Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Курсова работа

На тема:

Икономически растеж на България 1990 - 2003г.

12.2004г.

България е страна, която се стреми към пълноправно членство в ЕС. Като такава, тя трябва да покрие определени икономически и политически критерии. Основен критерий е съществуването на функциониращо пазарно стопанство. Последния вече поне формално е покрит. Икономическия растеж е свързан с наличието на определени фактори и условия, т.е. измерването и оценката му са свързани с редица други величини и процеси в икономиката.

Основни фактори, обуславящи икономическото развитие и растеж в България са:

За цялата 2003 г. годишният БВП достига номинален стойностен обем от 34 410 млн. лева /19 858 млн. USD при среден годишен курс 1.733 лв. за долар/. Така БВП на човек от населението е 4398 лв. /2538 USD/, а реалният годишен ръст на БВП е 4.3%. Да напомним, че ръстът за 2002 г. беше 4.8%.

Ръстът от 4.3% обаче е по-нисък от обявената официална прогноза за 2003 г. - в Допълнителния меморандум по икономическата политика българските власти /в лицето на Министерството на финансите и БНБ/ заявиха пред МВФ, че очакват постигане на годишен реален ръст на БВП от 4.5%. За отбелязване е това, че една година по-рано в предишен допълнителен меморандум българските власти поддържаха прогноза за годишния реален ръст на БВП за 2003 г. от 5%.

Едно от обясненията за занижаване на прогнозите за растеж в България беше слабият растеж на икономиките в ЕС и в еврозоната. По данни от Евростат реалният годишен ръст на БВП общо за ЕС-15 наистина се оказа едва 0.7% за 2003 г. /срещу например 3.1% за САЩ/. Данните сочат, че след 2000 г. общо европейската икономика регистрира спад в темпа на растеж /а Германия дори има отрицателен растеж за 2003 г./, докато за същия период американската икономика се увеличава с нарастващи годишни темпове. От друга страна, ЕС доминира като основен партньор във външната търговия на страната /с дял от 49.5% при вноса и 56.6 при износа през 2003 г. по данни на БНБ/. Това неизбежно оказва влияние и върху общата динамика на икономиката на България поради отворения характер на българската икономика /през 2003 г., изчислено според метода на разходите за крайно използване, по линия на износа е формиран 53.2%, а по линия на вноса - 63% от БВП на България/.

Обвързаността с ЕС обаче не обяснява изцяло забавения реален годишен ръст на БВП в България. Напротив, въпреки забавения растеж в ЕС като цяло и в частност при основни наши търговски партньори като Германия например, за 2003 г. темпът на нарастване на вноса и износа от/към ЕС значително надхвърля общия темп на нарастване на българския внос и износ.

Обясненията за забавения ръст на БВП през 2003 спрямо 2002 г. може да бъдат потърсени в неговата структура. Производственият метод на изчисляване на брутния продукт дава секторният поглед към създаването на брутната добавена стойност, където се съдържат част от обясненията. В аграрния сектор за двете последни години разликата между годишните ръстове /индекс на физическия обем при база съответната предходна година/ в произведената брутна добавена стойност е 6.4 процентни пункта, като през 2003 г. дори има реален спад от 1.3%. Същевременно относителният дял от БВП на произведената от този сектор добавена стойност спада за една година само с 1 процентен пункт. Следователно произведената от аграрния сектор брутна добавена стойност има основен принос за по-ниския общ темп на нарастване на БВП през 2003-а в сравнение с 2002 г.

Този негативен принос не може да бъде компенсиран от съотношенията между индустриалния сектор и сектора на услугите. Относителните дялове от БВП на произведената в тези два сектора добавена стойност се изменят почти "огледално" /индустрията заема с 1.7 процентни пункта по-голям дял, докато услугите свиват дела си с 1.5 процентни пункта/, но за двете години разликата между годишните индекси на физически обем в произведената брутна добавена стойност /при бази съответната предходна година/ показва 3.6 процентни пункта нарастване в индустрията и 1.6 процентни пункта спад в сектора на услугите. Последното влияе особено негативно за забавяне на общия ръст на БВП поради преобладаващия /над 51.2%/ дял в БВП на добавената стойност в сектора на услугите за 2003 г.

Следователно спадът в ръста в сектора на услугите се компенсира от ръста в индустрията. Тази компенсация обаче се оказва недостатъчна на фона на спада в нарастването на брутната добавена стойност, произведена в аграрния сектор.

Производственият метод на изчисляване на БВП дава още едно възможно обяснение за забавения общ темп на растеж за 2003 спрямо 2002 г. Делът на т.нар. корективи от БВП по текущи цени нараства от 11.8 на 12.6% за последните две години. Корективите се състоят от различни елементи, които влияят с различен знак върху крайното изчисляване на БВП. В корективите обаче посредством намаляване оказват влияние специално т.нар. косвено измерени услуги на финансовите посредници. По всяка вероятност тук значение е имало през 2003 г. оживлението във финансовия сектор и по-точно кредитната експанзия на банките. Последното влияе върху формирането на БВП по два противоположни начина - положително по линия на създадената в услугите /отрасъла на финансите и кредита/ добавена стойност, но и отрицателно по линия на общата цена /която е производна на лихвения спред/, заплащана от всички сектори в икономиката за ползване на финансовото посредничество.

Може да се прогнозира, че положителният ефект ще остава все така минимализиран, ако и занапред имаме относителен спад на дела на сектора на услугите. Ето защо занапред активизирането на кредитната дейност на банковата система при равни други условия би имало по-скоро негативен ефект за общия ръст на БВП, но без абсолютен и относителен ръст на добавената стойност в нефинансовите отрасли и сектори, както и без положително влияние от други корективи. Този извод, разбира се, е по-скоро парадоксален и илюстрира важността на това разширеният достъп до кредитиране да води до повишаване с нарастващи темпове на брутната добавена стойност.

Такива нарастващи темпове зависят от редица вътрешни и външни за България фактори. Сред по-важните вътрешни фактори се нареждат фирмената и общата конкурентоспособност, производителността на труда и експортният капацитет. Най-важен външен фактор вероятно е растежът в основните ни търговски партньори, следван от динамиката на валутните курсове, включително на реалния ефективен валутен курс.

Притока на чуждестранни инвестиции и достъпът до финансиране за рентабилни проекти /последното измерено най-вече чрез банковия кредит към неправителствения сектор/ вече благоприятстват вътрешните фактори за ръста в брутната добавена стойност. Вероятно не на последно място и поради подобрената бизнессреда съответните показатели през изминалата 2003 г. бяха едни от най-добрите за последните десетина години. Оптимизъм в това отношение дава отново структурата на БВП, но този път погледната от страна на разходите за неговото крайно използване.

Сред добрите резултати се вижда нарастването на бруто образуването на основен капитал /това са напр. разходи за закупуване на дълготрайни материални активи/. Данните по този показател продължават да се подобряват - от 2002 до 2003 г. се ускорява темпът на годишния реален ръст /физически обем при база съответните предходни години/ от 9.3 на 13.8%. В същото време относителният дял по текущи цени от БВП на бруто инвестициите в основен капитал продължава да расте и от 15.7% през 2000 г. достига 19.5% през 2003 г.

Икономически растеж и формиране на капитал

Обща икономическа динамика

Ръстът на икономиката се ускори за трето поредно тримесечие според последните официални данни (до средата на 2004 г.). Икономиката растеше с 5.1% през дванайсетте месеца до юни. Това съвпадна с прогнозите от макроикономическия ни обзор за първото тримесечие. Сега отново си позволяваме да направим предположения за развитието през следващите няколко тримесечия.

Икономиката не е в състояние да поддържа нива на растеж от над 5%. Историята от последните пет години ясно показва това. Не са настъпили значителни промени в икономическата среда за този период, за да се очаква някакво дългосрочно ускоряване на растежа.

Промени в бизнес климата са възможни по три основни линии:

- промяна на паричната политика в Европа

- по-нататъшно активизиране на действията на БНБ спрямо търговските банки

- дефицитно харчене от страна на правителството в предизборен период.

Очаква се промяна в "меката" парична политика на Европейската централна банка още преди края на годината. Това ще означава по-скъп ресурс за кредитиране и съответно свиване на някои проекти, които са планирани при по-благоприятни лихви. Преди ресурсите да се насочат към други сектори (най-вече вследствие на свиване с тежките индустрии), ще има известно забавяне в ръста на БВП.

До този момент активната парична политика вътре в България не е дала някакви значими резултати (що се касае до цената на кредита и обемите на кредитиране). Но по-нататъшното ограничаване на търговските банки може да резултира в краткосрочно забавяне на растежа.

Фискалната политика, разгледана в по-кратки периоди от година, има дефицитен характер през определени тримесечия (когато се изразходва натрупаният "излишък"). Това допълнително внася нестабилност в икономическия растеж. Тази година е по-различна - изглежда, правителството ще харчи фискалния излишък по-равномерно, като очаква прогнозите му за приходите да се окажат коректни.

Инвестициите

Натрупването на капитал в икономиката е основна предпоставка за дългосрочния икономически растеж. През миналата година ръстът на инвестициите (или бруто капиталообразуване в основен капитал) се ускори, след като през 2002 г. намаляваше постоянно. Този по-динамичен ръст на инвестициите - между 13% и 16%, се запазва вече повече от година. До средата на 2004 г. инвестициите нараснаха с 13.6%.

Формирането на капитал в икономиката се финансира чрез вътрешни спестявания и чрез преместване на капитали от чужбина. Според последните данни за платежния баланс и по двата канала има положителни развития. Първо, спестяванията възстановиха дела си в БВП от около 15% (виж повече по-надолу). Второ, според финансовата сметка на платежния баланс до средата на годината нетният приток на капитали е 2.25 млрд. евро. Не целият този прилив на капитали отразява натрупване на активи в икономиката (например част от тези пари се спестяват от правителството във фискален резерв). Но все пак това е приток на капитал с над 1/3 повече от предходните дванайсет месеца, което според нас съвпада със засилване на чуждото финансиране на местни инвестиции.

В декапитализираната българска икономика инвестициите продължават да растат по-бързо от БВП, като достигат 23.4% от БВП за дванайсетте месеца до юни 2004 г. Следствие от това е, че относителната цена на капитала продължава да намалява (измерена в крайни стоки, услуги или труд). Цената на капиталовите активи се увеличава значително по-бавно от всичко останало в икономиката.

Вътрешните спестявания

Основният начин да се финансират инвестициите в България остават вършените спестявания. По данни до средата на годината спестяванията възстановиха нивата си, които бяха загубили през миналата година. В абсолютна сума спестяванията на български резиденти достигнаха 5.4 млрд. лева за дванайсетте месеца до юни 2004 г. Това е 15% от БВП и 64% от инвестициите през същия период.

През миналата година вътрешните спестявания чувствително намаляха (дори като абсолютна сума). Спадът на спестяванията, респективно увеличеното потребление в България, обяснихме основно с експанзията на потребителски кредити през 2003 г. В по-глобален план меката парична политика в САЩ и Европа доведе до намаляване на стимулите за спестяване и увеличение на потреблението на дълготрайни стоки.

Но това стимулиране не може да трае дълго, както се вижда от динамиката на спестяванията в България. Нещо повече, политиката на Федералния резерв за по-високи лихви вече е в ход и очакванията на повечето анализатори са за продължаващо свиване на парите. Следователно нашата прогноза включва очакване за по-значим ръст на спестяванията в България и увеличаване на дела им в националния доход.

Крайното потребление и експанзията на парите

Правителствените разходи за крайно потребление отново изпреварват по ръст крайното частно потребление. В таблица 2 първото е представено като колективно потребление. Очакваме още по-голямо засилване на правителственото харчене до края на годината. В същото време частното потребление започна да забавя темповете си на растеж. Потреблението през 2003 г. растеше по-динамично от БВП, което обяснихме с продължаващата експанзия на кредитирането от страна на българските банки. През 2003 г. банковите кредити се увеличиха с около 49%, като до голяма степен този ръст е формиран от бързото нарастване на потребителското кредитиране (75%).

Забавянето на ръста на потреблението започна още преди да са влезли в сила мерките на БНБ по ограничаване на банковите кредити. Същото се отнася и за ръста на кредитите. Това е важно от гледна точка на ефекта, който целят рестрикциите в банковия сектор, влезли в сила от средата на годината. Ако целта е била стимулиране на спестяванията (респективно ограничаване на потреблението), тази политика изглежда без смисъл на фона на макроикономическата динамика от началото на годината.

Ако обаче целта на активната политика на БНБ е да се ограничи вноса на материални стоки и да се ограничи дефицита по текущите плащания, тогава вероятно настояванията на МВФ за банкови ограничения ще останат. Дефицитът по текущата сметка в момента отразява притока на външни капитали. Но трябва да се знае, че ако целта е да се ограничи дефицитът по плащанията сега, значи целта е да се ограничат чуждите инвестиции.

Текущите дефицити и кредитите не създават макроикономически риск пред България. Фокусът трябва да бъде върху макрорисковете на друго място - паричната политика в Америка и Европа, както и допълнителният риск от активна парична политика в България.

Различията по сектори

Ако се разгледа растежa за последните 12 месеца (септември 2003 - август 2004, спрямо септември 2002 - август 2003), се забелязва спад само в три сектора. Затова е трудно да разделим секторите на индустрията на растящи и спадащи; по-подходящо е делението на бързо растящи (над 20% ръст на 12-месечна основа) и бавнорастящи (под 20% ръст).

Сред бързо растящите и големи като абсолютна стойност на продажбите се открояват няколко групи производства:

- дървообработване и мебели

- текстил и облекло

- метали и строителни материали.

Сред "изоставащите" внимание привлича слабият ръст на продажбите на тютюневи изделия - 6.4%, макар това да е позитивна промяна след отчетения в предходния обзор номинален спад на продажбите с 6.1%. Съществено е и забавянето на растежа в производството на храни до 17.5% (от над 20% за 2003 г. и периода до май 2004 г.). Забелязваме и липсата на връзка между силното инвестиционно търсене - както международно, така и вътрешно - и продажбите на химически продукти, които нарастват едва с 8.6%. Продължава тенденцията за повишаване на енергийната ефективност в индустрията - при ръст от над 20% в индустриалните продажби и сезонното увеличено потребление в туризма продажбите на енергия са нараснали едва с 2.5%.

Промени в производителността и структурата

Българската икономика е в период на относително бързо нарастване на производителността - както заради смяната на собствеността и управлението, така и заради бързия ръст на инвестициите в нов капитал. Този процес означава, че в някои сектори ще отчитаме ръст на продажбите дори при спад в цените на крайните продукти. Същевременно подобреното благосъстояние, съчетано с по-ниските цени, увеличава потенциалния пазар за продуктите, което позволява още по-големи икономии от мащаба на масовото производство. Това излизане от фазата бутиково производство и преминаване към типични индустриални начини на създаване на масови продукти е видимо в редица сектори, като например хранителни продукти, облекло, мебели, домакинско обзавеждане. Вероятно тенденцията за задържане и дори номинално спадане на цените на подобни стоки ще продължи и в следващата година.

От друга страна, нарастването на разполагаемия доход позволява промяна в структурата на потреблението, като най-вече това означава покупка на по-висококачествени продукти, съответно при по-висока цена. Най-често бърза промяна от този тип се наблюдава в сектора на услугите, но се случва и при материалните стоки. Резултатът е много бързо спадане на търсенето (и оттам - на цените) на стоките и услугите с ниско качество.

Очакванията за следващите месеци включват:

- високи цени на енергийните стоки

- глобален спад на цените на храните

- продължаващо инвестиционно търсене в Китай, но ограничаване на монетарните стимули в САЩ и еврозоната.

"Бързорастящи" сектори Ръст на продажбите:

"Бавнорастящи" сектори:

Основни изводи за България

Прогнозите на Уникредит за 2005 година отчитат продължаващата правителствената политика на фискална диспицплина.

Кредитирането ще намалее в следствие на строгите надзорни мареки и изисквания и ограничаването на паричната маса. Ръсът на кердитирането през 2005 година ще намалее до 17,4% сравнено с 42,5% през 2004 г.

Намалението на кредитната активност на банките няма да се отрази върху производството и инвестициите поради нарастващите чужди инвестиции и привличането на външни източници на финансиране

Компоненти на ръста на БВП

 

Ръст  (%)

2003

2004е

2005f

2006f

2007f

Вътрешни

 

 

 

 

 

Потребление

6,8

5,2

4,6

4,4

4,3

Инвестиции

13,8

14,0

12,0

13,0

12,5

Правителствени разходи

4,9

6,5

3,5

2,0

3,0

Резерви

47,0

5,0

-18,0

-20,0

-30,0

Външни

 

 

 

 

 

Внос

8,0

11,5

10,6

9,3

9,2

Износ

14,8

13,5

10,5

9,4

9,1

 

 

Компоненти на ръста (%)

2003

2004е

2005f

2006f

2007f

Вътрешни

9,0

7,6

6,1

6,2

6,3

Потребление

5,2

4,0

3,6

3,4

3,3

Инвестиции

2,5

2,7

2,5

2,9

3,0

Правителствени разходи

0,5

0,7

0,4

0,2

0,3

Резерви

0,7

0,1

-0,4

-0,3

-0,4

Външни

-4,6

-2,4

-1,2

-1,2

-1,1

Внос

4,3

6,1

6,0

5,5

5,7

Износ

8,8

8,5

7,1

6,7

6,8

е - предварителни данни

f - прогнозни данни

Министерство на икономиката, Месечен макроикономически обзор - ноември 2004

ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ

През второто тримесечие на 2004 година страната генерира висок икономически растеж от 6.0% и 5.6% ръст за полугодието

През месец октомври общото ценово равнище спрямо предходния месец се повиши с 0.2 %. Натрупаната инфлация от началото на годината е 2.0%.

Нивото на безработица в края на септември 2004 г. се понижи с 0.20 процентни пункта спрямо предходния месец и спадна до 11.74%. Спрямо септември 2003 г. намалението е с 1.02 процентни пункта

По предварителни данни на НСИ промишленото производство през септември 2004 г. нараства с 18.4% спрямо септември 2003 г., а промишлените продажби с 28.4%

Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за периода януари-август възлезе на -545.3 млн. евро (2.8% от БВП), като се подобрява с 27.5%

Вносът през първите осем месеца на 2004 г. се увеличава с 17.6%, а износът с 14.8%. Търговското салдо (fob - fob) за периода се влошава с 27.3%

Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-август възлизат на 1385.9 млн.евро (7.1% от БВП), като се увеличават с 60.6% сорямо същия период на 2003 г.

Съотношението общ държавен дълг/БВП към м. август 2004 г. е 42.3%, като продължава да се изпълнява критерият от Маастрихт - съотношение общ държавен дълг/БВП под 60%

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

По предварителни данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2004 г., възлиза на 8.9 млрд. лева (5.5 млрд.щ.д.), като отбелязва ръст от 6.0% спрямо съответното тримесечие на 2003 г. На човек от населението се падат 1133 лв. (689 щ.д.).

За полугодието БВП възлиза на 16.9 млрд. лева (10.6 млрд.щ.д.), като отбелязва ръст от 5.6% спрямо първите шест месеца на 2003 г. На човек от населението се падат 2163 лв. (1357 щ.д.).

Наблюдаваният ръст на БВП е значително по-висок от ръста в страните от Европейския съюз. През второто тримесечие на 2004 г. страните от ЕС, които вече са 25 успяха да генерират растеж от 2.5%.

Графика 1: Реален ръст на БВП, Q/Q-4 (%)

Източник: Национален статистически институт

Създадената брутна добавена стойност (БДС) от икономическите дейности на националната икономика през второто тримесечие на 2004 г. възлиза на 7.7 млрд. лв. по текущи цени, като отбелязва ръст от 5.6% спрямо съответното тримесечие на 2003 г.

Графика 2: Разпределение на БДС по сектори, млн.лв.

Източник: Национален статистически институт

В структурата на икономиката по икономически сектори с най-голям дял в БДС е секторът на услугите (59.0%), следван от индустриалния сектор (31.2%) и аграрния сектор (9.8%).

Спрямо второто тримесечие на 2003 г., услугите са намалили своя дял от БДС, за сметка на нарасналия относителен дял на индустрията и селското стопанство. За тримесечието, най-голямо е нарастването на БДС реализирана от индустриалния сектор (7.6%). Секторът на услугите отбелязва ръст от 5.4%, а аграрния сектор 0.9%.

Частният сектор продължава да увеличава своя принос като създава 76.5% от БДС и отбелязва реално увеличение от 11.3% спрямо второто тримесечие на 2003 г. Стопанските субекти от обществения сектор създават 23.5% от БДС.

Графика 4: БВП от страна на търсенето, млн. лв.

Източник: Национален статистически институт

От страна на търсенето значителен ръст отбелязват инвестициите в основен капитал - 6.3% за второто тримесечие на 2004 г. и крайното потребление  - 4.2% ръст за тримесечието.

Външнотърговското салдо от стоки и услуги през второто тримесечие на 2004 г. е отрицателно и възлиза на - 1170.6 млн.лв. Износът на стоки и услуги нараства с 10.9%, а вносът с 11.3% спрямо съответното тримесечие на 2003 г.

ИНФЛАЦИЯ

По данни на Националния статистически институт през месец октомври общото ценово равнище се повишава спрямо предходния месец с 0.2%. Натрупаната инфлация за периода януари-октомври 2004 г. е 2.0%.

Графика 3: Инфлация, %

Източник: Национален статистически институт

През м. октомври, спрямо предходния месец, са се повишили цените на нехранителните стоки с 0.9% и цените на услугите и на разходите за обществено хранене съответно с по 0.3%. Цените на хранителните продукти през месеца са намалели с 0.5%.

От хранителните продукти по-евтино през месеца са се продавали плодове - с 4,5%, хляб - с 4,2%, брашно - с 2,5%, картофи - с 2,4% и птиче месо - с 0,2%. През месеца са поскъпнали свинското месо - 2,1%, кайма с 1,5%, прясно мляко - 0,7%, кисело мляко с 1,1%, кашкавал с 2,4%, сирене с 0,4%.

В групата на нехранителните стоки и услуги е поскъпнало мъжкото, дамското и детското облекло. Поскъпнали са наемът за жилище, материали за ремонт и поддържане на жилище, твърдите горива, дърва за отопление, услуги, свързани със свободното време и спорта и с образованието. Поевтиняване се наблюдава при домакинските уреди, стъклария и домакински съдове, а също така и при телевизионни приемници и антени.

БЕЗРАБОТИЦА

По данни на Агенцията по заетостта, безработицата в страната и през септември 2004 г. продължи да спада, като намаля с 0.20 процентни пункта до 11.74%.  Броят на безработните е 434 737 души или с 7 453 души по-малко от месец август. Спрямо месец септември 2003 г. нивото на безработицата е значително по-ниско - с 1.02 процентни пункта или с 37 877 души.

Графика 4: Безработица, %

Източник: Агенция по заетостта

През месеца на работа са постъпили 19.9 хиляди безработни. През септември са обявени 19 663 свободни работни места. На първичния пазар са 15 536 места, като  на всеки 100 обявени свободни места  - 97 са заети. От всички заявени на първичния пазар места най-много са в сферата на преработващата промишленост - 4 686, в сферата на образованието - 2 973, на търговията, ремонт на автомобили и битовата техника - 2 892 и в сферата на строителството - 1 336.

ПРОМИШЛЕНОСТ

По предварителни данни на НСИ и през м. септември 2004 г. промишленото производство и промишлените продажби продължават да нарастват с високи темпове. Промишленото производство расте с 18.4% спрямо септември 2003 г., а промишлените продажби - с 28.4%.

Ръстът на производството обхваща всички сектори на промишлеността, без снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода, където има спад от 4.8%. Най-голям ръст отбелязва добивната промишленост - 25.4%, следвана от преработващата промишленост с ръст от 24.9% на база същия месец на предходната година.

В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при добива на неметални минерални суровини (123.5%), производството и леенето на метали (99.9%), производството на канцеларска и електронноизчислителна техника (60.5%), на метални изделия без машини и оборудване (46.8%), на машини оборудване и домакински уреди (42.3%).

Графика 5: Индекси в промишлеността,% изменение на база см/пг

Източник: Национален статистически институт

Ръстът на продажбите също обхваща всички сектори на промишлеността, без снабдяването с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода, където има спад от 4.5%. Най-голям е ръстът на продажбите в преработващата промишленост - 33.4%, следвани от добивната промишленост с ръст от 29.3%.

В отделните подсектори най-високи са темповете на растеж при добива на неметални минерални суровини (146.4%), при продажбите в производството и леенето на метали (94.1%), производството на канцеларска и електронноизчислителна техника (65.9%), на метални изделия без машини и оборудване (47.6%), на машини оборудване и домакински уреди (34.5%).

Таблица 2: Основни макроикономически показатели, 1997-2003

 

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

Реален сектор

 

 

 

 

 

 

 

Брутен вътрешен продукт

 

 

 

 

 

 

 

Брутен вътрешен продукт, млн. лв.

17 432.60

22 421.10

23 790.40

26 752.80

29 709.20

32 335.1

34 410.20

Брутен вътрешен продукт, реален ръст

-5.60%

4.00%

2.30%

5.40%

4.10%

4.90%

4.30%

Потребление, реален ръст

-9.60%

4.00%

8.80%

5.70%

4.40%

3.60%

6.60%

Инвестиции в основен капитал, реален ръст

-20.90%

35.20%

20.80%

15.40%

23.30%

8.50%

13.80%

Износ на стоки и услуги, реален ръст

12.80%

-4.70%

-5.00%

16.60%

10.00%

7.00%

8.00%

Внос на стоки и услуги, реален ръст

10.90%

12.10%

9.30%

18.60%

14.80%

4.90%

14.80%

Инфлация

 

 

 

 

 

 

 

Инфлация в края на периода

547.70%

1.60%

7.00%

11.30%

4.80%

3.80%

5.60%

Средногодишна инфлация

1058.40%

18.70%

2.60%

10.30%

7.40%

5.80%

2.30%

Безработица

 

 

 

 

 

 

 

Безработица

13.70%

12.20%

16.00%

18.00%

17.90%

16.30%

13.50%

Външен сектор

 

 

 

 

 

 

 

Платежен баланс

 

 

 

 

 

 

 

Текуща сметка, млн. щ.д.

1046.3

-61.4

-651.7

-703.7

-842.2

-712.6

-1648

Текуща сметка (% от БВП)

10.10%

-0.50%

-5.00%

-5.60%

-6.20%

-4.60%

-8.70%

Търговско салдо, млн. щ.д.

321

-380.7

-1081

-1175.5

-1580.5

-1594.4

-2473.7

Търговско салдо  (% от БВП)

3.10%

-3.00%

-8.30%

-9.30%

-11.70%

-10.20%

-13.10%

Износ f.o.b., млн. щ.д.

4 809.00

4 193.50

4 006.40

4 824.60

5 112.90

5 692.10

7 438.60

Внос f.o.b., млн. щ.д.

4 488.00

4 574.20

5 087.40

6 000.20

6 693.40

7 286.60

9 912.30

Валутни резерви на БНБ, млн. щ.д.

2 474.10

3 051.10

3 221.60

3 460.30

3 580.30

4 746.80

6 704.80

Валутни резерви на БНБ/Внос на СНФУ (в месеци)

5.1

6.1

5.9

5.4

5

6.1

6.5

Преки чуждестранни инвестиции, млн. щ.д.

504.8

537.3

818.8

1001.5

812.9

904.7

1419

    Преки чуждестранни инвестиции (% от БВП)

4.9

4.2

6.3

7.9

6

5.8

7.2

Брутен външен дълг

 

 

 

 

 

 

 

Брутен външен дълг, млн. щ.д.

10 408.50

10 891.90

10 913.90

11 201.80

10 616.10

11 224.3

13 147.60

Брутен външен дълг (% от БВП)

100.40%

85.50%

84.20%

88.90%

78.30%

72.30%

69.60%

Външен дълг на публичния сектор, млн. щ.д.

9 573.70

9 991.20

9 454.40

9 310.70

8 626.80

8 330.80

9 022.00

Фискален сектор

 

 

 

 

 

 

 

Бюджет

 

 

 

 

 

 

 

Бюджетен дефицит/излишък, млн. лв.

-504.7

286.7

39.9

-170.1

-179.9

-209.2

0.9

Бюджетен дефицит/излишък, % от БВП

-2.90%

1.30%

0.20%

-0.60%

-0.60%

-0.60%

0.00%

Държавен и държавно гарантиран дълг

 

 

 

 

 

 

 

Държавен и д.г. дълг, млн. щ.д.

10 402.50

11 609.0

10 084.0

9 809.00

9 351.00

9 645.00

10 666.3

Държавен и д.г. дълг, % от БВП

100%

86.70%

82.50%

80.60%

73.60%

55.60%

47.90%

Финансов сектор

 

 

 

 

 

 

 

Паричен отчет

 

 

 

 

 

 

 

Широки пари (М3), млн. лв.

5 947.50

6 646.70

7 535.60

9 856.60

12 400.50

13 857.30

16 566.50

Кредит към неправителствения сектор, млн. лв.

1 626.50

2 366.80

2 874.50

3 362.50

4 442.90

6 397.20

9 487.40

Лихвени проценти

 

 

 

 

 

 

 

Основен лихвен процент, край на годината

6.70%

5.00%

4.50%

4.60%

4.70%

3.30%

2.80%

Фондова борса

 

 

 

 

 

 

 

SOFIX

-

-

-

106.73

118.63

183.08

454.3

Източник:

Реален сектор - Национален статистически институт, Агенция по заетостта

Външен сектор - Българска народна банка

Фискален сектор - Министерство на финансите

Финансов сектор - Българска народна банка, Българска фондова борса - София

Брутният вътрешен продукт ­ огледалото на икономическата мощ

За актуалното ниво на икономическата мощ на анализираните източноевропейски страни съществуват четири основни причини:

- брутният вътрешен продукт на глава от работещото население в началото на промените;

- развитие на производствения потенциал;

- развитие на курса на промените;

- развитие на заетостта.

Добро развитие на производителността е възможно да бъде постигнато чрез повишаване на БВП при същия брой на работещите или чрез намаляване на работещите при същото ниво на производство. В практиката най-често двете възможности действат заедно.

Причината Хърватия днес да има по-висок БВП на глава от работещото население е в подчертано високото изходно ниво в началото на трансформационите процеси. За 1990 г. нейният БВП е почти двойно по-висок от този на Унгария и Чехия. Полша, която ­ обратното ­ в началото през 1990 г. е на предпоследно място по този показател - само Румъния е след нея, през 1999 г. е “едва” на 5-а позиция. Изключително важно е да се спомене, че стойностите през 1990 г. са доста по-различни от днешните поради надценените валути на отделните страни, което естествено води до погрешно изчислен БВП. Определящ фактор е и срокът, в който са направени корекции в стойността на местните пари.

Повишава се производителността в последните десет години

Ако се анализира развитието на производителността в източноевропейските страни трябва да се започне от индустрията им. Най-високи нива на повишаване има при унгарското индустриално производство, следвано от полското, чешкото, словенското и накрая словашкото индустриално производство. Не бива да се забравя обаче, че при всички държави от региона делът на заетите в индустрията е спаднал до 30%.

Обратно на развитието на идустриалното производство за последните 10 години анализът на общоикономическото производствено развитие посочва Полша като най-успешната държава ­ на тази база нейният БВП на глава от работещото население, изчислен в евро, е скочил над 200%. Този производствен скок води съвсем естествено след себе си и повишаване на безработицата ­ в Полша тя е 13%, докато в страните от ЕС държи средно ниво от 9%.

Редукцията на броя на заетите не влияе много върху повишаването на производителността, защото Полша има почти едно и също ниво на заетост от 1990 г. Тя е и страната, която в най-малка степен увеличи степента на безработицата си.

Динамично, но не толкова силно както в Полша, се развиват икономическите резултати в Унгария. БВП от 1990 г. нараства със 70% (измерен в евро), което е значително по-малко от 200% на Полша. За сметка на това в Унгария заетостта има в последните години едно постоянно ниво от 30%, като ръстът на безработицата не се увеличава така драматично. През 1999 г. унгарската икономика гарантира 37% заетост на своето население, което е близо до това на страните от ЕС.

Въпреки, че общия БВП в Чехия, измерен в евро е по-висок от унгарския, ръстът на БВП на глава от работещото население, както и производителността остават след унгарските. Настоящата икономическа ситуация, която бе повлияна от скорошната стагнация и от факта, че Чехия все още не е успяла да преодолее упадъка на БВП след промените, ясно показват, че в тази страна все още трябва да се предприемат допълнителни мерки в правилната посока.

Словакия също би могла да достигне подобен растеж на БВП на глава от работещото население като Словения, тръгвайки от едно значително по-ниско изходно ниво.

Словения от своя страна стои едва на 5 място по този показател, но въпреки това продължава да бъде абсолютния победител. Заради общите си успехи би било по-разумно тя да бъде сравнявана със страните от ЕС, от което става ясно, че тя е достигнала покритие на 40% от нивото на развитие на Обединена Европа.

Хърватия и Румъния достигат през последните 10 години едно високо ниво на БВП, което се дължи изцяло на спад в заетостта и увеличаване на безработицата. В действителност съзизмерен с този от 1990 г. настоящият е доста по-нисък.

За България, Русия и Украйна намаляването на заетостта не е достатъчен стимул, за да се компенсира поне частично драматичния спад на общия БВП. За 1999 г. БВП за глава от работещото население за трите страни е между 20 и 30% от нивото на ЕС. В последните години този ръст се придвижва с 8% за България, 6% за Русия,и 2% за Украйна. Това драматично ниско развитие се дължи, от една страна на надценяването на местната валута в началото на трансформацията, и от друга на катастрофалния упадък на производството.

Оттласкване от дъното

Развитието на производителността след достигането на най-ниската точка, показва че всички тези държави в настоящия момент реализират значителен растеж.

Ако се обединят реалното равнище, както и успехите в производителността през 90-те години, би могло да се даде един общ показател на днешната успеваемост. Първенец е Полша, която въпреки че по производителност на глава от работещото население остава зад Словения, Унгария, Хърватия и Чехия, все още показва едно изключително динамично цялостно развитие. На второ място остава Словения, на трето Унгария, следвана от Чехия и Хърватия. Поради слабото си развитие в последните години Словакия изостава на 6 позиция, а в дъното са България, Румъния, Русия и Украйна.

На базата на развитието в миналото, както и на настоящите резултати, би могла да се направи една дългосрочна прогноза за потенциала на растеж на източноевропейските страни. Разбира се, това би била една доста субективна оценка, която зависи също и от други фактори като мащаб и природни дадености на оценяваните държави, както и още един съществен елемент - риск от катастрофални сривове в икономическото ниво. По преценките на Австрийската банка, България и Румъния носят по-малка степен на риск от Словакия, защото те имат краткосрочни външни задължения. Като цяло най-малък потенциален риск застрашава икономиката на Словения.

След Словения, която вече е достигнала 40% от нивото на ЕС, следват Унгария и Хърватия, които ще постигнат същите резултати през 2006 г. За България и Румъния, въпреки оптимистичните промени, ще са необходими още 20 - 25 години, за да достигнат 40% равнище на Словения, а за Русия и Украйна този период е 30 и 40 години.


Литература:

Обзор на икономиката на България - трето тримесечие (юли - септември) 2004 г.


Търси за: фискална политика | инвестиции | спестявания | потребление | разлики различните сектори икономиката | производствена структура | основни тенденции БВП | инфлация | безработица | промишленост

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker