Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика на труда >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

По Икономика на труда

 

 

На тема

Състояние на трудовия пазар – глобализация, безработица и пазарна стабилност в развитите страни и България

 

 

 

 

2002 г.


Съдържание:

 

Увод. 3

1. Преоцененият труд. 4

2. Процеси на приспособяване. 5

3. Бъдещето на нашето общество. 7

4. Социална защита при безработица. 8

5. Структурни промени в нормативната уредба. 10

6. Законодателни мерки.. 12

Литература. 14

Приложения. 15

 

 


Увод

 

Без съмнение най-тежкият проблем на икономическата политика понастоящем е много високото ниво на безработица, най-често структурна по произход. Очевидно е, че безработицата е неравномерно разпределена между тип работа и квалификация, между сектори и региони. По-специално, безработицата е подчертано висока сред ниско квалифицираната работна ръка. Това хвърля светлина върху поредица положителни терапии: понататъшно и по-задълбочено обучение, наличие на подбуди – показване на възможностите за мобилност както между сектори, така и между региони и квалификации. Също и по-гъвкава политика на заплащане, която да отговаря по-адекватно на развитието на различните трудови пазари, относно способности и категории труд.

Една от най-важните причини за масовата безработица в континенталните европейски страни е негъвкавостта, с която хората реагират на структурните промени, появили се с нарастващата глобализация. Променените и още променящи се условия на трудовия пазар не бива да бъдат пренебрегвани.

Какво означава променени условия за трудовия пазар? Първо и най-важно, това означава, че от известно време насам, по-конкретно за индустриално развитите страни, по отношение на търсенето на труд, определени способности, квалификации и характеристики на труда са подложени на икономическа преоценка. Тази преоценка е променила относителния недостиг между различните видове труд. Разбира се, такъв процес на преоценка също се е случил преди – през 50-те и началото на 60-те. По това време Западна Германия бързо се интегрира към глобалната икономика. Това изгражда една стабилна индустрия, конкурентна на глобалните пазари, което довежда до превръщането на труда в икономическа ценност, поради високата степен на допълняемост между работник и машина, характерно за индустриалното производство. Освен това се появява по някакъв начин нещо от типа на ефект на закъснелия: немската индустрия започва с ефективни технологии и скоро придобива силни позиции на международните пазари. Тя беше в последствие способна да предложи сравнително високи заплати за новосъздадените работни места. Видимата разлика между работните заплати в индустрията и в селското стопанство осигурява стимул за структурна промяна. Работниците в селското стопанство искат да преминат към индустриалното проиводство. Занаятчийството и дистрибуционния сектор също се разширяват мощно, поглъщайки огромно количество работна сила. Това дава тласък в сравнително висока степен на възможност за придвижване между секторите в икономиката, въпреки че мрежата на социалната сигурност е вече относително добре развита през 60-те години. Освен това тези промени идват заедно с естествената висока регионална мобилност на хора, идващи от източна Европа след войната и на гостуващи работници, наети от чужбина. Това може да е и заради факта, че трудовата етика по това време е била по-силна, отколкото е днес.

 

 

1. Преоцененият труд

 

Има безспорно даказателство, което показва, че от около средата на 70-те години започва нова вълна на преоценка на труда на трудовите пазари. В литературата съществуват различни форми на проява на преоценения труд: напредъкът на формите на капиталово проиводство и по този начин обезценяване на стандартизираните и обикновените дейности; важността на личностни фактори като комуникативни способности, независимост и гъвкавост и чисто технически квалификации и умения; способност за анализ на сложни взаимовръзки.

Докато за тези промени има множество причини, няма съмнение, че те са свързани също с нарастващата глобализация, процес, произлизаща изначално от следните източници:

Ё                  Бариерите за търговия и инвестиции между вече индустриализираните страни са сега по-тясни, техните пазари са по-отворени

Ё                  Няколко бивши развиващи се страни и централизирано планираните икономики са се интегрирали в глобалната икономика или са на път да го направят

Ё                  Развитието на научно-техническия прогрес става изключително бързо, особено в сфери като транспорта, комуникациите и обработването на данни.

Това, което със сигурност е вярно, е, че капиталът като фактор на производство сега е както подвижен, така и непостоянен на глобалната скала до такава степен, че само преди няколко десетилетия това е било на практика немислимо. Така е по-вероятно да остане, при сегашните условия и за в бъдеще, защото е невъзможно да се върне светът на националните граници и контрол. Нарастващата подвижност на капитала поставя нови предизвикателства пред труда като фактор на производство, който труд по природа има склонност да бъде по-малко подвижен и гъвкав.

Разбира се, политическите и технологичните фактори не работят независимо един от друг, а се движат по-скоро заедно. От една страна отворените пазари и свободната търговия повишават стимула на фирмите да търсят технологични новости и да осъществяват иновационни проекти. От друга страна, бързата крачка на технологичния прогрес по-специално означава, че страна, която се изолира от новостите, остава много назад в технологичен аспект. Дори повече, в годините на модерните комуникационни технологии се изисква по-ограничителни икономически и социални политики да защитят така наречените изкуствени граници. След всичко това, глобализацията е процес на политическо и технологично развитие с широка основа. Тези два фактора действат съвместно, което прави процесът толкова силен и мощен. Въпреки че глобализацията не е фундаментално нов феномен, през деветдесетте години се появяват няколко фактора, които съвместно дават на процеса нов тласък, който ще бъде запазен за в бъдеще.

Какво следва от глобализацията на трудовия пазар?

Първо, фирмите могат да обединят различните си стадии на производство на стоките, всъщност до някаква степен и на услугите, което преди е било немислимо; тези фирми на практика могат да ги разпределят по целия свят. Това им дава възможност да обединят по оптимален начин различния потенциал, предлаган от всеки трудов пазар.

Второ, имайки предвид бързото разпространение на ноу-хау, технологичното предимство може да се стопи много бързо, отколкото това е могло да стане преди. Традиционното разделение на труда се е променило. Като резултат, високо стойностните дейности няма да останат затворени завинаги за трудовите пазари на традиционно индустриалните страни.

Трето, в светлината на технологична промяна и икономически предизвикателства, стопанствата са в търсене на нови организационни решения. Информацията играе своята най-важна роля. Фирмите се стремят да отговорят по-гъвкаво на желанията на клиентите си.

Тези фактори заедно водят до важни промени на националните трудови пазари. В по-висока степен те (националните трудови пазари) влизат в международна конкуренция във все повече и повече области. Междувременно, технологичните новости променят стойността на съществуващите способности и квалификации, доказателството, че технологичните новости имат по-голямо влияние върху нискоквалифицирания труд.

 

 

2. Процеси на приспособяване

 

Глобализацията е движещата сила на икономическата преоценка на труда. До какви предизвикателства води това? Нашето общество трябва да реагира по два начина. Първо трябва да се опита да приспособи предлагането на труд към новите предизвикателства в дългосрочен период. Младите хора, преди да навлязат на трудовия пазар, трябва да приспособят образованието и квалификацията си към променящите се изисквания и да се настроят да бъдат по-гъвкави. Те трябва да приспособят ориентацията си към кариера към сегашното и предвидимо търсене, като в същото време останат отворени за новите тенденции. За щастие, те могат да придобиват нови технически способности сравнително по-лесно отколкото възрастните, например ако става въпрос за компютърни технологии.

Това приспособяване на предлагането на труд, свързано с промяната в поколенията, играе много важна роля. В западноевропейските страни се обръща огромно внимание на дългосрочните процеси на преспособяване. Във всички случаи има родчертана тенденция напоследък към по-високото образование. Въпреки че промяната в поколенията може дахвърли тревожна светлина върху способността на обществото да запази динамичността си и способността да се променя, при увеличаване делът на възрастните хора като цяло.

Приспособяване е нужно също и в кратък и средносрочен период. По-конкретно, тези работници, чиято дейност вече не е нужна в индустрията, трябва да имат възможност да намерят работа в други области, особено в сектора на услугите. Съществува определена разлика във възможностите да се придобият структурни промени между страни като САЩ и Великобритания от една страна и повечето континентално-европейски страни от друга. Докато англоговорящите страни са дали сериозен тласък на структурните промени и продължават да го правят, континентално-европейските страни са изправени пред сериозни трудности. Ясно е, че англоговорящите и континентално-европейските страни преследват различни стратегии, с различия в традициите, предпочитания и оценка на социалните стойности.

В САЩ и Великобритания икономическата преоценка на труда се отразява върху отговарящата на това гъвкавост в структурата на заплащането, фактор, посрещнат от САЩ с традиционно висока степен на регионална мобелност. Увеличава се разликата между работна заплата и доход. Това подхранва търснето на труд и създава нови работни места, особено в областите лични услуги и обикновени дейности. Тази реакция в англоговорящите страни обяснява две тенденции по същото време: успех по отношение на безработицата от една страна и нарастващото социално разделение в тези общества от друга.

Засега континентално-европейските страни като цяло опитват да поемат друг път. До някаква степен поне те се обединяват против икономическата преоценка на труда. Структурите на работната заплата са останали твърди. Регионалните доходи са се приспособили само до малка степен и стимулите за намиране на нова работа остават малки. Тази стратегия има две тревожни заключения: първо, оформила се е социална пропаст между работещите и незаетите лица; второ, с тази стратегия неиндустриалните области като сектора на услугите малко трудно се намират в позиция да поемат работна сила от индустрията. Структурните промени са твърде бавни, а предлагането на работна сила – много ограничено.

Върху неадекватната способност на сферата на услугите да приема работна сила влияят и фактори, различни от структурата на заплащането. Това е свързано и с природата на системата на социално осигуряване, поне както е в Германия. Нивото и продължителността от компенсации има влияние върху желанието на работещите да приемат нископлатения труд в сектора на услугите. Специално за Европа, социалният престиж на индустриалната работа е все още по-висок, отколкото на тази в повечето услуги, особено ако става въпрос за персонални услуги. Този начин на поведение се отнася за избор на индивидите, но може да стовари огромна тежест на икономиката и обществото чрез високото ниво на безработица.

Във всички случаи такава взаимна зависимост между системата за социално осигуряване и функционирането на трудовия пазар не трябва да се пренебрегва, въпреки че тази тема често се смята за табу. Един цитат гласи: “Не състоянието на благоденствието е това, което излиза твърде скъпо, а по-скоро безработицата.” Това предполага една мисловна граница между неща, които не могат да бъдат определяни в реалността. Получава се така, че няма особена връзка, но днешното благосъстояние е – поне отчасти – отговорно за високото равнище на безработица.

 

 

3. Бъдещето на нашето общество

 

Какво означава глобализацията за бъдещето на обществото ни? Това, което е решаващо, е възприемането на тезата, че глобализацията зависи от начина, по който обществото отговаря на предизвикателствата, които тя предлага. Глобализацията поощрява гъвкавостта, но наказва неогъваемостта. Как да реагира обществото? Може би има американизация на обществото – радикална преориентация на политиките на заплащане и доходи – може да подобри функциониране на трудовия пазар. Но такава радикална стъпка не е безопасна. Културите и традициите на континентално-европейските страни се различават в много насоки от тези в Америка, факт, тясно свързан със състоянието на САЩ като страна на имиграцията, където се съвместяват различни култури, докато в Европа страните са с дълбоки културни корени и традиции.

Оттук, малко е съмнително дали американизацията на европейските трудови пазари е възможна въобще. Всъщност това забранява различия не само в националните, а и в социалните политики.

Едно е сигурно – европейските държави трябва да реагират – въпросът е в промяната, а не в забраната. Това, което е нужно да се направи, е да се анализира сега съществуващата система за социално осигуряване и трудовите пазари.

Важно е за развиващите се страни да решат проблемите с безработицата като инициират подходящи реформи за трудовите пазари и социално-осигурителни системи. Вече почти всички западноевропейски страни се сблъскват с трудно променящите се норми в техните съществуващи социално-осигурителни системи.

Каква е ситуацията в България в контекста на глобализиращото се общество?

 

 

4. Социална защита при безработица

 

Количествените и качествени характеристики на безработицата в България в най-голяма степен отразяват ефективността на провежданата политика на пазара на труда.

Първата вълна на общо съкращаване на работните места през 1991-1993 г. е засегнала значителен брой лица, заети главно в бюджетната сфера и администрацията на държавните предприятия, както и нискоквалифицираните физически работници. През следващите три години е регистрирано намаление на равнището на безработица от 16% до около 11% от икономически активното население. Този процес обаче, беше по-скоро следствие от забавянето на процеса на приватизация и на структурната реформа, отколкото стабилизиране на пазара на труда. Икономическият срив в края на периода рефлектира върху динамика на общата безработица и сложи край на периода на относително, макар и изкуствено поддържано равновесие между търсенето и предлагането на труда. Само през първото полугодие на 1997 г. равнището на безработица нараства с около три пункта и достигна над 14%.

Безработицата е сред основните фактори за общия спад в жизненото равнище и ерозията на доходите на населението. Над 22% от домакинствата в страната живеят под относителната линия, използвана като индикатор за бедност в страните от Европейския съюз.

Критичното състояние на пазара на труда в България се разкрива не само и не толкова от общото равнище на безработицата и бедността, колкото от структурните й характеристики. Показателен е фактът, че именно през периода на ниска обща безработица се проявиха сериозните социални проблеми на продължително безработните лица и техните специфични характеристики. През 1997 г. те са около една четвърт от всички регистрирани безработни. Има ясно изразената тенденция на увеличаване на "хроничните" случаи на безработните с над 12 месеца период на търсене на работа.

В началото на прехода рискът от безработица засяга почти в еднаква степен всички трудоспособни лица, но след 1994 г. се появиха трайни структурни характеристики и рискове за определени социални групи като нискоквалифицирани работници, малцинства, лица със социални проблеми. Същата хипотеза потвърждава и изследването "Рискови групи и социални проблеми в България", проведено през 1994-1995 г. от Центъра за изследване на демокрацията. Безработицата се намира в обратна корелационна зависимост със степента на образование на засегнатите лица. Над две трети от продължително безработните лица са с основно и по-ниско образование. Повечето от тях не са имали постоянна работа. Тези характеристики правят особено трудно реинтегрирането им на пазара на труда.

Младежите под 24-годишна възраст също са сред рисковите групи. Те съставляват доста висок дял в структурата на безработните. България е една от страните с най-нисък процент на младежка заетост, обхващаща едва 20% от съответната възрастова група. Отчасти това се дължи на широкия обхват на образователните услуги. Около 40% от младежите между 16 и 24-годишна възраст посещават редовно учебно заведение, в т. ч. 74% от младежите под 18-годишна възраст и 27% от лицата между 18 и 24-годишна възраст. По-голямата част от неработещите младежи обаче са засегнати от неблагоприятната структура на пазара на труда. Тя е статична и не предлага възможности за гъвкава заетост или иновативни професии. Много от младите специалисти, след изтичане на три- или шестмесечния период на получаване на помощи от бюрата по труда, попадат в групата на трайно безработните.

Интегрирането на инвалидизираните лица на пазара на труда трябва да е сред съществените приоритети на европейската социална политика. В тази насока бяха предприети някои мерки в Българското социално законодателство. Законът за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите от 1995 г. кодифицира широк кръг от преки и косвени облекчения, в т. ч. данъчни преференции за защитена заетост, субсидии от фонд "Рехабилитация и социална интеграция", специализирани посреднически услуги и др. Повечето от регламентираните законови права все още не са намерили реализация поради ограничените бюджетни разходи за тази цел.

Регионалната структура на безработицата има най-голямо значение за формиране на адекватни социалнозащитни мерки на пазара на труда. Данните показват голяма дисперсия в равнището и структурните характеристики на безработицата по отделни общини и обособени икономически региони на територия на страната.

През 1997 г. най-много програми за борба с безработицата в Европейския съюз са одобрени в контекста преструктуриране на западащи индустриални райони. През първото полугодие са одобрени 32 програми за реализацията на тази цел, а до края на годината са одобрени по принцип или окончателно още 20 програми. Същевременно през второто полугодие на 1997 г Комисията е публикувала списък на 80 проекта на страни-членки за сключване на териториални договори за заетост, придружен от критериите, по които те се оценяват, в т. ч. :

Ё                  ускорена реализация на проекта;

Ё                  широко партньорство, включващо всички заинтересувани страни;

Ё                  иновативен подход по отношение на разкриването на нови работни места.

Тези изисквания имат за цел да гарантират оптимално насочване на разполагаемите ресурси към страни, региони и отрасли с възможно най-голям ефект както за икономическото и социално развитие на страната-реципиент, така и за кохезионната политика в Централна и Източна Европа като цяло. Адаптирането на нормативния и административен капацитет на системите за социална защита към тези критерии до голяма степен ще предопредели ефективното участие на страната ни в предприсъединителната програма на Европейския съюз.

 

 

5. Структурни промени в нормативната уредба

 

Конкретните социални дейности, които България би могла да предложи за кофинансиране и реализация в рамките на социалните приоритети на Европейския съюз, могат да се групират в следните по-важни направления:

Ё                  мерки, съпътстващи структурната и социалната реформа;

Ё                  създаване и развитие на системи за квалификация, преквалификация и професионално развитие;

Ё                  активни мерки на пазара на труда;

Ё                  борба срещу социалната изолация.

Критериите и формалните процедури на Европейския съюз за подпомагане присъединяването на асоциираните страни изискват известно предварително приспособяване на нормативната уредба и администрирането на дейностите, които се очаква да бъдат обект на съфинансиране и техническа помощ. Изискването е в сила и за посочените по-горе социални дейности. Конкретните измерения на приспособяването са свързани със социалното законодателство, административната реформа и информационния обмен. Тези задачи са сред съществените условия за разработването на конкурентоспособни проекти от страните-кандидатки за присъединяване, сред които и България.

 

Новият Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта от 1997 година е съществена стъпка към реформиране на системата за социална защита в насока, която я приближава до ефективните практики на западно-европейските страни. В него се конкретизират условията за упражняване на правото на труд и се дефинира цялостен комплекс от мерки, които държавните органи са задължени да гарантират на гражданите:

Ё                  посредничество за намиране на работа;

Ё                  подпомагане започването на работа или самостоятелна стопанска дейност;

Ё                  професионално ориентиране и професионална квалификация;

Ё                  предоставяне на социални обезщетения и помощи след загубване на работа.

Фонд "Професионална квалификация и безработица", който е обособен като самостоятелен осигурителен фонд, набира средства от задължителни вноски на работодателите и осигурените, разпределени в пропорция 4:1. Законовата уредба гарантира не само последователно прилагане на осигурителните принципи, но и принципа на социално партньорство. Управлението на фонда се осъществява с помощта на надзорен съвет, в чиито състав участват равен брой представители на държавата, работодателите и осигурените.

От една страна, принципната схема за социална защита при безработица се основава на баланс между вноските и обезщетенията, който е важен елемент от класическия модел на социалноосигурителните схеми. Процентът на заместване на дохода е 60% и надвишава минималния стандарт, дефиниран в Европейския кодекс за социално осигуряване, който е 50% от трудовото възнаграждение. От друга страна обаче, финансовите ограничения налагат прилагането на "таван" на обезщетенията в размер 150% от минималната работна заплата, с което равнището на доходите на осигурените лица се свежда до границите на абсолютната бедност. Този проблем е преходен, породен е от структурата на доходите на сегашния етап от икономическата реформа и не би трябвало да се счита за сериозно препятствие пред възможностите за координация на осигурителните схеми в дългосрочна перспектива.

Сред позитивните черти на социалната защита при безработица трябва да се посочи и универсалният характер на подпомагането на продължително безработните лица. Те имат право на тримесечна помощ от осигурителния фонд, както и на гарантиран минимален доход за семействата им, предоставян от общинските центрове за социални грижи след проверка на доходното и имуществено състояние. С тези мерки българското законодателство отговаря на едно от съществените изисквания на Европейската социална харта.

 

 

6. Законодателни мерки

 

Новото социално законодателство от края на 1997 и 1998 г. (в т. ч. Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, Законът за социално подпомагане, Законът за здравно осигуряване и др.здравнооси-гурителната, както и предстоящите за приемане законопроекти в областта на пенсионното осигуряване и семейното подпомагане, създават благоприятна нормативна среда за постепенно адаптиране на социалната защита към Европейските социални стандарти. Специфичното законодателство обаче не може да реализира изцяло тази цел. Съществуват редица дефицити в някои общи законови нормативни актове от съществено значение за националната идентичност на социалната политика.

Друга съществена предпоставка за постепенното смекчаване на регионалните различия е развитието на гъвкави форми на заетост, в т. ч. стимулиране на търсенето и предлагането на почасова частична заетост, временно или сезонно наемане и др. Действащият Кодекс на труда ограничава възможността за подобни форми на заетост. Основната причина е липсата на балансирани схеми за социално осигуряване. Макар и отделени от държавния бюджет, фондовете "Обществено осигуряване" и "Професионална квалификация и безработица" са обременени с фискални функции и високото общо равнище на осигурителната вноска се отразяват крайно неблагоприятно върху търсенето на труд и върху развитието на гъвкавите форми на заетост.

По-сериозни трудности могат да се очакват при прилагането на активните мерки и програми на пазара на труда. Програмите за разкриване на работни места в изоставащите райони са основен стълб на структурната политика на Европейския съюз, чиито цели засягат както социалната сфера, така и икономическата интеграция. Ето защо е необходимо страни като България да осигурят необходимата законова и административна база за прилагане на целеви, точно адресирани и ефективни програми за заетост. В новия закон е залегнал необходимият селективен подход към рисковите групи на пазара на труда, но той се реализира главно чрез програми за временна заетост, които насърчават работодателите да назначават продължително безработни, младежи, инвалиди и сираци за период до една година, т. е. без да инвестират в работни места. Нормативната уредба дава възможност за прилагане на инвестиционни програми за увеличаване на заетостта по държавни приоритети като например стимулиране развитието на определени региони или отрасли, изграждане на обекти с особено значение, възстановяване на околната среда и др. Не е уточнен обаче, редът за определяне на приоритетите, както и източниците за финансирането на подобни програми. Специалното законодателство препраща към анонимни фондове и лихвени облекчения от държавния бюджет, който не може да прави подобни отчисления, когато не са конкретизирани в специален закон. Разработването на детайлни регионални и отраслови програми за развитие и създаване на действен административен и финансов механизъм за реализацията им е едно от основните предизвикателства за адаптирането на пазара на труда към изискванията на бъдещата обединена Европа.

 


Литература

 

1.                  Българското предизвикателство: Реформи на трудовия пазар и социалната политика. София, МОТ, Екип за централна и източна Европа

2.                  Hans Tietmeyer: “Economic policy challenges and Unemployment

 

 


Приложения

 

ТАБЛИЦА 1: Равнище на заетост и регистрирана безработица в асоциираните страни от Цнтрална и Източна Европа

 

Равнище на заетост (в % от трудоспособното население)

Равнище на безработица (в % от икномически активното население)

Унгария

64.2

10.4

Полша

66.1

11.5

Румъния

75.6

8.8

Словакия

66.0

12.9

Латвия

83.3

7.4

Естония

80.6

4.0

Литва

79.7

5.9

България

69.8

14.1

Чехия

77.5

4.3

Словения

53.8

14.4

Източник: UNICEF, 1999

 

 

ТАБЛИЦА 2: Динамика и структура на безработицата в България

 

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

Равнище на безработица

15%

16.4%

12.8%

11.1%

10.9%

14.1%

12.2%

Продължително безработни (относителен дял)

-

152121

24.3%

125258

25.6%

121428

28.6%

110868

28%

120067

22.5%

150715

32.5%

Жени (относителен дял)

302392

52.4%

331228

52.9%

265340

54.3%

235793

55.5%

269133

55.2%

308265

52.7%

249768

53.8%

Под 24 години (относителен дял)

159797

27.7%

167805

26.8%

117221

24%

105531

24.8%

118672

24.1%

128702

21.9%

152807

32.9%

Без специалност (относителен дял)

283831

49.8%

314323

50.2%

258386

52.9%

240035

56.7%

262873

53.7%

340145

58.2%

271750

58.6%

Източник: Национална служба по заетостта към МТСП

 

 

ФИГУРА 1: Равнище на безработица по области и бюра по труда

 


Търси за: глобализация трудовия пазар | социална защита при безработица | програми заетост | програми разкриване работни места

Helpos.com >> Архив >> Икономика на труда >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker