Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Борсови пазари >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

КУРСОВА РАБОТА

Тема:

Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Нормативни документи.

1999


Съдържание:

1.Борса - общи положения

2.Исторически поглед на борсите в България

3.Българска фондова борса - София АД - условия за работа

4.Законова регламентация на борсовото дело у нас.


1.Борса - общи положения.

Борсата е регламентиран пазар, на който редовно се събират посредници на купувачи и продавачи или установяват контакт помежду си по електронен път, за да извършват сделки с предварително известни взаимозаменяеми ценности, без тези ценности да са представени на пазара, по цени, които се определят от търсенето и прадлагането.

Появата на борсите в исторечиски план е свързана с развитието и разрастването на паричните отношения и появилата се във връзка с това нужда от посредничество и улесняване на контактите между купувачите и продавачите.

Счита се, че борсата възниква още през ХІХ век във фламандския град Брюче където търговци от различни краища отсядали в къщата на г-н Ван де Бурс, където са обменяли информация и са сключвали търговски сделки за различни стоки. Първата борса за сделки с ценни книжа започва да функционира в Амстердам, където през 1608г. е извършено прехвърляне на акции, а две десетилетия по-късно е построена и специална сграда. По-късно в повечето големи европейски градове - средища на търговска дейност, се откриват борси.

Борсите биват главно два вида - стокови и фондови, но при по-широко тълкуване на понятието могат да се включат още валутни, застрахователни, трудови и други борси.

Фондовите борси са специализирани за покупко-продежба на ценни книжа. На практика това са капиталови пазари, тъй като зад вяка ценна книга стоят действителни, реални капитали.

2. Исторически поглед на борсите в България.

Борсовото дело у нас има близо едновековна история. Първия временен закон за борсите излиза през 1907г. с който се регламентират устройството и функциите както на фондовите, така и на стоковите борси. Прототип на този закон за борсите е един правилник на неофициално образуваната стокова борса във Варна през 1902г. По-пълен закон за борсите съобразен с европейското борсово законодателство, излиза пред 1912г. Въз основа на този закон същата година се открива стокова борса и в Бургас. През 1914г. излиза указ за учредяване на специализирана фондова борса, но тя започва да работи едва през 1918г., но за кратко време след девет месечно съществуване тя е закрита. През 1920г. борсата отново се открива, като осъществява сделки повече с валута, от колкото с ценни книжа, но през септември 1925г. се  закрива поради липса на сделки. Сключени през 1928г. стабилизационен заем създава предпоставки за съживяване на стопанския живот в страната, а заедно с това и на фондовата борса. По инициатива на правителството управителният съвет на борсата решава след съответна подготовка да се открият отново борсовите заседания, които започват през същата 1928г. Оттогава фондовата борса в София с някои прекъсвания продължава дейността си до войната и до промяната на системата у нас.

След промяната на 10 ноември 1989г. започна постепенно преустройство на икономиката на пазарна основа. Новообразуваните акционерни дружества започнаха да емитират акции и временни удостоверения, а Министерството на финансите - облигации и съкровищни бонове, с което се създадоха предпоставки за учредяване на фондови борси. Първите борси се появиха през 1991г. През ноември същата година беше и след нея, през декември - Софийска фондова борса - и двете със седалище София. В по-големите градове също бяха организирани борси, някой от които след краткотрайното съществуване бяха закрити или се сляха с други борси.

3.Българска фондова борса - София АД - условия за работа.

Ново начало на боровото дело у нас беше създадено с учредяване на Българската фондова борса - София АД в резултата на сливането на Първата българска фондова борса и Софийска фондова борса. Новооснованата българска фондова борса - София АД беше учредена на 6 юни 1997г., получи лиценз от Комитета по ценните книжа и фондовите борси на 9 октомври и започва работа на 21 октомври 1997г.

Върховен управителен орган на босата е Съветът на директорите, който определя условията за извършване на срочни сделки и изисквания на членовете на борсата и техните борсови посредници.

Съветът съгласува определения от закона решения с вътрешна борсова комисия, в състава на която влизат представители на Борсата, на членове на борсата, на акционерите, на борсовите посредници и на емитентите на ценни книжа. Комисията се състои от пет члена, които се избират за срок от една година с възможност за преизбиране. Членовете на комисията избират помежду си председател и секретар.

Освен вътрешноборсовата комисия към Съвета на директорите е учреден арбитражен съд, който решава възникналите спорове във връзка с дейностите на борсата въз основа на негов правилник.

Оперативната работа на борсата се ръководи от изпълнителен директор на когото са подчинени 4 дирекции и 2 отдела:

-дирекция Допускане и регистриране на ценни книжа;

-дирекция Търговия, клиринг и сетълмент;

-дирекция Информационни системи;

-дирекция Международно сътрудничество и връзки с обществеността.

Изпълнителният директор ръководи и два самостоятелни отдела: “Надзор” и “Счетоводство”.

За членове на Българската фондова борса - София АД се приемат лица за които не е открито производство по несъстоятелност и които отговарят на следните условия:

-да притежават най-малко 1000 акции от капитала на борсата;

-да са инвестиционни посредници;

-да са членове на Централния депозитар или да имат договор с член на депозитара;

-да имат трудови или граждански договори с най-малко двама борсови посредници.

Кандидатите за членство в борсата подават заявлениу, придружено с документи, посочени в чл.16 от Правилника на борсата. В едномесечен срок от подаване на заявлението Съветът  на директорите се произнася с решения, след което при положителен отговор се подписва договор за членство между новоприетия член и бората. Членовете на борсата заплащат тримесечна такса в размер на 30 000лв.

На борсата действат два вида борсови пазари: регистрирани пазари и нерегистриран (свободен) пазар. Регистрираните пазари имат 4 пазарни сегмента - официален, паралелен, временен и облигационен.

На официалния пазар се допускат емитети на ценни книжа, които са издадени или гарантирани от държавата или Българската народна банка, а също така и ценни книжа, издадени от международни организации, на които България е член. На официалния пазар могат да бъдат регистрирани ценни книжа при спазване на следните изисквания:

1.Емитентът на акции да има отчетени най-малко 5 финансови години от първоначалната регистрация в съда.

2.Пазарната капитализация на емисията да не бъде по-малка от 1 милиард лева.

3.Най-малко 25% от емисията да бъде предложено публично.

4.Емитентът да има най-малко 500 акционери.

5.Емитентът да има печалба от дейността си през последните 3 години.

6.През последните три години най-малко  веднъж да е раздаван дивидент.

7.Емитентът или упълномощеният от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния депозитар.

На паралелния пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които са издадени от държавата, Българската народна банка или от международния организации, на които България е член. Освен това за участие на паралелния пазар се поставят и следните изисквания:

1.Емитентът на акции да има отчетени най-малко 3 финансови години от първоначалната регистрация.

2.Пазарната капитализация на емисията да не бъде по-малка от 500 милиона лева.

3.Най-малко 10% от емисията да бъде предложена публично.

4.Емитентът да има най-малко 250 акционери.

5.Емитентът да има печалба от дейността си през последната година.

6.Емитентът или упълномощеният от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния дЕепозитар.

На облигационния пазар задължително се приемат облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа. За участие в този пазар трябва да се спазват следните изисквания:

1.Емитентът на корпоративния дългови ценни книжа да има най-малко три отчетени финансови години от първоначалната съдебна регистрация.

2.Номиналния размер на емисията да не бъде по-малък от 100 милиона лева.

3.Най-малко 25% от емисията да е предложена публично.

4.Емитентът или упълномощен от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния депозитар.

На нерегистрирания пазар се приемат ценни книжа, които не могат да изпълнят условията за участие в някои от сегментите на регистрирания пазар. На борсата се приемат следните видове поръчки за покупко-продажба на ценни книжа:

-лимитирани - поръчки за покупка на ценни книжа при определена максимална цена или за продажба при определена максимална цена;

-“всичко или нищо”  поръчки за покупка или продажба на определено количество ценни книжа или цели блокове;

-“валидни до отменяне“ поръчките, които могат да се изпълняват на повече от една борсова сесия;

-еднократни - поръчки само за една сесия;

-отменящи-поръчки, които отменят дадена преди това поръчка;

-пазарни-поръчки за покупко или продажба на ценни книжа по най добрата цена, което се формира на пазара.

Всяка борсова поръчка трябва да съдържа кода емисията, вида на поръчката, дали е за покупка или продажба, цена и брой на ценните книжа, дали поръчката е за клиент или за собствена сметка.

Търговията с ценни книжа се извършва в следната последователност:

1.държвни или регистрирани от държавата ценни книжа;

2.акции от официален, паралелен и временен пазар;

3.корпоративни облигации;

4.срочни сделки;

5.корпоративни ценни книжа на свободен пазар.

Заявките за покупка и продажба на ценни книжа се въвеждат в електронната система на борсата и се класират от нея според цената и реда на подаването им от борсовия посредник в борсовата зала. Сделките се смятат за окончателно приключени и подлежат на разплащане, след като всеки борсов посредник потвърди всяка сделка с фиш на борсата.

След приключване на борсовата сесия борсата предоставя информация, съдържаща обема на сключените сделки, цената при откриване и закриване на сесията, постигнатата най-висока и най-ниска цена, процентно изменение на цената от последната сесия и среднопретеглена цена за всяка емисия ценни книжа.

Всеки член на борсата носи финансова отговорност за своевременното предаване на продадените ценни книжа и за заплащането на купените ценни книжа. Заплащането се извършва само по безкасов начин чрез дебитиране и кредитиране на банкови сметки. Членовете на борсата водят отчетност за клиентските поръчки и за сключените сделки за сметка на клиентите. Те изпращат на всеки клиент потвърждения за всяка сключена за негова сметка сделка.

Един час след приключване на всяка сесия отдел Клиринг и сетълмент предава на всеки член компютърна разпечатка или запис с данни за всички сделки, сключени по време на сесията. Освен това отдел Клиринг и сетълмент всеки ден след приключване на сесията изпраща на Централния дапозитар отчет за сключените сделки през деня, въз основа на които депозитарът извършва прехвърлянето на ценните книжа.

Българската фондова борса - София АД може да извършва срочни сделки. Условията и редът за сключване на такива сделки се определят от съвета на директорите при борсата.

Борсата събира такси за извършените сделки както от купувача, така и от продавача в следните проценти от обема на сделките:

-за сделки с акции    -0,2%;

-за сделки с държавни ценни книжа -0,002%;

-за сделки с корпоративни облигации -0,01%;

Освен това борсата събира такси за ежегодно подържане на регистрацията, размерът на които се определя от обема на емисията.

Изброените условия за работа на Българска фондова борса - София АД трябва да се приемат като временни. За в бъдеще в кода на работата ще се наложат някои подобрения и допълнения на борсовата регламентация.

4. Законова регламентация на борсовото дело у нас.

Важен етап в борсовото дело у нас е излизането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, публикуван в бр.63 на ДВ от 1995г. С него се  уреждат отношенията между емитентите и притежателите на ценни книжа, фондовите борси, техните клиенти, борсовите посредници, инвестиционните дружества и държавните контролни органи в областта на капиталовия пазар. Измененията, които настъпват в капиталовия пазар в процеса на реформите в икономиката на страната, наложиха някои промени при регламентирането на капиталовия пазар, намерили израз преди всичко в нов Закон за публично предлагане на ценни книжа. Новото българско законодателство предвижда създаването на Държавна комисия по ценните книжа, която е орган към Министерския съвет и има за задача да регулира и контролира публичното предлагане и търговията с ценни книжа, инвестиционните посредници и инвестиционните дружества.


Търси за: общи положения | исторически преглед | условия работа | законова рамка

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Борсови пазари >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker