|
|
|
Дипломна работа
На тема:
Подобряване използването на дълготрайни активи. Пример със София БТ" АД.
2003.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
І. Теоретичен аспект на проблема
1. Характеристика, състав, структура и особености на дълготрайните активи.
2. Оценка и видове оценки на дълготрайните активи. Ревалоризация.
3.Амортизация на дълготрайните активи. Амортизационна политика на фирмата.
4. Показатели и фактори характеризиращи равнището и ефективността от използването на дълготрайните активи
ІІ. Използване на дълготрайните активи в “София-БТ”АД
1. Обща характеристика на предприятието
2. Структура на дълготрайните активи на “София-БТ”АД
3. Оценяване на дълготрайните активи в “София-БТ”АД
4. Амортизационна политика на “София-БТ”АД
5. Анализ на степента на използване и ефективността от използването на дълготрайните активи в “София-БТ”АД
6. Основни насоки за подобряване на използването на
дълготрайните активи в “Софи-БТ”АД
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Използвана литература
Приложение
УВОД
Преходът към пазарна икономика предлага нарастваща икономическа активност на предприятията като основни структурни единици на националното стопанство. Този преход се характеризира с динамични и бързи промени на стопанското законодателство, бързо променяща се и с висока степен на неопределеност среда за функциониране на фирмите, усложняват се връзките между тях и се засилва конкуренцията. Възникват и основните им проблем с осигуряване на ресурси, реализация на продукция, оцеляване и просперитет.
В условията на пазарна икономика управлението на дълготрайните активи на една фирма и повишаването на ефективността от тяхното използване са първостепенни задачи за нейният мениджърски екип.
Понятието дълготрайни активи се установи нормативно през 1991год. с приемането на Закана за счетоводството. Като дълготрайни активи се обозначават обектите, в които предприятието е направила дългосрочни инвестиции за реализиране на дейността си. В преобладаващата си част те приемат формата и съдържанието на средствата на труда и формират икономическата мощ на предприятието. Запазват натурално-веществената си форма в продължение на много производствени цикли, поради което в рамките на даден отчетен период пренасят на части стойността си в състава на разходите за дейността . Дълготрайните активи включват също и инвестициите на предприятието, насочени към увеличаване и натрупване на основен капитал по пътя на дивиденти и лихви, получавани от други търговски дружества срещу придобита собственост в техни капитали.
Дълготрайните активи са един от най-важните показатели за характеризиране на икономическата същност и състояние на ресурсите, а следователно и на стопанските и финансовите възможности на фирмата.
Както всички активи, така и дълготрайните са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат от минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. Но за разлика от останалите, те престояват по-дълго в предприятията ( над една година ) и се използват многократно в дейността им.
Управлението на дълготрайните активи може да идентифицира неефективните решения, да подобри техниките по експлоатация и поддръжка, да удължи живота на активите, да намали неприятните изненади и да осигури точна и ефективна обосновка за разходите пред регулатори инвеститори.
Реалностите на пазара изискват високотехнологични и висококачествени продукти, а за създаването на такива са необходими твърде скъпи машини, съоръжения и оборудване. Това е причината предприятията да инвестират в тях основен капитал и заемни средства, в резултат на което продуктът се оскъпява чувствително от високите амортизации и изплатените лихви и може да стане не конкурентноспособен.
За съжаление в момента у нас индустриалното производство е в криза, както и останалата част от икономиката. Голяма част от проблемите на фирмите са свързани с ресурсната осигуреност. Също така трябва да се отбележи, че голяма част от използваните машини и оборудване са доста остарели физически и морално.
Тъй като голяма част от предприятията бяха приватизирани, сега новите собственици трябва да осигурят подобряване на използването на дълготрайните активи.
В направената разработка се поставя целта да се направи изследване и анализ на използването на дълготрайните активи, като един от основните елементи на капитала в конкретна индустриална фирма и да се разкрият по-съществените проблеми в тази област. Тяхното ефективно използване и управление чрез амортизационната политика е и един от основните синтетични показатели за равнището на стопанската дейност в производственото предприятие. Разкриването на техния сложен и динамичен характер, като обект на управление е първостепенна цел. Акцент се поставя върху класификацията и групировката на дълготрайните активи и тяхното използване.
Обект на настоящата разработка е “София-БТ”АД. Неговата основна дейност е производството на тютюневи изделия и търговия с тях.
І. Теоретичен аспект на проблема
1. Характеристика, състав, структура и особености на дълготрайните активи
Дълготрайните активи фирмата (ДАФ) са най-важната съставна част от всички активи в едно предприятие. По същество те представляват инвестирани от предприятието средства в активи, които участват в стопанската му дейност през един сравнително дълъг период от време, през който пренасят своята стойност в разходите на части.
Според чл.14 от Закона за счетоводство в сила от 01.01.2002г. активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период.
Понятието “Дълготрайни активи” се установява нормативно през 1991г. с приемането на закона за счетоводството. Като дълготрайни активи се обозначават обектите в които фирмата е направила дългосрочни инвестиции за реализиране на дейността си. Те са ресурси, които се контролират от фирмата в резултат на минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. В преобладаващата си част дълготрайните активи приемат формата и съдържанието на средствата на труда и формират икономическата мощ на предприятието. Веществената част на дълготрайните активи запазва натуралната си форма в продължение на много производствени цикли и пренася стойността си на части в себестойността на произведената продукция. Те включват също и инвестициите на фирмата, насочени към увеличаване на собствения си капитал.
Дълготрайните активи на фирмата се делят на четири основни групи:
1.1.Материални дълготрайни активи /МДА/
Дълготрайните активи на фирмата са преобладаващият елемент от състава и структурата на дълготрайните активи на фирмата.
Три са условията един актив да бъде отчетен за дълготраен материален
1. Когото отговаря на определението за дълготраен материален актив.
2. Когато стойността му може надеждно да бъде изчислена.
3. Когато е налице очакване на предприятието да получи икономически изгоди от него.
МДА са икономическата форма на средствата на труда, които предприятието притежава. Средствата на труда са тези елементи на имуществото на предприятието, с помощта на които работниците въздействуват върху предметите на труда /суровини, материали и др./, за да създават готова продукция. Към тях се отнасят не само вещите за непосредствено въздействие, като машините, инструментите и т.н., но и такива, които създават условия за нормалното протичане на производствения процес - сгради, съоръжения и др.
Важна характеристика на дълготрайните материални активи е, че те запазват натурално-веществената си форма в продължение на много производствени цикли и пренасят стойността си на части в себестойността на произведената продукция.
В зависимост от участието на елементите на МДА в производствения процес се делят на две групи:
Производствените МДА са свързани с осъществяването на производствения процес в предприятието. Те се разделят на две подгрупи:
Активни - непосредствено участват в производствения процес - машини, апарати и др. ;
Пасивни - създават условията за нормалното протичане на производствения процес - сгради, земя и др.
Непроизводствените ДМА не участват и не обслужват пряко производствения процес. Свързани са с комунално-битовото обслужване на работниците в предприятието.
В националния сметкоплан е въведена подробна и универсална за всички отрасли класификация на материалните дълготрайни активи. Според нея те включват следните елементи*:
Земи, гори и трайни насаждения
Тук се включват застроени и незастроени площи, пасища, ливади и горски участъци, плододаващи и неплододаващи трайни насаждения, паркове и др.
Този елемент е характерен главно за селскостопанските предприятия.
Продуктивни и работни животни
Едър и дребен рогат добитък , който се използва за продукция или като работна сила.
Сгради
Това са постройки, които създават условия за нормалното протичане на производствения процес или служат за комунално-битовото обслужване на работниците в предприятието. Към тях се отнасят не само производствените сгради, но и тези с извънпроизводствено предназначение.
Машини, съоръжения и оборудване
а) Енергетични и двигателни машини. Такива са парни котли, генератори, двигатели, машини с различно задвижване, разпределителни и трансформаторни устройства и др.
* НСС - Сиела, София, 2002г., стр. 394
б) Производствени машини и оборудване. С тях работниците въздействат върху предметите на труда, при което се променят техните свойства и форма, и се произвежда готов продукт. Тези машини са с голямо разнообразие. Те са различни в различните производства и използвани методи на обработка. Към тези групи се включват и машините, използвани за преместване на суровините и материалите по време на производствения процес. Такива са кранове, електротелфери и др.;
в) Предавателни устройства. Включват различни видове трансмисии, кабели, устройства за предаване на пара, на течности, за вдухване на въздух и др. Чрез тях отделните видове енергия и материалите се предават от местата на тяхната първична обработка или добив, към изпълниелните механизми.;
г) Съоръжения. Те са обекти, създаващи условия за нормалното протичане на производствения процес. Такива са комини, шахти, тунели, мостове и др.;
д) Измерителни устройства, инструменти и приспособления.
Стойността им трябва да е не по-малко от две минимални работни заплати и срок на използване - над една година. Те измерват или регулират отделни процеси, спомагат за осъществяване на технологичния процес . Такива са лабораторни уреди и апарати, стендове, матрици, щампи, режещи, ударни и други инструменти, уреди за измерване на тегло, мощност, напрежение, обороти и др.
Транспортни средства
Такива са вътрешнофирмен и външнофирмен транспорт ( автомобили, железопътни, водни и въздушни транспортни средства, електро,-мотокари и др.
Стопански инвентар
Това са бюра, библиотеки, сейфове, информационно изчислителна и размножителна техника, пишещи машини, противопожарен инвентар и др.
Други дълготрайни материални активи
Към тях се отнасят всички специфични за различните производства МДА, обусловени от особеностите на предмета на дейност и технологичните процеси, което не могат да се включат в посочените по-горе елементи от състава на МДА.
1.2 Нематериални дълготрайни активи /НДА/
Един актив се класифицира за признаване и отчитане като нематериален, когато:
Нематериалните дълготрайни активи са ресурси във вид на различни продукти на интелектуалния труд. Такива са проекти, документация, производствен опит и научни разработки, интелектуална собственост и др., собствено постижение на предприятието или закупени отвън. От НДА се очакват бъдещи стопански изгоди.
В съответствие с нормативната уредба в практиката се прилага следната класификация на нематериалните дълготрайни активи*:
Разходи за учредяване и разширение
Характерни са за всички фирми, регистрирани според изискванията на Търговския закон.
Това са еднократни разходи за формиране и разширяване капитала на предприятието. По-конкретно, това са разходи за:
- регистрация и пререгистрация на фирмата в съда
- съобщения, реклама и др. подобни
- маркетинг, проучвания за ефективността от изграждането или разширяването
- емисии на акции и облигации с цел увеличаване на капитала на фирмата. От тях се очаква стопанска изхода за продължителен период от време.
* НСС - Сиела, София, 2002г., стр. 400
Продукти от научна и развойна дейност.
Този елемент от състава на НДА е от особено значение за иновационната и инвестиционна стратегия на фирмата. По-конкретно те се изразяват в документация и проекти на:
- нова или усъвършенствана техника и технология,
- нови или усъвършенствани суровини и материали,
- полуфабрикати, изделия и услуги,
- нова или усъвършенствана организация на производството, труда и управлението,
- други разработки.
Продуктите от научна и развойна дейност са източник на конкурентноспособност и стопанска изгода за предприятието за продължителен период от време. Тези ресурси могат да бъдат закупени отвън или създадени от сътрудниците на предприятието.
Патенти, лицензи, концисии фирмени и търговски марки
Те могат да бъдат закупени от външни фирми и организации или създадени н предприятието.
а) Патенти
Патентите са свидетелства за изключително право върху дадено изобретение или откритие. Патентоването на научни новости от фирмата не позволява те да бъдат използвани от конкурентите. По целесъобразност фирмата може да продава на други правото да използват патентованото изобретение или откритие, което и донася определена изгода.
б) Лицензи
Лицензите се разрешения за използване на патентовани права. Дават се чрез сключване на лицензионен договор в който се установяват условията за изпълнението им. След сключване на лицензионен договор, предприятието купувач получава възможността за добиване на изгода за продължителен период от време.
в) Концесии
Това е договор, чрез който държавата предоставя права на фирмата да разработва и експлоатира подземни богатства, железопътни линии, морски съдове и др. подобни.
Програмни продукти
Това са програми и проекти от програми, необходими за управление на производството, труда, снабдяването и реализацията и т.н. Имат изключително голямо разнообразие и възможности за приложение. Освен това ефект може да даде и тяхната продажба.
Ноу-Хау, фирмена марка и др.
а) Ноу-хау
Това е производствен опит, знания, тайна, умения или способ за извършване на нещо. Това е конкретно приложена информация, свързана с нова техника или технология, нови производствени или организационни системи и др. Правото за ползване на този опит, знания или умения, става с договор и се заплаща. Този, който е закупил това право, получава икономическа изгода за продължителен период от време.
б) Фирмена марка
Това са имена, знаци, символи или съчетания от тях, които идентифицират продуктите на фирмата. Те са регистрирани по съответния ред в института за изобретения и рационализации.
1.3 Финансови дълготрайни активи /ФДА/
Финансовите дълготрайни активи са средства вложени от предприятието в други предприятия за сравнително дълъг период от време, носещи стопанска изгода. Те се разделят на две основни групи:
- дългосрочни инвестиции
- дългосрочни вземания
Дългосрочните инвестиции са притежавани от предприятието активи с цел увеличаване на собствения капитал чрез дивиденти, лихви, ренти и други или чрез придобиване на друга стопанска изгода. Те намират израз в дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в инвестиционният портфейл със срок на държане над 12 месеца, както и инвестиционни имоти.
В счетоводния баланс на предприятието дългосрочните инвестиции се отчитат със следните подгрупи:-
- Контролно участие - при него предприятието притежава пряко или косвено повече от половината от собствеността, както и гласовете в органите за управление. По този начин му се предоставя възможност да ръководи финансово-оперативната дейност на обекта на инвестиране.
- Значително участие - притежават се не повече от 25% от акциите и/или дяловете в предприятието в което е инвестирано, както и от гласовете в органите на управление. Това дава възможност за участие при вземане на решения свързани с финансово оперативната политика, но не и контрол върху тази политика.
- Малцинствено участие - част от нетния резултат ат дейността и от нетните активи на дъщерното предприятие, което може да се припише на участия, които не са притежание на предприятието майка.
- Инвестиционни имоти - към тях се отнасят земи и сгради, които не се използват от предприятието, поради това че са предоставени на трети лица с цел получаване на приходи.
Дългосрочните вземания са средства отпуснати от други предприятия или институции под формата на дългосрочен кредит ( със срок на изискуемост над 12 месеца ), като се съблюдават най-строго изискванията на законовата и нормативна уредба. По този начин се решават определени финансови проблеми, съживява се производството или се обновява неговата структура, подпомагат се определени инвестиционни и иновационни проекти.
При предоставянето на заем от едно предприятие на друго отношението на заемодателя се определя не само от тактически, но много често и от стратегически съобръжения.
1.4 Положителна репутация
С настъпилите изменения в закона за счетоводството, положителната репутация е диференцирана като самостоятелен вид дълготраен актив, като е изведена от състава на нематериалните дълготрайни активи.
Положителната репутация възниква като резултат от бизнескомбинацията “придобиване”, в нейния втори вариант, когато придобитото предприятие се прекратява и изчезва като правен субект.
Тя представлява положителната разлика между заплатената цена и действителната стойност на закупеното предприятие. Положителната репутация се отчита в баланса на предприятието купувач, когато закупеното предприятие престава да съществува т.е. когато се влива в предприятието купувач. В противен случай, когато закупеното предприятие запазва своята самостоятелност, репутацията се проявява само в консулидирания отчет. Положителната репутация се амортизира съобразно полезния срок на годност, който не може да бъде по-дълъг от 10 години.
Включването на положителната репутация в активите на предприятието се третира като иновация с очаквани бъдещи ползи.
1.5 Структура на дълготрайните активи
Структурата на дълготрайните активи на предприятието представлява съотношението между отделните им видове и елементи, и се изразява чрез относителния им дял в общия обем. В отделните предприятия структурите на дълготрайните активи се различават и за това допринасят както множество външни за тях фактори, така и присъщите им особености.
Съотношението между материалните, нематериалните и финансовите дълготрайни активи и положителната репутация, определя тяхната видова структура. В почти всички предприятия тази структура се характеризира с преобладаващ дял на материалните дълготрайни активи. Независимо от тенденцията на нарастване на ролята на НДА и ФДА при пазарна икономика това съотношение като правило ще се запази, тъй като ДМА са свързани най-пряко с цялото движимо и недвижимо имущество и с осъществяване предмета на дейност на фирмата.
Съотношението на отделните елементи вътре във видовете ДА на фирмата, характеризира елементната им структура. Върху тази структура влияят множество фактори, като отраслова принадлежност, вид на предприятието, особеност на произвежданите изделия и др.
Дълготрайните материални активи могат да се характеризират и със следните структури, информацията от които се използва за стопанския анализ:
а) Икономическа структура
Показва съотношението между материалните, нематериалните и финансовите дълготрайни материални активи. Въпреки тенденцията към нарастване на финансовите и нематериалните активи, относителният дял на дълготрайните активи преобладава в обшия обем на ДАФ. Това съотношение ще се запази, тъй като МДА са свързани пряко с цялото движимо и недвижимо имущество и осъществяване предмета на дейност на индустриалната фирма.
б) Технологична структура
Показва дела на технологичните разновидности, в рамките на отделните елементи на дълготрайни материални активи.
в) Възрастова структура
Показва дела на различните възрастови групи в дълготрайни материални активи. Обикновено възрастовата структура се отчита в следните диапазони: до 5 години, от 5 до 10 години, о 10 до 15 години, над 20 години. Този вид структура има силно изразена двустранна връзка с иновационната и инвестиционната стратегия на фирмата.
Структурите на ДА са динамични съотношения. Те са различни, както за различните видове предприятия, така и за отделните етапи от развитието на дадено предприятие. Динамиката на структурите и изграждането на оптимални съотношения са под влиянието на множество фактори, но по-съществените от тях са:
- особеностите на отрасъла към който се отнася фирмата;
- предмет на дейност на фирмата;
- сложност, характер и предназначение на продукцията;
- техническо и технологично равнище;
- равнище на организация и управление;
- финансови ресурси;
- равнище на концентрация, специализация и координация;
- икономически условия;
- други.
2. Оценка и видове оценки на дълготрайните активи. Ревалоризация.
В баланса на предприятието ДА се отчитат в стойностно изражение т.е. в левове. Изразяването на активите в стойност позволява да се оцени цялата им съвкупност, независимо от голямото им видово, елементно и количествено разнообразие.
Законът за счетоводство изисква задължителна стойностна оценка на ДМА, като при това посочва трите вида показатели които трябва да се използват за тази цел*:
Тези оценки са стойностни и преобладават в практиката. Дават възможност за сравнимост, за определяне на амортизационните норми, за изследване на равнището на натоварване и ефективността от подобряване използването на дълготрайните активи.
Когато се определят мощностите и капацитета на оборудването, техническия състав при инвентаризация на машините, могат да се използват и натурални оценки на дълготрайните активи.
1. Цена на придобиване
Включва покупната цена и разходите за привеждане на актива в подходящ за използването му вид. Тези разходи включват главно:
а) разходи по доставката - транспорт, товарни и разтоварни дейности, съхранение, застраховка и др.
б) разходи за монтаж - изработване на фундамент, монтаж, захранване с ел.енергия, вода, пара и др.
По цената на придобиване се заприходяват и отчитат доставените отвън дълготрайни активи.
*Закон за счетоводството - София, Сиела 1998г., стр.6
2. Себестойност на дълготрайния актив
Дълготрайните активи, създадени в предприятието, се заприходяват по себестойност. Тази себестойност включва само основните производствени разходи по създаването на активите (разходи за материали, амортизация, заплати и др.), но не и финансовите и извънредни разходи и разходите за организация и управление на предприятието.
3. Справедлива цена
Това е цената по която ДА биха могли да бъдат продадени. Тя може да бъде продажна, борсова или пазарна, По продажна цена се заприходяват ДА, придобити безвъзмездно или чрез замяна с други. Установените при инвентаризация излишъци на активите, също се отчитат по продажна цена.
Тези три показателя изразяват тъй наречената първоначална стойност на ДМА и НДА, т.е. стойността по която те се заприходяват в предприятието. Понеже ДМА и НДА подлежат на амортизация в баланса на фирмата, те се отчитат по още един стойностен показател - балансова стойност. Тя се получава като разлика между отчетната стойност на един амортизируем актив и набраната до момента сума на амортизационните отчисления.
В практиката на управлението на активите се използват още показателите остатъчна и възстановяема стойност на МДА.
Остатъчната стойност е нетната сума, която индустриалните фирми очакват да получат от МДА в края на периода на неговото използване, намалена с предполагаемите разходи при ликвидация на този актив.
Възстановяемата стойност е сумата, която предприятието очаква да получи при бъдещото използване на ДМА, в т.ч. и неговата остатъчна стойност при продажба.
При оценяване на НДА е необходимо да се отчита, че тези активи се посочват в баланса на фирмата само когато може да се докаже, че ще има бъдеща стопанска изгода от тяхното използуване и те ще имат оценка в съответствие с изискванията на закона за счетоводството - цена на придобиване, себестойност или продажна цена.
Известни особености има оценяването и отчитането на ФДА на предприятието. При тяхното отчитане се отразява само физическата им стойност, без да се включва доходът, който носят.Така например съучастия и дялове се отчитат по физическия ми размер, облигациите - по номинална стойност, акциите - по цена на придобиване, а предоставените дългосрочни заеми на други предприятия - по размера на главницата им. В края на всяка отчетна година стойността, по която се водят тези активи, се сравнява с продажната им цена в момента. Когато продажната им цена е по-ниска, разликата се отчита като финансов разход и с него се намаляват приходите на предприятието. По същия начин се постъпва, когато курсът на валутата, по която е отпуснат дългосрочен заем, се е променил.
2.2 Преоценка на дълготрайните активи
В условията на пазарна икономика, когато се осъществява много динамично движение на всички цени, е необходимо да се извърши преоценка /ревалоризация/ на преобладаващата част от активите. Преоценката на активите представлява осъвременяване на тяхната стойност по цени, действащи в момента на преоценката и се извършва след задължителна инвентаризация. Дълготрайните материални активи се ревалолизират, като отчетната или първоначалната им стойности и начислената до момента на преоценката амортизация се умножат с един и същи коефициент.
Основните положения, които са свързани с ревалоризацията към 31.12.1997год. се формулират по следният начин:
1. Активите и пасивите се ревалоризират след извършване на задължителна инвентаризация по реда НСС - 3 - Инвентаризация на активите и пасивите на предприятието.
2. Предприятията извършват ревалоризация на активите и пасивите, посочени в ПМС 197/97 и според методиката, утвърдена с ПМС 433 по техните стойности към 31.12.1997год.
3. Резултатите от ревалоризацията се отчитат като преоценъчен резерв, който задължително се използва по реда установен от Закона за счетоводството.
4. Ревалоризацията се извършва чрез прилагане на коефициентен способ, конкретно установен в методиката за различни групи пасиви и активи.
5. Годишният счетоводин отчет но предприятието за 1997год. Не се преобразува по реда на НСС - 18 - Счетоводни отчети при условията на свръхинфлация.
Методическите и практическите въпроси, които предприятието трябва да реши при съставянето на годишния счетоводен отчет са следните:
- Инвентаризацията като задължително условие за извършване на ревалоризация
- Ревалоризация на МДА и начислените за тях амортизации.
За този вид активи е предвидено ревалоризацията да се извърши чрез прилагане на коефициенти
Таблица 1*
|
№ |
Дълготрайни материални активи |
Придобити (оценени) до 31.12 през: |
||||
|
1993 |
1994 |
1995 |
1996 |
1997 |
||
|
1 |
Земя |
31,0 |
16,0 |
11,0 |
4,0 |
1,0 |
|
2 |
Трайни насаждения |
28,0 |
15,0 |
10,0 |
4,0 |
1,0 |
|
3 |
Продуктивни и работни животни |
21,0 |
12,0 |
9,0 |
3,0 |
1,0 |
|
4 |
Сгради |
29,0 |
16,0 |
10,0 |
4,0 |
1,0 |
|
5 |
Машини, съоръжения и оборудване |
24,0 |
15,0 |
9,0 |
4,0 |
1,0 |
|
6 |
Транспортни средства |
16,0 |
12,0 |
9,0 |
3,0 |
1,0 |
|
7 |
Стопански инвентар |
17,0 |
10,0 |
7,0 |
3,0 |
1,0 |
|
8 |
Други |
35,0 |
20,0 |
9,0 |
6,0 |
1,0 |
*ДВ, бр.112 от 28.12.1997г.
Коефициентите в таблицата са разположени в колонки по години, като последните за 1997год. За всички групи активи са 1,0, а първите обхващат всички налични към 31.12.1993год. активи и пасиви. Коефициентите са пределни, което означава, че всяко предприятие съобразно своята политика може да приложи за отделни групи активи и години различни коефициенти. Това трябва да стане с решение на компетентния управленски орган на предприятието и да се оформи с писмено решение.
След 1997 година ревалолизацията продължава всяка година, но коефициентите са минимални и незначителни.
В резултат на ревалоризацията на МДА и разходите за придобиването им, се променят разходите за амортизация, което ще се отрази на себестойността на произведената продукция. Колкото по-голям дял в себестойността на продукцията заемат амортизационните отчисления, толкова по-малка ще бъде печалбата на предприятието. Като ефект от това ще се увеличат средствата за инвестиции в модернизация на оборудването, за доставка на нови производствени мощности и др.
3. Амортизация на дълготрайните активи на фирмата. Амортизационна политика на фирмата.
Една от основните характеристика на ДАФ е тяхното многократно участие в производствения процес и частичното пренасяне на тяхната стойност в стойността на произведения продукт. При това, те запазват натурално-веществената си форма и постепенно губят своята стойност, т.е. те се изхабяват. Тази постепенна загуба на стойността на ДА в размер на частта, която се пренася от нея в стойността на новопроизведения продукт, представлява икономическата същност на изхабяването. Отчитайки състава и новата класификация на ДА е необходимо, да се има предвид, че в процеса на производството се изхабяват само материалните и нематериалните дълготрайни активи. Изхабяването, на което са подложени тези активи е два вида - физическо и морално.
Физическото изхабяване е резултат от действието на множество фактори. По-главните от тях са:
а) производственото им използване - постоянно движение, високи скорости, обороти, температура, налягане, триене и др.;
б) неизползването на влиянието на атмосферните условия и околната среда - влага, дъжд, вятър, природни бедствия, лошо състояние, вътрешни процеси, протичащи в структурата на материалите, липса на подходящи условия за стопанисване и поддръжка, лоша охрана и др.
За намаляване отрицателното въздействие на посочените фактори в практиката съществено значение има отчитането на:
- технологичното равнище и качеството на средствата на труда, конструкцията на машините;
- качеството на материалите, възлите и детайлите, от които са направени машините, съоръженията и оборудването;
- степента на натоварване, организацията на производство и условията на експлоатация на ДА;
- квалификацията на персонала и отношението му към техниката;
- особеностите на технологичния процес и създадените условия за защита на техниката и технологията от вредното въздействие на околната среда.
Моралното изхабяване е резултат от действието на динамичните промени в техниката и технологията в резултат от научно-техническия прогрес. Най-често се разглеждат две разновидности на морално изхабяване:
- появява се нова техника или технология с аналогични технико-икономически параметри, но с по-ниска себестойност;
- появяват се нови с по-добри технико-икономически показатели машини, със същата или дори с по-ниска себестойност.
И в двете посочени разновидности на морално изхабяване е крайно наложително фирмата да предприеме необходимите стъпки за замяна или модернизиране на оборудването, независимо от това, че то е още физически годно. Освен посочените две разновидности на морално изхабяване, трябва да се обърне внимание на още няколко аспекта, водещи до изхабяване:
- произведени са и се внедряват техника и т