Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика на труда >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Курсова работа

На тема

Население, трудов пазар, заетост и безработица в България.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод……………………………………………………………………….4

ГЛАВА I.  Население и трудов пазар…………………………………...6

  1.  Същност, основни характеристики и възпроизводство

на населението и човешките ресурси…………………………………..6

  1.  Отличителни особености, свойства и възпроизводство

на работната сила………………………………………………………...8

  1.  Трудови ресурси и работна сила…………………………………….10
  2.  Пазар на труда………………………………………………………..11

ГЛАВА II. Заетост………………………………………………………..16

  1.  Същност и форми на заетост…………………………………………16
  2.  Видове заетост. Концепцията за пълна заетост……………………..18
  3.  Структура и фактори, влияещи върху заетостта…………………....21
  4.  Подходи за анализ на заетостта……..………………….……………23
  5.  Програми, стратегии и политика по заетостта……..……………….25

ГЛАВА III. Безработица…………………………………………………34

  1.  Същност и измерване на безработицата………...…………………..34
  2.  Причини за възникване на безработицата………………..…………36
  3.  Видове безработица…………………………………..………………38
  4.  Естествено равнище на безработицата……………..……………….45

УВОД

В съвременният сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкият труд като основен общественоикономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото. В началото на новото хилядолетие това общество, а заедно с него и цялата икономическа система са изправени пред многобройни социални, икономически и технологични предизвикателства. “Какво ще бъде влиянието на новите технологии върху развитието на производството и социалната сфера у нас?” и  “Как ще бъде създаден българският модел на заетост и социална сигурност?” са въпроси, които очакват да намерят своя отговор в бъдеще.

В настоящият момент България е изправена пред един сериозен, мащабен и задълбочаващ се във времето проблем - безработицата, болестта на обществото, за която все още не е открито ефикасно лекарство. Именно този проблем е обект на настоящата дипломна работа. И не защото по-актуален от него няма, а защото е недопустимо в началото на това ново 21-во хилядолетие хиляди млади хора да губят натрупаните знания, умения и опит поради невъзможността да се реализират в собствената си страна.

Във връзка с изложеното до тук следва да се отбележи, че целта на тази дипломна работа е да се насочи вниманието към въпросите, свързани с условията и факторите за развитието на българският трудов пазар, с осигуряването на заетост и ограничаването на безработицата, които са не само интересна, но и достатъчно болезнена тема. Конкретните задачи в тази насока са:

Изложението е изцяло съобразено със законовите и подзаконовите нормативни актове, третиращи въпроси свързани с трудовия пазар, заетостта и безработицата в нашата  страна до момента на написване на дипломната работа.


ГЛАВА I

НАСЕЛЕНИЕ И ТРУДОВ ПАЗАР

1. Същност, основни характеристики и възпроизводство на населението и човешките ресурси

Естествено условие и предпоставка за формирането и развитието на човешките ресурси, на съвкупната работна сила и на трудовият пазар се явяват процесите и тенденциите на възпроизводство на населението. От икономическа гледна точка и най-общо населението може да се определи като съвкупност от живи човешки индивиди, живеещи на дадена територия в определен исторически момент или период1, които се променят в резултат от раждаемостта, смъртността и миграционните процеси. То може да се разглежда като2:

§ съвкупност от индивиди със своя система от потребности и платежоспособно търсене на продукти и услуги, които са определящи цели на икономиката и на труда;

§ основен ресурс за осъществяване на всяка стопанска и по-общо на всяка трудова дейност;

§ съвкупност от индивиди и общности с различни потребности и интереси и поради това с различни цели;

Хората, в качеството им на един от основните и необходими ресурси за осъществяване на всякаква стопанска и трудова дейност, се отличават с редица особености, като например това, че:

§ в трудовата дейност се използват едни или други техни качества, които са естествена даденост или са формирани в резултат на обучение;

§ трудът им не е обикновена търговска вещ, не може да се купува в класическият смисъл на думата, т.е. върху него не се придобива пълното право на собственост;

§ участието и поведението им в трудовият процес се мотивират от сложен комплекс динамични фактори;

§ те са движещата сила на всяка дейност, ресурсът, който задвижва всички останали ресурси, като създава и значителна част от тях;

§ те са непрекъснато възпроизвеждащ се ресурс и този процес на възпроизводство сам по себе си е уникален.

Най-широкото схващане за човешките ресурси поставя знак за идентичност между тях и населението на една страна. В по-тесният смисъл на понятието, човешки ресурси са хората, които в даден момент или за даден период имат реална възможност да вземат участие в някакъв вид трудова дейност3*.

В действителност има редица обстоятелства, които не позволяват на отделни хора или общности да участват реално в системата на труда. Такива са например: законовите ограничения на долната      и       горната      граница      на       трудоспособната     възраст; продължителността на обучението в рамките на образователната система; отбиването на редовната военна служба; за жените - раждането и отглеждането на деца; различните обстоятелства, мотивиращи хората за траен отказ от участие в трудова дейност като традиции, религиозни вярвания, наличието на източници на доходи и др.

Трудно е да се опишат сложните връзки и зависимости, които съществуват между населението, човешките ресурси и системата на труда. От съществено значение за последната бихме могли да посочим три характеристики на човешките ресурси:

~ тяхното количество - измерено чрез броя на хората, които могат реално да участват в трудова дейност в момента или за даден период, и работното време, което те са склонни да осигурят;

~ тяхното качество - изразено най вече в съвкупността от знания, умения и навици, които те притежават и които могат да намерят реализация в конкретна трудова дейност, както и здравословното им състояние;

~ тяхната мотивация - за постигане на определена ефективност на труда.

Преди всичко броят на хората, които могат реално да упражняват трудова дейност, зависи от особеностите на демографските процеси (естествено и механично движение на населението) и на формиралите се демографски структури, от здравословното състояние на населението, от мотивацията за участие в трудовата дейност и други специфични фактори.

2. Отличителни особености, свойства и възпроизводство на работната сила

Под работна сила следва да се разбира способността за труд, съвкупността от физическите и духовни сили на човека, благодарение на които той е в състояние да произвежда блага4. Тя не може да се разглежда вън и независимо от човека, който я притежава и реализира, от самия трудов процес и резултатите от него. В пълният си реален смисъл, работната сила се формира посредством обучение, квалификация и преквалификация, натрупване на практически умения и опит. Какво попълнение от кадри ще има общественото производство и каква точно ще бъде работната сила до голяма степен се предопределя от полученото образование и от усвояването на определени знания. Неразделна част от формирането на работната сила е придобиването на дадена квалификация. Последната е средство, чрез което се изменят качествените елементи и съдържанието на работната сила, а от там и на самия човек. Като основни свойства и белези на работната сила могат да се отбележат: теоретичната и практическа подготовка, физическите възможности, умствените способности и отговорността.

Работната сила непрекъснато се развива. Факторите, които определят нейното развитие са свързани с развитието на материално-техническите условия на производството, с усъвършенстването на производствените отношения и на самата нея. Три основни момента определят насоките, в които протича развитието на работната сила, а именно:

§ развитието на обществото и обуславящите го фактори;

§ икономическият потенциал на страната, в това число и подготовката, формирането, използването и възстановяването на работната сила;

§ развитието на научно-техническият прогрес.

Съществуват различия в мненията относно същността на работната сила и те се проявяват в няколко насоки:

~ счита се, че работната сила и трудовите ресурси са две страни на едно и също понятие;

~ изразява се становище, че категориите работна сила и трудоспособно население в своето единство изграждат понятието трудови ресурси;

~ приема се, че само активната част от трудовите ресурси се включва в работната сила;

~ работната сила бива разглеждана освен като способност и като мотив за привеждането й в действие.

В категорийният апарат на пазара на труда, работната сила се приема като съвкупност от заетите и безработните. Тези и други различия в схващанията за същността на понятието работна сила възпрепятстват бързото и ефективно решаване на множество проблеми с практически характер, свързани с възпроизводството й.

3. Трудови ресурси и работна сила

Трудовите ресурси на страната включват населението в трудоспособна възраст (от 16 до 63 години за жените и от 16 до 65 години за мъжете, без нетрудоспособните инвалиди и пенсионери в трудоспособна възраст) и фактически работещите лица под и над трудоспособна възраст. Те обикновено се дефинират по различни признаци (пол, възраст, сектори и отрасли на националното стопанство и др.), която позволява установяването и анализа на тяхната структура и динамика, както и разкриването на основните фактори, които я предопределят.

Установяването на общите черти и различията между двете категории има важно практическо значение. Трудовите ресурси не отразяват съвкупната работна сила. Те показват трудовият потенциал на страната количествено, докато работната сила го отразява както количествено, така и качествено. В развитието на тези икономически категории съществува определено единство, породено от промяната на количеството индивиди, носители на работна сила, от социално-икономическите условия, в които живеят хората и материалните условия на производството. Различията бихме могли да обобщим по следният начин:

§ При определена численост на трудовите ресурси, величината, видът и характера на работната сила се променят в резултат на влиянието на различни фактори.

§ Работната сила е най-гъвкавият и най-съвършеният елемент на производствения процес и е непосредствено свързана с индивидуалността на човека, с неговите интереси и потребности.

§ Работната сила отразява постоянно протичащият процес на промяна в количеството на трудовите ресурси, както и измененията в техният състав и качество.

От изложеното до тук можем да стигнем до заключението, че двете икономически категории не са тъждествени, но в същото време няма основание за тяхното противопоставяне.

4. Пазар на труда

Пазарът на работна сила е икономическото пространство, в което се срещат и преговарят от една страна работниците и служителите, търсещи работа, и от друга - работодателите (лицата или организациите), които търсят работна сила. Тъй като процесът е ефективно взаимодействие между тези две страни изисква определена институционална инфраструктура, трудовият пазар може да се разглежда като съвкупност от правни норми, процедури и институции, които осигуряват намирането на предпочитаната работна сила и включването й в трудовият процес, а от там и постигането на желаното равнище на заетост. Пазарът на труда може да се дефинира и като регулирана система от икономически отношения, възникващи и осъществяващи се в сферата на размяната между държавата, лицата, които търсят платена заетост и работодателите, нуждаещи се от работна сила с определена подготовка и квалификация.

Исторически неговото възникване е свързано с три основни предпоставки5*:

~ освобождаването на човека, превръщането му от безправно същество в юридически свободна личност;

~ липсата на достатъчно средства за препитание у определена част от икономически активните лица, което ги принуждава да търсят платена заетост;

~ наличието на свободен капитал, който е готов да поеме риска за организиране на производството.

Пазарът на труда може да се разглежда като съвкупност от различни взаимосвързани трудови пазари, на всеки от които се открояват както общи, така и противоположни интереси между търсещите и предлагащите работна сила. Следва да се отбележи, че изброените по-долу видове пазари съществуват относително самостоятелно, притежават определена специфика по отношение на търсенето и предлагането, цената на труда и др.

В зависимост от обхвата и местоположението, и в съчетание с икономическата и социалната характеристика на съответния регион, могат да се откроят:

§ национален пазар на труда, в който се обособяват:

      ~ регионален (по области или други големи райони);

      ~ териториален или местен (по общини, населени места);

§ международен пазар на работната сила, който е резултат от интернационализацията на производството, от интеграционните процеси между страните, от относителната либерализация в движението на хора, стоки и капитали между тях.

От гледна точка на специализацията, диференциацията на работната сила по видове труд могат да се разграничат6:

§ професионални специализирани пазари на труда, на които се търси и предлага професионално обособена, квалифицирана работна сила, предназначена за определен бранш и отнасяща се към определена сфера;

§ пазари на неквалифицирана работна сила, на които се предлага и търси работна сила, към която могат да се предявят ограничени изисквания за подготовка и професионална квалификация;

§ “производствени” пазари на труд, характеризиращи се с предлагане на квалифицирана работна сила, която има специфични особености, или приложение само в отделен бранш, предприятие, дейност.

Основна характеристика на трудовият пазар е съотношението между търсенето и предлагането на работна сила.

Търсенето на работна сила е заявената по определен начин готовност на работодателите да наемат по трудово правоотношение определен брой работници и служители с дадено образование и професионална подготовка. По определение тук има значение само платежоспособното търсене7. То се определя преди всичко от състоянието и развитието на производството, и най-вече от конкретните пътища на това развитие - интензивен и екстензивен.

Предлагането на работна сила е заявената по определен начин готовност на нейният носител да влезе в трудово правоотношение с този работодател, който му предложи задоволяващи го условия на труд и заплащане. От своя страна предлагането на труд се определя от:

~ обективни фактори, свързани с населението на страната (неговата численост и броят на лицата в трудоспособна възраст) и миграционните процеси;

~ субективни фактори, от които зависи решението на индивида и на неговото семейство за платена заетост.

В зависимост от това, в какво съотношение са търсенето и предлагането на работна сила, различаваме балансиран и дефицитен трудов пазар.

Първият тип пазар е този, който се намира в равновесие.За него се приема, че съществува тогава, когато търсенето на работна сила съответства на нейното предлагане. Тази безпроблемна ситуация предполага едно желано състояние на икономиката, което по-скоро има теоретично значение.

Вторият тип пазар се отличава със ситуация, при която или търсенето на работна сила е по-голямо от нейното предлагане, или обратно - предлагането на работна сила превишава нейното търсене. Следователно пазарът може да изпитва дефицит или на работна сила, или на работни места.

От съществено значение е да се отбележи и това, че състоянието на трудовият пазар е пряко или косвено следствие от състоянието на останалите пазари - стоков, паричен, валутен и др.

Пазарът на труда не е единен и хомогенен, т.е. в него могат да се разграничат отделни неконкуриращи се сегменти. От тази гледна точка той се разделя на първичен и вторичен. Вторичният пазар на работната сила е външен за организацията и на него се намират лицата, готови да заменят част от свободното си време с платена заетост, поради липса на такава. Той има отворен характер, както за посочените лица, така и за самата организация, търсеща да наеме работници и служители. Работната сила на този пазар се отличава с различни характеристики, което се определя от нейния източник. А основните източници на вторичният трудов пазар са: лицата, които принудително са загубили своята работа; младежите със завършено образование; лицата в под трудоспособна възраст; студентите, пенсионерите и домакините без платена заетост в момента; уволнените от военна служба или от армията; новозаселилите се в региона; имигрантите с уредено положение; хората от етническите малцинства, които платена заетост.

Появата и развитието на първичният трудов пазар са свързани с появата и развитието на специфичните технологии, които предявяват и специални изисквания към знанията, уменията и навиците на заетите в дадена организация. Този пазар обхваща лицата, които имат платена заетост, но по една или друга причина при наличието на определени условия на труд и заплащане, са готови да заменят извършваната от тях работа (или заемана длъжност) с друга.

Следва да се отбележи, че първичният и вторичният трудови пазари са независими един от друг и поради това работната сила, намираща се на тях по никакъв начин не може да се конкурира.

Две са основните форми на първичният пазар - вътрешен и професионален.

Вътрешният трудов пазар е пазарът на работната сила в организацията и обхваща заетите в нея работници и служители, които имат желание и готовност да заменят заеманата от тях длъжност с друга, по-привлекателна. Работодателят търси необходимите му с висока професионална квалификация лица на този пазар, след като не може да намери такива на вторичния пазар.

Професионалният трудов пазар е пазарът на работната сила със специфична професия или със специфична професионална квалификация. Той отразява професионалното разделение на труда, което протича с различна интензивност в различните области на труда. Неконкурентен е на вторичният трудов пазар.

Познаването и изследването на сегментацията на трудовият пазар имат голямо значение за разкриването на действителното състояние на пазара на работната сила и за вземането на ефективни мерки за неговото балансиране.


ГЛАВА II

ЗАЕТОСТ

1.Същност и форми на заетост

Практиката показва, че понятието заетост е твърде широко и разтегливо за отделните страни. В него се включват както тези, които имат работа в рамките на законодателно определения минимум за труд, така и частично заетите, т.е. хората, които са заети само няколко часа на ден или седмица. В същото време други, които отхвърлят предлаганата им работа като неподходяща за тях, но през този период имат някаква заетост, се отчитат като безработни.

Заетостта е показател за степента на използване на трудовите ресурси в една страна и може да се разглежда в два аспекта.

В широкият смисъл на понятието, заетостта обхваща всички лица, които се занимават с обществено полезен труд, независимо дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма. Тази заетост се измерва с отношението на заетите в предприятията и в домакинствата и личното стопанство към населението в трудоспособна възраст, намалено с броя на учащите се.

В тесен смисъл, заетостта обхваща само лицата, които срещу вложен от тях труд получават възнаграждение под формата на работна заплата или на някакъв друг доход, и се измерва като отношение на заетите лица към цялото население. Заетостта може да се изчисли и като се съпоставят броя на заетите и този на населението в трудоспособна възраст.

При статистически репрезентативни наблюдения към заетите се отнасят всички лица навършили определена възраст, които:

§ извършват работа за производство на стоки и услуги поне един час, срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход;

§ не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, неблагоприятни климатични условия, стачки или други подобни причини;

§ лицата, които управляват собствено предприятие или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доходи;

§ лицата, работещи без заплащане в предприятия или стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства;

Заетостта е понятие за икономическата реализация на работната сила. Тя може да се разглежда на национално и на индивидуално равнище. Определянето и оценката на заетостта на национално равнище става с помощта на три показателя:

Както стана ясно, първите два показателя имат еднакъв числител, но различен знаменател - по-голям при процента на заетост. Следователно вторият показател ще има винаги по-голяма стойност от първият.най-висок измежду трите е последният измерван коефициент - на икономическата активност, тъй като в неговия числител са включени както заетите, така и безработните лица.

Две са основните причини за намаляване процента на заетост на населението8. На първо място това са неблагоприятните демографски тенденции и преди всичко - интензивните емиграционни процеси и стареенето на населението. На второ място - намаляването на производството и закриването на голям брой работни места в държавните и общинските предприятия.

Най-разпространените форми на заетост днес са следните:

§ частична - при нея работната седмица е 40 часа, но може да бъде и по-малка. Предоставят се няколко свободни дни или е на лице възможност за ползване на по-дълъг платен и неплатен отпуск при запазване на работното място. При това положение се увеличава продължителността на работният ден на частично заетите лица. Една от формите на този вид заетост е работа на две длъжности - така наречената “двойна заетост”.

§ временна - при нея сключеният договор за работа е за срок от 4 седмици. Тази форма дава редица предимства на работодателя. В случая той наема лицето и уговаря условията и съответно възнаграждението за положеният труд без контрол; винаги може да пристъпи  към  уволнение  без  да   носи отговорност   пред  синдикатите; не плаща за отпуски по болест, а освен това няма задължения да извършва разходи за нужната квалификация на работещите;

§ концентрирана седмица - форма, при която се работи 4 дни по 10 часа, като по този начин значително се намалява престоят на машините, икономисват се ел. енергия и отопление;

§ деление на работното място - това е една сравнително нова форма на организация на труда. При нея двама души си поделят отговорността за изпълнението на една и съща работа, която изисква по-дълго работно време;

§ надомен труд - с развитието на информатиката тази форма все по-често се предпочита, поради простата причина, че се икономисват средства за транспорт и лицата могат самостоятелно да определят границите на работния си ден.

2. Видове заетост. Концепцията за пълната заетост

Когато се говори за заетост трябва да се отбележи, че тя може да бъде разглеждана на три нива - на национално, регионално равнище и на индивидуално такова:

§ на национално равнище - пълната заетост е една фикция и не може да се постигне  по множество причини, както ще стане ясно по-нататък в изложението. Тук ще отбележим само, че тя се характеризира с такова състояние на трудовия пазар и икономиката като цяло, при което всички трудоспособни лица на възраст над 15 години имат платена заетост. Пълна заетост в абсолютният смисъл на думата “пълна” реално не може да се постигне поради непрекъснатото развитие на човешките потребности, на техниката и технологиите, на икономиката.

От тук следва да заключим, че непълна е онази заетост, която се свързва със състояние на икономиката, противоположно на състоянието й при пълна заетост.

В съвременните условия и двете понятия се свързват с естественото равнище на безработицата. В съответствие с това, когато броят на лицата, които желаят, но не могат да намерят работа, надхвърли естественото равнище на безработицата, се приема, че има непълна заетост, а когато не го надвишава, заетостта е пълна.

§ на индивидуално равнище - за пълна заетост на индивида можем да говорим, когато тя му осигурява работа през цялата година в рамките на законоустановената продължителност на работния ден и работната седмица.

Непълна е онази заетост, при която лицето работи на непълно работно време. Към тази заетост обикновено се добавя и сезонната, разглеждана в годишен разрез.

Заетостта, от гледна точка на нейната ефективност, също може да се разглежда на две равнища - национално и индивидуално.

§ на национално равнище - когато заетостта осигурява оптимално използване на материалните, трудовите и финансовите ресурси на страната, икономически растеж и по-висок жизнен стандарт на населението, тя е ефективна, а в противен случай е неефективна.

§ на индивидуално равнище - на това равнище ефективна е заетостта, която позволява на индивида да се реализира пълноценно в трудовия процес като осигури достойно съществуване на своето семейство. Когато обаче, е на лице обратното положение, говорим за неефективна заетост.

Пълната заетост е една двусмислена концепция, която не означава, че безработни лица няма. Безработица съществува, но нейното равнище е отражение на динамиката на трудовия пазар, на движението на работна сила от един отрасъл или регион в друг. Колко голямо е това равнище? Пълната заетост често се дефинира като състояние на пазара на труда, при което безработицата се формира от две страни на нейното съществуване - структурната и фрикционната. Голяма част от икономистите са на мнение, че пълна заетост е на лице при 94 - 95% фактическа заетост на работната сила.

В концепцията за пълната заетост се съдържа идеята, че за определен период от време, в динамично променящата се икономика, съществува някакво естествено равнище (или темп) на безработица, което е резултат от действието на фрикционни и структурни фактори. Това равнище е нестабилен показател във времето, защото върху него влияят както помените в състава на работната сила и в политическите институции, така и социалната политика на държавата. Влиянието на последната се изразява в следното:

§ дава помощ на безработните и по този начин окуражава притежателите на работна сила да не приемат предлаганата им, но неизгодна за тях работа продължително време;

§ забранява на работодателите да предлагат работна заплата, която стимулира използването на нискоквалифициран или неквалифициран труд;

§ намалява алтернативната цена, предлагана от работодателите, която стимулира работниците да се приспособяват към темповете на производство, което увеличава естествената безработица.

Ето защо може да се каже, че пълната заетост в значителна степен е функция на социално-икономическата политика на държавата.

Не трябва да се забравя обаче, че заетостта е средство, а не цел. Пълната заетост е безсмислица, една празна концепция, ако означава заетост на всяка цена, т.е. заемане на непроизводствени работни места. Само продуктивната заетост - тази, която може да съкрати разходите за производство на желаните от потребителите стоки и услуги - е пълна заетост.

3. Структура и фактори, влияещи върху заетостта

Заетостта на активното население има различна структура. Тази структура може да се разграничи по два критерия: първият е демографският критерий, а вторият е структурата на икономиката.

Демографският състав на населението определя полово-възрастовата структура на заетите в три основни групи. Първата група обхваща индивидите на възраст между 18 и 34 години. В нея е концентриран този състав на работна сила, който търси за пръв път работа или най-често сменя своето работно място поради повишаване на квалификацията, неудовлетвореност от труда, търсене на по-добро заплащане и пр.

Втората група обхваща възрастовата граница между 35 и 54 години. Това са хората с относително стабилна заетост и квалификация, хора, които по-трудно сменят своето работно място. Тази група заема относително най-голям дял от работните места.

Последната, трета група, обхваща заетите на възраст над 55 години, хора, на предпенсионна и пенсионна възраст, с постепенно намаляваща квалификация, а в много случаи и доходи. Тази група е най-уязвима от структурните промени в икономиката.

Относителният дял на отделните групи в общият състав на населението зависи от исторически сложилото се развитие на страната. Наблюдава се една обща тенденция на стареене, което води до относително намаляване дела на първата, най-активната група в населението.

Проследяването на населението по пол показва тенденция към нарастване дела на жените в заетостта. Този факт, освен своите биологически и социални проблеми, поражда и своите икономически такива - за семейството, жените, наред с мъжете, са участници в печеленето на доходи, а за обществото - женската заетост увеличава предлагането на работна сила.

При вторият критерий - структурата на икономиката - заетостта на работната сила се разпределя между отделните отрасли на производството като най-често се прави следното групиране: заети в промишлеността, селското стопанство и в сферата на услугите. Това деление има своето основание и значение. Основанието е, че от дела на заетите в една или друга сфера се определя и темпът на икономиката - аграрен, индустриален и обслужващо-информационен. Значението е свързано с това, че разпределението на заетостта по отделните отрасли оказва влияние върху промените в период на криза. Най-чувствителна в това отношение е промишлеността. Всяко кризисно свиване на икономиката дава отражение върху заетостта в промишлеността, докато услугите като цяло са по-индиферентни към промените.

Заетостта на работната сила зависи и от редица фактори, по-важните от които са: състоянието на икономиката, структурните промени и иновациите в нея, демографските промени, социалната политика на държавата, международната миграция на работната сила и пр.

Между състоянието на икономиката и заетостта най-общо съществува права зависимост. Обикновено при подем в икономиката като правило расте и заетостта на работната сила поради разкриването на нови работни места. И обратно - в период на депресия със спадането на производството се закриват и фалират предприятия, при което много работници остават без работа.

Структурните промени в производството влияят противоречиво върху заетостта. При динамичните промени в структурата на икономиката, с появата на нови отрасли и сфери на труд, се разкриват нови работни места и с това се увеличава заетостта. В същото време, с депресията, която настъпва в технически остаряващите отрасли и с отмирането на някои професии, спада заетостта в тях. Не бива да се забравя факта, че  иновацията се увеличават миграционните процеси и времето за адаптация на работниците, което също влияе върху заетостта за определен период.

Демографските промени са комплексен фактор, в който се включват: броят на населението в съответната страна, естествения прираст, полово-възрастовият състав и др. от общият брой на населението зависят разпределението му в категориите трудоспособно и активно население, а от там и заетостта. Естественият прираст оказва влияние дотолкова, доколкото той след време увеличава трудоспособното и активно население. С попълнението от нови млади работници, след предхождащ бум в раждаемостта, се увеличава делът на активното население.

Социалната политика на държавата като фактор за нарастване на заетостта е пряко свързана с използването на редица инструменти и лостове, с които се оказва помощ при подготовката и квалификацията на работниците, стимулиране на работодателите при откриване на нови работни места, въвеждане на някои ограничения при използването на неквалифициран труд, определяне границите на минималната работна заплата и пр. Като неразделна част от социалната политика на държавата са мерките за стимулиране  или ограничаване на емиграцията и имиграцията на работна сила.

4.Подходи за анализ на заетостта

Проблемите на заетостта занимават още представителите на класическата школа. Поради характера на стопанството по тяхно време, теорията им се гради върху разбирането, че пазарната икономика автоматично води до пълно използване на ресурсите и в частност до пълна заетост на работната сила. Разбира се отчитайки действителността, те допускат, че е възможно отклонение от това правило, причините за което те извеждат от внезапно възникнали природни, икономически или политически обстоятелства.

При конструирането на своята теория, представителите на класическата школа се опират на три предпоставки:

Проблемите на заетостта обаче, не са приоритет само на икономистите, представители на класическата школа. Изхождайки от разбирането, че съвкупното търсене е резултат от две величини - потребление и инвестиции, и че тези две променливи величини изостават от равнището на националният доход поради това, че личното потребление зависи от “основният психологически закон”, а инвестирането от величината на капиталите и лихвения процент, Кейнс прави две принципни възражения срещу теорията на класиците. В първото възражение той критикува постановката, че предлагането само създава търсене, а при евентуално отклонение лихвения процент става коректив за осигуряване на пълна заетост.

В тази си част възраженията на Кейнс са насочени в две посоки: при първата той счита, че нарастването на спестяванията не винаги води до последващо увеличаване на инвестициите, както твърдят класиците, защото общата сума на разходите на семействата и на инвеститорите не е достатъчна, за да реализира произведените стоки. Търсенето в този случай е винаги по-малко, а следователно реализацията на стоките и евентуалното нарастване на заетостта няма да се осъществят, както сочат класиците.

При втората посока Кейнс полага на ревизия разбирането на икономистите, представители на класическата школа, за гъвкавостта на лихвеният процент. Той доказва, че размерът на спестяванията не зависи единствено от лихвения процент. Те са продиктувани, както от психологически мотиви, така и от размера и динамиката на доходите, потребностите на отделните категории хора и пр.

Второто принципно възражение на Кейнс е спрямо гъвкавостта на заплатите и цените. Той смята, че класиците са в плен на т. нар. “илюзия на цялото”. Опорните точки на възражението са, че не винаги и не във всички отрасли цените, заплатите и заетостта проявяват еднопосочно движение. В повечето случаи дори и след значително спадане на цените и заплатите безработицата продължава дълго време като излизането от това положение не означава автоматично пълна заетост.

5.Програми, стратегии и политика по заетостта

                    § общи принципи:

Обективна оценка на една програма по заетостта може да се направи само, ако тя е действала достатъчно дълго време - поне 2-3 години. В противен случай би било трудно да се извърши наблюдение на процесите, да се обобщят резултатите и да се определят насоките на развитие и усъвършенстване на съответната програма.

Разработването и реализирането на програми за заетост е важен инструмент за намаляване натиска върху пазара на труда в периода на структурна реформа и се осъществява при спазване изискванията и условията на Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ЗЗБНЗ) и други законови и нормативни актове. В зависимост от поставените общи и непосредствени цели, програмите могат да бъдат: национални, браншови и регионални.

           § цели и организация:

Главна цел на програмите за заетост е да се ограничи разпространението на безработицата и да се съкрати нейната продължителност в условията на преструктуриране на българската икономика.   Непосредствените цели са9:   осигуряване   на   заетост чрез саниране на работни места и/или разкриване на нови такива; мотивиране и стимулиране на освободените лица към самостоятелна стопанска дейност; осигуряване обучение за преквалификация (повишаване на квалификацията на заетите лица за придобиване на необходимите компетенции на съществуващите или новите работни места); повишаване на качествената характеристика на търсещите работа безработни лица чрез обучение и посредничество за намиране на работа; защита при безработица; социално икономическа интеграция на неравностойно поставените групи на пазара на труда; подобряване условията на труд и живот.

Отговорни институции за разработването и реализирането на програмите за заетост са Министерство но труда и социалната политика (МТСП), Национална служба по заетостта (НСЗ), отрасловите министерства, синдикални и работодателски организации, браншови камари, областни и общински администрации, неправителствени граждански организации, регионалните служби по заетостта и бюрата по труда.

През 1991 година с Постановление на МС №110 “За решаване на неотложни проблеми на заетостта и безработицата” в нашето законодателство бяха регламентирани активните мерки по заетостта. От тях най-добри и трайни резултати бяха постигнати с Програмата за временна заетост, на която ще спрем вниманието си по-нататък. Освен нея в постановлението бяха предложени: Програма за младежка заетост, Програма “От социални грижи към заетост”, Програма “Ограмотяване, квалификация и заетост”, които за съжаление притежават редица недостатъци, затрудняващи приложението им в практиката.

        Програма за временна заетост

  С Програмата за временна заетост се цели ограничаване на безработицата чрез разкриване на допълнителни работни места в присъщите за общините дейности като благоустрояване на населените места, поддържане и опазване на общинската собственост, комунално-битово обслужване, опазване на паметниците на културата и околната среда и други общополезни дейности.

Програмата има за задача да осигури временна заетост до 5 месеца на регистрирани в бюрата по труда лица, търсещи работа, като с приоритет се ползват продължително безработните. Основните принципи, върху които е разработена и които следва да спазва с оглед изпълнението на тази задача са:

-- програмата да не носи печалба и да не облагодетелства отделни лица и организации;

-- осигурената временна заетост да бъде полезна за общините и населението, живеещо на територията им;

-- включените в Програмата безработни лица да се наемат на работа по трудов договор и да им се осигури месечно трудово възнаграждение най-малко в размер на минималната работна заплата за страната;

-- средствата от фонд “ПКБ”, използвани за финансиране на Програмата за временна заетост да се разпределят по общини пропорционално на броя на регистрираните безработни лица.

Доказала своята ефективност, тази програма се утвърди трайно на пазара на труда като най-масово прилаганата форма на алтернативна трудова заетост и фактор с най-голям социално-психологически ефект сред безработните. Независимо от временният си характер и ниското материално стимулиране, интересът към тези работни места е обясним и с факта, че безработните се чувстват отново потребни и полезни на обществото и семейството си. Без съмнение можем да кажем, че Програмата за временна заетост е една сполучлива форма в политиката па заетостта, на която ще се разчита и в бъдеще.

Съществуващата безработица и извършените съкращения на работници и служители в резултат на преструктурирането на икономиката в България увеличиха натиска на пазара на труда в условията на ограниченото предлагане на нови работни места от страна на реалният сектор. Към 30 ноември 2000г. броят на регистрираните безработни лица в страната е 677 462 души - 17,72 на сто от активното население.

Необходимостта от развитие на мерки за насърчаване на заетостта, чрез мотивиране на предприемчивите да прилагат нови форми на заетост, наемане на непълно работно време (4 часа), по двама души на едно работно място, което е залегнало и в основата на Националната програма “Гъвкави форми на заетост”.

Непосредствените цели на Програмата са:

Обект на Програмата са безработни лица с право на обезщетение, регистрирани в бюрата по труда. В Програмата са обхванати търговски дружества и предприятия от всички отрасли и дейности на националната икономика, независимо от формата на собственост, както и областните и общински администрации. В Програмата като работодатели могат да се включат и лицата регистрирани по специални закони: адвокати, нотариуси, лекари, зъболекари и други лица със свободни професии.

Преференциите за работодателите, разкриващи нови работни места по Програмата са:

В заключение трябва да се подчертае, че в сравнение с останалите мерки и програми, действащи в страната по реда и условията на ЗЗБНЗ, Националната програма “Гъвкави форми на заетост” дава най-големи преференции на работодателите при наемане на работници чрез бюрата по труда. Програмата дава шанс и на безработните лица след приключване на осем месечният срок на работа да се реализират при новите работодатели за по-продължителен период, включително и на пълно работно време, а защо не и да продължат да работят до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Практиката през последните няколко години доказва, че основно значение в борбата за ограничаване на безработицата и стимулиране на заетостта имат мероприятията, осъществявани на регионално равнище и на равнище предприятие. Тяхната систематизация, планиране, ресурсно осигуряване и последователност на провеждане изисква разработването на съответни стратегии за заетост на тези две равнища.

§ Предпоставки за разработване на регионална стратегия за заетост

Първата група предпоставки, необходими за разработване на конкретна стратегия за разширяване на заетостта във връзка с икономическия растеж включва три етапа:

-- събиране на подробна информация за дадения регион и определяне типологията на неговите селища;

-- уточняване на основните проблеми в досегашното развитие на региона;

-- аргументиране на силните и слабите страни на региона относно бъдещи мероприятия за разширяване на заетостта;

Втората главна група предпоставки обхващат процесите на:

-- систематизиране на основните проблеми на регионите;

-- изучаване на комбинациите и взаимовръзките между тях;

-- изследване на формите и интензивността им на проявление в съответната демографска, социална и макроикономическа рамка;

Ще отбележим само, че най-съществените проблеми на регионалното развитие са изключително неблагоприятната макросреда, създаваща трудности при осигуряване на нови работни места; влошената демографска ситуация в страната, която води до влошаване количествените характеристики на трудовите ресурси; високата степен на обедняване на населението и намаляване на покупателната му способност като следствие от икономическата криза; лошото състояние на телекомуникациите, пътищата, сградния фонд и др.

Третата основна предпоставка е дефинирането на силните и слабите страни на региона, т.е. на възможностите му за развитие. Що се отнася до градовете, силните страни се търсят по отношение на тяхното местоположение, наличните ресурси, структурата на местната икономика, наличието на добри комуникационни и стопански връзки и др. за селата това са запазената чиста природа, паметниците на историята, съхранените традиции и обичаи, възможностите за развитие на лов и производство на екологично чиста селскостопанска продукция.

§ Подходи и задачи при разработване на стратегията. Политики за реализирането й

Два са основните подхода: при първият се търсят най-вече външни фактори, които да спомогнат за разширяването на заетостта в региона; при вторият вниманието се насочва към вътрешните възможности на региона за осигуряване на заетост чрез разкриване на нови работни места.

Що се отнася до задачите, можем да ги сведем до следното:

~ създаване на лична ангажираност на лицата, притежаващи или разпореждащи се с ресурсите и отговарящи за развитието на региона;

~ определяне на лицата, ползващи се с доверие сред местните жители, които ще носят отговорност за разпределението на ресурсите при изпълнение на стратегията;

~ изграждане на личностни умения, нови форми на организация и нов тип връзки, необходими за изпълнението на стратегията;

~ изследване на настъпилите в националната икономика промени и приносът на региона в това отношение;

~ стратегически анализ на регионалната икономика и на факторите, определящи развитието й;

~ оценка на положителните и отрицателните страни в развитието на местните предприятия;

~ осигуряване на достатъчно финансови средства за реализиране на стратегията и др.

Процесът на разработване на политика за реализиране на стратегия за заетост включва определянето на: конкретните й области на приложение; приоритетите; отговорните институции. Политиките по заетостта са насочени главно в три насоки:

~ към самите бизнесдейности (насърчаване на малкия и средния бизнес, създаване на нови и технологично и организационно усъвършенстване на съществуващи предприятия и др.);

~към средата, в която функционират предприятията (опазване на околната среда, подобряване на транспорта, телекомуникациите и др.);

~ към развитието на хората (квалификация и преквалификация на работната сила, формиране на бизнескултура у местното население и др.).

Провеждането на активна политика по заетостта като средство за регулиране на трудовия пазар, за намаляване и евентуално ликвидиране на негативните последици от безработицата е обективна необходимост за постигане на социална стабилност в обществото.

Активната политика по заетостта представлява намеса на държавните институции в икономиката с цел постигане на равновесие между търсенето и предлагането на работна сила. Основните направления на тази политика са: стимулиране на икономическия растеж; разработване и реализиране на програми за демографско развитие; насочване на технологиите към създаване на заетост; развитие на частния сектор и малкият бизнес; равномерно териториално разпределение на производството; разработване и реализиране на програми за обществени инвестиции и на програми за заетост на лица, поставени при неблагоприятни условия; подготовка и обучение на работната сила; осъществяване на международно икономическо сътрудничество; ефективно функциониране на институциите на трудовия пазар и др10.

Политиката по заетостта може да доведе до положителни резултати само ако е обмислена предварително и се осъществява като една цялостна система от въздействия, подчинени на общи цели, които не са в разрез с икономическата и социалната политика на страната.

Политиката по заетостта може да се проведе или като политика за борба с безработицата (т. нар. политика постфактум), или като политика за недопускане на висока безработица. Особено важно при избора на подход е познаването на световния опит в решаването на тези проблеми и отчитането на икономическите и социалните особености на страната.


ГЛАВА ІІІ

БЕЗРАБОТИЦА

1.Същност и измерване на безработицата

Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика на развитите страни, изразяващ несъответствия в търсенето и предлагането на труд на пазара на труда. Наличието на безработица е признак, че дадена икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт, като от своя страна означава, че е нарушена пълната заетост и следователно може да се охарактеризира със значителни негативни последици за обществото и икономиката като цяло. Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което ще повлече след себе си и понижаване на жизненото равнище на населението, спад в инвестиционният поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще и т.н.

Най-общо безработицата е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Безработните са част от така наречената активна работна сила, която обхваща онази част от населението, можеща и активно желаеща да работи, чийто долна и горна възрастова граница е определена от законодателството на съответната страна. Именно тази активна работна сила формира трудовия пазар. Нейни основни участници са две категории хора: заети (employed) и безработни (unemployed).

По принцип всяка страна сама определя конкретните признаци за определяне на дадено лице като безработно чрез своето трудово законодателство. През 1982г. се провежда ХIII Международна конференция по статистика в Женева, на която се приема, че в обхвата на безработицата се включват всички хора над и до определена възраст, които в продължение на даден период са без работа, т.е. не им се заплаща или не са имали доходи от собствен бизнес, но които търсят работа и са способни да бъдат наети. За Международната организация на труда в обхвата на безработицата се включват хората над определена възраст, които са без работа, способни са да работят и търсят такава. Тези три условия трябва да са на лице за един човек, за да се смята, че е безработен. Търсенето на работа включва извършването на определени действия от страна на индивида като регистрация на трудовата борса, молби за назначаване, проверки за работа в предприятия и фирми, поместване или отговаряне на обяви в пресата и т.н.

По своята същност безработните са част от т.нар. активна работна сила, наричана още трудоспособно население, като зад това наименование следва да разбираме всички лица над определена минимална възраст, които могат и активно желаят да работят. Именно активната работна сила формира трудовия пазар като нейни основни участници са заетите лица и безработните.

За определяне нивото на безработицата в дадена страна се използват данните за състоянието на трудовия пазар, а именно демографският прираст на населението, структурните промени  в производството, миграционните процеси и други, като в преобладаващата си част за безработицата бихме могли да кажем, че е резултат от нарушеното равновесие на съответния пазар, при което предлагането на труд надхвърля съответното търсено количество.

Съществува и една трета част от населението на дадена страна, която не можем да причислим нито към заетите, нито към безработните. Това е така наречената извънработна сила и е третата група, формираща населението. Тук се причисляват лицата, занимаващи се с домакинска работа, учащите се, пенсионерите, отказалите се от полагане на труд поради тежки заболявания и всички останали, можещи, но нежелаещи да полагат труд.

Два са основните показателя, измерващи нивото на безработицата:

Определянето на абсолютният брой на безработните лица, както и на нормата на безработицата, може да стане по два начина1: чрез административната система за регистриране на безработните лица, изградена към Националната служба по заетостта; и чрез редовно провеждани статистически наблюдения на работната сила на НСИ.

Безработицата, определяна чрез административната система за регистриране, обхваща всички лица, които не са заети, регистрирали са се като безработни в  бюрото  по  труда   по  местоживеене,    проявяват активност при търсенето на работа и  са  готови  веднага да     започнат, щом им се предложи такава възможност. Тази информация обаче, не е достатъчно точна за правилното определяне на равнището на безработицата.

*Шопов, Д., Л. Стефанов, М. Паунов, Икономика на труда, УИ “Стопанство”, С., 1997г

Нейната специфика е такава, че тя не може да обхване лицата, които не са заети, но не ползват посредническите услуги на бюрата по труда при търсенето на работа, както и лицата, които са обезверени и са снели регистрацията си във въпросните бюра.

За разлика от административната статистика, която се основава на акта на доброволната регистрация на безработните лица в съответните бюра по труда, наблюденията на работната сила, провеждани от НСИ, възприемат принципа на самоопределянето на лицата като безработни.

2.Причини за възникване на безработицата

Един от най-спорните въпроси между икономистите е този за причините, пораждащи безработицата.

Английският икономист Томас Малтус твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия, а средствата за съществуване в аритметична. Така той прави извода, че с течение на времето все по-малко количество предмети за потребление се падат на глава от населението и това е причината за безработицата.

Според Карл Маркс безработицата се дължи главно на нарастването на органическия състав на капитала (отношението на постоянния към променливия капитал, на средствата за производство към броя на работниците), в резултат на което намалява относителния дял на  променливия капитал, на оня жизнен фонд, който определя в една страна колко работници могат да бъдат заети. За увеличаване на безработицата оказват влияние още удължаването на работния ден и засилването на интензивността на труда.

За разлика от Малтус, който разглежда безработицата като вечно явление, породено от природни закони, Джон Мейнард Кейнс я разглежда като временно такова. Според него безработицата се поражда от ограничеността на търсенето на стоки за лично потребление, което е резултат от психологията на хората, от тяхната склонност към спестяване. Намаляването на търсенето на предмети за потребление предизвиква нереализиране на тези стоки, понижаване на цените им, съкращаване на производството и от тук нарастване на безработицата.

Един друг фактор, пораждащ безработица според Кейнс се явява недостатъчното търсене на капиталови блага, в следствие на което отслабват стимулите към нови инвестиции, което също обуславя намаляване на производството и увеличаване на безработицата. Кейнс смята, че чрез “инвестиционният мултипликатор” , изразяващ количественото съотношение между растежа на обема на капиталовите вложения и този на заетостта, може да се увеличи “ефективното търсене ” и да се осигури пълна заетост на трудовите ресурси. Безпрепятственото функциониране на мултипликатора може да бъде постигнато с помощта на държавата.

Опонентите на неокейнсианската теория, в чийто лице виждаме неокласиците, отхвърлят изцяло обясненията на Кейнс и търсят причината за безработицата в предизвиканото от високото равнище на работните заплати неравновесие на пазара на труда. Според един от най-изявените представители на неокласическата школа Артур Пигу, количеството на заетите работници е обратнопропорционално на равнището на работната заплата: по-високата работна заплата обуславя по-голяма безработица и за да се намали същата, трябва да се намали заплатата; при свободна конкуренция тя се установява на равнище, което осигурява почти пълна заетост; синдикатите и държавното застраховане правят работната заплата неподатлива на пазарните процеси и задържането й на по-високо равнище  увеличава безработицата.

Обясненията за причините за безработицата са различни. В по-голямата си част тя е резултат от нарушаването на равновесието на трудовия пазар, при което предлагането на труд надвишава неговото търсене. Влияние оказват и много икономически, политически и институционални фактори.

Реалност е, че безработицата съществува и при съвременните условия има редица особености: разпространява се буквално върху всички слоеве от населението; съществува едновременно със значителен брой свободни работни места; все повече засегнати са младите, току що завършили образованието си хора; влияе се от технологичният поврат, който от една страна води до ликвидиране на много работни места чрез опростяване на трудовите операции, а от друга - повишава изискванията към квалификацията на работниците, доколкото опростените производствени операции се обединяват в много сложни процеси.

3.Видове безработица

Можем да разграничим четири основни вида безработица:

Текуща безработица е тази, която се предизвиква от естественото движение на работна сила. Всеки човек има правото да търси най-изгодната алтернатива, когато се включва в производството, или когато не извършва платена заетост. Следователно причините пораждащи текущата безработица са разнообразни: доброволна смяна на работното място, поради промени в квалификацията или преквалификация; преместване в друго населено място; промени в материалното състояние; освобождаване поради сезонен характер на извършваната работа. По принцип този вид безработица се свързва с младите хора, защото именно те са тези, които най-често сменят своята професия и квалификация, придобиват образование и се преквалифицират, търсят по-добри възможности за реализация и по-достойни условия за труд и заплащане. Текущата безработица има постоянен характер и причина за нейната продължителност е несъвършената информация за търсенето и предлагането на пазара на труда. Тя трябва да се разглежда като минималното равнище на  безработица в условията на пълна заетост и нейната връзка със смяната на професия и търсенето на по-благоприятни условия на труд и заплата дава основание често тя да се определя като доброволна. Тази безработица е фрикционна, тя подтиква лицата към по-висока дисциплина, производителност и качество. Обуславя се от редица фактори, по-важните от които са: продължителността на периода, през който лицето е безработно; броят на свободните работни места, предлагани на отделния работник; размерът на обезщетението при безработица и срокът на изплащането му.

Това е тази безработица, която се предизвиква от съществени изменения в структурата на съвкупното търсене и на технологичните принципи, които изменят структурата в търсенето на работна сила. Възниква несъответствие между предлагането на работна сила (по отношение на вида работа и квалификацията) и търсенето на работна сила (търсенето на определени професии отпада за сметка на други - нови, нараства търсенето на квалифицирана работна сила). От тук бихме могли да заключим, че структурната безработица ще настъпи, ако работната сила не реагира адекватно на по-високите изисквания. За да се отговори на новата структура работни места, е необходимо да се извърши преквалификация или смяна на професията, да се повиши квалификацията на работниците, или работната сила да се пренасочи към нови географски райони с по-високо търсене на труд, включително и с нова структура на работните места. Всичко това показва, че структурната безработица е трудна за преодоляване, изисква големи разходи и усилия от страна на работещите, за да отговорят на по-високите изисквания. Затова тя може да бъде продължителна. Можем да кажем, че тя е израз на неизчистен трудов пазар и недостатъчно подвижни работни заплати. В регионите, където търсенето на работна сила надхвърля нейното предлагане, работната заплата трябва да нарасне, а там, където предлагането е с по-високи стойности от търсенето на работна сила, нейната ставка трябва да се понижи.

         Причините, които пораждат структурната безработица са различни:

§ Динамичните промени в търсенето, които могат да изменят изискуемата квалификация за определени работни места. Някои професии могат да остареят, докато за нововъзникналите търсенето може да нарасне.

§ Драматичните промени в бюджетните разходи, които могат да предизвикат свободни работни места в едни региони и безработица в други.

§ Притокът на по-малко опитни работници, чиято професионална пригодност не отговаря на изискванията на работните места.

§ Институционални фактори като например въвеждането на минимална работна заплата, която намалява стимулите на предприятията да предлагат работни места за неквалифициран труд, което влияе върху съответствието между изискванията на работното място и квалификацията на кандидатите за него.

§ Структурата на работната сила по пол и възраст - когато в съвкупната работна сила е по-голям делът на младите възрастови групи, структурната безработица е на по-високо равнище.

§ Тенденцията към заетост на двамата родители в семейството, която създава предпоставки за увеличаване на безработицата. Когато и двамата работят е по-лесно: да се сменя работното място; по-дълго време да се търси изгодно такова; по-често да се сменя работата с обучението и обратно. Промяната на работното място на единия от съпрузите може да предизвика промяна и за другия.

Според Джон Кейнс структурната безработица, е екстремална форма на безработицата, която е следствие от едновременното съществуване и противопоставяне на безработните и наличните работни места и която не може да бъде преодоляна чрез стимулиране и разширяване на съвкупното търсене. Потребностите от един вид работна сила се увеличават, докато нейното предлагане от този вид стои на същото равнище или пък нараства с по-бавни темпове. Обратно - потребностите от друг вид работна сила намаляват, докато нейното предлагане стои на същото равнище, или пък намалява, но с по-ниски темпове. Така че в икономиката може да има формално съответствие между общият брой на търсените работници и служители и броя на тези, които предлагат своята работна сила, но когато се премине към структурното й равнище и в отделните сегменти на трудовия пазар, се оказва, че се наема само част от предлаганата работна сила.

От своя страна привържениците на неокласическата школа смятат, че като елемент на естественоторавнище на безработицата , структурната безработица е резултат от характерните черти на труда, от стоковите пазари, от минималната работна заплата и компенсациите при безработица и в дългосрочен период този вид безработица не може да съществува.

Още наричана кейнсианска, тази разновидност на безработицата е проява на нестабилността във функционирането на дадена икономика. Тя съответства на рецесионна делова обстановка и неадекватно (занижено) съвкупно търсене на работна сила. Възниква в следствие на колебанията в производството поради намаленото търсене на стоки и услуги. Нейна специфична модификация е финансовата безработица, резултат от намаляване на разходите за издръжка на организациите, които се финансират от държавният бюджет. Обикновено това предизвиква закриване на работни места и принудително съкращаване на работници и служители.

По принцип цикличната безработица може да засегне всички работни места.    Най-уязвими обаче, са местата в отраслите и дейностите, пряко повлияни от влошената пазарна конюнктура, а също така и регионите, в които те са  концентрирани.

Цикличната безработица, наричана още безработица на намаляващото търсене на работна  сила, се отличава с временен характер. Нейните мащаби, както и времето, през което безработните могат да се наемат отново, зависят от дълбочината на кризата и от нейната продължителност.

Както вече бе пояснено, този вид безработица е следствие от спада в обема на произвеждания реален БНП. Тази зависимост е известна в икономическата теория като Закон на Оукън, според който икономическите цикли и безработицата се пораждат от разликата между действителния и потенциалния БНП. Артър Оукън стига до извода, че всеки 2 %-ов спад на брутният продукт в сравнение с потенциалният, увеличава безработицата с 1 %. Следователно най-голям размер на безработицата се получава тогава, когато реалния БНП се намира в най-голям разрив с потенциалният. Това според Оукън е времето на най-голямо прахосване на ресурси и то обикновено съвпада с периодите на рецесия.

Класическата безработица се отличава със състояние на трудовия пазар, при което броят на желаещите да работят лица при съответното равнище на реалната работна заплата надвишава броя на предлаганите от работодателите свободни работни места за даденото равнище на заплатата, за което се счита, че е над пазарно уравновесеното такова. При това положение, формираната под действието на редица фактори реална работна заплата мотивира незаетите лица да търсят работа. В същото време работодателите, въпреки че разполагат със свободни работни места не са мотивирани в достатъчна степен да ги обявяват.

Класическата безработица е принципно различна от цикличната. Разликата се изразява в това, че докато при първата, поради високата цена на работната сила, съществуващите незаети работни места не се предлагат на трудовия пазар, то при втората няма свободни работни места за всички, които желаят и могат да работят.

Освен четирите основни вида безработица, изложени по-горе, в икономиката са известни още няколко признака за разделение на временно незаетите лица. Това са:

Пълната безработица, наричана често абсолютна, е понятие, включващо онази част от икономически активното население на страната, което няма платена заетост и е готово незабавно да се наеме на работа.

Непълната безработица характеризира онази част от работната сила, която е заета на пълно или на непълно работно време, но получава доход, който обикновено е под равнището на бедността в страната. Този доход се нуждае от допълване чрез механизма на социалното подпомагане, за да могат лицата да осигуряват препитание на семействата си.

Явната безработица се определя като статистическа безработица, т.е. тя обхваща броя на безработните лица или нормата на безработица в официалната статистика на страната. У нас данните за изчисляване на тези показатели се осигуряват от Националната служба по заетостта и от наблюдението на работната сила на НСИ.

Скритата безработица включва непълната безработица, но и онази заетост, която пряко или косвено е субсидирана от държавния бюджет, отличава се с ниска ефективност, а в същото време възнаграждението на работещите е на равнището на средната работна заплата за страната, а често и го надвишава. Равнището на скритата безработица се покачва и от лицата, които не са освободени от организацията, но поради тежкото й финансово състояние и липса на работа са в принудителен платен или неплатен отпуск.

Принудителна е тази безработица, която се получава при закриване на работни места в следствие на рационализация на производството, повишаване производителността на труда и влошаване конюнктурата на пазара. В тези случаи една част от работниците и служителите принудително губят своята работа, макар да съществува възможност някои от тях да желаят да работят и срещу по-ниско възнаграждение.

Равнището на доброволната безработица се определя от онези безработни лица, които получават социални осигуровки или помощи и не търсят работа, защото не са удовлетворени от предлаганите условия на труд и заплащане. Често това явление се свързва с понятието “социален паразитизъм” - задоволство от получаваното за бедността и трудовата дезинтеграция. Към доброволната се отнася и безработицата, възникваща в резултат от ефективният натиск на синдикатите върху работодателите при воденето на колективните преговори.

4.Естествено равнище на безработицата (ЕРБ)

Защо равнището на безработица е толкова високо? В състояние ли е обществото да възпира мистериозните сили, предизвикващи безработицата? Отговор на тези въпроси трябва да потърсим в концепцията за ЕРБ. Дефиницията на това понятие го определя като равнище, при което силите повишаване или понижаване на цените и инфлационния размер на заплатите се намират в равновесие. В съвременната, засегната от издръжлив “инфлационен бацил” икономика, ЕРБ е най-ниското равнище, до което тя достига. От своя страна то съответства на най-високото ниво на заетост и кореспондира с потенциалното съвкупно производство,  което пък представлява възможно най-високото равнище на БНП. За да си изясним същността на ЕРБ, следва да отбележим двете негови характерни особености.

Първо, то не може да е равно на нула, защото голяма част от активното население е безработно. Причината се крие в мобилността на производството на стоки и услуги, породена от измененията в желанията и вкусовете на потребителите. Това неизбежно води до появата на структурна безработица.

Второ, ЕРБ е обективно свързано с инфлацията. Обществото предпочита ниска безработица, но това означава да се заплати определена инфлационна цена. Именно ЕРБ е златната среда, в която инфлацията нито нараства, нито спада поради излишно предлагане. Ако фактическата безработица спадне под този праг се създават условия за повишаване на инфлационното равнище.

Три са основните фактора, от които зависи ЕРБ:

Нарастването на безработицата през последните години предизвика съмнения относно съществуването на нейното естествено равнище. Тези съмнения се подсилват и от липсата на надежден отговор на въпроса дали ЕРБ е оптимално. Изтъкват се редица аргументи в подкрепа на това, че равнището на безработица не е нито естествено, нито оптимално, защото не максимизира  нетното икономическо благосъстояние та обществото1. От тук основателно следва да възникне въпроса: Защо не се наложи като императивна закономерност поддържането на по-ниско фактическо равнище на безработицата? Това би било възможно, при условие, че

се:

§ подобри информацията за освободената работна сила и работни места на трудовия пазар;

§ разработят програми за квалификация и преквалификация на безработните и подрастващите от страна на правителството;

§ премахнат пречките, подтискащи стимулите за търсене на работа (висока минимална работна заплата, големи помощи при безработица и т.н.);

§ поддържат високи темпове на БНП и се подтиска текучеството на работна сила;

§ създава обществена заетост с бюджетни средства;

1 Савов, С., Макроикономика, ІІ-ро изд.,  Издателство “Тракия - М”, С., 1993г.,           с. 222-245

1 Наумов,Н., Население и трудови ресурси, ВИИ, С., 1978г., с. 3 - 22

2 Чолаков,Н., За невидимата ръка между населението и икономиката. Сборник доклади от научно-практическа конференция, Университетска печатница при УНСС, С., 1996г., с. 89 - 97

3 Шопов,Д., и др., Икономика на труда, Издателство “Стопанство” при УНСС, С., 1997г., с. 18

4 Нейчев,С., Икономика на труда, ПБ при Университет “Проф. Д-р Асен Златарев”, 1998г., с. 12

5 Шопов,Д., и др., цитиран труд, с. 35

6 Нейчев,С., цитиран труд, с. 54

7 Шопов,Д., и др., цитиран труд, с. 8

8 Шопов, Д., Л. Стефанов, М. Паунов, Икономика на труда, УИ “Стопанство”, С., 1995г.

9  МТСП, Информационен бюлетин по труда, 1999г.

10 По-подробно: Савов, С., Макроикономика, V-то изд.,  Издателство “Тракия - М”, С., 1998г., с. 66-69


Търси за:

Helpos.com >> Архив >> Икономика на труда >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker