|
|
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
ЗАДАЧИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО ПРИ ОТЧИТАНЕ НА КОНТОКОРЕНТНИТЕ КРЕДИТИ
София 2004
Съдържание:
Въведение
Заключение.
Използвана литература.
В съвременните условия е немислимо осъществяването на някаква стопанска дейност без наличието на кредити. Пред фирмите стои въпроса за осигуряване на достатъчно средства с цел нормалното и ефективното осъществяване на своята дейност. Наред с въпросите за осигуряване на средства за инвестиции пред предприятията стои и проблема за осигуряване на оборотни средства за текущата им дейност. За целта те се нуждаят от различни видове кредити.
Банковото кредитиране е една от основните форми на съществуване на кредита в нашето съвремие. Тъжните поуки от извървения от българската банкова система път и необходимостта от задоволяване на търсенето на кредити, правят темата за банковото кредитиране и неговата технология и организация особено актуална. Банките осъществяват дейността си в условията на валутен борд и това още повече повишава изискванията към тях. Ясно е, че в условията на преход към пазарна икономика очакванията на икономическите субекти за задоволяване на нуждите им от капитали за дейността и инвестиции са насочени изцяло към банковата система. Затова банките трябва да могат да реагират адекватно на изискванията на новите икономически условия, като се стремят да бъдат ефективни, изграждайки подходяща организация на най-доходната банкова дейност - кредитирането на стопанските субекти. За да могат ефективно да изпълняват тази си роля в икономиката, те трябва да осигурят своевременно необходимите парични капитали на предприятията и пускането на пари в обръщение. За целта банките е необходимо да изградят максимално опростена и ефективан система на кредитиране, съобразена с изискванията на икономическата действителност. Това може да стане като се предоставят различни видове кредити - както старите и утвърдени форми на кредита, така и нови видове кредити.
Един от тези видове кредити, са контокорентните кредити. В много европейски страни този кредит има огромно приложение, поради редицата предимства, които притежава, както за кредитополучателя, така и за банката. В България контокорентните кредити още не са намерили напълно своето приложение, но все повече навлизат в банковата практика.
Управлението на осъществяваната от банките дейност изисква от тях детайлно и задълбочено познаване на технологията на банковото кредитиране и изучаване влиянието на различните фактори, въздействащи върху това, за да бъдат дейностите им печеливши и да се предпазят от загуби.
Пред банките постоянно възникват проблеми от най-различен характер, чието разрешаване изисква наличието на огромен обем информация. Те трябва във всеки един момент да определят степента на риска и размера и срока на кредита, който може да се представи. В тази насока главна роля играе счетоводството. Неговите задачите са свързани със създаване на необходимата по количество и качество информация, за обема и структурата на привлечените средства, на активите; за състоянието както на кредитните взаимоотношения и резултатите от тях, така и на състоянието на банката във всеки един момент.
В настоящата разработка, без да се претендира за изчерпателност, са засегнати проблемите, свързани с изясняване същността на кредита и неговото място в икономиката. Показана е класификацията на кредите, като фактор, който влияе върху системата на счетоводството и нейните качества.
Във втората глава на дипломната работа са разгледани въпросите, свързани със същността на контокорентните кредити. Също така е отделено внимание на необходимата информация за управление на кредитната дейност на банките и в частност на контокрентните кредити, способите за създаването и използването й.
1. Обективни предпоставки за възникване на кредита
Възникване на кредита
Кредитът възниква в дълбока древност, още при възникване на натуралната размяна. Първата появила се, а и съществуваща и до днес форма на кредита е търговския кредит. Той се прилага между участници, които поддържат директни взаимоотношения помежду си. Предоставя се под формата на реален стоков капитал на купувача (клиента), които се задължава да изплати след определен период от време дължимата сума, заедно с лихвата. Характерно за него е, че той се отпуска в стокова форма. Това се получава когато се осъществява продажба на стоки с отлагане на самото плащане във времето. Той играе важна роля в съвременната икономика, но въпреки това в сравнение с банковия кредит неговата роля е по-малка.
Банковият кредит е другата основна форма на кредита в съвременния икономически живот. Той възниква значително по-късно от търговския кредит, заедно с възникването и развитието на банките.
Същност
Думата кредит произлиза от латинското наименование “credere”, която означава вяра, доверие. С тази дума в латинското право се е изразявало доверието, което едно лице, наречено “кредитор” е оказвало на друго лице, наречено “длъжник”, като му е предоставило за временно ползване пари. И днес се среща отпускането на кредит срещу дадена дума, т.е. на доверие, но съвременният кредит обикновено е документиран и обезпечен. В дефинирането на кредита няма пълно покритие между отделните автори. Така например според Ад. Вагнер1 кредитът е частно стопанско отношение или доброволно “даване”и “получаване” на стопански блага между различни лица на основа на доверието на едната страна за по-късното и удовлетворяване от другата. За Рошер кредитът е доброволно дадено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстанови по-късно тяхната равностойност, заедно с дължимата лихва. Небениус казва, че кредитът е доверие, чрез което едно лице, срещу получени ценности се задължава да изпълни бъдещи плащания2. Според английските икономисти Греъм Банък, Рон Бакстър, Евън Дейвис, банковият кредит е заем, отпуснат от банка, за определен период с конкретна цел.
Съществува и друго определение според Финансовата и кредитната енциклопедия, според което “Кредитът е икономическо отношение, което се създава при предаване на стойности (в натура, а в повечето случаи в парична форма) от лица, стопански организации или държавата за временно ползване с условие за връщане и обикновено при плащане на лихва.” Ректенвал обръща внимание на обстоятелството, че “кредитът е форма за придобиване на допълнителни средства, на допълнителна покупателна сила чрез временно ползване на чужди средства. От приведените определения за кредит се вижда, че той се свързва с: първо - доверието от страна на кредитора, че дадените на кредит средства ще бъдат върнати, заедно с дължимата лихва, т.е. самото кредитиране. Само доверието днес не е достатъчно, в смисъл че се изисква то да бъде подплатено с обезпечение, залог или гаранция. Второ, получаването на ценности, блага или пари в аванс срещу обещанието (обикновено документирано и гарантирано) за бъдещото им връщане, заедно с полагащата се лихва, т.е. - издължаването.
Според Наредба №22 на БНБ за централния кредитен регистър на банките, “"Кредит" е всяко вземане или поемане на задължение към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, други вземания и поети ангажименти независимо от използвания инструмент.” (§1, т.5, от допълнителните разпоредби).
Роля
Променяйки основния лихвен процент, продиктувано от потребностите на възпроизводството, държавата регулира търсенето на кредити,следователно и разширяването или ограничаването на едно или друго възпроизводство. По този начин чрез кредита и лихвата се въздейства за развитието на рентабилни производства. С кредита се осигурява непрекъснатост на кръгооборота на фондовете, той е важен допълнителен източник на средства за финансиране на възпроизводството на основните и оборотни фондове. С преразпределителната си функция кредитът разрешава противоречието между временното освобождаване на парични средства от кръгооборота в едни звена и допълнителната потребност в други, с което осигурява непрекъснатост на производствения процес. Без кредита е трудно да се осигури непрекъснатост на кръгооборота на фондовете във фирмите. Предпоставка за това са сезонност в производството и реализацията, финансови, платежни и други затруднения. Кредитът е важен източник за формиране на оборотни фондове. Размерът на оборотните средства се изменя под въздействието на комплекс от фактори, свързани с организацията на снабдяване със суровини и материали, с производството и реализацията на продукцията, с разплащанията и други. По тази причина се налага потребността от оборотни средства да се задоволява чрез съчетаването на собствени със заемни средства.
Счита се че финансирането на текущите производствени разходи не е икономически целесъобразно да се извършва изцяло със собствени средства, а и не е възможно. То би било свързано със задържането на средства по сметка в банката и забавяне на обращаемостта. Ако нормата на печалба е по-голяма от лихвения процент за съхраняване на паричните средства по сметка в банката, икономически е по-изгодно фирмите да се снабдяват с оборотни средства в минимални размери, осигуряващи непрекъснатост на производствения процес, а допълнителната потребност, възникваща по определени поводи, е целесъобразно да бъде осигурена със заемни средства.
Кредитът въздейства върху интересите на кредитоискателя за ускоряване на обращаемостта на оборотните фондове, за съкращаване издръжката на производството и увеличаване на доходите, за повишаване на рентабилността и конкурентоспособността на предприятията.
Чрез условията на кредитиране банката съдейства за ориентиране на производството към пазара, да съгласуване на интересите на предприятията и на обществото като цяло.
Своите функции по осъществяването и организацията на движението на заемния капитал, банките изпълняват чрез различни операции. В зависимост от това дали тя се явява кредитор или длъжник операциите и биват два вида - активни или пасивни.
Средствата на банката, които са изразени в пасива се образуват от три групи източници: собствените капитали на банките; средствата които се получават като временно свободни капитали и доходи на населението и фирмите; средствата които се получават в резултат на пускането на покупателни и платежни средства. Но мобилизирането и превръщането в реално действащ капитал спестяванията на населението и временно свободните средства на фирмите не са единствения източник на кредитни ресурси. Може да се каже, че банките сами “правят” пари, което може да се обясни с действието на кредитния мултипликатор, който показва колко пъти единица депозит участва в предоставянето на кредити.
Активните операции на банката осъществяват движението на заемния капитал. Предоставянето на кредити е основната и най-важна дейност на търговските банки. В дела на нейните операции тя заема най-голям дял - около 50-70% от банковите активи. В България техния дял е малко по-нисък (около 40%). До 1996г . техният дял бе значително по-голям, на след кризата в банковата система, банките значително намалиха размера на отпусканите кредити. Това е свързано с анализа на риска, който е по-висок при кредитните операции. Отпускайки по-малко кредити, банките си осигуряват по-малък риск, но не трябва да се забравя, че това става за сметка на доходността, която също намалява.
Функции
Както вече се изясни кредитът е изключително важна икономическа категория, която играе огромна роля, изразяваща се в изпълняваните от него функции. Те до голяма степан се препокриват с описаната по-горе роля на банките, но накратко могат да бъдат обобщени следните функции:
Кредитът има няколко характеристики: срокът за който се отпуска, обезпечението, лихвата и рискът, който носи.
Главният признак на кредита е разкъсването във времето от момента на отчуждаване, до погасяване на възникналото задължение. За този период средствата временно преминават в ръцете на длъжника, след което отново се връщат при кредитора, обикновено с лихва. През това време кредиторът поема редица рискове от възможността кредитополучтеля да се окаже неплатежоспособен. Раздалечаването във времето е и един от признаците, въз основа на които се прави класификация на кредитите на краткосрочни и дългосрочни, което е много важно за банката.
Немислимо е функционирането на съвременното пазарно стопанство без съществуването на кредита и особено - на банковия кредит. В условията на ограниченост на ресурсите икономиката се нуждае от всички свободни ресурси и тяхното мобилизиране чрез кредита за нормално и пълноценно осъществяване на възпроизводствения процес.
Кредитните операции са най високодоходни но са и свързани и с най-висок риск. За обема на кредитната дейност голямо влияние оказва кредитната политика на банката, която може да бъде агресивна със стремеж за висока печалба и поемане на голям риск или пасивна с по-малък риск, но и по-нискодоходна.
3. Организация на кредитния процес и кредитни рискове
За оргнизацията на кредитния процес основно значение има кредитната политика на банката.
3.1. Кредитна политика на банката
Кредитната политика на банката е съставен компонент на цялостната банкова политика. Тя изразява общото виждане и идея на банковата институция за целите на дейността й, принципите и методите за постигането им.
Официалната кредитна политика изразява стремежа на банката да осигури кредитен портфейл, съответстващ на целите на дейността й и да определи нормативната рамка за действие на конкретно отговорния за кредитната дейност екип. Тя помага на управленския персонал да избере подходящи финансови инструменти за изпълнението на поставените цели.
Официалната кредитна политика на банката изразява виждането й по принципни въпроси, включени в следните раздели, които се явяват и нейни елементи:
3.1.1. Формулиране на основните цели и задачи
В този елемент се включват основните цели на кредитната политика и приоритетите при провеждането й.
3.1.2. Организация на основните кредитни функции
Този елемент на кредитната политика определя административните отдели, които ще отговарят за цялостното управление на различните видове кредити, както и за нивата на йерархичната зависимост. Разгледани са функциите и правомощията на кредитния комитет и на отделния кредитен инспектор.
3.1.3. Кредитни стандарти
Този елемент на кредитната политика определя общите стандартни процедури, прилагани към всички видове кредити, като най-напред се описват общовалидните правила за всички кредити, след което се прави за специфичните кредити. Общите стандарти включват фактори като фиксирано съотношение между кредити и депозити, политика на кредитни ангажименти, максимално разрешен размер на кредитите за отделен клиент.
В този раздел се включват също допустими граници на лични правомощия на кредитните инспектори, инструкции за спазване на нормативните предписания и инструкции за обслужване на кредитите.
3.1.4. Управление на проблемните кредити
В този раздел се определят процедурите, които се прилагат спрямо проблемните кредити, представят се основните елементи на политиката на банката за събиране на дължимите вземания, процедурите за отнасяне на сметките в специалния отдел за събиране на вземанията, както и процедурите по отписване на кредити.
3.1.5. Преглед на кредитите и класифициране
Този раздел прави обширен обзор на кредитите и на произтичащите задължения, както и описание на използваната от банката система за класифициране на заемоискателите. При тази класификация се цели да се направи оценка на качествените характеристики на отделния кредит и на различните кредитни портфейли по географски признак.
3.1.6. Приложение към кредитната политика
Осигурява информация, която ще се използва при определяне на условията и методиките на кредитната политика, като например, рейтинг на котираните на пазара ценни книжа. Освен това в този раздел се прилагат образци на всички формуляри, използвани в кредитораздавателния процес, заедно с инструкциите за попълването.
Обзорното изложение на кредитната политика трябва да включва също и следните допълнителни елементи:
3.1.7. Законова и нормативна уредба
Съдържа законовите и нормативни ограничения за кредитиране и други правни норми, които обслужват банковото законодателство и определят рамките на банковото кредитиране.
3.1.8. Делегиране на правомощия
Този елемент на кредитната политика определя условията и размера, при които всеки упълномощен да предостави кредити служител ще може да се разпорежда със средствата на банката. Тези правомощия трябва да се одобряват най-малко веднъж годишно, чрез писмена резолюция от борда на директорите и да се съхранява за неопределено време.
3.1.9. Видове кредити
Установяват се видовете кредити, които банката ще отпуска и онези, които следва да бъдат отхвърлени.
3.1.10. Ценообразуване
Банката предоставя сравнителна информация за цените на спекулативните операции на един и същ пазар, явяваща се алтернатива на кредитните сделки и е ориентир за разумните нива на лихвите и таксите, за да не се отблъскват клиентите и да не се предизвика негодувание от тяхна страна.
3.1.11. Пазарна зона
Всяка банка трябва да създаде свой пазар, да има свой пазарен параметър, който напълно да съответства на големината, профила на нейната организационна структура на възможностите й за обслужване на клиентите и поемане на рискове. От гледна точка на капитала, в сравнение с останалите банкови функции, определянето на пазарната зона влияе най-силно върху кредитната дейност на банката.
3.1.12. Процедури по предоставянето на кредита
Могат да бъдат включени в отделно ръководство, но задължително се изработват, тъй като са от съществено значение за приемане на стабилна кредитна политика и кредитни стандарти. Определя ясна процедурна схема, която да бъде стриктно спазвана за да може законовото кредитиране да функционира ефективно.
Кредитната политика е част от цялостната банкова политика, която се стреми да осигури рентабилност, сигурност и ликвидност на банковия институт. Тези цели са взаимно зависими. По-високата рентабилност обикновено се постига за сметка на по-голям риск и влошена ликвидност, а високата ликвидност от своя страна е също за сметка на рентабилността и сигурността. Задача на банковата политика и на кредитната политика, в частност, е да намери рационално равновесие между тези три характеристики и да се стреми към тяхното оптимизиране.
При избора на кредитната политика влияят следните фактори:
Величината на банката и величината на собствения капитал.
При по-голям собствен капитал банката може да извършва по-рисковани операции, което ще носи и по-големи доходи. Ако гони по-висока печалба, кредитната политика на банката ще е по-агресивна, тя ще насочва ресурсите си повече към срочни, потребителски и други кредити и операции, които са доходни, но крият и повече рискове. Освен това по-голяма банка може да привлече специалисти с по-добра квалификация и опит в кредитните сделки, а също и да води борба с конкуренцията;
Структурата на депозитите и колебанията на остатъците по тях;
Това е един важен фактор при установяването на кредитната политика на банката, поради преобладаващият дял на депозитите в ресурсите. Повечето банки, особено по-малките, обслужват конкретен район. Затова те неизбежно се съобразяват с особеностите му и характера на клиентите, които обслужват, в зависимост от специализацията им по отрасли или по регионален признак и в зависимост от нишата, която обслужват.
Зависимостта "кредит - депозити" нормално се движи в рамките между 65 -75%. Когато тя е под 65% гарантира добра ликвидност, но се намалява доходността. Обратно, при съотношение на 75% доходите от кредитните вложения нарастват, но това може да се отрази върху степента на ликвидност. Когато то е близко до 100% изразява твърде агресивна кредитна политика или т. н. "свръхкредитиране", което е опасно за банките, тъй като ги излага на съществен риск. Прекалено големите несъответствия между кредити и депозити може да ги постави в ситуация на продължителна неликвидност или на траен излишък от ликвидни средства. Банките са по-сигурни, когато у тях преобладават срочните депозити с по-дълъг период на задържане, което им дава възможност за отпускане на дългосрочни, но доходни кредити.
Кредитно-паричната и фискална политика на държавата;
Общата рестрикционна или експанзионистична политика ще влияе и на банковите кредитни операции.
В зависимост от това в коя фаза от икономическия цикъл се намира икономиката банката съобразява своята кредитна политика, тъй като кредитните операции се влияят от конюнктурата на световните пазари, от търсенето на кредит.
Ограничения от юридически характер.
Към тях могат да се отнесат изискванията за ликвидност, за капиталова адекватност и за големите кредити.
За ликвидност - банките са задължени да спазват изискванията за ликвидност и независимо от стремежа им за увеличаване на кредитния портфейл, трябва да бъдат ликвидни. Затова те трябва да провеждат определена кредитна политика за осигуряване на оптимален, диверсифициран кредитен портфейл, осигуряващ печалба и ликвидност. Всяка банка решава този проблем по свой начин, като поема повече или по-малко рискове и се съобразяват с характера на депозитите, търсенето на кредит, квалификацията на банковите служители.
Изискванията за ликвидност са посочени в Закона за банките и Наредба №11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Всяка банка трябва да поддържа активите си в състояние, което й позволява да изпълнява без забава паричните си задължения.
За капиталова адекватност - по-голямата степен на покритие на кредитния портфейл с достатъчна капиталова база позволява на банките да извършват по-рискови, но високодоходни кредитни сделки.
Изискването за капиталова адекватност на банките се определя с Наредба №8 на БНБ. С нея минимално изискваният собствен капитал е определен на десет милиона нови лева. Всяка банка трябва да разполага с такава сума в момента на издаването на разрешение за извършване на банкова дейност. Собственият капитал или капиталовата база на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намален със:
- сумите инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала на дружества, неконсолидирани в баланса на банката, които и осигуряват блокираща квота или най-малко 10 на 100 от гласовете на общото събрание;
- сумите инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала на банки и други финансови институции.
За определяне на общия рисков компонент, балансовите активи се разделят на:
Всички кредити, в зависимост от обезпечението попадат към някои рискови активи.
Общият рисков компонент на активите на банката се изчислява като сбор на претеглените със съответните тегла балансови активи и приравнените към тях задбалансови позиции на банката, които съгласно изискванията на тази наредба се отнасят към рисковия компонент.
Банката установява отношението на обща капиталова адекватност, изчислено като процентно съотношение между собствения капитал и общия рисков компонент, което не трябва да бъде по-малко от 12 на сто.
Всяка търговска банка е длъжна да се отчита за рисковия си компонент и капиталовата си адекватност за определен срок пред БНБ. В противен случай подлежи на санкции по чл.65 ал.2 от Закона за банките.
Банките са задължени периодично да оценяват кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения и формират провизии за покриването на рискове от загуби по критерии определени от Централната банка с Наредба №9. Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.
Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавяне на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиции. Рисковите експозиции се класифицират в пет класификационни групи:
Банките са длъжни да формират провизии и спрямо сумата на главницата за отделна рискова експозиция в следните размери:
- от 3 до 5 на сто специфични провизии от нетната стойност на редовните експозиции за покриване на неидентифицирани рискове от загуби;
- 25 на сто от нетната стойност на експозиции под наблюдение;
-50 на сто от нетната стойност на нередовни експозиции;
-75 на сто от нетната стойност на съмнителните експозиции;
-100 на сто от нетната стойност на рискова експозиция отнесена към загубите.
Банките формират също така 100 на сто специфични провизии спрямо сумата на просрочените лихви със забава над деветдесет дни.
Нетната стойност на рисковата експозиция е определена като разликата между общия размер на експозицията и размера на високоликвидното обезпечение. Всяка банка създава кредитен комитет като специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка класифициране и провизиране на рисковите експозиции.
За големите и вътрешни кредити регулирани с наредби от БНБ. Размерът на собствения капитал е един от най-важните ограничители, с които се съобразява всяка банка при осъществяване на кредитните сделки.
За банката е рисковано да има малко на брой големи кредитополучатели, защото по този начин тя става зависима от тях и промяна на финансовото състояние дори на един от тях би могло да бъде фатално за нея. С цел намаляване на риска пред банките стои ограничението за предоставяне на големи кредити. Според чл.29 от Закона за банките, големият кредит, отпускан от банка, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката. Като голям се определя този чийто размер надхвърля 10 на сто от собствения капитал на
банката. Общият размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля осем пъти собствения капитал на банката. Правилата за големите и вътрешни кредити са уредени с Наредба №7.
Риск, свързан с кредитните операции. Видове рискове:
Банките работят в сложна и динамична среда при постоянно променящи се условия, с многобройните и разнообразни отношения вътре в самата банка, както и между нея и различните й контрагенти. Сложността на връзките и взаимната им обвързаност създават несигурност за банките по отношение на възможността да запазят досегашните приходи, да реализират очакваните бъдещи приходи и да съхранят и минимизират разходите си.
Рискът се определя като заплаха от възможни загуби, които банките да понесат. Размерът на тези загуби е показател за риска на отделните видове банкови дейности.
При кредитните операции, както и при останалите банкови операции, в зависимост от обхвата си се различават следните рискове.
Общ риск, обхващащ цялостното икономическо, социално -политическо състояние на страната, всички икономически субекти.Той произтича от различни фактори - икономически, валутни, борсови и други кризи, политически сътресения, включително войни и природни бедствия. Този риск трудно се предвижда и управлява.
Корпоративният риск е свързан с промени в индивидуалните условия за производство и се отнася само до дадена фирма или отрасъл. Този риск може да се предизвика от дефицитност на суровините, енергията, от спадане на цените на съответната продукция, от технологични промени и революции в търсенето на продукцията, откриване на продукти - заместители, ограничаване на достъпа до чуждите пазари, от трудности по продажбите. Този риск също е трудно да се предвиди. Ограничаването му се свързва с диверсификацията на кредитния портфейл по отрасли и по клиенти.
Специфичният риск, произлизащ от конкретни операции и клиенти на банката, съществува за отпускане на отделни кредити, когато са предоставени на фирми с нестабилно икономическо, търговско и финансово състояние и платежни проблеми с висока задлъжнялост и непрофесионално управление.
Върху кредитните операции в различни степени оказват влияние следните оперативни видове риск:
Ликвиден риск
Ликвидният риск възниква от вероятността банката да не успее да посрещне претенциите за парични средства на своите контрагенти - депозитори и кредитополучатели. Възниква, когато банката не може във всеки един момент да обслужи депозиторите, желаещи да изтеглят (депозитите си) суми от влоговете си, или клиентите, желаещи да получат кредит, или получили обещанието и за поет ангажимент.
Ликвиден риск възниква поради следните причини:3
- липсата на синхрон при управлението на активите и пасивите на търговските банки;
- липсата на компетентност, правила и принципи за поддържане на оптимално състояние между наличните пари в касата и привлечените средства. Кредитните операции са засегнати от управлението на ликвидния риск, в банката в различна степен в зависимост от кредитната политика за набавяне на ликвидни средства. От това може да зависи структурата на активите и мащаба на кредитния портфейл.
Банките са задължени да поддържат необходимото ниво на ликвидност. Високата ликвидност обаче е за сметка на печалбата, а намалената ликвидност означава заемане на средства на паричните пазари при пазарни лихвени проценти, което увеличава разходите и намалява печалбата, а е предпоставка за възникване на лихвен риск.
Лихвен риск
Това е рискът от намаляване на приходите в резултат на измененията на нивото на лихвените проценти.
Лихвеният риск оказва влияние върху кредитните операции на банката поради факта, че зависимостта на структурата на портфейлите на банковите активи в частност кредитите, пасивите и взаимната обвързаност между тях определя влиянието на измененията в лихвеното равнище и посоката им върху доходите на банката.
Валутен риск
Възниква в резултат на колебанията в курсовете на водещите валути и възможност на загуби за банката от извършване на операции с тези валути при неизгодно движение на курсове им. Този риск е общ риск и обхваща всички икономически агенти в страната, включително и банката.
Капиталов риск
Отразява степента на финансовата задлъжнялост на банката. Количеството капитал, необходимо за защита на кредиторите, е свързано с качеството или рисковите характеристики на банковите активи, а също така и косвено с влиянието им върху цените на банковите услуги и операции.
Оценката на капиталовия риск, изисква нивото на капитала да се съпостави с качеството на активите. На банките, които влагат голям процент от средствата си в рискови активи, може да се наложи да заделят прекалено големи средства, на които да разчитат в случай на просрочие. Нивото на необходимия капитал е също функция на ликвидността и лихвения риск. Банката с голям ресурсен дисбаланс ще трябва да задели повече собствен капитал срещу евентуални загуби, когато измененията в лихвените проценти не съвпадат с предварителните прогнози.
Кредитен риск
Възниква в резултат на съществуващата вероятност да настъпят загуби в резултат на неизплащане или забавяне на плащане от страна на кредитополучателите.
Причините за настъпване на кредитен риск са вътрешни и външни за банката.
Външните причини за възникване на кредитен риск са: финансовото състояние на банковите клиенти и тяхната платежоспособност; затруднения при обезпечаването на кредита; цялостното икономическо, финансово и социално положение в страната; банковата конкурентна среда.
Вътрешни причини могат да са кредитната политика, която примерно може да е ориентирана към постигане на бърза печалба в резултат на което банката цели рискови, но високодоходни кредити и определена структура на кредитния портфейл. Към вътрешните причини могат да се причислят още:
* поведение, липса на опит и недобросъвестност от страна на банковите служители. Квалификацията на служителите в търговските банки и техните морални качства са определящи за бързината и верността на счетоводното отчитане и анализа на сделките с финансови средства.
* използваните кредитни стандарти за оценка на риска
* от организацията и управлението на кредитния процес
Основни фактори, които влияят върху кредитния риск са:
- кредитоспособността на длъжника;
- диверсификацията на кредитния портфейл по вид кредити- търговски, ипотечен, потребителски;
- диверсификация на търговските кредити по производствени сектори;
- степени на кредитно обезпечение;
- методите за оценка на кредитния риск и кредитни стандарти.
Конструирането на оценката на кредитния портфейл има важно значение за анализирането на кредитния риск. Колкото по-голям е рискът при отделните видове кредити, толкова по-добре трябва да бъде диверсифициран кредитния портфейл.
При съставянето на кредитния портфейл особено значение има взаимната зависимост между риск и доходи, защото в дейността на банката рисковете предполагат и шансове за печалба.
Кредитният риск, който възниква в резултат на концентрация може да бъде намален чрез диверсификация по видове кредити и диверсификация на търговските кредити по отрасли и географско разположение.
Съществуват няколко начина за ограничаване на кредитния риск:
- Оценка на кредитоспособността;
- Намаляване на размерите на отпусканите кредити на един кредитополучател;
- Застраховане на кредитите;
- Изискване на достатъчно обезпечение на кредитите.
Рисковете в банковото дело, както и във всяка друга дейност, не могат да се отстраняват напълно, но могат да се намаляват и поделят. Това става чрез диверсификация. Затова като правило е известно, че за банката е по-благоприятно да има повече клиенти, както по депозитните, така и по кредитните операции, защото е по-малко вероятно многобройните клиенти вложители да си поискат едновременно средствата, а клиентите длъжници да фалират или да се изправят пред финансови затруднения по едно и също време.
Риск от банковия персонал, разпределение на отговорностите и банкова структура;
Риск, свързан с външната среда на банката.
4. Видове кредити
Съществуват разнообразни критерии, с които могат да се обхванат банковите кредити. Най-голямо значение за практиката имат признаците срок, обезпечение и предназначение.
* Краткосрочни кредити - срок до една година;
Отпускат се за задоволяване нуждите от оборотен капитал. По финансово - техническата си форма представляват контокорентен, ломбарден, дисконтов, акцептен и гаранционен банков кредит.
* Средносрочни кредити - срок на ползване от една до три години. В практиката средносрочните кредити не намират своето място. Най-често се работи с краткосрочни и дългосрочни кредити.
* Дългосрочни кредити - срок на ползване над три години;
Имат инвестиционно предназначение, обезпечават се с реални гаранции, обикновено ипотека.
Според обезпечението
* Обезпечени;
Наричат се още покрити кредити. Отпускат се срещу реални вещни или лични обезпечения.
* Необезпечени;
Познати са още с названието непокрити или бланкови кредити. Отпускат се на добре познати, финансово стабилни и платежоспособни клиенти с добра репутация. Тези кредити носят голям риск за банката. В България не е разрешено отпускането на необезпечени кредити.
* Банкови кредити, отпускани на физически лица;
Тези кредити се търсят от кредитополучателя по две основни причини:
- за задоволяване потребителските нужди;
- за производствени нужди на еднолични търговци, еднолични земеделски стопани и занаятчии.
* Банкови кредити отпускани на юридически лица;
Банковите кредити отпускани на юридически лица се разделят според вида им на две:
- за юридически лица с характер на стопански предприятия;
- за юридически лица с характер на нестопански предприятия;
- за държавата и други публично - правни субекти;
* Международни банкови кредити;
Кредитополучатели са субекти от други страни. Тези кредити се предоставят от големи банки или банкови консорциуми.
* Потребителски;
Основното им предназначение е да увеличават покупателната сила за покриване на консумативни нужди, обикновено за закупуване на дълготрайни материални активи като жилища, мебелировка или за лечение или обучение.
* С производствено предназначение;
Те от своя страна са два вида:
- кредити за оборотни активи;
- инвестиционни кредити за набавяне и изграждане на материални и нематериални активи;
* За разплащане във външноикономическата дейност;
- кредити по износа;
- кредити по вноса;
* Банкови гаранции.
Според вида на валутата, в която се отпускат
* Левови
* Валутни
Според сумата на предоставените средства:
* Малки
* Средни
* Големи - в Закона за банките е дадено определение за голям кредит, като там е използван термина експозиция. Голяма експозиция е тази, която е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката. Голямата експозиция н