|
|
|
Стопанска академия
“Димитър Ценов” - Свищов
КУРСОВА РАБОТА
по Икономика на труда
Тема: Индустриални отношения в България
Специалност: Финанси
2007
СЪДЪРЖАНИЕ
1. СЪДЪРЖАНИЕ, ПРИНЦИПИ И ОБХВАТ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ 2
2. ВЪЗНИКВАНЕ, СЪЩНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ В БЪЛГАРИЯ. ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО 7
3. ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТНИЦИТЕ И РАБОТОДАТЕЛИТЕ 10
.................................................
В индустриално развитите страни трудовите взаимоотношения са известни като индустриални отношения. Индустриалните отношения се определят като взаимоотношения между работници, работнически организации от една страна и управляващите, работодателите и техните организации от друга. В основата им стои общият интерес на страните да се създават условия и предпоставки за нормална работа, за нормално функциониране на производството.
Индустриалните отношения са система от принципи, норми, правила, процедури и правомощия, инфраструктура на взаимодействие за осъществяване на сътрудничество и за провеждане на консултации между правителството, организациите на работниците и на работодателите за уреждане и функциониране на трудовите и осигурителните отношения.
Индустриалните отношения са обект на теоретично изследване в Европа и САЩ. Съществуват няколко подхода при представяне на същността им.
Системният подход разработен от школата на Дънлоп представя индустриалните отношения като система, съставена от лица, идеология, съвкупност от правила. Те са йерархия от управляващи организации, от работници и техните представители, от представители на правителството. Поведението на системата е повлияно от въздействията и ограниченията на средата.
Макс Вебер анализира индустриалните отношения чрез подхода на социалното действие. Тук се търси въздействието, което човек оказва върху социалните структури, т. е. подчертава се свободата на действие на индивида и възможността да влияе на социалните процеси.
Тристранното сътрудничество е един от символите на промяната в социалния живот в България. То е израз на нова философия и на нов модел на индустриални отношения. Това е моделът на постепенното, по пътя на реформите подобряване на положението на трудещите се.
Тристранното сътрудничество има институционална структура и се състои от органи, които образуват Национална система за тристранно сътрудничество. Тези органи са: Националният съвет за тристранно сътрудничество, съвети на отраслово и браншово равнище - по министерства и ведомства, както и съвети на териториално равнище - областни, общински н други регионални съвети за тристранно сътрудничество.
………………………………..
Предмет на дейност на КНСБ и КТ “Подкрепа” са представителството и защитата на правата и интересите на членовете им чрез участие в трипартитни органи и структури, колективно договаряне, защита на работните места и поощряване на заетостта, осигуряване на експертна помощ по въпросите на трудовото законодателство, безопасни и здравословни условия на труд.
По същите критерии, заложени в закона, за представителни са признати и следните работодателски организации:
Българска стопанска камара /БСК/, Българска търговско-промишлена палата /БТПП/, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/, Асоциацията на индустриалния капитал в България/АИКБ/, Съюзът за стопанска инициатива/ССИ/ и Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане". Всички те са членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество и участват на национално ниво в консултации с правителството и синдикатите.
Темата е писана 2007 г.
Темата съдържа една таблица.
Ключови думи:
Съюз за стопанска инициатива, съюз на частните предприемачи, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес, Асоциацията на индустриалния капитал, организации на работниците и работодателите, индустриални отношения
]]>
