 |
|
Курсова работа
на тема:
Проект за възстановяване на влажни зони и
намаляване на замърсяването
2007
Съдържание:
4. Мониторинг и контрол на инфраструктурния проект
5. Оценка на инфраструктурен проект
1. Администриране на проекта
Администрирането на даден проект включва в себе си оперативното му изпълнение, институциите, органите и длъжностните лица, които осъществяват тази дейност, функциите, които притежават.
Конкретно за даденият проект могат да се изведат следните елементи на администрацията.
А/ Структури за управление на Природен парк “Персина” и Защитена местност “Калимок – Бръшлен”. Обявяването на Природен парк “Персина” и Защитена местност “Калимок – Бръшлен” и създаването на административни структури за управлението им в периода 2001 - 2002 г. са пряко свързани с подготовката и условията за стартирането на проекта "Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването", както и на проекта по ФАР за същите територии. Необходимостта от устойчиви структури за управление на тези две защитени територии произтича от самите основни цели на проектите и свързаните с тях основни дейности - изграждане и управление на съоръжения за оводняване на влажните зони, намаляване на замърсяването с биогенни елементи, възстановяване на биоразнообразието, разработване и прилагане на планове за управление и др. Това е свързано също с необходимостта от наблюдения на основни параметри, индикиращи състоянието на ЗТ, респ. влажните зони и ефекта от реализираните дейности по проекта.
Б/ Дирекция на Природен парк “Персина”. При определянето на благоприятната численост на персонала и функционалното му разпределение се изхожда, както от действащото законодателство (ЗЗТ и Закон за горите), така и от следните обстоятелства, свързани с проекта "Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването":
...................................................................
4. Мониторинг и контрол на инфраструктурния проект
За всеки проект от голяма важност е:
първо, той да бъде реализиран съобразно предварително поставените цели, задачи, срокове и ресурси;
второ – да бъде устойчив във времето и да развива заложените в него дейности и ефекти.
За тази цел е препоръчително да се осъществява наблюдение (мониторинг) и оценка на осъществяването на проекта, и да се набелязват подходящи действия – за коригиране и усъвършенстване на заложените в него дейности.
Мониторингът може да бъде дефиниран като: (а) неделима част от текущото управление на проект; (б) инструмент, подпомагащ контрола върху управлението и процеса на вземане на решения; (в) описание на събития и условия в рамките на определен период от време; (г) систематично събиране на достоверна, актуална и значима информация за напредъка, промените и последиците от предприеманите програмни действия. Тези същностни характеристики на мониторинга го определят като един от най-важните компоненти от управлението на стратегически документи, програми, проекти и пр.
.....................................................................
Обобщавайки, може да се подчертае, че ако мониторингът се съсредоточава върху наблюдение на: (а) предприетите действия и изразходвани ресурси, (б) постиганите резултати, (в) протичането на процеса във времето, (г) постиганите въздействия, то оценката, от своя страна, е насочена към установяване на степента, в която се постигат междинните (специфични) и общите (генерални) цели на проекта и включва също така систематичен преглед на конкретните управленски операции за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни и дългосрочни въздействия.
Основните моменти, които би следвало да бъдат наблюдавани във връзка с изпълнението на проекта, следователно са:
- спазване на предвидения график на дейностите;
-
обем, скорост
и степен на изразходване на ресурсите;
- постигани резултати;
- достигане на поставените цели и въздействие на проекта.
Необходимо е мониторингът да бъде извършван достатъчно често в хода на реализацията на проекта, за да могат навреме и успешно да бъдат коригирани отклоненията от първоначално направения план.
......................................................................
Източници
1. Наръчник за писане на проекти в Централна и Източна Европа и бившия съветски съюз (с акцент върху проекти за местно самоуправление и публична администрация), Фондация “Ресурсен център за неправителствените организации в България”. София. 1999
2. Атанас Гочев, Елена Симеонова. Проектът – от идеята до финансирането. Албатрос. София. 1999.
3. Главоболията на инвестирането, инж. Симеон Евтимов, В: Железопътен транспорт, бр. 2, 2006
4. Проект за възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването, http://195.24.32.95/wetlands/English/Home/project.htm
5. Даскалова, Татяна, Индикатори за мониторинг на инфраструктурни проекти, финансирани от ЕС, сп. Алтернативи, бр. 4, 2005
6. Атанас Гочев, Елена Симеонова. Проектът – от идеята до финансирането. Албатрос. София. 1999.
7. Регламент на Съвета (ЕС) 1260/1999 от 21.06.1999 г. относно общите условия за Структурните фондове.
8. Регламент на Съвета (ЕС) 1267/1999 от 21.06.1999 г. относно създаване на Инструмент за структурни политики за предприсъединяване.
9. Indicators for Monitoring and Evaluation: An indicative methodology, European Commission, Brussels, 1999.
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа табблици.
Ключови думи:
намаляване на замърсяване, възстановяване на влажни зони, администриране на проект, финансов план, мониторинг на инфраструктурен проект, сдружение с нестопанска цел, оценка на изразходваните ресурси
]]>
