Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Курсова работа

Анализ на равнището на заетост и безработица

2007 г.
Съдържание

 

1. Структура на безработните по пол, възраст, образование и професия през 2006 г. 3

2. Безработица през 2005 и 2006 г. 7

3. Стратегически цели на стратегията по заетостта. 9

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ.. 11

 


1.     Структура на безработните по пол, възраст, образование и професия през 2006 г.

 

По пол

През последната година продължава трайната тенденция от последните 6 години на намаление на регистрираните в бюрата по труда безработни жени и мъже, като мъжете запазват по-високия си темп на спад. Средногодишният брой на безработните жени е 204606, а на безработните мъже - 151448. Отчетеното намаление през годината сред мъжете е с 35577 лица, а при безработните жени спадът е с 32750 лица. Този факт предопределя запазването на преобладаващия дял на жените в общата съвкупност на безработните, който достигна 57.5% през 2006 г., а ръстът спрямо 2005 г. е от 1.6 пункта. За периода 2000 г. – 2006 г. делът на жените в общата съвкупност на безработните е нараснал с 4.8 пункта.

 


Графика 1

По възраст

Най-голям продължава да е средногодишният брой на безработните във възрастовите групи над 45 г. Лицата над 55 г. са 60989 души, а делът им достигна 17.1%. Следват лицата от 50 г. до 54 г. и от 45 до 49 г., които са съответно 49172 души и 43522 души, чиито дял е 13.8%. и 12.2%. Почти изравнен е броят на лицата във възрастовите групи от 25 до 45 г. -около 40 хиляди души. Средногодишният брой на безработните във всички възрастови групи намалява. За една година най-голямо е намалението на младежите до 19 г. (с 27.8%), от 20 до 24 г. (с 24.2%) и от 25 до 29 г. (с 21.0%). Най-малък спад логично се отчита сред безработните лица над 55 г. (с 2.6%).

Младежите до 24 г. и до 29 г. отбелязват значителен спад, дължащ се на прилаганите спрямо тях активни програми и мерки в кратки срокове след регистрацията им в бюрата по труда. През 2006 г. в заетост или в обучение за професионална квалификация през първите шест месеца след регистрацията им са включени 20316 безработни младежи до 24 г. От тях 8860 лица са започнали работа на първичния пазар, а на 6381 лица е осигурена заетост по програми и мерки по ЗНЗ. В квалификационни курсове с оглед подобряване на шансовете им за устройване на работа са включени 4488 безработни младежи до 24 г. от които 957 лица (21.3%) са започнали работа след обучението. В мотивационно обучение са включени 587 безработни младежи до 24 г., от които 181 лица (30.8%) са започнали работа или обучение за професионална квалификация.

 

Графика 2

 

Младежите до 24 г. и до 29 г. са съответно 42610 души и 82004 души, като за периода 2000 г.- 2006 г. те намаляват 2.7 и 2.5 пъти. Делът им също намалява - при младежите до 24 г. с 4.5 пункта, а до 29 г. - с 6.6 пункта. Средногодишният брой на безработните лица над 50 г. е 110161 души, с 9592 по-малко от 2005 г. Делът им за периода 2000 г.- 2006 г. нараства с 12.0 пункта и те обхващат през 2006 г. почти 1/3 (30.9%) от безработните в страната.


Графика 3

 

По професионален признак. Продължава и дори се задълбочава трайната тенденция в темпа на спад на безработните лица във всички професионални групи. Запазва се дългогодишната тенденция групата на безработните без специалност и квалификация да бъде най-многочислена (230871 човека) и с най-голям относителен дял (64.8%.) в професионалната структура на безработните. Спрямо предходната година те намаляват с 15.0%. Средногодишният брой на безработните с работническа специалност е 68922, а на безработните  специалисти – 56261, като те намаляват, съответно с 18.3% и със 17.7%.


Графика 4

По степени на образование

Безработните във всички групи по степени на образование също отчитат трайно, с нарастващи темпове, намаление през последните години. Спрямо 2005 г. средногодишният  им брой е намалял в границите от 15.2%, при безработните с основно и по-ниско образование, до 18.2%, при лицата със средно специално и професионално образование. Запазва се дълготрайната тенденцията безработните с основно и по-ниско образование да съставляват най-голямата по численост и дял група от регистрираните безработни в образователната структура. Делът на тази група продължава да нараства с 0.7 пункта и достига 60.7%. Делът на безработните с висше образование се запазва най-нисък и непроменен - 6.4%.

Графика 5

 

Най-трудно реализиращите се на пазара на труда са неграмотните лица. В бюрата по труда през 2006 г. са регистрирани 18718 неграмотни лица (22143през 2005 г.), към които са насочени усилията на служителите в системата на Агенцията по заетостта с цел включването им в обучение за ограмотяването им, квалифицирането им и последващото търсене на подходяща за тях работа.

 

 

2.     Безработица през 2005 и 2006 г.

 

Средногодишен брой на безработните лица и средногодишно равнище на безработица през 2005 г. и 2006 г. по области

ПОКАЗАТЕЛИ

2005 г.

2006 г.

Средногодишен брой 

Равнище на безработица в %

Средногодишен брой

Равнище на безработица в %

Общо за страната

424381

11.46

356054

9.61

Благоевград

14842

8.70

13698

8.03

Бургас

14178

7.05

10477

5.21

Варна

17754

8.13

14951

6.85

Велико Търново

17841

13.17

14758

10.89

Видин

11825

20.94

10029

17.76

Враца

18243

18.66

15519

15.88

Габрово

4345

6.50

3569

5.34

Добрич

13956

13.25

11323

10.75

Кърджали

9937

12.06

8915

10.82

Кюстендил

8570

11.66

7305

9.94

Ловеч

10805

13.92

9501

12.24

Монтана

17906

22.41

14635

18.32

Пазарджик

22971

15.41

20984

14.08

Перник

7109

10.48

5649

8.32

Плевен

22411

15.12

18773

12.67

Пловдив

32672

9.91

27938

8.47

Разград

14254

19.30

12510

16.94

Русе

14195

11.72

11472

9.48

Силистра

10903

16.25

9328

13.90

Сливен

16144

15.70

12280

11.94

Смолян

11120

15.74

9520

13.47

гр. София

16932

3.07

13247

2.40

Софийска област

15315

12.21

12552

10.01

Стара Загора

17683

10.23

14257

8.25

Търговище

16586

24.82

13842

20.71

Хасково

15983

12.78

13767

11.01

Шумен

18363

19.17

16068

16.77

Ямбол

11539

16.27

9190

12.96

Таблица 1. Източник: Агенция по заетостта

 

БЕЗРАБОТНИ ЛИЦА ПРЕЗ 2005 и 2006 г.

ПОКАЗАТЕЛИ

средногодишно
2005 г.

средногодишно
2006 г.

 

брой

%

брой

%

БЕЗРАБОТНИ ОБЩО

424381

100.0

356054

100.0

 

 

 

 

 

По пол

 

 

 

 

1. Жени

237356

55.9

204606

57.5

2. Мъже

187025

44.1

151448

42.5

 

 

 

 

 

По възраст

 

 

 

 

- до 19 г.

17148

4.0

12382

3.5

- от 20 до 24 г.

39888

9.4

30229

8.5

- от 25 до 29 г.

49855

11.7

39394

11.1

- от 30 до 34 г.

50639

11.9

41375

11.6

- от 35 до 39 г.

47725

11.2

39738

11.2

- от 40 до 44 г.

47807

11.3

39254

11.0

- от 45 до 49 г.

51567

12.2

43522

12.2

- от 50 до 54 г.

57123

13.5

49172

13.8

- над 55 г.

62629

14.8

60989

17.1

 

 

 

 

 

По професионален признак

 

 

 

 

1. С работническа

84360

19.9

68922

19.4

2. Специалисти

68360

16.1

56261

15.8

3. Без специалност

271661

64.0

230871

64.8

 

 

 

 

 

По образование

 

 

 

 

1. Висше

27268

6.4

22687

6.4

2. Средно специално и професионално

109405

25.8

89474

25.1

3. Средно общо

33072

7.8

27834

7.8

4. Основно и по-ниско

254637

60.0

216059

60.7

 

 

 

 

 

Продължително безработни над 1 год.

237390

55.9

203812

57.2

 

 

 

 

 

Равнище на безработица (%)

11.46

 

9.61

 

 

 

 

 

 

Таблица 2. Източник: Агенция по заетостта

 

3.     Стратегически цели на стратегията по заетостта

 

Основополагаща при разработване на Стратегията по заетостта за България е Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ), в която се обосновава необходимостта от растеж и от макроикономическа политика, ориентирана към стабилност и структурни реформи за подобряване потенциала за икономически ръст на Европа.

Целта на Стратегията по заетостта на България е формулирана на база трите основни цели на ЕСЗ: пълна заетост; качество и продуктивност на работата, кохезия и пазар на труда, осигуряващ висока степен на включване.

В Стратегията по заетостта действията са определени съобразно новите 10 насоки на ЕСЗ, а именно:

·                    Разкриване на работни места и предприемачество,

·                    Насърчаване адаптивността и мобилността на пазара на труда,

·                    Насърчаване развитието на човешкия капитал и ученето през целия живот,

·                    Повишаване предлагането на работни места и насърчаване на активното стареене,

·                    Равенство между мъжете и жените,

·                    Насърчаване на интеграцията и борба с дискриминацията на хората с неравностойно положение на пазара на труда,

·                    Повишаване атрактивността на работата и заработване на доходите (making work pay),

·                    Трансформиране на недекларираната работа в редовна заетост,

·                    Действия за намаляване на регионалните различия в заетостта,

·                    Активни и превантивни мерки за безработните и неактивни лица.

До 2010 г. средно за страните-членки на ЕС следва да се достигне:

·                    Равнище на заетост от 70%;

·                    Равнище на заетост на жените - 60% за 2010 г. и равнище на заетост на по-възрастите работници (55 – 64 години) – 50% за 2010 г.

·                    Предлагане на нов старт на всеки безработен младеж преди да са минали 6 месеца, откакто е останал без работа, а за възрастните - 12 месеца. Новият старт е под формата на обучение за придобиване на професионална квалификация или преквалификация, служебен стаж, работа или друга мярка за заетост, която, ако е възможно, се комбинира с помощ за търсене на работа;

·                    Участие на населението във възрастовата група 25-64 години над 10% в различни форми на учене през целия живот;

·                    Намаляване на равнището на отпадане от образователната система до под 10%.

Набелязаните цели и действия в Стратегията по заетостта са в съответствие и с Глобалната стратегия по заетостта, разработена от МОТ, а именно:

·                    превръщане на заетостта в централен въпрос за всяка икономическа и социална политика;

·                    отчитане значението на повишаване производителността на труда и особено тази на работещите бедни хора.

·                    осигуряване на ресурси и нови инвестиции при осигуряване на социална стабилност, добри връзки в промишлеността и спазване на основните трудови стандарти.

·                    насърчаване на създаването на работни места с достойни условия за работа като фактор за повишаване на производителността;

·                    насърчаване на предприемачеството и частните инвестиции;

·                    насърчаване на адаптивността и повишаването на пригодността за заетост;

·                    предотвратяване на дискриминацията на пазара на труда;

·                    изграждане на нова макроикономическа рамка за повишаване на заетостта.

 


ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

 

1. Министерство на труда и социалната политика

2. Агенция по заетостта

3.www.nsi.bg

 

 

 


Търси за: заетост безработица | възраст | образование професия | стратегията заетостта

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker