Курсова работа

На тема:

Икономически растеж на България 1990 - 2003г.

12.2004г.

България е страна, която се стреми към пълноправно членство в ЕС. Като такава, тя трябва да покрие определени икономически и политически критерии. Основен критерий е съществуването на функциониращо пазарно стопанство. Последния вече поне формално е покрит. Икономическия растеж е свързан с наличието на определени фактори и условия, т.е. измерването и оценката му са свързани с редица други величини и процеси в икономиката.

Основни фактори, обуславящи икономическото развитие и растеж в България са:

•  Макроикономическа стабилност, включително адекватна ценова стабилност, устойчиви държавни финанси и външни сметки. Макроикономическата стабилност има първостепенно значение за правилното функциониране на пазарното стопанство, защото осигурява предпоставките за растеж - предсказуемост на икономическата среда, по-дългосрочна перспектива за плановете на стопанските субекти, привлекателна национална среда за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и т.н. Освен това тя служи като основа на политическата стабилност, която също е фактор за функционирането на икономиката.
•  Либерализация на цените и търговията. В едно добре функциониращо пазарно стопанство има висока степен на либерализация главно защото тя създава условия за силна конкуренция, която насърчава преструктурирането, намалява разходите по сделките, улеснява търговската дейност и изкоренява рентиерското поведение и корупцията.
•  Икономически потенциал (наличие на достатъчен човешки и физически капитал). Този елемент има жизнено значение за растежа, обновяването и конкурентноспособността.
•  Способност да се привлича външен капитал (ПЧИ). Ролята на ПЧИ е първостепенна поради добре известни причини: осигуряване на допълнителни средства за инвестиране, ноу-хау, управленски умения и нови технологии.
•  Преструктуриране на собствеността и предприятията (приватизация и структурна реформа). Големият относителен дял на частния сектор, преразпределението на ресурсите според пазарните принципи и премахването на губещите предприятия са основни характеристики на функциониращото пазарно стопанство.
•  Липса на съществени пречки за навлизането на пазара (създаване на нови фирми) и излизането от него (несъстоятелност). Този елемент е свързан също така с осигуряването на равни възможности за всички стопански субекти, насърчаването на ПЧИ, развитието на малките и средните предприрятия (МСП) и укрепването на макроикономическата стабилност (чрез премахване на основните причини за бюджетния дефицит като фирмената задлъжнялост и насърчаване на притока на капитали).
•  Развитие на финансов сектор, характерен за едно съвременно пазарно стопанство (но практически несъществуващ в командно-административната икономика от комунистически тип). Докато здравият финансов сектор допринася за избягването на макроикономически неравновесия и спадове в икономиката, активният банков сектор и развитите финансови услуги са ключ в икономическото посредничество и непосредствено насърчават стопанската дейност, включително ПЧИ.

За цялата 2003 г. годишният БВП достига номинален стойностен обем от 34 410 млн. лева /19 858 млн. USD при среден годишен курс 1.733 лв. за долар/. Така БВП на човек от населението е 4398 лв. /2538 USD/, а реалният годишен ръст на БВП е 4.3%. Да напомним, че ръстът за 2002 г. беше 4.8%.

Ръстът от 4.3% обаче е по-нисък от обявената официална прогноза за 2003 г. - в Допълнителния меморандум по икономическата политика българските власти /в лицето на Министерството на финансите и БНБ/ заявиха пред МВФ, че очакват постигане на годишен реален ръст на БВП от 4.5%. За отбелязване е това, че една година по-рано в предишен допълнителен меморандум българските власти поддържаха прогноза за годишния реален ръст на БВП за 2003 г. от 5%.

Едно от обясненията за занижаване на прогнозите за растеж в България беше слабият растеж на икономиките в ЕС и в еврозоната. По данни от Евростат реалният годишен ръст на БВП общо за ЕС-15 наистина се оказа едва 0.7% за 2003 г. /срещу например 3.1% за САЩ/. Данните сочат, че след 2000 г. общо европейската икономика регистрира спад в темпа на растеж /а Германия дори има отрицателен растеж за 2003 г./, докато за същия период американската икономика се увеличава с нарастващи годишни темпове. От друга страна, ЕС доминира като основен партньор във външната търговия на страната /с дял от 49.5% при вноса и 56.6 при износа през 2003 г. по данни на БНБ/. Това неизбежно оказва влияние и върху общата динамика на икономиката на България поради отворения характер на българската икономика /през 2003 г., изчислено според метода на разходите за крайно използване, по линия на износа е формиран 53.2%, а по линия на вноса - 63% от БВП на България/.

Обвързаността с ЕС обаче не обяснява изцяло забавения реален годишен ръст на БВП в България. Напротив, въпреки забавения растеж в ЕС като цяло и в частност при основни наши търговски партньори като Германия например, за 2003 г. темпът на нарастване на вноса и износа от/към ЕС значително надхвърля общия темп на нарастване на българския внос и износ.

Обясненията за забавения ръст на БВП през 2003 спрямо 2002 г. може да бъдат потърсени в неговата структура. Производственият метод на изчисляване на брутния продукт дава секторният поглед към създаването на брутната добавена стойност, където се съдържат част от обясненията. В аграрния сектор за двете последни години разликата между годишните ръстове /индекс на физическия обем при база съответната предходна година/ в произведената брутна добавена стойност е 6.4 процентни пункта, като през 2003 г. дори има реален спад от 1.3%. Същевременно относителният дял от БВП на произведената от този сектор добавена стойност спада за една година само с 1 процентен пункт. Следователно произведената от аграрния сектор брутна добавена стойност има основен принос за по-ниския общ темп на нарастване на БВП през 2003-а в сравнение с 2002 г.

Този негативен принос не може да бъде компенсиран от съотношенията между индустриалния сектор и сектора на услугите. Относителните дялове от БВП на произведената в тези два сектора добавена стойност се изменят почти "огледално" /индустрията заема с 1.7 процентни пункта по-голям дял, докато услугите свиват дела си с 1.5 процентни пункта/, но за двете години разликата между годишните индекси на физически обем в произведената брутна добавена стойност /при бази съответната предходна година/ показва 3.6 процентни пункта нарастване в индустрията и 1.6 процентни пункта спад в сектора на услугите. Последното влияе особено негативно за забавяне на общия ръст на БВП поради преобладаващия /над 51.2%/ дял в БВП на добавената стойност в сектора на услугите за 2003 г.

Следователно спадът в ръста в сектора на услугите се компенсира от ръста в индустрията. Тази компенсация обаче се оказва недостатъчна на фона на спада в нарастването на брутната добавена стойност, произведена в аграрния сектор.

Производственият метод на изчисляване на БВП дава още едно възможно обяснение за забавения общ темп на растеж за 2003 спрямо 2002 г. Делът на т.нар. корективи от БВП по текущи цени нараства от 11.8 на 12.6% за последните две години. Корективите се състоят от различни елементи, които влияят с различен знак върху крайното изчисляване на БВП. В корективите обаче посредством намаляване оказват влияние специално т.нар. косвено измерени услуги на финансовите посредници. По всяка вероятност тук значение е имало през 2003 г. оживлението във финансовия сектор и по-точно кредитната експанзия на банките. Последното влияе върху формирането на БВП по два противоположни начина - положително по линия на създадената в услугите /отрасъла на финансите и кредита/ добавена стойност, но и отрицателно по линия на общата цена /която е производна на лихвения спред/, заплащана от всички сектори в икономиката за ползване на финансовото посредничество.

Може да се прогнозира, че положителният ефект ще остава все така минимализиран, ако и занапред имаме относителен спад на дела на сектора на услугите. Ето защо занапред активизирането на кредитната дейност на банковата система при равни други условия би имало по-скоро негативен ефект за общия ръст на БВП, но без абсолютен и относителен ръст на добавената стойност в нефинансовите отрасли и сектори, както и без положително влияние от други корективи. Този извод, разбира се, е по-скоро парадоксален и илюстрира важността на това разширеният достъп до кредитиране да води до повишаване с нарастващи темпове на брутната добавена стойност.

Такива нарастващи темпове зависят от редица вътрешни и външни за България фактори. Сред по-важните вътрешни фактори се нареждат фирмената и общата конкурентоспособност, производителността на труда и експортният капацитет. Най-важен външен фактор вероятно е растежът в основните ни търговски партньори, следван от динамиката на валутните курсове, включително на реалния ефективен валутен курс.

Притока на чуждестранни инвестиции и достъпът до финансиране за рентабилни проекти /последното измерено най-вече чрез банковия кредит към неправителствения сектор/ вече благоприятстват вътрешните фактори за ръста в брутната добавена стойност. Вероятно не на последно място и поради подобрената бизнессреда съответните показатели през изминалата 2003 г. бяха едни от най-добрите за последните десетина години. Оптимизъм в това отношение дава отново структурата на БВП, но този път погледната от страна на разходите за неговото крайно използване.

Сред добрите резултати се вижда нарастването на бруто образуването на основен капитал /това са напр. разходи за закупуване на дълготрайни материални активи/. Данните по този показател продължават да се подобряват - от 2002 до 2003 г. се ускорява темпът на годишния реален ръст /физически обем при база съответните предходни години/ от 9.3 на 13.8%. В същото време относителният дял по текущи цени от БВП на бруто инвестициите в основен капитал продължава да расте и от 15.7% през 2000 г. достига 19.5% през 2003 г.

Икономически растеж и формиране на капитал

Обща икономическа динамика

Ръстът на икономиката се ускори за трето поредно тримесечие според последните официални данни (до средата на 2004 г.). Икономиката растеше с 5.1% през дванайсетте месеца до юни. Това съвпадна с прогнозите от макроикономическия ни обзор за първото тримесечие. Сега отново си позволяваме да направим предположения за развитието през следващите няколко тримесечия.

Икономиката не е в състояние да поддържа нива на растеж от над 5%. Историята от последните пет години ясно показва това. Не са настъпили значителни промени в икономическата среда за този период, за да се очаква някакво дългосрочно ускоряване на растежа.

Промени в бизнес климата са възможни по три основни линии:

- промяна на паричната политика в Европа

- по-нататъшно активизиране на действията на БНБ спрямо търговските банки

- дефицитно харчене от страна на правителството в предизборен период.

Очаква се промяна в "меката" парична политика на Европейската централна банка още преди края на годината. Това ще означава по-скъп ресурс за кредитиране и съответно свиване на някои проекти, които са планирани при по-благоприятни лихви. Преди ресурсите да се насочат към други сектори (най-вече вследствие на свиване с тежките индустрии), ще има известно забавяне в ръста на БВП.

До този момент активната парична политика вътре в България не е дала някакви значими резултати (що се касае до цената на кредита и обемите на кредитиране). Но по-нататъшното ограничаване на търговските банки може да резултира в краткосрочно забавяне на растежа.

Фискалната политика, разгледана в по-кратки периоди от година, има дефицитен характер през определени тримесечия (когато се изразходва натрупаният "излишък"). Това допълнително внася нестабилност в икономическия растеж. Тази година е по-различна - изглежда, правителството ще харчи фискалния излишък по-равномерно, като очаква прогнозите му за приходите да се окажат коректни.

Инвестициите

Натрупването на капитал в икономиката е основна предпоставка за дългосрочния икономически растеж. През миналата година ръстът на инвестициите (или бруто капиталообразуване в основен капитал) се ускори, след като през 2002 г. намаляваше постоянно. Този по-динамичен ръст на инвестициите - между 13% и 16%, се запазва вече повече от година. До средата на 2004 г. инвестициите нараснаха с 13.6%.

Формирането на капитал в икономиката се финансира чрез вътрешни спестявания и чрез преместване на капитали от чужбина. Според последните данни за платежния баланс и по двата канала има положителни развития. Първо, спестяванията възстановиха дела си в БВП от около 15% (виж повече по-надолу). Второ, според финансовата сметка на платежния баланс до средата на годината нетният приток на капитали е 2.25 млрд. евро. Не целият този прилив на капитали отразява натрупване на активи в икономиката (например част от тези пари се спестяват от правителството във фискален резерв). Но все пак това е приток на капитал с над 1/3 повече от предходните дванайсет месеца, което според нас съвпада със засилване на чуждото финансиране на местни инвестиции.

В декапитализираната българска икономика инвестициите продължават да растат по-бързо от БВП, като достигат 23.4% от БВП за дванайсетте месеца до юни 2004 г. Следствие от това е, че относителната цена на капитала продължава да намалява (измерена в крайни стоки, услуги или труд). Цената на капиталовите активи се увеличава значително по-бавно от всичко останало в икономиката.

Вътрешните спестявания

Основният начин да се финансират инвестициите в България остават вършените спестявания. По данни до средата на годината спестяванията възстановиха нивата си, които бяха загубили през миналата година. В абсолютна сума спестяванията на български резиденти достигнаха 5.4 млрд. лева за дванайсетте месеца до юни 2004 г. Това е 15% от БВП и 64% от инвестициите през същия период.

През миналата година вътрешните спестявания чувствително намаляха (дори като абсолютна сума). Спадът на спестяванията, респективно увеличеното потребление в България, обяснихме основно с експанзията на потребителски кредити през 2003 г. В по-глобален план меката парична политика в САЩ и Европа доведе до намаляване на стимулите за спестяване и увеличение на потреблението на дълготрайни стоки.

Но това стимулиране не може да трае дълго, както се вижда от динамиката на спестяванията в България. Нещо повече, политиката на Федералния резерв за по-високи лихви вече е в ход и очакванията на повечето анализатори са за продължаващо свиване на парите. Следователно нашата прогноза включва очакване за по-значим ръст на спестяванията в България и увеличаване на дела им в националния доход.

Крайното потребление и експанзията на парите

Правителствените разходи за крайно потребление отново изпреварват по ръст крайното частно потребление. В таблица 2 първото е представено като колективно потребление. Очакваме още по-голямо засилване на правителственото харчене до края на годината. В същото време частното потребление започна да забавя темповете си на растеж. Потреблението през 2003 г. растеше по-динамично от БВП, което обяснихме с продължаващата експанзия на кредитирането от страна на българските банки. През 2003 г. банковите кредити се увеличиха с около 49%, като до голяма степен този ръст е формиран от бързото нарастване на потребителското кредитиране (75%).

Забавянето на ръста на потреблението започна още преди да са влезли в сила мерките на БНБ по ограничаване на банковите кредити. Същото се отнася и за ръста на кредитите. Това е важно от гледна точка на ефекта, който целят рестрикциите в банковия сектор, влезли в сила от средата на годината. Ако целта е била стимулиране на спестяванията (респективно ограничаване на потреблението), тази политика изглежда без смисъл на фона на макроикономическата динамика от началото на годината.

Ако обаче целта на активната политика на БНБ е да се ограничи вноса на материални стоки и да се ограничи дефицита по текущите плащания, тогава вероятно настояванията на МВФ за банкови ограничения ще останат. Дефицитът по текущата сметка в момента отразява притока на външни капитали. Но трябва да се знае, че ако целта е да се ограничи дефицитът по плащанията сега, значи целта е да се ограничат чуждите инвестиции.

Текущите дефицити и кредитите не създават макроикономически риск пред България. Фокусът трябва да бъде върху макрорисковете на друго място - паричната политика в Америка и Европа, както и допълнителният риск от активна парична политика в България.

Различията по сектори

Ако се разгледа растежa за последните 12 месеца (септември 2003 - август 2004, спрямо септември 2002 - август 2003), се забелязва спад само в три сектора. Затова е трудно да разделим секторите на индустрията на растящи и спадащи; по-подходящо е делението на бързо растящи (над 20% ръст на 12-месечна основа) и бавнорастящи (под 20% ръст).

Сред бързо растящите и големи като абсолютна стойност на продажбите се открояват няколко групи производства:

- дървообработване и мебели

- текстил и облекло

- метали и строителни материали.

Сред "изоставащите" внимание привлича слабият ръст на продажбите на тютюневи изделия - 6.4%, макар това да е позитивна промяна след отчетения в предходния обзор номинален спад на продажбите с 6.1%. Съществено е и забавянето на растежа в производството на храни до 17.5% (от над 20% за 2003 г. и периода до май 2004 г.). Забелязваме и липсата на връзка между силното инвестиционно търсене - както международно, така и вътрешно - и продажбите на химически продукти, които нарастват едва с 8.6%. Продължава тенденцията за повишаване на енергийната ефективност в индустрията - при ръст от над 20% в индустриалните продажби и сезонното увеличено потребление в туризма продажбите на енергия са нараснали едва с 2.5%.

Промени в производителността и структурата

Българската икономика е в период на относително бързо нарастване на производителността - както заради смяната на собствеността и управлението, така и заради бързия ръст на инвестициите в нов капитал. Този процес означава, че в някои сектори ще отчитаме ръст на продажбите дори при спад в цените на крайните продукти. Същевременно подобреното благосъстояние, съчетано с по-ниските цени, увеличава потенциалния пазар за продуктите, което позволява още по-големи икономии от мащаба на масовото производство. Това излизане от фазата бутиково производство и преминаване към типични индустриални начини на създаване на масови продукти е видимо в редица сектори, като например хранителни продукти, облекло, мебели, домакинско обзавеждане. Вероятно тенденцията за задържане и дори номинално спадане на цените на подобни стоки ще продължи и в следващата година.

От друга страна, нарастването на разполагаемия доход позволява промяна в структурата на потреблението, като най-вече това означава покупка на по-висококачествени продукти, съответно при по-висока цена. Най-често бърза промяна от този тип се наблюдава в сектора на услугите, но се случва и при материалните стоки. Резултатът е много бързо спадане на търсенето (и оттам - на цените) на стоките и услугите с ниско качество.

Очакванията за следващите месеци включват:

- високи цени на енергийните стоки

- глобален спад на цените на храните

- продължаващо инвестиционно търсене в Китай, но ограничаване на монетарните стимули в САЩ и еврозоната.

"Бързорастящи" сектори Ръст на продажбите:

•  Производство на превозни средства, без автомобили 66.60%
•  Производство и леене на метали 62.80%
•  Производство на метални изделия, без машини и оборудване 45.10%
•  Производство на мебели; производство, некласифицирано другаде 43.80%
•  Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло 38.30%
•  Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон 36.90%
•  Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели 36.60%
•  Производство на изделия от каучук и пластмаси 33.10%
•  Производство на машини, оборудване и домакински уреди 30.80%
•  Производство на продукти от други неметални минерални суровини 25.10%
•  Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета 24.60%
•  Добив на метални руди 23.20%
•  Производство на електрически машини и апарати, некласифицирани другаде 20.80%
•  Производство на облекло, вкл. кожено; обработка на кожухарски кожи 20.40%

"Бавнорастящи" сектори:

•  Производство на хранителни продукти и напитки 17.50%
•  Производство на обработени кожи без косъм; производство на изделия за пътуване, сарашки изделия и обувки 16.40%
•  Добив на неметални материали и суровини 16.10%
•  Производство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти производство на часовници 13.20%
•  Добив на въглища и торф 12.20%
•  Производство на химични продукти 8.60%
•  Производство на тютюневи изделия 6.40%
•  Издателска и полиграфическа дейност; възпроизвеждане на записани носители 5.50%
•  Производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия 2.50%
•  Събиране, пречистване и разпределение на вода -1.20%
•  Производство на канцеларска и електронноизчислителна техника -2.20%
•  Производство на радио-телевизионна и далекосъобщителна техника -21.70%

Основни изводи за България

Прогнозите на Уникредит за 2005 година отчитат продължаващата правителствената политика на фискална диспицплина.

Кредитирането ще намалее в следствие на строгите надзорни мареки и изисквания и ограничаването на паричната маса. Ръсът на кердитирането през 2005 година ще намалее до 17,4% сравнено с 42,5% през 2004 г.

Намалението на кредитната активност на банките няма да се отрази върху производството и инвестициите поради нарастващите чужди инвестиции и привличането на външни източници на финансиране

Компоненти на ръста на БВП

 

Ръст  (%)	2003	2004е	2005f	2006f	2007f
Вътрешни
Потребление	6,8	5,2	4,6	4,4	4,3
Инвестиции	13,8	14,0	12,0	13,0	12,5
Правителствени разходи	4,9	6,5	3,5	2,0	3,0
Резерви	47,0	5,0	-18,0	-20,0	-30,0
Външни
Внос	8,0	11,5	10,6	9,3	9,2
Износ	14,8	13,5	10,5	9,4	9,1

 

 

Компоненти на ръста (%)	2003	2004е	2005f	2006f	2007f
Вътрешни	9,0	7,6	6,1	6,2	6,3
Потребление	5,2	4,0	3,6	3,4	3,3
Инвестиции	2,5	2,7	2,5	2,9	3,0
Правителствени разходи	0,5	0,7	0,4	0,2	0,3
Резерви	0,7	0,1	-0,4	-0,3	-0,4
Външни	-4,6	-2,4	-1,2	-1,2	-1,1
Внос	4,3	6,1	6,0	5,5	5,7
Износ	8,8	8,5	7,1	6,7	6,8

е - предварителни данни

f - прогнозни данни

Министерство на икономиката, Месечен макроикономически обзор - ноември 2004

ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ

През второто тримесечие на 2004 година страната генерира висок икономически растеж от 6.0% и 5.6% ръст за полугодието

През месец октомври общото ценово равнище спрямо предходния месец се повиши с 0.2 %. Натрупаната инфлация от началото на годината е 2.0%.

Нивото на безработица в края на септември 2004 г. се понижи с 0.20 процентни пункта спрямо предходния месец и спадна до 11.74%. Спрямо септември 2003 г. намалението е с 1.02 процентни пункта

По предварителни данни на НСИ промишленото производство през септември 2004 г. нараства с 18.4% спрямо септември 2003 г., а промишлените продажби с 28.4%

Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за периода януари-август възлезе на -545.3 млн. евро (2.8% от БВП), като се подобрява с 27.5%

Вносът през първите осем месеца на 2004 г. се увеличава с 17.6%, а износът с 14.8%. Търговското салдо (fob - fob) за периода се влошава с 27.3%

Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-август възлизат на 1385.9 млн.евро (7.1% от БВП), като се увеличават с 60.6% сорямо същия период на 2003 г.

Съотношението общ държавен дълг/БВП към м. август 2004 г. е 42.3%, като продължава да се изпълнява критерият от Маастрихт - съотношение общ държавен дълг/БВП под 60%

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

По предварителни данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2004 г., възлиза на 8.9 млрд. лева (5.5 млрд.щ.д.), като отбелязва ръст от 6.0% спрямо съответното тримесечие на 2003 г. На човек от населението се падат 1133 лв. (689 щ.д.).

За полугодието БВП възлиза на 16.9 млрд. лева (10.6 млрд.щ.д.), като отбелязва ръст от 5.6% спрямо първите шест месеца на 2003 г. На човек от населението се падат 2163 лв. (1357 щ.д.).

Наблюдаваният ръст на БВП е значително по-висок от ръста в страните от Европейския съюз. През второто тримесечие на 2004 г. страните от ЕС, които вече са 25 успяха да генерират растеж от 2.5%.

Графика 1: Реален ръст на БВП, Q/Q-4 (%)