В древността капацитетът от ресурси е бил предостатъчен за задоволяването на нуждите на хората, които са съществували в хармония със средата, без да нарушават естествения й баланс. С откриването на огъня и неговата полза, развитието на човечеството се ускорява и още през първата половина на 19 век е налице индустриалната революция. Тогава с интензивната промишленост се поставят предпоставките за възникване на екологични проблеми, но едва столетие по-късно, когато щетите са осезаеми, започват първите обществени дебати.

Тенденциите са за съкращаване на земното пространство и нарастване на регионалните контрасти[1]. Това са последствията на увеличаването на демографския потенциал на планетата и разширяването на стопанската дейност. То се почувства особено в последните години поради усиленото внедряване на най-новите постижения на науката и техниката в стопанския живот.

Терминът ‘екология’ е въведен от Хекел през 1866 г. със значението ‘икономика на природата’[2]. Съдържанието на науката екология е претърпяло значително историческо развитие. Най-неотложните проблеми днес засягат няколко области: въздух, води, почви, озонов слой и отпадъци. Все повече се изостря необходимостта от научно изучаване на земното пространство с оглед неговото най-рационално регулиране и използване в перспектива.

Към момента, прилаганите способи за потребление на природните ресурси с оглед по-продължителното запазване на екологичното равновесие в природните системи не са ефективни. В същото време интензивната стопанска дейност замърсява средата, влияе негативно върху здравето на човека и се превръща в сериозна опасност за неговото бъдеще. Най-опасният вид замърсяване засега е парниковият ефект, който регулира температурата на земната повърхност. Ефектът се състои в способността на някои атмосферни слоеве да ограничават отразяването на слънчевата радиация от повърхността на земята в космическото пространство, като по този начин улавят топлината “в клопка”.

.........................................................

Глава втора.

РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКАТА ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ

1. Формулиране на критерии за осъществяване на целенасочена екологична политика

1.1. Oпределение за екологична политика

Екологичната политика се определя като комплекс от мерки и дейности, свързани със създаването на предпоставки за справедливото и ефективно разпределение на природните блага в обществото. Тя се основава на редица процедури, насочени към намаляване на вредните въздействия върху природните ресурси и прилагането на инструменти за възстановяване на щетите, базирани на влагането на част от дохода получен в резултат от използването им.

Една от най-важните и актуални политически, икономически, социални и международни задачи е опазването на околната среда. Това се дължи на всенарастващото й значение във вътрешния живот на всяка страна и в отношенията между държавите на международно ниво. В този смисъл тя се превръща в едно от основните направления на международното сътрудничество.

Всяка държава е задължена да спазва поставеното изискване за съвместно участие в опазването на околната среда, както и да изгражда екологични обекти от общо стопанско значение. Според Благой Узунов основното задължение на държавата се състои в увеличаването приходите в бюджета. Предвид противоречивостта на тези две функции, между тях може да се постигне баланс само посредством осъществяването на гъвкава и адекватна на общоикономическите условия екологична политика.

Екологичната политика представлява съвкупност от административно-законодателни и икономически средства и механизми, утвърдени от държавните органи и съобразени с международните договорености. Тяхната основна цел най-общо намира отражение в устойчивото развитие на националното стопанство, което се постига чрез опазването на околната среда и рационалното използване, и непрекъснато възпроизвеждане на природните ресурси.

Според Виолина Хаджиева в периода на преход към пазарна икономика и приобщаване на България към европейските и световни пазари е нужно да се осъзнае, че опазването на околната среда не е по-маловажно от националната сигурност.

Eкологичната проблематика е обособен раздел и напълно отговаря на процеса на сближаване и постигане на критериите за интеграция с ЕС. В Европейското споразумение за асоцииране изрично се посочва, че проблемите на околната среда са от първостепенно значение както за страните членки на ЕС, така и за асоциираните страни, към които се причислява и България. Сътрудничеството в областта на опазването на околната среда и на човешкото здраве се приема като приоритет за страните по ЕСА. В процеса на хармонизация и сближаване, околната среда е поставена сред областите на особено внимание. Това обуславя и трайното присъствие на секторът "околна среда" в краткосрочните и дългосрочни приоритети на програмата “Партньорство за присъединяване”.

.......................................................................

3. Хармонизация на националното законодателство в областта на опазване на околната среда с това на ЕС

При оценяването на съответствието следва да бъде отчетено и обстоятелството, че като нормативен документ директивите на ЕС съдържат преди всичко препоръки за действие, процедурни правила, срокове за постигане на целите и отделни гранични стойности (норми, лимити), които страните-членки инкорпорират в националното си законодателство според своите възможности да посрещнат обявените цели.[3] Доц. Попова дава за пример Директива 85/210 за въвеждане на безоловния бензин в Съюза, която определя лимит на оловото до 0.15 г/л. По-късно с Директива 87/416 се препоръчва на страните-членки да забранят продажбата на оловен бензин. Така посоченият пример показва един от възможните подходи при сближаването ни с екологичното законодателство и нормите на Съюза, с точни разчети на националните ресурси, с оглед на въздействието върху икономиката при възприемане на европейските директиви.

Националните норми (лимити) за околна среда все още са в процес на съгласуване с действуващите в ЕС нормативи. Както отбелязва Юлия Захариева - приетите специални екологични закони изискват разработването на съответните подзаконови актове във възможно най-кратки срокове. Тук може да се посочи един от основните недостатъци не само на екологичното, но и цялостната законова рамка в България, а именно – ключови въпроси от нормативните документи да се регламентират с подзаконови актове, чиято липса да възпрепятства прилагането им.

..........................................................

4. Решаване на екологичните проблеми в България – неразделна част от политиката на ЕС за опазване на околната среда

Особено място следва да бъде отделено на устойчивото развитие при очертаване на приоритетите на националната екологична политика. В контекста на европейската интеграция фактът придобива особено значение доколкото устойчивото развитие се утвърждава като водещата екополитическа концепция на ЕС, намерила реализация в Петата програма за действие на ЕС "Към устойчивост" ("Towards sustainability"). Програмата на Съюза за политика и действие във връзка с околната среда и устойчивото развитие бе утвърдена от Съвета на министрите през декември 1992 г. Прогласяването и развитието на екополитическата философия на днешното българско правителство следва да идентифицира ясно нейната европейска насоченост и може да се разглежда като една от предпоставките за последователната интеграция на страната в европейските структури. Още повече това се полага като ръководен принцип на икономическото сътрудничество между Общността и България съгласно чл. 72.2 на ЕСА. Подобна политика трябва да гарантира, че съображенията за опазване на околната среда ще бъдат свързани и с изискванията за хармонично социално развитие.

За съжаление опитите за институционализация на устойчивото развитие след UNCED (например чрез създаване на т. нар. Междуведомствен съвет за приоритетни проекти за околна среда с Решение на МС № 483/1993) не доведоха до очакваните резултати за по-пълна интеграция на екологичната проблематика в секторните стратегии и политики. Нещо повече, правителството разглежда устойчивото развитие като фаза, а не като цел на своята икономическа, екологична и социална политика, въпреки че в своята програма "България 2001" то декларира устойчивото развитие като принципната основа на екологичното законодателство и управлението на природните ресурси.

Подобрения в Европа, местни решения, глобално въздействие

Европейците ценят своята околна среда — проучванията на общественото мнение от Евробарометър показват, че болшинството от тях (над 70 %) желаят отговорните за вземане на решенията институции и лица да отдават еднакво значение на екологичната, икономическата и социалната политика. Като отделни граждани, европейците са готови да предприемат някакви действия в областта на околната среда, въпреки че вероятно биха могли да направят повече, ако разполагаха с по-добра информация за решения в областта на околната среда, които не струват скъпо или изобщо не са свързани с някакви разходи. Също така, те биха направили повече, ако бяха убедени, че техните съграждани също правят това.

......................................................................

ЛИТЕРАТУРА:

1. Беров, Л., Стопанска история – икономическо развитие на света от древността до наши дни, Трето издание, Планета, С., 1999 г.

2. Българска академия на науките, Географски институт, София, 1981 г., ‘География на България-ІІ том, Икономическа география’

3. Генешки, М., Л. Георгиев, Регионална икономика, изд. ЛИА, С., 1995г.

4. Давчева-Илчева, Надежда Г. и др.
Екология. Устойчиво развитие. Околна среда / Надежда Г. Давчева-Илчева, Любомир С. Илчев. - София : Изток-Запад, 2005. прераб. изд. - Изд. на СУ Св. Климент Охридски. - Офс. изд.

5. Доклад Източници на финансиране – Министерство на околната среда и водите;

6. Закон за местните данъци такси (обн., ДВ, бр.117 от 10 декември 1997 г.; изм., бр.71,83,105 и 153 от 1998 г., бр.103 от 1999 г., бр.34 от 2000 г.; изм. и доп.,бр.102 от 2000 г., бр.109 от 18 декември 2001 г.)

7. Илиев, Н.; Найденов, Н. “Приложна екология и икономика на околната среда”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1993 г

8. Коийер, Адриан де и др. - Разработване и прилагане на общински планове за управление на твърди битови отпадъци в Република България: Огромно предизвикателство и дълг за създаване на по-устойчива околна среда : Наръчник / Адриан де Коийер, Тихомир Антонов, Пламена Борисова. - София : Фонд. за реформа в местното самоуправл., 2001 ( [София] : Агенция Дейта ООД).

9. Наука, околна среда и устойчиво развитие / Ред. кол. Иван Харалампиев - отг. ред. и др. - В. Търново : Faber, 2002.;
Изд. на Съюз на учените в България, клон Велико Търново.

10. Национален статистически институт на България - http://www.nsi.bg/Op/Op.htm;

11. Писарев, Павел - ‘To Communism and back again’, http://www.boeckler.de/pdf/seer_2006_3_pisarev1.pdf

12. Промишленост и околна среда : [Изследване] / Цветана Димитрова и др. ; Под метод. ръководство и общ. ред. на Цветана Димитрова. - [2. доп. изд.]. - София : Независим експертен клуб Зелено бъдеще, 1993г.;

13. Станчева, Й., Екологични основи на земеделието, изд. “Pensoft” София-Москва, 2000 г.

14. Статистически справочник за 1998 г., стр. 91;

15. Узунов, Б. “Управление на опазването на околната среда”, Благоевград 1991 г;

16. Управление и устойчиво развитие; Общество, човек, природа, Лесотехнически университет, 1-2, 3-4, С., 2001.

17. Desai, Uday and Snavely K. - ‘Emergence and Development of Bulgaria's Environmental Movement’ - http://nvs.sagepub.com/cgi/content/abstract/27/1/32;

18. Rademacher, Nadja, ‘Bulgaria’, http://www.projects.v2.nl/~arns/Texts/Chrono/BG.html;

19. Yarnal Brent, ‘Bulgaria at a crossroads: environmental impacts of socioeconomic change’, Environment, Dec, 1995; http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m1076/is_n10_v37/ai_17911539;

20. http://okno.com/env/policy/envpolicy-bg.html;

21. http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.lib.utexas.edu/maps/atlas_east_europe/bulgaria-economy.jpg;

22. CIA World Factbook, 2007 - http://www.theodora.com/wfbcurrent/bulgaria/bulgaria_economy.html;

...............................................................

Темата е изготвена 2008 г.

Ключови думи:

екология, околна среда, взаимоотношение „човек – природа”, , обществено - икономическо развитие, екологична политика, политика на ЕС за опазване на околната среда, атомна централа, механизъм "Съвместно изпълнение", национален план за разпределение на квоти, озонов слой

[1] Генешки, М., Л. Георгиев, Регионална икономика, изд. ЛИА, С., 1995 г., с. 9

[2] Станчева, Й., Екологични основи на земеделието, изд. “Pensoft” София-Москва, 2000., с. 1

Екология, околна среда

Въведение