Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Дипломна работа

На тема:

Туристически пазар

 

София 10.2004г

СЪДЪРЖАНИЕ:

ТЕОРИТИЧНА ЧАСТ

І. Увод.................................................................................................. 2 стр.

ІІ. Определение и особености на пазара като икономическа категория............................................................................................. 3 стр.

ІІІ. Особености на туристическия пазар.......................................... 4 стр.

ІV. Функции на туристическия пазар............................................... 8 стр.

V. Туристическо търсене

1.   Същност на туристическото търсене.................................... 9 стр.

2.   Особености на туристическото търсене............................. 13 стр.

3.   Фактори, влияещи върху туристическото търсене........... 15 стр.

3.1. Определящи фактори..................................................... 15 стр.

3.2. Решаващи фактори......................................................... 17 стр.

VІ. Туристическо предлагане

  1.  Определение на туристическото предлагане...................... 24 стр.
  2.  Особености на туристическото предлагане........................ 27 стр.
  3.  Фактори, влияещи върху формирането на туристическото предлагане.............................................................................. 29 стр.

VІІ. Видове туристически пазари................................................... 31 стр.

VІІІ. Взаимодействие между видовете туристически пазари...... 35 стр.

ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ

Проблеми и тенденции на българския морски туризъм............... 37 стр.

ІХ. Заключение................................................................................. 61 стр.

Х. Използвана литература............................................................... 62 стр.

І. Увод

Туристическият пазар представлява производство и потребление на стоки и услуги, свързани със задоволяване на потребността от туризъм. Той, както и пазарът въобще, създава необходимите предпоставки за поддържане на икономическото равновесие в националното стопанство. Независимо от това, че той се подчинява на основните принципи на развитие, произтичащи от общата икономическа същност, туристическият пазар се характеризира с определена специфика на проявление. Тази специфика му придава и частично изразена самостоятелност. Особеностите на проявление на туристическия пазар имат пряко въздействие върху действащите на този пазар механизми на ценообразуване, икономически стимули, конюнктурни обстоятелства и следователно - върху ефективността и развитието на туризма. Туристическият пазар винаги ще бъде актуален, тъй като винаги ще има хора, които ще предлагат туристически стоки и услуги и такива, които ще се нуждаят от тях. Туризмът е перспективна дейност, която трябва да се познава в детайли, за да се получат добри резултати.

В България непрекъснато се увеличават и развиват туристическите обекти. Страната ни е предпочитана дестинация с благоприятния си климат и възможността за практикуване на много и различни видове туризъм. Именно затова туристическият пазар се нуждае от непрекъснато наблюдение и изследване, за да могат да се откроят закономерностите в него и предвидят бъдещите тенденции. Целта на настоящата дипломна работа е да се откроят функциите на туристическия пазар, да се изяснят особеностите на търсенето и предлагането и видовете туристически пазари. Да се направи анализ на моментното състояние на най-развития вид туризъм в България, а именно - морския, и очертаят тенденциите в него.

ІІ. Определения и особености на пазара като икономическа категория.

Понятието пазар е едно от най-често срещаните не само в бизнес терминологията, но и във всекидневието на хората. Богатото съдържание на това понятие, използвано за означаване на определена същност или с цел характеризиране на дадени явления (пазарен анализ, пазарно търсене и др.) е резултат от историческо развитие и установена система на развитие на обществото.

Пазарът възниква с появата на стоките и стоковите отношения. “Под стоково производство обикновено се разбира такава организация на стопанството, когато продуктите се произвеждат от отделни, обособени производители, като всеки се специализира в изработване на един или няколко продукта, така че за задоволяване на личните и колективните потребности е необходима покупко-продажба на съответните продукти, които по силата на това изискване се превръщат в стоки.”1 Така понятието пазар е неотделимо от понятието обществено разделение на труда. Разделението на труда превръща собствения продукт в стока и стова прави необходимо неговото превръщане в пари. Пазар без стойностна съизмеримост не съществува. Никой не може да продаде без някой друг да купи. Пазарът е място, където се осъществява размяна на идеи, стоки и услуги срещу пари или други идеи, стоки и услуги или размяна на потребителни стойности срещу съответстващата ги разменна стойност, изразена в цената. “Пазарът може да бъде дефиниран и като група от перспективни купувачи на дадена стока или услуга. От гледна точка на маркетинга пазарът се разглежда преди всичко като хора или групи от хора с потребности, с пари за задоволяване на тези потребности.” 2 Потребността е отсъствие на

  1.  Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
  2.  Л.Каракашева,Л.Менчева,Б.Маркова; Маркетинг

нещо, което е необходимо, желано и полезно. “В пазарното търсене на всеки продукт или услуга участват следните три фактора:

“Пазарът на даден продукт е съвкупността от реални и потенциални потребители, които имат сходни потребности, различни предпочитания и покупателни способности.”2 следователно пазарът - това са стоково-паричните отношения в процеса на размяната. Покупко-продажбата е акт, отразяващ характера на стоково-паричните отношения, връзките между отделните стокопроизводители, процесът на стокообръщението, респективно реализацията на услугите и тяхното отпадане от този процес. Пазарът може да бъде определен като обобщен израз на съвкупността от определени отношения между производители (продавачи) и потребители (купувачи), проявяващи се на основата на икономически механизми, които водят до утвърждаването на труда, изразходван за производство на стоките, респективно на услугите, чрез акта на покупко-продажбата.

ІІІ. Особености на туристическия пазар

С развитието на общественото разделение на труда пазарът се обогатява и включва нови компоненти и нови участници. Възникването на туристическия пазар следователно е закономерно явление в условията на стоковото производство. То отразява достигането на по-висока степен в общественото раделение и организацията на човешкия труд като резултат от необходимостта да се задоволява масово проявяващата се потребност от туризъм.

1. “Маркетинг” - Л.Каракашева, Л.Менчева,Б. Маркова

2. “Маркетинг” - Свободка Класова, Пенчо Иванов и колектив

Туристическият пазар включва основно тези икономически отношения и механизми, чрез които трудът, вложен и изразходван като полезно действие при предоставянето на различните услуги, получава обществено признание.

Значителна трудност при формулиране понятието туристически пазар представлява характерът на услугите и стоките, които се реализират чрез този пазар. От една страна, това са услуги и стоки, предлагани от специализираните туристически предприятия, които се реализират само чрез туристическия пазар - нощувки, посреднически услуги, сувенирни стоки и т.н., пряко задоволяващи потербността от туризъм. От дурга страна, предмет на покупко-продажба във връзка с осъществяването на едно туристическо пътуване са редица други стоки и услуги, характерни за стоковия пазар като цяло и задоволяващи други лични потребности. Проличава тясна връзка и зависимост между туристическия пазар и стоковия пазар като цяло. Тов обстоятелство ни дава основанието да възприемем туристическия пазар като обособена, специфична част на пазара въобще, въпреки че някои икономисти не мислят така. М. Ананиев например, като отбелязва спецификата на туристическото потребление, посочва че “разликата между туристическия пазар и дтугите стокови пазари е много голяма.”

За да се завърши покупко-продажбата на дадена стока, респ. услуга, в условията на съвременното обществено разпределениена труда е необходима среща на продавачи и купувачи в определено времеи на определено място. Това изискване е валидно и за участниците в реализацията на туристическите услуги и стоки. То означава, че туристическия пазар не може да се разглежда извън мястото на и времето на покупко-продажбата на услугите и стоките, задоволяващи потребности от туризъм.

Определянето на съдържанието на понятието туристически пазар зависи следователно от няколко основни положения:

  1.  Като съставна част на стоковия пазар, туристическият пазар се подчинява на действието на икономическите закони на стоковото производство и стоковото обръщение;
  2.  Той представлява сфера на реализация на услуги и стоки, задоволяващи обществената потребност от туризъм, и получава на тази основа относителна самостоятелност;
  3.  Съвкупността от икономически отношения и махенизми е свързана с участниците, мястото, времето, условията и обхвата на тази реализация.

Според Р. Баретс “туристическите пътувания се подчиняват на условията на пазара, а именно - предлагане срещу пари и търсене със заплащане на пари.”1 Проф. Д. Георгиев пише, че “туристическият пазар, като всеки друг пазар ... е абстрактно понятие за съсредоточено търсене и предлагане на туристически услуги и стоки.”2 Проф. А. Корнак в “Ekonomika Turystyki” определя туристическия пазар като “съвкупност от стоково-парични отношения между индивиди, организации и предприятия, представители на туристическото търсене и предлагане”3 Проф. Фостър4 допуска, че понятието пазар (респ. туристически пазар) има няколко значения в зависимост от това кой го използва. Първо, то се отнася за хората, които купуват и продават някаква стока или услуга и всичкидействия по размяната. За икономиста това са всички купувачи и продавачи, които формират

1. Р.Баретч. Процесът на концентрация в модерния туризъм. Берн. 1968г. с.13

2. Д.Георгиев,Н.Енев. Икономика и организация на туризма в НРБ. Варна, ВИНС, 1965г., с.67

3.A.Kornak. Ekonomika turystyki PWN. Warsawa - Wroclaw

4.D.Foster. Travel and Tourism Management. 1985, p.97

цената. Друго тълкуване на понятието пазар може да се свързва с общата сума на разходите (стойностния обем на продажбите) в конкретно географско място на нейното население, предприемащо туристическо пътуване, и пристигащите лица с туристическа цел в същото това място. Следователно пазарът означава още и мястото, където става и покупко-продажбата.

Има и други определения за пазар, респ. туристически пазар, при които обединяващата мисъл е подчинена на формирали се на друга методическа основа разсъждения - маркетинга. В основата на теорията на маркетинга стои пазарът. Съвременната концепция “маркетинг” се състои в следното: дейността на всяко звено (от отделното специализирано предприятие до международния монопол), включваща производствената програма, научно-техническите изследвания, капиталните вложения, финансовите средства, работната сила, продажбите и техническото обслужване, трябва да се базира на познаването на потребителите (търсенето) и на неговите изменения в близка перспектива. Връзката между задоволяването на една потребност и формирането, създаването на търсене за конкретни стоки или услуги стои в основата на маркетинга.

“Маркетингът - казва Дж. Бак (един от първите експерти по въпросите на маркетинга) - това е планиране и осъществяване на всестранна дейност, свързана с прозвежданата продукция, целяща оказване на оптимално внимание върху потребителя за осигуряване на максимално потребление при оптимална цена и получаване в резултат на това на максимална дългосрочна печалба.1 Подобни определения давт и други икономисти като С. Ронлицки, Ф. Котлър и К. Крайф.

Официалното, международно определение за маркетинг, прието от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, е:

1. курс лекции. Marketing in tourism. 1979г.

Маркетингът е динамична система от търговски дейности, чрез която предприятието, като има предвид действителните и потенциалните нужди на пазара, се стреми да се приспособи към тези нужди, а също и да въздейства на пазарното търсене и да го насочи към стоките, които предлага.”

Когато от позицията на маркетинга се говори и мисли за пазар, на преден план излизат потребителите със своите потребности, различни покупателни възможности и предпочитания.

Туристическият пазар се обособява сравнително късно в сравнение с някои други пазари на стоки (услуги), за задоволяване на лични потребности на населението. Това е времето, когато туризмът се превръща в масово явление и туристите със своето потребление започват да оказват съществено влияние върху “производството” на туристически услуги и стоки.

Най-важния признак, по който туристическият пазар се различава от стоковия, е отсъсътвието на движение на стокови маси. За да се извърши покупко-продажба, се движат потребителите. Тази особеност на туристическия пазар проситича от особностите на туристическото предлагане като негов компонент. На туристическия пазар се търсят и предлагат предимно услуги. Най-голям относителен дял се пада на транспортните услуги, хотелиерските и тези за забавление на туристите. Тук се реализира покупко-продажбата и на различните посреднически услуги, свързващи туристическото предлагане с туристическото търсене.

ІV. Функции на туристическия пазар

Основна функция на туристическия пазар е покупко-продажбата на туристическите услуги и стоки. И тъй като те задоволяват лични потребности на населението, туристическият пазар се обособява като пазар на стоки и услуги за лично потребление. Друга функция на туристическия пазар е участието му в цялостния обществен възпроизводствен процес. Туристическият пазар, както и пазарът въобще, създава необходимите предпоставки за поддуржане на икономическо равновесие в националното стопанство. Това той постига чрез механизма на цените, привеждайки ги в съответствие с проявлението на търсенето и на предлагането на туристически услуги и стоки.

Важна функция на туристическия пазар е създаването на икономически стимули за разширяване на туристическото “производство” и потребление. Пазарните механизми по икономически път въздействат върху производителите и ги карат да изменят производството в съответствие с нуждите на потребителите. По същия път те въздействат и върху потребителите, като насочват задоволяването на техните потребности съобразно съществуващата на пазара “продукция”. Икономически стимули, които най-често се използват за въздействие върху туристическото “производство” и потребление чрез пазара са цените, валутните курсове, комисионните, лихвените проценти и др.

V. Туристическо търсене

1. Същност на туристическото търсене

Туристическото търсене се характеризира с някои особености, които го отличават от търсенето при другите пазари. Под търсене като социално-икономическа категория обикновено се разбира формата, в която се проявява платежоспособната потребност на населението от стоки и услуги. За да може обществото да ползва тези стоки и услуги, то трябва да ги заплати. Ето защо търсенето, макар и да е форма на проявление на личните и колективните потребности, не е адекватно на тях. То е изразител само на платежоспособните потребности, т.е. включва в себе си цялата парична сума, притежавана от населението към определен период от време, която то насочва за придобиването на необходи услуги и предмети за потребление.

“Търсенето става реално при две условия:

  1.  Ако индивидите притежават определени парични средства за покупка на стоки и заплащане на услуги.
  2.  Ако стоката или услугата реално противостои на пазара.”1

Потребността е нужда, която приема специфична форма в съответствие с културното равнище и личността на индивида.2  Тя е подбуда, способност за потребление. Необходимостта от задоволяване на потребностите на обществото е постоянно действаща първопричина, налагаща производството и изискваща неговото непрекъснато развитие и усъвършенстване. На определен етап от развитието на потребностите възниква потребността от туризъм и съответно “производство” на услуги и стоки за нейното задоволяване. Следователно изясняването на същността и особеностите на туристическото търсене е свързано както с потребността от туризъм, така и със съществуващите възможности на производството, респ. предлагането за нейното задоволяване. Не трябва да се забравя, че търсенето е равнона сумата, която всички купувачи или потребители противопоставят на сумата на предоставените от всички продавачи и производители услуги и стоки с туристическо предназначение.

Потребността от туризъм е особен вид потребност, поради което мотивите за предприемане на туристическо пътуване имат най-различен характер. Те произтичат от:

страни и народи

  1.  Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
  2.  Филип Котлър

Задоволяването на туристическата потребност се постига чрез пътуване и временно пребиваване извън постоянното местожителство. Туристът едновременно избира условията за транспортиране, пребиваване и развлечение, предложени му от различни туристически предприятия. Това обстоятелство налага туристическото търсене да се разглежда конкретен израз на проявление на всички потребности, характерни за индивида в постоянното му местожиетлство, но по особен начин прегрупирани, транспортирани и преместени в туристическия обект.

За да се реализира като обществено изявена платежоспособна потренбост, туристическото търсене изисква за своето покритие наличност на пазара на определено количество разнородни услуги и стоки. Нощувката в хотел, както и храненето в ресторант или друго специализирано заведение сами по себе си не са цел на туристическото търсене, въпреки че представляват значителна част от неговия обем. Целта на туристическото търсене се изразява главно в ценности, които нямат стоков характер - плаж, почивка, психическо и физическо освобождаване от ежедневното напрежение на живота и т.н.

Стоките и услугите, които населението купува за задоволяване на своята потребност от туризъм, спадат към така наречените средства за живот.1 Те се използват за лично потребление. Това обстоятелство определя туристическото търсене като непроизводствено търсене.

Освен че туристическото търсене е преди всичко търсене на услуги, то е и социално детерминирано. Мнението на купувача при

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

търсенето на едни или други туристически услуги и стоки се основава на неговите средства и потребности. Оттук следва изводът, че социално-икономическата характеристика на туристическото търсене се пределя от исторически обусловилите се обществени условия за живот на хората и отразява тези условия.1 

Като имаме предвид същнотта на туристическата потребност и условията за нейното задоволяване в рамките на стоковото стопанство, можем даопределим туристическото търсене, макар и в неговите най-широки граници, като форма на проявление на обществената платежоспособна потребност от такива услуги и стоки, които осигуряват пътуването и временното пребиваване на хората извън постоянното им местожителство за развлечение, отмора, задоволяване на културни и професионални интереси, участие в специфични мероприятия и др. социални прояви.2 

Важно обстоятелство, от което зависят обемът, структурата и интензитетът на туристическото търсене, е самата туристическа потребност. Човешките потребност исе класифицират на естествени или физиологични, т.е. първични, и социално-културни, или вторични.

Туристическата потребност, която стои в основата на определен вид и обем туристическо търсене, е вторична потребност. Поради това търсенето на туристически услуги и стоки лесно се поддава на заместване. То се наблюдава във вертикален и хоризонтален аспект. Едно туристическо пътуване може да бъде отказано и заменено с покупка от друг вид (облекло, кола) или да бъде променено по отношение на транспортната услуга, периода и начина на временното пребиваване, развлеченията и др. (хоризонтално заместване)

Заместването на туристическото търсене с търсене от друг вид се засилва и от самия характер на туристическото потребление, което

1,2. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклкама

местожителство на туриста. При това той взема решението си да осъществи пътуването си без напълно да познава услугите и  стоките в мястото на тяхното предоставяне. Обикновено туристът получава известна представа за тези услуги и стоки от средствата на туристическата пропаганда и реклама или от информацията на близки и познати, посетили съответното туристическо място.

2. Особености на туристическото търсене

Характерна  особеност на туристическото търсене е неговата еластичност. В известна степен тя също е резултат от вторичния характер на туристическата потребност. Измерва се с коефициента на еластичност и представлява реакцията на потребителите в зависимост от настъпващите промени на туристическия пазар. Еластичността на търсенето се проявява в резултат на изменение на доходите на населението и на цените на туристическите услуги и стоки или в резултат на едновременното изменение на тези два фактора.

Размерът на коефициентите на еластичност на туристическото търсене до голяма степен се определя от по-силно или по-слабо изразената необходимост да се получи конкретна стока или услуга. Колкото по-силно е изразена потребността от туризъм, толкова коефициентите на еластичност по абсолютна стойност са по-малки. Големината на коефициентите на еластичност на туристическото търсене зависи също и от това дали лесно могат да се намерят заместители на определени туристически услуги и стоки на по-изгодна цена.

Друга съществена особеност на туристическото търсене е неговата териториална пръснатост и подвижност. Търсенето на потребителни стойности за лично потребление в постоянното местожителство се осъществява от клиенти, които се намират на определено място и съответните търговски предприятия могат точно да адресират предлаганите от тях стоки или услуги. Обратно, при туризма ако клиентите са фиксирани, те не са потребители. В момента, в който започват да потребяват туристически услуги и стоки, те стават подвижни, а туристическото предлагане - териториално обособено, за да ги обслужва.1 

Туристическото търсене в неговата цялост на масово проявена обществена платежоспособна потребност от определено количество туристически услуги и стоки (и качеството им) се реализира в потреблението. В зависимост от степента на задоволяване, търсенето се разглежда като задоволено и незадоволено.

Задоволеното туристическо търсене (Зт) е фактически осъщественото потребление на определено количество и качество туристически услуги и стоки при определено равнище на техните цени. То зависи не само от реалната платежоспособност на съвкупния потребител, но и от противостоящата на тази платежоспособност възможност на материалното и нематериалното производство и стоково предлагане да предоставят на пазара необходимите услуги и стоки с туристическо предназначение. Задоволеното туристическо търсене може да се измерва количествено чрез обема на фактическите продажби, а в стойностно отношение - чрез обема на реализираните оборот и стокооборот на дребно в туристическите обекти.

Незадоволеното туристическо търсене (Нт) може да се изрази като разлика между сумата парични средства, които населението заделя  за турстически услуги и стоки (Пс) и задоволеното търсене или:

Пс - Зт = Нт

Незадоволеното търсене е в следствие от недостатъчно производство и предлагане на услуги и стоки, подходящи да

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

задоволят съществуващата обществена потребност от туризъм, т.е. производството не е в състояние да превърне действително съществуващата потребност в потребление.1

3. Фактори, влияещи върху туристическото търсене

Туристическото търсене се формира под влиянието на много фактори с различен характер:

Ако използваме за критерий начина им на влияние, то бихме могли да ги класифицираме в две основни групи: определящи и решаващи фактори.

3.1. Определящи фактори

Тези от тях, които пораждат потребността от туризъм, са определящи за туристическото търсене. Това са природно-климатичните и физиологичните фактори. Решаващо значение за формирането на туристическото търсене имат факторите, които създават необходимите условия за  задоволяване на възникналата потребност от туризъм. Те са: свободно време, размерът на доходите на населението, видът, характерът и цената на туристическите услуги и стоки, политическият фактор, редица специфични количествено измерими фактори (мода, климатични промени) и т.н. Действието на двете групи фактори върху туристическото търсене е комплексно.

Влиянието на природно-климатичните (определящи) фактори намира своя завършен израз в географската характеристика и

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

положение на страната, към която се поражда туристическо търсене. Неблагоприятното съчетание на природните фактори като: студен влажен климат, нисък относителен дял на часовете на слънчево греене, замърсеност на околната среда превръщат туристическото търсене в постоянна необходимост. Географски места с подобна характеристика се превръщат в райони с концентрирано и значително по обем туристическо търсене.

Физиологичните фактори също оказват немалко влияние върху формирането на туристическото търсене. Биологичното остаряване се отразява на състоянието на човешкия организъм, независимо от огромната приспособителна възможност и пластичност на живата материя. Голямото напрежение на нервната система все повече допринася за по-бързото изхабяване на организма. В резултат на това настойчиво се поставят въпросите за профилактиката и възстановяването на жизнените сили. За тази цел все повече се използва туризмът, който връща живота на хората, макар и за кратко време, към естественото биологично равновесие.

Възрастовата структура на туристите влияе върху вида, обема и структурата на туристическото търсене. Всеки възрастов период има своите особености във физическото и психическото развитие на човека. На всяка възраст съответства различна степен на интензивност  на проявление на потребността от туризъм, която влияе върху формирането на определен обем и структура на туристическото търсене. Туристическите статистики сочат, че най-много пътуват младежите от 14 до 29 годишна възраст - те представляват около 40% от общия брой туристи, а колкото възрастта се увеличава, процентът на пътуващите от съответните възрастови групи намалява.1

Полът също може да се приеме за определящ фактор по отношение на туристическото търсене. Отношението към

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

предприемане на едно или друго пътуване, поведението по време на самото пътуване, разделят мъжа и жената като “клиенти” на туристическите предприятия. Мъжът обикновено би предпочел туристическо пътуване, което му позволява да се разтоварва, емоционално да се развлича, да открива по пътя на наблюдението нови неща. За жената от значение е възможността за запознанства, топлотата в емоционалните преживявания и основно - потвърждаването на нейните представи за красота”1

Факторите пол и възраст, взети заедно, определят в голяма степен психическата нагласа и физическите възможности на предствителите на туристическото търсене за избор на туристически услуги и стоки.

3.2. Решаващи фактори

Социално-икономическите (решаващи) фактори, които имат най-голяма роля за формиране на определен обем туристическо търсене, са доходите на населението, цените на дербно на туристическите услуги и свободното време.

Възможността да се практикува туризъм е резултат от подобреното материално състояние на населението. Извънредните разходи, свързани с туристическото потребление, могат да се посрещнат само при определено равнище на доходите на населението. От тук се определя и правопропорционалната зависимост между размера на дохода и интензитета на туристическите пътувания в съответната група от населението, получаващо приблизително еднакви доходи.

Размерът на доходите е само едната страна при формирането на платежоспособността на населението. Тя зависи и от цените на туристическите услуги и стоки. Ето защо и цените, по които се

1. Светла Ракадийска; Туристически пазар и реклама

осъществява покупко-продажбата на туристически услуги и стоки, играят ролята на решаващ фактор за формиране на туристическо търсене. Трябва да се отбележи, че измененнието на туристическото търсене зависи от размера на самите цени. По-високият темп на нарастване на ниските цени може да се окаже с по-малко или почти без въздействие върху масовото туристеческо търсене, докато и най-малкото повишаване на високите цени се отразява чувствително върху него.1

Макар че цената има решаващо значение за пораждането на определен обем туристическо търсене, нейното влияние не винаги е еднопосочно. Например цените на модните туристически обекти (предлаганите в тях стоки и услуги) са винаги високи. Следването на модата от туристи като правило изисква много повече разходи от обичайните. Въпреки това туристическото търсене на известни модни места е значително, дори само поради необходимостта да се демонстрира известно привилегировано положение. Може да се приеме, че високото равнище на цените на някои туристически услуги и стоки също поддържа туристическото търсене, като произвежда т.нар. “ефект на снобизъм”. При масовото туристическо търсене цената има по-голямо значение, тъй като при него най-тясно се проявява връзката между размера на доходите на населението и равнището на цените на туристческите услуги и стоки. Превес при формиране на туристическото търсене тук имат обективните фактори (основно материалните възможности) пред субективните (желанията на самите индивиди). Затова при масовия туризъм значителната и посоянна разлика в цените играе по-голяма роля за определянето на количеството от услуги и стоки, които ще се търсят за задоволяване на потребността от туризъм. Екстензивното развитие на

1. Ст. Обрешков; Икономически проблеми на международния туризъм

туристическия поток показва, че факторът “цена” по-малко влияе върху вземането на решения за пътуване, отколкото върху общия обем и струкутра на туристическото търсене. Причините могат да бъдат сведени до следното:

Своеобразно, комплексно значение за формиране на масово туристическо търсене има покупната цена. Това значение се засилва и поради характера на информацията, получавана от туристите за количествените и качествените показатели на предлаганите услуги и стоки. Влиянието на цените върху туристическото търсене се определя още от действащите валутни курсове и валутни квоти. Тяхното изменение, макар и при постоянно равнище на цените, се отразява така върху обема и структурата на туристическото търсене, както би се отразило и едно действително изменение на това равнище. Преди потенциалният турист да се превърне в действителен потребител, той се информира за количеството и качеството потребителни стойности, които ни получил, разменяйки своята национална валута срещу чужда. Намесването на фактора “валутен курс” при определяне влиянието на цената за формиране на туристическото търсене усложнява откриването на действителните размери на това влияние не само по отношение вземането на решение за практикуване на турисъм, а също и по отношение характера, обема и стурктурата на вече формираното туристическо търсене.

Значително влияние върху развитието на туристическото

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

търсене оказва размерът на свободното време. Това се дължи едновременно на характера на туристическата потребност, на характера на туристическите услуги и на особеностите на туристическото потребление.

Потребността от туризъм може да се задоволява само извън трудовия процес, който индивидът осъществява в постоянното си местожителство. Ето защо туристическото търсене като форма на проявление на потребността от туризъм зависи от размера на свободното време на трудещите се. Полезното действие на потребителните стойности във вид на туристически услуги е ограничено както в пространството, така и във времето. Пространственото ограничение произтича от факта, че тези потребителни стойности са резултат на своеобразно свързване на географски, културни, социално-икономически и други условия, които могат да се проявяват само чрез тях. Спецификата на потребителните стойности от гледна точка на техния натурално-веществен, технологичен аспект (транспортиране, нощуване, информиране, лечение, плаж, развлечение и т.н.) налага различна продължителност на действието имс оглед получаване на максимален резултат за индивида. Съвкупното действие на пространствения и времеви ограничител върху туристическите услуги в крайна сметка увеличава необходимостта от време за тяхното потребление. И тъй като туристическите услуги задоволяват непроизводствена потребност (туризъм), то времето за тяхното потребление по същество е свободно време.

Особено значение за формиране на туристическото търсене има увеличението на годишния платен отпуск, коит оединствено дава възможност за по-продължително откъсване от производствения трудов процес без да се нарушава материалната осигуреност на населението и на тази основа позволява по-голяма свобода и целесъобразност в избора на туристическите услуги и стоки.

Трябва да се отбележи, че влиянието на фактора свободно време върху туристическото търсене не се проявява в чист вид. В действителност влиянието на фактора свободно време се преплита тясно с влияниет она другите фактори, като най-тясна връзка се наблюдава между факторите свободно време и доход, свободно време и равнище на цените на туристическите услуги и стоки (респ. валутни курсове) и т.н.

Пространствената разделеност между купувач и продавач засилва необходимостта от рекламна информация. Тя се превръща в необходима предпоставка за възникване на пазарни отношения.

При рекламиране на стоки и услуги, задоволяващи други потребности, клиентът може непосредствено да пипне, види, опита обекта, за който се отнася рекламата. Това липсва при туризма. Качествата на самата рекламна информация могат значително да повлияят върху туристическото търсене и да предизвикат силна хоризонтална заменяемост.

Определена роля за формиране на туристическо търсене играе транспортният фактор. Съобразно възможностите си туристът търси таков асъчетание на количествените и качествените показатели на транспотните средства, които да му осигурят удобство, бързина, сигурност на пътуването.  Влияние оказват тарифните условия и цените на различните транспортни услуги. Усъвършенстването на транспорта се отразява върху избора на туристическото място и структурата на останалите видове услуги. Политическите фактори влияят върху развитието на международния туризъм и следователно върху избота на туриста коя страна да посети. Нарушаването на мирната обстановка, политическата нестабилност между различните държави, политиката на конфронтация ограничават туристическото търсене или го отклоняват от едни туристически места към други.

Важен икономически фактор за формиране на туристическо търсене  е отношението между активното и цялото население на дадена страна. Колкото числителят на това отношение е по-голям, толкова по-добри са икономическите възможности на населението да практикува туризъм и обратно.

Замърсяването на жизнената среда в постоянното местожителство на хората влияе все по-чувствително върху формирането на туристическото търсене. При постоянен доход то се променя в зависимост от големината на населените места и степента на тяхната замърсеност. Същевременно възникването на екологични проблеми в различни туристически обекти отклонява от тях туристическото търсене.

Притегателната сила на дадено туристическо място е фактор, който влияе върху психиката на индивида при вземането на решение за удовлетворяване на потребността му от туризъм. В тесен смисъл притегателната сила на туристическото място се изразява в неговите първични туристически ресурси - природни дадености, исторически и културни забележителности и т.н. Колкото по-ценни са тези ресурси, толкова повече мотиви възникват, за да бъдат посетени.

Под притегателна сила на туристическото място, в широк смисъл на понятието и от гледна точка на съществуващите в това място възможности за задоволяване на проявено туристическо търсене, се разбира специфичното предлагане на услуги и стоки, включително и транспортните услуги, гарантиращи достъпността до туристическото място. Притегателната сила на туристическия обект и мотивите, които пораждат туристическото търсене, се намират в силна корелационна зависимост.

Туристическото търсене се намира под силното влияние на още редица специфични фактори, чието действие не винаги може да бъде измерено. Това са модата, настроенията на хората, климатичните промени, епидемиите, частичните военни действия, стачките и т.н.

Влиянието на различните фактори върху обема и структурата на туристическото търсене значително затруднява неговото анализиране, контролиране и предвиждане. Независимо обаче от тези трудности и главно поради тях вниманието на специалистите е насочено към все по-детайлно изучаване на туристическото търсене, на неговата същност и начин на проявление. Едновременно чрез доброто познаване на клиента на туристически услуги и стоки и условията, в които той извършва своя избор, може да се развива ефективна туристическа дейност. Чрез редица проучвания се установява, че съществува група от 13 основни фактора, които определят не само възможността на отделния индивид да предприеме туристическо пътуване, но и неговото поведение като турист. Тези фактори са:

1. Jerry Foster; International Holydays. 1988

VІ. Туристическо предлагане

1. Определяне на туристическото предлагане

Туристическото предлагане е производно на съществуващите стоково-парични отношения в областта на туризма. Задоволяването на потребността от туристически услуги и стоки може да бъде възможно само при условие, че на пазара има определено наличие и готовност за предоставяне на тези стоки и услуги. Следователно докато търсенето е едната страна или елемент на туристическия пазар, то предлагането е другата страна или вторият елемент, без който не е възможно съществуването на пазарна ситуация.

Туристическото предлагане е формата на проявление на производството на туристически услуги и стоки на пазара. То е стойностно-материален израз на съществуващите възможности за предоставяне на туристически услуги и стоки, насочени за задоволяване на туристическото търсене. Ето защо туристическото предлагане е винаги определена, реална величина, която има своята количествена и качествена оценка.

Разбирането за туристическото предлагане като стоково-парична форма на проявление на възможностите за производство и предоставяне на туристически услуги и стоки подсказва, че неговата количествена страна ще се определя преди всичко от размера на цените и капацитетните възможности на специализираната материално-техническа база и инфраструктура, създадени да “произвеждат” необходимите услуги и стоки за задоволяване нуждите на туристите.

Качествената характеристика на туристическото предлагане и по-точно аспектът, в който тя се разглежда като оценка на формирали се пазарни отношения, позволява да се разграничат понятията “туристическо предлагане” и “туристически продукт”, често използвани като равнозначни. Колкото и да са рисковани обобщенията за същността на изискванията на туристите за качеството на продукта, безспорно е, че те отразяват някаква потребност. Тези изисквания зависят от възгледите и убежденията на туриста, от това какво той очаква и какво иска да установи в продукта. Всеки избор на продукта по неговото качество съдържа известно предпочитание, в чиято основа стоят определени критерии. В случая става въпрос за вербално изразявано мерило, което позволява да се подведат под общ знаменател разновидности на продукти с еднакво предназначение и да се подложат на оценка за вземане на решение за покупка.1 Понятието “туристически продукт” следователно трябва да включва като съдържание конкретна съвкупност от потребителни стойности, предназначени да задоволяват определен вид туристическо търсене. От гледна точка на характера на потребителните стойности услугите и стоките, формиращи туристическия продукт, се класифицират в няколко групи:

Понятието “туристическо предлагане” трябва да се разбира като съвкупност от остойностени туристически продукти и реални икономически условия, които трябва да получат обществено признание в процеса на размяната. Предлагането винаги включва само тези услуги и стоки, които са предназначени за пазара.

1. Манол Рибов; Квалитология на туристическия продукт

Същевременно има такива потребителни стойности, които се създават в туристическите предприятия, но се потребяват без да излязат на пазара, т.е. без акт на покупко-продажба. В туризма това са потребителни стоки, които се ползват безплатно от гости на предприятията или висшестоящата организация, от собствените служители и др. Делът на това потребление е толкова малък, че може да се каже, че в туризма почти няма извънпазарно потребление.

Изясняването на понятията “туристически продукт” и “туристическо предлагане” има пряко отношение към въпроса за източниците на тяхното формиране.

Обикновено в специализираната литература отделни автори спират вниманието си на източниците, формиращи потребителните стойности на туристическите услуги и стоки.

Съветският икономист В. Азар е на мнение, че потребителните стойности, които задоволяват потребността от туризъм, се формират от следните източници:

Италианският икономист Троази в “обекта на пазара”, както той нарича туристическите услуги и стоки, включва следните източници:

И в единия, и в другия случай става дума за източниците, използвани от туристическите предприятия, за да създадат в подходяща комбинация такива услуги и стоки, които да са в състояние да задоволят съществуващата потребност от туризъм, т.е. да създадат определен туристически продукт. Източници на туристическото предлагане съгласно определенията могат да бъдат:

1. Самите предприятия с техния “продукт”, който е вече не само количествено, но и стойностно определен чрез цените

2.  Цялата информация, чрез която туристическия “продукт” , било като определен леглови фонд или като определен обем туристически пътувания с обща цена (паушални пътувания), се реализира на пазара.

2. Особености на туристическото предлагане.

Макар туристическото предлагане да е реална величина, то обикновено няма вещна форма. Това се дължи на обстоятелството, че задоволяването на обществената потребност от туризъм се осъществява от потребителни стойности, които по правило нямат вещна форма - услугите.

Изключително важна особеност на туристическото предлагане е слабата еластичност на неговите изменения, които настъпват на туристическия пазар. Причините за тази нееластичност са:

  1.  Производството и потреблението на туристическите услуги и на някои стоки (продукцията на заведенията за изхранване на туристите) са свързани по територия и време.
  2.  Туристическите услуги, както и продукцията на заведенията за хранене, не могат да бъдат складирани, когато намалее търсенето и да се пласират по-късно.
  3.  Предприятията , “произвеждащи” туристически услуги и стоки, са високо фондоемки (инвестиции за хотели, ресторанти, специализиран транспорт, планински съоръжения и др.)
  4.  Високото относително тегло на основните спрямо оборотните средства на туристическите предприятия и бавното трансформиране на основните средства.

При увеличение на цените туристическото предлагане реагира на новата обстановка с известно забавяне поради необходимостта да се изчакат пусковите срокове на новите обекти. За разлика от туристическото търсене, предлагането се представя на пазара от значителен, но ограничен брой туристически предприятия, които се организират помежду си за съгласувани действия или поне са склонни във всеки момент да действат организирано чрез местни, национални и международни сдружения.

Важна особеност на туристическото предлагане е високата степен на неговата специализация , произтичаща от многообразието на туристическия продукт и условията за неговата продажба.

Специализацията на туристическото предлагане се отразява чувствително на многообразието на възникващите пазарни отношения. На преден план излиза интересът на всяко предприятие или фирма да продава едни или други туристически услуги и стоки в зависимост от съществуващото търсене и от възможностите за неговото създаване. Колкото е по-голямо разнообразието на туристическите услуги и стоки, толкова по-големи са шансовете за реализирането им на пазара, толкова по-големи са шансовете и на продавачите да спечелят. Ето защо на специализацията на туристическото предлагане, респ. на туристическото производство, се гледа като на средство за разширяване на пазарните позиции на всяко предприятие или фирма.

  1.  Фактори, влияещи върху формирането на туристическото предлагане

Основен фактор, който определя обема и структурата на туристическото предлагане, е развитието на производителните сили на основата на постиженията на научно-техническия прогрес при производството на услугите и стоките, задоволяващи туристическото търсене. Той съдейства за създаване на услуги и стоки с високи качествени показатели и потребителни стойности. Същевременно себестойността на такава туристическа “продукция” е относително по-ниска, поради което нейните пазарни позиции са конкурентноспособни.

Друг важен фактор със значение за обема и структурата на туристическото предлагане е състоянието на туристическото търсене като израз на съществуващата платежоспособна потребност от туризъм. Състоянието на туристическото търсене оказва влияние едновременно върху броя на фактическите продажби, процеса на социализация на предлагането и характера на посредническата дейност.

Трети съществен фактор, влияещ върху туристическото предлагане, са цените на туристическия пазар. Като пазарен механизъм те пораждат стремеж към продажба на тези услуги и стоки, които в даден момент могат да се реализират по най-високи цени. В други случаи цените отстраняват от пазара неконкурентноспособни продавачи.

Обемът и структурата на туристическото предлагане се намират под въздействието на още някои фактори като например: държавната политика в областта на туризма; форсмажорни обстоятелства; главно от природно-климатичен характер, но не е изключено да бъдат и от икономическо, политическо или военно естество; включване на нови продавачи и нови посредници; групиране на продавачите за разширяване дяла на участието на всеки един от тях на пазара и т.н. последният фактор - групиране на продавачите - има съществено значение за туристическото предлагане, отразявайки процесите на концентрация и монополизация в туризма. Той се осъществява в два аспекта - хоризонтален и вертикален.

При хоризонталната концентрация се обединяват предприятия от един и същи сектор, т.е. или само хотелиерски предприятия, или само пътнически агенции, транспортьори и пр., като в отделни случаи запазват относителна самостоятелност, а в други се сливат, за да отстояват по-успешно на конкуренцията. По същество се създават истински туристически тръстове, които завладяват пазара на конкретен вид услуги или стоки, осигурявайки достатъчно по обем предлагане на твърди цени.

При вертикалната концентрация отделни предприятия с различен предмет на дейност като хотели, транспортни предприятия, посредници и други, но зависими помежду си в резултат на особеностите на туристическия продукт и на туристическото потребление обединяват своята дейност, излизайки на пазара с комплекс от услуги и стоки, най-често под формата на туристически пътувания с обща цена.1 Вертикалната концентрация на туристическото предлагане съсдава повече предимства на отделните продавачи и затова тя се налага над туристическия пазар.

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

VІІ. Видове туристически пазари

Според степента на обществено раделение на труда пазарите биват вътрешни (национални) и международни.

Когато потребността от туризъм се задоволява в националните граници на страната, у чиито граждани е възникнала, то отношенията по повод на реализацията на услугите и стоките, обект на потребление, са вътрешноикономически, определят се от степента на развитите и изява на вътрешния пазар. Той от своя страна отразява характера на общественото разделение на труда в рамките на съответната държава, респ. нейната икономика.

Според количественото съотношение между туристическото търсене и предлагане пазарите биват:

В първия случай става дума за наличието предимно на купувачи на туристически услуги и стоки, т.е. за състояние, при което изявената потребност и възможности за туризъм са по-големи от възможностите на отделните продавачи. Този пазар се нарича още “емитивен” или “изпращащ” пазар.

Във втория случай, в резултат на благоприятни условия дадена страна предлага значителен обем туристически услуги и стоки непосредствено в туристическото място, като задоволява не само потребности на собствените си граждани, но и такива на чуждестранното търсене. В този случай пазарът се нарича още “рецептивен” или “приемащ” пазар. Според критерия съвкупен потребител и съвкупно предлагане пазарите биват:

Под понятието съвкупен потребител трябва да се разбира общия брой клиенти, които на основата на сходство в мотивацията, целите, очакваните ефекти от предприемането на туристическото пътуване имат сходно отношение към предлаганите услуги и стоки, какт ои сходно поведение по време на туристическото потребление.1

Под понятието съвкупно предлагане трябва да се разбира общият брой туристически предприятия, с цялата гама от услуги и стоки, които те целенасочено предлагат за задоволяване на конкретни мотиви и желания на туристите.

Характерно за ваканционния туристически пазар е неговото ограничение от размера на платените годишни отпуски, от училищните ваканции, от промените в бюджета и свободното време на неговите клиенти. Търсенето е еластично, както поради голямото различие в размера на доходите на туристите, така и поради съществуващото голямо разнообразие от цени за предлаганите услуги и стоки.

Пазарът на служебните пътувания е характерен с това, че туристическият продукт е специализиран, за да гарантира максимум удобства за изпълнение на професионалните задачи, предизвикали пътуването. Високото качество на услугите предопределя техните по-високи цени. Търсенето на услуги, свързани с бизнес-пътуванията, е слабоеластично - не се определя основно от доходите на клиентите и цените на услугите, а главно от преценката за необходимите разходи при изпълнение на съответна задача и от съображения за социалния престиж на пътуващите.

Пазарът на културните пътувания, както и този на конгресните

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

пътувания, са тясно свързани с географските места, където може да се получи съответният ефект, както и с капацитетните възможности за предоставяне на специфичните услуги.

Основната харахтеристика на съвкупния потребител при т.нар. пазар на “третата” възраст, е именно възрастта - над 60 години, а основната характеристика на съвкупното предлагане - обособяването на специфични услуги за задоволяване желанията и интересите на тези клиенти.

Според вида на услугите и стоките, обект на реализация, пазарите биват:

За да се осъществи всяко туристическо пътуване, е необходимо да се извърши покупко-продажба на няколко различни вида услуги и стоки едновременно. При това всички те “присъстват” на пазара самостоятелно, всеки клиент може да ги комбинира по предпочитан от него начин. Една част от тези услуги и стоки се предлагат в предварително обособени комбинации. Това са туристическите пътувания с обща цена, които са придобили популярност под наименованията паушални (нем. ез.), форфетни (фр. ез.) и инклузивтурз (англ. ез.).1

Когато голямата част от предлагните и търсените услуги и стоки се свързва с характеристиката на основния туристически ресурс, който определя вида на туристическото пътуване като цяло, то могат да се обособят и такива видове (подвидове) пазари като пазар на туристическите пътувания на море, пазар на туристическите пътувания на планина, пазар на градски, респ. селски туризъм и т.н.

1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама

Според това дали съществуват необходимите условия за покупко-продажба, пазарите биват: действителен туристически пазар и потенциален туристически пазар.

Действителният туристически пазар - това е процесът на самат покупко-продажба на туристическите услуги и стоки.

Туристическият пазар е потенциален тогава, когато някое от условията, необходими за извършване на покупко-продажба, не е изпълнено. Потенциален е туристическият пазар и тогава, когат опредлаганите услуги и стоки не отговарят по вид и качество на интересите на туристите или когато изменението на цените надхвърля реалните граници на покупателната способност на населението.

Проявата на търсенето за някои видове услуги и стоки с туристическо предназначение се характеризира с определена периодичност. Съсредоточаването на основния обем продажби в точно определени периоди от годината придава на туристическия пазар сезонен характер. Същевременно значителен брой услуги и стоки с туристическо предназначение се продават  почти равномерно през цялата година. Това са хотелиерски услуги, транспортни услуги, развлекателни мероприятия, оздравителни, хоби и фолклорни програми, включени в бизнес, лечебните, културните, уикендните и други туристически пътувания. Тяхното търсене е постоянно, процесът на продажбите е непрекъснат и следователно туристическият пазар на тези услуги е целогодишен.

Според териториалната си обособеност туристическите пазари биват:

Териториалното обособяване на туристическите пазари е необходимо, за да се получи представа за мащабността и значението на конкретните пазарни отношения в съответствие със спецификата на географското място, на което възникват.

VІІІ. Взаимодействие между видовете туристически пазари

Взаимодействието между туристическите пазари се проявява в два коренно противоположни аспекта - изостряне на конкурентната борба между тях от една страна, а от друга - търсене на пътища и средства за разширяване на сътрудничеството.

Конкуренцията на съвременния туристически пазар се изразява в борбата за спечелване на потребителя (купувача) на туристическите услуги и стоки. Стремежът на всяко туристическо предприятие е да реализира колкото се може по-бързо и при възможно най-изгодни условия предлаганите от него услуги и стоки. При това броя на продавачите, предлагащи подобни по-добри или по-изгодни за клиента условия на покупка непрекъснато расте.

Туроператорите и агенциите - продавачи, от своя страна се стараят да намалят рисковете на своята дейност, които са преди всичко следствие от пазарната конюктура. Те разчитат на традиционно установената периодичност на продажбите, внимателно следят “изчакващото” туристическо търсене и реагират като преиздават неколкократно своите каталози (брошури) в процеса на продажбите, контролирайки по този начин с помощта на различни намаления броя на записванията и реакцията на купувачите.

Изострената конкурентна борба на туристическия пазар поражда като своя алтернатита сътрудничество между отделните предприятия, респ. между отделните видове пазари. Търсят се възможности за обединяване на усилията за общи действия в областта на рекламата и общата информация, за сътрудничество при предлагане на туристическите пътувания с обща цена, за общо участие на трети пазари и т.н. сътрудничеството между хотелиерските предприятия на туристическия пазар се изразява във включването им в еднинни резервационни системи, използване на едни и същи посредници, провеждане на общи изследвания, съглашателство в областта на цените и на други подобни мероприятия.

Мащабността и силата на конкуренцията, както склонността и готовността за сътрудничество между участниците на конкретните туристически пазари се осъществяват в диалектическо единство. Те зависят в голяма степен от установените традиции и от колебанията, съпътстващи избора на услуги и стоки с туристическо предназначение от страна на клиентите. При наличие на мащабно туристическо търсене обикновено се засилва конкурентната борба за привличане на най-платежоспособните туристи. Обратно - когато по една или друга причина търсенето се свива, готовността за сътрудничество се увеличава, за да се намалят възможни загуби като се продава на всеки, който е проявил и най-малка готовност да предприеме туристическо пътуване.

Процесът на интеграция ще се съпътства от облекчаване на граничните и митническите формалности, осъвършенстване на икономическите лостове (особено на цените, данъците и таксите), развитие на социалните осигуровки, подобряване на туристическата информация, повишаване качеството на предлаганите туристически продукти, подобрена система за защита интересите на туристическия потребител. Всичко това безспорно ще благоприятства нов тласък в развитието на туризма като цяло.

ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ

Проблеми и тенденции на българския морски туризъм

Най-голям дял от съществуващите в момента форми на туризъм в България има морският туризъм. Това е така, защото нашето Черноморие всяка година привлича не само български граждани, но и голям брой чужденци.

В зависимост от юридическо-правното оформяне, повечето от дружествата (60% от тях) съществуват като ООД. Очевидно е, че с течение на времето ООД-тата са се утвърдили като печеливша формула за просперитета на организацията. Повечето от хотелите по Черноморието са изградени чрез теглене на кредити от банки, които са одобрили техните бизнес-програми. В тях (в бизнес-програмите) освен обща характеристика на обекта (месторазположение, природни, географски, културни и др. ресурси, инжинерна и туристическа инфраструктура, социална структура на населението и възможност за използване на работна сила), параметри на изграждането на материално-техническата база (като брой стаи, брой места за ресторантите, екологични съоръжения), продуктова политика и маркетингова стратегия се включва задължително и икономическа обосновка на бизнес-програмата. В тази финансова част банката иска изчисления на базата на една стая, като по време на изграждането има инвеститорска дирекция. Според действащите в момента нормативни актове, разходите за изграждане на една стая в хотел 2 звезди са до 6 хиляди евро, включващи пълна инфраструктура. За хотел 3 звезди тези разходи са в размер на 8 хиляди евро (пълна инфраструктура), за 4-звезден хотел - 12-14 хиляди евро (пълна инфраструктура) и за 5 звезди - повече от 18 хиляди евро (пълна инфраструктура). Самото кредитиране има етапи. Ако например общата сума на кредита е 800 хиляди евро, на първия етап могат да се дадат 300 хиляди евро за стартиране на строителството, след това още 200 хиляди евро за довършителни работи по строителството и накрая (трети етап) - последните 300 хиляди евро, които да се изразходват за обзавеждане. В тази финансова и икономическа обосновка на бизнес-програмата задължително трябва да се впишат прогнозните приходи от обекта. В най-големите български черноморски курорти (Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена) на хотел от категория 3 звезди за 2003 година реалните приходи са били както следва:

Като се има предвид че бруто приходи - разходи за обслужване = чисти приходи, лесно могат да се изчислят те (приходите) за една стая, която струва 20 евро (39,40 лв.). От тази цена, която се явява брутен приход, изваждаме общата сума на разходите по себестойност за един ден на един турист (25 лева) и получаваме чисти приходи в размер на 14,40 лв. Данните са достатъчно показателни и обясняват тенденцията за непрекъснато развитие на морския туризъм у нас. Освен това се забелязва стремеж към вискокатегорийното хотелиерство, както и на т.нар. икономично хотелиерство. Все повече започват да се внедряват високоефективни машини и съоръжения. Развиват се информационно-резервационните системи, утвърждават се ваканционните хотелски комплекси (туристически и вилни селища). Създават се все повече увеселителни  и спортни заведения в близост до хотелите. Увеличава се броят на пътуващите от т.нар. средна и пенсионна възраст. Повишава се ролята на човешкия фактор. Открояват се три структури  за управление на хотелите:

  1.  Линейна

Управител     съвет на директорите

хотел               ресторанти и заведения   снабдяване  

маркетинг  финансов отдел       и т.н.

70% от хотелите работят по този начин. При демократичната система на управление управителят е прехвърлил значителна част от своите задължения на подчинените си.

  1.  По звена (многозвенна)

 началник отдел   __________  __________ 

   

      сектор   __________  __________  

    

    работник  __________  __________

Тази структура на управление е характерна за курортен комплекс Албена, както и за големите хотелиерски вериги.

  1.  Смесена

65-70% от приходите на морския туризъм в България се образуват от настаняване, хранене и транспорт. За 2003 година общо приходите от всички видове туризъм в България са били 1,612 милиарда долара. От тях 70% се падат на Черноморието. От допълнителни услуги приходите са 30-35%. Това съотношение трябва да се промени, защото в останалите туристически дестинации по света 30% от приходите са от основни услуги и 70% - от допълнителни услуги. Очевидно е, че трябва да се залага на допълнителните услуги, туй като те носят по-голям доход. От 1998 година със Закона за туризма и Наредбата за категоризация на туристическите обекти се утвърждават допълнителните услуги за отделните категории, които имат задължителен характер. Според съществуващата стандартизация за 3-звезден хотел са необходими до 153 вида допълнителни услуги; за 4-звезден хотел - около 170 вида допълнителни услуги и за да притежава един хотел 5 звезди, той трябва да може да предложи на своите посетители над 200 допълнителни услуги. Всички отделни услуги са разпределени по основни групи (дейности) в съответствие с цитираните по-горе изисквания и със световните стандарти за качество и разнообразие на услугите в хотелиерството, ресторантьорството и туризма.

Определено следва да се посочи, че със създаването на задължителната номенклатура за предлагане на основни и допълнителни туристически услуги в България (и най-вече по Черноморието) се доближаваме до европейските и световни стандарти  и изискванията за предлагане на пакет - услугите, както и утвърждаване на правилата за категоризация на туристическите обекти, ценова политика, подготовка и квалификация на кадри и т.н.

Проблемите за усъвършенстване организацията на работа по предлагането на допълнителни туристически услуги в туристическите обекти по Черноморието действително имат изключително важно значение. Те имат преди всичко престижен и социален характер, но същевременно и важно икономическо и финансово измерение, защото анализът им показва, че у нас са предлагат реално (01.01.2000 година) до 50 вида допълнителни услуги. Заедно с това валутният финансов приход от тези услуги в българските хотели и курорти по брега на Черно море е едва около 30-35% от общите валутни приходи от стопански туризъм в България. В напредналите туристически дъжави от допълнителни услуги се реализират до 70-75% от общата стойност на предоставените услуги на туристите (от общите валутни приходи).

Очевидно е сравнението, което може да ни подскаже, че нашият морски туризъм има изключителни резерви чрез предоставяне на разнообразни и качествени допълнителни услуги да увеличи валутните приходи на страната, средния валутен приход от един турист и от един туристоден. На практика това означава интензификация на туристическата дейност и повишаване на неговата стопанска ефективност.

Организирането на разнообразни екскурзии и пътувания за чуждестранните туристи в страната и чужбина заема значителна част от предлагането на допълнителни услуги в черноморските курорти (около 30%). Записванията и приемането на сумите за тях обикновено се извършват предварително от чуждите туристически агенции, на място от екскурзоводите или от работници на отделните фирми. Технологията е свързана с предварителна подготовка на екскурзовода, съставяне на програми, които да са включени в проектите на фирмите и други рекламни материали. Провеждат се екскурзии до различни исторически и културни места на България, посещения на предприятия, серщи на специалисти, пътувания в чужбина с кораби или автобуси (особено до Турция). Основното е туристите да останат доволни от тези екскурзии, което зависи преди всичко от ръководителя на групата (екскурзовода) и качеството на услугата. Общата оценка на чуждестранните туристи за организираните от българските туристически фирми пътувания е задоволителна, но има доста критични забележки по отношение на транспорта, граничното обслужване, заниманията по време на екскурзиите и др. Определено следва да се посочат добрите икономически резултати от тези екскурзии.

В активния туриситически сезон в морските туристически комплекси работят около 400 оркестрови състави, повече от 200 вокални изпълнители, над 50 атракционни и фолклорни програми.

Организацията на специализирани концерти и спектакли от туризтическите курорти допринася за имиджа им и за увеличаване на финансовите приходи.

В зависимост от предлаганите услуги хотелите могат да се разделят на три групи:

І група - големите комплекси - най-много услуги

ІІ група - 3 звезди - градски хотели

ІІІ група - 1-2 звезди - мотели - поне 50 вида услуги

Трябва да се отбележи, че към допълнителните услуги се отнасят:

  1.  Организиране на пътувания в страната и чужбина
  2.  Посещения на атракции и битови заведения
  3.  Спортно-развлекателни съоръжения и дейности
  4.  Предлагане на медицински и балнеоложки услуги
  5.  Музикално-артистични дейности и програми
  6.  Търговия със сувенири
  7.  Конгресен и делови туризъм
  8.  Ловен туризъм
  9.  Крайпътно обслужване и др.

Забелязва се обогатяване и усъвършенстване на предлаганите допълнителни услуги по Черноморието, но все още страната ни е далеч в това отношение от “големите” европейски туристически дестинации като например Франция, която взима 12 милиарда евро само от предлаганите спортни услуги. Българските черноморски хотели имат голяма валутна и финансова изгода от допълнителните услуги. Те спомагат за увеличаване на финансовите приходи и същевременно увеличаване на натовареността на сезона.

Предлагането в туризма представлява предоставяне на услуги и тяхната финансова (парична) реализация. Тази дейност е особено важна като се има предвид сезонния характер на нашия морски туризъм, от където се реализират почти 75% от всички приходи на туризма в България.

Ако разгледаме работата на един къмпинг по Черноморието, който на практика работи около 60 дни, неговото ръководство фактически за тези дни следва със своите действия да набави приходите си за цяла година. Това се отнася също и за малките семейни хотели по Черноморието.

Следователно ръководството и мениджърите изграждат своя технологичен и организационен цикъл така, че през този период да се предлагат максимум основни и допълнителни услуги за получаване на повече доходи и печалба при ниски разходи за обслужване на туристите.

През последните двадесет години до 65% от пристигналите у нас чужди туристи са с автомобилен транспорт и транзитни туристи. По-голяма част от този поток не се задържа за по-продължително време в страната.

В развитите туристически страни крайпътното обслужване се е превърнало в неразделна част от комплекса предлагани и реализирани услуги. Тези услуги носят значителен приход на фирмите и затова непрекъснато се обогатяват в съответствие с изискванията и променящите се потребности на автотуристите. Още при влизането на границата на Австрия, Германия и т.н. се получават проспекти за по-важните крайпътни заведения.

Основните недостатъци на управлението и организацията на крайпътното обслужване у нас са:

Недостатъчните складови и производствени площи за подготовка на кухненска продукция. Ограничен асортимент и ниско качество на предлаганите ястия;

Посочените негативни страни на състоянието на крайпътното обслужване в Р България налагат подобряване организацията в следните направления:

  1.  Особено чрез частната предприемчивост е наложително да се ускори модернизацията и реконструкцията на материално-техническата база на крайпътните обекти. Заедно с това да се построят нови обекти, което да позволи да отговорим на международните нормативи (споразумения) за крайпътните обекти - малък обект на разстояние 6-15 км, среден - на разстояние 20-30 км, голям - на разстояние 80-100 км.
  2.  Подобряване качеството и разнообразието на предлаганите туристически услуги на крайпътните обекти и заведения. Това включва дейностите хранене, подслон, търговия, сервиз на автомобилите, обучение на кадрите, почистване на заведенията и т.н.

Това на практика ще доведе до повишаване на доходите (приходите) на крайпътните заведения с не по-малко от 50-60 милиона щатски долара, до увеличаване на валутните приходи в национален мащаб, както и доближаване до изискванията на страните от Европейскта общност.

Търговското обслужване е от голямо значение и се заключва в това, че се осигуряват допълнителни услуги на туристите в зависимост от категоризацията на туристическите обекти. Заедно с това, хотелите и туристическите курорти реализират допълнителни ефективни приходи от тази дейност (до 10-15% от приходите, които оставя всеки турист).

Основният проблем за повишаване икономическата ефективност на базата на туризма и за повишаване качеството на обслужването е усъвършенстването на нейната инфраструктура като цяло за страната ни, за туристическите комплекси и обектите. Какво се има предвид?

Досегашното изграждане и стопанисване на туристическата материално-техническа база е извършвано по екстензивен път - създаване на бройки легла в хотелите и другата леглова база. Заедно с местата се увеличават и работещите в тях, без те да могат да бъдат използвани многостранно. Нерационално е разпределението на материалната база. Инвестициите (капиталните вложения) са насочвани главно към морските райони - 52,1% от целия леглови фонд в Бургаски и Варненски окръг, а базата се използва от 3 до 5 мсесеца в годината. Не се отдава нужното значение на балнеологията, конгресния туризъм, вътрешно-опознавателния туризъм, младежкия туризъм и т.н., които могат да се провеждат в морските ни курорти.

Инфраструктурата в отделните туристически обекти, комплекси и селища е също ограничена. В основни линии тя обхваща леглова база, ресторанти, клубове, барове, културни, спортни и развлекателни съоръжения и др.

Туристическата инфраструктура в туристическите курорти (Златни пясъци, Слънчев бряг) обхваща техните природни и климатични условия, материалната база и включената в нея техника - леглова, ресторантска, за спортни и други развлечения, транспорта, снабдяването, предоставянето на медицински и други административни услуги, базата за обучението на кадрите и общежитията на персонала, производствено-учебните предприятия към комплексите и др. Очевидно инфраструктурата на туристическите комплекси се оформя в зависимост от природно-климатичните дадености на района и съдържанието на предлаганите основни услуги.

Туристическата инфрастурктура в туристическия обект е свързана с неговото предназначение и с категорията, на която той ще отговаря. В нея обикновено се включва - хотел, ресторант, бар (дневен и нощен), зали за конференции, съоръжения за спортни и други услуги, транспорт, снабдяване и др. Следователно инфраструктурата и предоставянето на гамата от услуги се обвързва със звездната категоризация на хотелите, ресторантите и другите заведения на туризма.

Инфраструктурата има технологичен планово-организационен характер и следва да внедрява достиженията на научно-техническия прогрес, рационално провеждане на инвестиционната политика, намаляване на фондаемостта и повишаване на фондоотдаването, рязко повишаване на производителността на труда, мултиплициране на резултатите и ефективно използване на материално-техническата база.

Достигането на световно ниво в качеството на обслужването и качествен растеж на икономията, на основата на научно-техническата революция, изискват нови организационни итехнически технологии във всички дейности на туризма.

Основната насока е свързана с осъществяването на технологична политика за ускорено и повсеместно внедряване на върховите постижения на научно-техническия прогрес в туризма.

Изходен момент в реализирането на политиката на научно-техническото развитие на всяка фирма е разработването и изпълнението на Програма за технологично обновление и трансфер на технологии в туристическото предлагане и обслужване. С нея се цели не само да се очертаят пътищата и средствата за внедряване на научно-техническия прогрес в туристическите дейности, но и да се обезпечи постигането на тази цел с изпълнението на плановете за социално-икономическото развитие на фирмите.

Най-важната услуга, която се предлага, и заради която туристите посещават нашето Черноморие, е наличието на плажна ивица. Именно затова трябва да се следи за нейното добро поддържане. Състоянието и работата на плажното стопанство и водно-спасителните служби има съществено значение за гарантиране сигурността на туристите при използване на морето за къпане. Заедно с това при добра организация чрез тези дейности се осигуряват значителни валутни и левови приходи.

Плажните стопанства обикновено се организират и ръководят от отделни фирми в туристическите курорти, селища и къмпингите в черноморските комплекси. Тези фирми или отделните курорти следва да имат концесия (разрешение) от Министерския Съвет на Република България за използване и стопанисване на определена плажна ивица, за което се заплаща определена такса на държавата. Заедно с това, фирмите, стопанисващи плажовете, следва да разполагат с машини и хора за почистване на пясъка, чадъри за отдаване на туристите, лодки за извършване на спасителни работи, въжета, радиостанции за връзка между отделните постове на спасителите, специално оборудвано с техника централно помещение за ръководителя на спасителите, включително и медицински пункт.

Важно място в организацията на плажното стопанство иам също наличието на материално-техническа база за провеждане на морските спортове - сърфове, лодки, парашути и т.н.

Технологията на работа на плажните стопанства, която не винаги се спазва стриктно по нашето Черноморие обхваща следните по-важни направления:

Друга част от спортно-развлекателните плажни прояви са безплатни - плажен волейбол, теглене на въже и т.н. През последните години с успех се наложи ежегодното провеждане на състезания по плажен волейбол (Албена).

Отблъскващо за туристите е впечатлението, което си изграждат те, когато видят по тротоарите на морските ни курорти паркирани множество автомобили и зле поддържано паркингово стопанство. Отблъскващи са замърсените и неподдържани паркове и  алеи. Но все пак има изключения. В това отношение отлично е организирано парковото стопанство във ваканционно селище “Елени”, Слънчев бряг, както и Златни пясъци, Албена, “Дюни” и др. Именно затова там туристическият пазар е най-благоприятен, динамичен и с добри финансови резултати. Споменатите курортни селища са най-привлекателни, особено за платежоспособните туристи. Всяка година там се приема отделна план-програма за освежаване на парковото стопанство, оформяне на алеите, засаждане на нови дървета, цветя, растителност.

Паркингите (с които е свързано първото впечатление на новопристигащите туристи), които се предлагат, трябва да са организирани в зависимост от големината на туристическите курорти, селища и хотелите и от гледна точка на използваните от туристите транспортни средства (въздушен, железопътен, автомобилен транспорт). При тези изисквания очевидно на къмпингите им трябват повече терени за паркингова част. Това се отнася и за туристическите селища Созопол, Несебър, Поморие и др.

Всички паркинги следва да бъдат охраняеми, което означава, че трябва да се създаде специален приемателен вход с каса, специални разчертани клетки, билети (талони) за влизане и излизане на колите. В големите туристически курорти са въведени и специални изисквания за влизане на колите на гостите и посетителите.

Основното в организацията на паркинговите звена е да се осигури спокойствие на туристите, т.е. те да са на такова разстояние от хотелите, което да гарантира спокойната почивка на хората. Трябва да се вземат мерки против кражба на автомобили. Това означава всяка паркингова служба да води дневници за пристигане и заминаване на автомобилите, да има съответните контакти с органите по контрола на движението (КАТ) и т.н.

Статистиката сочи, че към 01.01.2000 год. предлаганите легла в черноморските райони са 363 659 при това на площ от 500 978 хектара. От тях усвоеният капацитет е 48%, а възможният капацитет за усвояване - 52%. От всички легла по-голяма част са по южното Черноморие (205 537) с усвоен капацитет 34,9% и възможен капацитет за усвояване 29%. За северното Черноморие горните характеристики са следните:

Легла (общо) - 158 122

Усвоен капацитет - 26,8%

Възможен капацитет за усвояване - 21%

Статистиката е недвусмислена, че по-голямата част от легловата база за туризъм е в черноморските райони. За сравнение районите за планински туризъм, който е също много популярен и практикуван, се простират на площ от 817 783 хектара с общо 200 793 легла. Черноморските райони, въпреки че по обхват са с 316 805 хектара по-малко, разполагат с 162 866 легла повече от планинските.

В следващата таблица е представено търсенето и задоволеността от възможностите за спортуване по черноморските комплекси към 01.01.2000 год.

ТЪРСЕНЕ И ЗАДОВОЛЕНОСТ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ

ЗА СПОРТУВАНЕ ПО ЧЕРНОМОРСКИТЕ КОМПЛЕКСИ

ЗА ПЕРИОДА 1992 - 1999 Г.

(към 01.01.2000 г.)

по

Спортна услуга

Проявяващи интерес,

Оценка на качеството

ред

относителен дял в %

на услугата

1

училище по ветроходство

60

4.10

2

училище по водни ски

65

4.10

3

училище по уиндсърф

76

4.30

4

училище по езда

60

4.00

5

училище по тенис

78

4.20

6

платноходки под наем

55

4.15

7

водни ски

70

4.40

8

водни колела

90

4.40

9

уиндсърф

90

4.20

10

моторна лодка

70

4.10

11

парашут

85

4.80

12

езда на кон

60

4.10

13

велосипеди

95

4.20

14

тенис на корт

80

4.40

15

мини-голф

88

4.10

16

боулинг

80

4.30

Забележка:

много доволен” = много добър 5.00

“доволен” = добър 4.00

частично недоволен” = среден 3.00

ЗАДОВОЛЕНОСТ ОТ УСЛУГИТЕ В ЧЕРНОМОРСКИТЕ

ТУРИСТИЧЕСКИ КУРОРТИ

(относителен дял на доволните туристи в %)

Дейности

средно за

1999г

1985г

1990г

1997г

1998г

1. ХОТЕЛИ

 

 

 

 

 

1.1. Посрещане и настаняване

89.70

92.40

88.50

91.00

84.00

1.2. Обслужване в хотела

89.00

94.60

85.60

88.05

82.00

1.3. Почистване на стаята

87.00

96.40

91.40

92.30

88.00

1.4. Обзавеждане на стаята

88.50

91.40

88.60

89.00

78.00

1.5. Санитарни възли в стаята

74.00

72.60

82.20

80.30

76.00

2. ХРАНЕНЕ

 

 

 

 

2.1. Бързина и култура на обслужване

62.00

68.00

72.00

74.00

71.00

2.2. Качество на храната

75.00

82.00

84.00

85.20

82.00

2.3. Българска кухня

92.40

94.50

93.50

92.50

85.00

3. ТЪРГОВИЯ

 

 

 

 

 

3.1. Възможности за покупка на стоки

58.60

59.00

66.50

67.20

78.00

3.2. Качество на стоките

60.70

90.20

94.50

95.60

65.40

3.3. Асортимент на стоките

88.20

82.40

86.90

94.20

74.00

3.4. Предлагане на храни и напитки на плажа

76.10

82.40

81.20

85.40

78.00

4. ПЛАЖ

 

 

 

 

 

4.1. Чистота на плажа

90.00

84.20

81.20

88.20

68.00

4.2. Съоръжения на плажа (чадъри, шезлонги и др.)

89.50

85.40

88.40

89.20

74.00

4.3. Тоалетни на плажа

43.00

48.00

54.60

62.30

58.00

5. СПОРТ

 

 

 

 

 

5.1. Възможности за спортуване

88.00

94.00

96.40

94.20

86.00

6. УСЛУГИ ЗА ДЕЦА

94.40

95.60

96.40

95.00

82.00

7. ЕКСКУРЗИИ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

 

 

 

 

 

7.1. Екскурзии в страната

94.00

96.00

98.00

94.20

87.00

7.2. Екскурзии в чужбина

92.20

94.20

93.20

95.30

92.00

7.3. Възможности за развлечения

89.40

84.30

82.00

84.50

78.00

7.4. Избор на рестотанти, барове, дискотеки

91.10

94.30

94.40

92.60

94.10

От 1980 година до 2003 година морските почивни домове са намалели от 965 на 288. максимално разкритите легла от 68 249 през 1980 година са намалели на 18 818 през 2003 година. Това закриване на легла е в следствие от намаленото търсене. Реализираните леглодни за 1985 година са били 6 480 130, а за 2003 година - само 815 139. Данните са красноречиви, че в това отношение морските почивни домове не са в цветущо състояние. Почивалите лица общо за морските курорти от 387 422 през 1980 година са намалели до 94 023 през 2003 година. От тях:

За краткотраен отдих (до 2 дни) - 9 176

За краткотраен отдих (3 - 6 дни) - 13 299

За дълготраен отдих (7 дни) - 10 284

За дълготраен отдих (14 дни) - 60 125

За дълготраен отдих (15 - 20 дни) - 1 139

Влошеното търсене в последните години оказва значително влияние на материалната база на морския туризъм.

Средства за подслон през 2003 год. по области

Бургас

Общо - 165

Хотели - 146

Къмпинги - 6

Хижи - 7

Други места за краткосрочно настаняване - 6

Варна

Общо - 223

Хотели - 212

Къмпинги - 1

Хижи - 1

Други места за краткосрочно настаняване - 9

Добрич

Общо - 79

Хотели - 69

Къмпинги - 2

Хижи - 0

Други места за краткосрочно настаняване -

Същевременно предлаганите легла в средствата за подслон през 2003 година в същите области са както следва:

Бургас

Общо - 45 662

Хотели - 41 978

Къмпинги - 140

Хижи - 302

Други места за краткосрочно настаняване - 3242

Варна

Общо - 41 345

Хотели - 40 407

Къмпинги - 370

Хижи - 70

Други места за краткосрочно настаняване - 498

Добрич

Общо - 20 925

Хотели - 18 924

Къмпинги - 880

Хижи - 0

Други места за краткосрочно настаняване - 1 121

Реализираното търсене за същия период (2003 година) е било:

Бургас

Общо - 432 763

Хотели - 404 607

Къмпинги - 14 872

Хижи - 2 325

Други места за краткосрочно настаняване - 10 959

Варна

Общо - 521 507

Хотели - 517 999

Къмпинги - 1 404

Хижи - 892

Други места за краткосрочно настаняване - 1 212

Добрич

Общо - 266 645

Хотели - 255 927

Къмпинги - 4 075

Хижи - 0

Други места за краткосрочно настаняване - 6 643

Анализът на средствата за подслон разкрива следните закономерности по отношение на техния капацитет и структура:

С нарастване на звездната категоризация растат и цените, но и разходите. В зависимост от изградените съотношения между тях и темповете на растеж се влияе върху печалбата.

Категоризацията 3 звезди печели все повече пазарни позиции поради нарастване на бизнес-пътуванията. Статистиката сочи, че бизнес-туристите имат предпочитание към хотели с 3 звезди. При тях нараства пазарният им дял при относително постоянни разходи и цени.

75% от пренощувалите лица в средствата за подслон през 2003 година в област Бургас са били чужденци. Това говори, че нашето Черноморие е предпочитана дестинация за много чуждестранни граждани. За другите две морски области (Варна и Добрич) тези проценти са почти идентични:

За Варна - 74%

За Добрич - 77%

По-голяма част от чужденците предпочитат висококатегорийните хотели с добро качество на услугите и инфраструктура.

От пренощувалите българи в средствата за подслон през 2003 година по Черноморието, които са съответно за Бургаска област - 106 733; за Варненска област - 137 468 и за област Добрич - 55 026, значителна част са били в хотели, но също така в къмпинги и в частни квартири.

Най-много реализирани нощувки в средсвата за подслон се реализират през второто и третото тримесечие (най-вече третото). Това е обяснимо с факта, че по това време е лято и туристическият сезон е активен. От общо 3 500 736 реализирани нощувки в Бургаска област през 2003 година, 2 667 480 са били през третото тримесечие. За Варненска област от 3 676 653 нощувки 2 441 085 са били през третото тримесечие.От 1 751 900 нощувки реализирани в област Добрич, 1 251 915 са от третото тримесечие.Не случайно през месеците юни, юли, август Черноморието е посещавано от най-голям относителен дял чужденци, съотнесен към общо посетилите го през годината. Същата закономерност е валидна и за българите. Чуждите граждани реализират почти 7 пъти повече нощувки, отколкото българите. Това може да се обясни с намалената платежоспособност на българите през последните години и предпочитанията към други видове туризъм (планински, балнеоложки).

Измененията в туриситческото предлагане могат да се характеризират с реализираните нощувки. От 26,564 хиляди броя през 1980 година, те са нарастнали на 28,254 хиляди броя или със 106,4%, но много по-малко в сравнение с туристическите пристигания. Още по-тревожно е спадането на реализираните нощувки от чужденци: 1989 год. - 18 727 706 на 5 587 597 броя през 1993 година. Подобна тенденция има и при реализираните нощувки в хотели от чужденци, като за 1992 година има нарастване спрямо 1991 година, но далеч не достигат тези от 1989 година. Освен това е значителен броят на нощувките от български граждани - средно 40% от общия брой на нощувките. Това оказва отрицателно въздействие върху приходите чрез формиране на по-ниски среднопретеглени цени. Освен това има слаба тенденция на намаляване на относителния дял на нощувките от чужденци спрямо тези на българите: през 1980 година съотношението е било 56,79% спрямо 40,26% в полза на чужденците, а през 1989 година съответно 59,74% на 40,26%.

Важно значение има видът на нощувките по видове средства за подслон. През 1980 година нощувките в хотелите са преставлявали 52,48%, тези в къмпингите - 12,75% и в частни квартири - 34,77%. През 1989 година тези стойности се променят съответно на: 60,37%, 13,51% и 26,12%. Нарастването на нощувките в хотели води до повишаване на разходоемкостта на една нощувка. От друга страна е благоприятна тенденцията за намаляване на нощувките от чужденци в хотелите от 73,16% през 1980 година на 63,19% през 1989 година. Нощувките на български граждани нарастват абсолютно за периода. Тази структура чрез цените се отразява отрицателно върху приходите. Освен това може да се очаква намаляване на приходите от допълнителни услуги, които се търсят главно от чужденци в хотелите. Такива услуги като рент-а-кар, плажни чадъри, ползване на водни ски, сърф, файтони и др. са с по-високи средни цени в сравнение с масовото търсене на водни колела (в т.ч. и от български туристи).

Размерът на туристическото предлагане може да се характеризира  и с размера на продажбите. От 546,893 хиляди лева през 1980 година, те са нарастнали на 973,371 хиляди лева или 178% (общи продажби). В това число данък върху оборота - съответно от 33,841 хиляди лева на 48,267 хиляди лева или 142,6%;  на хранителни продукти - съответно от 218,051 хиляди лева на 342,045 хиляди лева или 156,9% и брутните продажби - съответно от 295,001 хиляди лева на 583,059 хиляди лева. Общите продажби на една нощувка възлизат на 11,11 лева и нарастват на 20,64 лева или 185,8% и на едно легло: сътответно 3,658 лева и 6,188 лева или 169,2%. Последните стойности са по-ниски от общото нарастване на брутните продажби (197,6%), което е благоприятна тенденция.

Оборотът за периода също е нарастнал от 181,316 хиляди лева на 354,234 хиляди лева или 195,4%. Общият стокооборот от 365,575 хиляди лева е достигнал 619,137 хиляди лева или ръст 169,4%. Общият размер на отстъпки и надценки също бележи нарастване от 147,524 хиляди лева на 277,092 хиляди лева.   

Приходите от нощувки в средствата за подслон през 2003 година в трите “морски” области са били както следва (в хил. лева):

Бургас

Общо - 45 662

Хотели - 41 978

Къмпинги - 140

Хижи - 302

Други места за краткосрочно настаняване - 3242

Варна

Общо - 41 345

Хотели - 40 407

Къмпинги - 370

Хижи - 70

Други места за краткосрочно настаняване - 498

Добрич

Общо - 20 925

Хотели - 18 924

Къмпинги - 880

Хижи - 0

Други места за краткосрочно настаняване - 1 121

Реализираното търсене за същия период (2003 година) е било:

Бургас

Общо - 76 468

Хотели - 74 350

Къмпинги - 362

Хижи - 21

Други места за краткосрочно настаняване - 1 735

Варна

Общо - 86 584

Хотели - 86 385

Къмпинги - 18

Хижи - 4

Други места за краткосрочно настаняване -  177

Добрич

Общо - 31 379

Хотели - 30 599

Къмпинги - 221

Хижи - 0

Други места за краткосрочно настаняване - 559

По-голямата част от приходите са от хотелите (почти 98%). В тях основен принос имат чужденците, които почиват по Черноморието и реализират 90% от приходите.

За 2004 година общите приходи от туризъм в България са 1,8 милиарда долара, от които 70% (1,260 милиарда долара) са от Черноморието. Трябва да се има предвид, че туризмът в България има дял от 10% в БВП на страната. От тях 7% се падат на морския туризъм. Най-много приходи от туризъм се реализират през третото тримесечие (85%), а за всяко от другите тримесечия - по 5%. Средните цени на легло за различните категории хотели по Черноморието за 2004 година са:

1 звезда - 12 евро

2 звезди - 15 евро

3 звезди - до 25 евро

4 звезди - 35 евро

5 звезди - 40 евро

Естествено е тези средни цени да се менят в зависимост от това дали туристическия сезон е в разгара си. Предсезонната средна цена на легло (2004 година) е била 14 евро, сезонната - 45 евро и следсезонната - 20 евро, което е съобразено с туристопотока.

ІХ.Заключение

Във България голямата безработица не е резултат от нарастналата производителност на труда, а от неправилната стопанска политика, в резултат на която се освободиха много работници от селското стопансто и промишлеността. Туризмът и в България може да бъде фактор за създаване на значителен брой нови работни места, ако се използват целесъобразно нашите природни и антропогенни туристически ресурси и се разширяват туристическите договорни връзки не само със западните, но и с бившите социалистически страни. Туристическият пазар у нас и за в бъдеще ще има голямо участие при формирането на БВП на страната. Инвестирането в сферата на туристическото предлагане е дейност, носеща добри доходи (стига да се инвестира разумно) и все повече се утвърждава като печеливш бизнес.

Х. Използвана литература

  1.  Лилия Каракашева, Лиляна Менчева, Благодатка Маркова; Маркетинг
  2.  Манол Рибов; Основи на туризма
  3.  Манол Рибов; Квалитология на туристическия продукт
  4.  Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
  5.  Свободка Класова, Йорданка Владимирова; Приложно ценообразуване
  6.  Свободка Класова, Пенчо Иванов и колектив; Маркетинг
  7.  Цветан Йончев, Силвия Терезова; Планиране и анализ на стопанската дейност на търговските фирми
  8.  Цветан Тончев; Технология на допълнителните услуги в туризма
  9.   Филип Котлър; Маркетинг


Търси за: особености пазара като икономическа категория | особености функции туристическия пазар | търсене влияещи фактори | туристическо предлагане | фактори особености | видове туристически пазари | проблеми тенденции българския морски туризъм

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker