Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Концепции за интелектуалната собственост. Концепции за индустриална и художествена собственост.

Интелектуалната собственост е свързана с патентната система. Патентната система възниква в резултат на стремежа да се закриля човешката изобретателност и главно икономическите изгоди, които носи тя. През 12-13в. в Европа е налице изключително консервативна икономическа среда с гилдии на занаятчиите. Всяка промяна на производството е била забранена и наказуема. През 1474г. във Венецианската република за първи път е издадена система като закон - решение на сената. Това решение се нарича Парте Венециана. С него на изобретател се предоставя привилегията само той да използва изобретението за опр. Период от време. За да получи привилегия изобретателя, неговото творение е трябвало да отговаря на следните изисквания: 1) да е ново 2) да е ловко измислено 3) да е приложимо за някаква полезна работа.

Всички други, които искат да използват изобретението без разрешението на собственика на привилегиите са били заплашени от санкции. През 1624г. в Англия е издаден първия съвременен закон, закрилящ интелектуалните резултати (статут на монополите). В него се казва, че изобретателят може да получи привилегии от краля, ако изобретението му отговаря на определени изисквания, срокът е 14г. За първи път в английския статут на монополите се казва, че за да получи привилегии един изобретател, той трябва да представи силно точен чертеж или миниатюрен модел на изобретението си. Целта е след изтичане на срока на привилегиите, пазарен участник който желае да използва това изобретение и да се разширява приложното поле на тази новост.

През 1970г. в САЩ е приет патентен закон, в който за първи път се казва, че за да получи закрила на своето изобретение даден изобретател, то трябва да премине през процедура наречена експертиза. По този закон се предоставят изключителни права за определен срок от време.

През 1791г. е приет френския патентен закон. Споменава се понятието собственост. Всяко изобретение е собственост на неговия изобретател.

Въпреки че патентни законодателства се приемат в много страни, различията между тях се изразяват предимно от процедурно естество. Това налага необходимостта от постигане на международна договореност относно закрилата на интелектуалните резултати. Така 1883г. се подписва Парижката конвенция за закрила на интелектуално - индустриалната собственост.

Официално се въвежда понятието индустриална собсвеност. В това понятие се включват следните обекти.

Всяка страна членка трябва да осигури закрила на обектите на индустриална собственост чрез съответно законодателство и правни структури.

Въвеждат се принципи  за закрила на обектите на индустриална собственост.

  1.  Първият принцип е принципа на национален режим. Според него всички страни членки на  Парижката конвенция трябва  да предоставят закрила на индустриалната собственост  на гражданите на други страни членки, такава каквато предоставят на своите граждани. С този принцип се изключва всякаква нереципрочност на закрилата.
  2.  Вторият принцип е на териториалност на закрилата. Според него закрилата, която получава един обект на индустриална собственост на територията на 1 страна членка има сила само на територията на тази страна.
  3.  Принцип на конвенционния приоритет. Според него гражданин на една страна членка на Парижката конвенция на база на редовно подписана заявка в тази страна може да в определен срок да подаде заявка за закрила на същия обект и в други страни членки на Парижката конвенция. Следващите заявки ще бъдат разгледани сякаш са подадени в деня, в който е подадена първата заявка. Срокът в който изобретателят може да подаде своите заявки 12м. за изобретенията и 6м. за търговските марки и промишления дизайн.

С приемането на Парижката конвенция се закрилят само една част от интелектуалните резултати, а именно тези, които са в производството. Извън обхвата на закрилата остават други обекти, резултат на творчески труд, а именно обектите на художественото творчество. Затова през 1886г. се приема Берлинската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения. При тях се включват всички произведения на науката, литературата и изкуството. Тези произведения са наречени с обобщаващото понятие художествена собственост. В понятието интелектуална собственост се включват обектите на индустриалната собственост и художествената собственост. Страните членки на Парижката конвенция образуват Парижки съюз за закрила на индустриалната собственост. Създават се 2 международни бюра: бюро за закрила на индустриалната и художествената собственост. През 1893г. тези две бюра се обединяват и започват да работят заедно. Така съвместната им работа води до подписването на Стокхолмската конвенция през 1967г. През 1970г се учредява Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Тя закриля както обектите на индустриалната собственост така и на художествената собственост. Добавени са като обект на интелектуална собственост: изпълненията на артистите, звукозаписите и предаванията на радиата и телевизиите и всички други права, отнасящи се до резултатите от интелектуална дейност, във всички сфери на човешкото познание.

Изобретения

Патентно способно изобретение е това, което отговаря на определени критерии, предвидени в закона. За изобретението няма единна дефиниция. Ние ще разбираме под изобретение “техническо решение на задачи” То е решение защото посочва средствата и начините за постигане на конкретен резултат. Тези средства принадлежат към областта на техниката. Нормативно закрилата на изобретенията в България е уредена в закона за патентите. Според него документи за изключително право, наричано патент, може да получи всяко изобретение, което отговаря на следните 3 критерия едновременно: да е ново, да има изобретателна стъпка, да бъде промишлено приложимо.

Съществуват и материални блага, които не се считат за изобретения. Можем да ги разделим на 5 групи: открития, научни теории и математически методи.

Втора група са резултатите от художествено творчество .

Трета група са правила, планове и методи за интелектуална дейност за, игри или делова дейност.

Четвърта група са компютърните програми.

Пета - представяне на информацията.

От групата на патентно способните изобретения са изключени 3 групи обекти: изобретения, които биха нарушило обществения ред и добрите нрави; методи за лечение на хора и животни чрез терапия или хирургичен път, както и методи за диагностика, като това не се отнася до продуктите, по - специално вещества или съставки, които се използват при тези методи; сортове растения и породи животни.

Критерии за патентноспособност - изискванията, на които трябва да отговаря едно изобретение, за да бъде патентно защитено:

Новост - ново е ако не е част от състоянието на техниката. Състоянието на техниката - всичко онова, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по какъвто и да е начин, където и да е било по света, преди датата на подаване на заявката. Законът не поставя някакви ограничения по време, място, начин по повод, източниците да опорочат новостта.

Изискването за новост е за абсолютна световна новост. За да опорочи новостта е необходимо достатъчно да бъдат разгласени съществени признаци на изобретението, каква е техническата същност, което позволява то да бъде разбрано и осъществено от среден специалист в областта.

Има и разгласявания, които не влияят на новостта. В първия случай, когато разгласяването е станало в 6м. срок, преди дата на подаване на заявката. Втория случай е когато е следствие от очевидна злоупотреба с доверието на заявителя. Трети случай - когато изобретението се излага на изложби от завителя.

Изобретателска стъпка (равнище) - Изобретението се характеризира като ново стъпало в техническото развитие. Според закона едно изобретение има изобретателска стъпка, ако не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката за специалист в областта, към датата не подаване на заявката.

Промишлена приложимост - на нея отговарят изобретения, чиито предмет може да бъде многократно произвеждан, или многократно използван, в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.

В зависимост от обекта, до който се отнасят, изобретенията се делят на:

За да получи закрила едно изобретение се преминава през процедура пред патентното ведомство. Производството за издаване на патент се открива чрез заявлението от изобретателя или негов правоприемник. Заявката се подаване на патент се състои от следните документи:

Само след тези документи се преминава към експертиза на заявката. Приети са 3 системи на експертиза:

 Проверочна - включва 2 фази: формална и материална експертиза. При формалната експертиза се проверява дали заявката отговаря на формалните изисквания, зададени в закона. При материалната експертиза се проверява дали изобретението отговаря на критериите за патентноспособност. Ако то отговаря на критериите, патентното ведомство приканва заявителя да плати необходимите такси, издава се защитен документ, наричан патент. Патентното ведомство публикува първо заявката за патент. Това се прави в 18 месечен срок от датата на подаване на заявката, а публикацията на издадения патент се прави непосредствено след изтичането на 3 месечен срок от вземането на решение за издаване на патент. За срока от заявката до издаването на патента, изобретателя се ползва с временна закрила.

 Система на отложена експертиза - след етапа на формална експертиза. За провеждането на материална експертиза се отлага във времето за определен срок, който заявителя трябва да поиска извършването на такава материална експертиза. Ако той не стори това заявката се счита за оттеглена.

 Регистрационна система - не се провежда материална експертиза. Патент може да получи всяко лице, стига заявката му да е надлежно оформена.

Документът, който се издава за закрила на изобретението се нарича “патент”. Той има доказателствено значение в 3 насоки. Удостоверява, че заявеното техническо решение притежава признаците на изобретение и отговаря на критериите за патентноспособност. Удостоверява правото на авторство в/у изобретението. Удостоверява изключителното право на собственика в/у изобретението. Изключителното право е съвкупност от 3 правомощия: право на използване, право на разпореждане, забрана на трети лица да използват изобретението без съгласието на собственика.

Правото на използване включва извършването на някои от следните действия.

Има случай на свободно ползване на патента, без съгласието на собственика: използване с нетърговска цел с оглед на лични потребности; използване за научноизследователски и експериментални цели; еднократно приготвяне на лекарство по рецепта в аптеката; при чужди наземни, морски и въздушни транспорти, които временно навлизат или случайно на територията на България. Тези случаи се ограничение на изключителното право на патентопритежателя.

Друга ситуация при ограничаване правата на патентопритежателя е възникване на прежде ползвател и после ползвател. Статутът на прежде ползвател възниква когато 3-то лице добросъвестно използва изобретението и е направило необходимата подготовка за това преди датата на подаване на заявка за патент. Такова лице може да продължи да използва изобретението в същия обем и след тази дата.

После ползвател е лице, което след прекратяване действието на патента е използвало изобретението или е направило подготовка за това. Статутът на после ползвател  възниква когато патент прекрати своето действие поради неизплащане на годишните патентни такси в определен срок. Патентопритежалетят  може да възстанови действието на патента, ако в 6 месечен срок заплати таксите в увеличен размер.

Видове патенти:

  1.  Основен патент. Издава се за изобретение, което е самостоятелно. По никакъв начин не обвързано с усъвършенстването на друго изобретение и използването му. Не зависи от използването на друго изобретение.
  2.  Допълнителен патент. Издава се за изобретение, което доразвива или усъвършенства друго защитено с основен патент изобретение. Той се издава на собственика на основния патент. Срокът на действие на допълнителния патент е обвързан със срока на действие на основния патент и когато основния патент прекрати своето действие, то се прекратява и действието на допълнителния.
  3.  Зависим патент. За изобретение, което е изцяло самостоятелно, но използването му е обвързано с използването на друго вече защитено с основен патент изобретение. В този смисъл използването на изобретение, защитено със зависим патент е зависимо от възможността за получаване на лицензия от собственика на основния патент. Ако той откаже да издаде лицензи при икономически изгодни за него условия, законът предвижда възможността за издаване на принудителна лицензия в ползва на собственика на зависимия патент. Зависимият патент се издава на всяко лице и срокът на действие на зависимия патент не е обвързан със срока на основния патент. Когато изтече срокът на действие на основния патент, зависимият се превръща в основен патент.

Патенти аналози. Когато за едно изобретение се подаде заявка или се получи патент за същото изобретение,  могат да се подадат заявки и в други страни. Така издадените патенти в други страни се наричат патентни аналози. Патент в страната на произхода се нарича “патент майка”, а цялата съвкупност “патентна фамилия”. Броят на патентните аналози характеризира значимостта на защитеното с тях изобретение, а от друга страна чрез патентните аналози могат да се правят изводи за патентната политика на дадена фирма.

Експертни патенти. Издават се изобретения, свързани с отбраната и сигурността на страната. По отношение секретността:

Полезен модел. Той се нарича още малко изобретение. Закрилата му се е наложила поради строгите изисквания за патентоспособност на изобретателя и желанието на законодателите от системата на интелектуалната собственост да бъдат обхванати и обекти с по - ниска степен на творчество. Като полезен модел, закрила могат да получат всички обекти, които отговарят на дефиницията и критериите за патентоспособност. Под полезен модел ще разбираме обект с конструктивно - технически особености, отнасящи се до усъвършенстване на конструкцията, формата или пространственото съчетание на елементите на изделия, инструменти, устройства или технически части с битово или производствено предназначение. Критерии за полезен модел: новост и промишлена приложимост. Срокът на закрила е 10г. и по правило патентните такси, които се плащат са 2 пъти по - ниски. Полезният модел си прилича с промишления дизайн, но при първия формата е обвързана с функциите на изделието.

Промишлен дизайн

Утвърждава се в специализираната литература в края на 19в. началото на 20в., когато на изложение в Лондон за 1-ви път се споменава грозотата на промишлените изделия. Независимо от многото тълкувания на термина дизайн, ние ще разгледаме понятието в аспекта:

Закрилата на пром. Дизайн в България се осъществява чрез закона за промишления дизайн от 1993г. Под промишлен дизайн ще разбираме видимия външен вид на продукт или на част от него, определен от особености на формите, линиите, рисунки, орнаменти, цветно съчетани или комбинирани по между си.

За продукт се счита всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части за сглобяване  в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове.

Вариантите за регистрация на промишлен дизайн са следните:

  1.  Като промишлен дизайн на самостоятелно изделие.
  2.  Като промишлен дизайн на част от съставно изделие.
  3.  Като комплект от изделия - самостоятелно структурно обособени изделия, които са подчинени на единен стилистичен и функционален принцип, т.е. имат еднакво предназначение и са оформени еднакво.
  4.  Като композиция от изделия - самостоятелно структурно обособени изделия, които имат само общ стилистичен принцип.

С цел да се избегне възможността един конкурент да произвежда само половината от комплекта или композицията и да ги продава самостоятелно, освен регистрацията на промишлен дизайн на комплекта или композицията се прави и регистрация на всички изделия поотделно.

Промишленият дизайн може да е плоскостен -  в една равнина и обемен (опаковката, самото изделие).

За да получи закрила, като промишлен дизайн едно изделие, то трябва да отговаря на критериите за закрило способност. За промишления дизайн са: новост и оригиналност. Един дизайн се счита на нов, ако преди датата на подаване на заявката не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез писмено или устно разгласяване, публикации, използване или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.

Основни моменти:

За дата на подаване на заявката се счита датата, на която заявката е подадена в пълен комплект или минимум от документи посочени в закона. Този минимум включва - искането за регистрация, името и адреса на заявителя, едно или няколко графически или фотографски изображения на дизайна, които ясно разкриват същността му.

Два дизайна се считат за идентични  ако се различават само в несъществени детайли.

 Общодостъпност се разбира, че дизайнерското решение, неговите отличителни характеристики са станали обществено достояние и едно заинтересовано лице може да го осъществи.

Изискването за новост на дизайна е изискване за абсолютна световна новост.

 Оригиналност - един дизайн се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава у потребителя се различава от цялостното впечатление което създава друг дизайн, който е станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката.

Разгласяването на същността на дизайнерско решение не опорочава новостта, когато е направено в 6 месечен срок преди датата на подаване на заявката на автора или трето лице в негова вреда. Изрично изключение от правото за закрила са следните дизайнерски решения:

За да бъде защитено едно дизайнерско то трябва да премине етап на експертиза. Тя включва формална и материална екпертиза.

В следствие на регистрацията на дизайна се придобива право в/у дизайна. То е изключително право и включва в себе си правото на собственика  да използва дизайна, да се разпорежда с него и да забранява на 3-ти лица да го използват в търговската си дейност без съгласието на право притежателя. Използването на дизайна включва в себе си действия, извършени по отношение на продукт, в който е включен дизайна. Тези действия са следните: производство, предлагане и излагане на пазара, внос и износ, съхранение и използване с други цели.

 Правото на разпореждане включва 2 възможности:

Три са случаите на свободно използване на дизайни, без това да се счита за нарушение.

 Срокът на действие на регистрацията на промишлен дизайн е 10г. с възможност този срок да бъде подновен до 3 пъти за периоди от по 5г. или максималния срок за закрила може да стане 25г. Всяко използване на дизайни без съгласието на собственика на правото се счита за нарушение. Право притежателят може да предяви иск за нарушения. Има 3 вида искове:

Лице, което в нарушение на разпоредбите на закона използва чужд регистриран дизайн, може да понесе административна санкция. Тя е глоба или имуществена санкция в размер от 500 - 5000лв.

Търговски марки

 Търговските марки като знаци за означаване на стоки и услуги на едно предприятие са известни още от древността с развитието на занаятчийското производство. Майсторите използвали тези знаци да обозначат стоките си като символ на качество. За да закриля манифактурното производство, държавата е закрепяла правата на гилдиите в/у техните знаци чрез декрети. Появата на ТМ в съвременния бит е резултат от много фактори:

  1.  Развитието на индустриалното производство и появата на много продукти.
  2.  Развитието на транспортната система.
  3.  Усложняване на системата за пласмент, което нарушава контакта му/ производители и производители и от там възниква необходимостта, производителят да обозначи продукта си, а потребителят да го различи.

В средата на 19в. възниква първата концепция за закрила на ТМ в качеството им на знак, указващ производствен произход на стока или услуга. Тази концепция е подчинена на принципа за специална закрила, която цели да не позволи на един предприемач да се представи за друг и по такъв начин да създаде погрешна представа у потребителя относно търговския и производствен произход на стоката или услугата.

Принципа на специализирана закрила ще рече, че правата, произтичащи от защитния документ се разпростират само в/у използването на знака в качеството му на означение за идентични или сходни продукти и услуги.

С развитието на индустриалното производство функциите на ТМ се увеличават и освен различителна идентифицираща и гаранционна функция, става ясно че ТМ има и голяма рекламна, конкурентна и стимулираща функция.

Другата концепция за закрила на ТМ датира от началото на 20в. в резултат на вложени голямо количество средства, усилия и време, ТМ добиват значителна известност и репутация, която съответния предприемач би трябвало да има право да използва и в други области. Освен това не е справедливо да се позволи на другите пазарни участници да използват тази известност и репутация за своите стоки, независимо че те са извън бизнеса на притежателя на уникалната индикация. Тази концепция допуска закрила на знака и за използването му на несходни стоки и услуги.

Според българският закон за марките и географските означения, марката е знак, който е способен да отличава стока или услуга на едно лице от тази на други лица и може да бъде представена графично. Такива знаци могат да бъдат думи, имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци и всяка комбинация от такива знаци.

Най - характерна черта на ТМ е отличителността. Тя е присъща черта на знака и представлява възможността той да бъде видян, запомнен и да се спомни при повторно виждане. Изискването за графично представяне на знака е допълнително изискване на отличителността.

Видовете марки, които разграничаваме в зависимост от обекта, който се обозначава с тях са:

Според изразните средства, с които е осъществен знака различаваме: словесни марки, образни марки, комбинирани марки, които съдържат и словесен и образен елемент, специални марки - обемни, звукови марки, цветови, обонятелни.

Според титуляра на марката - индивидуални - те са собственост на ф.л. или ю.л. Колективни -  те са притежание на сдружение от производители, търговци или лица извършващи услуги.

Сертификатни марки - те удостоверят начина на производство, качество и други характеристики на стоки и услуги, произвеждани или предлагани от лица с разрешението и под контрола на притежателя на марката. Този вид марки са близки до колективните, при което членовете на сдружението трябва да отговарят на определени условия, съответно и техните стоки и услуги, за да използват колективната марка. Разликата е в това, че докато колективната марка може да се използва само то членове на сдружението, то сертификатната марка може да се използва от всяко лице, спазващо предварително определените норми по отношение на качеството или свойствата на стоките.

В зависимост от отличителните черти на знака разграничаваме:

Търговската марка се амортизира.

Схемата на закрила на ТМ в България е следната:

През етапа на материална експертиза се проверява дали марката отговаря на критериите за закрилоспособност. Ако всичко е наред се издава защитен документ, наречен свидетелство. Той предоставя изключително право на собственика в/у марката. Изключителното право се състои от следните правомощия:

За използване на знака се счита поставянето на знака в/у стоките или техните опаковки. За използване също се счита внос и износ на стоки, обозначени с този знак и използване на знака в търговски книжа и реклами.

С цел да съхрани правата в/у марката си, собственика й трябва да я използва.

Ако в срок от 5г. от датата на регистрация притежателя на марката не е започнал да я използва на територията на страната или използването е било прекратено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена.

Срокът на действие на регистрация на ТМ е 10г. Закона дава възможност този срок да бъде подновяван неограничен брой пъти за по 10г., т.е. може да стане вечен.

 Икономическа ценност на ТМ. Марковата ценност е добавената от марката стойност към продукта или услугата. Компоненти на марковата ценност са: маркова известност, маркови асоциации и маркова лоялност.

 Известността е способността на един купувач да разпознае шарката или да си спомни определена марка като член на дадена продуктова категория. Известността обхваща 2 компонента:

Известността на марката създава стойност на знака по няколко начина:

В процеса на покупка обикновено потребителя подбира група марки, между които да направи избора си. Ако марката не постигнала определено равнище на известност, тя няма да бъде включена в обсъждания набор от алтернативи.

Асоциации - всичко онова, свързано с марката в съзнанието на потребителя. Групата маркови асоциации, ограничени по определен начин в потреб. памет, наричаме имидж на марката.

В зависимост от количеството на информацията, съдържащо се в асоциацията можем да разделим марковите асоциации на:

Географски означения

Под географско означение ще разбираме географски указание и наименование за произход. Географски указание е наименованието на  страна , регион, местност, служещо за означение на стоки, които произхождат от този географски регион и притежават качества, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този геогр. Произход. Наименование за произход е наименование на страна, регион или местност от страна, служещо за означение на стока, чието качество или друга характеристика се дължат предимно или изключително на природната среда, включваща човешки или природни фактори.

За да бъде регистрирано едно географско означение трябва да отговаря на определени критерии:

Правната закрила на ГО се предоставя чрез регистрацията му в патентното ведомство.

 Изключителното право в/у ГО обхваща:

Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, извършващо производствена дейност в определено геогр. място и стоки и услуги, които отговарят на определени качества и особености.

Регистрацията на ГО може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател, а вписания ползвател може да използва означението само за стоки, за които регистриран. Правната закрила на ГО се прекратява когато престане да съществува връзка м/у особеностите на стоката и географската среда. Заявката за регистрация на географско означение се подава в патентното ведомство и трябва да съдържа следните документи:

  1.  Искане за регистрация.
  2.  Името и адреса на заявителя.
  3.  Географското указание или наименование за произход.
  4.  Посочването на стоката.
  5.  Описание на географското място.
  6.  Описание на установени качества и свойства на стоките и връзката им географския произход.

Всяко лице, което има право на заявяване може да бъде вписано като ползвател на географското означение. Към заявката се прилага и удостоверение за от съответната община, че производителят извършва дейността си в определено географско място и удостоверение, издадено от съответното централно ведомство, че произвежданите от заявителя стоки отговарят на заявените за географското място качество и свойства.

Нелоялна конкуренция

Закрилата с/у НК намира правна регламентация  в Парижката конвенция с включване на чл.10БИС 1900г. По - късно общата забрана за нелоялна конкуренция е допълнена от дефиницията на нелоялна конкуренция (1925). А 1934 и 1958г са допълнени и примерите за действие на нелоялната конкуренция. Принципната разлика в подхода на закрила с/у НК и закрилата на индустриалната собственост се състои в следното:

Парижката конвенция дефинира НК като всяко действие, което противоречи на честните обичаи в индустрията и търговията. По - конкретно се посочват 3 действия на НК, които трябва да се забранят от страните членки.

Объркването определен негативен резултат, който е лъжливо представяне на собствените стоки и услуги като чужди.

Дискредитирането е негативен резултат, който може да настъпи при невярно твърдение, отнасящо се до конкуренцията и може да увреди доброто му име, когато е направено по ненужно оскърбителен начин.

Заблуждението - възможност за създаване на погрешна представа у потребителя по отношение на собствения продукт или услуга. Когато се преценява възможността за настъпване на заблуждение се преценява първо обективната истинност или неистинност на твърдението. Този критерий не трябва да се абсолютизира, тъй като е напълно възможно дори едно обективно твърдение да доведе до заблуждение. Анализът на заблуждението трябва да отчита не токова истинността на твърдението, колкото възможността за настъпване на погрешна представа у потребителя, който погрешно да направи своя избор.

Разграничаваме следните видове заблуждения:

В рекламната практика един най - често използваните способи за използване на чужди постижения е сравнителната реклама. В маркетинг литературата сравнителната реклама се определя, като реклама, при която рекламираната стока се сравнява с добре известен неин аналог, като се посочват нейните предимства. Сравнителна реклама е всяка реклама, която директно или косвено идентифицира конкурентите или техните стоки и услуги. Директивата определя критерии, на които трябва да отговаря сравнителната реклама, за да не бъде забранена:


Търси за: принципи закрила | изобретения | видове патенти | промишлен дизайн | търговски марки | географски означения | нелоялна конкуренция

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker