В последното десетилетие на ХХ и в началото на ХХІ век туристическият отрасъл в България бележи много бързо развитие, дори бум. Този процес придоби отчасти стихиен характер, като масово и безразборно застрояване, съпътствано с унищожение на естествени природни ресурси, пренаселване на туристическите територии, снижаване на качеството на туристите посещаващи страната ни, снижаване на качеството на обслужване, отлив на професионални кадри от местната туристическа индустрия.

Наличието на благоприятни природно - географски условия за развитието, както на морски рекреационен, така и на планинския туризъм у нас поставя все по-остро въпроса за липсата на национална концепция за развитието на туризма в България. Туризмът и по-специално международният туризъм трябва да бъде един от приоритетите в България, тъй като осигурява валутни постъпления и увеличаване валутните резерви на страната.

Оформилата се конюнктура на международния туристически пазар, характеризираща се със "свръхпредлагане" и значителна външна конкуренция от страна на Испания, Турция, Гърция и Хърватско, налага все по-тясното сътрудничество и обединяване на усилията на най-големите туристически комплекси у нас, специализирани в организирания морски рекреационен туризъм - Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг, за да могат да устоят на външната конкуренция, да запазят и укрепят досегашните си пазарни позиции.

В последните години се направиха значителни промени в тази насока, като приемането на Закон за туризма, нов Закон за устройство на територията и придружаващите го наредби, и др. В същото време бизнес средата в България постепенно се подобри значително. Въвеждането на валутния борд през 1997 година усмири инфлацията, увеличи се както притока на чуждестранни инвестиции в страната, така и сумата на местните инвестиции, кредитния рейтинг на страната се повиши до степен на инвестиционен, страната влезе в НАТО, с което се намали политическия риск за инвеститорите и самите туристи, има определена дата за влизане на страната в ЕС, местното кредитиране се увеличи значително, прие се нов Закон за насърчаване на инвестициите. Това ще доведе до още по-големи инвестиции в страната, в нейното модернизиране, осъвременяване на инфраструктурата, в увеличаване на туристическата база и усвояване на нови територии.

Интересът към България от чуждестранните туристи отново се завръща и затова приоритетна задача за всяко туристическо предприятие е прокарването и реализирането на адекватна и гъвкава търговска политика, за да се запази търсенето на България като желана дестинация за почивка. Затова и проблемът за конкурентоспособността на туристическите предприятия у нас е изключително актуален и важен.

Целта на дипломната работа е да се направи теоретичен и практически анализ на туристическия сектор в България и да се определят насоките за развитие на конкурентоспособен сектор спрямо възможностите за развитие на туризма в страната.

Задачите в дипломната работа пряко произтичат от заложените цели, а именно:

- да се изясни теоретично същността на маркетинговата стратегия и концепция за развитието на туристическия сектор;

- да се изясни същността на маркетинг микса на туристическия сектор ;

- да се анализира като цяло развитието на туризма в страната за последните няколко години;

- да се направи обширен анализ на състоянието на туристическата индустрия в страната;

- на база анализа да се начертаят основни възможности за развитие на туристическия сектор.

...............................................................................................................................

II. Българският туризъм предлагане търсене и еволюция.

1. Пазарно търсене и предлагане на туристически продукт.

Какво привлича и задържа туристите днес? Отговорът е ясен - качество на услугата и отношение. Днес туристите търсят други психологически качества като комфорт, уют и чувството да си много, много специален. В това отношение едва ли има друг отрасъл по-зависим от качеството на човешките ресурси. Още повече, че днес не е достатъчно хората, заети в бранша на високо категорийните хотели, просто да са добри изпълнители на определени операции. Днес те трябва да реагират като гостоприемни домакини, посрещащи скъпи гости. Колкото и да е вярно твърдението, че гостоприемството е нещо, което идва „отвътре” или природна даденост, това съвсем не означава, че предлагането му като стандартизиран продукт може да се осъществи без подходящо проведено обучение и мотивация, така че в крайна сметка той да бъде предложен на потенциалния турист по най-добрия възможен начин.

Посетителите, които са включени в туристическата статистика, анализирани като туристически контингент, са:

- хора, пътуващи за удоволствие, по семейни причини, за лечение и др.

- хора, пътуващи за участие или назначения (спортни, научни, мениджърски)

При анализиране на международния туристопоток в Република България възниква необходимост от определяне на обема му. Той се обхваща и установява с показателя брой на туристите посетили нашата страна. Данните за броя на чуждестранните туристи, посетили нашата страна, се събират от граничната статистика чрез текуща регистрация.

При анализиране на международния туристопоток възниква необходимост от класифициране на международния туристопоток по вид и мотиви на пътуване.

Процентът на пътуванията се влияе от мотивите за предприемане на туристическо пътуване. Мотивите са широкообхватни, като някои от тях са:

- Отдих и ваканции - основни мотиви за пътувания извън работно време и извън периодите на професионална активност.

- Бизнес пътувания – пътувания, предприемани в обхвата на професионалната дейност.

- Конгреси и други форуми – с такава цел се пътува за участие в конференции, симпозиуми, делови срещи и други.

- Учение – посещения в чужбина на курсове или обучение в учебен център.

- Лечение – пътувания по медицински причини за получаване на лекарска помощ или за подобряване на здравословното състояние чрез профилактика или рехабилитация.

- Религия – поклонения и пътувания до светилища.

- Спортни прояви и интереси – пътуване, с цел да се вземе участие в спортни прояви - планински тур, алпинизъм, риболов, лов, ски туризъм и др., както и да се наблюдават спортни прояви - олимпиади, състезания, турнири и т.н[1].

...............................................................................................................................

Фактори, определящи структурата на туристическите посещения.

Местните условия за развитието на туризма биват природни, антропогенни и трудови. Природните туристически ресурси са релеф, климат, флора, фауна, водни ресурси и отдалеченост на туристическото място от емитивните пазари.

- Повърхнина (релеф) – Повърхнината включва географското положение, релеф, плажна ивица, дюни, площ, дълбочина, скален състав, изложение, характер на релефа на крайбрежното дъно, микроклимат на плажа, свлачища, панорамен изглед, пещери и други скални образувания.

- Климат – Той включва температура на въздуха, влажност на въздуха, физикохимичен състав на въздуха, атмосферно налягане, слънцегреене, ветрове, валежи и т.н. Елементите на климата и тяхната промяна определят сезонността на туризма. За туристите са привлекателни умерените стойности на показателите.

За планински туризъм – умерените стойности на температурата на въздуха през деня и липсата на бури, гръмотевици и други неблагоприятни природни явления.

За морски туризъм – относително малък брой дъждовни дни през летния период, продължителност на слънцегреенето през деня, умерена температура на въздуха през деня, липсата на големи температурни амплитуди, умерени стойности на температурата на морската вода, безветрие.

- Флора – Растителността е от изключителна важност, тъй като задържа вятъра и влагата в почвата, забавя процеса и темпа на ерозия на почвата, поглъща / поглъща/ шума, пречиства въздуха като поглъща въглеродния диоксид и отделят кислород, придава естетическа издържаност на туристическите курорти. Освен това тя е атрактивна за туристите с познавателен интерес и способства развитието на познавателен туризъм.

- Фауна – Животните са обект на ловен и риболовен туризъм. А разнообразието на животинския свят води до развитието на тези видове туризъм.

- Водни ресурси – те биват два основни вида: подпочвени и повърхностно течащи. Към повърхностно течащите се включват океаните, моретата, езерата, изкуствените водоеми, карстовите извори, водопадите, гейзерите сладки и солени – От значение са температурата на водата, честотата и характера на вълненията на водната маса, теченията, чистотата на водите от промишлено – транспортно замърсяване, бактерии и наличие на опасни растения и животни и други. Наличието на балнеолечебни води е предпоставка за лечение и профилактика, чрез бани, пиене, инхалации. Лечебната кал бива изворна и лиманна и се използва за лечение с кални бани. Минералните води са предпоставка за развитието на балнеолечебен туризъм.

................................................................................................................................

1.2. Анализ на КК Албена – проблеми свързани със свръх развитието Икономически инфраструктури и т.н.

От 1995-та, акционерно дружество „Албена“ притежава и управлява курортния комплекс. Той се намира на Черно Море на около (30 км на север от Варна и варненското летище). Има около 60 хотела (три, от които е четиризвезден, 36 тризвездни, 7 три звезди плюс, и 14 с две звезди). Те предлагат 17 000 легла; повече от 200 места за хранене; Здравен и балнеоложки център; Бизнес център и 12 конферентни зали; футболни стадиони, спортна зала, различни клубове по водни спортове, съоръжения за свободното време и за децата; и плажна ивица дълга 3 километра.

„Албена“ АД прави всичко възможно да преодолее заварените недостатъци в основната туристическа инфраструктура и сътрудничеството в отрасъла. Обновени са около 65 на сто от хотелите.

По сегашния курс на долара /към 2007 година/ оборотът на курортния комплекс за 1995-та е бил 18,9 милиона щатски долара, а през 2007-ма – 28.6 милиона. За същия период първоначалната печалба е нараснала от 20,4% от оборота до 29% и печалбата след удържането на данък от 0,71 милиона долара, до 4.76 милиона долара. Общите доходи на легло са нараснали от 1 456 долара през 1996 г. до 1 950 долара през 2007 г. (нивото на посещаемостта нараства с 3% годишно, докато средния престой остава 10 дни за целия период от приватизирането на курорта досега).

През 2007 г. посещенията на хотелите на КК „Албена“ по посетители от основните пазари са били следните: Германия – 51 %, България – 13 %, Русия – 10 %, Скандинавия – 8 %, Бенелюкс – 5 %, Англия – 4 %, Франция – 3 %, Страните от Централна и Източна Европа – 3 % и други – 3 %. Освен посетителите от Англия, които са привлечени в страната от български туроператори, останалите почиващи в курорта са привлечени за посещението от компании в съответните страни.

Стратегията на компанията, собственик на КК „Албена” е да стане високо стандартен плажен курорт с три звезди плюс, който да има седем месеца активен сезон и редица хотели, които да работят цяла година. Компанията търси и начин да обособи продукта и да привлече нови клиенти. За да постигне тези цели тя изцяло е подновила 17 хотела с темпо три - четири хотела на година. Също така за 2008 г. се планира нов четиризвезден хотел, който да бъде управляван от международна верига, ново футболно игрище, което има цел да привлича отбори, които да провеждат тренировъчните си лагери в „Албена“ и се надяват да построят първото за страната голф игрище. Също така се търсят и алтернативни продукти като допълнителни услуги за клиенти, които искат преживявания извън общия пакет[2].

................................................................................................................................

3. Анализ на преките чуждестранни инвестиции с оглед развитие на съвременната хотелска индустрия.

Настоящият анализ дава обща рамка на възможностите за инвестиране в България – силни и слаби страни, възможности и заплахи. Той спомага за извършването на оценка на бизнес средата, оказваща влияние върху чуждестранните и местните инвестиции.

Дефинирането на слабите страни на инвестиционната среда дава обосновката за приемането на промени в политиката и нормативната рамка. Освен настоящото състояние, анализът взема предвид и потенциалните промени в средата – възможностите и заплахите – които ще повлияят на бъдещата конкурентоспособност на България.

Силни страни

1. Политическа, макроикономическа и

етническа стабилност.

2. Стабилен и подобряващ се инвестиционен и кредитен рейтинг.

3. Географска близост до страните от ЕС, азиатските пазари и до тези в страните от Общността на независимите държави.

4. Наличие на политическа воля за

продължаване на икономическите реформи.

5. Хармонизирана нормативна уредба в България с европейското законодателство.

6. Членство на България в НАТО и

присъединяване през 2007 г. към ЕС.

7. Изградена институционална структура и добро трипартитно сътрудничество.

8. Развиващ се сектор от жизнеспособни МСП.

9. Добри производствени традиции в

определени отрасли – хранително-вкусова промишленост, туризъм, електротехника, фармацевтика и др.

10. Високо ниво на образование, особено в областта на естествените науки.

11. Наличие на двустранни споразумения за

закрила и насърчаване на инвестициите.

12. Конкурентна цена на работната сила и по-ниски производствени разходи в сравнение със страните в Европа.

13. Ниски общи нива на данъци в сравнение със страните от Европейския съюз.

Слаби страни

1. Недостататъчно ефективна съдебна

система.

2. Сравнително малък вътрешен пазар и ограничена покупателна способност на населението.

3. Остаряла и нуждаеща се от обновяване техническа инфраструктура.

4. Динамично променяща се законова среда.

5. Административни и бюрократични пречки за стартиране на бизнес.

6. Недостатъчно добра управленска култура, съчетана с изоставащо и необвързано с нуждите на бизнеса образование.

7. Недостатъчен административен капацитет на местните администрации и липса на система за обслужване на инвеститорите на регионално ниво.

8. Наличие на отделни предпоставки за

нелоялна конкуренция.

9. Ограничени фискални и данъчни стимули за насърчаване на инвестициите, особено в

сравнение със страните на Централна и Източна Европа.

Таблица - схема 2.

...........................................................................................................................................

Използвана литература

1. Александров, К., Йорданка Желязкова, “Управление на реалните инвестиции”, Тракия-М, 2002 г.;

2. Атанасова, Ел., и др., “Икономика и организация на туризма”, изд. „Георги Бакалов”, Варна;

3. Доганов, Д., “Маркетинг в туризма”, С. 2000 г.;

4. Дъбева, Апостолов, “Хотелиерството в Европа”, София;

5. Закон за туризма - ДВ, бр. 56 от 7 юни 2002 г., изм., ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.

6. Закон за насърчаване на инвестициите - ДВ, бр. 40 от 2004 г.;

7. Костов, Е. - „За устойчиво развитие на селския туризъм“, С., 1996 г.;

8. Манол Рибов, “Туризмът в ерата на качеството”, Тракия - М, 2004 г.;

9. Маринов, Ст., „Конкурентноспособна ли е туристическата дестинация България“?, В: сп. „Туристически пазар“, октомври 2004 г.;

10. Милева, С., „Стратегически фактори за успеха на специализирания туризъм“, В: сп. „Туристически пазар“, октомври 2004 г.;

11. Маринов, В. - „Селският туризъм в България – възможности и/или илюзии, В: Сб. “Икономика и управление на селското стопанство”, кн. 3-4, 1994 г.;

12. Младенова, Г., “Маркетингови анализи”, Тракия-М, София;

13. Петров, П., „Селски и екотуризъм у нас“, В: сп. „Туристически пазар“, октомври 2004 г.;

14. Попйорданов, А., „Наръчник: Алтернативният туризъм в България – перспективен семеен бизнес“, София, 2003 г.;

15. Рагин, Бл., „Само една ли е ахилесовата пета на българския туризъм?“, В: сп. „Туристически пазар“, октомври 2004 г.;

16. Тончев, Ц., “Технология на допълнителните услуги в туризма”, Тилия, 2000 г.;

17. Тумпаров, П., „Селският туризъм в България през преходния перод“, „Икономика и управление на селското стопанство“, Варна, кн. 3-4, 1994 г.;

18. Хаджиниколов, Хр., “Ресторантьорство и хотелиерство”, УИ “Стопанство”, София, 1996 г., с.101;

19. Христов, П., „Алтернативен туризъм в България”; София, 2002 г., с. 214-232, Екотуризъм – същност и особености;

20. Първи национален форум “Екотуризъм, планини и защитени територии – партньори за благоденствие” Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите – брошура на Фондацията;

21. Проект за стратегия „Устойчиво развитие на българския туризъм“ (2005 – 2010г.)“; сп. „Туристически пазар“, октомври 2004 г.;

22. www.alternative-tourism.org/welcome.php

23. www.bulgaria-gateway.org/bg/

24. www.nsi.bg

25. www.google.bg

26. www.government.bg

...........................................................................................................................................

Темата е изготвена 2009 г.

Най-новата информация е от 2007 г.

Съдържа множество таблици.

Ключови думи: черноморски туризъм, развитие, фактори, климат, релеф, брегова ивица, търсене, предлагане, националност, емитивни пазари, ресурси, проблеми, сезонност, Златни пясъци, Албена, чуждестранни инвестиции, стратегия за развитие, туристопоток, курорт, леглова база

[1] Виж Атанасова Ел. и др., “Икономика и организация на туризма”, с. 178-187.

[2] В „Албена“ се помещава и Международния колеж Маастрихт, Холандско-българско училище за управление в туризма - съвместно предприятие с училището за хотелиерство Хог от Маастрихт. То си сътрудничи и с Университета в Ница. Преподавателите са от България, Холандия, Франция, САЩ и Австрия. Целта на колежа е обучението за българската и регионалната туристическа индустрия и осигуряване на обучение на световно ниво за собствения персонал. „Албена“ АД е единствената българска туристическа фирма със съществени инвестиции в чужбина – закупен хотел в зимен курорт в Швейцария. Мнението на председателя на управителния съвет на дружеството доктора по икономика г-н Тодор Радев, е, че по този начин персоналът на дружеството от една страна се учи да разнообразява продуктите си, а от друга – получава възможност да се обучи в предлагането на висок стандарт, благодарение на работата с претенциозни потребители и в условията на висока конкурентност.

Увод