|
|
|
Дипломна работа
На тема:
Туристически пазар
София 10.2004г
СЪДЪРЖАНИЕ:
ТЕОРИТИЧНА ЧАСТ
І. Увод.................................................................................................. 2 стр.
ІІ. Определение и особености на пазара като икономическа категория............................................................................................. 3 стр.
ІІІ. Особености на туристическия пазар.......................................... 4 стр.
ІV. Функции на туристическия пазар............................................... 8 стр.
V. Туристическо търсене
1. Същност на туристическото търсене.................................... 9 стр.
2. Особености на туристическото търсене............................. 13 стр.
3. Фактори, влияещи върху туристическото търсене........... 15 стр.
3.1. Определящи фактори..................................................... 15 стр.
3.2. Решаващи фактори......................................................... 17 стр.
VІ. Туристическо предлагане
VІІ. Видове туристически пазари................................................... 31 стр.
VІІІ. Взаимодействие между видовете туристически пазари...... 35 стр.
ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
Проблеми и тенденции на българския морски туризъм............... 37 стр.
ІХ. Заключение................................................................................. 61 стр.
Х. Използвана литература............................................................... 62 стр.
І. Увод
Туристическият пазар представлява производство и потребление на стоки и услуги, свързани със задоволяване на потребността от туризъм. Той, както и пазарът въобще, създава необходимите предпоставки за поддържане на икономическото равновесие в националното стопанство. Независимо от това, че той се подчинява на основните принципи на развитие, произтичащи от общата икономическа същност, туристическият пазар се характеризира с определена специфика на проявление. Тази специфика му придава и частично изразена самостоятелност. Особеностите на проявление на туристическия пазар имат пряко въздействие върху действащите на този пазар механизми на ценообразуване, икономически стимули, конюнктурни обстоятелства и следователно - върху ефективността и развитието на туризма. Туристическият пазар винаги ще бъде актуален, тъй като винаги ще има хора, които ще предлагат туристически стоки и услуги и такива, които ще се нуждаят от тях. Туризмът е перспективна дейност, която трябва да се познава в детайли, за да се получат добри резултати.
В България непрекъснато се увеличават и развиват туристическите обекти. Страната ни е предпочитана дестинация с благоприятния си климат и възможността за практикуване на много и различни видове туризъм. Именно затова туристическият пазар се нуждае от непрекъснато наблюдение и изследване, за да могат да се откроят закономерностите в него и предвидят бъдещите тенденции. Целта на настоящата дипломна работа е да се откроят функциите на туристическия пазар, да се изяснят особеностите на търсенето и предлагането и видовете туристически пазари. Да се направи анализ на моментното състояние на най-развития вид туризъм в България, а именно - морския, и очертаят тенденциите в него.
ІІ. Определения и особености на пазара като икономическа категория.
Понятието пазар е едно от най-често срещаните не само в бизнес терминологията, но и във всекидневието на хората. Богатото съдържание на това понятие, използвано за означаване на определена същност или с цел характеризиране на дадени явления (пазарен анализ, пазарно търсене и др.) е резултат от историческо развитие и установена система на развитие на обществото.
Пазарът възниква с появата на стоките и стоковите отношения. “Под стоково производство обикновено се разбира такава организация на стопанството, когато продуктите се произвеждат от отделни, обособени производители, като всеки се специализира в изработване на един или няколко продукта, така че за задоволяване на личните и колективните потребности е необходима покупко-продажба на съответните продукти, които по силата на това изискване се превръщат в стоки.”1 Така понятието пазар е неотделимо от понятието обществено разделение на труда. Разделението на труда превръща собствения продукт в стока и стова прави необходимо неговото превръщане в пари. Пазар без стойностна съизмеримост не съществува. Никой не може да продаде без някой друг да купи. Пазарът е място, където се осъществява размяна на идеи, стоки и услуги срещу пари или други идеи, стоки и услуги или размяна на потребителни стойности срещу съответстващата ги разменна стойност, изразена в цената. “Пазарът може да бъде дефиниран и като група от перспективни купувачи на дадена стока или услуга. От гледна точка на маркетинга пазарът се разглежда преди всичко като хора или групи от хора с потребности, с пари за задоволяване на тези потребности.” 2 Потребността е отсъствие на
нещо, което е необходимо, желано и полезно. “В пазарното търсене на всеки продукт или услуга участват следните три фактора:
“Пазарът на даден продукт е съвкупността от реални и потенциални потребители, които имат сходни потребности, различни предпочитания и покупателни способности.”2 следователно пазарът - това са стоково-паричните отношения в процеса на размяната. Покупко-продажбата е акт, отразяващ характера на стоково-паричните отношения, връзките между отделните стокопроизводители, процесът на стокообръщението, респективно реализацията на услугите и тяхното отпадане от този процес. Пазарът може да бъде определен като обобщен израз на съвкупността от определени отношения между производители (продавачи) и потребители (купувачи), проявяващи се на основата на икономически механизми, които водят до утвърждаването на труда, изразходван за производство на стоките, респективно на услугите, чрез акта на покупко-продажбата.
ІІІ. Особености на туристическия пазар
С развитието на общественото разделение на труда пазарът се обогатява и включва нови компоненти и нови участници. Възникването на туристическия пазар следователно е закономерно явление в условията на стоковото производство. То отразява достигането на по-висока степен в общественото раделение и организацията на човешкия труд като резултат от необходимостта да се задоволява масово проявяващата се потребност от туризъм.
1. “Маркетинг” - Л.Каракашева, Л.Менчева,Б. Маркова
2. “Маркетинг” - Свободка Класова, Пенчо Иванов и колектив
Туристическият пазар включва основно тези икономически отношения и механизми, чрез които трудът, вложен и изразходван като полезно действие при предоставянето на различните услуги, получава обществено признание.
Значителна трудност при формулиране понятието туристически пазар представлява характерът на услугите и стоките, които се реализират чрез този пазар. От една страна, това са услуги и стоки, предлагани от специализираните туристически предприятия, които се реализират само чрез туристическия пазар - нощувки, посреднически услуги, сувенирни стоки и т.н., пряко задоволяващи потербността от туризъм. От дурга страна, предмет на покупко-продажба във връзка с осъществяването на едно туристическо пътуване са редица други стоки и услуги, характерни за стоковия пазар като цяло и задоволяващи други лични потребности. Проличава тясна връзка и зависимост между туристическия пазар и стоковия пазар като цяло. Тов обстоятелство ни дава основанието да възприемем туристическия пазар като обособена, специфична част на пазара въобще, въпреки че някои икономисти не мислят така. М. Ананиев например, като отбелязва спецификата на туристическото потребление, посочва че “разликата между туристическия пазар и дтугите стокови пазари е много голяма.”
За да се завърши покупко-продажбата на дадена стока, респ. услуга, в условията на съвременното обществено разпределениена труда е необходима среща на продавачи и купувачи в определено времеи на определено място. Това изискване е валидно и за участниците в реализацията на туристическите услуги и стоки. То означава, че туристическия пазар не може да се разглежда извън мястото на и времето на покупко-продажбата на услугите и стоките, задоволяващи потребности от туризъм.
Определянето на съдържанието на понятието туристически пазар зависи следователно от няколко основни положения:
Според Р. Баретс “туристическите пътувания се подчиняват на условията на пазара, а именно - предлагане срещу пари и търсене със заплащане на пари.”1 Проф. Д. Георгиев пише, че “туристическият пазар, като всеки друг пазар ... е абстрактно понятие за съсредоточено търсене и предлагане на туристически услуги и стоки.”2 Проф. А. Корнак в “Ekonomika Turystyki” определя туристическия пазар като “съвкупност от стоково-парични отношения между индивиди, организации и предприятия, представители на туристическото търсене и предлагане”3 Проф. Фостър4 допуска, че понятието пазар (респ. туристически пазар) има няколко значения в зависимост от това кой го използва. Първо, то се отнася за хората, които купуват и продават някаква стока или услуга и всичкидействия по размяната. За икономиста това са всички купувачи и продавачи, които формират
1. Р.Баретч. Процесът на концентрация в модерния туризъм. Берн. 1968г. с.13
2. Д.Георгиев,Н.Енев. Икономика и организация на туризма в НРБ. Варна, ВИНС, 1965г., с.67
3.A.Kornak. Ekonomika turystyki PWN. Warsawa - Wroclaw
4.D.Foster. Travel and Tourism Management. 1985, p.97
цената. Друго тълкуване на понятието пазар може да се свързва с общата сума на разходите (стойностния обем на продажбите) в конкретно географско място на нейното население, предприемащо туристическо пътуване, и пристигащите лица с туристическа цел в същото това място. Следователно пазарът означава още и мястото, където става и покупко-продажбата.
Има и други определения за пазар, респ. туристически пазар, при които обединяващата мисъл е подчинена на формирали се на друга методическа основа разсъждения - маркетинга. В основата на теорията на маркетинга стои пазарът. Съвременната концепция “маркетинг” се състои в следното: дейността на всяко звено (от отделното специализирано предприятие до международния монопол), включваща производствената програма, научно-техническите изследвания, капиталните вложения, финансовите средства, работната сила, продажбите и техническото обслужване, трябва да се базира на познаването на потребителите (търсенето) и на неговите изменения в близка перспектива. Връзката между задоволяването на една потребност и формирането, създаването на търсене за конкретни стоки или услуги стои в основата на маркетинга.
“Маркетингът - казва Дж. Бак (един от първите експерти по въпросите на маркетинга) - това е планиране и осъществяване на всестранна дейност, свързана с прозвежданата продукция, целяща оказване на оптимално внимание върху потребителя за осигуряване на максимално потребление при оптимална цена и получаване в резултат на това на максимална дългосрочна печалба.1 Подобни определения давт и други икономисти като С. Ронлицки, Ф. Котлър и К. Крайф.
Официалното, международно определение за маркетинг, прието от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, е:
1. курс лекции. Marketing in tourism. 1979г.
“Маркетингът е динамична система от търговски дейности, чрез която предприятието, като има предвид действителните и потенциалните нужди на пазара, се стреми да се приспособи към тези нужди, а също и да въздейства на пазарното търсене и да го насочи към стоките, които предлага.”
Когато от позицията на маркетинга се говори и мисли за пазар, на преден план излизат потребителите със своите потребности, различни покупателни възможности и предпочитания.
Туристическият пазар се обособява сравнително късно в сравнение с някои други пазари на стоки (услуги), за задоволяване на лични потребности на населението. Това е времето, когато туризмът се превръща в масово явление и туристите със своето потребление започват да оказват съществено влияние върху “производството” на туристически услуги и стоки.
Най-важния признак, по който туристическият пазар се различава от стоковия, е отсъсътвието на движение на стокови маси. За да се извърши покупко-продажба, се движат потребителите. Тази особеност на туристическия пазар проситича от особностите на туристическото предлагане като негов компонент. На туристическия пазар се търсят и предлагат предимно услуги. Най-голям относителен дял се пада на транспортните услуги, хотелиерските и тези за забавление на туристите. Тук се реализира покупко-продажбата и на различните посреднически услуги, свързващи туристическото предлагане с туристическото търсене.
ІV. Функции на туристическия пазар
Основна функция на туристическия пазар е покупко-продажбата на туристическите услуги и стоки. И тъй като те задоволяват лични потребности на населението, туристическият пазар се обособява като пазар на стоки и услуги за лично потребление. Друга функция на туристическия пазар е участието му в цялостния обществен възпроизводствен процес. Туристическият пазар, както и пазарът въобще, създава необходимите предпоставки за поддуржане на икономическо равновесие в националното стопанство. Това той постига чрез механизма на цените, привеждайки ги в съответствие с проявлението на търсенето и на предлагането на туристически услуги и стоки.
Важна функция на туристическия пазар е създаването на икономически стимули за разширяване на туристическото “производство” и потребление. Пазарните механизми по икономически път въздействат върху производителите и ги карат да изменят производството в съответствие с нуждите на потребителите. По същия път те въздействат и върху потребителите, като насочват задоволяването на техните потребности съобразно съществуващата на пазара “продукция”. Икономически стимули, които най-често се използват за въздействие върху туристическото “производство” и потребление чрез пазара са цените, валутните курсове, комисионните, лихвените проценти и др.
V. Туристическо търсене
1. Същност на туристическото търсене
Туристическото търсене се характеризира с някои особености, които го отличават от търсенето при другите пазари. Под търсене като социално-икономическа категория обикновено се разбира формата, в която се проявява платежоспособната потребност на населението от стоки и услуги. За да може обществото да ползва тези стоки и услуги, то трябва да ги заплати. Ето защо търсенето, макар и да е форма на проявление на личните и колективните потребности, не е адекватно на тях. То е изразител само на платежоспособните потребности, т.е. включва в себе си цялата парична сума, притежавана от населението към определен период от време, която то насочва за придобиването на необходи услуги и предмети за потребление.
“Търсенето става реално при две условия:
Потребността е нужда, която приема специфична форма в съответствие с културното равнище и личността на индивида.2 Тя е подбуда, способност за потребление. Необходимостта от задоволяване на потребностите на обществото е постоянно действаща първопричина, налагаща производството и изискваща неговото непрекъснато развитие и усъвършенстване. На определен етап от развитието на потребностите възниква потребността от туризъм и съответно “производство” на услуги и стоки за нейното задоволяване. Следователно изясняването на същността и особеностите на туристическото търсене е свързано както с потребността от туризъм, така и със съществуващите възможности на производството, респ. предлагането за нейното задоволяване. Не трябва да се забравя, че търсенето е равнона сумата, която всички купувачи или потребители противопоставят на сумата на предоставените от всички продавачи и производители услуги и стоки с туристическо предназначение.
Потребността от туризъм е особен вид потребност, поради което мотивите за предприемане на туристическо пътуване имат най-различен характер. Те произтичат от:
страни и народи
Задоволяването на туристическата потребност се постига чрез пътуване и временно пребиваване извън постоянното местожителство. Туристът едновременно избира условията за транспортиране, пребиваване и развлечение, предложени му от различни туристически предприятия. Това обстоятелство налага туристическото търсене да се разглежда конкретен израз на проявление на всички потребности, характерни за индивида в постоянното му местожиетлство, но по особен начин прегрупирани, транспортирани и преместени в туристическия обект.
За да се реализира като обществено изявена платежоспособна потренбост, туристическото търсене изисква за своето покритие наличност на пазара на определено количество разнородни услуги и стоки. Нощувката в хотел, както и храненето в ресторант или друго специализирано заведение сами по себе си не са цел на туристическото търсене, въпреки че представляват значителна част от неговия обем. Целта на туристическото търсене се изразява главно в ценности, които нямат стоков характер - плаж, почивка, психическо и физическо освобождаване от ежедневното напрежение на живота и т.н.
Стоките и услугите, които населението купува за задоволяване на своята потребност от туризъм, спадат към така наречените средства за живот.1 Те се използват за лично потребление. Това обстоятелство определя туристическото търсене като непроизводствено търсене.
Освен че туристическото търсене е преди всичко търсене на услуги, то е и социално детерминирано. Мнението на купувача при
1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
търсенето на едни или други туристически услуги и стоки се основава на неговите средства и потребности. Оттук следва изводът, че социално-икономическата характеристика на туристическото търсене се пределя от исторически обусловилите се обществени условия за живот на хората и отразява тези условия.1
Като имаме предвид същнотта на туристическата потребност и условията за нейното задоволяване в рамките на стоковото стопанство, можем даопределим туристическото търсене, макар и в неговите най-широки граници, като форма на проявление на обществената платежоспособна потребност от такива услуги и стоки, които осигуряват пътуването и временното пребиваване на хората извън постоянното им местожителство за развлечение, отмора, задоволяване на културни и професионални интереси, участие в специфични мероприятия и др. социални прояви.2
Важно обстоятелство, от което зависят обемът, структурата и интензитетът на туристическото търсене, е самата туристическа потребност. Човешките потребност исе класифицират на естествени или физиологични, т.е. първични, и социално-културни, или вторични.
Туристическата потребност, която стои в основата на определен вид и обем туристическо търсене, е вторична потребност. Поради това търсенето на туристически услуги и стоки лесно се поддава на заместване. То се наблюдава във вертикален и хоризонтален аспект. Едно туристическо пътуване може да бъде отказано и заменено с покупка от друг вид (облекло, кола) или да бъде променено по отношение на транспортната услуга, периода и начина на временното пребиваване, развлеченията и др. (хоризонтално заместване)
Заместването на туристическото търсене с търсене от друг вид се засилва и от самия характер на туристическото потребление, което
1,2. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклкама
местожителство на туриста. При това той взема решението си да осъществи пътуването си без напълно да познава услугите и стоките в мястото на тяхното предоставяне. Обикновено туристът получава известна представа за тези услуги и стоки от средствата на туристическата пропаганда и реклама или от информацията на близки и познати, посетили съответното туристическо място.
2. Особености на туристическото търсене
Характерна особеност на туристическото търсене е неговата еластичност. В известна степен тя също е резултат от вторичния характер на туристическата потребност. Измерва се с коефициента на еластичност и представлява реакцията на потребителите в зависимост от настъпващите промени на туристическия пазар. Еластичността на търсенето се проявява в резултат на изменение на доходите на населението и на цените на туристическите услуги и стоки или в резултат на едновременното изменение на тези два фактора.
Размерът на коефициентите на еластичност на туристическото търсене до голяма степен се определя от по-силно или по-слабо изразената необходимост да се получи конкретна стока или услуга. Колкото по-силно е изразена потребността от туризъм, толкова коефициентите на еластичност по абсолютна стойност са по-малки. Големината на коефициентите на еластичност на туристическото търсене зависи също и от това дали лесно могат да се намерят заместители на определени туристически услуги и стоки на по-изгодна цена.
Друга съществена особеност на туристическото търсене е неговата териториална пръснатост и подвижност. Търсенето на потребителни стойности за лично потребление в постоянното местожителство се осъществява от клиенти, които се намират на определено място и съответните търговски предприятия могат точно да адресират предлаганите от тях стоки или услуги. Обратно, при туризма ако клиентите са фиксирани, те не са потребители. В момента, в който започват да потребяват туристически услуги и стоки, те стават подвижни, а туристическото предлагане - териториално обособено, за да ги обслужва.1
Туристическото търсене в неговата цялост на масово проявена обществена платежоспособна потребност от определено количество туристически услуги и стоки (и качеството им) се реализира в потреблението. В зависимост от степента на задоволяване, търсенето се разглежда като задоволено и незадоволено.
Задоволеното туристическо търсене (Зт) е фактически осъщественото потребление на определено количество и качество туристически услуги и стоки при определено равнище на техните цени. То зависи не само от реалната платежоспособност на съвкупния потребител, но и от противостоящата на тази платежоспособност възможност на материалното и нематериалното производство и стоково предлагане да предоставят на пазара необходимите услуги и стоки с туристическо предназначение. Задоволеното туристическо търсене може да се измерва количествено чрез обема на фактическите продажби, а в стойностно отношение - чрез обема на реализираните оборот и стокооборот на дребно в туристическите обекти.
Незадоволеното туристическо търсене (Нт) може да се изрази като разлика между сумата парични средства, които населението заделя за турстически услуги и стоки (Пс) и задоволеното търсене или:
Пс - Зт = Нт
Незадоволеното търсене е в следствие от недостатъчно производство и предлагане на услуги и стоки, подходящи да
1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
задоволят съществуващата обществена потребност от туризъм, т.е. производството не е в състояние да превърне действително съществуващата потребност в потребление.1
3. Фактори, влияещи върху туристическото търсене
Туристическото търсене се формира под влиянието на много фактори с различен характер:
Ако използваме за критерий начина им на влияние, то бихме могли да ги класифицираме в две основни групи: определящи и решаващи фактори.
3.1. Определящи фактори
Тези от тях, които пораждат потребността от туризъм, са определящи за туристическото търсене. Това са природно-климатичните и физиологичните фактори. Решаващо значение за формирането на туристическото търсене имат факторите, които създават необходимите условия за задоволяване на възникналата потребност от туризъм. Те са: свободно време, размерът на доходите на населението, видът, характерът и цената на туристическите услуги и стоки, политическият фактор, редица специфични количествено измерими фактори (мода, климатични промени) и т.н. Действието на двете групи фактори върху туристическото търсене е комплексно.
Влиянието на природно-климатичните (определящи) фактори намира своя завършен израз в географската характеристика и
1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
положение на страната, към която се поражда туристическо търсене. Неблагоприятното съчетание на природните фактори като: студен влажен климат, нисък относителен дял на часовете на слънчево греене, замърсеност на околната среда превръщат туристическото търсене в постоянна необходимост. Географски места с подобна характеристика се превръщат в райони с концентрирано и значително по обем туристическо търсене.
Физиологичните фактори също оказват немалко влияние върху формирането на туристическото търсене. Биологичното остаряване се отразява на състоянието на човешкия организъм, независимо от огромната приспособителна възможност и пластичност на живата материя. Голямото напрежение на нервната система все повече допринася за по-бързото изхабяване на организма. В резултат на това настойчиво се поставят въпросите за профилактиката и възстановяването на жизнените сили. За тази цел все повече се използва туризмът, който връща живота на хората, макар и за кратко време, към естественото биологично равновесие.
Възрастовата структура на туристите влияе върху вида, обема и структурата на туристическото търсене. Всеки възрастов период има своите особености във физическото и психическото развитие на човека. На всяка възраст съответства различна степен на интензивност на проявление на потребността от туризъм, която влияе върху формирането на определен обем и структура на туристическото търсене. Туристическите статистики сочат, че най-много пътуват младежите от 14 до 29 годишна възраст - те представляват около 40% от общия брой туристи, а колкото възрастта се увеличава, процентът на пътуващите от съответните възрастови групи намалява.1
Полът също може да се приеме за определящ фактор по отношение на туристическото търсене. Отношението към
1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
предприемане на едно или друго пътуване, поведението по време на самото пътуване, разделят мъжа и жената като “клиенти” на туристическите предприятия. Мъжът обикновено би предпочел туристическо пътуване, което му позволява да се разтоварва, емоционално да се развлича, да открива по пътя на наблюдението нови неща. За жената от значение е възможността за запознанства, топлотата в емоционалните преживявания и основно - потвърждаването на нейните представи за красота”1
Факторите пол и възраст, взети заедно, определят в голяма степен психическата нагласа и физическите възможности на предствителите на туристическото търсене за избор на туристически услуги и стоки.
3.2. Решаващи фактори
Социално-икономическите (решаващи) фактори, които имат най-голяма роля за формиране на определен обем туристическо търсене, са доходите на населението, цените на дербно на туристическите услуги и свободното време.
Възможността да се практикува туризъм е резултат от подобреното материално състояние на населението. Извънредните разходи, свързани с туристическото потребление, могат да се посрещнат само при определено равнище на доходите на населението. От тук се определя и правопропорционалната зависимост между размера на дохода и интензитета на туристическите пътувания в съответната група от населението, получаващо приблизително еднакви доходи.
Размерът на доходите е само едната страна при формирането на платежоспособността на населението. Тя зависи и от цените на туристическите услуги и стоки. Ето защо и цените, по които се
1. Светла Ракадийска; Туристически пазар и реклама
осъществява покупко-продажбата на туристически услуги и стоки, играят ролята на решаващ фактор за формиране на туристическо търсене. Трябва да се отбележи, че измененнието на туристическото търсене зависи от размера на самите цени. По-високият темп на нарастване на ниските цени може да се окаже с по-малко или почти без въздействие върху масовото туристеческо търсене, докато и най-малкото повишаване на високите цени се отразява чувствително върху него.1
Макар че цената има решаващо значение за пораждането на определен обем туристическо търсене, нейното влияние не винаги е еднопосочно. Например цените на модните туристически обекти (предлаганите в тях стоки и услуги) са винаги високи. Следването на модата от туристи като правило изисква много повече разходи от обичайните. Въпреки това туристическото търсене на известни модни места е значително, дори само поради необходимостта да се демонстрира известно привилегировано положение. Може да се приеме, че високото равнище на цените на някои туристически услуги и стоки също поддържа туристическото търсене, като произвежда т.нар. “ефект на снобизъм”. При масовото туристическо търсене цената има по-голямо значение, тъй като при него най-тясно се проявява връзката между размера на доходите на населението и равнището на цените на туристческите услуги и стоки. Превес при формиране на туристическото търсене тук имат обективните фактори (основно материалните възможности) пред субективните (желанията на самите индивиди). Затова при масовия туризъм значителната и посоянна разлика в цените играе по-голяма роля за определянето на количеството от услуги и стоки, които ще се търсят за задоволяване на потребността от туризъм. Екстензивното развитие на
1. Ст. Обрешков; Икономически проблеми на международния туризъм
туристическия поток показва, че факторът “цена” по-малко влияе върху вземането на решения за пътуване, отколкото върху общия обем и струкутра на туристическото търсене. Причините могат да бъдат сведени до следното:
Своеобразно, комплексно значение за формиране на масово туристическо търсене има покупната цена. Това значение се засилва и поради характера на информацията, получавана от туристите за количествените и качествените показатели на предлаганите услуги и стоки. Влиянието на цените върху туристическото търсене се определя още от действащите валутни курсове и валутни квоти. Тяхното изменение, макар и при постоянно равнище на цените, се отразява така върху обема и структурата на туристическото търсене, както би се отразило и едно действително изменение на това равнище. Преди потенциалният турист да се превърне в действителен потребител, той се информира за количеството и качеството потребителни стойности, които ни получил, разменяйки своята национална валута срещу чужда. Намесването на фактора “валутен курс” при определяне влиянието на цената за формиране на туристическото търсене усложнява откриването на действителните размери на това влияние не само по отношение вземането на решение за практикуване на турисъм, а също и по отношение характера, обема и стурктурата на вече формираното туристическо търсене.
Значително влияние върху развитието на туристическото
1. Светла Ракаджийска; Туристически пазар и реклама
търсене оказва размерът на свободното време. Това се дължи едновременно на характера на туристическата потребност, на характера на туристическите услуги и на особеностите на туристическото потребление.
Потребността от туризъм може да се задоволява само извън трудовия процес, който индивидът осъществява в постоянното си местожителство. Ето защо туристическото търсене като форма на проявление на потребността от туризъм зависи от размера на свободното време на трудещите се. Полезното действие на потребителните стойности във вид на туристически услуги е ограничено както в пространството, така и във времето. Пространственото ограничение произтича от факта, че тези потребителни стойности са резултат на своеобразно свързване на географски, културни, социално-икономически и други условия, които могат да се проявяват само чрез тях. Спецификата на потребителните стойности от гледна точка на техния натурално-веществен, технологичен аспект (транспортиране, нощуване, информиране, лечение, плаж, развлечение и т.н.) налага различна продължителност на действието имс оглед получаване на максимален резултат за индивида. Съвкупното действие на пространствения и времеви ограничител върху туристическите услуги в крайна сметка увеличава необходимостта от време за тяхното потребление. И тъй като туристическите услуги задоволяват непроизводствена потребност (туризъм), то времето за тяхното потребление по същество е свободно време.
Особено значение за формиране на туристическото търсене има увеличението на годишния платен отпуск, коит оединствено дава възможност за по-продължително откъсване от производствения трудов процес без да се нарушава материалната осигуреност на населението и на тази основа позволява по-голяма свобода и целесъобразност в избора на туристическите услуги и стоки.
Трябва да се отбележи, че влиянието на фактора свободно време върху туристическото търсене не се проявява в чист вид. В действителност влиянието на фактора свободно време се преплита тясно с влияниет она другите фактори, като най-тясна връзка се наблюдава между факторите свободно време и доход, свободно време и равнище на цените на туристическите услуги и стоки (респ. валутни курсове) и т.н.
Пространствената разделеност между купувач и продавач засилва необходимостта от рекламна информация. Тя се превръща в необходима предпоставка за възникване на пазарни отношения.
При рекламиране на стоки и услуги, задоволяващи други потребности, клиентът може непосредствено да пипне, види, опита обекта, за който се отнася рекламата. Това липсва при туризма. Качествата на самата рекламна информация могат значително да повлияят върху туристическото търсене и да предизвикат силна хоризонтална заменяемост.
Определена роля за формиране на туристическо търсене играе транспортният фактор. Съобразно възможностите си туристът търси таков асъчетание на количествените и качествените показатели на транспотните средства, които да му осигурят удобство, бързина, сигурност на пътуването. Влияние оказват тарифните условия и цените на различните транспортни услуги. Усъвършенстването на транспорта се отразява върху избора на туристическото място и структурата на останалите видове услуги. Политическите фактори влияят върху развитието на международния туризъм и следователно върху избота на туриста коя страна да посети. Нарушаването на мирната обстановка, политическата нестабилност между различните държави, политиката на конфронтация ограничават туристическото търсене или го отклоняват от едни туристически места към други.
Важен икономически фактор за формиране на туристическо търсене е отношението между активното и цялото население на дадена страна. Колкото числителят на това отношение е по-голям, толкова по-добри са икономическите възможности на населението да практикува туризъм и обратно.
Замърсяването на жизнената среда в постоянното местожителство на хората влияе все по-чувствително върху формирането на туристическото търсене. При постоянен доход то се променя в зависимост от големината на населените места и степента на тяхната замърсеност. Същевременно възникването на екологични проблеми в различни туристически обекти отклонява от тях туристическото търсене.
Притегателната сила на дадено туристическо място е фактор, който влияе върху психиката на индивида при вземането на решение за удовлетворяване на потребността му от туризъм. В тесен смисъл притегателната сила на туристическото място се изразява в неговите първични туристически ресурси - природни дадености, исторически и културни забележителности и т.н. Колкото по-ценни са тези ресурси, толкова повече мотиви възникват, за да бъдат посетени.
Под притегателна сила на туристическото място, в широк смисъл на понятието и от гледна точка на съществуващите в това място възможности за задоволяване на проявено туристическо търсене, се разбира специфичното предлагане на услуги и стоки, включително и транспортните услуги, гарантиращи достъпността до туристическото място. Притегателната сила на туристическия обект и мотивите, които пораждат туристическото търсене, се намират в силна корелационна зависимост.
Туристическото търсене се намира под силното влияние на още редица специфични фактори, чието действие не винаги може да бъде измерено. Това са модата, настроенията на хората, климатичните промени, епидемиите, частичните военни действия, стачките и т.н.
Влиянието на различните фактори върху обема и структурата на туристическото търсене значително затруднява неговото анализиране, контролиране и предвиждане. Независимо обаче от тези трудности и главно поради тях вниманието на специалистите е насочено към все по-детайлно изучаване на туристическото търсене, на неговата същност и начин на проявление. Едновременно чрез доброто познаване на клиента на туристически услуги и стоки и условията, в които той извършва своя избор, може да се развива ефективна туристическа дейност. Чрез редица проучвания се установява, че съществува група от 13 основни фактора, които определят не само възможността на отделния индивид да предприеме туристическо пътуване, но и неговото поведение като турист. Тези фактори са:
1. Jerry Foster; International Holydays. 1988
VІ. Туристическо предлагане
1. Определяне на туристическото предлагане
Туристическото предлагане е производно на съществуващите стоково-парични отношения в областта на туризма. Задоволяването на потребността от туристически услуги и стоки може да бъде възможно само при условие, че на пазара има определено наличие и готовност за предоставяне на тези стоки и услуги. Следователно докато търсенето е едната страна или елемент на туристическия пазар, то предлагането е другата страна или вторият елемент, без който не е възможно съществуването на пазарна ситуация.
Туристическото предлагане е формата на проявление на производството на туристически услуги и стоки на пазара. То е стойностно-материален израз на съществуващите възможности за предоставяне на туристически услуги и стоки, насочени за задоволяване на туристическото търсене. Ето защо туристическото предлагане е винаги определена, реална величина, която има своята количествена и качествена оценка.
Разбирането за туристическото предлагане като стоково-парична форма на проявление на възможностите за производство и предоставяне на туристически услуги и стоки подсказва, че неговата количествена страна ще се определя преди всичко от размера на цените и капацитетните възможности на специализираната материално-техническа база и инфраструктура, създадени да “произвеждат” необходимите услуги и стоки за задоволяване нуждите на туристите.
Качествената характеристика на туристическото предлагане и по-точно аспектът, в който тя се разглежда като оценка на формирали се пазарни отношения, позволява да се разграничат понятията “туристическо предлагане” и “туристически продукт”, често използвани като равнозначни. Колкото и да са рисковани обобщенията за същността на изискванията на туристите за качеството на продукта, безспорно е, че те отразяват някаква потребност. Тези изисквания зависят от възгледите и убежденията на туриста, от това какво той очаква и какво иска да установи в продукта. Всеки избор на продукта по неговото качество съдържа известно предпочитание, в чиято основа стоят определени критерии. В случая става въпрос за вербално изразявано мерило, което позволява да се подведат под общ знаменател разновидности на продукти с еднакво предназначение и да се подложат на оценка за вземане на решение за покупка.1 Понятието “туристически продукт” следователно трябва да включва като съдържание конкретна съвкупност от потребителни стойности, предназначени да задоволяват определен вид туристическо търсене. От гледна точка на характера на потребителните стойности услугите и стоките, формиращи туристическия продукт, се класифицират в няколко групи:
Понятието “туристическо предлагане” трябва да се разбира като съвкупност от остойностени туристически продукти и реални икономически условия, които трябва да получат обществено признание в процеса на размяната. Предлагането винаги включва само тези услуги и стоки, които са предназначени за пазара.
1. Манол Рибов; Квалитология на туристическия продукт
Същевременно има такива потребителни стойности, които се създават в туристическите предприятия, но се потребяват без да излязат на пазара, т.е. без акт на покупко-продажба. В туризма това са потребителни стоки, които се ползват безплатно от гости на предприятията или висшестоящата организация, от собствените служители и др. Делът на това потребление е толкова малък, че може да се каже, че в туризма почти няма извънпазарно потребление.
Изясняването на понятията “туристически продукт” и “туристическо предлагане” има пряко отношение към въпроса за източниците на тяхното формиране.
Обикновено в специализираната литература отделни автори спират вниманието си на източниците, формиращи потребителните стойности на туристическите услуги и стоки.
Съветският икономист В. Азар е на мнение, че потребителните стойности, които задоволяват потребността от туризъм, се формират от следните източници:
Италианският икономист Троази в “обекта на пазара”, както той нарича туристическите услуги и стоки, включва следните източници:
И в единия, и в другия случай става дума за източниците, използвани от туристическите предприятия, за да създадат в подходяща комбинация такива услуги и стоки, които да са в състояние да задоволят съществуващата потребност от туризъм, т.е. да създадат определен туристически продукт. Източници на туристическото предлагане съгласно определенията могат да бъдат:
1. Самите предприятия с техния “продукт”, който е вече не само количествено, но и стойностно определен чрез цените
2. Цялата информация, чрез която туристическия “продукт” , било като определен леглови фонд или като определен обем туристически пътувания с обща цена (паушални пътувания), се реализира на пазара.
2. Особености на туристическото предлагане.
Макар туристическото предлагане да е реална величина, то обикновено няма вещна форма. Това се дължи на обстоятелството, че задоволяването на обществената потребност от туризъм се осъществява от потребителни стойности, които по правило нямат вещна форма - услугите.
Изключително важна особеност на туристическото предлагане е слабата еластичност на неговите изменения, които настъпват на туристическия пазар. Причините за тази нееластичност са:
При увеличение на цените туристическото предлагане реагира на новата обстановка с известно забавяне поради необходимостта да се изчакат пусковите срокове на новите обекти. За разлика от туристическото търсене, предлагането се представя на пазара от значителен, но ограничен брой туристически предприятия, които се организират помежду си за съгласувани действия или поне са склонни във всеки момент да действат организирано чрез местни, национални и международни сдружения.
Важна особеност на туристическото предлагане е високата степен на неговата специализация , произтичаща от многообразието на туристическия продукт и условията за неговата продажба.
Специализацията на туристическото предлагане се отразява чувствително на многообразието на възникващите пазарни отношения. На преден план излиза интересът на всяко предприятие или фирма да продава едни или други туристически услуги и стоки в зависимост от съществуващото търсене и от възможностите за неговото създаване. Колкото е по-голямо разнообразието на туристическите услуги и стоки, толкова по-големи са шансовете за реализирането им на пазара, толкова по-големи са шансовете и на продавачите да спечелят. Ето защо на специализацията на туристическото предлагане, респ. на туристическото производство, се гледа като на средство за разширяване на пазарните позиции на всяко предприятие или фирма.
Основен фактор, който определя обема и структурата на туристическото предлагане, е развитието на производителните сили на основата на постиженията на научно-техническия прогрес при производството на услугите и стоките, задоволяващи туристическото търсене. Той съдейства за създаване на услуги и стоки с високи качествени показатели и потребителни стойности. Същевременно себестойността на такава туристическа “продукция” е относително по-ниска, поради което нейните пазарни позиции са конкурентноспособни.
Друг важен фактор със значение за обема и структурата на туристическото предлагане е състоянието на туристическото търсене като израз на съществуващата платежоспособна потребност от туризъм. Състоянието на туристическото търсене оказва влияние едновременно върху броя на фактическите продажби, процеса на социализация на предлагането и характера на посредническата дейност.
Трети съществен фактор, влияещ върху туристическото предлагане, са цените на туристическия пазар. Като пазарен механизъм те пораждат стремеж към продажба на тези услуги и стоки, които в даден момент могат да се реализират по най-високи цени. В други случаи цените отстраняват от пазара неконкурентноспособни продавачи.
Обемът и структурата на туристическото предлагане се намират под въздействието на още някои фактори като например: държавната политика в областта на туризма; форсмажорни обстоятелства; главно от природно-климатичен характер, но не е изключено да бъдат и от икономическо, политическо или военно естество; включване на нови продавачи и нови посредници; групиране на продавачите за разширяване дяла на участието на всеки един от тях на пазара и т.н. последният фактор - групиране на продавачите - има съществено значение за туристическото предлагане, отразявайки процесите на концентрация и монополизация в туризма. Той се осъществява в два аспекта - хоризонтален и вертикален.
При хоризонталната концентрация се обединяват предприятия от един и същи сектор, т.е. или само хотелиерски предприятия, или само пътнически агенции, транспортьори и пр., като в отделни случаи запазват относителна самостоятелност, а в други се сливат, за да отстояват по-успешно на конкуренцията. По същество се създават истински туристически тръст