|
|
|
Курсова работа
На тема
Население, трудов пазар, заетост и безработица в България.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод……………………………………………………………………….4
ГЛАВА I. Население и трудов пазар…………………………………...6
на населението и човешките ресурси…………………………………..6
на работната сила………………………………………………………...8
ГЛАВА II. Заетост………………………………………………………..16
ГЛАВА III. Безработица…………………………………………………34
УВОД
В съвременният сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този свързан с човешкият труд като основен общественоикономически фактор, като основно средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите и като основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото. В началото на новото хилядолетие това общество, а заедно с него и цялата икономическа система са изправени пред многобройни социални, икономически и технологични предизвикателства. “Какво ще бъде влиянието на новите технологии върху развитието на производството и социалната сфера у нас?” и “Как ще бъде създаден българският модел на заетост и социална сигурност?” са въпроси, които очакват да намерят своя отговор в бъдеще.
В настоящият момент България е изправена пред един сериозен, мащабен и задълбочаващ се във времето проблем - безработицата, болестта на обществото, за която все още не е открито ефикасно лекарство. Именно този проблем е обект на настоящата дипломна работа. И не защото по-актуален от него няма, а защото е недопустимо в началото на това ново 21-во хилядолетие хиляди млади хора да губят натрупаните знания, умения и опит поради невъзможността да се реализират в собствената си страна.
Във връзка с изложеното до тук следва да се отбележи, че целта на тази дипломна работа е да се насочи вниманието към въпросите, свързани с условията и факторите за развитието на българският трудов пазар, с осигуряването на заетост и ограничаването на безработицата, които са не само интересна, но и достатъчно болезнена тема. Конкретните задачи в тази насока са:
Изложението е изцяло съобразено със законовите и подзаконовите нормативни актове, третиращи въпроси свързани с трудовия пазар, заетостта и безработицата в нашата страна до момента на написване на дипломната работа.
ГЛАВА I
НАСЕЛЕНИЕ И ТРУДОВ ПАЗАР
1. Същност, основни характеристики и възпроизводство на населението и човешките ресурси
Естествено условие и предпоставка за формирането и развитието на човешките ресурси, на съвкупната работна сила и на трудовият пазар се явяват процесите и тенденциите на възпроизводство на населението. От икономическа гледна точка и най-общо населението може да се определи като съвкупност от живи човешки индивиди, живеещи на дадена територия в определен исторически момент или период1, които се променят в резултат от раждаемостта, смъртността и миграционните процеси. То може да се разглежда като2:
§ съвкупност от индивиди със своя система от потребности и платежоспособно търсене на продукти и услуги, които са определящи цели на икономиката и на труда;
§ основен ресурс за осъществяване на всяка стопанска и по-общо на всяка трудова дейност;
§ съвкупност от индивиди и общности с различни потребности и интереси и поради това с различни цели;
Хората, в качеството им на един от основните и необходими ресурси за осъществяване на всякаква стопанска и трудова дейност, се отличават с редица особености, като например това, че:
§ в трудовата дейност се използват едни или други техни качества, които са естествена даденост или са формирани в резултат на обучение;
§ трудът им не е обикновена търговска вещ, не може да се купува в класическият смисъл на думата, т.е. върху него не се придобива пълното право на собственост;
§ участието и поведението им в трудовият процес се мотивират от сложен комплекс динамични фактори;
§ те са движещата сила на всяка дейност, ресурсът, който задвижва всички останали ресурси, като създава и значителна част от тях;
§ те са непрекъснато възпроизвеждащ се ресурс и този процес на възпроизводство сам по себе си е уникален.
Най-широкото схващане за човешките ресурси поставя знак за идентичност между тях и населението на една страна. В по-тесният смисъл на понятието, човешки ресурси са хората, които в даден момент или за даден период имат реална възможност да вземат участие в някакъв вид трудова дейност3*.
В действителност има редица обстоятелства, които не позволяват на отделни хора или общности да участват реално в системата на труда. Такива са например: законовите ограничения на долната и горната граница на трудоспособната възраст; продължителността на обучението в рамките на образователната система; отбиването на редовната военна служба; за жените - раждането и отглеждането на деца; различните обстоятелства, мотивиращи хората за траен отказ от участие в трудова дейност като традиции, религиозни вярвания, наличието на източници на доходи и др.
Трудно е да се опишат сложните връзки и зависимости, които съществуват между населението, човешките ресурси и системата на труда. От съществено значение за последната бихме могли да посочим три характеристики на човешките ресурси:
~ тяхното количество - измерено чрез броя на хората, които могат реално да участват в трудова дейност в момента или за даден период, и работното време, което те са склонни да осигурят;
~ тяхното качество - изразено най вече в съвкупността от знания, умения и навици, които те притежават и които могат да намерят реализация в конкретна трудова дейност, както и здравословното им състояние;
~ тяхната мотивация - за постигане на определена ефективност на труда.
Преди всичко броят на хората, които могат реално да упражняват трудова дейност, зависи от особеностите на демографските процеси (естествено и механично движение на населението) и на формиралите се демографски структури, от здравословното състояние на населението, от мотивацията за участие в трудовата дейност и други специфични фактори.
2. Отличителни особености, свойства и възпроизводство на работната сила
Под работна сила следва да се разбира способността за труд, съвкупността от физическите и духовни сили на човека, благодарение на които той е в състояние да произвежда блага4. Тя не може да се разглежда вън и независимо от човека, който я притежава и реализира, от самия трудов процес и резултатите от него. В пълният си реален смисъл, работната сила се формира посредством обучение, квалификация и преквалификация, натрупване на практически умения и опит. Какво попълнение от кадри ще има общественото производство и каква точно ще бъде работната сила до голяма степен се предопределя от полученото образование и от усвояването на определени знания. Неразделна част от формирането на работната сила е придобиването на дадена квалификация. Последната е средство, чрез което се изменят качествените елементи и съдържанието на работната сила, а от там и на самия човек. Като основни свойства и белези на работната сила могат да се отбележат: теоретичната и практическа подготовка, физическите възможности, умствените способности и отговорността.
Работната сила непрекъснато се развива. Факторите, които определят нейното развитие са свързани с развитието на материално-техническите условия на производството, с усъвършенстването на производствените отношения и на самата нея. Три основни момента определят насоките, в които протича развитието на работната сила, а именно:
§ развитието на обществото и обуславящите го фактори;
§ икономическият потенциал на страната, в това число и подготовката, формирането, използването и възстановяването на работната сила;
§ развитието на научно-техническият прогрес.
Съществуват различия в мненията относно същността на работната сила и те се проявяват в няколко насоки:
~ счита се, че работната сила и трудовите ресурси са две страни на едно и също понятие;
~ изразява се становище, че категориите работна сила и трудоспособно население в своето единство изграждат понятието трудови ресурси;
~ приема се, че само активната част от трудовите ресурси се включва в работната сила;
~ работната сила бива разглеждана освен като способност и като мотив за привеждането й в действие.
В категорийният апарат на пазара на труда, работната сила се приема като съвкупност от заетите и безработните. Тези и други различия в схващанията за същността на понятието работна сила възпрепятстват бързото и ефективно решаване на множество проблеми с практически характер, свързани с възпроизводството й.
3. Трудови ресурси и работна сила
Трудовите ресурси на страната включват населението в трудоспособна възраст (от 16 до 63 години за жените и от 16 до 65 години за мъжете, без нетрудоспособните инвалиди и пенсионери в трудоспособна възраст) и фактически работещите лица под и над трудоспособна възраст. Те обикновено се дефинират по различни признаци (пол, възраст, сектори и отрасли на националното стопанство и др.), която позволява установяването и анализа на тяхната структура и динамика, както и разкриването на основните фактори, които я предопределят.
Установяването на общите черти и различията между двете категории има важно практическо значение. Трудовите ресурси не отразяват съвкупната работна сила. Те показват трудовият потенциал на страната количествено, докато работната сила го отразява както количествено, така и качествено. В развитието на тези икономически категории съществува определено единство, породено от промяната на количеството индивиди, носители на работна сила, от социално-икономическите условия, в които живеят хората и материалните условия на производството. Различията бихме могли да обобщим по следният начин:
§ При определена численост на трудовите ресурси, величината, видът и характера на работната сила се променят в резултат на влиянието на различни фактори.
§ Работната сила е най-гъвкавият и най-съвършеният елемент на производствения процес и е непосредствено свързана с индивидуалността на човека, с неговите интереси и потребности.
§ Работната сила отразява постоянно протичащият процес на промяна в количеството на трудовите ресурси, както и измененията в техният състав и качество.
От изложеното до тук можем да стигнем до заключението, че двете икономически категории не са тъждествени, но в същото време няма основание за тяхното противопоставяне.
4. Пазар на труда
Пазарът на работна сила е икономическото пространство, в което се срещат и преговарят от една страна работниците и служителите, търсещи работа, и от друга - работодателите (лицата или организациите), които търсят работна сила. Тъй като процесът е ефективно взаимодействие между тези две страни изисква определена институционална инфраструктура, трудовият пазар може да се разглежда като съвкупност от правни норми, процедури и институции, които осигуряват намирането на предпочитаната работна сила и включването й в трудовият процес, а от там и постигането на желаното равнище на заетост. Пазарът на труда може да се дефинира и като регулирана система от икономически отношения, възникващи и осъществяващи се в сферата на размяната между държавата, лицата, които търсят платена заетост и работодателите, нуждаещи се от работна сила с определена подготовка и квалификация.
Исторически неговото възникване е свързано с три основни предпоставки5*:
~ освобождаването на човека, превръщането му от безправно същество в юридически свободна личност;
~ липсата на достатъчно средства за препитание у определена част от икономически активните лица, което ги принуждава да търсят платена заетост;
~ наличието на свободен капитал, който е готов да поеме риска за организиране на производството.
Пазарът на труда може да се разглежда като съвкупност от различни взаимосвързани трудови пазари, на всеки от които се открояват както общи, така и противоположни интереси между търсещите и предлагащите работна сила. Следва да се отбележи, че изброените по-долу видове пазари съществуват относително самостоятелно, притежават определена специфика по отношение на търсенето и предлагането, цената на труда и др.
В зависимост от обхвата и местоположението, и в съчетание с икономическата и социалната характеристика на съответния регион, могат да се откроят:
§ национален пазар на труда, в който се обособяват:
~ регионален (по области или други големи райони);
~ териториален или местен (по общини, населени места);
§ международен пазар на работната сила, който е резултат от интернационализацията на производството, от интеграционните процеси между страните, от относителната либерализация в движението на хора, стоки и капитали между тях.
От гледна точка на специализацията, диференциацията на работната сила по видове труд могат да се разграничат6:
§ професионални специализирани пазари на труда, на които се търси и предлага професионално обособена, квалифицирана работна сила, предназначена за определен бранш и отнасяща се към определена сфера;
§ пазари на неквалифицирана работна сила, на които се предлага и търси работна сила, към която могат да се предявят ограничени изисквания за подготовка и професионална квалификация;
§ “производствени” пазари на труд, характеризиращи се с предлагане на квалифицирана работна сила, която има специфични особености, или приложение само в отделен бранш, предприятие, дейност.
Основна характеристика на трудовият пазар е съотношението между търсенето и предлагането на работна сила.
Търсенето на работна сила е заявената по определен начин готовност на работодателите да наемат по трудово правоотношение определен брой работници и служители с дадено образование и професионална подготовка. По определение тук има значение само платежоспособното търсене7. То се определя преди всичко от състоянието и развитието на производството, и най-вече от конкретните пътища на това развитие - интензивен и екстензивен.
Предлагането на работна сила е заявената по определен начин готовност на нейният носител да влезе в трудово правоотношение с този работодател, който му предложи задоволяващи го условия на труд и заплащане. От своя страна предлагането на труд се определя от:
~ обективни фактори, свързани с населението на страната (неговата численост и броят на лицата в трудоспособна възраст) и миграционните процеси;
~ субективни фактори, от които зависи решението на индивида и на неговото семейство за платена заетост.
В зависимост от това, в какво съотношение са търсенето и предлагането на работна сила, различаваме балансиран и дефицитен трудов пазар.
Първият тип пазар е този, който се намира в равновесие.За него се приема, че съществува тогава, когато търсенето на работна сила съответства на нейното предлагане. Тази безпроблемна ситуация предполага едно желано състояние на икономиката, което по-скоро има теоретично значение.
Вторият тип пазар се отличава със ситуация, при която или търсенето на работна сила е по-голямо от нейното предлагане, или обратно - предлагането на работна сила превишава нейното търсене. Следователно пазарът може да изпитва дефицит или на работна сила, или на работни места.
От съществено значение е да се отбележи и това, че състоянието на трудовият пазар е пряко или косвено следствие от състоянието на останалите пазари - стоков, паричен, валутен и др.
Пазарът на труда не е единен и хомогенен, т.е. в него могат да се разграничат отделни неконкуриращи се сегменти. От тази гледна точка той се разделя на първичен и вторичен. Вторичният пазар на работната сила е външен за организацията и на него се намират лицата, готови да заменят част от свободното си време с платена заетост, поради липса на такава. Той има отворен характер, както за посочените лица, така и за самата организация, търсеща да наеме работници и служители. Работната сила на този пазар се отличава с различни характеристики, което се определя от нейния източник. А основните източници на вторичният трудов пазар са: лицата, които принудително са загубили своята работа; младежите със завършено образование; лицата в под трудоспособна възраст; студентите, пенсионерите и домакините без платена заетост в момента; уволнените от военна служба или от армията; новозаселилите се в региона; имигрантите с уредено положение; хората от етническите малцинства, които платена заетост.
Появата и развитието на първичният трудов пазар са свързани с появата и развитието на специфичните технологии, които предявяват и специални изисквания към знанията, уменията и навиците на заетите в дадена организация. Този пазар обхваща лицата, които имат платена заетост, но по една или друга причина при наличието на определени условия на труд и заплащане, са готови да заменят извършваната от тях работа (или заемана длъжност) с друга.
Следва да се отбележи, че първичният и вторичният трудови пазари са независими един от друг и поради това работната сила, намираща се на тях по никакъв начин не може да се конкурира.
Две са основните форми на първичният пазар - вътрешен и професионален.
Вътрешният трудов пазар е пазарът на работната сила в организацията и обхваща заетите в нея работници и служители, които имат желание и готовност да заменят заеманата от тях длъжност с друга, по-привлекателна. Работодателят търси необходимите му с висока професионална квалификация лица на този пазар, след като не може да намери такива на вторичния пазар.
Професионалният трудов пазар е пазарът на работната сила със специфична професия или със специфична професионална квалификация. Той отразява професионалното разделение на труда, което протича с различна интензивност в различните области на труда. Неконкурентен е на вторичният трудов пазар.
Познаването и изследването на сегментацията на трудовият пазар имат голямо значение за разкриването на действителното състояние на пазара на работната сила и за вземането на ефективни мерки за неговото балансиране.
ГЛАВА II
ЗАЕТОСТ
1.Същност и форми на заетост
Практиката показва, че понятието заетост е твърде широко и разтегливо за отделните страни. В него се включват както тези, които имат работа в рамките на законодателно определения минимум за труд, така и частично заетите, т.е. хората, които са заети само няколко часа на ден или седмица. В същото време други, които отхвърлят предлаганата им работа като неподходяща за тях, но през този период имат някаква заетост, се отчитат като безработни.
Заетостта е показател за степента на използване на трудовите ресурси в една страна и може да се разглежда в два аспекта.
В широкият смисъл на понятието, заетостта обхваща всички лица, които се занимават с обществено полезен труд, независимо дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма. Тази заетост се измерва с отношението на заетите в предприятията и в домакинствата и личното стопанство към населението в трудоспособна възраст, намалено с броя на учащите се.
В тесен смисъл, заетостта обхваща само лицата, които срещу вложен от тях труд получават възнаграждение под формата на работна заплата или на някакъв друг доход, и се измерва като отношение на заетите лица към цялото население. Заетостта може да се изчисли и като се съпоставят броя на заетите и този на населението в трудоспособна възраст.
При статистически репрезентативни наблюдения към заетите се отнасят всички лица навършили определена възраст, които:
§ извършват работа за производство на стоки и услуги поне един час, срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход;
§ не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, неблагоприятни климатични условия, стачки или други подобни причини;
§ лицата, които управляват собствено предприятие или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доходи;
§ лицата, работещи без заплащане в предприятия или стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства;
Заетостта е понятие за икономическата реализация на работната сила. Тя може да се разглежда на национално и на индивидуално равнище. Определянето и оценката на заетостта на национално равнище става с помощта на три показателя:
Както стана ясно, първите два показателя имат еднакъв числител, но различен знаменател - по-голям при процента на заетост. Следователно вторият показател ще има винаги по-голяма стойност от първият.най-висок измежду трите е последният измерван коефициент - на икономическата активност, тъй като в неговия числител са включени както заетите, така и безработните лица.
Две са основните причини за намаляване процента на заетост на населението8. На първо място това са неблагоприятните демографски тенденции и преди всичко - интензивните емиграционни процеси и стареенето на населението. На второ място - намаляването на производството и закриването на голям брой работни места в държавните и общинските предприятия.
Най-разпространените форми на заетост днес са следните:
§ частична - при нея работната седмица е 40 часа, но може да бъде и по-малка. Предоставят се няколко свободни дни или е на лице възможност за ползване на по-дълъг платен и неплатен отпуск при запазване на работното място. При това положение се увеличава продължителността на работният ден на частично заетите лица. Една от формите на този вид заетост е работа на две длъжности - така наречената “двойна заетост”.
§ временна - при нея сключеният договор за работа е за срок от 4 седмици. Тази форма дава редица предимства на работодателя. В случая той наема лицето и уговаря условията и съответно възнаграждението за положеният труд без контрол; винаги може да пристъпи към уволнение без да носи отговорност пред синдикатите; не плаща за отпуски по болест, а освен това няма задължения да извършва разходи за нужната квалификация на работещите;
§ концентрирана седмица - форма, при която се работи 4 дни по 10 часа, като по този начин значително се намалява престоят на машините, икономисват се ел. енергия и отопление;
§ деление на работното място - това е една сравнително нова форма на организация на труда. При нея двама души си поделят отговорността за изпълнението на една и съща работа, която изисква по-дълго работно време;
§ надомен труд - с развитието на информатиката тази форма все по-често се предпочита, поради простата причина, че се икономисват средства за транспорт и лицата могат самостоятелно да определят границите на работния си ден.
2. Видове заетост. Концепцията за пълната заетост
Когато се говори за заетост трябва да се отбележи, че тя може да бъде разглеждана на три нива - на национално, регионално равнище и на индивидуално такова:
§ на национално равнище - пълната заетост е една фикция и не може да се постигне по множество причини, както ще стане ясно по-нататък в изложението. Тук ще отбележим само, че тя се характеризира с такова състояние на трудовия пазар и икономиката като цяло, при което всички трудоспособни лица на възраст над 15 години имат платена заетост. Пълна заетост в абсолютният смисъл на думата “пълна” реално не може да се постигне поради непрекъснатото развитие на човешките потребности, на техниката и технологиите, на икономиката.
От тук следва да заключим, че непълна е онази заетост, която се свързва със състояние на икономиката, противоположно на състоянието й при пълна заетост.
В съвременните условия и двете понятия се свързват с естественото равнище на безработицата. В съответствие с това, когато броят на лицата, които желаят, но не могат да намерят работа, надхвърли естественото равнище на безработицата, се приема, че има непълна заетост, а когато не го надвишава, заетостта е пълна.
§ на индивидуално равнище - за пълна заетост на индивида можем да говорим, когато тя му осигурява работа през цялата година в рамките на законоустановената продължителност на работния ден и работната седмица.
Непълна е онази заетост, при която лицето работи на непълно работно време. Към тази заетост обикновено се добавя и сезонната, разглеждана в годишен разрез.
Заетостта, от гледна точка на нейната ефективност, също може да се разглежда на две равнища - национално и индивидуално.
§ на национално равнище - когато заетостта осигурява оптимално използване на материалните, трудовите и финансовите ресурси на страната, икономически растеж и по-висок жизнен стандарт на населението, тя е ефективна, а в противен случай е неефективна.
§ на индивидуално равнище - на това равнище ефективна е заетостта, която позволява на индивида да се реализира пълноценно в трудовия процес като осигури достойно съществуване на своето семейство. Когато обаче, е на лице обратното положение, говорим за неефективна заетост.
Пълната заетост е една двусмислена концепция, която не означава, че безработни лица няма. Безработица съществува, но нейното равнище е отражение на динамиката на трудовия пазар, на движението на работна сила от един отрасъл или регион в друг. Колко голямо е това равнище? Пълната заетост често се дефинира като състояние на пазара на труда, при което безработицата се формира от две страни на нейното съществуване - структурната и фрикционната. Голяма част от икономистите са на мнение, че пълна заетост е на лице при 94 - 95% фактическа заетост на работната сила.
В концепцията за пълната заетост се съдържа идеята, че за определен период от време, в динамично променящата се икономика, съществува някакво естествено равнище (или темп) на безработица, което е резултат от действието на фрикционни и структурни фактори. Това равнище е нестабилен показател във времето, защото върху него влияят както помените в състава на работната сила и в политическите институции, така и социалната политика на държавата. Влиянието на последната се изразява в следното:
§ дава помощ на безработните и по този начин окуражава притежателите на работна сила да не приемат предлаганата им, но неизгодна за тях работа продължително време;
§ забранява на работодателите да предлагат работна заплата, която стимулира използването на нискоквалифициран или неквалифициран труд;
§ намалява алтернативната цена, предлагана от работодателите, която стимулира работниците да се приспособяват към темповете на производство, което увеличава естествената безработица.
Ето защо може да се каже, че пълната заетост в значителна степен е функция на социално-икономическата политика на държавата.
Не трябва да се забравя обаче, че заетостта е средство, а не цел. Пълната заетост е безсмислица, една празна концепция, ако означава заетост на всяка цена, т.е. заемане на непроизводствени работни места. Само продуктивната заетост - тази, която може да съкрати разходите за производство на желаните от потребителите стоки и услуги - е пълна заетост.
3. Структура и фактори, влияещи върху заетостта
Заетостта на активното население има различна структура. Тази структура може да се разграничи по два критерия: първият е демографският критерий, а вторият е структурата на икономиката.
Демографският състав на населението определя полово-възрастовата структура на заетите в три основни групи. Първата група обхваща индивидите на възраст между 18 и 34 години. В нея е концентриран този състав на работна сила, който търси за пръв път работа или най-често сменя своето работно място поради повишаване на квалификацията, неудовлетвореност от труда, търсене на по-добро заплащане и пр.
Втората група обхваща възрастовата граница между 35 и 54 години. Това са хората с относително стабилна заетост и квалификация, хора, които по-трудно сменят своето работно място. Тази група заема относително най-голям дял от работните места.
Последната, трета група, обхваща заетите на възраст над 55 години, хора, на предпенсионна и пенсионна възраст, с постепенно намаляваща квалификация, а в много случаи и доходи. Тази група е най-уязвима от структурните промени в икономиката.
Относителният дял на отделните групи в общият състав на населението зависи от исторически сложилото се развитие на страната. Наблюдава се една обща тенденция на стареене, което води до относително намаляване дела на първата, най-активната група в населението.
Проследяването на населението по пол показва тенденция към нарастване дела на жените в заетостта. Този факт, освен своите биологически и социални проблеми, поражда и своите икономически такива - за семейството, жените, наред с мъжете, са участници в печеленето на доходи, а за обществото - женската заетост увеличава предлагането на работна сила.
При вторият критерий - структурата на икономиката - заетостта на работната сила се разпределя между отделните отрасли на производството като най-често се прави следното групиране: заети в промишлеността, селското стопанство и в сферата на услугите. Това деление има своето основание и значение. Основанието е, че от дела на заетите в една или друга сфера се определя и темпът на икономиката - аграрен, индустриален и обслужващо-информационен. Значението е свързано с това, че разпределението на заетостта по отделните отрасли оказва влияние върху промените в период на криза. Най-чувствителна в това отношение е промишлеността. Всяко кризисно свиване на икономиката дава отражение върху заетостта в промишлеността, докато услугите като цяло са по-индиферентни към промените.
Заетостта на работната сила зависи и от редица фактори, по-важните от които са: състоянието на икономиката, структурните промени и иновациите в нея, демографските промени, социалната политика на държавата, международната миграция на работната сила и пр.
Между състоянието на икономиката и заетостта най-общо съществува права зависимост. Обикновено при подем в икономиката като правило расте и заетостта на работната сила поради разкриването на нови работни места. И обратно - в период на депресия със спадането на производството се закриват и фалират предприятия, при което много работници остават без работа.
Структурните промени в производството влияят противоречиво върху заетостта. При динамичните промени в структурата на икономиката, с появата на нови отрасли и сфери на труд, се разкриват нови работни места и с това се увеличава заетостта. В същото време, с депресията, която настъпва в технически остаряващите отрасли и с отмирането на някои професии, спада заетостта в тях. Не бива да се забравя факта, че иновацията се увеличават миграционните процеси и времето за адаптация на работниците, което също влияе върху заетостта за определен период.
Демографските промени са комплексен фактор, в който се включват: броят на населението в съответната страна, естествения прираст, полово-възрастовият състав и др. от общият брой на населението зависят разпределението му в категориите трудоспособно и активно население, а от там и заетостта. Естественият прираст оказва влияние дотолкова, доколкото той след време увеличава трудоспособното и активно население. С попълнението от нови млади работници, след предхождащ бум в раждаемостта, се увеличава делът на активното население.
Социалната политика на държавата като фактор за нарастване на заетостта е пряко свързана с използването на редица инструменти и лостове, с които се оказва помощ при подготовката и квалификацията на работниците, стимулиране на работодателите при откриване на нови работни места, въвеждане на някои ограничения при използването на неквалифициран труд, определяне границите на минималната работна заплата и пр. Като неразделна част от социалната политика на държавата са мерките за стимулиране или ограничаване на емиграцията и имиграцията на работна сила.
4.Подходи за анализ на заетостта
Проблемите на заетостта занимават още представителите на класическата школа. Поради характера на стопанството по тяхно време, теорията им се гради върху разбирането, че пазарната икономика автоматично води до пълно използване на ресурсите и в частност до пълна заетост на работната сила. Разбира се отчитайки действителността, те допускат, че е възможно отклонение от това правило, причините за което те извеждат от внезапно възникнали природни, икономически или политически обстоятелства.
При конструирането на своята теория, представителите на класическата школа се опират на три предпоставки:
Проблемите на заетостта обаче, не са приоритет само на икономистите, представители на класическата школа. Изхождайки от разбирането, че съвкупното търсене е резултат от две величини - потребление и инвестиции, и че тези две променливи величини изостават от равнището на националният доход поради това, че личното потребление зависи от “основният психологически закон”, а инвестирането от величината на капиталите и лихвения процент, Кейнс прави две принципни възражения срещу теорията на класиците. В първото възражение той критикува постановката, че предлагането само създава търсене, а при евентуално отклонение лихвения процент става коректив за осигуряване на пълна заетост.
В тази си част възраженията на Кейнс са насочени в две посоки: при първата той счита, че нарастването на спестяванията не винаги води до последващо увеличаване на инвестициите, както твърдят класиците, защото общата сума на разходите на семействата и на инвеститорите не е достатъчна, за да реализира произведените стоки. Търсенето в този случай е винаги по-малко, а следователно реализацията на стоките и евентуалното нарастване на заетостта няма да се осъществят, както сочат класиците.
При втората посока Кейнс полага на ревизия разбирането на икономистите, представители на класическата школа, за гъвкавостта на лихвеният процент. Той доказва, че размерът на спестяванията не зависи единствено от лихвения процент. Те са продиктувани, както от психологически мотиви, така и от размера и динамиката на доходите, потребностите на отделните категории хора и пр.
Второто принципно възражение на Кейнс е спрямо гъвкавостта на заплатите и цените. Той смята, че класиците са в плен на т. нар. “илюзия на цялото”. Опорните точки на възражението са, че не винаги и не във всички отрасли цените, заплатите и заетостта проявяват еднопосочно движение. В повечето случаи дори и след значително спадане на цените и заплатите безработицата продължава дълго време като излизането от това положение не означава автоматично пълна заетост.
5.Програми, стратегии и политика по заетостта
§ общи принципи:
Обективна оценка на една програма по заетостта може да се направи само, ако тя е действала достатъчно дълго време - поне 2-3 години. В противен случай би било трудно да се извърши наблюдение на процесите, да се обобщят резултатите и да се определят насоките на развитие и усъвършенстване на съответната програма.
Разработването и реализирането на програми за заетост е важен инструмент за намаляване натиска върху пазара на труда в периода на структурна реформа и се осъществява при спазване изискванията и условията на Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ЗЗБНЗ) и други законови и нормативни актове. В зависимост от поставените общи и непосредствени цели, програмите могат да бъдат: национални, браншови и регионални.
§ цели и организация:
Главна цел на програмите за заетост е да се ограничи разпространението на безработицата и да се съкрати нейната продължителност в условията на преструктуриране на българската икономика. Непосредствените цели са9: осигуряване на заетост чрез саниране на работни места и/или разкриване на нови такива; мотивиране и стимулиране на освободените лица към самостоятелна стопанска дейност; осигуряване обучение за преквалификация (повишаване на квалификацията на заетите лица за придобиване на необходимите компетенции на съществуващите или новите работни места); повишаване на качествената характеристика на търсещите работа безработни лица чрез обучение и посредничество за намиране на работа; защита при безработица; социално икономическа интеграция на неравностойно поставените групи на пазара на труда; подобряване условията на труд и живот.
Отговорни институции за разработването и реализирането на програмите за заетост са Министерство но труда и социалната политика (МТСП), Национална служба по заетостта (НСЗ), отрасловите министерства, синдикални и работодателски организации, браншови камари, областни и общински администрации, неправителствени граждански организации, регионалните служби по заетостта и бюрата по труда.
През 1991 година с Постановление на МС №110 “За решаване на неотложни проблеми на заетостта и безработицата” в нашето законодателство бяха регламентирани активните мерки по заетостта. От тях най-добри и трайни резултати бяха постигнати с Програмата за временна заетост, на която ще спрем вниманието си по-нататък. Освен нея в постановлението бяха предложени: Програма за младежка заетост, Програма “От социални грижи към заетост”, Програма “Ограмотяване, квалификация и заетост”, които за съжаление притежават редица недостатъци, затрудняващи приложението им в практиката.
Програма за временна заетост
С Програмата за временна заетост се цели ограничаване на безработицата чрез разкриване на допълнителни работни места в присъщите за общините дейности като благоустрояване на населените места, поддържане и опазване на общинската собственост, комунално-битово обслужване, опазване на паметниците на културата и околната среда и други общополезни дейности.
Програмата има за задача да осигури временна заетост до 5 месеца на регистрирани в бюрата по труда лица, търсещи работа, като с приоритет се ползват продължително безработните. Основните принципи, върху които е разработена и които следва да спазва с оглед изпълнението на тази задача са:
-- програмата да не носи печалба и да не облагодетелства отделни лица и организации;
-- осигурената временна заетост да бъде полезна за общините и населението, живеещо на територията им;
-- включените в Програмата безработни лица да се наемат на работа по трудов договор и да им се осигури месечно трудово възнаграждение най-малко в размер на минималната работна заплата за страната;
-- средствата от фонд “ПКБ”, използвани за финансиране на Програмата за временна заетост да се разпределят по общини пропорционално на броя на регистрираните безработни лица.
Доказала своята ефективност, тази програма се утвърди трайно на пазара на труда като най-масово прилаганата форма на алтернативна трудова заетост и фактор с най-голям социално-психологически ефект сред безработните. Независимо от временният си характер и ниското материално стимулиране, интересът към тези работни места е обясним и с факта, че безработните се чувстват отново потребни и полезни на обществото и семейството си. Без съмнение можем да кажем, че Програмата за временна заетост е една сполучлива форма в политиката па заетостта, на която ще се разчита и в бъдеще.
Съществуващата безработица и извършените съкращения на работници и служители в резултат на преструктурирането на икономиката в България увеличиха натиска на пазара на труда в условията на ограниченото предлагане на нови работни места от страна на реалният сектор. Към 30 ноември 2000г. броят на регистрираните безработни лица в страната е 677 462 души - 17,72 на сто от активното население.
Необходимостта от развитие на мерки за насърчаване на заетостта, чрез мотивиране на предприемчивите да прилагат нови форми на заетост, наемане на непълно работно време (4 часа), по двама души на едно работно място, което е залегнало и в основата на Националната програма “Гъвкави форми на заетост”.
Непосредствените цели на Програмата са:
Обект на Програмата са безработни лица с право на обезщетение, регистрирани в бюрата по труда. В Програмата са обхванати търговски дружества и предприятия от всички отрасли и дейности на националната икономика, независимо от формата на собственост, както и областните и общински администрации. В Програмата като работодатели могат да се включат и лицата регистрирани по специални закони: адвокати, нотариуси, лекари, зъболекари и други лица със свободни професии.
Преференциите за работодателите, разкриващи нови работни места по Програмата са:
В заключение трябва да се подчертае, че в сравнение с останалите мерки и програми, действащи в страната по реда и условията на ЗЗБНЗ, Националната програма “Гъвкави форми на заетост” дава най-големи преференции на работодателите при наемане на работници чрез бюрата по труда. Програмата дава шанс и на безработните лица след приключване на осем месечният срок на работа да се реализират при новите работодатели за по-продължителен период, включително и на пълно работно време, а защо не и да продължат да работят до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Практиката през последните няколко години доказва, че основно значение в борбата за ограничаване на безработицата и стимулиране на заетостта имат мероприятията, осъществявани на регионално равнище и на равнище предприятие. Тяхната систематизация, планиране, ресурсно осигуряване и последователност на провеждане изисква разработването на съответни стратегии за заетост на тези две равнища.
§ Предпоставки за разработване на регионална стратегия за заетост
Първата гру