Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

Проектиране на жп линия с тунел

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 4

ГЛАВА І: 5

ПРОЕКТИРАНЕ НА ЖП ЛИНИЯТА В ДВА.. 5

ВАРИАНТА.. 5

1. Тягови изчисления. 5

1.1. Определяне теглото на влака. 5

1.2. Определяне дължината на товарния влак. 8

1.3. Определяне на граничната стойност на наклона, при който влакът може да тръгне от място. 8

2. Трасиране на ЖП линията. 9

2.1. Теоретично трасе. 10

2.3. Избор на радиус на хоризонталните криви. 11

2.4. Елементи на хоризонталните криви. 11

3. Надлъжен профил на линията. 12

4. Определяне мястото, видът и главните размери на водоотводните съоръжения  14

4.1. Определяне на строителната стойност на водостоците. 16

5. Определяне строителната стойност на линията. 18

5.1. Земни работи - изчисляване на разходите по уедрени показатели. 18

5.2. Стойност на земните работи. 24

5.3. Дължини на проектираните два варианта на ЖП линията. 25

6. Определяне диаграмите на ускоряващи и задържащи сили. 26

7. Определяне на експлоатационните разходи. 28

7.1. Определяне на разходите на електроенергия годишно. 29

8. Сравнение на двата варианта - по технически показатели. 31

9. Икономическо сравнение. 32

ГЛАВА ІІ: 34

ГЕОДЕЗИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ. 34

1. Видове геодезически работи при проектирането и построяването на тунели  34

2. Трасиране на тунелната ос под земята. 35

3. Трасиране на тунел в крива. 36

ГЛАВА III 38

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО НА І-ВИ УЧАСТЪК НА ТУНЕЛА   38

1. Времетраене на отделните видове работи. 38

1.1. Времетраене на пробивните работи и машинно натоварване. 38

2. Календарен план за изпълнение строителството на тунела. 42

3. Определяне на радиусите в отделните участъци. 45

4. Надвишение на релсовия път в крива №1. 45

5. Ниши и камери. 46

ГЛАВА IV: 48

ТЕХНОЛОГИЯ НА РАЗРАБОТВАНЕ НА ТУНЕЛА.. 48

1. Укрепване на подземния изкоп. 48

Използвана литература. 50

 


УВОД

 

Строителният обект, който ще се проектира е жп линия с тунел.

ЖП линията е зададена с два опорни пункта А и В, за свързването на които съществуват много варианти. В дипломната работа са разработени два от тях, които са избрани като най-целесъобразни. Единият вариант е проектиран с изкуствено съоръжение - тунел, а другият вариант няма скъпи съоръжения, но е с по-голяма дължина.

Между двата варианта е направено сравнение по технически показатели и строителни и експлоатационни разходи.

Изводът, който се налага е, че варианта на жп линията с тунел е икономически и технически обоснован.

Изграждането на тунела е трудоемка и отговорна задача. Тя е съобразена с инженерно-геоложките условия на терена, върху който е проектирана оста на тунела. От физико-механичните свойства на скалите и очаквания планински натиск се определят и оразмеряват необходимите облицовки и укрепвания на тунела по избран статистически метод.

Проектирани са технологичните процеси и машини за разработване на тунелния профил и за неговото укрепване.

Проектирана е и временна строителна площадка за изграждането му.

Направени са икономически изчисления за определяне срока на строителство на тунела.

Дължината на тунела е 1074 m. Той е скъпо и трудоемко изкуствено съоръжение, на необходимостта от неговото изграждане се обосновава и от предимствата, които предлага: значително намаляване дължината на железния път и разходите за неговото поддържане и експлоатация. Намалява време пътуванията в междугарията.

ГЛАВА І:

ПРОЕКТИРАНЕ НА ЖП ЛИНИЯТА В ДВА

ВАРИАНТА

 

1. Тягови изчисления

1.1. Определяне теглото на влака

 


При новопроектираните железопътни линии определянето на разчетната маса на влака Q се извършва при предпоставка на равномерното движение с Vр и единична тяга по най-голямото продължително нагорнище в прав участък, какъвто представлява ръководещия наклон на линията.

 

За извършването на тяговите изчисления се изхожда от тяговите характеристики на локомотив серия ВЛ 60.

Fдр = 36600 dN - теглителна сила на локомотива

р = 138 t - тегло на локомотива

i p =12‰ - ръководящ наклон на линията

w0 ' - основно съпротивление на локомотива


w0" - основно съпротивление на вагоните


 





 

β0i - коефициент, отразяващ процентното участие на съответните видове вагони в състава на влака

 








1.2. Определяне дължината на товарния влак

 

L вл = n 2вл .9 + n 4вл .15 + l лок

L вл + 300 m L гара = 1100 m


q ср.бр.= 40,45 t - средно тегло на един вагон

 


Прието: n вл. = 56 вагона на товарния влак.


От тях открити, покрити и специални се разпределят:

643
+300 = 943 m < L гара = 1200 m

 

1.3. Определяне на граничната стойност на наклона, при който влакът може да тръгне от място


W0 + Wnp = 11,2 – 0,3qoc

W0 = 11,2 – основно съпротивление на V=0 km/h

 


Itp = 14%o


 

Fg,mpтеглителна сила на локомотива при V = 0

 

2. Трасиране на ЖП линията

 

Трасирането на ЖП линията е съобразено с всички фактори, които влияят върху нейното проектиране: ръководящ наклон, минимален радиус на хоризонталните криви, дължина на отделните междугария, геоложки и хидроложки строеж на терена, топографски условия - наличието на по-големи водни и височинни препятствия, които изискват развитието на скъпи съоръжения.

Трасирането е съобразено и с икономическите фактори: характер и големина на превозите, техния размер за началните години от експлоатацията и в перспектива.

Теренът върху които ще се трасира ЖП линията е хълмист. За свързването на опорните А и В посредством ЖП линия е необходимо преодоляването на височинно препятствие - главния водораздел на терена.

Разработват се два варианта на ЖП линия. Първият наречен "Безтунелен вариант" обхожда главния водораздел по неговия скат и предлага по-дълго трасе, с много хоризонтални криви и наличие на междинна гара. Вторият вариант наречен "Тунелен вариант" пресича главния водораздел посредством базисен тунел и предлага значително скъсяване на ЖП линията, по-малко хоризонтални криви, липса на междинна гара, но наличие на скъпо изкуствено съоръжение - тунел.

При трасирането на Безтунелния вариант на ЖП линията са спазени и изискванията за разположението на междинната гара: да е по средата между двете крайни гари; да осигурява еднаква пропускателна способност в двете междугария; да е разположена в хоризонтален участък в ситуация и в профил да е в прав участък.

 

2.1. Теоретично трасе

2.1.1. Ходове

Свободен ход: i терен < ip - трасира се по права: i mp=i p

Напрегнат ход: i терен i p - за криволинейни участъци: i mp = ip-1‰; i mp =12 - 1 = 11‰.

 

 

 

 


                                                imp

 

 

 

 


                                                                        di

 

 


Фиг. 1

 


2.1.2. Определяне на заложението

 

 

за дадения мащаб 1:25 000


 

Определяне дължината на гарата

L гара = 1200 m

 

2.3. Избор на радиус на хоризонталните криви

 

Отчитане на максималната скорост на движение по линията

За линия ІІ категория Vmax = 130 km/h


R min = 800 m

 

Прието Vmax = 130 km/h

 


2.4. Елементи на хоризонталните криви

 

 

β - върхов ъгъл

α - централен ъгъл

Т - тангента

Б - бисектриса

R - радиус

D - дължина на кривата

 


ТАБЛИЦИ ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ХОРИЗОНТАЛНИТЕ КРИВИ

Безтунелен вариант

 

№ крива

R [m]

  β [g]

α [g]

T [m]

D [m]

Б [m]

   1

1650

145,5556

   59,4444

   751,948

  1411,098

  163,264

   2

3500

181,1111

   18,8888

   523,079

  1038,472

    38,872

   3

  850

  76,1111

 123,8889

 1298,392

  1654,136

  660,293

   4

  805

  82,7778

 117,2222

 1058,628

  1482,269

  542,932

   5

2200

119,4444

   80,5556

 1613,108

  2783,802

  528,029

   6

1300

123,8889

   76,1111

   885,138

  1554,215

  272,727

 

Тунелен вариант

 

№ крива

R [m]

    β [g]

α [g]

T [m]

D [m]

Б [m]

   1

 3300

172,2222

   27,7778

   731,593

 1439,898

   80,123

   2

 2600

170,0000

   30,0000

   624,205

 1225,221

   73,880

   3

 1400

146,6667

    53,3333

   623,320

 1172,861

 132,490

 

 

3. Надлъжен профил на линията

 

При проектиране на нивелетата са спазени следните принципи:

Максималният наклон на нивелетата е ръководящия наклон. Той се използва само в прави участъци. В гара наклонът се намалява, поради съпротивлението, което се изразява в триене.

Нивелетната линия се проектира така, че да се извършат минимални земни работи, приблизително изравняване на изкопи и насипи, което води до намаляване на транспортните разходи.

При равнинен терен е желателно нивелетата да премине в насип с цел по-доброто отводняване на железния път.

Дължината на изкопа - не по-голяма от 1÷2 km с оглед на снегопочистването. Минимален наклон в изкопа - 2‰.

Нивелетата да проектира така, че да се осигури идеалното отводняване на земното платно.

Минималната дължина на всеки елемент от нивелетната линия да се съобрази с дължината на влака така, че във всеки момент влакът да се намира само в една чупка.

Не се допуска съвпадане на вертикална с преходна крива, поради затруднение в строителството.

Наклонът в циркулярната крива се намалява поради допълнителното съпротивление от движението на влака в кривата.

Наклонът преди влизане в гара да не надвишава i mp на разстояние Lвл преди гарата.


Елементи на вертикалните криви

Text Box: При R = 10 000 m
Tv = 5.Δi

Вертикалните криви се изпълняват при Δi > 3

 

ТАБЛИЦИ ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЕРТИКАЛНИТЕ КРИВИ

Rv =10000 m, Tv = 5.Δi,

hv Tv 2

          2.R

 

Безтунелен вариант

 

Километър

ΔΙı ‰

Rv1 [m]

Tv1 [m]

hv1 [m]

Dv [m]

  1

0 +600

    4

  10 000

    20

   0,02

40

  2

1 +575

    7

  10 000

    35

   0,06

70

  3

3 +475

    6

  10 000

    30

   0,05

60

  4

4 +175

    7

  10 000

    35

   0,06

70

  5

5 +525

    8

  10 000

    40

   0,08

80

  6

6 +175

    5

  10 000

    25

   0,03

50

  7

8 +460

    5

  10 000

    25

   0,03

50

  8

10 +650

    8

  10 000

    40

   0,08

80

  9

11 +525

    8

  10 000

    40

   0,08

80

 10

12 +200

    8

  10 000

    40

   0,08

80

 11

13 +400

    3

  10 000

    15

   0,01

30

 12

14 +075

    8

  10 000

    40

   0,08

80

 13

19 +950

    8

  10 000

    40

   0,08

80

 14

20 +750

    3

  10 000

    15

   0,01

30

 

Тунелен вариант

 

Километър

∆Іı ‰

R v1 [m]

Tv1 [m]

hv1 [m]

Dv [m]

  1

1 +075

    7

   10 000

    35

   0,06

      70

  2

3 +650

    7

   10 000

    35

   0,06

      70

  3

5 +075

    2

      -

 

 

 

  4

6 +375

    2

      -

 

 

 

 

4. Определяне мястото, видът и главните размери на водоотводните съоръжения

 

φ - отточен коефициент; φ =f(L,i)

F - площ на водосборната област

Q max - максимално водно количество, което е с малка вероятност на повторяемост, затова се работи с Q разчетно = Qmax

                                                                                                                     1,5

То предлага повторяемост на Q max през 50 години.

Q max = 42.φ.F [m3/sec]

42 - модул на дъжда

 


ТАБЛИЦИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРИТЕ НА ВОДОСТОЦИТЕ

 

Кило метър

L вод. Област

φ

F, km2

Qmax, m3/s

Qp  m3/s

Hд, m

Отчетено

Hmin,m

lсв, m

hсв,m

Водосток

Безтунелен вариант

  1

  1+475

0,775

0,160

0,999

  6,713

  4575

 3,50

1,30

2,00

1,00

ВК1100.200

  2

  2+400

1,100

0,158

0,979

  6,497

  4331

 3,93

1,30

2,00

1,00

ВК1100.200

  3

  3+700

2,450

0,127

3,696

19,714

 

 5,48

1,30

2,00

1,00

ВК1100.200

  4

  7+150

2,775

0,117

2,789

13,705

 

 2,52

1,30

2,00

1,00

ВК1100.200

  5

  9+125

1,550

0,149

0,858

  5,369

 

 3,44

1,30

2,00

1,00

ВК1100.200

  6

11+000

1,750

0,145

1,803

10,980

 

 5,77

3,78

2,00

2,00

Ф 200 УК

  7

11+750

0,925

0,160

0,469

  3,152

  2101

 8,13

0,70

0,75

0,50

ВТП  5075

  8

13+975

1,675

0,147

2,538

15,670

10447

 7,28

1,30

2,00

1,00

ВК1100.200

  9

15+225

0,600

0,160

0,090

  0,605

  0403

 1,36

0,70

0,75

0,50

ВТП 5075

10

16+325

2,325

0,130

4,553

24,859

16573

11,62

1,50

3,10

1,40

ВК1140340

11

18+825

1,675

0,147

2,120

13,089

  8726

  6,87

3,78

2,00

2,00

Ф 200 УК

Тунелен вариант

  1

  1+375

2,025

0,179

0,999

  7,510

  5007

  2,33

0,70

0,75

0,50

ВТП 5075

  2

  4+275

2,400

0,168

1,772

12,503

  8335

  5,50

3,78

2,00

2,00

Ф 200 УК

  3

  5+950

1,250

0,155

0,553

  3,600

  2400

  2,37

2,45

1,50

1,50

Ф 150 УК

4.1. Определяне на строителната стойност на водостоците

 

 

L вод = 7,1 + 2.1,5.Нд - 2.1,5.hсв  +2,0.2

L вод = 7,1 + 3.(Hд -hсв) + 2,0.2

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРОИТЕЛНАТА СТОЙНОСТ НА ВОДОСТОЦИТЕ

Безтунелен вариант

Километър

Вид на водостока

hсв, m

Hд, m

3 (Hд -hсв)

Lвод

С/ст на 1 m1, лв.

Обща с/ст, лв.

  1

  1+475

ВК1 100.200

 1,00

  3,50

  7,50

 19

  7,00

133,00

  2

  2+400

ВК1 100.200

 1,00

  3,93

  8,79

 20

  7,00

140,00

  3

  3+700

ВК1 100.200

 1,00

  5,48

13,44

 25

  7,00

175,00

  4

  7+150

ВК1 100.200

 1,00

  2,52

  4,56

 16

  7,00

112,00

  5

  9+125

ВК1 100.200

 1,00

  3,44

  7,32

 18

  7,00

126,00

  6

11+600

Ф 200 УК

 2,00

  5,77

11,31

 22

  5,70

125,40

  7

11+750

ВТП 5075

 0,50

  8,13

  7,63

 19

  4,00

  76,00

  8

13+975

ВК1 100.200

 1,00

  7,28

18,84

 30

  7,00

210,00

  9

15+225

ВТП 5075

 0,50

  1,36

  2,58

 14

  4,00

  56,00

10

16+325

ВК1 140.340

 1,40

11,62

30,66

 42

  9,00

378,00

11

18+825

Ф 200 УК

 2,00

  6,87

14,61

 26

  5,70

148,20

 

Тунелен вариант

 

  1

  1+375

ВТП 5075

 0,50

  2,33

   5,49

 17

  4,00

  68,00

  2

  4+275

Ф 200 УК

 2,00

  5,50

 10,50

 22

  5,70

125,40

  3

  5+950

Ф 150 УК

 1,50

  2,37

   2,61

 14

  4,00

  56,00

                            

∑СБ = 1679,60 лв.

∑СТ =   249,40 лв.

 


СХЕМИ НА ИЗПОЛЗВАНИ ВОДОСТОЦИ

 

Фиг. 2 - ВТП


Фиг. 3 - тръбен в-к


 

 

 

5. Определяне строителната стойност на линията

5.1. Земни работи - изчисляване на разходите по уедрени показатели

FH  = 7,1.hH + 1,5 .h2H                           Fиз = 10,1.hиз + h3из + 1

VH = FH. lH                                                                             Vиз = Fиз + lиз

Забележка: За допълнителни земни работи като направа на берми, отводнителни канавки, конуси, диги обемът на земните работи се увеличава с 10%. При изкопите, поради разбухването на почвата, обемът също се увеличава с 10%.

Qиз = 1,2 ∑Fиз . lиз

QH = 1,1 ∑FH . lH

 

Безтунелен вариант

 

Начало у-к

Край  у-к

l [m]

h [m]

Изкоп

Насип

 

F изк (m2)

Vизк (m3)

Fнас (m2)

Vнас (m3)

 

   1

  0-600

   0-375

150

  2,86

 

 

  32,575

   4886,310

 

 

   2

  0+375

   0+600

225

  1,50

 

 

  14,025

   3155,625

 

   3

  0+600

   0+700

100

  0,95

 

 

    8,099

     809,875

 

 

   4

  0+700

   0+850

150

  4,00

  105,400

 15810,000

 

 

 

   5

  0+850

   1+000

150

  4,00

  105,400

 15810,000

 

 

 

   6

  1+000

   1+075

  75

  3,44

    76,452

   5733,869

 

 

 

   7

  1+075

   1+250

175

  2,87

    53,627

   9384,725

 

 

 

   8

  1+250

   1+425

175

  3,30

 

 

   39,765

   6958,875

 

   9

  1+425

   1+525

100

  3,50

 

 

  43,225

   4322,500

 

 10

  1+525

   1+650

125

  3,70

 

 

  46,805

   5850,625

 

 11

  1+650

   1+775

125

  3,13

    63,277

   7909,625

 

 

 

 12

  1+775

   1+900

125

  3,51

    79,695

   9961,875

 

 

 

 13

  1+900

   2+000

100

  2,07

    30,777

   3077,674

 

 

 

 14

  2+000

   2+100

100

  2,33

 

 

  24,686

  2468,635

 

 15

  2+100

   2+400

300

  3,13

 

 

  36,918

11075,505

 

 16

  2+400

   2+650

250

  2,31

 

 

  24,405

  6101,288

 

 17

  2+650

   2+775

225

  0,68

 

 

    5,522

  1242,360

 

 18

  2+775

   3+150

375

  0,79

 

 

    6,545

  2454,431

 

 19

  3+150

   3+325

175

  2,08

 

 

  21,258

  3720,080

 

 20

  3+325

   3+600

275

  4,42

 

 

  60,687

 16688,815

 

 21

  3+600

   4+000

400

  5,21

 

 

  77,707

 31082,860

 

 22

  4+000

   4+425

425

  3,96

 

 

  51,638

 21946,320

 

 23

  4+425

   4+525

100

  2,97

 

 

  34,318

   3431,835

 

 24

  4+525

   4+600

  75

  0,28

     3,850

     288,750

 

 

 

 25

  4+600

   4+850

250

  1,53

   20,035

   5008,644    

 

 

 

 26

  4+850

   5+025

175

  4,41

 131,307

 22978,746

 

 

 

 27

  5+025

   5+325

300

  5,53

 225,965

 67789,613

 

 

 

 28

  5+325

   5+650

325

  3,66

  86,994

 28273,016

 

 

 

 29

  5+650

   6+175

525

  2,28

  35,880

 18837,185

 

 

 

 30

  6+175

   6+700

525

  1,53

 

 

  14,374

   7546,534

 

 31

  6+700

   7+150

450

  2,36

 

 

  25,110

  11299,680

 

 32

  7+150

   7+575

425

  2,52

 

 

  27,418

  11652,480

 

 33

  7+575

   7+900

325

  6,40

  327,784

106529,800

 

 

 

 34

  7+900

   8+100

200

  7,20

  446,968

  89393,600

 

 

 

 35

  8+100

   8+325

225

  7,84

  490,730

110414,250

 

 

 

 36

  8+325

   8+575

250

  5,99

  276,421

  69105,250

 

 

 

 37

  8+575

   8+700

125

  2,30

    36,397

    4549,625

 

 

 

 38

  8+700

   8+925

225

  2,90

 

 

   33,205

    7471,125

 

 39

  8+925

   9+125

200

  3,17

 

 

   37,580

    7516,070

 

 40

  9+125

   9+350

225

  3,44

 

 

   42,174

    9489,240

 

 41

  9+350

   9+650

300

  5,40

  213,004

  63901,200

 

 

 

 42

  9+650

   9+950

300

  5,35

  208,165

  62449,613

 

 

 

 43

  9+950

 10+075

125

  3,30

   70,267

    8783,375

 

 

 

 44

10+075

 10+225

150

  2,50

 

 

   27,125

     4068,750

 

 45

10+225

 10+775

550

  3,30

 

 

   39,765

   21870,750

 

 46

10+775

 11+100

225

  4,94

 

 

   71,679

    16127,775

 

 47

11+000

 11+225

225

  4,94

 

 

   71,679

    16127,725

 

 48

11+225

 11+400

175

  3,60

 

 

   45,000

      7875,000

 

 49

11+400

 11+575

175

  3,80

 

 

   48,640

      8512,000

 

 50

11+575

 11+750

175

  6,32

 

 

  104,786

     18337,480

 

 51

11+750

 11+925

175

  7,72

 

 

  144,210

     25236,680

 

 52

11+925

 12075

150

  5,40

 

 

    82,080

     12312,000

 

 53

12+075

 12+200

125

  3,18

 

 

    37,747

       4718,325

 

 54

12+200

 12+325

125

  2,86

 

 

    32,575

       4071,925

 

 55

13+400

 13+525

125

  5,12

 

 

    75,674

       9459,200

 

 56

13+525

 13+925

450

  6,20

 

 

  101,680

     45756,000

 

 57

13+925

 14+375

450

  6,01

 

 

    96,851

     43583,018

 

 58

14+375

 14+600

225

  2,80

 

 

    31,640

       7119,000

 

 59

14+600

 14+700

100

  0,86

 

 

      7,215

         721,540

 

 60

14+700

 15+075

375

  2,02

   29,644

  11116,653

 

 

 

 61

15+075

 15+175

100

  2,02

   29,644

    2964,400

 

 

 

 62

15+175

 15+425

250

  1,36

 

 

    12,430

       3107,600

 

 63

15+425

 15+675

250

  1,02

   12,363

    3090,802

 

 

 

 64

15+675

 15+750

  75

  1,02

 

 

    21,659

      3248,873

 

 65

15+750

 15+900

150

  2,11

 

 

    79,765

     21935,375

 

 66

15+900

 16+175

275

  5,30

 

 

  221,371

    27671,394

 

 67

16+175

 16+300

125

10,01

 

 

  249,275

    37391,310

 

 68

16+300

 16+450

150

10,74

 

 

  148,475

    29695,080

 

 69

16+450

 16+650

200

  7,86

 

 

    46,442

      5805,200

 

 70

16+650

 16+775

125

  3,68

 

 

    13,909

      6259,118

 

 71

16+775

 17+225

450

  1,49

    

 

 

 

 

 72

17+225

 17+425

200

  0,26

     3,644

      728,800

 

 

 

 73

17+425

 17+600

175

  2,32

   36,919

    6460,854

 

 

 

 74

17+600

 17+775

175

  6,45

 334,481

  58534,197

 

 

 

 75

17+775

 18+000

225

  8,78

 766,514

172465,684

 

 

 

 76

18+000

 18+200

200

  7,72

 539,072

107814,330

 

 

 

 77

18+200

 18+525

325

  6,38

 325,132

105667,923

 

 

 

 78

18+525

 18+850

325

  6,87

 

 

  119,572

   38861,014

 

 79

18+850

 19+125

275

  5,06

 

 

    74,331

   20441,135

 

 80

19+125

 19+225

100

  3,24

 

 

    38,750

     3875,040

 

 81

19+225

 19+300

  75

  0,88

   10,569

      792,710

 

 

 

 82

19+300

 19+550

250

  3,13

   63,277

  15819,324

 

 

 

 83

19+550

 19+675

125

  6,85

  391,604

   48950,516

 

 

 

 84

19+675

 19+825

150

  5,80

  254,692

   38203,800

 

 

 

 85

19+825

 20+600

775

  3,26

    68,572

  53143,281

 

 

 

 86

20+600

 20+975

375

  0,83

 

 

      6,926

       2597,381

 

 87

21+500

 21+950

450

  3,50

    79,225

  35651,250

 

 

 

 

                                     ∑Vизкоп = 1388322,184; ∑Vнасип = 627956,806

 

Тунелен вариант

 

Начало у-к

Край  у-к

l [m]

h [m]

Изкопи

Насипи

Fизк [m2]

Vизк [m3]

Fнас [m2]

Vнас [m3]

  1

  0-600

   0-450

150

  2,86

 

 

    32,575

      4886,310

  2

  0+375

   0+700

325

  1,50

 

 

    14,025

      4558,125

  3

  0+700

   0+850

150

  5,00

  176,500

   26475,000

 

 

  4

 0+850

   0+975

125

  5,46

  218,917

   27364,667

 

 

  5

 0+975

   1+075

100

  5,46

  218,917

   21891,700

 

 

  6

 1+075

   1+125

  75

  5,00

  176,500

   13237,500

 

 

  7

 1+125

   1+350

225

  2,33

 

 

    24,478

      5507,550

  8

 1+350

   1+550

200

  2,92

 

 

    33,522

      6704,320

  9

 1+550

   1+625

  75

  3,50

 

 

    43,225

      3241,875

10

 1+625

   1+650

  25

  0,80

      9,592

       239,800

 

 

11

 1+650

   1+775

125

  2,86

    53,280

     6660,000

 

 

12

 1+775

   2+225

450

  5,85

  260,287

 117129,150

 

 

13

 2+225

   2+250

  25

  7,39

  479,222

   11980,550

 

 

14

 3+300

   3+325

  25

  9,00

  820,900

   20522,500

 

 

15

 3+325

   3+425

100

  5,78

  252,479

   25247,900

 

 

16

 3+425

   3+600

175

  3,55

    81,594

   14278,950

 

 

17

 3+600

   3+775

175

  2,50

 

 

    27,125

       4746,875

18

 3+775

   4+275

500

  4,00

 

 

    52,400

     26200,000

19

 4+275

   4+800

525

  4,00

 

 

    52,400

     27510,000

20

 4+800

   5+050

250

  2,50

 

 

    27,125

       6781,250

21

 5+050

   5+250

200

  2,15

    32,653

     6530,675

 

 

22

 5+250           

   5+375

125

  2,53

    42,747

     5343,410

 

 

23

 5+375

   5+525

150

  2,25

    35,116

     5267,400

 

 

24

 5+525

   5+675

150

  1,60

    21,256

     3188,400

 

 

25

 5+675

   5+950

275

  2,37

 

 

    25,252

       6944,396

26

 5+950

   6+375

425

  2,37

 

 

    25,252

     10732,100

27

 6+375

   6+875

500

  1,25

    15,578

     7789,063

 

 

28

 6+875

   7+150

275

  0,83

 

 

      6,926

       1904,746

29

 7+700

   8+100

400

  3,50

    79,225

   31690,000

 

 

 

Vизкоп = 344836,665  ∑Vнасип = 109717,547

 

 

5.2. Стойност на земните работи

 

Безтунелен вариант

Действителен обем - Q

Q изк = 1,2 ∑V изк = 1,2.1388322,184 =1665986,621 m3

Q нас = 1,1 ∑V нас = 1,1.627956,806 =   690752,487 m3

Q изкоп > Q насип

СБ = (Q изкоп  - Q насип).120 + Q насип .100

СБ  = (1665986,621 - 690752,487).120 + 690752,487.100

= 186103,35 лв.

 

 Тунелен вариант

Действителен обем - Q

Q изкоп = 1,2. ΣV изкоп = 1,2 .344836,665 = 413803,998 m3

Q насип = 1,1. ΣV насип = 1,1 .109717,547 = 120689,302 m3

Q изкоп  > Q насип

СТ = (Q изкоп -Q насип).120 + Q насип. 100

СТ = (413803,998 - 120689,302). 120 + 120689,302.100

= 47242,69 лв.

Безтунелен вариант                             Тунелен вариант

Изкоп за насип 69075,25 лв. Изкоп за насип 12068,93 лв.

Изкоп за депо  117028,10 лв.            Изкоп за депо   35173,76 лв.

 

Видове разходи

Ед. мярка

Ед. це на лв.

Безтунелен вариант

Тунелен вариант

К/во

С/ст  лв.

К/во

С/ст лв.

1

Изкоп за насип

Изкоп за депо

  m3

   m3

   100

   120

690,753

975,234

  69075,25

117028,10

 120,689

 293,115

 12068,93

 35173,76

2

Водостоци

  бр.

 

         11

    1679,60

            3

     249,40

3

Горно строене

 km1

 2500

  18,950

  47375,00

     6,350

 15875,00

4

Електрификация

 km1

 1500

  18,950

  28425,00

     6,350

   9525,00

5

Телеграфни и телефонни линии

 km1

   400

  18,950

    7580,00

     6,350

   2540,00

6

Гари и гарови съоръжения

  бр.

20000

           3

  60000,00

             2

  40000,00

7

Тунел

  m1

    200

 

 

 1100,000

220000,00

 

АБ = Σ = 331162,95 лв.;  АТ Σ = 335432,09 лв.

 

5.3. Дължини на проектираните два варианта на ЖП линията

 

Безтунелен вариант:

LБ = L - L гара А - L гара Б  - L гара С

LБ = 21350 - 1200 - 1200 - 1200 = 17750

LБ  = 17750 m

 

Тунелен вариант:

LТ = L - L гара А - L гара Б 

LТ = 7550 - 1200 - 1200 = 5150

LТ = 5150 m

 

Забележка: Участъците от ЖП линията, които се намират по протежение на гарите са включени в строителната стойност на гарите и гаровите съоръжения.

 

6. Определяне диаграмите на ускоряващи и задържащи сили

 

Тягови характеристики на локомотив ВЛ 60

 

Μ

F др  [dH]

Vp [km/h]

P [t]

Теглителна сила на съответната скорост

0

10

20

30

3,820

36 600

 42,8

 138

  49 700

  42 800

  40 000

  37 700

 

μ

F др [dH]

V p [km/h]

P [t]

Теглителна сила на съответната скорост

40

50

60

70

80

3,820

36 600

42,8

138

37 700

25 000

 15 000

 11 000

 8 000

 

Основно съпротивление на локомотива:

w0' = 1,2 + 0,025.V + 0,00016.V2

Основно съпротивление на локомотива при безтягов режим:

w  обm' = 2,3 + 0,035.V + 0,0002.V2


Основно съпротивление на четириосни вагони:

 

Основно съпротивление за двуосни вагони



 


φ к - коефициент, отчитащ триенето между колодките и бандажа

 


                  b = 1000. φk.0

b - относителна спирателна сила за смесен влаков състав

α = 6.i p

 

V

km/h

FДР

daN

W0"

daN/t

W0''

daN/t

rt

daN/t

Wобт'

daN/t

rбт

daN/t

φĸ

b daN/t

rc daN/t

    0

49700

1,200

1,278

19,47

2,300

  1,33

0,320

107,14

 54,90

  10

42800

1,466

1,499

16,37

2,670

  1,56

0,235

  78,68

 40,90

  20

40000

1,764

1,717

14,98

3,080

  1,79

0,192

  64,28

 33,93

  30

37700

2,094

1,977

13,75

3,530

  2,06

0,166

  55,58

 29,85

  40

37000

2,456

2,239

13,19

4,020

  2,33

0,149

  49,89

 27,275

  42,8

36600

2,563

2,320

12,94

4,164

  2,42

0,146

  48,88

 26,86

  50

25000

2,850

2,523

  7,89

4,550

  2,63

0,137

  45,87

 25,565

  60

15000

2,276

2,821

  3,47

5,120

  2,94

0,128

  42,85

 24,365

  70 

11000

3,734

3,153

  1,40

5,730

  3,29

0,121

  40,51

 23,545

  80

  8000

4,224

3,162

  0,116

6,380

  3,62

0,115

  38,50

 22,87

 

Q = 2257,85t;  P+Q = 2395,85t; P =138t; Q = 0,3348

 

7. Определяне на експлоатационните разходи

 

Таблици за определяне разхода на ток

Безтунелен вариант

 

Інач [A]

Ікр [A]

Іср [A]

∆t [min]

Іср.∆t

[A . min]

   1

   164,0

   129,0

146,5

1,8

  263,7

   2

   129,0

   122,0

125,5

1,2

  150,6

   3

   122,0

     82,0

102,5

1,8

  183,6

   4

     82,0

     86,0

84,0

0,6

    50,4

   5

     86,0

   122,0

104,0

1,3

  135,2

   6

   122,0

      -

121,0

0,7

    -

   7

   120,0

     66,0

93,0

2,2

  204,6

   8

     66,0

     66,0

66,0

 0,25

    16,5

   9

     88,0

     88,0

88,0

0,9

    79,2

 10

     20,0

     20,0

20,0

0,6

    12,0

 11

   164,0

   130,0

147,0

2,1

  308,7

 12

   130,0

   122,0

126,0

0,9

  113,4

 13

   122,0

   124,0

123,0

1,2

  147,6

 14

     20,0

     20,0

20,0

0,6

    12,0

 

Σ = 1677,5 Аmin

 

Тунелен вариант

 

Інач [A]

Ікр [A]

Іср [A]

∆t [min]

Іср.∆t

[A.min]

   1

  164,0

  128,0

  146,0

2,25

  328,5

   2

  128,0

  124,0

  126,0

0,65

    81,9

   3

  124,0

  126,0

  125,0

3,30

  412,5

   4

  126,0

  108,0

  117,0

1,70

  198,9

   5

  108,0

   -

  108,0

1,30

    -

   6

    20,0

    20,0

    20,0

0,75

    15,0

 

Σ = 1036,8 А min

7.1. Определяне на разходите на електроенергия годишно

 

Приемам, че разходите на ел. енергия за отиване са равни на разходите на ел. енергия за връщане.

А год =2.365. АПС.В.40 [лв.]

Разход на енергия на локомотива:

Локомотив ВЛ 60 работи с постоянен ток.

АТ = UМ.І.t


UМ = 3 000 V - напрежението в контактната мрежа за локомотив с постоянен ток

 

Безтунелен вариант:

АТБ = 0,05.1677,5 = 83,875 km/h

 

Тунелен вариант:

АТТ = 0,05.1036,8 = 51,84 km/h

Годишни разходи за електроенергия


 

в подстанцията

η КМ = 0,92 ÷ 0,96 - КПД на контактната мрежа

η ПС = 0,95 - КПД на подстанцията

А СН = 0,02.АТ - разход на електроенергия за служебни нужди

В - чифта влакове за денонощие

 

Безтунелен вариант:

АБСН = 0,02.83,875 = 1,6775 km/h

 


АБ год. = 2.365.45,028 (54+72).40 = 165667,02 лв.

 

Тунелен вариант:


АТСН = 0,02.51,84 = 1,037 km/h

 

В = 73 - чифта влакове/денонощие

АТгод. = 2.365.27,83.73.40 = 59322,43 лв.

 

Разходи за персонал:

Тгод = 2.365.В.tom[min]

 

Безтунелен вариант

ТБгод =2.365.54.11,725 + 2.365.72.5,084

ТБгод = 718017,84 [min]

 

Тунелен вариант

ТТгод = 2.365.73.6,319 = 336739,51 [min]

 

Таблица за общите енергийни разходи

 

Вид разход

Мярка

цена

Безтунелен вариант

Тунелен вариант

К/во

С/ст

К/во

С/ст

 1

Електроенергия

kmh

0,40

  414167,55

  165667,02

  148306,08

  59322,43

 2

Влаков персонал

min

0,02

  718017,840

    14360,36

  336739,51

    6734,79

 3

Поддръжка на линия

km

80

          21,35

      1708,00

           7,55

      604,00

Общи енергийни разходи

Безтунелен вариант: ЕБ = 181735,38 лв.

Тунелен вариант:      ЕТ =   66661,22 лв.

 

8. Сравнение на двата варианта - по технически показатели

 

Показатели за сравнение

мярка

Безтунелен вариант

Тунелен вариант

%

абс

%

абс

 А

Показатели на трасето

 

 

 

 

 

 1

Действителна дължина L

km

      -

  22,500

    -

   8,750

 2

Геодезическа дължина L0

km

      -

    7,325

    -

   7,325

 3

Абсолютна дължина ∆L=L-L0

km

      -

  15,225

    -

   1,425

 4

Относително удължение ∆L.100L

 %

   67,52

     -

   16,29

     -

 5

Коеф. на развитие на линията

 %

     3,08

     -

     1,20

     -

 6

Пресичане на пост. водостоци

бр.

      -

    3,000

    -

    1,000

 7

Пресичане на непост. водостоци

бр.

      -

    8,000

    -

    2,000

 Б

Показатели на плана

 

 

 

 

 

 1

Дължина на правите участъци

km

   71,965

  12,700

   28,045

    4,950

 2

Дължина на кривите участъци

km

   72,161

    9,850

   27,839

    3,800

 

от тях с R = 800 ÷ 1200 m

km

 100

   2,950

     -

      -

 

от тях с R = 800 m

km

     -

    -

     -

      -

 

от тях с R > 1200 m

km

   64,486

   6,900

   35,514

    3,800

 3

Среден радиус на проектиране Rср=200.∑D/π∑α°

m

      -

1341,044 

     -

2199,001

 4

Сума на ъглите на закривяване Σα

g

      -

 471,1111

     -

111,1111

 5

Брой гари в прав участък

бр.

      -

      3

     -

     2

 6

Брой гари в крива

бр.

      -

      -

     -

     -

 В

Показатели на профила:

 

 

 

 

 

 1

Дължина на хоризонт. участъци

km

     -

    4,475

     -

   4,875

 2

Дължина на наклонени у-ци

km

     -

  18,075

     -

   3,875

 

от тях с i ≥ 4‰

km

     -

  11,125

     -

   2,575

 

от тях с i < 4‰

km

     -

    6,95

     -

   1,300

 3

Брой на гарите в хоризонт. у-ци

бр.

     -

     3

     -

     2

 4

Брой на гарите в наклон

бр.

     -

     -

     -

     -

 5

Преодолими височини в посока АВ

m

      -

     29,50

     -

    17,50

 6

Преодолими височинни  в посока ВА

m

      -

     21,50

     -

      -

 7

Вредни наклони в посока АВ

km

     -

        -

      -

      -

 

9. Икономическо сравнение

 

Безтунелен вариант:

Строителна стойност:             331162,95

Експлоатационни разходи:   181735,38

Обща стойност:                                    512898,33

 

Тунелен вариант:

Строителна стойност:             335432,09

Експлоатационни разходи:   66661,22

Обща стойност:                                    402093,31

АТ > AБ

ЕТ < EБ


Изборът на вариант ще зависи от срока за откупуване на допълнителните капиталови вложения.

 

Т = 3,7 год. < Т откупуване = 10 год.

 

Извод: Срокът за откупуване е по-малък от 10 години, което показва, че тунелния вариант независимо, че е по-скъп по строителни разходи е по-целесъобразен.

Тунелният вариант е по-добър и по технически показатели.

 

Тунелът следва да се разработи.


ГЛАВА ІІ:

ГЕОДЕЗИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ

 

1. Видове геодезически работи при проектирането и построяването на тунели

 

Железопътните тунели, заедно с другите изкуствени съоръжения (мостове, водостоци, подпорни стени), са съставна и неделима част от общия проект на железопътната линия. Затова месторазположението на железопътните тунели се определя още при проучването и проектирането на цялата жп линия.

Геодезическите работи в тунелното строителство се делят на две основни групи: геодезически работи на повърхността и геодезически работи под земята.

Геодезическите работи на повърхността биват:

-         снимачни;

-         трасировъчни.

За окончателното определяне на тунелното трасе не е достатъчно да се изходи само от съществуващите топографски карти на местността. Ето защо е необходимо да правят подробни геодезически снимки на района, през който ще се прокара тунелното трасе.

За технико-икономическия доклад (ТИД), съобразно който ще се изготви в няколко варианта идейния проект на тунелното трасе, могат да се използуват наличните топографски карти в мащаб 1: 25000 ÷ 1 : 50000.

В стадия на идейния проект обаче е необходимо да се правят геодезически снимки в мащаб 1: 2000 или 1: 5000, в зависимост от дължината на тунела и релефа на местността. Разстоянието между хоризонталите се избира от 1 м. до 2 м., а в силно пресечени местности - до 5 м. Геодезическата снимка по дължината на предполагаемата ос на тунела се прави с достатъчна широчина, примерно от 300 до 500 метри, за да обхване възможните варианти за изменението на тунелното трасе. При много дълги тунели и особено сложни топографски условия тази снимка може да не обхване цялата дължина на тунела, а само местата за разполагане на неговите портали и съседните на порталите тунелни пръстени. За "изоставената" средна част на тунела се използуват налични топографски карти. Геодезическата снимка се прави и на местата, където евентуално ще се пробиват спомагателни шахти или странични галерии.

Обикновено горните геодезически снимки са тахиметрични, но могат да бъдат и мензулни, а при много дълги тунели и тежки топографски условия - фотограметрични.

В стадия на техническия проект и работните чертежи са необходими геодезически снимки на местността в мащаб 1:1000 ÷ 1:2000, а за местата на порталите и шахтите - в мащаб 1:500 ÷ 1:1000, понякога дори в мащаб 1:200.

При построяване на съобщителните тунели на метрополитените се използуват наличните градски топографски планове, след като бъдат проверени на място и допълнени с най-новите сгради, канали водопроводи и др.

След като тунелът е окончателно трасиран върху топографските карти, респ. върху геодезическите снимки, се престъпва към пренасяне на подробни точки от неговото трасе върху терена, т.е. започват трасировъчните геодезически работи.

Геодезическите работи под земята обхващат:

-         трасиране на тунелната ос под земята;

-         предаване през шахти на координати и посочни ъгли на точки от повърхността под земята;

-         установяване на тунелната ос по височина;

-         разбиване на надлъжен профил на тунела.

Геодезическите работи на повърхността почти не се различават от тези, провеждани при трасиране на жп линия извън тунел.

Ето защо тук ще бъдат разгледани само геодезическите работи, провеждани под земята, които са от изключително значение за успешното построяване на тунела като подземно съоръжение.

 

2. Трасиране на тунелната ос под земята

 

Построяването на тунелите започва от двата портала навътре, но при дългите тунели (с оглед увеличаване на производителността и съкращаване сроковете на строителството)

 Може да се работи и от "прозорци", отворени чрез странични галерии или чрез шахти. Освен това тунелната облицовка започва веднага да се изгражда по време на самото пробиване на тунела, т.е. преди да бъде тунела изцяло пробит. Изложеното подчертава особеното значение от точността на срещата на отделните проходчески бригади, която пък зависи от точността на геодезическите работи.

За правите участъци на тунела, пробивани от срещуположно напредващи бригади, допустимата грешка (разминаване) в напречна посока между осите на разработките, не трябва да надминава стойността.


където LТ е дължината на тунела в километри.

Трасирането на тунелната ос се осъществява по два основни начина: геометричен и аналитичен.

 

3. Трасиране на тунел в крива

 

Да се трасира тунелната ос по направлението на правите РА и QB, като същите се свързват с дъгата НК, чийто радиус е R.

Задачата се свежда до определяне на главните точки H, S и К на циркулярната (кръговата) крива.

За начало на координатната система се избира т. А, а за абсциса Х - посоката РА.

Посочените ъгли на полигоновите страни ще бъдат:

α А1 = β1А = β А - 200о ; α 23 = α 12 + β2 +- 200о ;

α 12 = α А1 + β1  +- 200о ;  α 3В  = α 23 + β3 +- 200о ;

α AS = 0 ; α BS  = α  + β1В +- 200о ; β1В = β В - 200о ;


Изчисляват се координатите на полигоновите точки по следните формули. Ординатата УS на т. S ще бъде:


 

Абсцисата Х ще бъде:


Но т. S лежи на оста "Х", от което следва, че:

УS = 0 и ХS = AS.

Тогава за BS и AS се получава:


От многоъгълника А123ВS се изчислява ъгъл β, след като се знае, че:

βS = 400о - β


Централният ъгъл на кривата ще бъде  α  = 200о - β, а тангентите:

Т = HS = SK = R . tg α

                                   2

Точките H,S и К се получават от отсечките AS и BS:

АН = AS - Т;          ВК = BS - Т

Кривата се трасира по някои от известните начини за трасиране на жп криви извън тунел, например полярни координати.

 

 


ГЛАВА III

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО НА І-ВИ УЧАСТЪК НА ТУНЕЛА

 

1. Времетраене на отделните видове работи

1.1. Времетраене на пробивните работи и машинно натоварване

 

Описание на работата:

Подготовката за работа, оглеждане на забоя и проверяване нивото и направлението, определяне мястото на взривните дупки. Подготвяне на пробивна машина СБУ-2 за работа, придвижване на самоход до забоя с маневриране при насочване на пробивни чукове към взривните дупки, пробиване на взривните дупки по забоя. Изтегляне на пробивната машина на безопасно разстояние преди зареждане на взривните дупки и откачане от въздухопроводната и водопроводната мрежа. Продухване на взривните дупки преди зареждане, подготовка на взривните материали и зареждане на дупките с използване на подвижна платформа, свързване на зарядите с магистралния проводник за електрическото взривяване, откачване и отнасяне на закрито на електрическата инсталация, изтегляне на подвижната платформа на безопасно разстояние, взривяване на зарядите, изчакване проветряването на забоя, натоварване на отбитата скална маса, допълнително оформяне контурите на тунела.

 

Работно звено:  3 смени по 15 работника

Необходимо време:

F = 48,989 m2

К = 84,506 m3/атака

Ни = 2,365 m3 /1 см 1 раб        (кн.11 - 11.01.09.0074)

                                                     (кн.11 - 11.01.09.0077)

L = 390 m

Q = L. F = 19105,7 m3 /изкоп

 





 

a.      Времетраене на полагането на пръскания бетон

 

Описание на работата:

Почистването на земната повърхност с водно-въздушна струя и отделяне на разхлабени скални късове, товарене на вагонетките и разтоварване на употребените материали, приготвяне на сухата смес с пренасяне на материалите, свързване на торкретната уредба и подготовка за торкретиране с мундщука за полагане на бетон на слоеве; почистване на уредбата след работната смяна; пренасяне на торкретната уредба и подготовка за пренасяне на скелето от един участък на друг до 50 m; пренасяне на скелето; монтаж и демонтаж; натоварване в превозни средства и изнасяне отпадъците от рекушета извън тунела след полагането на всеки отделен слой пръскан бетон.

 

Работно звено: 3 смени по 5 работника

Необходимо време:

F1 = 20,12.0,05 = 1,06 m2         Ни1 = 4,635 m3 /1 см 1 раб

                                                     (кн.11 - 11.01.03.37.0202)

F2 = 20,12.0,01 = 0,2012 m2        Ни2 = 5,873 m3 /1 см 1 раб

                                                     (кн.11 - 11.01.03.37.0203)

Забележка: Полага се 1-ви слой пръскан бетон с дебелина 5 см, а след това 2-ри  с дебелина 1 см.

Q1 = 1,06.390 = 413,4 m3 І-ви слой

Q2 = 0,2012.390 = 78,468 m3 ІІ-ри слой

 



b.      Времетраене на кофражните работи.

Телескопичен кофраж "Чифа".

 

Описание на работата:

Цялостно освобождаване на хидравличната система, отвиване на болтовете, сваляне на краката и отлепване на кофража от бетоновата облицовка; почистване на болтовете и самия кофраж от бетона; преместване на кофражния комплект на 6 m; нивелиране, стабилизиране и подготовка на кофража за бетониране с помощта на хидравлична система; контрол на кофража по време на бетониране на облицовката; изпълнение на подготвително-заключителните операции. Проверка и привеждане в изправност на хидравличната система, електрическата инсталация, електродвигателите, вибраторите и приводите за движението при всяко преместване на самоходния телескопичен кофраж, отстраняване на повреди, смазване на машинните елементи и зареждане с масло хидравличната система при необходимост.

 

Работно звено: 3 смени по 5 работника

Необходимо време:

Брой кампади в участъка - N - 65 броя

Ни = 0,086 бр./1 см 1 раб        (кн.11 - 11.01.03.31.0152)


c.      Времетраене на бетонирането

 

Описание на работата:

Предвижване на бетонпомпата в тунела и стабилизиране, приемане на бетона в коша на бетонпомпата и полагане в кофража; вибриране на бетона с помощта на монтирани на кофража вибратори; освобождаване на бетонпомпата, придвижване и почистване; изпълняване на подготвително-заключителните и спомагателните работи и спазване на технологичните прекъсвания по време на бетонирането до окончателното завършване на кампадата.

 

 

Работно звено: 3 смени по 6 работника

Необходимо време:

F = 4,95.2.0,35 + 1,75.2.0,375 + 2,36.2.1,05 + 2.1,1.1,0

F = 11,934 m2

К = 11,934.6 = 71,604 m3 / кампада

Q = 71,604.65  = 4654,26 m3

Ни =1,532 m3 /1 см  1 раб        (кн.11 - 11.01.03.41.0209)



 

2. Календарен план за изпълнение строителството на тунела

 

Календарният план по своята същност представлява проектно-технологичен и организационен модел на изграждания обект. Най-пригодна форма на календарния план за строителството на линейни обекти - пътища, ЖП линии, тунели е линеен календарен план с наклонени диаграми.

 

Text Box: ВремеПринципна схема на линеен календарен план

 

 


                                                                                            2

     Т                                                                                     1

 

 

 

 

 

 


                            0%                                                                    100 % дължина, км

 

Фигура 4.

 

1,2 - брой на видовете работи изпълнявани последователно

1 - пробивни работи и укрепване - пръскан бетон

2 - кофражни работи и бетониране

 

Темповете на изпълнение на видовете работи са равномерно разпределени по дължината на трасето. Поради това, че работите се изпълняват в строга технологична последователност не следва да се допуска пресичане на наклонените диаграми.

 

 

Диаграма на работната сила:

Основното изискване е осигуряването на равномерност в диаграмата на работната сила. Диаграмата на работната сила се съставя въз основа на календарен план и представлява диференциална диаграма, която показва броя на работниците, заети в изграждането на обекта за всеки интервал от време от началото до завършването на строителството.

Равномерността на диаграмата на работната сила се изразява с плавното й нарастване заедно с разгръщането на строителството, запазването на относително постоянно ниво в периода на най-усилено строителство, след което плавно да намалява заедно със завършването на отделните работи.


За оценка на равномерността на диаграмата на работната сила се използват следните два коефициента:

 

 

Където:

Рср - средният брой на работниците, т.е. постоянният брой работници, който може да изгради обекта за същия срок;

Рmax - максималният брой на работниците;

Т - срокът за изграждането на обекта;

Тср - времето, през което Рср пресича диаграмата на работната сила.

Колкото коефициентите к1 и к2  се доближават до единица, толкова по-равномерна е диаграмата на работната сила.

Тр - трудоемкост за отделните работи


 

Приемам 83 бр. работника.


 

Тунелът е проектиран в план и профил с оглед на топографските, инженерно-геоложките условия на терена, като е намерено най-оптималното решение с минимални трудности и разходи при изграждането и експлоатацията му.

Проектиран е в права с дължина L = 350 m. Като началната му част е навлязла в крива с R = 3300 m. и дължина L = 724 m.

Поради трудността на терена и посочените по-горе условия, решението на тунела в криви е допустимо.

Тунелът е проектиран в наклон 7 ‰ по цялата дължина.

Приетото напречно сечение на еднопътен тунел е типово, еднакво в системата на БДЖ. То е съобразено със строителния габарит на линията и допълнителния габарит за съоръжения и инсталации; с контактната мрежа; с инженерно-геоложките условия; с методите и технологията на изграждане; със статистическите изчисления.

 

Данни за здравината на скалния масив:

 

І участък:                                 от km 2 +275  до 2 +665

L = 775 m                                   ƒк  = 7.0

                                                     φ = 77о30  

                                                     γ = 24.5 kN / m3

 

ІІ участък:                               от km 2 +665  до 2 +983

L = 500 m                                   ƒк = 5.0

                                                     φ = 72о30

                                                     γ = 25 kN / m3

 

ІІІ участък:                                         от km 2 +983  до 3 +349

L = 434 m                                               ƒk = 2.5

                                                                 φ = 67о30

                                                                 γ = 24.5 kN / m3

 


3. Определяне на радиусите в отделните участъци

 

І участък: km 2+275 до km 2+665

 

dcm = 50 cm

 

R1 = 270 cm;                  R¢1 = 350 cm

R2 = 420 cm;                  R¢2 = 500 cm

R3 = 875 cm;                  R¢3 = 955 cm

 

ІІ участък: от km 2+665 до km 2+983

 

dcm = 100 cm

 

R1 = 270 cm;                  R¢1 = 400 cm

R2 = 420 cm;                  R¢2 = 550 cm

R3 = 875 cm;                  R¢3 = 1005 cm

 

 

ІІІ участък: от km 2+983 до km 3+349

 

dcm = 110 cm

 

R1 = 270 cm;                  R¢1 = 415 cm

R2 = 420 cm;                  R¢2 = 565 cm

R3 = 875 cm;                  R¢3 = 1020 cm

 

4. Надвишение на релсовия път в крива №1

 

От km 2 +275 до 3 +300 , тунела е в крива №1 с радиус R = 3300 m.

Това налага оста на тунела да се измести спрямо оста на линията на разстояние а = 2h, където h е надвишението изчислено по формулата:


Vmax  = 130 km/h - максималната проектна скорост за линия ІІ-ра категория.

а = 1,7 . h = 1,7 . 41 = 69,7 mm

Преминаването от един участък на железния път без надвишение към друг участък с константно надвишение става с преход на надвишението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Наклонът на праволинейния преход на надвишението (1:к) и неговата дължина 11 , която по правило съвпада с дължината на преходната  крива, се определят в зависимост от скоростта на движението.

 

V max  ≥ 40 km / h           l =10. V max . h

V max  = 10.130. 0,041 = 53,3 m

 

5. Ниши и камери

 

В ЖП тунелите се предвиждат ниши и камери.

Нишите са предназначени за укриване на служебни лица, намиращи се в тунела при преминаване на влак и се проектират през около 25 m, шахматно спрямо тунелната ос.

Приемам ги през разстояние 25 m, с оглед да са в средата на отделните кампади.

Размери:

-                                               широчина при пода - 2 m;

-                                               височинна - 2 m;

-                                               дълбочинна от светлия ръб на облицовката - 1 m.

Подът им е на ниво равно на нивото на баласта пред тях. Проектират се без врати.

Камерите са предназначени за складиране и съхраняване на инструменти и материали, използвани за поддръжка на тунела и ЖП линията и се проектират през около 150 m, шахматно на тунелната ос.

Приемам 144 m, с оглед да са в средата на отделните кампади.

Размери:

-                                               широчина при пода - 3  m;

-                                               височина - 3 m;

-                                               дълбочина от светлия ръб на облицовката - 2,5 m.

Подът е на ниво равно на нивото на баласта пред тях. Проектират се с врати, които се монтират на дълбочина 1 m от светлия ръб на тунелната облицовка.

 

 


ГЛАВА IV:

ТЕХНОЛОГИЯ НА РАЗРАБОТВАНЕ НА ТУНЕЛА

 

·      максимални размери: дължина – 4,14 m; ширина – 0,90 m; височина – 1,45 m

·        производител - Белгия

Забележка: Всички параметри на транспортните машини са избрани съгласно: Л. Георгиев – “Подземно Хидротехническо Строителство”, глава VІ: “Товаро-транспортни работи”.

 

1. Укрепване на подземния изкоп

 

Като се имат в предвид инженерно-геоложките характеристики на масива укрепването ще се извърши: в І-ви участък от km 2+275 до km 2+665 с пръскан бетон; във ІІ-ри  участък от km 2 +665 до km 2+983 с анкери и в ІІІ-ти участък от km 2+983 до km 3+349 с метални рамки и пръскан бетон.

Укрепването с пръскан бетон в І участък се осъществява от черупковидното пространствено действие на бетона, с високата му якост на опън и доброто му сцепление със скалата. Полагането му ще се извърши с машина за пръскан бетон - Алива BS-12, барабанна:

·        производителност - 3 ÷ 7 m3 /h суха смес;

·        разход на сгъстен въздух -  6 ÷ 8 m3 /min;

·        работно налягане на въздуха - 5 ÷ 6. 105 N/m2 ;

·        транспортно разстояние: хоризонтално - 100 m, вертикално 40 m.

·        габаритни размери - височина 1,4 m, дължина - 1,80 m, ширина - 0,82 m.

·        максимален размер на зърното: при речен материал - 30 mm; при трошен материал - 25 m.

·        маса - 790 kg;

·        диаметър на маркуча за сухата смес - 50 ÷ 70 mm;

·        мощност на електродвигателя - 21 kW;

·        мощност на въздушния двигател - 10 kW;

·        производител - Швейцария

 

За получаване на качествен пръскан бетон важно изискване е равномерното захранване със суха смес. За целта се предвижда транспортна лента до входното отверстие на машината и саморазтоварваща се вагонетка за суха смес.

Укрепването със стоманени анкери във ІІ-ри участък се осъществява от закотвянето на анкерите извън свода на обрушване, при което разхлабените скални маси от взривяването се притягат към по-здравите ненарушени скални зони. Анкерният крепеж се монтира непосредствено след всяка атака.

 


Използвана литература

 

1.      Л. Георгиев – “Подземно Хидротехническо Строителство”

2.      Д. Цанков – “Жп тунели”

3.      Лазаров – “Ръководство за проектиране на жп линии”

 


Търси за: линия | товарен влак

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker