацията на ВЗКАЧС, която е еманация на основните организации.

Условия за кредитиране

По дефиниция кредитополучател е лицето, вземащо кредит. Съгласно Основните оперативни принципи на СЗКФ, кредити се отпускат само на физически лица, които са едновременно частни стопани и членове на ВЗКАЧС. За частен стопанин се счита физическо лице, което работи активно в производството на селскостопанска продукция на независима основа и получава поне 50% от личните си доходи от тази дейност.

Кредити не могат да се отпускат на фирми и организации. Въпреки това се допуска финансиране на малки преработвателни или маркетингови фирми при условие, че те са собственост на частни стопани - член-кооператори на съответната ВЗКАЧС. В тези случаи финансирането се извършва във вид на лични кредити за частните стопани.

Кредитоспособност

Етимологичният произход на думата "кредит" е от латинското "credere": "вярвам, имам доверие на някого". Икономическата концепция за "кредит" е заложена в идеята, че настоящи блага се предоставят въз основа на вяра, че в бъдеще ще бъде получена контрауслуга. Именно доверието лежи в основата на отпускането на кредит.

Основополагащо е доверието от страна на ВЗКАЧС към заемателя и обратното. Страната, която видимо злоупотребява с това доверие и желае да се оттегли от главните си задължения чрез различни неоснователни аргументи, не може, в съответствие с духа на кредитното споразумение, да се счита за права. Именно поради тази причина отпускането на кредит на първо място е въпрос на доверие. Доверието към някого е възможно само ако се познава добре въпросното лице, за това е очевидна необходимостта от задълбочено проучване на всяка молба за кредит. Това проучване се извършва на база на кредитно досие, което се съставя от местния кредитен служител от ВЗКАЧС по време на интервю. И тъй като отпускането на кредит зависи от взаимно доверие, кредиторът ще бъде готов да отпусне заема само ако лицето, което кандидатства за кредит, след проучване се окаже кредитоспособно.

Кредитоспособността може да се опише като набор от морални и материални елементи, които взети заедно образуват основата, върху която кредиторът изгражда своето доверие, за да приеме молбата за кредит. Проучването на моралната кредитоспособност касае най-вече четири аспекта: морала, желанието за работа, пестеливостта и работоспособността на лицето , което кандидатства за кредит. Очевидно тази важна задача остава за членовете на Местния комитет по кредитиране.

От друга страна, материалната и финансовата кредитоспособност са свързани с няколко технически аспекта като: инвестиционен проект, начин на финансиране, анализ на платежоспособността и гаранции. Осъществяване на тази дейност е в правомощията на местния кредитен инспектор и Управителния съвет на ВЗКАЧС.

За да получи кредит, заемателят трябва да бъде на първо място кредитоспособен, както в качеството си на гражданин, така и като професионалист. Отговор на тези изисквания дават следните характеристики:

ВЗКАЧС финансират само проекти, свързани със селскостопанското производство в зърнопроизводството, производството на плодове и зеленчуци, лозарството, месно и млечно животновъдство.

Не се финансират тютюнопроизводството, маслодайни култури, растения за производство на парфюми, както и промишлени култури, различни от гореспоменатите.

Размер на кредита

Във взаимоспомагателна среда кредитите, които фермерите отпускат един на друг (чрез своите ВЗКАЧС), съответстват на дадени потребности, като например инструменти и машини от основно значение за работата на фермата. Този подход към кредитирането предполага, че размера на даден кредит се определя не във връзка с представената гаранция, а като функция на способността на кредитополучателя да посрещне плащанията по главницата и лихвите, като едновременно с това осигури приличен начин на живот на своите семейства и развие своите помощни средства. Това обяснява също така и важността на подхода, при който стопанинът сам изчислява размера на кредита, от който се нуждае и може да погаси, а ВЗКАЧС има грижата да провери точността на неговите прогнози чрез използване на стандартизирани таблици за кредитиране на основните селскостопански продукти. По този начин прогнозите на кандидатите за кредит се коригират, ако са прекалено оптимистични и се проверяват за технически неточности, като например пропуснато калкулиране на селектирани семена, торове или обработки. Още повече този подход предлага напътствия по икономически и финансови въпроси.

Размерът на кредита се определя според два главни фактора от молбата за кредит:

ВЗКАЧС не може винаги да финансира цялата поискана сума, тъй като съществуват определени правила за кредитните тавани, които следва да се спазват. Изразът "кредитен таван" касае онази част от даден разход, която ВЗКАЧС е съгласна да финансира. Таваните за кредитиране се изразяват в проценти. Разликата между общия размер на разхода и финансираната част съответства на собственото финансиране на кредитополучателя. При обичайната практика прилаганият (относителен) таван на кредита е 70% от общия размер на разходите по проекта. Причините за това се коренят във факта, че фермерът трябва да участва сам и да докаже своята увереност и ангажираност към предложението си чрез финансиране на част от него. Финансиране на даден проект до 100% би довело до високи финансови разходи, които биха застрашили жизнеспособността на проекта.

Освен това трябва да се има пред вид, че в Основните оперативни принципи на ВЗКАЧС максималния размер на всеки кредит се равнява на 15 пъти размера на собствения капитал на член-кооператора. Дефиниран е й абсолютен таван, определен на 20 000 екю или техния левов еквивалент към момента на вземане на решението за отпускане на кредита.

Чрез определянето на кредитния таван на 70% от брутната печалба на фермера, кредитодателят ограничава риска от преувеличени или нереални оценки.въпреки това се следи винаги, когато това е възможно, кредитът да се изплаща директно на доставчика.

Кредити се отпускат само в лева при лихвен процент 1 - 2 пункта по-нисък от основния лихвен процент на БНБ.

Обезпечения

- вещни обезпечения

За обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот. При изпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът се ползва с правото на предпочително удовлетворение, по съдебен път, от стойността на заложената/ипотекираната вещ. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето им и се погасяват с погасяването на дълга - т.е. кредиторът има право да се удовлетвори от стойността на заложените/ипотекираните вещи дори след прехвърляне собствеността им в полза на други лица. Залогът/ипотеката не отнема възможността на собственика да се разпореди с веща. Това трябва да става със знанието и съгласието на кредитора /конкретната кооперация/ с цел насочване постъпленията от продажната цена за погасяване на съществуващия дълг.

Примери:

Едно от основните условия за действителността на договора за ипотека е сключването на договора в нотариална форма и вписването му в регистъра на нотариата/съда в деня на подписването му от страните. Едни от съществените условия за действителността на договора за залог са изискването вещите, предмет на договора да съществуват към датата на сключване на договора; предаване на веща на кредитора или трето лице/пазач/, посочено от двете страни на договора за залог.

- лично обезпечение

Според основните принципи , ръководещи взаимоспомагателните дружества, основната форма на обезпечение е взаимната гаранция - т.е. поръчителството, дадено от един или повече членове на ВЗКАЧС. Поръчителството се извършва от член(ове) на ВЗКАЧС с цел гарантиране, изцяло или частично, на кредит, отпуснат от ВЗКАЧС на друг неин член.

При поръчителството, поръчителят се задължава да отговаря за задължението на друго лице пред кредитора на това лице. Задължението се оформя в писмен договор, с който поръчителят може да се задължи до размера на част от задължението или до пълния му размер. С договора за поръчителство може да се поеме задължение относно бъдещо задължение на главния длъжник. Поръчителя е солидарно отговорен с главния длъжник - т.е. кредиторът, по своя преценка, може да насочи иска си за изпълнение на задълженията на главния длъжник към поръчителя/те, към главния длъжник, заедно или поотделно и без значение на последователността. Когато няколко поръчители са поели задължение относно един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря имуществено до размера на цялото задължение /освен ако има съглашение за разделянето му/. Отговорността на поръчителя се простира до размера на главното задължение на длъжника, дори когато той се е задължил за по-голям размер. Следователно при частично изпълнение на задълженията на главния длъжник, размера на задължението на поръчителя до действителния остатък на неизпълнените задължения на главния длъжник. Поръчителят/те са имуществено отговорни за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането на вземането.

- стойност на обезпечението

Стойността на дадените гаранции зависи от техния вид. Общата стойност на всички предоставени гаранции трябва да покрива общата сума на отпуснатия кредит. Стойността на вещните обезпечения се определя като се има предвид стойността им при евентуалната им продажба /в т.ч. продажба по принудителен ред/ с цел погасяване на неизплатен дълг. Стойността на която кредиторът ги приема за обезпечаване на кредита се намалява също и с разноските, които кредиторът би имал при удовлетворяването му с тези вещи. Застраховането на заложените/ипотекираните вещи е препоръчително, но кредиторът може да укаже в конкретни случаи това да стане задължително, като уточни рисковете, които следва да се покрият и други подробности.

Стойността на личната гаранция се равнява на стойността на имуществото на съ-длъжника, поръчителя, гаранта, и т.н. В това имущество влизат различните източници на приход на това лице и неговото движимо и недвижимо имущество, като се приспадат исковете, задълженията и гаранциите, обременяващи имуществото му.

Гратисни периоди

Гратисен период е този период, през който не трябва да се извършват погашения по главница и/или лихви. Все пак през гратисния период лихвите остават дължими, но се различава тяхното плащане. В никакъв случай гратисния период не представлява цялостно или частично опрощение на лихвите, чието начисляване продължава през неговото времетраене, като те остават дължими. Гратисните периоди предлагат начин за забавяне на изплащането на главницата през период на стабилно нарастващи оперативни приходи, особено в случаите на инвестиции в многогодишни култури, където производството започва едва след три или пет години.

Кредити

Вид кредит

Валута

Максимален срок

Цел

Краткосрочен

Левове

12 месеца (месечни погашения или "въздушен балон")

Сезонни потребности от кредити

Средносрочни

Левове

Три години, в някои случаи отложено

Инвестиции, многогодишни култури, сгради, оборудване

Въздушен балон - гратисен период за главницата

- краткосрочни кредити

Краткосрочните кредити са предназначени за финансиране на производствени разходи и, като цяло, за покриване на недостиг от парични средства в резултат на функционирането на стопанството. Срокът на кредита съответства на работния цикъл, който е един селскостопански сезон, или максимум до 1 година. Изчислява се въз основа на справката за прогнозния месечен паричен поток (показваща притока и изтичането на парични средства, както и излишъка или недостига на парична наличност). Условията за погасяване на главницата са определени. Вноските по главницата се изплащат на месечна, тримесечна, полугодишна или годишна база в зависимост от паричните постъпления от свързаните с кредита селскостопански култури. При всички случаи лихвата се начислява на месечна база.

След уреждането на формалностите кредитът се отпуска като глобална сума. В Договора за кредит се съдържа както задълженията на кредитополучателя, така и тези на ВЗКАЧС.

Кредитите могат да се изплащат директно на кредитополучателите. Особено важно е кредитополучателят да представи доказателства за разходите, за чието покриване се отпуска кредита, за да се избегне злоупотребата с постъпленията от кредита. Ето защо се предоставят фактури.

С предпочитание кредитите се изплащат директно на доставчиците на продукти или услуги, като се финансират с тях. Тази процедура има основно предимство, а именно - кредитодателят е уверен, че отпуснатия от него кредит се използва по предназначение, което само по себе си представлява един вид гаранция.

Краткосрочните кредити се погасяват както следва:

Максималния таван за кредитиране се определя от типа и единицата продукция по два критерия. Първият е прогнозираната нужда от парични средства, а вторият - брутната печалба съгласно стандартизираните оперативни справки, изготвени за всеки селскостопански продукт. Кредитите се отпускат до максималния размер на потребностите от финансиране, с таван от 70% от брутната печалба.

Лихвените проценти са съобразени с кредитната политика формирана от Федерацията на ВЗКАЧС и местната кредитна политика на всяка ВЗКАЧС.

Гаранцията за погасяване се базира на нравствените и професионални качества на кредитополучателя и жизнеспособността на неговия проект. Обичайните форми на гаранция са : ипотеки; оборудване, представено като залог; залог върху посеви, добитък или инвентар; и др.

- средносрочни кредити

Средносрочните кредити са предназначени за инвестиции в сгради, оборудване, разходи по засаждане на многогодишни култури и, в общия случай, за разходи, насочени към създаване или подобряване на селскостопанските помощни средства. Срокът на кредита съответства на икономическия жизнен цикъл на актива. На настоящия етап обаче той е ограничен до максимум три години. Причината се корени в това, че ВЗКАЧС са в начален етап на развитие и поради това разполагат с ограничен кредитен ресурс. Лихвените проценти се формират, подчинявайки се на същите принципи както при краткосрочните кредити. Аналогична е и формата на изплащане, тавана на кредитите , гаранциите и погасяването. Същността на средносрочните кредити предполага по широко използване на гратисните периоди, като предпоставка за гъвкавост на кредитната политика на всяка ВЗКАЧС.

Молба за кредит

- движение на молбите за кредит

Молбата за кредит задължително следва от самото начало до края описаната по-долу схема. Забранено е междинен орган да взема решение по молба, която не е обработена по описаната схема.

Частните стопани подават своите молби за кредит в два екземпляра в местното ВЗКАЧС. ВЗКАЧС поддържа постоянен актуален регистър на молбите, за да разполага по всяко време с информационен файл за моментното състояние.

Молбите се предават на Местната кредитна комисия, която работи в съответствие с делегираните й от УС на ВЗКАЧС правомощия. Тя разглежда всички кредитни молби и дава писмени становища, които се вписват в специален кредитен регистър и след всяко заседание в него се подписват Председателя и Секретаря на Комисията.

Кредитната комисия се отчита пред Управителния съвет на ВЗКАЧС на неговото следващо заседание.

Управителния съвет на ВЗКАЧС взима решения по молби получили положително становище.

Кредитните молби могат да бъдат:

Управителните органи не могат да правят промени на никои части от бизнес плана (размера на кредита, гаранциите, и т.н.). Ако те препоръчват промяна на размера на заема, решението се отлага и местното ВЗКАЧС трябва да преразгледа молбата въз основа на новите елементи, като особено внимание се отделя на бизнес плана.

Ако молбата се отхвърля или отлага, кредитоискателят трябва да бъде незабавно уведомен. В първия случай файловете се записват, а във втория молбата се допълва и се въвежда отново.

Ако решението на Управителния съвет е положително, Председателят или упълномощено от него лице изпраща файла за одобрение в Федерацията на ВЗКАЧС . Файлът съдържа оригинала  на молбата (заедно с приложенията), парафирана от Председателя или оторизираното от него лице. Кредитните молби се оценяват от Кредитните инспектори на Федерацията.

Съобщение за одобрена от Федерацията молба се предава незабавно на ВЗКАЧС, която от своя страна започва финализиране на договора и информира кредитоискателя.

Схема на разпределение на заемите

След подписване на договора за заем от кредитополучателя ВЗКАЧС превежда нетната сума на заема  на кредитополучателя или неговия доставчик по редовен банков път. Нетния размер на заема се определя като сума , която остава след заплатените от кредитополучателя банкови или административни разходи, дялова вноска (ако не е била изплатена) и предварително удържана лихва, ако има такава, т.н.

По правило нетната сума на заема се изплаща при представяне на съответната фактура(и) за доставчика на финансирания обект или услуги, за да се предотврати използването му за други цели.

Погасителни вноски

Погасителните вноски по заемите се изплащат от кредитополучателите на ВЗКАЧС. Условията за погасяване на кредитите, честотата на периодичните погасителни вноски и подробностите по плащането на лихвите и погасяването на главницата, са определени в договора за кредит. От практически съображения, освен в случаите, когато има гратисни периоди, се използва принципа на постоянните вноски. С други думи, периодичните погасителни вноски по главницата и лихвата са с еднакъв размер по време на живота на кредита, като сумите по главницата нарастват, а сумите по лихвата намаляват с течение на времето. Този метод е простичък и предлага на кредитополучателите ползата от постоянни по размер изходящи парични потоци в течение на живота на кредита.

При възможност изплащането се извършва по погасителен план с участието на купувача на продукцията, произвеждана от кредитополучателя. При необходимост, още в самата молба се посочва трето задължено лице, което ще позволи на клиента на кредитополучателя да извършва плащанията директно на банката.

Глава III. Насоки за развитие на ВЗКАЧС

Гаранционни фондове и застраховки

Имайки пред вид трудностите при използването на обезпечения (напр. ипотеки) е необходимо да се създадат Гаранционни фондове за покриване на загубите след началото на административните процедури по отношение на просрочените кредити. Посочените гаранционни фондове се създават в момента на отпускане на кредита. Тези фондове се застраховат от доброволни вноски от кредитополучателя. Вноските се равняват на процент от неизплатената главница и се плащат заедно с лихвата. Приемливият размер се движи между 0.5 и 1%.

Гаранционният фонд може да бъде субсидиран от държавата. Това се приема като форма на официална помощ от страна на държавата за стимулиране на развитието на инвестиционната политика за даден сектор.

Освен това трябва да има и фонд, който да позволява покриването на рисковете от природни бедствия (бури, слани, наводнения, суша и др.). Подобни фондове могат да се захранват само от държавата. Техните оперативни правила са пряко свързани с тези на застрахователните компании, тъй като покриват едни и същи рискове.

Застраховката е допълнителна гаранция. Тя може да бъде лична застраховка, например "Живот" или "нетрудоспособност". Този вид застраховки дават гаранции срещу изчезването на производителя или неговата неспособност да изпълни задълженията си. Застраховката може да покрива също и имущество, сгради, оборудване и др.

Настоящото състояние на застрахователното дело в България, както и неговите цени, водят до заключението, че все още е твърде рано да се изисква на регулярана основа застраховането на кредитополучателя и неговото имущество. И все пак, при всяка възможност от производителя трябва да се изисква представянето на лична застраховка, както и      застраховка на неговото имущество срещу обичайни рискове (напр. Застраховка срещу пожар за ипотекирани сгради). Заедно със застрахователната полица трябва да се изисква съответно директно изплащане на застраховката срещу погасяването на кредита (това означава, че в случай на настъпване на застрахователно събитие застраховката се получава не от кредитополучателя или неговите наследници, а от местната ВЗКАЧС, която приспада неизплатената част от дължимата застраховка). В тази връзка създаващите се професионални фермерски организации ще трябва да се погрижат за система за взаимно застраховане за покриване на различни селскостопански рискове.

С развитието на системата могат постепенно да се въведат способи за точкова оценка на кредитите. Въпреки, че липсата на исторически опит в началото ще бъде пречка, този недостатък бързо ще бъде превъзмогнат чрез съставянето на стандартизирани справочни таблици, които ще се използват за определяне на две прагови величини: минимум и оптимум, които сами по себе си дефинират три класа на точкуване за преценка на молбите за кредит:

Политика по отношение на депозитори и спестители

На този етап се прави разлика между депозитори и спестители, които са членове на ВЗКАЧС и такива, които нечленуват в нея. По сега действащия закон за кооперациите, не е позволено да има клиенти (нито депозитори, нито спестители), които не са членове на ВЗКАЧС.

Не е реалистично да се ограничава дейността на ВЗКАЧС само до отпускането на кредити, защото това ще доведе до бързо изчерпване на ресурсите по външните кредитни линии и отпуснатите субсидии, дори само поради факта, че по тях се плащат отрицателни реални лихвени проценти. Така че тези ресурси ще трябва да бъдат заменени с други, получени от привличането на депозити и спестявания.

Федерацията на ВЗКАЧС може да се развие в или ще създаде Земеделска федерална банка (ЗФБ), създадена въз основа на взаимоспомагателни принципи. За това е необходимо да се извърши проучване на възможностите за създаване на такава банка и резултатите да се обсъдят от Съвета на директорите на Федерацията. Впоследствие решението на Съвета на директорите на Федерацията се одобрява от Общото събрание на Федерацията. Разглежда се също и въпроса за създаване на гаранционен фонд.

Основният капитал на ЗФБ би могъл да се образува от дялови вноски, направени от ВЗКАЧС и чрез трансформиране на част от неоттегляемия аванс. По този начин неоттегляемите аванси ще се трансформират в акционерен капитал на ЗФБ. Всички акции ще бъдат пълно и изключително притежание на ВЗКАЧС, а Общото събрание на банката ще се състои от техните представители.

Ролята на ЗФБ би могла да бъде:

  1.  да стимулира спестовно-влоговата и кредитната дейност на ВЗКАЧС и да управлява средствата на мрежата от ВЗКАЧС;
  2.  да управлява гаранционен фонд за защита на ВЗКАЧС;
  3.  да поддържа национална одиторска система за наблюдение и финансов контрол върху ВЗКАЧС;
  4.  да предотвратява и при необходимост да овладява кризисни ситуации при ВЗКАЧС;
  5.  да извършва управление на вътрешен и външен клиринг и ликвидност;
  6.  да управлява използването на излишната наличност на паричния пазар;
  7.  да извършва международни банкови операции;
  8.  да сключва договори за сътрудничество с чуждестранни агенции за помощ;
  9.  да създава специални финансови продукти, които ще се предлагат на пазара от ВЗКАЧС, и др.

Общата политика на Федерацията ще трябва да осигури реципрочност на услугите, т.е. не-селскостопанските депозитори и спестители трябва да имат достъп до банкови услуги, които са неразделна част от спестовните продукти, а също и до кредити, макар и с пазарни лихвени проценти, в замяна на услугата, която те предоставят на ВЗКАЧС.

Тази фаза, която се планира от самото начало, може да се приложи едва тогава, когато селскостопанския сектор започне самостоятелно да си набавя ресурс.

Дейността на ВЗКАЧС в цифри и факти

Към 30 ноември 1998г. ВЗКАЧС са отпуснали 4 677 кредита на своите членове на обща сума 11 315 млн. стари лева, без да се смятат кредити, отпуснати от неизплатените заеми и разблокираните сметки за дялов капитал и капиталови субсидии в лева. Постигната е възвращаемост на кредити от 99,2%.

През 1998г. ВЗКАЧС получават  12 812 964 300 (ст.)лв. под формата на  кредитен ресурс. През 1999 г, получават останалия кредитен ресурс в размер на   2 330 853 деноминирани лева. Кредитните кооперации усвояват напълно полагащият им се кредитен ресурс на обща стойност 15 143 818 лв.(деном.). Към тези средства за кредитиране следва да бъдат прибавени капиталовите субсидии, които са в размер на 1 487 012 евро и дяловият капитал, равен на         2 246 568 лв.(деном.), или всичко кредитен ресурс - 20 297 512 лв.(деном).

В края на 1997 г. се приема нов Закон за банките, който изрично разрешава на ВЗКАЧС да извършват кредитна дейност без банков лиценз. Това означава ,че всички съмнения относно законността на тази дейност, извършвана от ВЗКАЧС, за премахнати. Но остава изискването за банков лиценз за извършване на влогово спестовна дейност, а това е фактор, който предизвиква големи съмнения относно финансовата стабилност на организацията. Депозитите биха осигурили допълнителен ресурс за кредитиране, което е основен източник за доходи за болшинството от ВЗКАЧС. В края на 1999 г. бе приет нов Закон за кооперациите, от него изрично отпаднаха всички текстове регламентиращи статута на кредитните кооперации, с мотива че те ще бъдат предмет на специален закон. Към настоящия момент усилено се работи по изготвяне на такъв Законопроект.

През 1998 г. структурата на ВЗКАЧС е ревизирана от експерт по банково дело. Основният извод на ревизията е, че структурата не може да бъде жизнеспособна, ако не се разреши влогово-спестовна дейност или не се предоставят безвъзмездно допълнителни средства от български или външни дарители, което би позволило на кооперациите да получават необходимите доходи за покриване на своята издръжка. Той препоръчва създаване на Земеделска федерална банка, но става ясно, че необходимата за целта инвестиция от 30 милиарда стари лева значително надхвърля наличните или потенциалните ресурси. След доклада се провежда успешна кампания по набиране на допълнителен дялов капитал, донесла петкратно увеличение на дяловия капитал на ВЗКАЧС от около 1 милион екю.

По този начин се осигурява необходимата капиталова база за бъдещата финансова стабилност, но по-нататъшното развитие на мрежата от ВЗКАЧС очевидно изисква достъп до допълнителен кредитен ресурс. За тази цел Групата за техническа помощ в рамките на Меморандума за разбирателство от 26 август 1998 г. е натоварена със задачата да проучи възможностите за установяване на банково сътрудничество за осигуряване на стабилно финансово бъдеще на мрежата. В резултат на извършеното проучване става ясно, че съвместната работа с Държавна спестовна каса (ДСК) предлага най-сигурно и стабилно бъдеще за ВЗКАЧС в дългосрочен план . За тази цел се подготвя и подписва от двете страни Споразумение между ДСК и Федерацията (със съгласието на ВЗКАЧС)

Създаването на банка, предлагаща пълно банково обслужване, е продължителен процес и поради това възникна необходимостта от връзки с подобни кооперативни структури вече изградени и перфектно функциониращи в чужбина. Така се породи партньорството между Федерацията на ВЗКАЧС в България и Германския кооперативен и Райфайзен съюз. Между двете организации  се обменя опит не само в кредитната дейност и банковото обслужване, но и в сферата на маркетинг, мениджмънт и търговска дейност.

          Интересно би било да се представят на кратко основните принципи на работа на Германския кооперативен и Райфайзен съюз, като по този начин би могло да се направят най-общи прогнози за по-нататъшното развитие на ВЗКАЧС в България.

ГЕРМАНСКИ КООПЕРАТИВЕН И РАЙФАЙЗЕН СЪЮЗ /DGRV/

Кооперацията е успешна форма на предприемачество вчера, днес и утре, базираща се на традиция в предприемачеството + опит в предприемачеството + значимост в членството + професионализъм.

В центъра на дейността на кооперативните предприятия стоят членовете. От това предимство в Германия се възползват над 16 милиона членове на кооперативни предприятия (кооперативни банки, селски търговски /стокови/ кооперации, занаятчииски кооперации).

Кооперативни банки

Основни принципи на кооперациите са:

Кооперативните предприятия са градивен елемент на частната икономика. Те служат преди всичко на икономическите интереси на своите собственици и членове. Тази задача е смисълът на тяхното съществуване и е залегнала в закона.

Кооперативните предприятия не изпълняват обществени задачи и по това се различават основно от общите стопански структури.

Изключвайки регламентирането според кооперативния, банковия, и търговския закон, кооперативните предприятия не са изложени на друга форма на държавно влияние.

Кооперациите и техните системи за обединяване са решаващ фактор за гарантиране на достъпа до пазара и за пазарната ефективност на хиляди малки и средни предприятия. Същевременно те засилват сами конкуренцията на своите пазари и се превръщат в основен принцип на пазарните на основата на ориентирана към потребностите и членовете дейност и на демократично волеизявление. Така кооперациите създават пътя към бъдещето за милиони хора.

Кооперативните предприятия свързват професионализма на мениджмънта със зададената цел и с контрола на членовете.

Кооперативния контрол и консултирането са високоефективни инструменти за обвързване на професионалния мениджмънт с изискванията на ориентирането към членовете и контрола от тяхна страна.Наложилото се в Германия задължително членство в контролни органи и задължителният контрол гарантират висока компетентност на контрола и консултирането.

Решаваща особеност на кооперативните предприятия е "обслужващият" характер на капитала.В противоречие на капиталовите форми, при кооперациите капиталовложенията нямат за цел увеличаването на самия капитал, а служат за запазване и поддържане на общия бизнес.

Така капиталът създава предпоставки за изпълнение на кооперативната задача за насърчаване.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По света работят над 900 000 кооперативни предприятия в полза на над 500 милиона души с тенденция към разширяване.

Кооперативните предприятия дават, като никоя друга юридическа форма, възможността за собствено участие в дейността и собствена отговорност на децентрализираните структури. Чрез коопериране в обединителни системи те гарантират икономическата дееспособност на своите членове при нарастваща глобализирана конкуренция.

Винаги когато:

- чрез преследването на общи интереси възникват икономически предимства и

- общите солидарни действия насърчават икономическите интереси на отделните личности,

общото предприемачество в рамките на кооперативно предприятие се явява  най-добрата алтернатива за бъдещето на много хора.

Точно в страните на Средна и Източна Европа, които са в процес на трансформация, кооперативните дейности придобиват все по-важно значение.



УСТАВ

на КООПЕРАЦИЯ "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА

КРЕДИТНА АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИ СТОПАНИ"

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Определение

1. Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица /не по-малко от седем души/ с вариращ състав и капитал. Тя е изградена съгласно Закона за кооперациите. Кооперацията има за цел да извършва дейности в интерес на своите членове, съгласно принципите на взаимопомощта и кооперативността.

2. Кооперацията е юридическо лице.

II. ИМЕ, СЕДАЛИЩЕ, ПРЕДМЕТ И ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН НА

ДЕЙСТВИЕ

Наименование

3. Кооперацията е създадена под името КООПЕРАЦИЯ "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КРЕДИТНА АСОЦИАЦИЯ НА ЧАСТНИ СТОПАНИ.

Седалище

4. Седалището на Кооперацията е: гр./с. …………………….. , адрес на управление: ………………………………………………………………

Предмет на дейност

5. Предметът на дейност на Кооперацията е да предостави на своите членове всички услуги:

III. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Условия за членство

6. Член на Кооперацията може да бъде:

Всеки гражданин, който е навършил 16 години, запознат е с Устава и с произтичащите от него права и задължения като член, съгласен е да ги спазва и желае да сътрудничи за развитието на дейността на Кооперацията чрез имуществените си вноски.

Условия за приемане

7. Молбата за приемане на нов член трябва да бъде направена писмено и адресирана до Управителния съвет (УС) на Кооперацията, и трябва да съдържа данни удостоверяващи, че кандидатът отговаря на посочените в Чл.6 изисквания.

8. УС трябва да вземе решение относно приемането на новия член на първото си редовно заседание, следващо подаването на неговата молба. По изключение, ако молбата е постъпила в срок, по-кратък от 14 дни преди заседанието на УС, същият може да я разгледа на следващото заседание.

9. Решението на УС подлежи на утвърждаване от Общото Събрание /ОС/ на Кооперацията.

10. Отмяна на отказа на УС за приемане на нов член може да се иска от ОС в 14-дневен срок от получаване на писмено уведомление. Ако отказът бъде отменен, кандидатът се смята за приет от деня на решението на ОС.

11. В 15-дневен срок  от решението на УС за приемане, членът трябва да направи встъпителна и дялова вноска, както и членски внос за текущата година, съразмерно на месеците, които остават до края й.

12. Ненавършилите 16 години кандидати за членове правят вноски в съответствие със Закона за лицата и семейството.

Права на членовете

13. Всеки член на Кооперацията има равни права в нея:

14. Членът има право да запази членството си и в следните случаи:

Задължения на членовете

15. Членовете са длъжни:

Санкции

16. В случай на неизпълнение на което и да е от неговите задължения, член-кооператорът може да бъде наказан с:

17. Всяка от тези санкции се налага от УС, като изключването трябва да бъде потвърдено от ОС.

Прекратяване на членството

18. Членството в Кооперацията може да бъде прекратено или загубено в следните случаи:

19. УС взема решение за изключването на член, но решението трябва да бъде потвърдено от Общото събрание.

Основания за изключване

20. Членът на Кооперацията може да бъде изключен, когато:

21. До свикване на Общото събрание УС на Кооперацията може да отстрани неин член. Членът на Кооперацията се поканва да присъства при вземане на решенията.

Имуществени последици от изключването

22. Дяловата вноска се връща на бившия член на Кооперацията или на наследниците му след приемане на годишния счетоводен отчет. Размерът на връщаната дялова вноска се запазва. Давностния срок за получаване на дялова вноска е пет години, а за получаване на дивидента - три години.

IV. ОРГАНИ НА КООПЕРАЦИЯТА

Управленски органи

23. Основните ръководни органи на Кооперацията са:

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Състав

24. Общото събрание /ОС/ се състои от всички членове на Кооперацията.

Когато броят на членовете надхвърля хиляда души или дейността на Кооперацията обхваща няколко населени места, ОС се състои от делегати, избрани с тайно гласуване, според правилата развити във Вътрешния правилник. Тези правила се определят от УС и се утвърждават от ОС.

Броят на пълномощниците не може да бъде по-малък от сто.

Събранието на пълномощниците има всички права на Общото събрание.

Свикване

25. Общото събрание се свиква:

26. Управителния съвет е длъжен да свика Общото събрание по въпроси от негова изключителна компетентност в срок от 14 дни след постъпване на искането. Ако той не стори това, Общото събрание се свиква по реда на предишния параграф.

Начин на свикване

27. Общото събрание се свиква с писма с обратна разписка, адресирани индивидуално до всички членове.

28. Изпращането на писмата трябва да бъде направено най-малко 14 дни преди датата на събранието.

29. В поканата се посочва датата, мястото, часът на събранието, а така също и въпросите, които ще се разглеждат.

30. Общото събрание не може да взема решения по въпроси, не вписани в поканата, освен ако на събранието присъстват всички членове и всички са съгласни с това.

РЕДОВНО /ГОДИШНО/ ОБЩО СЪБРАНИЕ

Дневен ред

31. Общото събрание се свиква най-малко един път в годината на редовно заседание, за да:

Кворум

32. Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината членове. ОС за приемане на устава, за преустройство и за ликвидация на Кооперацията е законно, ако присъстват повече от 2/3 от членовете.

33. Ако не се явят необходимия брой членове, събранието се отлага и се свиква след 7 дни при същия дневен ред. Ако и този път на се явят необходимите брой членове, събранието се провежда един час по-късно независимо от броя на присъстващите.

Ред за вземане на решенията

34.  Редовното Общо събрание взема решенията си с обикновено мнозинство /половината от гласовете на присъстващите плюс един/, с изключение на случаите, когато в Устава е упоменато друго.

35. Изборът на Председател (Зам. Председател), членове на УС и КС се правят с тайно гласуване. Всички други въпроси се гласуват с явно гласуване, освен ако има изрично несъгласие на някой от членовете на събранието.

Пълномощия на Общото събрание

36. Следните решения се вземат с мнозинство 2/3 от гласовете на всички членове:

37. Следните решения се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове:

38. Следните решения се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите:

39. Общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с Кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът на предвижда това изрично.

ИЗВЪНРЕДНО ОБЩО СЪБРАНИЕ

Правомощия

40. Извънредното Общо събрание има правомощията на Редовното/Годишното/ общо събрание.

Кворум

41. Изискванията за оценка на кворум за провеждане на извънредно Общо събрание са същите, както тези за обикновено Общо събрание.

Мнозинство

42, Всички решения на Извънредното Общо събрание, се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на присъстващите с изключение на решенията, за които се изисква мнозинство от 2/3 от всички членове.

43.  Решенията, подложени на обсъждане от извънредното Общо събрание, се вземат с явно гласуване, освен в случаите, когато се определя броя и се извършва избора на членовете на УС и КС, за което се изисква тайно гласуване.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Състав

44. Членовете на Управителния съвет са от 3 до 15 /включително Председателя и Зам. Председателя/, които се избират измежду членовете на Кооперацията за срок от 3 години. В новия УС могат да бъдат преизбрани най-много до 2/3 от членовете на предходния Управителен съвет.

Председателят на Кооперацията е член по право.

45. За членове на УС може да бъде избрани лица:

 

Свикване

46. Управителния съвет се свиква на заседание от Председателя най-малко веднъж в месеца и всеки път, когато важността на включените в дневния ред въпроси налага това.

47. Председателят е длъжен да го свика и по искане на 1/3 от членовете му в 7-дневен срок. Ако той не стори това, УС се свиква от Контролния съвет.

48. Поканата за участие в заседание на УС трябва да съдържа:

Кворум

49. Заседанията на УС са законни, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете му.

50. Управителният съвет не може да взема законни решения:

Вземане на решения

51. Решенията на Управителния съвет се вземат при явно гласуване с обикновено мнозинство на присъстващите членове на съвета, с изключение на следните случаи, в които се изисква квалифицирано болшинство от 2/3 на членовете:

Правомощия на Управителния съвет

52. Управителния съвет има следните правомощия:

Правомощия на Председателя

53. Председателят има следните правомощия:

54. В отсъствие на Председателя, Зам. Председателя има всички правомощия на Председателя без право да представлява Кооперацията пред трети лица, освен ако не е упълномощен от Председателя.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

Назначаване

55. УС може да назначи Изпълнителен Директор /ИД/ измежду членовете си или трети лица.

Той подпомага Председателя (Зам. Председателя) и осигурява под негов контрол общото функциониране на Кооперацията.

Правомощия

56. Изпълнителният Директор има следните правомощия:

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Състав

57. Контролният съвет е съставен от четири члена, избрани за срок от 3 години, като най-малко двама от тях трябва да са измежду учредителите на Кооперацията.

58. Не могат да бъдат членове на Контролния съвет:

Правомощия

59. Контролния съвет има следните правомощия:

Отговорност

60. Членовете на Контролния съвет са личноотговорни и носят неограничена отговорност за щетите, които са причинили на Кооперацията при изпълнение на своите задължения.

V.ИМУЩЕСТВО НА КООПЕРАЦИЯТА

Произход

61. Имуществото на Кооперацията се образува от:

Финансови участия на членовете

62. Всеки член на Кооперацията трябва да внесе:

63. Встъпителната вноска се внася еднократно при встъпване в Кооперацията и не подлежи на връщане при напускане на Кооперацията.

64. Членският внос се дължи ежегодно в срок от 30 януари на текущата година. Той е периодична вноска и не подлежи на връщане при напускане на Кооперацията.

65. Срещу внесената дялова вноска се издава документ "дялова вноска", на който е изписано наименованието на Кооперацията, името на члена, датата на внасяне, размера на вноската, както и обстоятелството, че срещу представянето му членът има право на дивидент съразмерно на броя на месеците през текущата година, когато вноската е била в имуществото на Кооперацията.

66. Дяловата вноска удостоверена от Кооперацията не е ценна книга и не може да бъде залагана, нито прехвърляна на трети лица.

67. Кооперацията отговаря с цялото си имущество по поетите от нея задължения.

68. Членовете отговарят за задълженията на Кооперацията до размера на внесените от тях вноски.

69. Извън посочените вноски членовете могат да внасят в Кооперацията други парични средства под формата на влогове. Изпълнителния директор предлага, а УС утвърждава лихвите и другите условия от страна на Кооперацията и предлагат на вложителите сключването на изрични договори за влога. Кооперацията дължи лихвите по договорите за влога преди определянето н изплащането на дивиденти.

70. Що се отнася за други участия, тяхната стойност, условия и форми на плащане се определят от УС или се уреждат с Вътрешния правилник.

VI.РЕЗЕРВИ, ПРОВИЗИИ, ДРУГИ ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

 

Резерви

71. Кооперацията формира финансови резерви, по решение на ОС, като може да ползва критериите на Наредбите и изискванията на БНБ.

72. Тези резерви трябва да представляват най-малко 20% от дяловия капитал, но не по-малко от 1,25% от сбора на балансовата сума на активите и поетите гаранции и другите обезпечения.

73. Резервите се образуват от годишните приходи, определени за тази цел за един минимален срок от 3 години. В случай на намаление, те трябва да бъдат възстановени в срок от 3 години.

74. Не може да бъде изплащан дивидент на членовете на Кооперацията, докато размерът на резервите не достигне изискваното минимално ниво.

75. Резервите на Кооперацията могат да служат за покриване на загубите от текущия период само след изчерпване на финансовите провизии и на евентуалните гаранционни фондове за рисковете.

76. Управителния съвет фиксира минималния размер на евентуални ликвидационни резерви.

77. Общия размер на вложенията на Кооперацията в недвижими имоти, оборудване, акции и дялове в нефинансови предприятия не може да надхвърля собствения капитал на Кооперацията, отразен в счетоводните книги. Това правило не се прилага относно имоти и дялове, придобити по реда на придобиване на имоти за неизплатени задължения към Кооперацията, при условие че имотите и дяловете бъдат прехвърлени на трети лица в срок до три години от придобиването им от Кооперацията.

78. Кооперацията задължително обявява условията за набиране на влогове на членове, както и условията за отпускане на заеми на същите. Лихвените проценти се договарят с членовете в зависимост от възможностите на Кооперацията и основния лихвен процент на БНБ. Кооперацията задължително прилага еднакви такси и други вземания при обслужването на всички членове.

Провизии за рискове

79. Кооперацията заделя от приходите си определени от УС средства за покриване на безнадеждни и съмнителни вземания, като може да прилага критериите и правилата, определени от БНБ.

Отпускане на кредити и други ангажименти

80. УС регулира условията на влогово-кредитната дейност във Вътрешните правила.

Показатели за риска

81. УС определя показателите за оценка на риска и определя стойностите за сравнение. Характерът на тези различни показатели и техният начин за изчисляване се уреждат от Вътрешните правила.

Други финансови разпоредби

82. УС фиксира ежегодно тарифните бази на приходите и услугите, които се предлагат комплексно за членовете. Тези елементи се уреждат от Вътрешните правила.

83. Годишния счетоводен отчет на Кооперацията задължително се проверява и заверява от дипломиран експерт-счетоводител.

Годишния счетоводен отчет не може да бъде заверяван от един и същ експерт-счетоводител през две последователни години.

VII. ПРЕУСТРОЙСТВО, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

Сливане или деление

84. Условията за сливане или деление, прекратяване и ликвидация на Кооперацията се предлагат от УС и са предмет на решаване от Общото събрание. Последиците са в съответствие със Закона за кооперациите.

VIII. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Регистрация на Кооперацията

85. Кооперацията възниква от деня на вписване на решението на съда в регистъра. Общото събрание определя лицата, упълномощени да изпълняват формалностите по регистрацията.

86. Действията, извършени от името на Кооперацията до деня на възникването й, пораждат права и задължения за нея, ако лицата, които са действали от нейно име, са били упълномощени за това от учредителите. При липса на пълномощно тези лица отговарят солидарно за поетите задължения. Ако Кооперацията не бъде вписана, солидарно отговарят всички учредители, освен онези от тях, които са отказали да дадат пълномощното.

Приложим закон

87. За неуредените в настоящия Устав въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за кооперациите и другите норми на действащото българско законодателство.

Допълнителни разпоредби

88. Кооперацията може да подписва споразумения или протоколи с администрацията на всички обществени и частни, национални или международни икономически организации и институции.

РАЗПИСКА ЗА ВНЕСЕНИ СУМИ ЗА ДЯЛОВО

УЧАСТИЕ

НА

КООПЕРАЦИЯ "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА

ЗЕМЕДЕЛСКА КРЕДИТНА АСОЦИАЦИЯ НА

ЧАСТНИ СТОПАНИ"

В……………….

Аз ……………………………………………………………………….. ,

служител от Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани в ………………………………. , с настоящата декларирам, че днес получих

от г-н (г-жа) ……………………………………………………………… (име и адрес)

…………………………………………………………………………….. чиято молба за членство в Кооперацията е приета от Управителния съвет на заседанието му от ……………………       

сумата от …………………………………………………………… лева

(сумата цифром и словом)

внесена в брой за …………….. дялови вноски от капитала на Кооперацията.

На името на новоприетия член ще бъде издаден Удостоверение за дялово участие от капитала на Кооперацията в срок от максимум две седмици и ще му бъде предаден при представяне на настоящата разписка.

Официален подпис на Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани в ……………………………….

ДАТА:     ПОДПИС:


К ВЗКАЧС …………………

СТРАНИЦА №…

РЕГИСТЪР НА ЧЛЕНСТВОТО

ПОДПИСКА

Адрес на член-кооператора

Брой

дял.вноски

Внесена сума

ДАТА

Име на член-кооператора

ИМЕ:

Членство№

ГОДИНА:

СПРАВКА ЗА ПРОГНОЗИРАН ПОТОК ПАРИЧНИ СРЕДСТВА

Хиляди лева              ДАТА:

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Продажби

Други постъпления

Общо постъпления

Семена

Изкуствени торове

Пестициди

Др. разх. за пр-во

Заплати

Оборудване

Др. Преки разходи

ОБЩО РАЗХОДИ

Излишък/недостиг

ОБЩО ЗА МЕСЕЦ (приходи - разходи)

ОБЩО ТЕКУЩИ РАЗХОДИ (текущ + предишен месец)


МОЛБА ЗА ЧЛЕНСТВО

В

КООПЕРАЦИЯ "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА

ЗЕМЕДЕЛСКА КРЕДИТНА АСОЦИАЦИЯ НА

ЧАСТНИ СТОПАНИ"

В ……………

ИМЕ :

Паспорт №:   Издаден на:   От:

АДРЕС :

ЗАНЯТИЕ :

(при повече от едно се изброяват всичките)

ЗЕМЕДЕЛСКИ АКТИВИ :

(собствени и наети, изброяват се общо)

Декларирам, че съм запознат със Статута на Кооперацията, нейните цели и задължения;

С настоящата моля да бъда приет във Взаимоспомагателната земеделска кредитна кооперация в …………………………………. ;

Ако молбата ми за участие в Кооперацията бъде приета, Аз се задължавам:

Дата:        Подпис:

ДЕКЛАРАЦИЯ

за лоялност

От………………………………………………………………………….

  /име, презиме и фамилия/

ЕГН ……………………………………………………………………….

Паспортни данни серия ……., № …………. издаден на ……………...

от ………………………………………………………………………….

във връзка с молбата ми за кредит от …………………………….. г.

към настоящия момент

ДЕКЛАРИРАМ:

  1.  Не съм член на друга кооперация ВЗКАЧС;
  2.  Съм /не съм/ икономически свързан с:
  3.  Имам /нямам/ задължения към други финансови институции:

ЕКПОУ

БАНКОВ КОД

Наименование, седалище, адрес на управление, регистрация, финансова институция, банка и др.

ДЯЛ В КАПИТАЛ ГЛАСОВЕ РАЗМЕР НА КРЕДИТА В ХИЛ. ЛВ.

Задължавам се в срок до тридесет дни да Ви уведомявам за всяка промяна на изнесените в това сведение, както и за възникване на нова икономическа свързаност между мен и други лица, получаване на заеми от други места.

Настоящата декларация да послужи пред МЗХП.

Известно ми е, че при вписване в настоящата декларация неистински данни, нося наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс.

Дата ………………..    Декларатор: …………….

Гр./с/………………..

Подписа е положен пред …………………………………

ДЕКЛАРАЦИЯ

ЗА ГРАЖДАНСТВО, ЖИТЕЛСТВО, ГРАЖДАНСКО, СЕМЕЙНО И ИМОТНО СЪСТОЯНИЕ

Подписаният/ата/ ……………………………………………………………

притежаващ л.п. серия …… №……………. г. издаден на ………………..

р-но у-ние на ……………………………….. ЕГН …………………………

ДЕКЛАРИРАМ:

I. Гражданин/ка/ съм на ………………………………………… , постоянно живея

   /РБ или чужда държава, коя?/

…………………………….. жител на гр./с/ ………………………… живущ в гр./с./…………………………………………. ул ……………………………………. Община ……………………………………… област ……………………………….

II.1. Гражданско състояние …………………………….. от кога …………………..

  /женен, омъжена, неженен, неомъжена, разведен/а/, вдовец/  /дата/

  2. …………………………………………………….. съпруг/а/ ЕГН …………….. жител на ……………………………………. ул ……………………………………..

ДЕКЛАРИРАМЕ:

III. Притежавам/е/ следния/те недвижим/и/ имот/и/

1………………………………………………………………………………... на името на ……………………………………………………………………………

2………………………………………………………………………………... на името на ……………………………………………………………………………

3………………………………………………………………………………... на името на ……………………………………………………………………………

IV. Притежавам/е/ следния/те недвижим/и/ имот/и/

1………………………………………………………………………………... на името на ……………………………………………………………………………

2………………………………………………………………………………... на името на ……………………………………………………………………………

3………………………………………………………………………………... на името на ……………………………………………………………………………

V. Декларирам/е/, че горепосочените имоти, движими и недвижими вещи не са обременени с вещни тежести залог ипотека и съдебни искове.

VI.По смисъла на чл.36 от Закона за събирането на държавните вземания не дължа/им/ данъци, такси, глоби и други държавни вземания, включително суми по изпълнителни дела към днешна дата.

VII.Декларирам/е/, че до издължаване на кредита ще полагам/е/ нужната грижа, а също и ще се въздържам/е/ от извършването на действия, които намаляват стойността на предоставените вещни обезпечения.

VIII.Известно ми/ни/ е, че при вписване на настоящата декларация неистински данни, нося наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс, ако извършеното престъпление не представлява по-тежко престъпление.

Гр./с./ …………………..    1……………………………..

Дата ……………………  Декларатор/и/:

      2……………………………..

ИНФОРМАЦИЯ

за личността на кредитоискателя

Име презиме и фамилия

ЕГН

Адрес пощенски код

Община:

Област:

Тел./факс, код за автоматично избиране

Кратки данни за основното занимание на кандидата:

Какъв дялов капитал е внесъл кредитоискателя:

Собствени средства по различна форма и съотношение към искания кредит:

С каква репутация се ползва сред селяните кредитоискателя:

Банкови сметки на кредитоискателя, чрез които ще оперира кооперацията:

Дата

Гр./с./

МКК

Председател:

ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТАБЛИЦИ ПО ПОСЕВИ

(ПРИМЕР)

ОРАНЖЕРИЯ

КРАСТАВИЦИ

Добив на декар

ХАРАКТЕРНИ ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

ЦЕНА ЗА

ЕДИНИЦА

ЛЕВА    СУМА   ЕДИ-

НИЦА

ПРИХОДИ

ПРОДАЖБИ

ДРУГИ ПРИХОДИ

(1) ОБЩО ПРИХОДИ   

ЛИЧНА КОНСУМАЦИЯ (ОКОНЧАТЕЛНА)   

ПРИ СВОБОДНИ ПАЗАРНИ ЦЕНИ - ГЛОБАЛНА    

СУМА    

РАЗХОДИ

СЕМЕНА

ТОРОВЕ

ХИМИЧЕСКА ОБРАБОТКА

ДРУГИ МАТЕРИАЛИ

ЗАПЛАТИ

РАЗНОСКИ ПО ОБОРУДВАНЕТО

ДРУГИ ПРЕКИ РАЗХОДИ

(2)ОБЩО РАЗХОДИ   

БРУТНА ПЕЧАЛБА (1) - (2)

ВЛЮЧИТЕЛНО ЛИЧНА

КОНСУМАЦИЯ

ТАВАН ЗА КРАТКОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ            лева

  1.  Доц. д-р Иван Кънчев, д-р Юлия Дойчинова, "Аграрен мениджмънт", I и II част;
  2.  Проф. д-р. ик. н. Никола Андреев, "Аграрна икономика".
  3.  Меморандум за разбирателство по Програма ФАР за преструктуриране на земеделието.
  4.  Схема на Земеделски капиталов фонд
  5.  Стандартни Вътрешни Правила, Разпоредби и Формуляри на ВЗКАЧС в България
  6.  Типов Устав на ВЗКАЧС
  7.  ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ЗА 1999 Г.
  8.  Сп. "Икономика и управление на селското стопанство" - 2/1996
  9.  Noeme Wiltfang, "Facts and Figures for German Cooperative Banks, Commodity and Service Cooperatives"


Търси за: същност особености кредитните институции

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker