|
|
|
Курсова работа
Откъси:
................................
Теорията за стойността търпи промени, които не са своеволни, а са наложени от промените в икономическата действителност. Самото схващането за стойността, в исторически план, е станало възможно едва когато свободната размяна се е превърнала в естествено явление. В последствие, всяка една икономическа реалност предопределя свое виждане за стойността, което позволява разбирането за ценността (стойността) да еволюира, съобразявайки се с новото време, с новата действителност.
За да се направи паралел между теориите за стойността, изказани от Давид Рикардо и Жан Батист Сей, трябва да се направи кратък обзор икономическата реалност, в която авторите развиват ученията си и да се разкрият основните моменти от творчеството им.
Икономическата действителност по времето на Рикардо се характеризира с неимоверно увеличение на броя на банкитe и с безредие в финансовата сфера. Затова и научните занимания на Д. Рикардо се съсредоточават в сферата на парите и паричното обръщение, кредита и борсовите операции.
Решаваща роля за бъдещите творчески занимания на Рикардо изиграва “Богатството на народите” на Адам Смит. През 1809 г. той публикува три писма в Morning Chronical, между които и анонимният памфлет “Цената на златото”. В него, Д. Рикардо обяснява високата цена на златото с излишъка на книжни пари и така слага основите на количествената теория за парите. В периода 1811 - 1816 г., той публикува и поредица от полемични статии и брошури по банкови и парични въпроси, а през 1817 г., окуражаван от своя приятел Джеймс Мил, Рикардо издава своите знаменити “Принципи на политическата икономия и данъчното облагане”.
.............................
Свързвайки печалбата с капитала, Сей я разграничава от дохода, който получава предприемачът. Той разглежда предприемаческия доход като възнаграждение за особения род труд, който упражнява предприемачът. Това възнаграждение е по-високо от работната заплата на обикновените работници, защото и предприемаческият труд е по-високо квалифициран и не е по силите на всеки. По този начин, Сей въвежда на практика четвърти фактор на производството - предприемачеството, макар и да не го обосновава формално.
..............................
Поради факта, че невъзпроизводими блага са малобройни и се явяват един вид частен случай при разменните отношения, Д. Рикардо откъсва вниманието си от тях и разглежда формирането на стойността на стоките, които могат да бъдат мултиплицирани в произволни количества от труда. Рикардо подчертава, че по-голяма част от благата произлизат именно от труда, а цените на масовите стоки, чието количество може да бъде увеличено с труд, изцяло зависят от количеството труд, изразходван за тяхното произдовство. Така се оформя мнението, че трудът е основа на всяка новосъздадена стойност, а величината на стойността е обратнопропорционална на производителността на труда.
...............................
Рикардо обаче, преодолява съществуващите противоречия и изгражда една по-последователна и системна теория за стойността. Определянето на стойността от количеството труд, необходим за производството на стоката е общовалидно правило, което не би трябвало да се променя от икономическата действителност. В действителност, Рикардо се натъква на проблеми при прилагането на трудовата теория за стойността, които проблеми са свързани преди всичко с проблемите на разпределението на стойността. Все пак, той не се отклонява от монизма и се придържа към трудовата теория за стойността.
..............................
Използван литература: (3 източника - цитати под линия).
Темата е изготвена 06.2003г.
]]>
