|
|
|
Значение, възможности и переспективи за развитие на туризма в Пиринския край
Една от причините, накарали ме да избера за тема на курсовата си
работа по дисциппината "Въведение в туризма" проблема за значението,
възможностите и перспективите за развитие на туризма в Пиринския край,
е, че като бъдещ специалист в тази област съм заинтересована от
алтернативите за моята професионална реализация в родния ми край.
Още повече, че той не се откроява с особени ресурси за развитие на
значителна част от доходоносните клонове на стопанството. Поради тази
причина дълги години населението от района разчиташе на
неконкурентноспособните по настоящем предприятия, изнасящи
продукцията си в бившия СССР, а жителите особено в помашките села,
многобройни в Пиринския край, се издържаха от тютюнопроизводство,
което при новите икономически условия загуби своята атрактивност. В
тази връзка туризмът се превръща в "спасителен пояс" за икономиката и
за голям дял от населението в региона. Около него могат да бъдат
обединени останалита тук развиващи се отрасли като дърводобивна и
дървообработваща, хранително-вкусова и лека промишленост,
последната представена предимно от гръцки, италиански и германски
шивашки и обувни фирми, работещи за износ с вносни суровини,
експлоатирайки поставените в безизходица местни жители. На нуждите на
регионалния туризъм могат да бъдат подчинени и отраслите на
земеделието. От своя страна топлият климат в съчетание с плодородните
почви по поречията на реките Струма и Места е благоприятен за
зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, а планинските ливади и пасбища съдействат за развитието на животновъдство и свързаните с
него производства.
В териториално отношение Пиринският туристически район обхваща
Северен Пирин, Южна Рипа, както и оградните им долини, като в Общи
линии се побира в рамките на Благоевградска област. ТОЙ може да се
раздели на два подрайона - Струмски и Местенски (последният включва
Северен Пирин).
Липсата на големи предприятия на тежката индустрия в региона е
съдействало за запазване чистотата на въздуха, водите и неповторимата
природа. Преди повече от 2000 години траките са нарекли приказната
Пирин планина Орбелус (Снежна планина). По-късно славяните са и, дали
името на своя бог Перун. Векове по-късно Пирин е обявен за Народен
парк и е включен в Списъка за защита на световното природно и културно
наследство. Невероятните багри и живот на планината, съчетани с
хилядолетното културно-историческо наследство са претворени във
фолклора и традициите на будното население от Пиринския край. Разлог
и Добърско, Банско и Добринище, Сандански и Мелник, Кресна, Струмяни
и Илинденци, Симитли и Благоевград, Петрич, Гоце Делчев с Ковачевица,
Лещен и Делчево - места, привличащи гости от цял свят с незабравими
архитектурни и археологически забележителности. Тези
забележителности в съчетание с 11-те природни резервати, в това число
Парангалица на 24 км от Благоевград, планинските курорти и
многобройните минерални извори безспорно сочат възможностите на
Пиринския Край за развитието му в посока на целогодиШно туристическо
предлагане, което през зимата да бъде съсредоточено в ски-курортите, а
през лятото в областта на алтернативните форми - селски и екотуризъм.
Сред ски-курортите в района един от най-посещаваните е Банскo.
Той се характеризира с обилна и най-продължителна в страната снежна
покривка, която се задържа поне до края на месец април, както и с най-
добре обработваните писти, поддържани в отлично състояние. На
любителите на природни пейзажи Банско предлага идеално изложение и
прекрасни гледки, а транспортът от хотелите е отлично организиран, като
от всеки от тях може да се ползва микробус. Добре представена е и ски-
инфраструктурата на курорта, включваща:1.Тодорка-йелигарника: две
писти по 2600м, 3-седалков лифт; 2. Платото: 1500м писта и ски-влек;
З.Чалин Валог: две писти по 1500м, ски влек 1280м (до станцията на
Министерски съвет също има ски писта за начинаещи и влек). Най-новата
придобивка на банскалии е частният ски-влек, който възроди най-старата
писта в Пирин и значително подобри и облекчи туристическото обслужване. Капацитетът на влека тип "котва"е 850 души на час, а
Предимството Му е, че Може да се ползва и от не толкова напреднали
скиори и при силен вятър. Отлично развита в банско е и базата за
настаняване, представена от уюта на банската къща (частни квартири) и
семейни хотели като "Мир", "Алберт", "Алпин", "Мацуревите къщи" и др., и
лукса на големите хотели Тлазне", "Банско", "Пири". През сезон 2000
цените са 8-20 лв. на легло плюс закуска в т.нар. семейни пансиони: 8-14
лв. в категоризираните частни квартири, а г