Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Състояние и перспективи за развитие на

"Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани" в България

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава I. Теоретични основи на паричните организации в земеделието.

1.1. Същност и особености на кредитните институции /взаимоспомагателни сдружения, асоциации, кооперации и банки/.

1.2. Разпространение и развитие на кредитните организации.

1.3. Организационен статут на Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани в България.

•  Структура и организация
•  Условия за създаване на кредитни кооперации
•  Основен капитал

Глава II. Анализ на дейността на Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани в България.

2.1. Организационен статут и членство.

2.2. Управление.

2.3. Уставен капитал.

2.4. Организация на кредитната дейност.

Глава III. Насоки за развитие на Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани в България.

Приложения

Използвана литература



"Когато хората, които не притежават нищо, обединят своите сили, ум, морални ценности и професионални способности, те ще си осигурят кредит и ще спечелят богатство. В това именно се крие огромната сила на взаимността. Може ли да съществува по-голяма гаранция за изплащане на един дълг от ангажирането при изплащането на този дълг на всички приятели, които прекарват живота си с човека, който е взел кредит? Не смятате ли, че в малките селца, този който е получил кредит и е оставил своите съседи да изплащат направения дълг, няма да бъде преследван от мисълта, че ако той не плати, други ще плащат за него: никой няма да поиска да поеме риска да загуби всеобщото уважение поради липса на лоялност."

Жул Мели



УВОД

В условията на либерална ценова политика голямо значение има финансовото подпомагане на земеделските стопанства. Дълбоката икономическа криза налага ограничено участие на държавата при субсидиране на производителите. Алтернативните решения изискват да се обърне по-сериозно внимание на мястото и ролята на паричните кооперации в този процес.

Разбирането, че по време на икономическа криза селският стопанин не е в състояние да покрие своите кредитни задължения и докато се подобри неговото икономическо състояние, кредитирането на земеделските стопанства е рискована дейност, е безпочвено, при условие че се обединят финансовите възможности на отделните стопани и на тази основа се формира обща имуществена гаранция.

Като изхождам от значението на кредитния ресурс за развитие на агробизнеса, с разработване на дипломната работа си поставям за цел изучаване теоретичните основи на кредитните кооперации в земеделието и на тази основа анализиране дейността на Кооперациите от типа "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани" и посочване конкретните насоки за бъдещото им развитие.

За постигане на така формулираната цел са поставени за разработване следните основни задачи:

1.  Да се изясни същността и особеностите на организационния статут на видовете парични организации в земеделието.
2.  Да се анализира организацията на дейността и управлението на ВЗКАЧС в България.
3.  Да се разработят конкретни насоки и предложения за развитието на ВЗКАЧС в България.

Глава I. Теоретични основи на паричните организации в земеделието

1.1. Същност и особености на кредитните институции /взаимоспомагателни сдружения, асоциации, кооперации и банки/

Кредитните кооперации са с най-дълга история на съществуване в земеделието. Основоположници на този вид кооперации са немските банкови дейци Райфайзен и Шулце. Райфайзен - на локалните кредитни каси, а Шулце - на регионалните популярни банки. За повече от вековната си история кредитните кооперации в много страни владеят значителна част от финансово-кредитната им система, като директно обслужват частните земеделски производители.

Кооперативните сдружения и банки имат за основен предмет на дейност подпомагане на своите членове при осъществяване на парични операции, свързани с първоначалното натрупване на капитала и с провеждането на ефективна стопанска дейност. Изграждането на парични кредитни учреждения е предшествано от създаване на парични /кредитни/ кооперации от частните производители. Техният статут в повечето случаи е на ограничено отговорно кооперативно сдружение, като всеки член участва с определена дялова вноска. При това положение доверието в кредитната кооперация се гради преди всичко на общата отговорност на нейните членове, което се основава на имущественото им и най-вече на производственото предназначение на кредита.

Кредитни кооперации се изграждат и без спазване на принципа за първоначално формиране на дялов капитал и равно участие в него. По този начин се дава възможност на отделните стопани по-лесно да станат членове на кредитна кооперация, без, разбира се да получават печалба под формата на дивидент. В тези случаи кооперацията формира учредителен фонд, който се набира от изплащаните лихви и от ежегодните излишъци от приходите от дейността и от свободните спестявания на населението.

Статутът на паричните кооперации е изграден по два начина - без дялово участие на принципите на спестовно-кредитна каса и на дялов принцип. Различията се изразяват по отношение на: членство; управление; учредителен фонд; разпределение на печалбата и пр.

При кредитните кооперации без дялово участие на взаимоискателите членството е с неограничен срок. Управленската структура се състои от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Наети специалисти и изпълнители. Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Лихви по кредити; Депозити на членовете. Печалбата се разпределя за собствени разходи и за трудови възнаграждения на персонала.

При кредитните кооперации с дялово участие на членовете членството е с неограничен срок и допълнително ограничение на членството до връщане на кредитите. Управленската структура е представена от: Общо събрание на членовете; Председател; Управителен съвет; Контролен съвет; Назначен финансов мениджър; Наети специалисти; Общо събрание на колектива на кооперацията; Стопански съвет. Учредителния фонд е съставен от: Встъпителни вноски; Дялови вноски; Депозити на членовете; Външни заеми и Лихви по кредити. Разпределението на печалбата се извършва за дивиденти на база внесени дялови вноски; за покриване на собствени задължения и за заплащане на труда.

Особеностите на институционалните основи на паричните кооперативни сдружения се предопределят от това, че те се явяват самостоятелно кредитно учреждение, което функционира успоредно и едновременно със стопанствата на своите членове /частните земеделски производители/. Поради това уставните регламентации на тези организации са близки до тези на ограниченото отговорно кооперативно сдружение.

Членството в парични кооперации е неограничено с тази особеност, че при кооперациите с дялово участие се въвеждат ограничения за напускане на кооперацията след връщане на взетите кредити.

Начинът на участие в двата варианта на кредитна кооперация се различава и по това, че при дяловите кооперации се внасят диференцирани вноски според размера на дейността на членуващите стопанства. Особености съществуват и по отношение на възприетия подход на управление. Заедно с общоприетите колективни и индивидуални органи на управление /общо събрание на членовете на кооперацията, председател, управителен съвет и контролен съвет/ трудовия колектив на кредитната кооперация има и свои управленски органи /общо събрание, стопански съвет, наети мениджъри и специалисти/.

Между кооперациите и корпоративните организации съществуват съществени различия. Прието е, че акционерните дружества са институцията, с която кооперациите следва да се сравняват. Съществуващите различия между двата типа организации ясно определят кооперацията като специфично формирование. В по-конкретен план съществените различия се изразяват в следното:

•  Целта на акционерното дружество е да осигурява печалба, а на кооперацията да осигурява максимални чисти и реални доходи на членовете си.
•  Акционерното дружество обслужва обществото като цяло, а кооперацията предимно своите членове.
•  Всеки може да бъде акционер, но не и член-кооператор.
•  Акциите се продават на борсата, а дяловете на член-кооператорите не се продават публично.
•  Управлението на акционерното дружество е на база една акция - един глас, а на кооперацията един член един глас.
•  Гласуването в акционерното дружество може да бъде с пълномощно, а в кооперацията е самолично.
•  Разпределението на печалбата в акционерното дружество е пропорционално на притежаваните акции, а в кооперацията в зависимост от участието на член-кооператорите.
•  Акционерното дружество не ограничава кръга на своите контрагенти, докато кооперацията осъществява дейността си предимно със своите членове.

Кредитните кооперации според начина на формиране на уставния им капитал и различията в механизма на функциониране се делят на следните основни видове:

•  Кредитни взаимоспомагателни спестовни каси
•  Кредитни кооперации (сдружения)
•  Кредитни кооперативни банки

Взаимоспомагателни спестовни каси се изграждат без да се изисква при учредяването им да се внася дялов капитал. Първоначалният им капиталов ресурс се формира от задължителни членски вноски, от депозита на членовете и от лихвата, която получават от отпусканите заеми.

Този вид парични сдружения имат за основна цел осигуряване изгодни кредити на своите членове, без те да получават печалба и да я разпределят между членовете си под формата на дивиденти.

Кредитните кооперации задължително се изграждат на дялов принцип. Основен предмет на дейността на тези кооперации е финансовото подпомагане, чрез осъществяване на парични операции по мобилизиране на временно свободните им парични средства и пренасочването им към производствено потребление. По този начин временните излишъци от парични средства, които в даден момент не се използват производително от техните членове, се внасят под формата на депозит в кооперацията и се предоставят на тези от тях, които имат временна нужда от оборотен капитал. Източник на средства за тези кооперации са и депозитите на членовете, лихвите по заемите и външни заеми.

Кредитните кооперативни банки са кооперативни сдружения на фамилни и кооперативни производители, търговски и други организации, в които те членуват с определена парична дялова вноска. Най-същественото различие на тази кредитна организация е, че когато в даден момент финансовия ресурс не се използва производително от членовете на кооперацията, той се предоставя под формата на кредит на други стопани, които не членуват в кооперацията.

Доверието в кооперативните банки се гради на основата на имуществените гаранции на кредитополучателите и най-вече на производственото предназначение на кредита.

В условията на либерална структурна политика ролята на кооперативния кредит е да мобилизира свободните парични средства на член-кооператорите и да ги насочва към производствено потребление. Освен това излишъците от парични средства, които в даден момент не се използват производително от членовете на кооперацията, се предоставят под формата на кредити на други стопанства. Също така тези кооперативни организации са свързани с единния капиталов пазар на страната и по този начин кооперативният кредит се поставя в пряка връзка с търговския и индустриалния оборот, както и с общите процеси на стопанска дейност на страната.

1.2. Разпространение и развитие на кредитните организации.

Първите кооперации в нашата страна възникват в селата, за разлика от Западна Европа, където този процес се извършва в градовете. Причината е, че България е предимно земеделска страна. Селското население в края на ХIХ век е над 80% от това за страната. За селското стопанство по това време е характерно дребното частно производство, което се явява естествена социална база за поява и развитие на кооперацията.

Първата кооперация в България е създадена на 16.10.1890г. в с.Мирково, Софийска област. Инициатори и организатори са училищният инспектор Тодор Йончев и писателят Тодор Влайков. Кооперацията е кредитна и се нарича "Мирковско взаимодавно спестовно земеделско дружество - "Орало"". Тя си поставя за цел да предоставя на селяните заеми при изгодни условия, като съдействува за подобряване на селскостопанското производство.

Повсеместното разпространение на кредитните организации налага централизиране на тяхното управление през 1895 г. в Министерството на търговията и земеделието. Пълното осъществяване на кооперативната идея става възможно едва през 1903 г., когато е учредена мощната Българска земеделска банка. През 1910 г. започва да функционира и Българска централна кооперативна банка, която кредитира освен земеделски стопани и други видове кооперации.

През 1934 г. тези две банки създават силен банков институт - Българска земеделска и кооперативна банка. По този начин земеделието в България до 1948 г. има добре организирана кредитна система, която включва:

•  Българска земеделска и кооперативна банка с клонове в почти всички околииски центрове и по-големи градове на страната;
•  Кредитни кооперации в почти всички села, които са кредитирали земеделските стопани;
•  Популярни банки с градски кредитни кооперации, които са предоставяли финансови средства на търговски, занаятчийски, земеделски и други предприятия;

Една част от тези банки са били изградени и в по-големите села, където освен  с кредитна, те са се занимавали и с всестранна дейност, която е била в помощ на земеделските стопани.

•  Съюз на популярните банки, който е ръководен орган на банките от този вид и организира модерни за времето си консервни фабрики, сушилни и др.

През 1938 г. в страната има 2 324 земеделски каси и 181 броя популярни банки, по-голяма част от които в началото на 40-те години са трансформирани в така наречените всестранни кооперации, включващи в дейността си и земеделска производствена дейност.

По време на Втората световна война България е сполетяна от стопанска разруха. Селскостопанското производство намалява наполовина. Дефицитът на държавния бюджет възлиза на 14 млрд. лева по тогавашен курс. В тези кризисни години кооперативното движение има значителен принос за възстановяване на икономиката. През 1946 г. на него се падат 43% от вноса и 41% от износа на страната. Грубото вмешателство на създадените при социализма административно-командни структури, предизвиква деформации, пречки и ограничения в развитието на кооперациите. През 1947 г. кредитната кооперативна система е ликвидирана чрез одържавяване на уставния капитал и имуществото.

На този етап при възстановена собственост върху земеделските земи и изграждане на фамилни стопанства и земеделски кооперации, отново възниква необходимостта от осигуряване на средства за изгодно кредитиране на земеделието. Този процес започна с учредяване на Централна кооперативна банка и на районни кооперативни банки. Появяват се и първите частни банки за кредитиране на селското стопанство. По този начин постепенно започва формирането на мрежи от кооперативни и други кредитни институции за обслужване на частното земеделие в България.

Споменатите по горе банкови институции за съжаление носят кооперативната идея единствено в наименованието си. На практика те са в чист вид търговски банки, които не кредитират аграрния сектор. Единствено ЦКБ, поради това че над 35% е собственост на ДФ "Земеделие", може да си позволи 47% от кредитния портфеил да бъде агрокредитиране.

Изграждането на реални кооперативни кредитни сдружения засега се осъществява под формата на парични кооперации и взаимоспомагателни асоциации на фамилните стопани и земеделските производствени кооперации. Този вид организационни структури се явяват и като удачна организационна форма за разпределение и ефективно използване на отпуснатите средства за подпомагане на земеделското производство от Европейския съюз, предоставяни по различни програми. От този тип кооперации има учредени над 30 броя в различни райони на страната. Инициатор за създаването им е Програма "ФАР", по този начин са разпределени 7 млн. екю безвъзмездна помощ за развитието на земеделието у  нас. Проекта е реализиран по френски модел и с решаващата помощ на френски специалисти, ето защо е добре да се направи кратък преглед на френския опит в кредитиране на земеделието.

На 23 февруари 1885 г. Луи Милисан, счетоводен експерт към държавния съвет, депозира Устава на първата чисто земеделска кредитна каса. Неговата философия е много проста: "Едни внасят своите спестявания и налични свободни капитали, като по този начин ги предоставят на онези, които имат временна нужда от пари". Така се е образувала първата взаимоспомагателна каса САЛЕН в департамента Юра.

Всички тези хора, които са създавали местни и регионални взаимоспомагателни каси из цяла Франция, едва ли са си представяли, че тяхната банка, на която те са собственици и управители, ще стане най-голямата банка в Европа и една от първите банки в света.

Интересно ще бъде да се посочат петте основни принципа, върху които е изградена тази земеделска банка:

•  Структурата е изградена отдолу нагоре, от самите земеделски стопани и се основава върху принципа на взаимопомощ;
•  Структурата функционира демократично, на принципа "един човек - един глас";
•  Системата действа без необходимостта да се реализира печалба за банковата структура;
•  Земеделската кредитна банка играе ролята на професионален организатор в стопанската и финансовата сфера и притежава монопол върху отпусканите от държавата преференциални заеми;
•  Налице е непрекъснато обединяване на две противоречащи си изисквания: финансова и управленска независимост на местните и регионалните каси; задължителен контрол от страна на държавата по отношение на кредитната политика и отпускането на преференциални заеми.

Краткия исторически преглед показва, че към края на 19 век селското население представлява 60% от населението на Франция. С развитието на транспорта, чуждестранната конкуренция се засилва и предизвиква сериозни научно-технически и стопански промени. В земеделието се внедряват нови технологии (използване на торове, машини…), които предполагат световно финансиране. Преминаването към пазарна икономика принуждава земеделските стопани да излязат извън рамките на своя индивидуализъм и да се приспособят към пазарните механизми, присъщи на останалите сектори на народното стопанство. Международната обстановка също благоприятства изграждането на системи за финансиране на селското стопанство, основаващи се на кооперативния принцип и принципа на взаимното подпомагане.

Първите местни земеделски каси се появяват във Франция още през 1895г. Тези каси се основават на :

•  Принципа на взаимното подпомагане: в определен момент , в дадено село или махала някои земеделски стопани разполагат с повече пари, които те предоставят на тези, които в същия момент изпитват нужда от финансови средства, за да закупят семена, торове и др.;
•  Кооперативния принцип: резултат от дългата практика за съвместно използване на оръдията на труда. Парите се смятат за оръдие на труда, подобно на плуга. Управлението и използването на тези оръдия на труда се осъществява от самите земеделски стопани.

Накратко казано, местните взаимоспомагателни каси имат статут на кооперативни сдружения, действащи на принципа на взаимното подпомагане. Първите членове на тези каси са били земеделските стопани и собственици на земя.

Местните взаимоспомагателни каси са създадени официално със Закона от 5 ноември 1894 г. и поставят началото на земеделската кредитна система. Ето основните етапи от развитието на тази система:

•  1899: със Закона от 31 март 1899 г. се учредяват официално регионалните земеделски каси. Те имат за задача да извършат прехвърляния на средства между отделните местни каси и да коригират повишаващите се дисбаланси между наличните ресурси и конкретните нужди на частните каси;
•  1909: броят на местните каси е 2 200, а на регионалните 90;
•  1920: учреден е Националният офис на Земеделската кредитна банка. Именно чрез тази банка държавата предоставя на земеделските стопани отпусканите от нея помощи.
•  1927: на мястото на Националния офис се появява Национална каса на Земеделската кредитна банка. Това е едно смесено дружество, чиито членове са държавата и земеделските каси;
•  1930: касите на Земеделската кредитна банка започват да събират депозити. До този момент системата действа на основата на взаимоспомагателния принцип. От този момент Земеделската кредитна банка е отворена и за останалите жители на земеделските райони, които не се занимават пряко със земеделска дейност, както за откриване на депозитни сметки, така и за получаване на заеми. По този начин Земеделската кредитна банка започва да финансира не само развитието на земеделското производство, но и развитието на цялото земеделско пространство /занаятчии, търговци, обществени организации, изграждане на пътища, електрифициране …/;
•  1945: успоредно с местните земеделски каси се развива истинска банкова мрежа от спомагателни бюра, които провеждат административната политика на местните каси;
•  1953: Земеделската кредитна банка пуска първите дългосрочни заеми. Необходимостта да се наберат средства извън депозитите на акционерите (земеделски стопани и занаятчии) принуждава банката да дава заеми на приносителите на средства, каквито са например предприятията от хранителната промишленост;
•  1980: Национална каса на Земеделската кредитна банка е приватизирана и се превръща в анонимно дружество, станало собственост на регионалните каси, които са откупили дяловете на държавата. На практика държавата губи монопола върху предоставянето на помощи.

Системата на Земеделската кредитна банка функционира посредством тристепенна пирамида.

Основната клетка на системата са местните каси, които се изграждат в отделните села или махали.Местните каси се учредяват от самите земеделски стопани, които предоставят на касата наличните си свободни капитали и получават заеми съобразно възникващите нужди. Земеделските стопани избират Управителен съвет, чиято основна функция е свързана с разпределението на кредитите на базата на изключително доброто познаване на кандидатите са кредит. На практика този Управителен съвет играе ролята на съвет за отпускане на заеми. Местните каси са юридически лица и представляват кооперативни сдружения, при които няма щатно платени служители. Първоначално тези каси са разполагали само със средствата на своите членове. Много бързо обаче се е появила нуждата от намиране на допълнителни средства и това е довело до появата на втория етаж на пирамидата - регионалните каси.

Регионалните каси във Франция покриват територията на един департамент и представляват юридическо лице, което се ръководи от Общо събрание, чиито членове са земеделските стопани, избирани от местните земеделски каси. В тези каси се появяват и щатно назначени служители, които постепенно поемат управлението и на местните каси чрез изградената мрежа от спомагателни бюра, наречени Агенции. На практика спомагателните бюра са продължение на регионалните каси по места и тяхната роля е да осигурят административното управление на местните каси.

Регионалните каси изпълняват три задачи:

•  Осигуряват административното управление на кредитите в местните земеделски каси;
•  Централизират набраните от местните каси средства, като ги преразпределят в зависимост от конкретните нужди. В случай на излишни или недостатъчни средства за регионални нужди, тези каси депозират или заемат средствата от националните структури;
•  Изпълняват ролята на депозитна банка и по този начин се намесват в междубанковите операции и управлението на фондовете, свързани с набирането на средства и кредитирането.

Националните структури изпълняват следните задачи:

•  Имат политическа функция, тъй като определят условията, при които трябва да функционира групировката;
•  Изпълняват ролята на банка, която централизира ресурсите, преразпределя тези ресурси под формата на кредити и предприема съответни мерки на междубанковите пазари;
•  Обслужват системата с информация, консултации, квалификация на кадри, осъществяват защитни и представителни функции на национално ниво

В страните от Западна Европа кредитните кооперации са най-сериозният партньор и защитник на дребните и средните земеделски производители. В страните от ЕС тези кооперации са 13% от всички видове кооперации и обединяват около 40% от членовете. На тях се падат 16% от всички банкови операции. Кооперативните банки и кредитните кооперации имат първостепенно значение в Белгия, Холандия и др.

В САЩ има над 18 000 кредитни кооперации, които осигуряват 15 - 20% от фермерския кредит.

Важно място в застрахователния и банков пазар заема Централната кооперативна банка на Япония, която е шестата по големина банка в света.

1.3. Организационен статут на Взаимоспомагателни Земеделски Кредитни Асоциации на Частните Стопани в България.

През 1996 г. Европейската общност съвместно с Министерството на земеделието започват работа по едромащабен план, насочен към преструктуриране и развитие на частното селско стопанство с цел ускорено пазарно ориентирано развитие, което да спомогне за възстановяване и укрепване на конкурентно способността на българското земеделие.

През последните две години са изработени редица финансови схеми с цел изготвяне на дългосрочен механизъм за кредитиране на стопаните с възможност за приспособяване към икономиката и към различните видове производства. По този начин проектът се развива от кредитна линия с директно раздаване на заеми на крайните кредитополучатели - частни стопани и малки преработвателни предприятия - в схема на капиталов фонд, насочена предимно към създаване на трайни структури за отпускане на заеми. Посредством схемата са разпределени над 10 млн. екю в помощ на земеделските производители. Основните компоненти на схемата са представени както следва:

Структура и организация.

На местно ниво частните стопани се събират и решават да създадат Кооперация "Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани" (ВЗКАЧС) (наричана за краткост "Кредитна кооперация"). В кредитната кооперация могат да членуват представители на различни професии, но мнозинството трябва да бъдат земеделски стопани. Тези кредитни кооперации се създават в съответствие със Закона за кооперациите и се регистрират в съда. Всички заедно те образуват Федерация на кредитните кооперации. Кредитната кооперация избира управителен съвет и контролен съвет и работи съгласно типов устав и вътрешен правилник. Българските държавни органи не се месят в работата на ВЗКАЧС и Федерацията на ВЗКАЧС. Независимо от това , ВЗКАЧС трябва да се придържа към решенията на националните структури.

На национално ниво Структурата, наречена Управителен съвет на Схема на земеделски капиталов фонд (СЗКФ) определя правилата и условията на схемата и ръководи кредитната политика. Текущата работа се ръководи от Групата за управление на СЗКФ.

Управителния съвет на СЗКФ е създаден със заповед на Министъра на земеделието и се състои  от 7 члена с право на глас (5 назначени от Министъра на земеделието, сред които и Председателя, и 2 - от Комисията на Европейския съюз). УС отговаря за съгласуване и наблюдение върху общите условия на членството, управление на капитала, други общи въпроси и политиката, свързана със схемата. Той одобрява или отхвърля (обосновано) предложения на ГУ относно:

•  избора на кандидатстващите за участие в схемата ВЗКАЧС;
•  условията и сроковете, които се поставят в официалните писма за уведомяване на кандидатстващите ВЗКАЧС относно взетото решение;
•  публикуване на официален списък на избраните за схемата ВЗКАЧС.

Преглежда и одобрява решенията на ГУ и ВЗКАЧС относно отделните кредитни молби и други текущи проблеми.

Групата за управление (ГУ) е звено за техническа помощ и обучение към схемата на Капиталовия фонд. Тя се състои от ръководител, заместник ръководител и експерти на краткосрочен договор, както български, така и от ЕС. Има секретариат, група за обработка и оценка  на кредити (състояща се от кредитни инспектори) и контролно звено.  ГУ консултира УС по горе посочените проблеми. Отговаря за подготовката или разглеждането на предложения относно молби за участие в схемата, подадени от отделните ВЗКАЧС. Подготвя или разглежда решения относно лични кредитни молби и други решения и оценки по отделни случаи, свързани с ефективността и подотчетността на проекта. В резултат на Протоколно споразумение между УС и Федерацията на ВЗКАЧС , определящо условията на прехвърлянето, ГУ се интегрира в структурата на Федерацията една година след стартирането на проекта.

Условия за създаване на кредитни кооперации.

За да бъде одобрена за участие в СЗКФ, кредитната кооперация трябва да отговаря на следните условия:

1.  да бъде регистрирана в съда по Закона за кооперациите с типовия устав на К"ВЗКАЧС";
2.  членовете да са само физически лица;
3.  да има минимум 100 члена;
4.  най-малко половината (50%) от членовете й да са действащи земеделски стопани. За такива се смятат всички физически лица, които активно работят в областта селско-стопанското производство на независими начала и изкарват поне половината от личните си доходи от тази дейност;
5.  размерът на член-кооператор да е минимум 50 екю;
6.  да има общо минимум 5 000 екю капитал, съставен от дялови вноски;
7.  да внесе и блокира дяловите вноски на член-кооператорите в банкова сметка;
8.  да определи лице, което да бъде обучено и да изпълнява функциите на кредитен инспектор;
9.  да е потвърдила готовността си да подпише протоколно споразумение с УС на СЗКФ;
10.  да е потвърдила готовността си да членува във Федерацията на К"ВЗКАЧС"

Схемата на капиталовия фонд се състои от две отделни съставни части:

1.  Капиталова субсидия предназначена за укрепване на основния капитал на местната кредитна кооперация;
2.  Кредитен ресурс /наричан по-нататък неоттегляем аванс/. Това са средства предназначени единствено и само за отпускане на краткосрочни заеми на частни стопани - членове на кредитната кооперация.

Неоттегляемите аванси се разпределят на два равни транша, съобразно нуждите на ВЗКАЧС. Неоттегляемите аванси се характеризират със следното:

•  Срок: 3 години
•  Лихвен процент: половината от лихвения процент, отпуснати на крайните заемополучатели. Тези постъпления се разпределят като 1/3 се превежда на Федерацията за вътрешен гаранционен фонд, а 2/3 се влагат във вътрешен резервен фонд;
•  Средствата се отпускат в два транша;
•  Съответствие с размера на одобрените кредитни молби.

Схема на разпределение на ресурсите

Млн.ECU	Първи транш		Втори транш
		Капиталова субсидия	Неоттегляеми аванси	Неоттегляеми аванси
Членове на ВЗКАЧС	1(')
СКФ на ФАР	2('')	2.5('')	2.5('')
Насрещен фонд	1(')	1(')	1(')
Общо	4	3.5	3.5(''')

 ' - Съхраняват се в отделни лихвоносни извънбюджетни сметки в лева

'' - Съхраняват се в лихвоносна извънбюджетна сметка в чуждестранна       валута

''' - Съотношението между капиталовата субсидия и допълнителния неоттегляем аванс подлежи на оценка и решение след окончателното

разпределяне на транш -1 и представлява функция от новата допълнителна членска маса на Кооперациите

Размерът на капитала под формата на неоттегляем аванс представлява функция от целия основен капитал на ВЗКАЧС, включващ дяловия капитал, капиталовата субсидия на ФАР и държавната капиталова субсидия. Структурно той е съставен като срещу един лев, внесен във вид на дялова вноска от член-кооператорите, се предоставят до два лева от Програмата ФАР на Европейската общност и до един лев от специализиран държавен фонд.

СЗКФ предоставя кредити на членовете на кредитни кооперации срещу кредитни молби, обосновани икономически и одобрени от Групата за управление и Управителния съвет на Схема на земеделския капиталов фонд. Максималния размер на кредитния ресурс за кредитна кооперация се определя по правилото: срещу един лев внесен във вид на дялова вноска може да се получи до пет лева кредитен ресурс от Програма ФАР на Европейската общност и два лева кредитен ресурс от специализирания държавен фонд.

Основните характеристики на заемите, отпускани на частните стопани се изразяват в следното:

•  Кредитните ресурси се предоставят на член-кооператорите чрез тяхната кредитна кооперация;
•  Кооперацията придобива правата на кредитор - т.е. да получи от своя член главницата и лихвите по предоставения кредит;
•  Кредитите се използват за финансиране на дейностите или услугите свързани със селскостопанското производство в следните подотрасли: производство на зърно, плодове и зеленчуци, лозарство, производство на месо, мляко, както и на малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция;
•  Могат да се кредитират и малки преработвателни предприятия, само при положение, че са пряко свързани с първичното производство по отношение на собствеността;
•  На ниво на отделния кредитополучател - общата сума на подлежащите на изплащане негови заеми се лимитира до 15 пъти размера на дяловия му капитал във ВЗКАЧС, но не повече от 20 000 екю.
•  Заемите се отпускат в лева и/или във валута на страна от ЕС. Главницата и лихвата се изплащат в парични единица на изтегления заем.

Финансиране на текущите разходи и необходимите финансови резерви на кредитните кооперации става по два начина, като постъпленията от тях имат специфично предназначение.

Основен капитал.

Дяловия капитал, както и капиталовите субсидии, отпуснати от ФАР и държавата, се блокират в лихвоносна банкова сметка. Натрупаните върху дяловия капитал лихви се използват  до 90% за покриване на текущите разходи (след одобрение от УС на Схемата) на кредитната кооперация, а останалите 10% - за покриване на текущи разходи на Федерацията на кредитните кооперации. Натрупаните лихви от капиталовите субсидии, получени от специалния държавен фонд се използват (след одобрение от УС на Схемата) както следва:

•  1/3 за покриване на текущите разходи на кредитната кооперация;
•  1/3 за създаване на Гаранционен фонд при кредитната кооперация;
•  1/3 за създаване на фонд за субсидиране на лихвите по отпуснатите заеми.

Натрупаните лихви върху капиталовите субсидии - частта средства на Европейската общност от Схемата, се използват за увеличаване на Гаранционния фонд и субсидиране на лихвите по схемата в интерес на фермерите - кредитополучатели, в съотношение определено от УС на Схемата.

ГУ оказва организационна и консултантска помощ на кредитните кооперации и техните членове. Посредством своите шестима Регионални експерти (в София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Свищов и Плевен), а също и краткосрочно действащите чуждестранни експерти, се осъществява по-близък контакт с кредитните кооперации по осъществяване на Схемата.

Учебните програми са насочени както към УС на кредитните кооперации, така и към техните членове. Основните теми са: оценяване на кредитните молби; механизъм на работа на кредитните кооперации, а за щатните служители - административно управление и счетоводство, компютърна грамотност и т.н.

Глава II. Анализ на дейността на ВЗКАЧС в България

2.1. Организационен статут и членство

Кооперациите "ВЗКАЧС" се учредяват от минимум 7 земеделски стопани. Регистрират се в съда съгласно типов устав /виж Приложение/. Предмет на дейност на всяка ВЗКАЧС е да предостави на своите членове всички услуги, свързани с кредитната дейност. Основната й задача е да предоставя кредити на членовете си - местни производители в селскостопанския сектор, повишаване производителността и доходите на частните стопани, както й опазване на околната среда.

Функционирането на ВЗКАЧС е свързано с взаимоспомагателна и взаимоосигурителна дейност във всичките й разновидности, като по такъв начин на членовете на кооперацията се предоставя съдействие и защита на интересите им в икономическата и финансова сфери.

Статутът на ВЗКАЧС се основава на дяловия принцип. Те са ограничено отговорни сдружения, в които всеки член-кооператор участва с определена дялова вноска.

Член на ВЗКАЧС може да бъде всеки гражданин, навършил 16 години, запознат с устава на кооперацията и произтичащите от него права и задължения. За да стане член-кооператор, лицето е длъжно да се подпише за дялов капитал на ВЗКАЧС, разположена в района където е неговото местожителство, на стойност най-малко левовата равностойност на 50 екю. Упоменатата дялова вноска е лична. Тя не е прехвърляема и не може да бъде продавана или разменяна. Кандидатстващия за членство в ВЗКАЧС трябва да попълни формуляр на молба за членство /виж Приложение/. Тази молба се представя за решение на Управителния съвет. Ако кандидатурата е приета , новоприетия член трябва да се подпише за дялов капитал на ВЗКАЧС и да внесе необходимата сума. Срещу внесените суми служителите издават и предават на вносителя разписка за внасяне на дялов капитал /виж Приложение/. След това Управителния съвет на ВЗКАЧС издава Удостоверение за дялово участие, в което се посочват името на член-кооператора, номинала на дяловата вноска, броя на записаните дялови вноски.

Служителят предава Удостоверение за дялово участие на членуващия срещу връщане на разписката за внесената сума.

Освен дялова вноска всеки член на кооперацията е длъжен да направи встъпителна вноска и да заплаща годишен членски внос.

Членуващите в ВЗКАЧС могат да си получат обратно внесения дялов капитал след първите три години. В този случай те трябва да оттеглят членството си. Желаещия да оттегли членството си в ВЗКАЧС изпраща писмо до Управителния съвет, в което посочва, че не желае да бъде член на ВЗКАЧС и че няма неизплатени задължения (кредити, текущи сметки, начислени лихви и др.). Така той изисква възстановяване на платения от него дялов капитал. Управителния съвет разглежда неговата молба. Ако управителния съвет по принцип е съгласен с молбата, оттеглянето на членството се обсъжда на следващото Общо събрание. Ако на Общото събрание бъде прието оттеглянето на членството, ВЗКАЧС възстановява сумата, равна на номинала на отказаното Удостоверение за дялови вноски.

Всяка ВЗКАЧС води книга, наречена Регистър на членството /виж Приложение/, където се вписват имената и адресите на член-кооператорите, които са одобрени от Управителния съвет, както и текущия размер на дяловите вноски, държани от всеки член-кооператор. Списъка на член-кооператорите от Регистъра се използва когато се изпращат покани за Годишното събрание на ВЗКАЧС, а също когато се прави списък за участие в гореспоменатото събрание, на който се разписват присъствалите членове.

Всички членове на ВЗКАЧС имат равни права. Те могат да се възползват от всички услуги, продукти и дейности, предлагани от кооперацията.

Членовете на кооперацията са длъжни да спазват устава и изпълняват решенията на управленските органи на кооперацията. Те не трябва да нанасят материални или морални щети на кооперацията и да извършват незаконна конкурентна дейност.

ВЗКАЧС може да изключва свои членове, когато те грубо нарушават закона, не се съобразяват с устава или решенията на ръководните й органи, осъществяват нелоялна конкуренция и злоупотребяват с имуществото, внесено като дялов капитал в кооперацията.

2.2. Управление

Всеки член-кооператор от ВЗКАЧС има право на глас в Общото събрание, може да бъде избиран в ръководните органи и да участва в управлението на кооперацията. Управлението на кооперацията може да се определи като процес на вземане на решение за разпределението и организацията на използване на наличните ресурси (в случая капитал) за постигане целите на кооперацията. Този процес на вземане на решения във ВЗКАЧС се осъществява от управленските й органи - Общо събрание на членовете, Управителен съвет, Председател, Заместник председател, Контролен съвет, Изпълнителен директор и Местна кредитна комисия.