Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

НА ТЕМА:

 

ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ

 

 

 

 

2007

 

Съдържание:

 

 

1. Значение и особености на леката промишленост. 3

2. Фактори и условия за развитие на леката промишленост. 4

3. Полиграфическа промишленост. 6

 

 

 

 

1. Значение и особености на леката промишленост

 

Леката промишленост се включва в леката индустрия, чиито отрасли произвеждат основно предмети за потребление от различно естество и суровини за тежката индустрия. Към леката индустрия се отнасят: ХВП, текстилната, трикотажна, кожаро -кожухарската, шивашката, обувната и полиграфическата промишленост. Делът на тези отрасли в общата продукция на вторичния сектор е около 30%, а в ОПП - около 26%. Общият им дял в БДС на България е около 6, 5%. За разлика от тежката индустрия, в отраслите от леката индустрия делът на частния сектор е значително по-висок. Основната причина за това е бързият оборот на вложените капитали, поради осигурените вътрешни и външни пазари за продукцията.

Леката промишленост обхваща производствата на нехранителни стоки за широко потребление /тъкани, обувки, облекла, книги, ежедневници и др./. Това, наред с факта, че предприятията от леката промишленост осигуряват работни места предимно за жени в редица региони от страната с излишък на женска работна сила, определя голямото социално значение на отрасъла.

Стопанското значение на леката промишленост се определя от преработката в предприятията й на голяма част от селскостопанските суровини /памук, лен, коноп, кожи, пашкули/ и осигуряването на суровини за мебелната промишленост, строителството, машиностроенето, транспорта и други стопански отрасли. Същевременно в редица производства от леката промишленост /обувно производство, текстилно, кожаро -кожухарско и др./ широко се използват като суровина химически продукти. По този начин се осъществява интеграцията между подотраслите на леката промишленост и останалите отрасли на промишлеността и НС.

Отделните подотрасли и производства на леката промишленост имат редица свои особености:

- Производственият процес е сложен и ешелониран, изискващ голямо количество работна ръка, предимно женска.

- Повечето производства са мобилни и бързо реагират на потребителското търсене и влиянието на суровинния фактор.

- Продукцията на леката промишленост в повечето случаи е малка по обем, но с висока стойност и дълготрайна.

- Производствата, отнасящи се към отрасъла, се отличават с относително по-слабо замърсяване на природната среда с отпадни продукти в сравнение с другите отрасли на промишлеността.

- Повечето производства предоставят работни места основно за женска работна сила, поради спецификата на технологията.

- Производствата от леката промишленост имат повсеместно разпространение.

- Разходите за суровини в отделните подотрасли се движат между 30% /шивашката промишленост/ и 60% /текстилната и полиграфичната промишленост/.

Мястото на отрасъла се определя от дела му в ОПП, ОПФ, дела на заетите, предназначението на продукцията, дела в износа и вноса на страната и др. Към леката промишленост се отнасят следните отрасли и производства: текстилна промишленост; трикотажна ;шивашка; кожаро -кожухарска; обувна; кожено -галантерийна; полиграфическа. Общият дял на тези отрасли и производства в ОПП на България е 7,5%. Те участват с около 17,7% в износа и с около 13,3% във вноса на страната. Леката промишленост дава около 1,9% от БДС. В нея са заети около 163000д., или 5,2% от всички заети в страната. В частния сектор са заети над 85%.

 

2. Фактори и условия за развитие на леката промишленост

 

1. Основен фактор за развитието на отрасъла е суровинната база. Тя е съставена от селскостопански /естествени/ суровини и суровини, създадени в химическата промишленост - изкуствени кожи, изкуствени ходила, бои, лакове, лепила и др.

От естествените суровини с най-голямо значение са техническите култури /лен, коноп, памук/ и част от продукцията на животновъдството /кожи, вълна, пашкули/. България не задоволява нуждите на леката промишленост от естествени суровини, поради което се налага внос на памук, кожи, вълна, ленени стъбла, копринени пашкули и др. С това продукцията се оскъпява значително и се ограничават нейните пазари. Страната е принудена да внася около 80% от необходимия й памук, около 50% от необходимата вълна и почти 100% от необходимите ленени и конопени стъбла. Внася се и значително количество кожи от Германия, Турция, Аржентина, Бразилия, Монголия и други страни.

В перспектива се очаква разширяване и подобряване на естествената суровинна база на отрасъла.

Успоредно с ограничаването на естествената суровинна база, през последните 20 години значително се разширява суровинната база от произведения на химическата промишленост - изкуствени и химически влакна, изкуствени кожи и др. Основните доставчици на тези суровини са в Бургас /полиакрилни влакна/, Видин и Монтана /полиестерни и полиамидни влакна/, Ямбол /полиестерни влакна/, Свищов /изкуствени влакна от целулоза/.

2. Икономическата база за развитието на отрасъла е представена от предприятията в подотраслите й, действащите технологии за производство и техническото състояние на производствените машини. Така например широко използвано в българските текстилни предприятия е безвретенното предене на памучните прежди, а около 60% от становете са безсовалкови. Почти всички текстилни предприятия са снабдени с високопроизводителни линии за избелване, мерсеризиране и оцветяване на тъканите.

3. Силно влияние върху развитието на леката промишленост оказват и социално-икономическите фактори /пазари, собственост на машините и предприятията, състояние на транспортната и социалната инфраструктура в и около предприятията, внедряване на най-новите научни достижения, брой и качество на работната сила и др./.

Пазарите оказват силно влияние върху производствата от леката промишленост чрез своите специфични изисквания за качеството и количеството на продукцията. През последните няколко години вътрешните пазари са значително ограничени, поради спадането на покупателната способност на българското население. Същевременно стесняването на вътрешните пазари се дължи и на ограниченото използване на редица суровини в тежката индустрия. Успоредно със стесняването на вътрешните пазари, след 1989г. значително се ограничават и външните пазари с разпадането на СИВ. България се специализира в рамките на СИВ в производството на памучни, ленени и вълнени тъкани, кожени изделия, обувки, готови облекла /конфекция/. Днес се налага коренно преструктуриране на производствения асортимент в леката промишленост и значително повишаване на качеството на продукцията.

Работната сила оказва влияние чрез количеството и качествените си характеристики /възраст, квалификация, производствен опит, полова структура, традиции и др./. Повечето производства от отрасъла позволяват широкото използване на женска работна ръка, поради което леката промишленост е териториално ориентирана към региони с излишък от женска работна сила - Родопите, големите центрове на тежката индустрия и др.

Транспортният фактор оказва все по-слабо влияние върху развитието на леката промишленост, поради повсеместното разпространение на предприятията, сравнително добрата транспортна инфраструктура и транспортабилността на готовата продукция и суровините.

С усъвършенстване на технологиите за производство все по-слабо влияние върху развитието на леката промишленост оказва и производството на електроенергия.

Силно въздействащ фактор върху развитието на отрасъла е приложението на най-новите научни открития. Те спомагат за намаляване на разходите за суровини и електроенергия и за повишаване на качеството на произвежданата продукция.

Важен фактор за развитието на отраслите от леката промишленост са чуждестранните инвестиции. Трябва да се подчертае, че основната част от привлечените инвестиции в промишлеността са усвоени именно в отраслите на леката промишленост, поради наличието на местни суровини, производствен опит на населението и традиционни пазари за продукцията.

4. Екологичен фактор. Неговото влияние все повече нараства, което се дължи от една страна на значителното замърсяване на природната среда от страна на някои производства, а от друга страна - на налагащата се необходимост от устойчиво развитие на България.

 

3. Полиграфическа промишленост

 

В продължение на 20 години /до началото на 90-те години/ полиграфическата промишленост произвежда около 0,4-0,5% от ОПП в страната, но през последните 10 години делът й нараства до 1,2% от ОПП, във връзка с разширяването на частния сектор в отрасъла. Това е свързано и с нарастването на заетите в него - до около 10000д. Отрасълът участва с около 0,1% в износа и 0,4% във вноса на България, поради липсата на местни качествени суровини. /хартия, мастила и др./. Основните центрове на тази промишленост са най-големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас и др, които същевременно са и максималните консуматорски центрове за продукцията на отрасъла. В перспектива се очаква спад в продукцията, поради оскъпяването с налагането на данъци, ДДС и др., както и поради ниската покупателна способност на българското население.

Полиграфията е един от устойчиво развиващите се отрасли в регион Монтана с ясно изразена структура. Производството е тясно специализирано и се влияе силно от равнището на технологията. Очаква се ръст на полиграфическия сектор в следствие на тенденциите на развитие на промишлеността и търговията в северозападния район. Разкриват се нови ниши на съпътстващи производства на стоки и услуги: промишлени и рекламни опаковки; копирни и полиграфически центрове; издателски комплекси, каквито в момента не съществуват. В същото време има недостиг на квалифицирана работна ръка, тъй като няма специализирано училище по полиграфия на територията на област Монтана.

Основен проблем пред развитието на всички отрасли от леката промишленост е суровинният. Неговото решаване е свързано с решаването на проблемите в земеделието, което осигурява основната част от суровините за леката промишленост.

Важен проблем са пазарите и необходимостта от адаптиране на производството към изискванията на пазарите в ЕС.

Като основен проблем пред развитието на всички отрасли от ЛП през последните години стои и решаването на въпроса с привличането на инвестиции, чрез което да се решат проблемите с техническото усъвършенстване и повишаването на качеството.

За развитието на производствата от голямо значение е и ускоряването на процеса на приватизация на предприятията, с което ще се промени и мотивацията на работещите в тях.

Решаването на тези и редица други проблеми ще спомогне за възстановяването на позициите на леката промишленост в структурата на НС.

 

 

 

 

 

 

И ППродажби, Издателска и полиграфическа дейност..., ифо м, пм=100, %

 

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

2006

66.8

98.2

123.4

81.4

103.9

109.0

102.2

106.2

111.7

86.8

96.4

120.1

2005

79.8

105.6

109.8

104.4

89.1

113.8

89.2

123.4

107.5

90.7

111.7

103.9

2004

71.0

102.9

123.5

82.6

102.2

119.2

99.3

98.2

184.4

72.6

82.0

113.6

2003

76.6

101.0

97.0

102.7

99.9

115.9

97.5

97.6

194.5

75.5

72.7

106.6

2002

78.2

114.1

110.5

109.7

102.5

104.7

82.5

119.3

146.9

63.5

95.7

115.2

2001

78.7

98.4

123.0

83.3

121.3

103.0

92.8

133.3

109.4

77.7

80.7

97.8

2000

 

115.6

117.8

116.2

93.0

102.7

89.3

121.4

109.6

100.2

79.1

100.8

 

И ППродажби, Издателска и полиграфическа дейност..., ифо м, пм=100, %

И ППродажби, Издателска и полиграфическа дейност..., ифо м, (см пг)=100, %

 

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

2006

102.0

94.8

106.6

83.2

97.0

92.9

106.5

91.6

95.2

91.1

78.6

90.9

2005

124.0

127.2

113.1

143.0

124.7

119.0

106.9

134.3

78.3

97.9

133.3

121.9

2004

89.4

91.1

116.0

93.3

95.5

98.2

100.0

100.6

95.4

91.7

103.5

110.3

2003

115.0

101.8

89.3

83.6

81.5

90.2

106.6

87.2

115.5

137.3

104.2

96.5

2002

81.8

94.7

85.1

112.1

94.7

96.3

85.6

76.6

102.9

84.1

99.8

117.5

2001

112.8

96.1

100.3

72.0

93.8

94.1

97.8

107.4

107.2

83.1

84.8

82.3

 

И ППродажби, Издателска и полиграфическа дейност..., ифо м, (см пг)=100, %

 

 

 

 

Развитието на полиграфическата индустрия в Република България обуславя острата нужда от обучение на кадри със специалност “Полиграфия”. Предпечатната подготовка и печата на всички ежедневници, периодични издания, книги, рекламни материали и др. изисква подготовка на съвременно ниво на ръководни и изпълнителски кадри в тази област. 

Обучение по специалност “Полиграфия” в образователно-квалификационна степен “Бакалавър” се разкрива за първи път във висшите училища в Република България. Досега кадри с тази специалност се обучават единствено в чужбина (Русия, Германия и др.). 

Обучението по специалността цели подготовка на изпълнителски и ръководни кадри за проектантска, конструкторска, технологична, производствена, изпитвателна, монтажна, диагностична и ремонтна дейности в областта на полиграфската техника. Завършилите специалността трябва да имат задълбочени знания и в дизайнерска и предпечатната подготовка на материалите (обработка на текст, изображения и графични обекти).

Обикновено печатниците, които се занимават с печат на етикети и гъвкави опаковки използват флексо или високо печатни машини. Но не би трябвало да се изключва по начало възможноста да се печатат етикети на офсетови машини.

Офсетът е най-използваният метод за печат по целият свят. Повече от 70% от всички поръчки се правят на офсет. Също така е добре известно, че офсетът дава качество на печат, което е много по-добро от други видове печат, като флексо и високия печат.

Главните предимства на офсета пред другите видове печат са следните:

-високо качество на печата, особено при полутонови изображения и преливки;

-високо качество на печат на голяма гама от материали;

-минимално нарастване на точката;

-линиатура на растеровия тон от 150л/см и повече;

-по-добър контрол на намастиляването от други технологии;

-постояно качество на печата;

-висок контрол на изображението;

-висок контраст на изображението;

-много ниска цена на печатните форми в сравнение с флексо или висок печат (фотополимерните форми са 7 пъти по скъпи);

-позитивно изображение на формата позволява лесно откриване на евентуални грешки;

-наличие на голям брой печатари с опит.

Преди всичко трябва да споменем високото качество върху всякакви субстрати. Може да се печата на различни видова хартии - от гладки до такива с грапава повърхност за етикети за вино. Печат върху фолио (РР, РЕ), както и върху картон, метализирани хартии, алуминии и други материали е възможен.

Поради това на ротационни офсетови машини може да се печатат не само етикети, но и други видове опаковки, като ръкави за вакуум опаковки, "in mould" етикети, капачки за кисело мляко и др.

Друго предимство на ротационият офсет е, че етикетите ще бъдат единтични като визуално възприятие с останалата част от опаковката отпечатана също на офсет. Предпечатът за различните елементи ще бъде един и същ.

Машината Combi на Rotatek представлява смесена печатна технология, която обединява предимствата на офсетовият и флексо печат. Комбинация от офсетови и флексо печатни секции, който могат да се поставят според изискванията на клиента позволява отпечатването "в линия' на всякакви видове композиции и различни дизайнерски решения.

Възможноста за допълнително оборудване към машината дава възможност да се извършват всички обработващи и довършителни процеси "в линия" и производство на етикети, картонени и гъвкави опаковки, формуляри и др. като:

-печат върху лепилният слой;

-ротационен сито печат;

-студено полагане на фолио;

-горещо полагане на фолио;

-ламиниране;

-перфориране;

-ротационно щанциране;

-охлаждащи валове за филмови субстрати;

-автоматична система за регистър и скенер за повторен печат;

-сгъваща секция за циг-цаг формуляри;

-приемаща секция за рола-лист и отделни етикети.

 

Публичните дружества от хартиения” бранш привличат чужди инвеститори

Производството на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон е един от секторите на икономиката, който бележи сериозно развитие в последните пет години. При база 2000 г. производството в този сектор е нараснало със 106.3 на сто до края на юли тази година, като само за юли спрямо същия месец на миналата година нарастването е с 4.1%. Продажбите нарастват с още по-големи темпове, като за пет години ръстът при тях е 118%, а за една година - с 4.9 на сто. Нарастването на дела на целулозно -хартиената промишленост в последните години се дължи основно на разширяването на външните пазари за хартията, добита в страната.

Целулозно -хартиената промишленост има две самостоятелно обособени фази в производството: целулоза и хартия. Те може да бъдат осъществявани самостоятелно или комбинирано. Същевременно производството на целулоза е по-силно зависимо от суровините, докато това на хартия е ориентирано към потребителското търсене. Основната част от предприятията у нас са построени през 70-те години на миналия век, като страната задоволява около 80% от нуждите си от хартия, картон и целулоза със собствено производство. До началото на 90-те години в България работят 20 предприятия от отрасъла, но днес с производството на хартия и картони се занимават над 350 стопански субекта. Основната част от тях са в областите Пловдив, Пазарджик и Смолян. Големите предприятия обаче са малко, докато останалите са дребни производители и кооперации.

Производството на хартия, картон и изделия от тях е представено на Българска фондова борса - София от девет дружества. Това са Велпа 91 АД - Стражица, Дуропак -Тракия Папир АД - Пазарджик, Екотаб /Рила Кардборд/ АД - Бараково, Завод за хартия -Белово АД - Белово, Костенец- ХХИ АД - Костенец, Пиринхарт АД - Разлог, Пловдив Юрий Гагарин БТ АД - Пловдив, Полиграфия АД и Унипак АД - Павликени. След масовата приватизация през 1998 г. борсово представените предприятия от този сектор бяха повече, но някои от тях бяха отписани от публичност /Майр –Мелнхоф -Никопол АД/, а други изпаднаха в несъстоятелност - Целхарт - Стамболийски. След преструктуриране, последното отново работи под друго име. И двете споменати предприятия в момента са с преобладаващо чуждестранно мажоритарно участие.

Най-сериозното като показатели публично дружество от хартиения сектор е Дуропак -Тракия Папир АД. На 9 декември миналата година австрийските Duropack AG и Schneider & Schneider Rechtsanwalte OEG придобиха общо 95.217% от капитала на българското дружество. За пакета от 3 080 362 акции новите собственици платиха 81.63 млн. лв. Duropack AG e водещ австрийски производител на вълнообразен картон /велпапе/. Основен акционер в него е Constantia Packaging с 60%, останалите акции са притежание на Jefferson Smurfit Group. С покупката си в България Duropack AG придоби около 70 % от пазара на стоково велпапе и 30% от производството на хартия в страната.

Нетната печалба на Дуропак -Тракия Папир АД за първото шестмесечие на тази година е 4.747 млн. лв., докато за същия период на 2005 г. тя бе 707 хил. лв. Към 30 юни дружеството има приходи от дейността за 30.561 млн. лв.- с 8.45% повече спрямо първото полугодие на миналата година. Приходите от продажба на продукция са 29.712 млн. лв., или 97.22% от общите приходи от дейността. Увеличените обеми на производство подобряват структурата на разходите за дейността и намаляват относителния дял на условно постоянните разходи за единица продукция, което води до по-добри финансови резултати.

Не по-малко известно е и дружеството Завод за хартия -Белово АД, което е основано още през 1900 г. За над 100-годишната си история предприятието успява да се наложи като един от най-големите производители на малограмажни хартии и произвежданите от тези хартии санитарно -хигиенни продукти в България и на Балканския полуостров. Основните видове хартии, които се произвеждат в завода, са тип ???Тишу” /рециклирана, целулозна и регулатор/, машинно гладка хартия, амбалажна хартия, пергамин и флутинг хартия, вълнообразен картон. Завод за хартия -Белово АД също е с основни чуждестранни акционери. След последното прехвърляне на пакет акции през септември тази година с най-голямо участие от 47.39% в капитала е Padilux S.A., Pabolux S.A. притежава 20.68%, SCA Hygiene Products Holding Gmbh - 28.42 на сто, а останалите акции от капитала на предприятието са собственост предимно на физически лица. Печалбата на Завод за хартия -Белово намаля силно до 541 хил. лв. за първите шест месеца на тази година в сравнение с 4.72 млн. лв. година по-рано.

Друго сериозно предприятие от този сектор, чиито акции се търгуват на БФБ- София, е Костенец -ХХИ АД, чиято дейност е насочена към производства на широка гама хартии и хартиени изделия. Дружеството произвежда основно санитарно - хигиенни хартии тип "Тишу", салфетки, тоалетна хартия, както и хартия за насипни продукти и материали. Около 80% от производствената програма са за износ. Основните акционери в това дружество са Марица 97 АД, което притежава 34.07 на сто от капитала, АКБ Актив АД и Тежка механизация ООД имат съответно по 28.78 и 14.39%. Къмпани билд комерс ООД държи 7.19%, а ХАД АКБ Корпорация е с 5.12 на сто участие. Нетната неконсолидирана загуба на Костенец -ХХИ за първите шест месеца на тази година е 262 хил. лв. срещу 26 хил. лв. за същия период на 2005 г. Дружеството има нетни приходи от продажби в размер на 6.708 млн. лв., или с 3.36 на сто повече спрямо шестмесечието на миналата година.

Едно от най-добрите дружества от структурата на Булгартабак Холдинг - Пловдив Юрий Гагарин БТ АД също спада към сектора на производителите на изделия от хартия и картон. В момента това дружество е едно от най-обсъжданите сред инвестиционната общност, защото на 3 октомври на БФБ ще се проведе смесен закрит аукцион за продажбата на 80.57 на сто от капитала му. Продажбата ще се осъществи чрез предлагане на два пакета. Мажоритарният пакет от 672 616, или 67% от капитала, може да бъде купен само изцяло, а от миноритарния /136 220 акции, или 13.57% от капитала на дружеството/ ще може да се купува и по една акция. След приключването на продажбите и това дружество може да се окаже с небългарски мажоритарен собственик.

За първите шест месеца на годината Пловдив Юрий Гагарин БТ реализира загуба от 156 хил. лв. при печалба от 1.65 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите от продажби на продукция на вътрешния пазар намаляват с 12% до 15.7 млн. лв., а тези на външния се увеличават с 63% до 1.7 млн. лв.

По-малко, но със сериозно присъствие на пазарите е и Велпа 91 АД - Стражица. Предприятието е пуснато в експлоатация през 1973 г., след няколко реконструкции в него са инсталирани модерни машини за производство на щанцовани опаковки. Закупено е и ново италианско оборудване за производство на велпапе. Основната дейност на дружеството включва производство на вълнообразен картон и опаковки - кашони от дву-, три- и петпластов картон, микровелпапе и опаковки от микровелпапе, транспортни опаковки тип ???Американски” луксозни опаковки. Мажоритарен собственик във Велпа-91 АД е Нореком ГМБХ-Импорт и Експорт - Германия, със 71.575 на сто, а Роуд дизайн ЕООД държи 15.42% от капитала. Неконсолидираната печалба на дружеството за полугодието намаля до 53 хил. лв. при 175 хил. лв. година по-рано.

Унипак АД – Павликени, също е дружество от този бранш, чиито акции се радват на добро търсене. Дружеството произвежда опаковки и е единственият производител на алуминиево фолио в страната, задоволяващ около 90% от вътрешното търсене. Собственик на 35.9% от капитала е Рейнхам -България ЕООД, а Северкооп Гъмза холдинг и Селена холдинг притежават съответно 26 и 26.08 на сто. Унипак има загуба от 25 хил. лв. за шестмесечието спрямо печалба от 608 хил. лв. за същия период на миналата година. Загубата се дължи основно на по-ниските приходи от продажби, които са 4.67 млн. лв. при 5.36 млн. лв. година по-рано.

Полиграфия АД – Пловдив, има дългогодишна история и е едно от водещите предприятия на българската полиграфия. Производствените мощности са разположени на територията на дружеството в Пловдив, като производството се извършва в три основни цеха: предпечатен, печатен и завършителен. Спомагателната дейност включва складово стопанство, транспортен отдел, енергомеханичен отдел и охрана. Пловдивското дружество отчете намаляване на загубата за първите шест месеца на годината до 95 хил. лв. спрямо 296 хил. лв. за същия период на 2005.

Акциите на последните две дружества от сектора хартия и картон - Екотаб /Рила Кардборд/ АД – Бараково, и Пиринхарт АД – Разлог, не се търгуват активно на БФБ -София, а самите дружества са с влошени резултати в последните години.

 

 


Търси за: лека промишленост | особености | стопанско значение | подотрасли | продукция | суровинна база | икономическа база | работна сила | инвеститори

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker