Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Дипломна работа

На тема:

Развитие на туризма в България 1990 - 2003 г.

2004г.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД……………………………………………………………...2

ГЛАВА I. РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ……..4

1.1. Проблеми и задачи на българската туристическа индустрия…………………………………………………………4

1.2. Предимства на туризма в България……………………..6

1.3. Балнеолечебен туризъм………………………………….8

ГЛАВА II. СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗВИТИЕ…………………………………………………...…12

2.1. Методи за измерване на трайна тенденция в развитието……………………………………………………….13

2.2. Методи за измерване на сезонни колебания…………..18

ГЛАВА III. Изследване на динамиката на туристическите посещения в България………………………………………….21

ГЛАВА IV. Изследване на динамиката на посещенията на български туристи в чужбина………………………………….46

ГЛАВА V.Някои съпоставки и прогнози……………………..60

ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………………70

ЛИТЕРАТУРА…………………………………………………..73


УВОД

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи статистическо изследване на някои аспекти в динамиката на туризма в България за периода 1990 - 2003 г.

Основните задачи на дипломната работа са разгледани в отделните й глави.

В ГЛАВА I са разгледани проблемите и задачите на българската туристическа индустрия в светлината на програмата на правителство “България 2005”. Описани са основните предимства на туризма в България и развитието на материално - техническата база. Разглеждат се възможностите за балнеолечебен туризъм в различните краища на страната.

В ГЛАВА II са описани някои статистически методи за изследване на развитие. Разгледани са по - подробно методите за измерване на трайната тенденция в развитието (тренда), както и методите за измерване на сезонните колебания, касаещи настоящото изследване.

В ГЛАВА III се изследва динамиката на туристическите посещения в България на фона на общия брой посещения у нас. Получени са конкретни оценки за посещенията на чужденци общо и с цел туризъм. Описан е анализът на сезонните колебания на посещенията с цел туризъм по месеци за периода 1999 - 2003 г.

В ГЛАВА IV се изследва динамиката на посещенията на българските туристи в чужбина, съобразно общия брой на пътуванията на българските граждани в чужбина.

В ГЛАВА V се правят някои съпоставки на посещенията на български граждани в страните от ОНД за 2003 г. към 2002 г., анализират се данните за туризма през първото полугодие на 2004 г. и се правят някои прогнози за развитие на туристическия пазар.

В заключението са обобщени получените резултати от изследването и са очертани основните насоки за развитие на туристическия отрасъл в България.


ГЛАВА
I.  РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

1.1.Проблеми и задачи на българската туристическа индустрия

Туризмът е водещ отрасъл в националната икономика и ефективен инструмент за социално -икономически растеж. България разполага със значителен туристически потенциал. Съществуват благоприятни условия за развитие на всички съвременни видове туризъм.

Предимствата на българския туризъм са географското положение на страната, климата, съчетан с минерални води, пясъчна плажна ивица и разнообразния планински релеф, уникалните културно -исторически забележителности и съхранените етнографски особености и традиции, изградената туристическа база и кадровия потенциал, както и наличието на ресурсно осигурени и неизползвани свободни територии в екологичночисти райони.

Въпреки това налице са все още проблеми, задържащи развитието на туризма в България. Към тях се отнасят:

Задачи от националната програма на правителството 2001 г.-2005 г.:

Изготвяне на механизъм за цялостна оценка на приноса на туризма в икономиката на България;

Разработване на национална стратегия и политика за развитие на туризма. Насърчаване развитието на туристическите региони с цел преодоляване на диспропорцията в географията на туризма в страната;

Въвеждане на работещ механизъм за ефективно координиране дейността на всички министерства, агенции и браншови организации, които имат отношение към развитието на туризма в Република България;

Изготвяне на единен национален план за маркетинг и реклама на туристическия продукт, оптимизиране на националната система за туристическа информация, усъвършенстване организацията на националната реклама на страната в чужбина с цел повишаване на нейната ефективност;

Развитие на инфраструктурата (заложено като основна приоритетна програма на правителството), разработване на единен координиран план заедно с ресорните министерства за подобряване и доразвиване на инфраструктурата с цел оптимизиране възможностите за развитие на модерен туризъм;

Постепенна либерализация на режима на лицензиране и категоризация на туристическите обекти, както и включване на браншовите организации в категоризацията и лицензирането им. Облекчаване на визовите формалности при организирания туризъм с цел стимулиране на продажбите на туристически услуги;

Създаване на стимули за диверсификация на туристическото предлагане с цел повишаване качеството на туристическия продукт. Насърчаване развитието на балнеоложки, конгресен, културен, екологичен, селски и други видове специализиран туризъм. Развитие на летния планински и спортен туризъм. Създаване на стимули за детски и ученически отдих и туризъм;

Повишаване  качеството на туристическите услуги. Координиране взаимодействието между Министерството на икономиката, образованието и науката, НСТ и представители от бранша при изготвяне и съгласуване на национални и международни програми, касаещи обучението по туризъм. Целта на тази стъпка е непрекъснато повишаване квалификацията на заетите в туризма и информиране за най-новите световни тенденции в тази област;

Подобряване на статистиката за туризма чрез разработване на програма за синхронизиране на граничната и хотелската статистика с изискванията на Европейския съюз в тази насока.

1.2. Предимства на туризма в България

България се счита за привлекателна, но недостатъчно популярна страна. Нашата страна се утвърди като зона на стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите, предлагани в България, в сравнение с цените в местата с постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.

Основните предимства на българския туризъм са:

- живописна и разнообразна природа;

По продължението на морското крайбрежие ( 378 км.), са разположени почти 70 плажни територии. Планините заемат половината от територията на страната. Високопланинският релеф (повече от 1600 м. надморска височина) съставлява 5% от цялата площ. На височина от 0 до 2925 м. надморско ранище може да се наблюдават изключително красиви скални релефи, ледникови, абразивни, ерозийни и карстови форми и 4300 пещери.

Средногодишната температура на въздуха е +10.5 С.

Средната юлска температура на равнинния пояс се колебае в границите от +20 до +25 С, а високопланинската - +2.5 - +6.5 С. Благоприятният за възстановяване на здравето температурен режим на въздуха и морската вода, нейната ниска соленост, отсъствието на опасни за здравето флора и фауна и чистите плажове, обуславят популярността на Черноморското българско крайбрежие, правейки го желано място за отдих. В планините снежната покривка се задържа до 120 дни в годината, а във високопланинските райони (на височина повече от2000 м. над м.р.) - до 7 - 8 месеца.

Многочислените лечебни минерални източници са разположени предимно в подножията на живописни и планински местности.

В свое естствено състояние са се съхранили уникални природни кътчета, явяващи се днес като едни от най -богатите в Европа многообразия на животински и растителен свят. Създадена е мрежа от три национални и  9 природни паркове, 89 резервата и 2234 природни забележителности.

1.3. Балнеолечебен туризъм

Балнеолечебният туризъм е един от основните туристически продукти в България,  поради значителните ресурси като горещи, топли и хладни минерални източници, лечебни лиманни месторождения на кал и т.н.; с които е много богата страната ни.

Анализите показват, че интересът към балнеолечебния туризъм в Европа постоянно расте, което в значителна степен е обусловено от демографски тенденции.

България предлага около 10 хотела от най висока категория (с повече от 3 звезди), специализирани във  балнеологията и предлагащи висококачесвен продукт.

Хотел “Добруджа” - к.к. Албена

Това е най -големият балнеолечебен център на черноморското крайбрежие със съвременна база, предлагаща сауна, закрит и открит басейн, фитнес - зала и солариум. Използват се следните природни фактори: морска вода, хипотермална вода, съдържаща магнезиево- калциеви, нитратни, серни съединения и лечебна кал. Предлагат се фитотерапия и пчелни продукти. Сред обслужващия персонал има 60 лекари -специалисти.

Ежедневно се изпълняват средно 1200 лечебни процедури в това число: хидротерапия; калолечение; термотерапия с парафин; фангопарафин; пчелен восък; луготерапия - електрофоретично и компреси; масаж- ръчен подводен и апаратен; хидроджет; инхалации с морска и минерална вода, с треви и медикаменти; електро- и светолечение; рефлексотерапия - традиционна иглотерапия, електроакопунктура, лазерпунктура, виброекстензия; лечебна гимнастика; питейна терапия на травми; таласотерапия, медицинска козметика; лечение и профилактика на опорно - двигателната система, гинекологични и кожни заболявания; лечение и профилактика със два кислородо- концентратора, АУДАКС, един от които с йонизатор (от заболявания на белите дробове, имунната система, обменните процеси); заболявания на периферната нервна система и др.

Към балнеолечебния център в Албена функционира специализирана клиника по миниинвазивна и естетическа хирургия.

Курортен клуб “Ривиера”

Разположен редом със Златни пясъци, курортен клуб “Ривиера” е заграден в крайбрежен парк от хвойнови дървета. Клубният комплекс включва 6 прекрасно разположени хотела, които в по -ранния си период са били използввани за правителствена резиденция и за приеми на високоппоставени задгранични делегации и чуждестранни гости. Включен е прекрасен балнеологичен център.

Минерална  хипотермална вода +48 С, слабо минерализирана, хидрокарбонатно -хлоридна, сулфато -натриева със лека киселинност pH 75. От предложените клубове най -известната програма включва в себе си - общо балнеологично лечение, антистрес с акопунктура , козметични процедури за удължаване на живота, програма за отслабване, “Адам”, мини балнеологична програма и, разбира се,фитнес.

Тук има и медицински център за лечение на различни болести и отстраняване на недъзи с използване на електро- и лазерно лечение и масажи в басейни с минерална вода.

Най - изискани тук са  5 звездният хотел “Империал” с изглед към морето и 4 звездният хотел “Лотос”.

Планински масив “Пирин”

Живописното градче Сандански лежи в подножието на планинския масив “Пирин” в долината на река “Санданска бистрица”. Тук средната температура на въздуха е 14,7 С, зимата е мека, а есента дълга и топла. Природните дадености на този край са известни със своята ефикасност при лечение на бронхиална астма и заболявания на горните дихателни пътища. Градът е популярен с минералните си води - силициева, със слаба минерализация, хипотермални и с красивия си парк.

Предоставят се възможности за  екскурзии  до Роженския и Рилски манастир,  до градчето Мелник, известно със своята самобитна архитектура и  хубави вина, до Петрич , манастира и къщата - музей на пророчицата Ванга.

В 4 звездния хотел “Сандански” има съвременен балнеотерапевтичен център, където се предлагат: вани с минерална вода, басейн ,тенис на корт, боулинг,  специализирани програми - антистрес, хериотария, отказване от пушене, фитнес и медицинска козметика. Менюто на хотела е съобразено назначения курс на лечение и персоналния вкус на почиващия.

Планински масив “Средна гора”

Разположен в долината на розите на 364 м. надморска височина, курортът Хисар има относително тиха, мека, и суха зима,  здравословен и приятен за отдих климат.

Като курорт с минерална вода, градчето е известно от дълбока древност. Тук има 22 естествени водоизточника, водата, на които се характеризира като слабоминерализирана, хидрокарбонатно -сулфатно -содова, с висока алкална реакция (pH 8,3 - 9,02) и температура на водата, колебаеща се от 27 С до 51 С.

Тази вода е идеална за хора, страдащи от белодробни и чернодробни заболявания, заболявания на жлъчния мехур и отделителната система и в същото време, както въздуха, така и водата, сами по себеси са идеално средство за цялостно възстановяване на здравето.

На територията си 3 звездният хотел “Хисар” има собствен плаж, басейн с минерална вода, както и други съвременни екстри.

Тук има театър под открито небе, исторически музей с древноримски руини, кино, барове и нощни клубове. Съприкосновението с природата на централен старопланински масив и пребиваването в историческите градове Пловдив, Карлово, Калофер и Сопот предизвикват приятни емоции и оставят незабравими спомени.

Други балнеолечебни центрове и хотели

- хотел  “Амбасадор” (Златни Пясъци); хотел “Палас”, хотел “Марина” (Слънчев ден); гранд хотел “Варна”, балнеохотел “Сана” (к.к. Св. Константин и Елена); хотел “Поморие” (град Поморие).

ГЛАВА II. СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗВИТИЕ

Статистическите методи за анализ включват изучаване на явления, както в статиката, така и в изследването на тяхното развитие, измерване скоростта на изменението, определяне тенденцията на настъпващите промени. Въз основа на всичко това могат да се разработват перспективни задачи и да се съставят прогнози.

Данните, необходими за изучаване развитието на явленията, обикновено се представят в динамични (хронологични) редове. Динамичният ред се състои от последователни числови значения за изучаване на явления и процеси, които изразяват тяхното изменение във времето. Този вид статистически редове се дели на моментни и периодни в зависимост от това, дали съдържат заначения на признака за отделни момементи или периоди във времето на изследване.

Познавателните цели и задачи на изследване развитието на явленията и процесите са свързани с:

  1.  Определяне на показатели за измерване на скоростта на развитието.
  2.  Измерване на трайната тенденция и общата закономерност в развитието.
  3.  Измерване на сезонни колебания.
  4.  Определяне на темповете на растежа, анализиране на факторите и причините, от които е зависило развитието при определени условия с подходящи подходи и модели за прогнозиране на изменението в бъдеще.

2.1. Методи за измерване на трайната тенденция в развитието

Както вече беше споменато една от важните части на анализа на динамичните редове и статистическите изследвания е да се характеризира основната тенденция на динамиката на процеса или явлението. Това означава да се определят: общото направление в изменението на фактическия размер на изучаваното явление, тенденцията на развитието му - намаляване или стабилизиране. Тази основна тенденция се нарича тренд.

За изучаване  закономерностите на развитието в теория на статистиката са разработени методи за изглаждане (изравняване) на динамични редове. Това означава да се проследи динамиката за по-продължителен период и да се отрази изменението, настъпило в резултат не само на трайно действащи причини, но и на случаен компонент. Всички останали компоненти в този случай се пренебрегват. Прилагат се следните:

а) метод на плъзгащите се (верижни) средни;

б) метод на средния прираст и средния темп;

в) графичен метод;

г)  аналитичен метод;

д) метод на окрупнените периоди (на прегрупирането).

Метод на плъзгащите се средни

Този метод се прилага, когато се разполага с данни за по-дълги периоди. Неговата същност се състои в това, че се изчисляват средни за окрупнени съседни данни за окрупнен брой членове на реда и последователно се плъзга осреднителния процес, като се изключват началното знчение и се изключва следващото. За удобство се избира нечетен брой членове (3, 5, 7 …), тъй като изчисляваните средни се отнасят за определен период от изходния ред. Ако се избират четен брой членове, след това изчислитените процедури трябва отново да се повтарят за двойките верижни средни, за да се получат средните за определен период от изходния ред. Примерно ако членовете в един динамичен ред са както следва:

У1, У23456 … , УN

За първата осреднявана група от членовете У1, У23 изгладеното значение е:

_           У1+ У23 

У2 =----------------------,

                      3

а за втората група

_           У2+ У34 

У3 =----------------------, и т.н.

                      3

Метод на средния прираст и средния темп

Същността на метода се основава на свойството на аритметичната и на геометричната прогресия. В първия случай се използват средните абсолютни прирасти за съседни подпериоди за динамичния ред с нечетен брой членове. За всяка група поотделно се изчислява средното значение, което се приема за изгладена за този член стойност. След това се търси среден абсолютен прираст от всеки две съседни изгладени значения и накрая, за да се получат междинните изгладени значения, към всяко изгладено значение, получено чрез осредняване, се прибавя съответният среден абсолютен прираст за групата.

Когато е на лице изменение в геометрична прогресия, изглаждането се извършва с помощта на среден темп.

Изчисленията стават по следната схема:

у0                      у0+ у12          _

у1  Iгрупа  ---------------------- = у1                            _     _

у2                          3                                                у4  - у1

у3                      у3+ у45           _                   1 = ------------

у4   IIгрупа ---------------------- = у4                            _    3_               

у5                             3                                                  у7  - у4

у6                      у6+ у78            _                  2 = ------------

у7  IIIгрупа ---------------------- = у7                                3         

у8                              3

_     _      _

у21  + 1

_     _        _

у31  + 21

_     _      _

у54  + 2

_     _        _

у64  + 22

Използвани са означенията:

уi (i = 0, … ,8) - фактическият размер на явлението;

_

уi (i = 1, … ,7) - изгладените значения;

_

i - средният абсолютен прираст.

Графичен метод

Графичното изобразяване на статистически данни се прилага за онагледяване и анализ. С помощта на линейна диаграма се представя развитието на изследваните процеси. От фактическия размер се получава т.нар. емпирична линия, построена на равнината на координатната система XOY. В основни линии тя изобразява насоката на развитие. Изглаждането се извършва, като по преценка на изследователя се прекарва линия, която най-близко да следва емпиричната линия и след това по скалата на ординатната ос се отчитат стойностите на изгладените значения уi  за всеки период.

Аналитичен метод

Това е един от най-съвършенните методи за изглаждане (изравняване) на динамични редове. Чрез него се определя математическата форма на изравняване на основната тенденция, определена чрез уравнението на права или крива линия, която най-близко следва емпиричната линия. Коефициентите на уравнението, което изразява аналитичния вид на функцията, се определя по метода на най-малките квадрати. Чрез него се осигурява изискването сумата от квадратите на отклоненията на фактическите уi от изгладените уi стойности да бъде минимална, т.е.

 N       _

  (уi- уI )2   min

I=1

Параметрите на изгладената (теоретичната) линия могат да се намерят чрез решаване на система нормални уравнения в зависимост от избора на функцията - линейна или нелинейна:

у = а + bt,

y = a+bt + ct2,

y = a+bt + ct2 + dt3,

y = a + b Log(t)

Аналитичният метод  за изглаждане на динамични редове се прилага, когато  развитието на явленията е функция от времето. Приема се, че при теоретичния динамичен модел, скоростта на изменението остава стабилна.

Аналитичният метод за изглаждане на динамични редове се прилага, когато развитието на явленита е функция то времето. Приема се , че при теоретичния динамичен ред скоростта на изменението остава стабилна.

Етапите на работата при изглаждането са следните:

  1.  Построява се графика от фактическите значения на динамичния ред и се прави качествена характеристика на изменението и избора на подходяща функция.
  2.  Означават се номерата на периодите с числовите значения на времето (I = 1, 2, 3, … , N).
  3.  Съставя се система от линейни уравнения.
  4.  Изчисляват се съответните параметри, които се заместват в емпиричната формула.

2.2.Методи за измерване на сезонни колебания

За много явления са характерни изменения, предизвикани от причини със сезонен характер. Сезонността се проявява в много производства и дейностти - селско стопанство, транспорт, търговия, туризъм, строителство и др.

Поради това статистическото изучаване на сезонността има голямо практическо приложение. Изследва се дейсвието на сезонните причини, което дава възможност да се направляват различните насоки, в които биха подобрили производството и потреблението.

Сезонни колебания са периодично повтарящи се с течение на времето колебания, свързани с годишните времена. Закономерността в проявлението на сезонността се проявява в увеличаване, намаляване или прекъсване на изследваните явления в едни и същи времеви интервали от годината. Съществува известна устойчивост в тези изменения за по-дълги периоди. Освен сезонния компонент при статистическото изучаване на развитието, постоянен период на проявление имат и цикличните колебания. Това са такъв тип колебания в икономиката на една страна при повтарящо се редуване на фазите и икономиоческите цикли - криза, депресия, оживление и подем. Изучаването и моделирането на цикличните колебания е трудно, то винаги се свързва с анализи на статистическите временни редове като един от компонентите на развитието.

Статистическите методи за измерване на сезонността дават възможност да се определи развитието на изследваното явление под влияние само на сезонните причини и да се елиминира действието на всички останали причини.

Разработено с различни методи:

  1.  Метод на верижните индекси;
  2.   Метод на простите средни;
  3.  Метод на коригираните средни;
  4.  Метод на отношенията на фактическите към изгладените стойности и др.

За да се изследва сезонността, статистическата информация за наблюдаваното явление или процес трябва да обхваща по- дълъг период (няколко години) и данните да са представени по месеци ( тримесечия).

Метод на простите средни

Този метод е сравнително достъпен, поради което намира най -голямо приложение. Етапите на работа са следните:

  1.  Представяне на първичната информация в шахматна таблица, където в заглавния ред са годините, обхващащи изследвания период, а в челната колона - месеците.
  2.  Изчисляване на едноименни месечни средни, получени чрез осредняване на динамичния ред:

_                       умес.(I…XII)

умес.(I…XII) = ------------------,

  N

    _

където умес.(IXII) е средното значение за всеки месец;

N - броят на годините в периода.

  1.  Изчисляване на общата средна за целия изучаван период. Полученото значение показва какъв би бил обемът (равнището) за всеки месец, ако не действаха сезонни колебания.

                     12

                     умес.(I…XII)

_                    i=1

умес.(I…XII) = ------------------.

  N

  1.  Изчисляване на показатели за сезонност в абсолютно и относитено изражение.

В абсолютно изражение показаталите за сезонност се получават, като от значението на всяка едноименна месечна средна се извади значението на общата средна.

В относително изражение показателите за сезонност се наричат “индекси за сезонност”. Те се получават за всеки календарен месец като отношение на месечната средна към общата средна, изразена в %.

                    умес.(I…XII)ср.

is(I…XII) = ----------------------- . 100,

              y обща ср.

където is е индексът за сезонност.

5.Графично представяне на сезонната вълна.

ГЛАВА III. Изследване динамиката на туристическите посещения в България

Туристическите посещения в България се наричат накратко “входящ туризъм”, а пребиваването на българи в чужбина с цел туризъм - “изходящ туризъм”.

“Входящия туризъм” се представя с малко на брой негрупирани данни за периода 1990-2002 г.

ТАБЛИЦА N1

Обобщени данни за общия брой на посещенията в България по години и за общия брой на посещенията с цел туризъм за същия период.

Година

Посещения на чужденци -общо

Посещения на чужденци с цел туризъм

Относителен дял на посещернията с цел туризъм

1990

10 329 537

2 161 403

20.92%

1991

6 818 449

1 265 410

18.56%

1992

6 123 844

872 107

14.24%

1993

8 302 472

2 334 763

28.12%

1994

10 068 181

2 622 882

26.05%

1995

8 004 584

2 721 026

33.99%

1996

6 810 688

2 191 911

32.18%

1997

7 543 185

2 335 626

30.96%

1998

5 239 691

1 973 437

37.66%

1999

5 059 873

2 084 668

41.2%

2000

4922118

2354051

47.8%

2001

5103793

2755717

53.99%

2002

5562917

2992590

53.8%

2003

6240932

3531567

56.6%

Средната величина на всички посещения на чужденци в България е

Х^ = 6 866 447

Стандартното отклонение е = 1 786 796

Средната величина на посещения на чужденци в България с цел туризъм е

Х^ = 2 299 797

Стандартното отклонение е = 667 036, 4

От горната графика се вижда, че на първо място са посещенията на чужденци у нас през 1990 г. - 10 329 537 души, на второ място са посещенията през 1994 г. - 10 068 181 и на трето място са посещенията през 1993 г. - 8 302 472 души. Най -малък е броят на посещенията през 2001 г. -4 922 118. Забелязва се тенденция на увеличаване броя на посещенията през периода 2001 г. -2003 г.

Тенденцията на посещенията на чужденци с цел туризъм у нас е дори по -обнадеждаваща. От втората графика се вижда, че на първо място са посещенията с цел туризъм през 2003 г. - 3 531 567, на второ място са посещенията през 2002 г. - 2 992 590 и на трето място са посещенията през 2001 г. - 2 755 717 души.

Най -малък е бил броят на този вид посещения през 1992 г. - 872 107 души.

Анализът показва, че през периода 1990 - 1992 г. е на лице тенденция към рязко намаляване на броя на чуждестранните туристи у нас, но през финалния период от 1998 г. - 2003 г. стабилно повишение.

Най -голям е относителният дял на посещенията през 2003 г. - 56.6%, а най -малък през 1992 г. - 14.24%.

През последните седем години се забелязва трайна тенденция към нарастване на относителния дял на туристите, пребивавали у нас. През 2000 г. той е нарастнал с 6.6% в сравнение с 1999 г., а през 2003 г. нарастването е с 2.8% в сравнение с предходната година.

Средната стойност на относителния дял е 35.505%.


Таблица N 2

ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО СТРАНИ

/ЗА ПЕРИОДА 1990 Г.-2003Г./

Страни

1990г.

1991г.

1992г.

1993г.

1994г.

1995г.

1996г.

1997г.

1998г.

1999г.

2000г.

2001г.

2002г.

2003г.

Австрия

33712

18760

18602

13604

11390

10383

10810

12901

20444

21447

29839

55196

58805

67423

Белгия

12901

7701

8312

8936

7186

4799

6535

8254

14322

15199

23354

33001

42279

52733

Великобритания

90262

96945

82854

125162

60167

51063

41581

79206

80974

65032

64001

81873

124382

173765

Германия

235387

136055

176487

241745

157221

202401

124592

228662

212919

239173

308619

435345

562239

631448

Гърция

220449

223416

294552

314070

357345

230767

156392

210963

389759

407269

422062

450561

486790

644512

Дания

7835

8127

9273

11682

10886

11271

8197

10462

11434

14729

48038

22820

35794

47434

Израел

3919

5273

8669

10544

6884

5292

5126

14347

17156

19505

34886

54147

69794

72883

Ирак

3377

1991

2919

2139

2664

1498

1193

2070

1185

1277

0

0

0

0

Иран

48411

44042

31685

7839

5182

5721

7338

12568

11313

11353

0

0

0

0

Испания

6106

4613

4360

3914

3300

3216

2676

5525

6393

5802

6620

7716

9629

10625

Италия

27534

22147

27055

28412

29542

23608

18886

24184

31322

28774

33732

36697

40953

46465

Йордания

4033

3986

5335

5105

3135

2037

1798

1474

1355

1396

0

0

0

0

Канада

2272

2882

4460

3622

3081

2154

1632

2447

4115

5724

6584

5998

5641

6826

Нидерландия

22074

20928

20124

19426

15129

19019

13143

17570

39639

33866

52099

53725

67040

80131

Норвегия

18926

14635

16764

23367

12109

13842

15096

14391

10929

9745

11731

11962

0

0

Полша

830798

361215

94560

60899

39014

37324

83084

70511

101863

93754

93195

103561

102106

193989

Румъния

1809537

976862

1210097

1525664

1873818

1509601

1280431

1202325

1225776

1238708

833716

673739

571525

606572

Русия

794742

290502

396074

851167

1828894

0

0

548572

212576

102188

154790

176661

129598

153994

Словакия

0

0

0

0

0

0

55035

57312

89189

69141

85493

119380

145049

144476

САЩ

12102

13913

20144

21111

24375

17407

15190

16683

33332

31775

34013

42582

39153

45874

Турция

3951758

2716511

2380513

1581726

2005513

1825061

1185826

2587223

784465

514137

629358

560450

581291

607914

Украйна

0

0

0

0

0

0

0

846005

243840

170501

184304

189498

95820

104380

Унгария

348172

208289

177635

119513

39985

32379

33889

33864

44022

61798

48086

57157

203468

205085

Финландия

14613

9372

3751

4205

4507

5339

4762

16768

16269

17644

20759

30597

39293

50139

Франция

29827

25148

24204

23263

20140

19637

16708

28290

26927

22585

32279

39046

43238

49795

Чехия

263275

258609

147240

80548

47239

0

74139

61345

58144

63299

96956

111655

129945

142096

Швейцария

7539

5378

6146

6576

6421

4540

4121

7086

6892

6218

7061

9408

12723

18180

Швеция

20581

19924

15649

13538

11491

17223

10779

30415

22714

33528

46072

53059

61332

79026

ФР Югославия

1399262

553829

801636

2842074

3152580

0

0

601134

393710

415308

512497

591102

840881

887298

Македония

0

0

0

0

0

0

0

487641

714195

976734

879784

859097

848849

886939

Други

110133

767396

134764

352621

328983

3949002

3631733

302987

412518

358641

252190

237760

188048

200836

Общо:

10329537

6818449

6123844

8302472

10068181

8004584

6810688

7543185

5239691

5056250

4922118

5103793

5536805

6210838


От таблицата се вижда, че най -много посещения на чужденци в България има от Турция (3 951 758 души през 1990 г.,2 716 511 души - през 1991 г.,2 380 513 - през 1992 г.,през 1997 г. -2 587 223 души), от ФР Югославия (2 842 074 през 1993 г.,3 152 580 души през 1994 г.), Румъния 1 225 776 души през 1998 г., от други страни (към тях ФР Югославия и Македония) -3 949 002 през 1995 г. и през 1996 г. 3 631 733 и за последните 2000г. - 2003 г. съответно 879 784, 859 097, 848849, 886939 от Бивша Югославска република Македония .

По страни това разпределение е следното:

-за 1990 г.:

  1.  Турция                          3 951 758
  2.  Румъния                        1 809 537
  3.  ФР Югославия              1 399 262

  1.  Турция                          2 716 511
  2.  Румъния                          976 862
  3.  Други                               767 396

  1.  Турция                          2 380 513
  2.  Румъния                        1 210 097
  3.  ФР Югославия                801 636

  1.  ФР Югославия              2 842 074
  2.  Турция                          1 581 726
  3.  Румъния                        1 525 664
  1.  ФР Югославия              3 152 580
  2.  Турция                          2 005 513
  3.  Румъния                        1 873 818

  1.  Други                             3 949 002
  2.  Турция                          1 825 061
  3.  Румъния                        1 509 601

  1.  Турция                          2 587 223
  2.  Румъния                        1 202 325
  3.  Украйна                            846 005

  1.  Румъния                        1 225 776
  2.  Турция                             784 465
  3.  Македония                       714 195

  1.  Румъния                        1 238 708
  2.  Словакия                          976 734
  3.  Финландия                       514 137

  1.  Македония                        879 784
  2.   Румъния                           833 716
  3.  Турция                              629 358

  1.  Македония                        859 097
  2.  Румъния                            673 739
  3.  ФР Югославия                  591 102

  1.  Македония                        848 849
  2.  ФР Югославия                  840 881
  3.  Турция                              581 291

  1.  Македония                        886 939
  2.  Гърция                               644 512
  3.  Германия                           631 448

Следователно може да се направи обобщението, че от Македония, Румъния, ФР Югославия и Турция пристигат    най- много чужденци в България. 


Таблица N 3

ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО СТРАНИ С ЦЕЛ ТУРИЗЪМ

/ЗА ПЕРИОДА 1990 Г. -2003 Г./

Страни

1990г.

1991г.

1992г.

1993г.

1994г.

1995г.

1996г.

1997г.

1998г.

1999г.

2000г.

2001г.

2002г.

2003г.

  1.  Австрия

3117

2017

2770

3076

3391

3483

3773

3978

5233

7075

7928

27254

24358

23215

  1.  Белгия

8264

3726

3709

4688

3765

2271

4249

4469

9302

10830

17499

24946

29076

32176

  1.  Великобритани

77162

84426

67972

110347

47698

39359

32044

68249

68678

53114

51973

69192

110902

159341

  1.  Германия

97069

71154

119984

202736

130630

178882

104000

194800

173216

206350

263034

374321

480460

534582

  1.  Гърция

136716

126937

133466

127281

141395

81632

44625

138276

255467

294291

321651

344677

391386

547700

  1.  Дания

0

3692

5090

8618

5883

9160

6573

6841

8660

12022

15035

19372

31628

42708

  1.  Израел

0

2791

5196

6350

3860

2833

2888

11188

13706

16444

30910

50368

64064

69055

  1.  Ирак

1261

1146

1444

791

1209

243

200

945

250

201

0

0

0

0

  1.  Иран

20595

12733

9206

787

741

674

1288

4649

1587

746

0

0

0

0

  1.  Испания

0

2388

2333

1795

1705

1584

1161

3917

3504

3233

4096

4681

6113

6871

  1.  Италия

7852

9015

11905

12601

12375

9709

7797

11513

14658

13466

16421

17318

21313

24582

  1.  Йордания

771

846

751

695

435

307

293

268

203

155

0

0

0

0

  1.  Канада

0

896

1341

1307

990

886

629

1148

2672

4023

4629

3996

3630

4368

  1.  Нидерландия

12332

12638

11175

12579

8986

13695

8911

8260

13344

13340

14193

14764

16515

21726

  1.  Норвегия

0

13567

15632

22517

11280

13137

14481

12550

9570

8230

10081

10485

14313

15605

  1.  Полша

305116

137959

7852

9111

8219

8490

8459

16315

13710

13468

18968

31492

48738

61819

  1.  Румъния

162383

160101

65114

135060

138822

75796

70980

44532

139612

158374

203932

227285

92826

76645

  1.  Русия

592138

169024

81799

118782

710859

384041

664003

309264

156628

52356

105622

130886

99389

121332

  1.  Словакия

0

0

0

0

0

0

7721

22751

17294

13298

18739

31000

42452

63912

  1.  САЩ

5594

5250

8197

8815

9601

8413

7135

9895

22094

19536

20969

25560

25417

31126

  1.  Турция

2528

7273

18232

28659

86876

40847

35878

308478

66899

66547

95567

44245

29645

33007

  1.  Укарайна

0

0

0

0

0

0

0

355549

81098

51893

59279

70122

39426

42385

  1.  Унгария

155284

65077

5249

4610

2928

1878

1650

2442

3767

4029

5316

6818

10676

21848

  1.  Финландия

0

7684

1912

2055

3101

4211

3676

14797

12948

14555

19275

29178

38108

48833

  1.  Франция

14996

14266

12614

13354

11581

13063

10376

22009

17380

13052

21416

27305

30983

35766

  1.  Чехия

183735

95891

9105

9353

7884

23423

27350

34731

22796

22692

28992

36985

48485

78392

  1.  Швейцария

3412

2625

3149

3504

2939

2029

1929

4092

4067

3501

4270

6147

9354

14405

  1.  Швеция

14333

14271

9296

8440

8218

14869

8663

26188

17735

26294

39998

47970

54898

70461

  1.  ФР Югославия

278043

151284

216253

1366589

1165775

1630974

921955

288927

216247

164293

218395

359475

534822

591781

  1.  Македония

0

0

0

0

0

0

0

277597

483505

723548

658395

643092

621875

672385

  1.  Други

78702

86733

41361

110263

91736

155137

189224

127008

117607

93712

77468

76783

71738

85541

Общо:

2161403

1265410

872107

2334763

2622882

2721026

2191911

2335626

1973437

2084668

2354051

2755717

2992590

3531567


От таблицата се вижда, че най -много посещения на чужденци с цел туризъм има от Русия (592 138 души през 1990 г.,169 024 - през 1991 г.), ФР Югославия (216 253 души - през1992 г., 1 366 589 - през 1993 г.,1 165 775 - през 1994 г., 1630 974 - през 1995 г., 921 955 души - през 1996 г.), от Украйна 355 549 - през 1997 г., от Македония 483 505, 723 548, 658 395, 643 092, 621 875, 672 385 души през периода 1998 г.- 2003 г. съответно.

По страни и години това разпределение е следното:

  1.  Русия                                  592 138
  2.  Полша                                305 116
  3.  ФР Югославия                   278 043

  1.  Русия                                  169 024
  2.  Румъния                              160 101
  3.  ФР Югославия                   151 284

  1.  ФР Югославия                     216 253
  2.  Гърция                                 133 466
  3.  Германия                              119 984

  1.  ФР Югославия                   1 366 589
  2.  Германия                              202 736
  3.  Румъния                               135 160
  1.  ФР Югославия                   1 165 775
  2.  Русия                                      710 859
  3.  Гърция                                   141 395

  1.  ФР Югославия                   1 630 974
  2.  Русия                                      384 041
  3.  Германия                              178 882

  1.  ФР Югославия                     921 955
  2.  Русия                                     309 264
  3.  Други                                     189 224

  1.  Украйна                                 355 549
  2.  Русия                                     309 264
  3.  Турция                                   308 478

  1.  Македония                             483 505
  2.  Гърция                                  255 467
  3.  ФР Югославия                     216 247

  1.  Македония                            723 548
  2.  Гърция                                   148 939
  3.  ФР Югославия                      98 628

  1.  Македония                            658 395
  2.  Гърция                                   321 651
  3.  Германия                               263 034

  1.  Македония                            643 092
  2.  ФР Югославия                     359 475
  3.  Гърция                                   344 677

  1.  Македония                            621 875
  2.  ФР Югославия                     534 822
  3.  Германия                               480 460

  1.  Македония                            672 385
  2.  ФР Югославия                     591 781
  3.  Гърция                                   547 700

Следователно най много туристи почиват в България от  трдиционните туристически пазари за нас: Русия, ФР Югославия(Македония), Германия, а напоследък нараства броят на туристите от Украйна и Гърция.

ТАБЛИЦА N4

ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ С ЦЕЛ ТУРИЗЪМ ПО МЕСЕЦИ

Месец

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Януари

101 654

107 524

125 389

108 063

126 652

Февруари

93 446

124 298

124 418

130 876

124 890

Март

107 121

136 878

138 084

158 802

143 001

Април

96 876

138 170

152 543

142 557

156 158

Май

140 370

172 913

211 646

245 356

262 412

Юни

192 005

244 644

307 454

341 235

421 847

Юли

313 063

369 321

454 128

497 146

608 883

Август

333 657

363 602

444 484

495 173

610 138

Септември

210 164

219 669

292 711

324 088

394 193

Октомври

184 143

159 388

193 059

209 446

263 740

Ноември

158 585

147 778

173 384

170 999

202 953

Декември

153 584

169 846

138 417

168 849

216 700

ОБЩО:

2 084 668

2 354 051

2 755 717

2 992 590

3 531 567

От горната таблица и графиката, приведена по -долу,  се вижда, че най -голям е броят на туристите у нас през лятото и ранната есен - юни, юли, август, септември, октомври, като максимумът се достига през месеците юли и август.

АНАЛИЗ НА СЕЗОННИТЕ КОЛЕБАНИЯ                       ЗА ПЕРИОДА 1999 - 2003 Г.

Прилагайки описаните методи за анализ  в ГЛАВА II, получаваме:    

ТАБЛИЦА N5

Резултати относно измененията на средните  стойности  и  стандартните  отклонения  по  години.

Месеци

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003г.

Общо:

2 084 668

2 354 051

2 755 717

2 992 590

3 531 567

Х ср.

173722,3

196170,9

229643,1

249382,5

294297,3

80052,29

88291,08

119087,6

136078,1

175825,3

След направените изчисления с помощта на SPSS, получаваме следните резултати, характеризиращи тренда на развитието по месеци:

ТАБЛИЦА N6 Тренд на развитието по месци  за периода 1999 г. - 2003 г.

Месеци

Средна величина Х

Стандартно отклонение

Януари

107893,4

11393,96

Февруари

125963,6

14869,83

Март

169887

18741,9

Април

215194,2

23719,5

Май

237851,8

50407,53

Юни

246606,4

88486,53

Юли

239922,4

114818,7

Август

208026,6

110356

Септември

141295,2

76369,04

Октомври

99262,4

38993,13

Ноември

62433,8

20734,83

Декември

30716,8

29359,21

Горната диаграма отразява динамиката на месечните колебания на относителния дял на посещенията с цел туризъм за разглеждания период 1999  - 2003 г. по месеци. Най -голям е делът на посещенията за месец август през 2003 г. - 17.3%, на второ място е делът за месец юли същата година - 17.2% и на трето място е делът за месец м. Юли 2002 г. - 16.6%.

На лице е тенденция за повишение на относителния дял през месеците юни, юли, август, септември и октомври 2003 г. в сравнение със същия период на предходната година.

Следващите графики илюстрират изменението на относителния дял на туристическите посещения по години и месеци.

На тези графики е отразен най -големият дял на туристическите посещения през 1999 г. през месец август- 16.1%, с 7,8 процента повече от средният дял за годината-8.3.

ТАБЛИЦА N7

Относителен дял на посещенията с цел туризъм в %

Месеци

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Януари

4,90%

4,60%

4,60%

3,60%

3,60%

Февруари

4,50%

5,30%

4,50%

4,40%

3,50%

Март

5,10%

5,80%

5%

5,30%

4%

Април

4,60%

5,90%

5,50%

4,80%

4,40%

Май

6,70%

7,30%

7,70%

8,20%

7,40%

Юни

9,20%

10,40%

11,20%

11,40%

11,90%

Юли

15%

15,70%

16,50%

16,60%

17,20%

Август

16,10%

15,40%

16,10%

16,50%

17,30%

Септември

10,10%

9,30%

10,60%

10,80%

11,20%

Октомври

8,80%

6,80%

7%

7%

7,70%

Ноември

7,60%

6,30%

6,30%

5,70%

5,70%

Декември

7,40%

7,20%

5%

5,60%

6,10%

ОБЩО:

100,00%

100,00%

100,00%

100,00%

100,00%

През зимните месеци туристическите посещения имат колеблива тенденция, а през пролетта се забелязва най -голям спад.

През лятото се наблюдава пик през м.юли и август, докато от м. октомври до м. април има трайна тенденция на застой на туристическите посещения у нас.

За месец юни са констатирани колебания в границите [9.20% - 11.9%], като измененията са в интервала [0.2% - 1.2%].

За месец юли се забелязва леко повишаване на относителния дял в границите [15% - 17.20%], т.е. измененията са в интервала [0.1% - 0.8%].

За месец ноември се констатира спад на относителния дял в границите [7.6% - 5.7%], като измененията по години са в интервала [0% -1.3%].

За месец декември са налице колебания в границите [5% - 7.4%], като измененията между отделните години са в интервала [-2.2% - 0.6%].

Анализ на сезонните колебания по метода на простите средни

По метода на простите средни, представен в ГЛАВА 2, ще представим анализа на сезонните колебания на посещенията на чужденци в България с цел туризъм.

В таблицата, приведена тук, са представени месечните средни и индексите на сезонност за периода 1999 - 2003 г.

 ТАБЛИЦА N8   Посещения на чужденци в България с цел туризъм по месеци за периода 1999 г. -2003 г.

Месец

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Мес.средни

Индекс на сезонност

Януари

101 654

107 524

125 389

108 063

126 652

113856,4

49.8%

Февруари

93 446

124 298

124 418

130 876

124 890

119585,6

52.3%

Март

107 121

136 878

138 084

158 802

143 001

136777,2

59.82%

Април

96 876

138 170

152 543

142 557

156 158

137260,8

60.03%

Май

140 370

172 913

211 646

245 356

262 412

206539,4

90.33%

Юни

192 005

244 644

307 454

341 235

421 847

301437

131.84%

Юли

313 063

369 321

454 128

497 146

608 883

448508,2

196.16%

Август

333 657

363 602

444 484

495 173

610 138

449410,8

196.55%

Септември

210 164

219 669

292 711

324 088

394 193

288165

126.03%

Октомври

184 143

159 388

193 059

209 446

263 740

201955,2

88.33%

Ноември

158 585

147 778

173 384

170 999

202 953

170739,8

74.67%

Декември

153 584

169 846

138 417

168 849

216 700

169479,2

74.12%

От месец юни до месец септември се наблюдава значителен ръст на индексите на сезонност, които са съответно 131.84 %, 196 .16%,196.55 %, 126.03 %. Индексът на сезонност е най - малък през месец януари -  49.8%.

От месец януари до месец юни има плавно, постепенно нарастване на броя на туристическите посещения у нас, след това през летните месеци има рязък скок на повишение, докъто от септември до декември се забелязва рязко намаление. Това поведение на туристическия поток от гледна точка на сезонността показва преобладаващо значение на морския туризъм за летните месеци. В останалите месеци от годината преобладаващо значение имат балнеолечебният туризъм и посещенията на зимните курорти. Последните имат сравнително малък дял при реализацията на туристическия продукт.

Следователно изводът, които може да се направи е, че през летните месеци туристическите посещения в страната са значително по - големи от останалите месеци на годината. Зимният туризъм трябва да се развива още предвид добрата туристическа база.

При направения опит за моделиране на тренда с пакета SPSS се констатира, че  нито един от единадесетте методи не е статистически значим.

От опита се вижда, че всички стойностти на SigF за единадестте трендови модела са по - големи от статистически допустимата грешка 0.05, от където следва, че нито един от тях не е статистически значим.

Следователно не може да се направи статистическа прогноза на базата на тези данни.

ГЛАВА IV. Изследване динамиката на посещенията на български туристи в чужбина

“Изходящия туризъм” се поднася с малко на брой негрупирани данни за периода 1991 - 2003 г.

ТАБЛИЦА N9

Обобщени данни за общия брой на пътуванията на български граждани в чужбина и за общия брой на пътуванията в чужбина с цел туризъм от 1991 до 2003 г.

година

Общ брой на пътувания на бълг. гражд-ани в чужбина

Пътувания на бълг. граждани с цел туризъм

Относителен дял на пътуванията с цел туризъм

1991

2 044 596

1 623 455

79.4%

1992

2 610 090

2 098 053

80.38%

1993

2 141 908

1 360 599

63.52%

1994

4 394 272

2 882 227

65.59%

1995

3 524 039

2 314 810

65.69%

1996

3 006 292

2 353 457

78.28%

1997

3 059 009

1 807 950

59.1%

1998

2 591 648

1360 513

52.5%

1999

2 373 949

1 376 220

57.97%

2000

2 336 738

1 365 737

58.45%

2001

2 730 474

801 232

29.34%

2002

3 188 384

865 021

27.13%

2003

3 403 402

903 133

26.54%

Средната величина на всички пътувания на български граждани в чужбина е :

Х^ = 2 877 292.

Стандартното отклонение е = 651 729.2.

Средната величина на всички пътувания на български граждани в чужбина с цел туризъм е :

Х^ = 1 624 031.

Стандартното отклонение е = 638 394.5.

От горната графика се вижда, че на първо място са пътуванията на българските граждани през 1994 г. - 4 394 272 души, на второ място са посещенията през 1995 г. - 3 524 039 души и на трето място са пътуванията през изминалата 2003 г. 3 403 402 души. Най - малка е стойността на пътуванията през 1991 г. - 2 044 596. Забелязва се тенденция на увеличаване броя на пътуванията на български граждани в чужбина през периода 2000 - 2003 г.

Аналогична е тенденцията на пътуванията на българските граждани в чужбина с цел туризъм. От следващата графика се вижда, че на първо място са пътуванията от този вид през 1994 г. - 2 882 227, на второ място са пътуванията през 1996 г. - 2 353 457 и на трето място са пътуванията през 1995 г. - 2 314 810 души.

От графиката се вижда, че през периода 1994 - 1998 г. е на лице тенденция на намаляване броя на пътуванията на български граждани с цел туризъм, а през периодите 1998 - 2000 г. и 2001 - 2003 г. леко покачване .

 

Висок относителен дял се забелязва през 1991 г., 1992 г. и през 1996 г. През останалото време са налице твърде малки отклонения в отрицателна посока, с изключение на последните  години, когато процентът спада наполовина. Като цяло той е колеблив и променлив.


Таблица N 10

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЧУЖБИНА ПО СТРАНИ

/ЗА ПЕРИОДА 1990 Г. -  2003 Г./

Страни

1990 г.

1991 г.

1992 г.

1993 г.

1994 г.

1995 г.

1996 г.

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Австрия

15339

8361

28601

37961

54327

41907

25534

39530

40540

56814

43045

60701

70081

78977

Белгия

6112

2829

6535

7913

12387

11067

6537

7639

8220

10750

12873

17157

27225

36897

Великобритания

10139

5714

12437

15620

32925

33319

27154

23813

23534

26616

26398

324409

38434

48969

Германия

130529

30304

68837

96110

162382

139971

69581

75015

89624

125220

134420

185587

222007

250177

Гърция

364963

252933

207604

273873

589711

622237

303364

258209

212358

254117

264504

440305

464063

482422

Дания

1539

1177

1640

2630

5102

3803

2598

2081

3307

3351

3212

3269

4262

4954

Израел

3202

2457

6477

9733

23477

22563

18803

11965

8992

9168

9952

11907

9082

9698

Испания

4228

3754

5820

6442

13532

10738

8806

7746

10064

12517

24234

38782

61188

92338

Италия

13079

8286

17448

19961

38911

31959

28541

14106

14217

24627

32083

50893

70187

99951

Канада

2075

551

635

1887

5691

4146

1746

1861

2088

2602

3834

4369

5585

6304

Кипър

6521

7368

8928

12901

27914

25099

21155

14580

12526

12000

0

0

0

0

Нидерландия

5608

2313

3357

3807

10563

8375

5283

7568

10168

18441

19360

28942

38757

35801

Полша

32552

12283

18072

16171

25298

23544

16225

17924

16212

21189

19301

18704

20626

20492

Румъния

218938

160303

260128

303562

544806

525797

385444

466435

245123

184787

154960

150114

156414

156728

Русия

231462

36344

79772

32585

32840

0

0

48839

37083

30767

30046

25690

21582

22743

Словакия

0

0

0

0

0

0

828

1782

2282

2412

2051

1834

2247

2476

САЩ

10519

6204

6231

10342

29504

23886

17597

16651

16910

19385

25158

29302

34072

40692

Тунис

4859

2531

5331

6454

9225

6567

5003

4964

6093

2329

0

0

0

0

Турция

264273

1215937

946190

618357

826478

761144

597474

512284

509228

455713

544085

659942

925795

1120587

Украйна

0

0

0

0

0

0

0

15740

13441

14196

15361

14464

16003

15855

Унгария

38464

10786

16426

20769

29548

21468

13283

18810

19356

22919

22732

24651

23697

20209

Финландия

2989

1047

1906

2267

3575

2694

1785

1711

1794

2083

1702

1223

1267

1414

Франция

16208

10426

19718

20723

36994

32850

25994

23734

25277

30192

41298

46778

47409

50656

Чехия

46334

10927

16372

7641

6624

0

10223

38386

41135

36337

30143

31887

36742

33539

Швейцария

8068

4863

12655

17060

26673

20980

17762

15721

15495

14448

14772

12316

12934

15373

Швеция

3021

1705

4961

4245

6972

5487

3346

389

4453

5198

4884

4061

3858

4819

ФР Югославия

819187

215649

825079

554935

1745524

0

0

1109673

821260

540835

447060

508456

553130

439269

Македония

0

0

0

0

0

0

0

235779

313885

348138

330680

240244

244102

222113

Други

134665

29544

28930

37959

93289

1144438

1392226

63074

66983

98598

78590

86487

77635

89949

Общо:

2394873

2044596

2610090

2141908

4394272

3524039

3006292

3059009

2591648

2373749

2336738

2730474

3188384

3403402


От таблицата се вижда, че Българите пътуват най -много  във ФР Югославия ( 819 187 през 1990 г.,1 745 524 през 1994 г., 1 745 524 през 1994 г., 1 109 673 души през 1997 г., 821 260 - през 1998 г., в други страни ( 1 144 438 през 1995 г., 821 260 през 1996 г.) и в Турция ( 1 215 937 души през 1991 г., 946 190 - през 1992 г., 618 357 души през 1993 г. и съответно 544 085, 659 942, 925 795, 1 120 587 през 2000,2001, 2002, 2003 година).

По страни това разпределение е следното:

- за 1990 г.:

  1.  ФР Югославия              819 187
  2.  Гърция                          364 963
  3.  Турция                          264 273

  1.  Турция                         1  215 937
  2.  Гърция                             252 933
  3.  ФР Югославия                215 649

         -за 1992 г.:

  1.  Турция                             946 190
  2.  ФР Югославия                825 079
  3.  Румъния                           260 128

  1.  Турция                             618 359
  2.  ФР Югославия                554 935
  3.  Румъния                           303 652

  1.  ФР Югославия              1 745 524
  2.  Турция                              826 478
  3.  Гърция                              589 711

  1.  Други                              1 144 438
  2.  Турция                               761 144
  3.  Гърция                               622 237

  1.  Други                              1 392 226
  2.  Турция                               597 474
  3.  Румъния                             385 444

  1.  ФР Югославия               1 109 673
  2.  Турция                               512 284
  3.  Румъния                             466 435

  1.  ФР Югославия                 821 260
  2.  Турция                               509 228
  3.  Македония                        313 885

  1.  ФР Югославия                 540 835
  2.  Турция                               455 713
  3.  Македония                        348 138

  1.  Турция                               544 085
  2.  ФР Югославия                 447 060
  3.  Македония                        330 680

  1.  Турция                               659 942
  2.  ФР Югославия                 508 456
  3.  Гърция                               440 305

  1.  Турция                               925 795
  2.  ФР Югославия                 553 130
  3.  Гърция                               464 063

  1.  Турция                            1 120 587
  2.  Гърция                               482 422
  3.  ФР Югославия                  439 269

Следователно, може да се направи заключението, че българските граждани предпочитат да пътуват в съседните ни държави  -  Турция, ФР Югославия, Румъния и Македония.


Таблица N 11

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЧУЖБИНА С ЦЕЛ ТУРИЗЪМ

/ЗА ПЕРИОДА 1991 Г. - 2003 Г ./

Страни

1991 г.

1992 г.

1993 г.

1994 г.

1995 г.

1996 г.

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Австрия

2876

22679

24989

40192

33780

23771

12403

12303

14691

13345

30246

38722

46197

Белгия

1228

5233

5145

8999

7491

5767

2053

2227

2935

3537

3990

9495

17596

Великобритания

2045

10139

9986

18174

17600

23480

6365

4055

6145

5251

1947

2447

3403

Германия

14358

54927

59970

106553

96193

59010

23373

28148

39974

42337

60846

78970

93553

Гърция

204870

172596

163611

426055

538518

274178

237693

197933

236591

245401

50796

53944

48296

Дания

429

1307

1643

3751

2499

2302

510

512

744

600

248

412

368

Израел

1023

5341

6202

20637

13764

16110

2566

809

1293

1274

383

196

112

Испания

1037

4644

3787

6934

4379

6664

1391

1429

2076

3983

18530

32031

50211

Италия

3551

13581

14527

31354

19172

23946

3990

3332

5855

7557

20246

33046

54041

Канада

273

520

1131

5110

3284

1729

231

98

246

295

174

187

189

Кипър

0

7259

7762

20197

11677

16343

3661

806

1979

1430

1049

0

0

Нидерландия

796

2664

2343

6432

4442

3817

1999

3200

5313

5849

13875

21303

18492

Полша

8387

14862

9475

19031

14527

15059

6720

5650

7624

6867

5273

7892

8217

Румъния

156347

211279

163880

248378

268372

284922

308762

171774

125794

83990

39215

42196

43860

Русия

14210

66654

18710

24708

5527

38224

20302

13863

12681

11482

1834

1533

1787

Словакия

0

0

0

0

0

640

518

869

852

734

594

746

731

САЩ

2373

5007

7997

27873

19791

16549

3150

1163

2652

2694

1266

1320

1183

Тунис

0

4538

4209

7793

4066

4847

1251

386

409

129

67

0

0

Турция

1025718

708618

373157

417706

418713

410480

301869

211359

236161

252283

117211

132186

139703

Украйна

0

0

0

0

0

0

6998

4654

5706

5827

1033

1081

1387

Унгария

6526

13277

11973

21919

17217

11984

5263

5632

6937

6624

9132

10088

7498

Финландия

352

1490

1382

2207

1419

1689

416

322

471

320

82

75

125

Франция

3849

16014

14366

27284

23062

23148

7043

6583

9080

11423

14601

14434

17001

Чехия

7085

13134

4439

4953

1914

9667

11925

14013

12147

10185

15741

19557

17085

Швейцария

2015

10141

12198

21287

16496

16532

4510

2892

3484

3044

1982

2581

4266

Швеция

734

4129

2601

3653

2899

2808

633

771

941

906

431

405

594

ФР Югославия

153970

704797

411802

1299684

722224

967347

580869

340963

265130

195616

280238

259297

238178

Македония

0

0

0

0

0

0

233880

312144

344943

327716

85365

86211

68901

Други

9403

23223

23314

61363

45784

92439

17606

12623

23366

14029

33969

14672

20159

Общо:

1623455

2098053

1360599

2882227

2314810

2353457

1807950

1360513

1376220

1265737

801232

865027

903133

 

По страни и години това разпределение е следното:

  1.  Турция                                 1 025 718
  2.  Гърция                                    204 870
  3.  Румъния                                  156 347

  1.  Турция                                   708 618
  2.  ФР Югославия                       704 797
  3.  Румъния                                  211 279

  1.  ФР Югославия                       411 802
  2.  Турция                                   373 157
  3.  Румъния                                  163 880

  1.  ФР Югославия                     1 299 684
  2.  Гърция                                    426 055
  3.  Турция                                    417 706

  1.  ФР Югославия                       722 224
  2.  Гърция                                    538 518
  3.  Турция                                    418 713

  1.  ФР Югославия                       967 347
  2.  Турция                                    410 480
  3.  Румъния                                  284 922'

  1.  ФР Югославия                       580 869
  2.  Румъния                                  308 762
  3.  Турция                                    301 869

  1.  ФР Югославия                       340 963
  2.  Македония                             312 144
  3.  Турция                                    211 359

  1.  Македония                             344 943
  2.  Турция                                    265 130
  3.  Гърция                                    236 591

  1.  Македония                             327 716
  2.  ФР Югославия                       252 283
  3.  Гърция                                    245 401

  1.  ФР Югославия                       280 238
  2.  Турция                                    117 211
  3.  Македония                             85 365

  1.  ФР Югославия                       3239 297
  2.  Турция                                    132 186
  3.  Македония                             86 211

  1.  ФР Югославия                       238 178
  2.  Турция                                    139 707
  3.  Македония                             68 901

         Следователно ФР Югославия, Турция, Румъния и Гърция, а напоследък и Македония са най-предпочитаните дестинации за туризъм от българите , излизащи в чужбина за разглеждания период.

Глава V. Някои съпоставки и прогнози

Възходящата тенденция в развитието на туризма в България, която се наблюдава от 2001 г., се запазва и през 2003 г., като основна предпоставка за това е нарастването на броя на посещенията на чужди граждани в страната. През 2003 г. броят на посещенията на чуждите граждани в страната достигна 6 240.9 хил., което е с 12.0% повече в сравнение с 2002 година. Посещенията с цел „туризъм“ нарастват след 1998 г. и през 2003 г. достигат 56.6% от всички посещения. Най-голям е броят на туристите от Македония - 672 хил., Сърбия и Черна гора (ФР Югославия) - 592 хил., Гърция - 548 хил., Германия - 535 хил., и Русия - 121 хиляди.

Пътуванията на български граждани в чужбина през 2003 г. са 3 403 хил., като се увеличават с 6.8% в сравнение с 2002 година. С цел туризъм се осъществяват 903 хил. Пътувания, или 26.5% от всички пътувания.

През 2003 г. в страната функционират 1 059 държавни и частни средства за настаняване - хотели, мотели, хижи, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване с над 30 легла. Броят на стаите в тях е 74 хил., а на леглата - 159 хиляди. Средствата за подслон се увеличават с 333 (45.7%) в сравнение с 1998 г. и със 145 (15.9%) в сравнение с 2002 година. Най-голям относителен дял имат хотелите - 80% от всички средства за подслон.

От 2000 г. насам се наблюдава нарастване броя на реализираните нощувки в средствата за подслон. През 2003 г. са реализирани 12 521 хил. Нощувки, което е със 17.1% повече отколкото през 2002 г. и с 46.3% повече в сравнение с 2000 година. Увеличеният брой на нощувките се дължи на реализираните нощувки от чужденци. Броят на пренощувалите чужденци в средствата за подслон започва да нараства от 2000 г. и през 2003 г. достига 1.4 млн., като се увеличава с 34.5% в сравнение с 2002 година. Средният брой нощувки, които реализира едно нощувало лице през 2003 г., е 4.2, като почти се запазва на равнището на 2002 г. - 4.1.

 Валутните приходи от международен туризъм (без транспорта) за десетте месеца на 2003 г. са нарастнали с 20.9 % и възлизат на 1473.3 млн.щатски долара.

Разходите за пътувания в чужбина на българските граждани за периода януари-октомври 2003 г. са нарастнали със 17.3 % спрямо десетте месеца на 2002 г. и възлизат на 619.2 млн.щатски долара.

Нетните приходи (положителното салдо) за десетте месеца на 2003 г. от международен туризъм са 854.1 млн.щат.долара (+ 23.7 % спрямо същшя период на 2002 г.).

През 2002 г. България са посетили 2 992 590 чуждестранни туристи , което е с 8.6% повече от аналогичния показател на предходната година. По данни на граничните служби на България, броят на чуждестранните туристи (без децата вписани в паспорта на родителите ), е нарастнал с 18.01% за дванадесетте месеца на 2003 г. Явно налице е известно съкращаване на броя на децата, основно от Руската Федерация, Украйна, Белорусия и някои страни на Централна Европа.

През 2002 г. в България са почивали 99 389 руски граждани, в т.ч. деца ( - 24.06% в сравнение с 2001 г.), в резултат на което Руската Федерация заема шесто място сред водещите страни, доставящи туристи на българския пазар. През  цялата 2002 г. са пребивавали в средствата за подслон 48 075 руски туристи ( - 48.7 % в сравнение с предходната 2001 г.). По предварителни данни на пограничната статистика за 12-те месеца на 2003 г. в България са пребивавали с цел туризъм 121 332 руски граждани (без да се включват децата, вписани в паспортите на родителите), което е с 22.08% повече отколкото през 2002 г. ( 99 389 туристи без деца).

Картината на посещенията в България на руски граждани с цел туризъм, ако се разгледа по месеци за 2003 г. към съответния месец на 2002 г., е следната:

май                     +20.02 %

юни                    +51.97 %

юли                    +14.75 %

август                  +11.82 %

септември           +22.16 %

октомври            -11.31 %

ноември              -19.75 %

декември             +25.17 %

2004 г.

януари                 +56.24 %

февруари             +59.98 %

март                     +46.91 %

април                   + 16.67 %

Ако се анализират горните данни, то може да се отбележи, че след най - големия спад през ноември следва рязко покачване от м. декември до м. март, когато ръстът достига до почти 60 %, нещо което е чакано с нетърпение. Дали тази тенденция е устойчива, следва да се направи сравнение със следващите месеци на 2004 г.

Анализаторите в туризма смятат, че при благоприятно стечение на всички обстоятелства, които оказват пряко влияние върху пътуванията като цяло и особено на тези с цел “туризъм”, през настоящата 2004 г. следва да се очаква възстановяване обема на пътуванията в световен мащаб. Прогнозите за 2004 г. предвиждат ръстове общо и по региони както следва: Общо в света ръст от 5 %, Америка (Северна, Централна и Южна) ръст от около 5 %, Европа ръст от около 3 %, Африка и Близък Изток като цяло ръст от около 6 %, Азия и Пасифик ръст от около 10 % (ако не се повтори епидемията SARS/ТОРС). Същинското нарастване на пътуванията с цел “туризъм” в световен мащаб се очаква през 2005 г.

Съпоставяне посещенията на български граждани в Русия за 2003 г. към 2002 г.

През 2002 г., 21 582 български граждани са пребивавали в Руската Федерация, от които 1 533 - с цел туризъм. Данните от тази статистика на пограничните служби свидетелства за това, че за цялата 2003 г. Русия са посетили 22 743 ( с 5.38% повече, отколкото през 2002 г.), от тях с цел туризъм - 1 787 ( +16.57% към съответния период на предишната, 2002 година).

Перспективите за 2004 г. се оценяват като нелоши, а по някои основни пазари са възможни двузначни темпове на ръста. Напълно е възможно, сред тях да се окаже и руският пазар, които по традиция има потенциал да генерира в България около 200-350 хиляди туристи ежегодно.

ТАБЛИЦА N12

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В
ЧУЖБИНА ПО ЦЕЛ НА ПЪТУВАНЕТО И ПО СТРАНИ
ПРЕЗ 2003 ГОДИНА

Страни

Общо

Туризъм

Гостуване

Служебна

Други

Общо

3 403 402

903 133

192 888

2 000 192

307 189

Австрия

78 977

46 197

1 889

27 606

3 285

Белгия

36 897

17 596

1 755

14 990

2 556

Великобритания

48 969

3 403

3 445

18 958

23 163

Германия

250 177

93 553

14 515

114 174

27 935

Гърция

482 422

48 296

20 529

382 424

31 173

Дания

4 954

368

566

3 174

846

Израел

9 698

112

387

5 359

3 840

Ирландия

1 924

63

106

538

1 217

Испания

92 338

50 211

7 148

24 138

10 841

Италия

99 951

54 041

4 447

32 705

8 758

Канада

6 304

189

890

504

4 721

Люксембург

603

40

39

400

124

Бивша югославска република Македония

222 113

68 901

61 965

86 235

5 012

Нидерландия

35 801

18 492

1 556

12 893

2 860

Норвегия

3 205

467

503

1 054

1 181

Полша

20 492

8 217

1 357

9 812

1 106

Португалия

5 445

2 366

528

1 628

923

Румъния

156 728

43 860

14 395

95 968

2 505

Русия

22 743

1 787

1 557

15 041

4 358

Словакия

2 476

731

123

1 462

160

САЩ

40 692

1 183

6 460

5 162

27 887

Турция

1 120 587

139 703

15 234

869 318

96 332

Украйна

15 855

1 387

737

12 543

1 188

Унгария

20 209

7 498

548

11 372

791

Финландия

1 414

125

159

670

460

Франция

50 656

17 001

3 558

22 668

7 429

Чехия

33 539

17 085

1 125

13 831

1 498

Швейцария

15 373

4 266

1 017

6 412

3 678

Швеция

4 819

594

674

2 141

1 410

ФР Югославия
(Сърбия и Черна гора)

439 269

238 178

17 801

174 187

9 103

Други

78 772

17 223

7 875

32 825

20 849

ТАБЛИЦА N13

ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО ЦЕЛ НА
ПЪТУВАНЕТО И ПО СТРАНИ ПРЕЗ 2003 ГОДИНА
 

Страни

Общо

Туризъм

Гостуване

Служебна

Други

Транзит

Общо

6 240 932

3 531 567

28 656

215 760

271 880

2 193 069

Австрия

67 423

23 215

606

7 514

2 566

33 522

Белгия

52 733

32 176

175

2 834

286

17 262

Великобритания

173 765

159 341

684

9 841

909

2 990

Германия

631 448

534 582

1 981

16 536

6 210

72 139

Гърция

644 512

547 700

962

24 551

14 149

57 150

Дания

47 434

42 708

95

1 323

260

3 048

Израел

72 883

69 055

318

2 925

225

360

Ирландия

7 300

6 249

57

795

72

127

Испания

10 625

6 871

226

2 482

331

715

Италия

46 465

24 582

688

15 430

1 664

4 101

Канада

6 826

4 368

435

907

146

970

Люксембург

2 552

2 378

11

96

29

38

Бивша югославска
република Македония

886 939

672 385

141

1 716

20 484

192 213

Нидерландия

80 131

21 726

340

4 149

1 054

52 862

Норвегия

17 972

15 605

77

628

97

1 565

Полша

193 989

61 819

290

2 757

4 592

124 531

Португалия

2 270

1 489

25

491

88

177

Румъния

606 572

76 645

563

7 989

19 888

501 487

Русия

153 994

121 332

1 889

9 224

17 836

3 713

Словакия

144 476

63 912

83

1 029

3 974

75 478

САЩ

45 874

31 126

1 473

8 690

1 254

3 331

Турция

607 914

33 007

10 361

42 528

68 336

453 682

Украйна

104 380

42 385

865

3 959

39 647

17 524

Унгария

205 085

21 848

150

2 916

6 586

173 585

Финландия

50 139

48 833

83

722

68

433

Франция

49 795

35 766

644

7 557

676

5 152

Чехия

142 096

78 392

262

2 493

4 370

56 579

Швейцария

18 180

14 405

191

2 174

191

1 219

Швеция

79 026

70 461

314

1 669

211

6 371

ФР Югославия
(Сърбия и Черна гора)

887 298

591 781

610

6 197

15 508

273 202

Други

200 836

75 425

4 057

23 638

40 173

57 543

Първите шест месеца бяха успешни за международния туризъм. За периода януари - юни 2004 г., страната ни е посетена общо от 1 497 595 чуждестранни граждани с цел “туризъм” (без деца , вписани в паспорта на своите родители), което е с 21.27% повече в сравнение със същия период на 2003 година.

Само през юни 2004 г. са пристигнали 478 297 чуждестранни граждани с цел туризъм (+13.39% по отношение на юни 2003 г.).

TАБЛИЦА N14 Пристигнали чуждестранни граждани в България с цел “Туризъм” от някои основни пазари

Страна

Бр.тур.

2003/2002(%)

Страна

Бр. туристи

2003/2002(%)

  1.  Македония

672385

  108,12 %   

11.  Чехия

78392

  161,68%    

  1.  Сърбия и Черна гора

591781

  110,65%    

12.  Словакия

63912

  150,55%    

  1.  Германия

534582

  111,26%    

13.  Украйна

42385

  107,51%    

  1.  Гърция

547700

  139,94%    

14.  Финландия

48833

  128,14%    

  1.  Великобритания

159341

  143,68%    

15.  Дания

42708

  135,03%    

  1.  Русия

121332

  122,08%    

16.  Франция

35766

  115,44%    

  1.  Румъния

76645

   82,57%    

17.  Турция

33007

  111,34%    

  1.  Израел

69055

  107,79%    

18.  Белгия

32176

  110,66%    

  1.  Швеция

70461

  128,35%    

19.  САЩ

31126

  122,46%    

10.  Полша

61819

  126,84%    

20.   Австрия

23215

95%

Освен пречислените в таблицата страни увеличение е зарегистрирано и сред туристите от Унгария (+104.65%), Люксембург (+70.36%), Швейцария (+54%), Нидерландия (+23%), Канада, Италия, Португалия, Испания и всички останали пазари, но без Румъния(-17.43%) и Австрия (-5%).

ТАБЛИЦА N 15 Първите шестнадесет страни по количество пристигнали туристи в България за периода януари - юни 2004 г.

Страни

год.

януари

февруари

март

април

май

юни

всичко 1-6м

1-6 м.2004/1-6 м.2003 г. (%)

6 м.2004/6 м. 2003 г. (%)

  1.  ГЪРЦИЯ

2004

50204

51110

57449

62558

65999

51847

339167

+54.27 %

144%

  1.  

2003

36 608

29 171

41 704

39 418

36 878

36 074

219 853

  1.  МАКЕДОНИЯ

2004

43274

40401

46912

50004

51938

50462

282991

+2.36 %

94%

  1.  

2003

39 169

34 657

45 062

48 202

55 874

53 503

276 466

  1.  СЪРБИЯ И Ч.ГОРА

2004

25130

32469

36310

43635

42905

43711

224160

+7.46 %

94%

  1.  

2003

22 979

28 869

28 622

35 552

46 209

46 368

208 599

  1.  ГЕРМАНИЯ

2004

2491

2506

3036

6657

59577

90991

165258

+6.92 %

99%

  1.  

2003

2 019

2 358

2 713

5 252

50 767

91 453

154 562

  1.  ВЕЛИКОБРИТ.

2004

11957

12733

6798

3052

22977

43010

100527

+66.53 %

158%

  1.  

2003

6 388

7 201

5 074

1 570

12 997

27 136

60 366

  1.  РУСИЯ

2004

2778

1835

1425

924

3665

28638

39265

+3.94 %

93%

  1.  

2003

1 778

1 147

970

792

2 255

30 834

37 777

  1.  РУМЪНИЯ

2004

3808

4772

6177

7365

7399

8562

38083

+10.84 %

121%

  1.  

2003

3 911

4 689

5 450

6 667

6 579

7 062

34 359

  1.  ШВЕЦИЯ

2004

200

254

439

720

9362

22362

33337

+41.90 %

149%

  1.  

2003

211

202

275

540

7 284

14 982

23 493

  1.  ИЗРАЕЛ

2004

2005

3464

3515

3515

5420

8174

26093

+33.47 %

104%

  1.  

2003

2 140

1 711

1 435

3 162

3 208

7 894

19 550

  1.  ЧЕХИЯ

2004

260

380

448

608

2230

19130

23056

+36.02 %

133%

  1.  

2003

230

300

353

352

1 372

14 343

16 950

  1.  ФИНЛАНДИЯ

2004

0

0

0

0

6605

14283

20888

+19.84 %

125%

  1.  

2003

0

0

0

0

6 003

11 427

17 430

  1.  ДАНИЯ

2004

399

765

204

452

3929

13355

19104

+20.94 %

266%

  1.  

2003

706

1 071

886

1 203

4 820

5 027

13 713

  1.  ФРАНЦИЯ

2004

666

981

885

1640

7063

6095

17330

+26.38 %

213%

  1.  

2003

1 457

4 545

1 426

1 865

2 014

2 868

14 175

  1.  ТУРЦИЯ

2004

3616

1838

2384

3016

2443

3493

16790

+18.45 %

90%

  1.  

2003

1 421

1 149

1 487

1 380

3 098

3 872

12 408

  1.  САЩ

2004

1090

1050

1356

1978

4316

6026

15816

+27.47 %

156%

  1.  

2003

1421

1149

1487

1380

3098

3872

12408

  1.  ПОЛША

2004

562

503

593

747

2163

10666

14169

+29.33%

125%

2003

408

494

489

618

1250

8521

11779

ОБЩО:

2004

148440

155061

167931

186871

297991

420805

1376034

+21.36%

115%

2003

120846

118713

137433

147953

243706

365236

1133888

Тази графика показва относителния ръст на посещенията на чуждестранните туристи в посочените в горната таблица 16 страни за първите шест месеца на 2004 г. към същия период на 2003 г. Най -голямо е увеличението на туристите за посочения период от Великобритания (166.53%), на второ място е Гърция (154,27%), а на трето място - Швеция (141.9%). Със 36.2% е завишен броят на туристите от Чехия за същия период.

Забелязва се, че всички държави бележат ръст на посещенията в България с цел “туризъм” в сравнение със същия период миналата година, като най - малък е той за Македония (102.36%) и Русия (103.94%).

Средния процент на посещенията е 125.38%.

 

На лице е тенденция към устойчиво нарастване на посещенията от м. януари към м. юни за всяка от изследваните години, както и нарастване на посещенията през 2004 г. в сравнение с разглеждания период на 2003 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Резултатите от направените изследвания могат да се обобщят по следния начин:

  1.  Направените реформи в областта на туристическия бизнес благоприятсват развитието на туризма у нас.
  2.  Най - голям е броят на посетителите в България от съседните й страни - Турция, Румъния, ФР Югославия, а на последък и Македония.
  3.  Най - много посещения на чужденци с цел туризъм има от Русия, ФР Югославия, Украйна , Македония, Гърция.
  4.  Българските граждани предпочитат да пътуват в съседните ни страни - Турция, ФР Югославия, Румъния и Македония.
  5.  Българите, пътуващи в чужбина с туристическа цел, са предпочитали главно Турция и ФР Югославия.

Следователно туристическият пазар в България през разглеждания период е бил твърде ограничен в страните на Балканите.

  1.  Като цяло се наблюдава слаба тенденция на увеличение на туристическия поток у нас за разглеждания период.

Основните насоки за развитие на туристическия отрасъл следва да бъдат:

Непосредствените задачи в областта на туризма са:

Предвижда се да бъдат приватизирани активи в сектора.

Очква се над 20 млн. щатски долара чуждестранни и наши инвестиции за обновяване на хотелската база и прилежащата инфраструктура, в т.ч. и чрез учредяване на “джоинт венчърс”, като обособени части от туристическите комплекси.

Туристическото предлагане и контролът на качеството на услугите трябва да бъдат подбрани чрез създаване на система от съвети и асоциации по туризъм като сдружения на местно, регионално и национално ниво с участието на държавния орган по туризъм, областните управи, местните органи на самоуправление и браншовите организации. Ще бъдат изградени местни бюра и регионални центрове за туристическа информация, свързани по между си и използващи съвременни компютърни и комуникационни средства.

Важно място заема създаването на консорциуми на основата на държавната, частната и общинската собственост за поддържане и развитие на инфраструктурата, осигуряване охраната, рекламата и др. спомагателни дейности в големите курортни комплекси с оглед по -нататъчното им функциониране под утвърдените търговски марки.

ЛИТЕРАТУРА

  1.  Статистически методи за изучаване и прогнозиране развитието на социално икономически явления, София 1981г, проф.д-р на ик. н. Нигрета Величкова
  2.  Българската туристическа индустрия, “Програма на правителството на Република България 2001 - 2005 г.”
  3.  Дирекция за статистика, анализи и прогнози в сферата на туризма към министерството на икономиката - http://www.mi.government.bg
  4.  Статистика болгарского туризма, Материали на руското посолство в България, http://www.bolgaria.ru/tourinfo 
  5.  Статистически справочници, Национален статистически институт, София 2004 г.


Търси за: методи изследване | ОНД

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker