Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Курсова работа

На тема:

Туризмът като социално - икономическо явление. Етапи на развитието на туризма. Туристът като икономически субект.

Съдържание

І. Увод

ІІ.Туризмът като социално - икономическо явление.

ІІІ. Етапи на развитието на туризма.

1. Туризмът в епохата на Старата история.

2. Туризмът в епохата на Средновековието.

3. Туризмът в епохата на новата история.

ІV. Туристът като икономически субект.

V. Заключение.

І. Увод.

Съвременният туризъм е изключително  динамично развиващ се отрасъл. Той е на трето място във външнотърговските операции в световен мащаб, след търговията с нефт и автомобили. Отчитайки темповете на неговото развитие, много специалисти считат, че малко след началото на ХХІ в., туризмът ще оспорва с информационната индустрия първото място по външнотърговски постъпления. Икономическите потоци, предизвиквани от международния туризъм, са се превърнали във важни фактори за икономическия растеж, както и за международните икономически отношения за много страни по света.

Международният туризъм, като “невидима” експортна стока има редица характерни черти, отличаващи го от стоките, търгувани в класическата международна търговия. Такива са:

Поради тези специфични характеристики, може да се каже, че значението на туризма в глобален мащаб нараства, особено  с развитието на съвременните технологии и комуникации;

Основна роля в координирането и развитието на туризма има Световната организация по туризъм. Основният предмет на дейност на СОТ е да насърчава развитието на туризма с цел да съдейства за икономическата експанзия, международното разбирателство, мира и просперитета, а също така и да прокламира всеобщо уважение и спазване на основните човешки правила и свободи без разлика от раса, пол, език и религия.

Целта на настоящата разработка е да разгледа туризма като съвременно явление със социален характер, да проследи етапите му на развитие, също така да обоснове значението на туриста като икономически субект.

ІІ.Туризмът като социално - икономическо явление

Съвременният туризъм е комплексен социално - икономически и културен феномен с многостранно значение. Като така описано явление, за туризма са присъщи следните характеристики:

Туризмът има здравно значение - известно е, че многомилионните маси на участниците в различните форми на туристически дейности търсят чрез туризма предимно физиологичен или нервно - психичен и възстановителен ефект. Ето защо, от гледна точка на консуматора, на участника в туризма, приоритет има именно здравното значение, което засяга пряко туриста. От своя страна здравният ефект се диференцира на лечебен (известен още от древността) и профилактичен (характерен за повечето съвременни видове отдих и туризъм). Отново трябва да се подчертае, че тази диференциация не изключва, а само подчертава основния ефект, който обикновено се съпътства и умножава от другите здравни ефекти, както и от останалите аспекти и влияния на туризма.

Трябва да се каже, че туризмът има и икономическо значение - икономическото значение е в центъра на държавните и фирмените интереси към отрасъла. Туризмът в тясното му значение е вид спорт. Широкото разбиране на туризма обаче включва не само рекреативните и познавателни дейности на туристите в по-сетеното място, но и самото пътуване, изграждането на материална база, предлагането на все по-разнообразни и персонализирани услуги, ангажирането на труда на специализирани кадри и много други стопански и социални дейности, които играят ролята на мощен фактор за развитие не само на туристическите фирми, но и на цялата икономика.

Политическото значение се изразява в следното - известно е, че туризмът е антипод на войната. Той може да се развива само в условията на мир. Политическото значение на туризма не се изчерпва с необходимостта от мир и политическа стабилност. Наличието на тесни икономически и политически връзки между две страни води и до повече туристически движения между тях. Законодателството като част от политическата структура на една страна влияе пряко не само върху възможностите за туризъм, но и чрез международни договорености, гранични такси, визови, митнически и други формалности, статут на чужденците, валидност на чуждестранни документи, възможности за инвестиции, репатриране на приходи и т.н. влияе пряко върху посещаемостта от чужденци.

Социалното и културно значение на туризма - в широк смисъл социалното значение на туризма включва здравното и икономическото. Същевременно, туризмът има и пряко социално значение чрез социалните контакти, които неминуемо възникват между туристи и персонал, туристи и местно население, а също между отделните групи туристи. Тези контакти могат да се оценяват положително, когато стимулират взаимно уважение, водят до задоволяване на интереси и потребности, разширяване на познанията и на взаимното разбирателство.

Не бива да се пренебрегва и екологичното значение на туризма - при напреднало и прекомерно интензивно туристическо използване на природните ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване, намаляване на качествата им, дори до унищожаване. При това, най-застрашени от деградация са именно най-ценните (затова и най-търсени) туристически ресурси. Ето защо, съвременния туризъм оказва голямо влияние върху екологичната политика на страните. Те би трябвало да се стремят да опазват ценните си рекреационни ресурси чрез специално законодателство, създаване на мрежа от национални паркове и други защитени територии. Благодарение на туризма ще се повиши екологичното съзнание на населението на посетените места и би се подобрило общото природозащитно състояние на региона и страната.
Отделните аспекти и влияния на туризма не се изключват и обикновено се проявяват паралелно и въздействат като цяло, като формират социално - икономическата характеристика на туризма.


ІІІ. Етапи на развитието на туризма

Вече не може да се твърди, че туризмът е млад, едва прохождащ отрасъл. Като важен сектор от икономиката на повечето страни, той има вековна история. Корените на съвременния туризъм обаче са много по-назад в миналото. Наистина, древният човек е преодолявал немалки разстояния заради търсене на безопасен подслон, храна и вода. Но пътувайки с такава цел, той е откривал нови места и явления, разширявал е своите познания. Този познавателен елемент на пътешествията от далечното минало първоначално е бил второстепенен, но много бавно, с течение на векове, се превръща в основна цел за някои пътувания. Част от пътуванията имат не само познавателен, но и религиозен, развлекателен, лечебен, рекреативен, дори спортен характер.

Постепенно се извършва разграничаване на тези движения, които трудно може да се нарекат туристически, от доминиращите в миналото движения на хората с цел преселване, търговия, военни действия и т.н. Самите пътешествия също постепенно се специализират и разделят по отношение на тяхната мотивация.

По въпроса кои са дълбоките причини за появата и развитието на пътешествията, а по-късно и на туризма, има две основни мнения.

Първото може да бъде определено като биологична хипотеза, според която те са израз на скитнически (номадски) инстинкт, заложен у човека.

Второто схващане е, че туризмът всъщност е рожба на социално-икономически закономерности и по-конкретно на разделението на труда и пътуванията за извършване на размяна, на самия характер на труда, обуславящ различни форми на почивка, включително и чрез отдих в движение. С други думи, туризмът се явява следствие от трудовия процес и страничен продукт от разделението на труда и размяната. Във връзка с размяната на стоки се извършва движение на хора, покрай което се опознават нови места и се утвърждава навик за пътуване. По - комплексно и доказано е второто схващане, макар тезата за туризма като съвременно номадство да има също известни основания. Всъщност пътешествията от далечното минало се различават от съвременния туризъм по две основни характеристики:

Особено голямо значение за развитието на пътешествията и туризма има техническият прогрес на средствата за транспорт. Голяма революционна крачка е използването на енергията на вятъра в корабоплаването. За откриването и използването на тези елементарни от днешна гледна точка нововъведения са били необходими хилядолетия. Темпът на научно-техническия прогрес, и изобщо на обществено-икономическото развитие  силно се ускорява при капитализма. Решаващо значение за туризма имат откриването на парния двигател, инсталирането му на парахода и особено изобретяването на локомотива и създаването на мрежа от железници, позволяващи придвиждане на хора и стоки за кратко време и на големи разствояния. По-късно техническо нововъведение с решаваща роля за туризма е изобретяването на двигателя с вътрешно горене и появата на автомобила и самолета.

Развитието на туризма е неделимо от развитието и усъвършенстването на обществените отношения и материално-техническата база.

Съвременният туризъм е модерен отрасъл, използващ широко модерни технически средства и методи за управление и маркетинг. Независимо от това той наследява от пътешествията много от структурните им особености.

Ето защо, е логично и целесъобразно в хода на настоящата разработка да се осъществи кратък исторически обзор с цел проследяване на еволюцията на пътешествията и постепенното им трансформиране в туристически движения, а по-късно и в целенасочени туристически пътувания.

1. Туризмът в епохата на Старата история.

След разпадането на родово-общинния строй се задълбочават общественото разделение на труда и обособяването на земеделието, скотовъдството, занаятчийството и търговията. Стоковите отношения пораждат, първоначално незабележимо, а в последствие и ярко изразено социално и икономическо неравенство. Появяват се обособени групи, които могат да си позволят пътешествия - с търговска, религиозна и завоевателна цел. Тези пътувания имат и познавателен характер. За Старата епоха, рекреационните пътувания не са характерни. Хората са живеели в тесен контакт с природата. Изключение правят посещенията на места с естествени минерални извори. За някои от старите цивилизации е типично строителството на бани - например Римските терми при минерални източници, които са имали хигиенна, лечебна и дори култова роля.

Като се има предвид примитивният транспорт по суша и вода е ясно, че пътуванията извън местожителството през античността са се осъществявали в един ограничен географски периметър. Много често това са били посещения в съседни местности и селища, където са се устройвали събори, празници и др. Това са били и места за натурална и парична размяна.

Най-голямо развитие, както е извество, достигат великите робовладелски цивилизации на Египет, Древна Гърция и Рим.
Египтяните широко използвали река Нил и нейните многобройни ръкави за търговски цели, за военни операции и поддържане на администрацията, за събиране на данъци, за посещения на свети места и т.н. В течение на няколко века Римската империя обединява целия средиземноморски свят. Създадена е огромна мрежа от пътища с твърда настилка, мостове, крайпътни станции и крепости, голям военен и търговски флот, редовни пощенски връзки между отделните части на империята. Макар военно-административната функция на тази инфраструктура да е била определяща, тя е улеснявала превоза на стоки и хора. Например, у нас, римските пътища стават основата на пътната мрежа чак до края на османското владичество. За римската аристокрация са били характерни следните пътешествия с рекреационно-познавателна насоченост: летен отдих във вили край Рим и други метрополии в империята (често с цел лечение в термите), участие в спортни състезания и спектакли (обикновено в Рим и големите градове), посещения на летни резиденции в Сицилия, познавателно-образователни пътешествия в Елада и Египет. Патрициите и търговците са пътували със семействата си и голяма свита от близки и роби.
Голямо значение за разширяване на кръгозора на хората от античността имат експедициите, организирани от финикийци, египтяни, елини, римляни. Те са имали определено военна и търговска цел, макар често да са били афиширани на преден план други причини - религиозни, династически и т.н.

След разпадането на Римската империя настъпва периодът на ранния феодализъм, характерен с херметизация на отношенията и прекъсване на връзките между отделните части на Стария свят. Стопанството е натурално, затворено, движенията на хора и идеи прогресивно намаляват, Европа е разделена на множество враждуващи държавици. Почти нищо не се прави за поддържането на римските пътища. Огромно е влиянието на църквата, която със своите догми отблъсква познавателния интерес.

Като цяло периодът на Средновековието не е благоприятен за развитие на пътешествията. Известно развитие имат само поклонническите посещения във Ватикана, Йерусалим, Константинопол и някои други религиозни центрове. Те били организирани за богати аристократи, пътуващи с охрана и слуги. Основните мотиви за тези пътувания били религиозното поклонничество, вярата в целебната сила на свети места и мощи, поддържането на социален статус и престиж. И през този период се организират отделни експедиции, но тяхното осъществяване било съпроводено с големи опасности, трудности и лишения. Както през последните векове на Римската империя, така и през целия феодализъм са широко разпространени разбойничеството, корсарството и пиратството. Голямо е значението на кръстоносните походи за поддържане на връзката между Европа и Изтока. С оглед осигуряване на по-голяма сигурност пътуванията били групови и с охрана. Пътешествия на големи разстояния, като тези на венецианеца Марко Поло, са голяма рядкост и често са завършвали трагично.
Характерните общи особености на пътешествията през епохата на Старата история се свеждат до следното:

2. Туризмът в епохата на Средновековието.

При късния феодализъм, макар и бавно, започва едно развитие на пътешествията, в които участват предимно млади хора от аристократичен произход. Освен старите релизиозни центрове, интерес представляват и градове като Йорк, Сантиаго де Компостела, Авиньон, Киев, Новгород, Прага, някои католически и православни манастири, които са центрове на духовен живот. Обекта на посещения са първите университетски градове, столични градове като Париж, Виена, Лондон, Краков, Мадрид и др. Организират се първите редовни превози на хора и поща с дилижанси. С отслабване на феодалната власт се появяват скитници, пътуващи артисти и занаятчии. Постепенно се създава мрежа от заведения за обслужване на пътуващите. Обикновено това са крайпътни заведения от типа на хановете с възможности за пренощуване, хранене, смяна на коне и екипажи. В самите посетени места също възникват заведения за хранене и нощувка, за покупка на сувенири, появяват се първите доброволни, а по-късно и платени екскурзоводи.

Въпреки застиналостта на феодалните общества в тях се извършват, макар и много бавно, социално-икономически и духовни промени, които се отразяват положително върху пътешествията. Темпът на тези промени се увеличава под влияние на откритията в естествените науки, Великите географски открития, започналата колонизация на страни извън европейския континент и някои други обективни исторически събития.

Периодът на дълбоки светогледни промени и преосмисляне на настоящето и миналото започва към края на Средновековието и се определя като Възраждане или Ренесанс. Това е период на реабилитация на свободния човешки дух на закостенялостта на феодалните общества. Класическата страна, родината на европейския Ренесанс е Италия, където този период започва през ХІІІ-ХІV в., а по-късно се разпространява във Франция, Фландрия, Холандия, Англия, Бавария, Швейцария, Австрия и други части на Европа. Ренесансът започва неслучайно в Италия - страната, в която навсякъде личат следите на голямата гръко-римска антична култура, страна, разпокъсана на множество княжества и градове-държави, които търсят своята идентичност и просперитет след прекъсването на връзките с Изтока в резултат на арабското и османското нашествия. За пръв път именно хората на изкуството и интелектуалците от италианските градове излизат от духовния затвор на феодализма и се обръщат към ценностите на античността, възражда се интересът към природата и природните явления.

През зрелия Ренесанс центърът на духовния живот се премества към Атлантическа Европа - Франция, а също Англия, Фландрия и Холандия - протестански страни, в които най-бързо си пробиват път новите капиталистически отношения и които имат геополитическо предимство по отношение на свободното корабоплаване и връзките с Новия свят, Индия и Африка.

През Средновековието (около 1500 година), започват т.нар. Голямо пътешествие (Grand Tour), в което участват млади аристократи от Централна и Северна Европа, посещаващи главно Италия, но и други земи от Средиземноморска Европа. Синове на благороднически фамилии тръгват на дълго пътешествие, за да опознаят Европа и паметниците на античността. В началото на периода средната продължителност на едно такова пътуване е била 4 години, възрастта на участниците - 23 години, докато към края на времето на Гранд Тур (около 1820 г.) тази продължителност спада на 3-4 месеца, като възрастта респективно нараства на 40 години. Твърде важна особеност на Гранд Тур е, че мотивацията на пътешествията вече не е нито завоевателна, нито търговска. Главната цел е познавателна - разширяване на културата, езиковите и религиозните познания. Участни-ците в Гранд Тур обикновено пътуват с цяла свита. По техните постоянни маршрути (напр. от Париж през Дижон по долината на Рона към Женева и Италия) възникват странноприемници, станции за почивка и смяна на конете, наема се допълнителен обслужващ персонал, водачи, екскурзоводи. Пътуването е дълго, понякога опасно и мъчително. Младите аристократи имат нужда и от развлечения, музика, подходящи блюда. Всички тези обслужващи дейности с времето стават постоянна професия на много хора в посещаваните места. Обслужването на гости дава начало на редица потомствени професии.

Друг важен пробив в средновековната застиналост е създаването на държавни служби за редовни или междуградски съобщения с пътнически и пощенски дилижанси.

През ХVІІ-ХVІІІ в. се активизира използването на някои минерални бани за лечебни цели и почивка на короновани глави, знатни особи и техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски терми се превръщат в бански курорти - Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-Баден, Евиан, Спа, Бат и др.

Ренесансът съвпада по време с големите научни и географски открития. Строят се големи платноходни кораби, пътуванията стават по-евтини, по-далечни и редовни, организират се множество експедиции с научно-познавателна насоченост. Ако първите пътувания са с разузнавателно-завоевателна цел, следващите имат ясно изразена насоченост към поддържане на администрацията, търговските връзки и към нарастваща роля на научно-изследователската и познавателната мотивация.

Епохата на Средновековието и развиващия се капитализъм бележат качествен и количествен ръст на пътешествията. Те все още не са туристически, все още са класово ограничени за знатните и някои представители на зараждащото се трето съсловие и интелигенцията. Но вече се зараждат бъдещите курорти, създадени са някои от предпоставките за обособяването на стопанските дейности, обслужващи пътешествията, които са предимно познавателно-развлекателни.

3. Туризмът в епохата на новата и най-нова история.

Периодът до Първата световна война е продължение на тенденциите в развитието на туризма през втората половина на ХІХ в. По време на световната война в отрасъла настъпва пълен застой, който бързо възстановява позициите си още през 20-те години. Забелязват се и нови тенденции, преди всичко свързани с широкото разпространение на автомобила като масово превозно средство в Северна Америка и във водещите европейски страни. В Русия след Октомврийската революция и Гражданската война се създават условия за масов, но контролиран от партийно-държавната власт отдих и вътрешен социален туризъм - чрез карти за почивка в профсъюзни почивни домове и за лечение в санаториуми. Поради изолацията на Съветска Русия там практически не се развива международен туризъм. Социален туризъм се развива и в развитите европейски държави. Със значителни постъпления от международен туризъм са отново старите туристически страни Италия, Франция, Швейцария, следвани далеч назад от Австрия, Германия, Чехословакия, Гърция, Унгария и т.н.

През междувоенния период в много европейски страни (Франция, Англия, Австрия, Скандинавските страни и др.) се узаконява 8-часовият работен ден и правото на 2-3 седмичен платен годишен отпуск. Това, наред с развитието на железопътния и автомобилния транспорт и развитието на санаторно-курортната база, създава условия за разширяване на социалната база, за количествен и качествен скок в развитието на туризма. Извършва се голямо строителство на пътища (особено в САЩ и Германия). На практика обаче скок не се осъществява поради Голямата икономическа криза, обхванала Европа и Америка (1929-1933 г.), поради политическото напрежение и назряващия военен конфликт на държавите от оста Рим-Берлин-Токио с Англия и Франция, а по-късно и със САЩ и Съветска Русия, който започва още през 1935 г. в Далечния Изток и Африка и се пренася на европейския континент с испанската гражданска война и окупацията на Полша през 1939 г. Независимо от задържащата роля на кризата, войните и вътрешните конфликти развитие има както по линия на техническия прогрес на транспорта, така и в областта на масовизирането на туризма и появата на т.нар. социален туризъм, субсидиран от държавата, синдикатите, църквата, спестовните каси и фондациите.
И все пак възможностите остават недоизползвани, туризмът не се превръща в световен стопански отрасъл. Равнището на доходите на широки слоеве от населението дори в развитите страни е такова, че те остават извън туризма, той все още не се е превърнал в достъпен за всички начин за използване на свободното време. Но събитията, като превръщането на самолета в средство за бърз транспорт на големи разстояния, строителството на огромни пътнически цепелини и др., сигнализират за наближаването на ерата на масовите пътувания.
Настъпването на тази ера се отлага от най-разрушителната война в историята на човечеството - Втората световна война. Още преди завършването на войната богати американци започват да посещават Флорида и страните от Карибския басейн - най-вече Куба. По-голямата част от Европа е разрушена и първите следвоенни години са години на стопанско възстановяване на Западна Европа, подпомогната от американския план Маршал, и на попадналата в съветския лагер Източна Европа.

В старите туристически страни в Западна Европа в началото на 50-те години настъпва истински “туристически бум”. По-късно той обхваща една втора група страни от периферията на континента - Испания, Гърция, Югославия, след това - Португалия, България, Румъния, Унгария, Кипър, Тунис и Мароко в Северна Африка (страните от “втората генерация”).

През целия следвоенен период развитието на туризма в Северна Америка и Карибския район е много бързо. Днес САЩ е водещата страна по развитие на вътрешен туризъм и редица основни показатели на международния туризъм. Голямо е развитието на туризма също в Мексико и Канада.

През 70-те години започва голямо развитие на нова група туристически страни (страните от “третата генерация”), разположени в Източна и Югоизточна Азия - Япония, Тайланд, Хонконг, Сингапур, Тайван, Южна Корея. Към това бързо развитие напоследък се присъединяват две страни с големи туристически възможности - Индонезия и Австралия, както и множество островни държави в Тихия океан.

В останалите райони на света - Южна Америка, Близкия изток, Южна Азия, Африка на юг от Сахара - туризмът е развит значително по-слабо, въпреки че има някои полюси на значителен ръст (Южна Африка, например). В тях живее по-голямата част от населението на развиващите се страни, чийто жизнен стандарт не позволява масово развитие на вътрешен туризъм и пасивен международен туризъм. Пречка за развитието на активен международен туризъм е липсата на местен инвестиционен потенциал и ноу-хау, както и недостатъчната инфраструктура. Тези дестинации са поставени в неизгодно положение от големите туроператори, които ги предлагат на международния пазар по такива цени и време, с които да не конкурират основните туристически страни. Независимо от това тези страни имат голям туристически потенциал с богатството на ценни природни и културно-познавателни ресурси.

Към 1950 г. презатлантическите кораби окончателно загубват състезанието със самолетите, които поемат изцяло пътническия трафик между Америка и Европа. Бързината на полетите позволява да се съкрати с около една седмица времето за пътуване с кораб в двете посоки, което разширява възможностите за по-дълъг престой на американски туристи в Европа. От 1958 г. започва използването на реактивния двигател в пътнически самолети, за да се стигне до строителството на самолети-гиганти като Боинг-747 и Конкорд. През 1991 г. над 1 млрд. са пътувалите по въздух, голяма част от които са туристи.

От друга страна, усъвършенстват се фериботите и корабите на подводни криле, чиято скорост е по-голяма. Последните се използват за пътувания на къси и средни разстояния по реки, езера, морски крайбрежия. С някои от старите лайнери и новопостроени кораби се организират круизни туристически пътувания, съчетаващи превоза на туристи с развлечения, посещения на пристанища и познавателни екскурзии във вътрешността. Така водният транспорт намира ново амплоа в туризма. Водещи в този нов вид туристическо корабоплаване са Англия, Италия, Япония, СССР.

Наред с техническия прогрес в транспорта и особено в автомобилостроенето, решаващ фактор за развитие на туризма е увеличението на свободното време и доходите. Почти във всички страни на света със закони се нормират работното време, годишният отпуск, обезщетенията за лечение и други социални придобивки. Хората разполагат с все повече компактно свободно време и пари, което им позволява да предприемат дълги пътувания.

В следвоенния период бързо се увеличават материалната база и инфраструктурата на туризма. Особено важни нейни елементи са хотелските комплекси и вериги, заведенията за хранене от различен вид и фирмите за туроператорска дейност и разнообразни туристически услуги в посетеното място. В световен мащаб разкритите легла са над 25 млн. само в хотелите. Пряко заетите в туризма са над 20 млн., а временно заетите или индиректно обслужващите туризма са още десетки милиони.

Бурното развитие на туризма през 50-те и 60-те години бе затормозено от нефтената криза и последвалите ценови и валутни сътресения на международния пазар в периода 1973-76 г. Независимо от това туризмът продължи да се развива динамично, макар и с по-ниски темпове. Автомобилът се превърна в средство за транспорт на над 80% от участниците в световния туризъм.

Много положително се отразиха върху международния туризъм намаляването и дори премахването (между страните от Европейската общност) на граничните формалности, облекчението на митническия режим, широкото приложение на застраховките и т.н. Изчезването на блоковото противопоставяне в света, въпреки наличието на локални конфликти, силно разшири възможностите за избор на различни туристически дестинации.

Историята на туризма е съвкупност от социални, икономически, културни, политически събития, в които основен двигател е мотивацията на хората, които изпитват потребност да възстановяват силите си чрез пътуване, да опознават нови места и хора.

Количествените и качествените натрупвания и особеностите на туризма предизвикаха обособяването му като динамична социално-икономическа сфера с глобална значимост и характерна институционална структура. Същевременно туризмът става все повече арена на голяма конкурентна борба, в която всяко изоставане от научно-техническото развитие и новите форми на управление, маркетинг и реклама заплашва туристическите фирми с провал.

ІV. Туристът като икономически субект

Днес пътуванията с рекреационно-туристическа цел са необходимост за стотици милиони хора, които не са склонни да се откажат от тях дори в периоди на икономически ограничения. Условията на пазара са много динамични, дори конюнктурни, но това не променя основната насока на развитието - разширяване на социалната база и териториалния обхват на туризма в глобален мащаб, превръщането на отдиха чрез пътуване (краткотраен и ваканционен) е основен елемент от бюджета на времето. Всичко това превръща туриста в основен икономически субект на туристическата индустрия. В развитите страни 6лизо 12% от индивидуалните разходи са свързани с отдиха и туризма. Все по-силно се проявява избирателността на различните контингенти по отношение на видовете туризъм и средите на тяхното провеждане, материалната база и услугите. Основната маса участници в туризма има предпочитание към рекреативните видове туризъм, съчетани със спорт и опознаване, докато богатите туристи пътуват главно заради развлечения, силни преживявания и удоволствия (т.е. туризмът е част от едно поведение, при което удоволствията са основна цел). Разбира се , икономиката на туризма е свързана с преодоляването и на външни трудности като тероризма и насилието, влошаването на екологическите условия, както и с трудности вътре в отрасла, свързани най-вече с това, че предлагането значително превишава търсенето на световния туристически пазар. Несъобразеността с капацитета на естествените дадености и локалното замърсяване на природната среда станаха ограничителен фактор в някои райони с твърде интензивно използвани природни рекреационни ресурси.

Туристът, обаче се превърна във важен, за някои страни основен, икономически фактор, осигуряващ големи валутни постъпления и трудова заетост. Туризмът се масовизира и планетизира. За всички слоеве от населението на различните страни, туризмът не само стана достъпен, но той няма алтернатива като форма за възстановяване на силите и опознаване на света. Това определя важното значение на съвременния турист за развитието на стопанството в глобален мащаб.

В самия отрасъл, понякога определян като “туристическа индустрия”, настъпиха динамични структурни промени. Основните дялове на туризма продължават да бъдат рекреативният и познавателният, но с много по-сложна и динамично променяща се конфигурация на търсените видове туризъм и с огромно разнообразие на свързаните с тях дейности и услуги. В съвременния туризъм един от основните фактори за успех е удачният избор на контингента (насочване към подходящ пазарен сегмент) и правилната оценка на предпочитанията. Ето защо, туризмът в днешни дни е свързан и с изучаване на настроенията, модата, увлеченията, финансите и пр. на туриста - бъдещия консуматор на услугата, която този отрасъл предлага.

Разбира се, съществуват и редица проблеми, които индустрията трябва да преодолява непрекъснато, при удовлетворяване потребностите на икономическия субект-туриста. Има се предвид следното:

V. Заключение

Днес пътуванията с рекреационно-туристическа цел са необходимост за стотици милиони хора, които не са склонни да се откажат от тях дори в периоди на икономически ограничения. Условията на пазара са много динамични, дори конюнктурни, но това не променя основната насока на развитието - разширяване на социалната база и териториалния обхват на туризма в глобален мащаб, превръщането на отдиха чрез пътуване (краткотраен и ваканционен) е основен елемент от бюджета на времето.

За един продължителен период от най-новата история, включително съвременния етап в развитието на туризма се очертават следните тенденции:

нарастване на търсенето на по-чести, но по-кратки пътувания, като времето, посветено на отдих и туризъм, има тенденции към увеличение;

В контекста на структурните и технологични промени,настъпили в световната икономика, туризмът  получава шанс в много от развиващите се държави да заеме мястото на текстилната или на някоя друга основна индустрия, която дотогава се е считала за база на икономическия напредък. По този начин, развиващите се държави могат да получат една нова възможност чрез туризма да се приощят към глобалната тенденция на индустриализация.

Списък с използваната литература:

  1.  Дунов И, Икономика на туризма, Бл., 1999
  2.  Костов, Е., Въведение в икономиката на туризма, С., 1994
  3.  www.journey.bg 


Търси за: туризмът като социално икономическо явление | епохата Старата история | епохата Средновековието | епохата новата история

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker