 |
|
РЕФЕРАТ
на тема:
Актуални проблеми и приоритети на България по отношение на транспортната инфраструктура
2007
Съдържание:
1. Характеристика на транспортната инфраструктура в България
2. Осъществяване на структурна реформа и приватизация в транспорта
3. Намаляване въздействието на транспорта върху околната среда
4. Транспортното образование в България
5. Ключови моменти в стратегията за развитието на транспортната инфраструктура
1. Характеристика на транспортната инфраструктура в България
При определянето на приоритетите и бъдещите насоки за развитие в областта на транспортната инфраструктура съществуват няколко основни момента, които поставят рамките на тази дейност в България. В това отношение развитието на транспортната инфраструктура средносрочен план би следвало да се базира на следните документи:
§ Решенията на Общоевропейските конференции на министрите на транспорта за развитие на общоевропейските транспортни коридори и Трансевропейската транспортна мрежа;
§ Резултатите от проучването на Европейската комисия за Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура в страните от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за присъединяване към ЕС;
§ Трафична прогноза за 10-те Паневропейски транспортни коридори, утвърдени на Конференцията в Хелзинки;
§ Меморандуми за развитие на транспортните коридори IV, VII, IX и X, подписани от страните-участници и Комисията на Европейския съюз;
Освен това, като фактори с индиректно влияние върху националната транспортна политика в областта на инфраструктурата, могат да се дефинират национални, регионални и секторните стратегии и други документи за развитие на транспорта, телекомуникациите и информационното общество, разработени в периода на предприсъединяване на България с Европейския съюз и стремежа за целесъобразно и ефективно усвояване на предприсъедителните фондове ИСПА и САПАРД,
Като основни цели при формирането на стратегията за бъдещото развитие на транспортната инфраструктура могат да се дефинират:
ü развитието на транспортната инфраструктура на страната, като интегрална, неделима част от Общоевропейската транспортна мрежа;
………………………………………………
4. Транспортното образование в България
Транспортът е традиционен структуроопределящ отрасъл за Република България. Транспортните специалисти, които се подготвят във висшите учебни заведения, трябва да могат да работят в съвременните транспортни и спедиторски фирми, както и в тези, занимаващи се с продажбата и сервизното обслужване на транспортна техника, с доставката и производството на резервни части.
В настоящия момент транспортни специалисти се подготвят във всички технически университети, във Висшето транспортно училище, в УНСС и в още някои университети. Специализациите са разнообразни. Образователните степени са от ”специалист” до “магистър”. Формите на обучение са редовно и задочно. Специалностите най-често са: транспортна техника и технологии (ТрТТ); технология и управление на транспорта (ТУТ); икономика и управление на транспорта (ИУТ).
Ежегодно в България завършват голям брой транспортни специалисти - инженери и икономисти. Ако оставим настрана количеството, качеството на голяма част от тях не е на съвременно техническо и технологично равнище. Причината за това е в недобре функциониращата система на висшето образование. Едва ли вече е тайна за някого, че изтъкваната дълги години добра българска образователна система вече не съществува. Девалвацията на бългаското образование е факт от няколко години. Всеки, който иска да прави добра квалификация, а след това и добра кариера, го прави самостоятелно и трупа сам практически опит както у нас, така и в чужбина.
Недостатъчната подготовка на кадрите се дължи на огромните различия между националните и европейските изисквания за получаване на диплома. Учебните програми в теоретичен, практически и дипломен аспект не са адаптирани към европейските стандарти. Трябва да се прибави и лошата материална база в повечето учебни заведения. Учебните програми и дисциплини са морално остарели и не са променени повече от двайсет години. Не е добра и подготовката, с която идват студентите от средното образование. Установената порочна практика от 3-4 години насам да се измислят дисциплини с нови, модерни имена, но с непроменено съдържание, едва ли ще подобри качеството на образованието.
………………………………………………
В Становището си от 2006 година Комисията прави заключението, че България е осъществила напредък при въвеждането на съществуващото законодателство на ЕО относно транспорта, но е необходимо бързо привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕО и че в това отношение секторите на морския, въздушния и шосейния транспорт съдържат потенциални проблеми, особено във връзка с безопасността. В други сектори, по-специално железопътния транспорт, въвеждането в практиката на съществуващото право на ЕС все още следва да бъде предмет на наблюдение и контрол. България също така следва осигури необходимите ресурси за създаването на основата за разширяване на бъдещата трансевропейска транспортна мрежа до страните имащи достъп до нея и да отстрани бързо съществуващите недостатъци в пътната мрежа и слабостите в прилагането на действащото законодателство на ЕС по отношение на обновяването на парка. Комисията също така добавя, че би било необходимо също така бързо и трайно да бъдат подсилени административните структури, включително контролните органи, например тези, които отговарят за безопасността.
България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия в инвестиране, въвеждане на данъчните и социалните/технически достижения на правото на ЕС (aquis) в сектора шосеен транспорт, по-нататъшна либерализация на железопътния и шосейния транспорт и въвеждането на достиженията на правото на ЕС (acquis) във въздушния и морския транспорт.
……………………………………………..
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Закон за железопътния транспорт, ДВ, бр. 97, 28.11.2000 г.
2. Преструктуриране на транспорта в България и интегрирането му с Европейската транспортна система – сборник доклади от научна конференция, 27.10.2000 г.
3. Мирчев, К. – Стратегия за управление на железниците, София, 1999 г.
4. Тенденции и перспективи в транспорта, списание “Алтернативи”, бр.7-8, 2000 г., издание на УНСС.
5. Райков, Р. И др. – Маркетинг и мениджмънт на транспорта, ВТУ “Т. Каблешков”, 2002 г.
6. Брешков, И. – Управление на транспорта, Университетско издателство “Стопанство”, С., 1993 г.
7. Мутафчиев, Л. – Икономика на транспортната система, С., 1994 г.
8. Брешков, И. – Икономически аспекти на управлението на транспортните фирми, УНСС, С., 1991 г.
9. Ананиев, В. – Управление на транспорта, УНСС,
10. Райков, Р. и колектив – Маркетинг и мениджмънт на транспорта, ВТУ “Т. Каблешков”, 2003 г
12. www.econ.bg
14. www.google.bg
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
транспортна инфраструктура, структурна реформа, приватизация в транспорта, транспортни специалисти, стратегия за управление на железниците, Трансевропейска транспортна мрежа, предприсъедителни фондове ИСПА и САПАРД
]]>
