Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Курсова работа

Значение на технологиите за конкурентноспособността на България

2008 г.


Съдържание

 

 

1. Значение на технологиите за конкурентноспособността на България. 3

2. Фактори и индикатори за конкурентноспособност на технологичния сектор в България. 7

3.   Външноикономически лостове в подкрепа на технологичното развитие на страната. 10

Заключение. 22

Интернет адреси на документите, използвани в разработката: 23

 

1. Значение на технологиите за конкурентноспособността на България

 

Повишаването на конкурентноспособността на националната икономика, на отделните сектори и на фирмите е определяща предпоставка за постигане на икономически растеж, за справяне с конкурентния натиск в ЕС, за пълноценно участие в глобалното разделение на труда. Нарастването на конкурентноспособ-ността води до увеличаване на реалните доходи и жизнения стандарт.

В съвременните условия конкурентноспособността характеризира потенциала на нациите да постигат висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи. Такъв подход дава възможност да се издържи на предизвикателствата и изпитанията на свободните международни пазари. Конкурентноспособността означава способност на фирмите да произвеждат стоки с по-високи качествени параметри, които са в състояние да задоволяват взискателни потребители.

През последните години настъпват сериозни промени в международната среда, свързани с глобализацията на пазарите и либерализацията на търговията. Те водят до намаляване на значението на сравнителните преимущества от по-нисък порядък - евтина работна ръка, относително евтина електроенергия, наличие на суровини и материали. Все по-голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг – способността на страните да развиват високотехнологични производства, да произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Тези производства са потенциално конкурентни и могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници за постигане на растеж.

Промените в световната икономика доведоха до по-широко разгръщане на конкуренцията между фирмите, базирани в различни страни. Това налага всички държави (в т.ч. и България), както и отделните компании да приемат нови стратегии, които да им позволят да развият конкурентни предимства, основани върху познанието и иновациите.

Практиката на развитите страни категорично доказва, че през последните години детерминиращият фактор при формирането на конкурентноспособността на фирмите е технологичното развитие. То определя и основните предизвикателства, с които се сблъскват компаниите. На първо място успешно развиващите се фирми са заинтересовани да съкратят драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара. Друга тенденция, която се очертава произтича от сегментацията на пазара. Потребителите стават все по-взискателни и това обстоятелство принуждава фирмите да търсят оригинални иновационни решения, за да отговорят на специфичните изисквания на потребителите. И третото предизвикателство произтича от самото естество на конкуренцията, силно доминирана от технологичните възможности. В условията на динамично развиваща се практика на поддоставчици фирмите трябва да покажат специфични технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големи консорциуми и международни компании. Трите тенденции не са взаимно изключващи се - те се съчетават и преплитат. Комбинираното им действие принуждава фирмите да се съобразяват с тях.

Тези предизвикателства определят решаващата роля на иновативния потенциал и високите технологии за повишаване на конкурентноспособността на фирмите и на икономиката като цяло.

Участието на България в докладите за конкурентноспособност на Световния икономически форум позволява да се направи сравнителен анализ на позициите на страната с конкурентните позиции на някои държави от Централна и Източна Европа /преди всичко страни от първата вълна за присъединяване към ЕС/ и да се очертаят конкурентните предимства и недостатъците на българската икономика. Възможно е също така да се направи сравнение с предходната година и да се посочат показателите, по които България е подобрила позициите си.

Класирането на България в общия рейтинг за конкурентноспособност не е благоприятно. Основната причина за това е свързана с негативните позиции на страната по отношение на иновативния потенциал и технологичното развитие. Този фактор има най-голяма тежест при формирането на оценката за конкурентноспособност и определя потенциала на страните да генерират икономически растеж и да постигат по-висока производителност.

Негативните позиции по отношение на технологичното развитие още веднъж дават основание да се постави акцент върху възможностите за подобряване на средата за развитие на сектора на високите технологии в България и потвърждава актуалността на настоящия проект.

Независимо от това как се осъществява технологичното развитие - било то чрез иновативен подход /т.е. страните сами генерират иновации/ или чрез трансфер на съвременни технологии отвън, резултатът е един и същ – по-висока производителност и по-висока конкурентноспособност. Прави впечатление, че именно по отношение на технологичното развитие България изостава чувствително в сравнение със страните от Централна Европа - Унгария, Чехия, Полша, Словакия, както и от някои съседни страни каквито са Турция и Гърция. Тези държави не притежават достатъчен потенциал сами да създават иновации, но са значително по-напред от България по отношение на успешния трансфер на високи технологии отвън и внедряването им в практиката. Това определя и значително по-доброто класиране на повечето от тези страни по отношение на технологичното развитие и на общата конкурентноспособност. По фактора “Технологично развитие” Полша е 16-та, Унгария – 19-та, Чехия – 35-та, Словакия – 41-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция прави впечатление, че тя е на 28 място, Гърция е 39-та.


Фигура 1 Технологично развитие - ранг на конкурентноспособността 2000[1]г.

Източник: The Global Competitiveness Report 2000, World Economic Forum


Фигура 2 Трансфер на съвременни технологии отвън и внедряването

им в икономиката - ранг на конкурентноспособността 2007 г.

Източник: The Global Competitiveness Report 2007, World Economic Forum

Повечето от посочените страни и преди всичко Полша, Унгария, както и Турция провеждат агресивна политика при абсорбирането на съвременни технологии отвън и успешното им внедряване в практиката. Тази политика безспорно им носи успех в повишаването на конкурентноспособността.

Факт е, че в основата на съвременните конкурентни икономики е иновативният потенциал и технологичното развитие. Факт е и обаче, че българските компании залагат в своите стратегии преди всичко на по-ниските разходи, основани върху евтина и сравнително квалифицирана работна сила, както и относително евтини суровини. Фирмите в страните, начело в класацията за конкурентноспособност залагат преди всичко на диференциация на продуктите, основана върху съвременен дизайн и технологии и високо качество на услугите и обслужването. По фактора оценяващ иновациите България е на 49-то място, Полша е 39-та, Унгария – 32-ра, Чехия – 40-та, Словакия – 29-ва, докато България е едва 56-та. Ако обърнем поглед към някои съседни страни – например Турция прави впечатление, че тя е на 37-мо място, Гърция е 45-та.

 


Фигура 3 Иновации - ранг на конкурентноспособността 2007 г.

Източник: The Global Competitiveness Report 2007, World Economic Forum

Когато говорим за предимствата, които България притежава – те са именно по отношение на работната сила –това е факторът, по който страната заема най-предни позиции. Става дума за сравнително доброто равнище на образование в училищата, известна гъвкавост на пазара на труда и т.н. Но евтината работна сила като фактор за конкурентноспособност е нетрайно, променливо предимство, което отстъпва на другите фактори и преди всичко на иновациите и технологиите.

Обобщените изводи от анализа на настъпилите през последните две години изменения показват, че България има по-добри постижения по отношение на отвореността на икономиката, която е либерализирана в значителна степен, качеството на работната сила и финансовата система. Негативните изменения са свързани с технологичното развитие, някои елементи на държавното управление и институциите.

2. Фактори и индикатори за конкурентноспособност на технологичния сектор в България

 

Въз основа на индикаторите коментирани в настоящата глава могат да се изведат някои ключови тенденции за технологичното развитие в България. Тези тенденции имат противоречив характер, но като цяло може да се каже че въпреки сравнително ниските показатели на България съществуват възможности за развитие на технологиите. Като основни изводи могат да се посочат:

Силни страни

- Висококвалифицирани специалисти

- Добра транспортна инфраструктура

- Сравнително добра инфраструктура по отношение на фиксираните телефони

- Тенденция към създаване на нови гъвкави институти и фирми насочени към научни изследвания

Слаби страни

- Малки разходи за НИРД на фирмено ниво

- Слабо сътрудничество м/у университетите, научните организации и бизнеса

- Големите научни институти са в затруднено положение

- Ниска наситеност с мобилни телефони

- Слабо разпространение на Интернет

 

Възможности

- Много добро образование

- Предстоящо демонополизиране на телекомуникационния пазар в България

- Бизнеса осъзнава необходимостта от НИРД и технологичен трансфер, като средства за повишаване на конкурентноспособността си

 

Заплахи

- Образованието не е практически насочено и липсва материална база за информационни и комуникационни технологии

- Наличие на държавни монополи в инфраструктурата на страната

- Ниско ниво на разходите за НИРД, отнесени към БВП

- Ниско технологично ниво на икономиката като цяло

 

От горепосочената таблица може да се види, че до този момент за повечето слаби страни и заплахи за конкурентноспособността на технологичната конкурентноспособност на България съществуват позитивни тенденции при силните страни и възможностите, които да им се противопоставят. За да се подобри конкурентоспособността е необходимо да се ускорят положителните тенденции и да се вземат сериозни мерки за излизане от негативните

През последните десет години много от водещите български институти не можаха да се адаптират към пазарната среда и дейността им като центрове за НИРД постепенно замря. През този период пазарът на услуги в НИРД претърпя съществени изменения:

Поради финансови ограничения в условията на валутен борд и децентрализация на отрасловата структура на икономиката държавните поръчки за такава дейност са намалени до критичен минимум.

Големите по размер бивши отраслови научни институти, характеризиращи се с високи постоянни разходи, тромаво управление и остаряла материална база, не могат да оперират ефективно в условията на специализирани поръчки от частния сектор и нарастващата конкуренция от страна на утвърдените чужди консултантски и проектантски компании.

В момента повечето поръчки за изследвания идват по линията на международни спонсори, които предпочитат да работят със западни консултанти и в повечето случаи българските институти се включват само като подизпълнители.

Заражда се ново поколение малки компании и научни организации, създадени от водещи специалисти в съответната област. Основателите им в много от случаите са утвърдени експерти с дългогодишен опит в съответната област, които са се отделили от големите научни и проектантски институти. Тези нови звена в по-голямата степен се характеризират с гъвкаво управление, иновативно мислене и предприемачески дух, но все още са в начална фаза на растеж

Пазарът на продукти и услуги в областта на НИРД се ориентира все повече към приложните изследвания, целево спонсорирани от външни фирми и организации, за сметка на осъществяваните в близкото минало фундаментални изследвания финансирани от държавния бюджет.

За постигане на бърз и стабилен икономически растеж България трябва да изгради модерна и надеждна информационна и комуникационна мрежа, както на ниво правителствени институции, така и на микро равнище. Безспорно основна роля в този процес ще играят интернет комуникациите, които само допреди броени години бяха характеризирани като “високи технологии”, а сега вече за тях се говори просто като инфраструктура, т.е. те не са “технологична”, а “задължителна” предпоставка за съвременен бизнес и начин на живот.

Погледната сама за себе си би могло да се твърди, че България се развива добре в областта на информационните и комуникационни технологии с ръст на определени показатели свързани с Интернет и мобилните комуникации от порядъка на десетки проценти. В същото време ранга на България по тези показатели в повечето случаи се влошава, което показва, че информационните технологии в България се развиват по-бавно в сравнение с останалите страни.

България разполага със значителен човешки ресурс за развитие на информационните технологии, както и с установени традиции за това. Поради тази причина развитието на Интернет комуникациите и бизнес средата за България по-скоро би трябвало да се разглежда като възможност за бъдещ растеж отколкото ниските показатели да се смятат за заплаха. Разбира се за да се използва тази възможност и тя да не се превърне в заплаха са необходими усилия превишаващи тези на другите Европейските страни.

Добра предпоставка за растеж на информационните технологии е и добре развитата телекомуникационна инфраструктура. По наситеност на телефонни постове и задоволяване на търсенето на нови постове България заема добри позиции сред страните от централна и източна Европа. По тези показатели страната изпреварва Полша, Русия, Словакия, Турция и Украйна като наситеността на стандартни телефони на 100 човека е близка до тази в Унгария. В допълнение може да се каже, че телефонната мрежа в България текущо се осъвременява, като се прилагат модерни цифрови технологии свидетелство за което е и високата степен на цифровизация на мрежата, с изключение на селищния пренос и селищната комутация.

 

3.     Външноикономически лостове в подкрепа на технологичното развитие на страната.

 

Външноикономическите лостове на страната по отношение развитието на технологичната политика са свързани със следните по-важни моменти:

- сключване на двустранни и многостранни споразумения за обмен на кадри и специалисти в отделните технологични изследвания, привличането на външни специалисти; споразумение за избягване на двойното данъчно облагане и други;

стимулиране на износа на нови технологии към други страни;

- стратегия за привличане на чуждестранни инвестиции в сектора на високите технологии; използване на пазарни и икономически стимули – аутсорсинг; франчайзинг, привличане на ноу-хау и т.н. избор на външни нискорискови източници за финансиране на технологичните области.

Активизиране на инвестиционно и иновационно развитие на индустрията

За анализа на технологичното развитие в България трябва да се отбележи, че 23 на сто от очакваните инвестиции за 2008 г. са предвидени за механизация и автоматизация /13 %/ и за въвеждане на нова технология /10%/. Понижил се е делът на инвестициите за механизация и автоматизация на съществуващия производствен процес, които според предходната анкета от април са били с най-голям очакван темп на нарастване на номиналния обем спрямо 1999 (по приблизителна оценка - трикратно, което се дължи главно на частния сектор). В резултат на това очаквано увеличение относителният дял на този тип инвестиции за 2007 е възлизал на 26,3% общо за отрасъл Промишленост. Позитивна промяна има в дела на очакваните инвестиции за въвеждане на нова технология - за 2007 г. е 5 на сто, а за 2008 се очаква той да нарасне на 10 на сто.

На въпроса за факторите, ограничаващи инвестиционната активност с най-голяма тежест се посочват високите цени на инвестиционните стоки – 49% дял[2] от предприятията в промишлеността. При частните промишлени фирми високите цени на инвестиционните стоки (57% - дял от предприятията) и недостатъчни гаранции за кредит (40%) са основните затрудняващи фактори за инвестиционната им активност. Част от предприятията са посочили в обясненията си на ред “други” причините: високи лихвени проценти на кредитите, висока данъчна тежест, непризнаването на инвестициите като преки разходи, недостатъчна банкова подкрепа, ограничена покупателна способност на населението, затруднения при прогнозирането на пазарната конюнктура и др. Под 10 на сто от предприятията са посочили “технически причини” като фактор, ограничаващ решенията за инвестиции през 2008 година.

Тези резултати биха могли да се интерпретират най-общо като наличие на технически възможности и недостиг на финансиране за осъществяване на по-активна инвестиционна програма в промишлеността, в частност с високотехнологична насоченост.


Таблица 1 Фактори, ограничаващи решенията за инвестиции в промишлеността през 2007 година (Относителен дял от предприятията - %) [3]

 

Общо

Добивна

Преработ-ваща

Електро- енергия, газ и вода

Обществен сектор

Частен сектор

 

Недостатъчно търсене на продукцията

18.5

43.2

19.5

3.3

14.1

20.4

 

Високи цени на инвестиционните стоки

49.1

35.5

53.9

29.2

26.8

57.3

 

Недостатъчни гаранции за кредит

36.5

24.2

41.8

13.7

18.5

40.4

 

Недостатъчни печалби

32.7

49.2

25.7

62.9

48.1

24.6

 

Опасения от задлъжнялост

14.1

18.8

13.9

13.1

11.3

14.9

 

Технически причини

7.7

1.1

8.2

7.4

10.1

6.5

 

Други

7.2

1.9

6.4

13.9

12.3

8.6

 

Данни: НСИ и ИТ; 2007 г.

Постигнатата и поддържана макроикономическа стабилност в страната стимулира инвестиционната активност на бизнеса. Като цяло инвестиционните разходи у нас, в т.ч. и в индустриалните фирми, нарастват след 1998 г. Тази поло- жителна тенденция обаче е значително по-силно изразена в други сфери и отрасли на реалната икономика в сравнение с индустрията.

Изоставането на индустрията в технологичното и техническото обновление на производството спрямо страните от Европейския съюз продължава да е голямо

Последиците от него върху конкурентоспособността са известни. Активизирането на инвестициите и иновациите става възлов проблем в развитието на индустрията предвид качеството им на основен конкурентообразуващ фактор.

Определено трябва да се подчертае, че водеща роля, място и отговорност в решаването на този проблем имат фирмите, респ. техните собственици, мениджмънт, персонал. Първостепенна задача на фирмено равнище е качественото усъвършенстване на мениджмънта на инвестициите и иновациите, разработването на иновационни стратегии, портфейли от иновационни проекти, механизми за партньорство между фирмите, както и между фирми и научни организации.

С изключение на сравнително тесен кръг предимно големи индустриални фирми, останалите фирми нямат “писани” иновационни стратегии. По-голямата част от фирмите не разполагат и с професионално подготвени специалисти в тази област, т.е. ресорът не е изграден професионално-кадрово на фирмено равнище.

Насоките могат да се търсят в една по-обща държавна политика насочена към:

♦ Първо, по-голямата част от индустриалните фирми имат твърде ограничени вътрешни натрупвания. Вътрешните фирмени източници, каквито са амортизациите и неразпределената печалба, са крайно недостатъчен ресурс за осъществяване на належащи инвестиционни и иновационни проекти във фирмите.

♦ Второ, дори при оптимално използване на наличните ресурси (първичните фактори на производство), индустриалните ни фирми не са в състояние или трудно могат да увеличат конкурентоспособността си, вкл. поради тенденцията за загуба на конкурентните предимства на първичните фактори.

♦ Трето, финансирането от банките на иновационни проекти е и ще бъде затруднено предвид рисковете за самите банки от подобни проекти (особено за иновации в ресурсоспестяващи технологии; в обновяване на технологии, в подобряване на условията на труд и ефективна защита на околната среда и др.).

Инвестиционното подпомагане на фирмите от страна на държавата е наложително, но то има множество ограничители. Без да навлизаме в цялост в проблематиката на инвестиционната политика на българската държава и възможностите за повишаване на нейната ефективност, ще откроим насоки, адресирани предимно към индустрията.

♦ Разработване на стратегии за развитие на индустриалните сектори с ясни приоритети и подкрепящи ги програми в средносрочна перспектива.

Определено може да се посочи, че подобни програмни документи, разработени съвместно с бизнеса, са и предпоставка за: стимулиране навлизането на чуждестранни инвеститори и инвестиции; по-успешно и целево насочване на средства от създадени фондове в страната и от програми на ЕС; по-добри ориентири и гаранции за банковите и небанковите финансови институции по отношение на отпускането от тях на инвестиционни кредити.

♦ Действена подкрепа от държавните институции за разширяване на производственото и научно-техническото коопериране и сътрудничество между български индустриални фирми и чуждестранни партньори – лидери в съответен индустриален сектор.

Подобно сътрудничество и коопериране е предпоставка за инвестиционно-иновационно обновление на български фирми от индустрията. Успешното коопериране може да води включително до последващо участие на чуждестранния партньор в собствеността на българската фирма.

♦ Осигуряване на по-добро държавно регулиране на веригата от връзки между “обективни потребности от иновации и инвестиции в индустриалните фирми – нисък иновационен потенциал на фирмите – неблагоприятна научно-техническа среда за фирмите”.

♦ Засилване ролята на създадените с международно участие инвестиционен фонд и иновационен фонд в две направления:

- привличане в двата фонда на международни и български инвеститори за увеличаване ресурса на фондовете и подобряване на тяхното управление;

- параметриране на сферите за инвестиции и иновации за финансиране от двата фонда на програмен подход за проекти и индустриални продукти с пазарен потенциал.

♦ Облекчаване на достъпа до финансиране на инвестиции и иновации в индустрията чрез международни програми, в т.ч. рамковите програми на ЕС. Основаване на облекчения достъп до финансиране на:

- разработени в диалог и сътрудничество с индустриалния бизнес програми (в случая за приоритетни иновационни и инвестиционни проекти);

- доказателства за пазарен потенциал и конкурентни предимства на проектите;

- конкурсен принцип при кандидатстването за финансиране.

Системата от подцели на държавната политика в областта на технологичното развитие на бизнеса – част от тях в качеството им на основни източници за технологичен растеж, може да обхване следните подцели:

1. Постигане качество на бизнессредата, в която оперират технологичните фирми, съответстващо на стандартите за нормална пазарна бизнес среда в Европейския съюз.

2. Активизиране прехода от ресурснообусловен етап на развитие на технологиите към инвестиционно и иновационно ориентираните етапи на развитие.

3. Активизиране на научноизследователската и развойната дейност и на изследванията за реално и целево обслужване на иновативни процеси в индустрията.

4. Осигуряване чрез образователната система и системите за обучение и развитие на добре образовани и специализирани човешки ресурси за индустрията на 21. век (в т.ч. за всички равнища и категории персонал), а така също предпоставки и условия за обновяване на кадрите и професионалното им обогатяване.

5. Изграждане на национална информационна система и мрежа (в т.ч. за външноикономическа информация) и осигуряване на т.нар. “сигнализиращо-консултиращи функции” спрямо бизнеса и фирмите за успешно моделиране на бизнес стратегии, тактики и управленски решения.

6. Активизиране на навлизането в индустрията (съществуваща и нова) на световни компании – лидери в производството на индустриални продукти, и особено навлизането им в индустриални сфери, където България има конкурентни предимства.

7. Насърчаване и значително увеличаване на износа на високо технологични продукти, в т.ч. на основата на индустриална експортна стратегия като компонент на националната експортна стратегия.

Роля на външнотърговската политика за ефективната търговия с високотехнологични продукти

България е малка страна с незначителен вътрешен пазар за високотехнологични продукти, имащ малки шансове за оцеляване без широк достъп до международните пазари. Развитието на високи технологии и повишаването на конкурентноспособността на националната икономика в много голяма степен зависи от режима на външната търговия и митническите такси. Това означава, че се нуждаем от стабилна и предсказуема външнотърговска политика, постоянна либерализация на външната търговия, намаляване на митническите таксови и други пречки, нови договори за допълнителни търговски концесии по двустранни и многостранни споразумения (понастоящем, над 60% от българската външна търговия се осъществява по свободни търговски условия). Всичко това има за цел да увеличи ефикасността на производството и конкурентноспособността на българските стоки. Когато националната икономика е отворена към световната икономика чрез адекватна външнотърговска политика, това дава възможност на българските производители да работят в конкурентна среда и ги кара постоянно да подобряват качеството на продукцията си.

Аутсорсинг. Аутсорсингът е стратегия, която компаниите използват, за да прехвърлят чрез договор свои несъществени и второстепенни дейности към високоефективни партньори, които са специализирани в тази дейност. Аутсорсинга е ефективно бизнес решение поради четири безспорни причини: експертни знания и умения в областта, която е обект на аутсорсинг, икономии от мащаба, по-бърз достъп до пазара и по-ниски разходи. Чрез прехвърлянето на второстепенни функции към фирма изпълнител, една компания би могла да обслужва клиентите си по-добре със същите или с намалени ресурси, като едновременно успява да се концентрира върху същинските си основни дейности[4].

След като една компания се установи в определена бизнес сфера, тя не е задължително експерт във всички съпътстващи дейности, в модерните подходи за обслужване на клиента и осигуряване поддържането на дългосрочни и лоялни отношения. Затова много компании се обръщат към външен партньор в някои области от своята дейност. Оперативното обслужване на клиента е най-добро, когато се извършва от специализирана компания с дългосрочен опит в тази сфера. Така компанията, която прехвърля дейността, концентрира усилията си върху растежа си и подобряването на предлаганите от нея услуги и продукти. В допълнение аутсорсинг партньорът би могъл да намали разходите по извършване на прехвърлената дейност чрез подобрена организация и икономии от мащаба, като разликата в разходите е особено забележима, когато дейността се прехвърля в страна с по-ниска цена на труда.

В управлението на организациите все повече започва да се прилага аутсорсингът като успешна бизнес практика. Днес на аутсорсинг подлежи всичко – дейности, процеси и хора. Тази практика навлиза и в България, макар и с по-бавни темпове. Успешно се развива и аутсорсингът на дейностите и процесите в областта на управлението на човешките ресурси.

Основната теза на аутсорсинга е: „Всяка функция, която не е основна за организацията, се предава на външен специалист в дадена сфера за осъществяване[5]. България е сред водещите в ИТ сектора.

Алтернативни източници на финансиране – фондове за рисков капитал. Фондовете за рисков капитал с оглед на спецификата и динамичността на компаниите от технологичния сектор са изключително подходящ източни на финансиране. Световната практика показва , че именно рисковото финансиране е в основата на бума на технологичния сектор през последното десетилетие. В България присъствието на такива фондове е все още доста ограничено. В настоящия момент в страната оперират Black Sea Fund, ECM-Fund, Caresbac-Bulgaria, EuroMerchant Balkan Fund и Global Finanse. Изброените фондове инвестират в joint-ventures, като обичайната инвестиция е между 0,5 и 6 милиона долара.Изключение прави Caresbac-Bulgaria, чиито инвестиционен таван е 350 000$. Рисковите фондове започнаха своята дейност в страната след въвеждането на валутния борд, но все още тяхната роля във финансовата система е много малка. Инвестициите им са основно насочени към леката, хранително –вкусовата промишлености, а в технологичния сектор – към IT компаниите. Могат да се откроят няколко основни причини за ниската активност на рисковите фондове :

-         продължаващото преструктуриране на реалния сектор;

-         ниската пазарна капитализация на компаниите;

-         разлики между националните и международните счетоводни стандарти;

-         утежнен данъчен режим за този вид инвестиции.

Финансирането на високотехнологични предприятия, включително и нововъзникнали чрез рискови фондове е особено перспективно и подходящо. Фирмите с подчертан иновативен характер биха намерили по този начин както финансиране, така и достъп до управленско know-how, модерен маркетинг и нови пазари.

Българската конкурентноспособност зависи от превръщането на българските отличителни и ценни качества в такива, на които конкурентите трудно могат да подражават. Такива отличителни качества в съвременната икономика все повече стават знанието, уменията и творчеството, а не традиционните фактори като земя и други естествени ресурси.

Този процес трябва да се оглави от частния сектор - главният създател на богатство - чрез инвестиции в развитието на нови производства, изследователска дейност, информационни технологии и умения. Правителството следва да играе решаваща роля във формирането на способности от които България се нуждае за да може да се конкурира: укрепване и засилване на способността на България за иновации и рисково инвестиране в областта на познанието, особено в науката и инженеринга, усъвършенстване уменията и способностите на работната сила, включително чрез повишаване на образователните стандарти, подпомагане на бизнеса в използването на информационните технологии и научно-развойна дейност, както в страната така и в чужбина.

Иновациите заемат централно място в творческия процес в икономиката и в съдействието за постигане на икономически растеж, като повишават производителността и създават работни места. Предприемачите усещат възможностите и предприемат риска от несигурност в разкриването на нови пазари, разработката на продукти и развитие на иновационните процеси. В икономика, движена от знанието този процес е даже по-решаващ, както за дребния, така и за крупния бизнес. Правителството вече си е поставило за цел да обезпечи подходящия макро-икономически и данъчен климат за да помогне на хората да развият предприемачески умения и да премахне бариерите пред растежа. Темпът на иновации означава непрестанно обновяване на конкурентоспособните предимства. България се нуждае от повече рискуващи хора, които бързо превръщат идеите в продукти и бизнес. България се нуждае от повече отрасли с голям растеж. Колкото се може повече хора трябва да умеят и да имат подкрепата да започнат, управляват и увеличават бизнеса - независимо млади или стари, мъже или жени и без разлика на етнически произход или местожителство.

Властите могат да подкрепят процеса на иновации по различен начин. Рамковите условия като системата за образование и обучение, инфраструктурата, законовата среда и макроикономическата политика са важни за съдействието на иновациите. Двата най-целенасочени инструмента на тази политика, обаче са научно-развойната дейност, субсидирана от държавата и данъчните стимули. Данъчните стимули имат “хоризонтален” характер, тъй като се ползват от всички фирми съгласно точни критерии. Научно-развойната дейност, субсидирана от държавата има по-скоро “вертикален” характер, тъй като тя е избирателна, насочена към подбрани от правителството проекти, както за неговите собствени нужди, така и в подкрепа на индустрията.

Един от важните данъчни стимули за научно-развойната дейност и новите технологии в страните от Европейския съюз е специалното данъчно стимулиране на инвестиции в този вид активи.

Насоките на действие за повишаване конкурентоспособността на българската технологична индустрия и производство чрез финансови и външноикономически лостове са:

•          Създаване на звено за секторни икономически анализи, което да следи за здравето на българската индустрия и да изготвя на регулярна база (месечно и тримесечно) информационни продукти (бюлетини), съдържащи най-важните секторни статистики, финансови показатели и коментари към тях, очертаващи тенденциите в развитието на отраслите и анализиращи причините за тези тенденции, които да служат за взимане на адекватни и навременни икономически решения както от правителството, така и от всички икономически субекти в България;

•          Структурно усъвършенстване на институциите за насърчаване на износа. Развитие на предлаганите от тях продукти и услуги. Подобряване на координацията между институциите за формиране на единна “експортна инфраструктура”:

- Подбор на високо квалифицирани и мотивирани кадри в държавите институции;

- Подобряване на координацията между Министерство на икономиката, Агенцията за експортно застраховане, Насърчителна банка, Центъра за насърчаване на износа и всички неправителствени организации имащи отношение към икономическата активност на страната;

- Създаване на действаща институция (агенция) за насърчаване на търговията, ориентирана към нуждите на българските износители и потребностите на националната икономика;

- Подобряване на работата на службите по търговско-икономически въпроси за максимално ефективна реализация на експортния потенциал на българските производители и на възможностите за инвестиране в страната;

- Създаване на български бизнесцентрове в страните, водещи търговски партньори, с цел представяне на българския експортен потенциал;

•          Провеждане на целенасочена държавна политика в областта на информационното осигуряване на износители и производители и популяризиране на българската продукция на външни пазари:

- Създаване на публичен регистър на водещи международни прояви;

- Развитие на комуникационната система за предоставяне на информация към бизнеса от страна на държавната институционална рамка;

- Развитие и поддръжка на информационни и маркетингови бази данни, обучение на експертен персонал;

- Създаване на интегрирана информационна система относно преференциалните договорености и степента на изпълнение на  договорените квоти по отделни страни;

- Въвеждане на национална информационна система за външната търговия, свързваща митнически служби, националната статистика, данъчни служби, както и осъществяване на обмен на информация със съответните звена в страните, които са главни външнотърговски партньори на страната;

•          Постоянен диалог с бизнеса за подобряване достъпа на българските стоки до външни пазари

- Разширяване на сферата на нормативни актове в областта на митническото и данъчно законодателство със задължително тълкуване от компетентното ведомство с цел облекчаване на производствената и външнотърговската дейност на фирмите;

- Усъвършенстване и доразвиване на механизмите за финансова подкрепа на износа в областта на експортното застраховане и кредитиране – увеличаване степента на държавни гаранции (промени в Закона за експортното застраховане с цел  разширяване на функциите на БАЕЗ като гарант по експортните кредити);

- Развитие на продуктите за финансова подкрепа на износителите (разработване на програми за стоково-кредитни линии за насърчаване на износа);

•          Създаване на ясни правила от страна на държавата за инвестиционна дейности и за стимулиране на местния и чуждестранен капитал:

- Предприемане на мерки за облекчаване на режима на установяването на чуждестранни лица;

- Развитие на пазара на земята и предоставяне на възможност на чуждестранни лица да закупуват земя;

- Намаляване на регистрационни режими и лицензионни процедури за осъществяване на стопанска дейност.

•          Договаряне на нови области на техническо сътрудничество и развитие на проекти и програми за укрепване на пазарната икономика, засилване на конкуренцията, модернизация на пазара, развитие на стабилни производствени процеси, по-нататъшното развитие на свободната пазарна инициатива, укрепване на демократичното гражданско общество и изпълнение на критериите за членство в ЕС;

•          Доизграждане на договорно-правната рамка на икономическите отношения с предимство на спогодбите за икономическо сътрудничество, за избягване на двойното данъчно облагане, за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, за сътрудничество в областта на стандартизацията и метрологията, изграждане на зони за свободна търговия;

Българската технологична индустрия ще функционира във все повече интернационализираща се и глобализираща се икономика, а това извежда качествено нови изисквания към фирмите, техните собственици и мениджмънт. Досегашната ориентация (успешна или не особено успешна) на нашите фирми към печалба, идваща от мащаба и обема, постепенно и дори бързо следва да се преосмисли към печеливша дейност, основана на непрекъснато откриване на нови връзки между “решения във фирмите и нужди на потребителите”. От една страна, в световен (или европейски) мащаб е налице свръхпроизводство на индустриална продукция, а от друга – иновативните процеси в европейски и други индустриални страни са значително по-активни, по-интензивни. В този смисъл у нас е необходимо увеличаване на дела на т.нар. “високостойностни предприятия” в индустрията, а това е свързано с кръг от действия и на държавата, и на фирмите, които да намерят място в индустриалната политика на страната.

Много е важна ролята на държавата за осигуряване на устойчив икономически растеж е да създаде среда, която да стимулира компаниите да изграждат корпоративната си стратегия за конкурентоспособност на базата на дългосрочни технологични предимства, а не за сметка на експлоатация на временните характеристики на пазарната среда. Само по такъв начин България ще си осигури място сред развитите страни и ще стане привлекателен център за инвестиции.

Анализът на технологичното развитие на България показа негативните тенденции в технологичния сектор до голяма степен се пречупват и се наблюдава известно подобряване на технологичната среда. За съжаление, от една страна, то идва след дълги години спад или изоставане на българската икономика в технологично отношение, а, от друга, не може да се свърже със значителни инициативи на държавата в трите основни елемента за постигане на жизнеспособна икономическа среда, осигуряваща устойчив растеж: иновации, технологичен трансфер и улеснено създаване на нов бизнес (вкл. финансиране, фискална тежест, административни бариери и др.). Оживлението в технологичните отрасли дава основание да се смята, че активната политика в технологичното насърчаване би дала допълнителен тласък на технологичното развитие на България в три основни направления:

* По-висока конкурентоспособност на икономическите субекти в страната и привличане на нови инвестиции в технологични производства и услуги.

* По-висока заетост на висококвалифицирани специалисти в промишлеността и услугите, а оттам - намаляване на "изтичането на мозъци".

* Постигане на устойчив икономически растеж.

 

Заключение

 

Изводите от анализа на технологичното развитие на България са свързани с основните насоки за подобряване технологичното развитие на отделните сектори в страната. В тази насока от значение са както вътрешните механизми за повишаване на конкурентноспособността на отделните предприятия в секторите промишленост, търговия, услуги, но така също и външноикономическите лостове за насърчаване технологичното развитие на страната чрез стратегии за международно сътрудничество, данъчно облагане, активна инвестиционна политика; стимулиране на обмена на кадри и трансграничното обучение на специалисти; насърчаване на износа на технологии, изграждане на държавна политика и стратегия за насърчаване развитието на технологичните отрасли. Необходимо е по-тясно сътрудничество между трите сфери на информационното общество, високите технологии и научните изследвания и науката. За постигане на нужната интеграция е необходим координиращ орган, който да синхронизира работата в различните области. Неговата ефективност зависи пряко от участниците и трябва да се намери балансът между отделните министерства, бизнеса, научните институти и неправителствения сектор. Такава координация не само ще подобри ефективността на изпълнението на националната стратегия, но ще направи и самата стратегия по-разбираема за частния сектор. Поради специфичното и динамично развитие на фирмите в технологичния сектор фондовете за управление на рисков капитал са изключително подходящ източник на финансиране. Международната практика показва, че финансирането с рисков капитал е в основата на разцвета на технологичния сектор през последното десетилетие. Присъствието на такива фондове в България все още е много ограничено.

В заключение може да се каже, че предложените насоки за създаване на благоприятна среда за технологично развитие ще бъдат ефективни само ако се прилагат комплексно и взаимосвързано, като се въздейства едновременно върху фискалните и финансовите условия, върху подпомагането на модерния технологичен маркетинг и мениджмънт и най-вече върху устойчивото развитие на човешките ресурси.

Интернет адреси на документите, използвани в разработката:

 

1.      Макрорамка за стимулиране на технологичното развитие на България - варианти за политика;

2.      http://www.ced.bg/bg/projects/project11/documents1/ins_tpbg.pdf

3.      Резюме на анализ на технологичното развитие на България

4.      http://www.ced.bg/bg/projects/project11/calendar1/confer/ShortSWOTbg.doc

5.      Анализ на технологичното развитие на България;

6.      http://www.ced.bg/bg/projects/project11/documents1/toc_1.htm

 



[1] Източник: The Global Competitiveness Report 2000, World Economic Forum

[2] Претеглен дял - отговорите на предприятията са претеглени с размера им по оборот.

[3] Претеглен дял. Сумата от процентите надхвърля 100, тъй като предприятията са посочвали повече от един фактор, ограничаващ инвестиционната активност.

[4] Аутсорсинг е английска дума, която поради своята точност и същевременно специфичност трудно може да бъде преведена и затова английският термин се използва в управлението на организациите и у нас. Съставен е от две думи: outside – външен, и resource – ресурс, и означава използването на други, нефирмени източници за извършване на някои необходими дейности. В практиката обикновено се изразява в дългосрочно делегиране на някои дейности на външен изпълнител или консултант, като едновременно се прехвърля и отговорността за качеството на тези дейности. Еднозначно можем да кажем, че аутсорсингът е делегиране на части от повтарящи се, редовни, странични дейности извън фирмата (от вътрешнофирмени в специализирани структури) и съсредоточаване върху собствените предприемачески проекти и дейности. Ако прехвърлените дейности са част от основните процеси  на компанията и ако временно се наемат хора за тях, не става дума за аутсорсинг, а за т.нар.  временна, преходна помощ (доц. д-р М. Харизанова УНСС , катедра „Управление” аутсорсинг: ЕСТЕСТЕСТВЕНИЯТ ИЗБОР ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ).

 

[5] доц. д-р М. Харизанова УНСС , катедра „Управление” аутсорсинг: ЕСТЕСТЕСТВЕНИЯТ ИЗБОР ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ


Търси за: конкурентноспособност | фактори индикатори | технологично развитие страната

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker