Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Счетоводство >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Амортизационна политика

Амортизационната политика на предприятието е съставна част на неговата счетоводна политика. Нейното осъществяване се обуславя: от дълбокото познаване на конкретните особености в организацията на производството, от спецификата на протичане на технологичния режим, от цялостния поглед върху перспективата за развитие на предприятието по отношение обновяването на материално-техническата му база и от други подобни фактори и условия, разкрити на основата на съвременния икономически анализ на дейността на предприятието.

Изходна позиция при формирането на амортизационната политика от ръководството на предприятието са постановките в чл. 20 на Закона за счетоводството. По силата на този законов текст:

Това, както се посочи, са основните постановки за разработване на амортизационната политика на предприятието, съдържащи се в Закона за счетоводството. Тези постановки са в насока на свободно формиране на тази политика. В резултат на дискусии с допълнителни законови разпоредби се дава възможност да се прилагат някои ограничители при формирането на амортизационната политика на предприятието.

По един или друг начин се определя величината на амортизацията на предприятието, размерът на която се признава за необходимо присъщ разход. На фона на така приложените ограничители се формират постановките за т.нар. счетоводна амортизация и за т.нар. амортизация за целите на данъчното облагане на печалбата (наричана за краткост данъчна амортизация). Като счетоводна амортизация се разглежда амортизацията на дълготрайните материални активи, размерът на която е определен на основата на чл. 20 от Закона за счетоводството, т.е. върху основата на норми, установени съобразно приетия от ръководството на предприятието практически срок за използване на актива в самото предприятие.

Тази амортизация се начислява като разход за дейността и се отнася по направление съобразно мястото и целта на ползваните дълготрайни материални активи - за основната и спомагателната дейност, като разход за организация и управление и т.н. По такъв начин счетоводната амортизация влияе върху общата маса на разходите за дейността. При възприетата със Закона за счетоводството основна постановка за съпоставяне на приходите и разходите, и на тази основа - определянето на печалбата на предприятието, величината на счетоводната амортизация влияе по указания вече начин върху масата на печалбата. При възприемане на по-кратък (в години) амортизационен срок на тези активи амортизационната норма е по-висока, тъй като тя е функция на амортизационния срок (при линейния метод) и на възприетия метод на амортизиране (при нелинейните методи).


1. Основни термини

С международен счетоводен стандарт 4 се цели уеднаквяване начина на отчитане на амортизациите в отделните национални законодателства. Като особено важни термини са записани следните:

  1.  Амортизация.
  2.  Амортизируеми активи.
  3.  Срок на използване.
  4.  Амортизационна сума.

В българското законодателство въпросите на амортизацията се разглеждат в Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти. От съдържанието на Национален счетоводен стандарт 4 могат да се изведат следните основни термини:

  1.  Амортизируеми активи.
  2.  Амортизация.
  3.  Амортизационна сума.
  4.  Ликвидационна стойност.
  5.  Амортизационна квота.
  6.  Амортизационна норма.
  7.  Амортизационен план.
  8.  Метод на амортизация.

Съгласно НСС 4 амортизацията представлява разпределение на амортизируемата сума на дълготраен актив през предполагаемия срок на ползване. Следователно, амортизацията е процес, който води до намаляване на финансовия резултат.  

В националното счетоводно  законодателство са възприети посочените критерии за амортизируем актив, като е добавен още един  - да бъдат със стойност при придобиването н е по-малко от 2 минимални месечни работни заплати. За да се счете един придобит актив за амортизируем актив, необходимо е да отговаря едновременно и на четирите критерия. Придобиването може да се осъществи в резултат от покупка, производство, безвъзмездно получаване, от дялова вноска и т.н.

Срокът на използване представлява периодът, през който предприятието разчита да използва аморизируемия актив. Срокът  на използване може да се установи и като количество на произведена продукция, което предприятието разчита да получи от използването на амортизуем актив. В НСС липсва конкретно определение на термина “срок на използване“.

Амортизационна норма представлява съотношение между амортизационната сума приета за 100% и срока на използване.

Използва се формулата:

АН = 100% / СИ, където:

АН - амортизационна норма;

СИ - срок на използване.

Амортизационните норми на амортизируемите активи се определя от ръководителите на предприятието съобразно опита и стопанската ползва. Основните фактори, които се имат предвид, са следните:

  1.  Степен на използване.
  2.  Условия на използване.
  3.  Промени в техническата и необходимост от нови решения.

Ликвидационната стойност е предполагаемата продажна цена на актива в края на срока на използване, минус предполагаемите разходи по неговата ликвидация. Ликвидационната стойност изразява стойностната полза, която ще придобие предприятието, когато отписва амортизируемия актив. Тази стойност може да се вземе в предвид при определяне на амортизационната сума съгласно посочената по-горе формула. Задължителната стойност да бъде над 5 %от отчетната стойност на актива.

Отчетна стойност е стойността, по която се отчита амортизируемият актив в счетоводството. Това е историческата стойност на придобиване на актива от предприятието. Проявява се под формата на цена на придобиване за закупените активи, себестойност за произведените активи или продажна цена за получените по друг начин активи.

Амортизационна сума съгласно МСС 4 е историческата стойност на амортизируем актив или друга сума, която замества в счетоводството историческата стойност. С НСС 4 амортизационната сума се определя като част от отчетната стойност на амортизируем актив, която се пренася в разходите под форма на амортизация. Амортизационната сума се определя по следната формула:

АС = ОС - ЛС, където

АС е амортизационна сума;

ОС - отчетна стойност;

ЛС - ликвидационна стойност.

Амортизационна квота се определя като съотношение между амортизационната сума на актив и неговия срок на използване. Годишната амортизационна квота характеризира начислената амортизация като разход за един отчетен период съгласно Закона за счетоводството. Определя се под формулите:

АК = АС / СИ , където;

АК - амортизационна квота;

АС - амортизационна сума;   

СИ - срок на използване

или

АК = АС *АН, където

АН - амортизационна норма.

2.Същност и концепции за амортизацията

Амортизацията представлява намаляване на отчетната стойност на счетоводен обект, определена за отчетен период. При водене на систематично счетоводство намаляването на отчетната стойност на обекта се посочва в счетоводните сметки и в баланса, а при прилагане на просто (елементарно) счетоводство - в счетоводни регистри.

Обект на амортизация могат да бъдат:

 1. Капиталът.

2. Дългосрочните и средносрочните задължения (финансова амортизация ).

  1.  Разходите за учредяване.

Дълготрайните активи.

Основна роля играе амортизацията за четвъртия посочен обект. При нея се обезценяват всички или част от елементите на дълготрайните елементи.

В Закона за счетоводството и Националния сметкоплан е регламентирано начисляването на амортизация на дълготрайните активи - материални и нематериални. Към нематериалните дълготрайни активи са включени и разходите за учредяване и разширяване. Следователно, амортизация се определя практически спрямо третия и четвъртия обект, посочени в класификацията по-горе.

Амортизацията за обезценяване на материалните и нематериалните дълготрайни активи представлява намаляване на отчетната стойност на обектите в резултат на физическо използване, морално износване, принос за стопанска полза и други фактори.

Начисляват се амортизации на следните групи нематериални дълготрайни активи:

  1.  Патенти.
  2.  Продукти от развойна дейност.
  3.  Ноу-хау.
  4.  Разходи за учредяване и разширяване.
  5.  Търговски фонд (положителна репутация)
  6.  Концесии.
  7.  Програмни продукти.
  8.  Фирмени марки.
  9.  Лицензи.

На амортизация подлежат следните групи материални дълготрайни активи:

  1.  Продуктивни и работни животни.
  2.  Транспортни средства.
  3.  Трайни насаждения.
  4.  Сгради.
  5.  Стопански инвентар.
  6.  Машини, съоръжения и оборудване.

Не се разрешава начисляване на амортизация на следните групи материални дълготрайни активи:

  1.  Материални дълготрайни активи с напълно (100%) амортизирана стойност.
  2.  Земи - с изключение на тези с ограничен срок за практическо използване.
  3.  Паметници на културата и произведения на изкуството.
  4.  Гори.

В националното счетоводно законодателство подробно е регламентирано отразяването в счетоводството на предприятието на амортизацията. При прилагане на двойно счетоводство намаляването на отчетната стойност на актива се отразява в отделна корективна сметка и води до намаляване на балансовата му стойност.

В националното счетоводно законодателство са заложени правилата и изискванията за определяне и счетоводно отразяване на разхода за амортизация. Съгласно чл. 23 от Закона за счетоводството предприятията отчитат в отделна група разходите за амортизации. В Националния сметкоплан са предвидени счетоводни сметки за двуаспектно отразяване на амортизационните разходи:

  1.  По икономически елементи

 сметка 603 Разходи за амортизации

  1.  По функционално предназначение

 сметка 61  Разходи за дейността

  207 Разходи за придобиване на материални дълготрайни активи

  208  Ликвидация на материални дълготрайни активи

  709   Постъпления от други продажби

Съгласно Закона за счетоводството разходите за амортизация на материалните и нематериални дълготрайни активи се посочват в Отчета за приходите и разходите като разход за дейността, който снижава финансовия резултат преди данъчното преобразуване (гр. I + гр. II + гр. III от приходите минус гр. I + гр. II + гр. III от разходите).

Съгласно данъчното законодателство при определяне на печалбата за облагане на юридическите лица се изхожда от счетоводния финансов резултат преди данъчното преобразуване. Следователно, амортизациите водят до намаление на начислените приходни данъци - данъка върху печалбата, вноски за общините, вноски за фонд “Мелиорации “, данък върху нарастването на средствата за работна заплата.


3. Амортизационната политика като елемент на счетоводната политика

За счетоводна политика на предприятието започна да се говори у нас след 01.04.1991г., когато влязоха в сила. Законът за счетоводството и Националният сметкоплан. Принципно новата уредба за организация на финансовите и счетоводството създаде възможност за богат избор на методи и  средства от ръководителите на предприятието. Едновременно с това се наложи и задължителното прилагане от всички предприятия на основни принципи и правила с цел уеднаквяване на изготвянето и достоверност на финансово-счетоводните отчети.

Амортизационната политика на предприятието може да се разглежда като част от неговата счетоводна политика. В такъв смисъл тя включва принципи, бази, методи, правила и процедури за отразяване намалението на отчетната стойност на счетоводните обекти през определен отчетен период. Амортизационната политика се избира и прилага от ръководителите на предприятието при съобразяване с конкретната финансова ситуация.

Основен принцип при формиране на амортизационната политика е задължителното начисляване на амортизации на материалните и нематериалните дълготрайни активи на предприятието, с изключение на случаите, предвидени в Закона за счетоводството и други закони. Задължението за начисляването на амортизации за предприятията е фиксирано в чл.20 от Закона за счетоводството. Не се начисляват амортизации на:

1. Дълготрайни активи, обявени за паметници на културата и произведения на изкуството (картини, скулптори и др.).

  1.  Гори.

3. Земи (без тези с ограничен срок на използване в кариери, мини и др.).

  1.  Напълно амортизирани дълготрайни активи.

5. Дълготрайни активи в бюджетните предприятия (освен по решение на Министерски съвет).

Систематично прилагане на амортизационната политика е друг основен принцип, който следва да се спазва от ръководството на предприятието. Избраната амортизационна политика се прилага за целия отчетен период, който съвпада с календарната година (1 януари - 31 декември). В закона за счетоводството изрични е указано, че в предприятията се прилага систематично линеен или нелинеен метод. Например предприятието може да промени срока на ползване, амортизационната норма,амортизационен метод за определена група дълготрайни активи от 1 януари на новия отчетен период, но не трябва да го променя от 1 юли или от 1 ноември на годината.

Амортизационният метод (методът на амортизация) позволява да се установи редът за намаление на отчетната стойност на счетоводен обект през срока на неговото използване в предприятието.

Амортизационните методи могат да се разграничат на следните видове:

  1.  Линейни и функционални.
  2.  Регресивни и прогресивни.

Правилото представлява основно положение за ръководство с частичен обхват. Правилата в амортизационната политика дават възможност на ръководителите на предприятието да спазват точно принципите.

Като правило може да се счита определяне на времето, когато започва начисляване на амортизация на счетоводен обект. Предприятията следва да начисляват амортизация от месеца, който следва месеца на придобиване или въвеждане в експлоатация на дълготрайния актив.

Друго правило е свързано с преустановяване на начисляването на амортизации на счетоводните обекти. Могат да се разграничат следните случаи:

  1.  Предприятието е обявено в ликвидация. На всички амортизируеми активи вече не се начислява амортизация.
  2.  Активът е отписан от счетоводството на предприятието. Например - при продажба, бракуване, липса, предоставяне в съучастие и др.
  3.  Активът е вече напълно амортизиран.

Преустановяването на начисляване на амортизация започва от месеца, следващ месеца на събитието по т.1, т.2 или т.3, формулирани по-горе.

Процедурата е техническо средство за достигане до определена цел. Процедурите в амортизационната политика дават възможност за технически решения по счетоводното отразяване на намалението на отчетните стойности на обектите.

Разработването на амортизационен план може да се разглежда като такава процедура. Амортизационни планове се изготвят:

  1.  За всеки амортизируем актив.

2. За всички амортизируеми активи в предприятието.

4. Методи за амортизация, регламентирани в националното счетоводно законодателство

  1.  Линейна амортизация.
  2.  Функционална амортизация.
  3.  Дегресивна амортизация.
  4.  Неравномерно дегресивен
  5.  Методът на сумата на числата

Линейната амортизация се характеризира с определяне на еднакви по размер амортизационни по отчетни периоди за целия срок на използване на амортизируемия актив. Тя е постоянна амортизация:

амортизационната квота за отделните отчетни периоди е постоянна; определя се като произведение от амортизационната сума и амортизационната норма или като съотношение между амортизационната сума и числото на срока на използване на актива;

базата за изчисляване на амортизационните квоти е постоянна и е равна на амортизационната сума

амортизационната норма е постоянна и се определя като съотношение между 100% и числото на срока на използване на актива.

Данъчното законодателство фиксира линейния метод  на амортизация като начин за определяне на данъчно признатите разходи за амортизация. Всяко предприятие задължително използва този метод за установяване на данъчни амортизационни квоти и  определяне в счетоводството на друг амортизационен метод.

Линейната амортизация осигурява равномерно формиране на отчетния финансов резултат през времето на действие на актива. В предприятието се осигуряват равномерно през отделните отчетни периоди парични средства за възстановяване, начислява и изплаща равномерно данъци от печалбата, при положение, че формира облагаема печалба.

Размерът на амортизациите се установява по категория активи, като се прилага систематично линейният метод.

За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории:

Категория I - масивни сгради, съоръжения, предавателни  устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

Във цех за диетични колбаси “ЕТОЛ“ е използван линейния метод на амортизация. Като амортизационния план е разделен на различни категории, спрямо вида на амортизируемият обект.

Категория II - машини, производствено оборудване, апаратура, компютри и софтуер;

Категория  III - транспортни средства, без автомобили, покритие на пътища и на самолетни писти;

Категория IV - всички останали амортизируеми активи.

Предприятието разработва индивидуален амортизационен план.. Като накрая се отчита и остатъчната стойност, тя се записва като отчетна в началото на следващия отчетен период.

Амортизацията позволява на предприятието да подържа своето имущество посредством обновяване на дълготрайните активи. Амортизацията участва в капацитета на самофинансирането на предприятието. Тя е средство за увеличение на ликвидността, тъй като води до:

1.Намаляване на подоходните данъци посредством снижение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване и печалбата за облагане.

2. Намаляване на дивидентите посредством снижение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване и печалбата за отчетния период.

При избор и прилагане на счетоводна политика от ръководството на предприятието се препоръчва да се имат предвид три основни бази:

1. Относителна важност - представеното финансово състояние трябва да показва значимите елементи. Те се използват за извършване на оценка на ситуациите и за вземане на управленски решения.

2. Предимство на съдържанието над формата - при представяне на финансовото положение има значение юридическата форма на операциите. Но преимущество следва да има съдържанието и финансовата реалност н а операцията, което понякога се различава от формата на проявление.

3. Предпазливост - при представяне на финансовото положение трябва да се държи сметка за несигурността на определени операции, което може да доведе до евентуални разходи и загуби. Но предпазливостта не означава създаване на скрити или необосновани резерви.

Използвана литература:

  1.  Божков, Илиев, Счетоводство, Варна, 2001
  2.  Душанов, И. и Димитров, М., Курс по счетоводство на предприятието, С., 2000


Търси за: основни понятия термини | амортизационна политика | методи амортизация | функционална амортизация | неравномерно дегресивен метод | метод сумата числата

Helpos.com >> Архив >> Счетоводство >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2014 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker