Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Борсови пазари >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Борсовите посредници в развитите страни и в България

Борсовите посредници в развитите страни "играят на борсата" както за собствена, така и за чужда сметка, т. е. темогат да бъдат членове на борсата и да представляват себе си на борсовия подиум, а също така да са борсови представители на някой член на борсата. У нас борсовите посредници се възприемат единствено като борсови представители. Това различие в обхвата на дейност и тълкуване функциите на посредниците идва преди всичко от законодателното постановяване кой може да бъде член на борсата. Когато се допуска член на борсата да бъде физическо лице и то отговаря на изискванията, има съответните познания, професионален опит и квалификация за упражняване дейността на посредник, то той може да "играе" за себе си на фондовата борса. Всички поръчки, които изпълнява (на клиенти и за собствена сметка), ще му носят приходи за самия него. В случая, когато физическото лице - борсов посредник, работи на трудов или граждански договор за своя работодател - инвестиционния посредник, член на борсата, тогава той разчита на своята заплата, която е многократно по-малка от заработените комисиони.

Описаните два типа борсови посредници в практиката на развитите страни работят по правилата на своите борси и според своето законодателство. Те носят различни имена, но дейността им основно се свежда до приемане и изпълнение на клиентски поръчки на борсовия и извънборсовия пазар1. На най-голямата фондова борса в света - Нюйоркската, борсовите посредници са от първия описан по-горе тип, т.е. те могат да работят за собствена и за чужда сметка. Местата на тази борса са 1 366, т.е. точно толкова борсови професионалисти се намират в салона на борсата. "Dictum Meum Pactum" (Моята дума е договор) е мотото на борсовите посредници по цял свят. Ежедневно устно, най-често по телефона, се сключват договори за милиони и милиарди долари, които след това се потвърждават писмено. В този аспект "професионалната ерудиция, личните качества и моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за членове минават строг изпит и тестове за индивидуални качества" 2.

Борсови посредници на Нюйоркската фондова борса

Посредниците на Нюйоркската фондова борса могат да се обобщят в следните групи: брокери, маркет мейкъри и специалисти.

Брокерите биват различни видове. В залата на борсата най-известни са т. нар. брокери на пода (Floor brokers). Те получават за изпълнение поръчки от обикновените брокери, затова се наричат "брокери на брокерите" (broker's brokers), а могат да изпълняват и поръчки на дружества, които не са членове на борсата. Следователно, брокерите на пода са два вида: комисионни брокери (commission brokers) и независими брокери. Комисионните брокери са около 1/3 от всички посредници в залата. Те се наемат от членовете на борсата като техни представители и за сметка на юридическото лице - член на борсата, сключват сделките. Комисионите, които се реализират, са в приход на фирмата или банката - член на борсата, а комисионният брокер получава заплата (ако е на трудов договор) или хонорар (ако е на граждански договор).

Независимите брокери не са обвързани с лица - членове на борсата. Те изпълняват поръчки на фирми, които нямат свои борсови представители в залата. При успешно сключена сделка получават предварително договорена комисиона. Характерното за този тип брокери е, че те не са борсови представители, т. е. работят самостоятелно, а не за член на борсата.

Освен комисионните и независимите брокери, на пода на Нюйоркската фондова борса работят и т.нар. търговци на пода (Floor traders). Те работят за себе си, като през целия ден "изпълняват ролята на совалка между гишетата в търсене на подходящи продавачи и купувачи". Това го правят с цел спекулативно извличане на печалба от маржа на курсовете на книжата. На борсите обикновено се търгува с големи пакети (лотове), но в Ню Йорк е възможно да се оттъргуват и непълен брой акции, т.е. количество под 100 броя акции. Не всички посредници се занимават с такава покупко-продажба. Тези, които сключват сделки с непълен пакет акции, се наричат търговци на непълен брой акции (odd-lot traders).

Маркетмейкърите (Registred Competitive Market-Makers) имат разнообразни функции. Най-често те се проявяват като дилъри, които сключват сделки за собствена сметка с големи пакети ценни книжа. Тази дейност понякога се извършва и по поръчение на ръководните органи на борсата с цел регулиране на пазара на акции. Маркет мейкърите могат да играят и като брокери за сметка на своето дружество-член на борсата. Тяхната многофункционалност им помага при възникване на трудност за изпълнението на някоя поръчка на други брокери да се включат в този пиков момент и да съдействат за сключването на сделката.

Единствено на Нюйоркската фондова борса съществуват посредниците, наречени специалисти3. Те заемат монополно положение на пазара на акции, а техният брой е 1/4 от всички посредници на борсата.

Наименованието specialist им е дадено, тъй като те много добре познават акциите на даден отрасъл, които се търгуват на отделните щандове (counters).

За да упражнява професията на специалист, едно лице трябва да отговаря на следните изисквания: 4 

-да има необходимия опит;

-да е правоспособен дилър;

-да притежава място на борсата;

-да е одобрен от управата на борсата;

-да притежава капитал, който му позволява да осъществява търговия с не по-малко от 4 хил. акции от всеки вид, в който е специалист.

Специалистът е лице, за което често се казва, че "играе срещу пазара". Една от неговите основни функции е да уравновесява пазара, като намесата му трябва да е насочена към възстановяване баланса на търсенето и предлагането на акциите и така да се постигне стабилизиране на цените на книжата. През 1993 г. 77.3% от намесата на специалистите на борсата са имали точно такъв характер5.

Това означава, че покупките на акции от специалиста се извършват, когато пазарът се понижава (tick-down), а продажбите са насочени към пазар, ориентиран към покачване на цените (tick-up). В случая тикът (tick) е степен на котиране или минимално отклонение между два последователни курса за изпълнение. На различните борси на американския пазар тиковете са различни6.

На Нюйоркската фондова борса тикът е от 1/8 от долара, за всяка акция, разликата в котировката на която е повече от един долар; 1/16 от долара, ако ножицата на курсовете е между 1/4, и по-малко от един долар и 1/32 от долара, ако разликата в курса е точно 1/4 от долара7.

На AMEX /American Stock Exchange/ до 1972 г. правилата за определяне на тика бяха същите като на NYSE, но след това тикът е от 1/8 от долара за разлика в курсовете над 5 долара и 1/32 - за под 5 долара. На извънборсовия пазар NASDAQ тикът е от 1/8, ако ножицата в курсовете е над 10 долара, и 1/64, ако е под 10 долара.

Практиката показва обаче, че тикът е 1/16 при отклонение, по-малко от 5 долара. Така при понижаващ се пазар специалистът предлага да купи по цени по-високи, отколкото са предложенията на другите участници, а при повишаващ се пазар предлага да продаде по по-нисък курс, отколкото са склонни да платят другите участници.

По този начин специалистът "играе срещу пазара", като целта му е да намали разликата между курс купува и курс продава на акциите от отрасъла. При уравновесяването на пазара той извършва посочените операции предимно със собствени средства или книжа, т. е. играе като дилър на борсата. Специалистът може да играе и като брокер. Дисбалансът на пазара може да се регулира и чрез извършването на сделки за чужда сметка, които са поверени на специалиста за изпълнение.

Това става в случаите, когато "специалистът действа като агент на другите брокери в залата" или когато се проявява като лице, съдействащо за оживление на пазара (Market catalist) 8. Тези две функции на специалиста имат не по-малко значение от функцията на дилър и регулатор на пазара. Специалистът действа като брокер, когато даден посредник на пода на борсата не може да изпълни веднага поръчката на свой клиент и има нужда от помощ.

Тогава той е в правото си да задържи поръчката на клиента, да я впише в своя карнет и да я изпълни при благоприятни условия. Това задължава специалиста по всяко време да дава информация на интересуващите се брокери, коя е най-ниската и коя е най-високата цена на съответните акции. Важно е да се отбележи, че в рамките на една и съща сделка специалистът не може да бъде едновременно и брокер, и дилър, или както се казва още - посредник и принципал.Той е длъжен да дава предимство на изпълнението на клиентските поръчки пред тези за собствена сметка.

Борсови посредници на Токийската фондова борса

На пазара на акции в Токио последният борсов агент е т. нар. Saitori. Това е посредникът, който е задължен да събира поръчките за покупка и продажба и да ги записва в своя карнет (книга за поръчките) за изпълнение било на пода на борсата, било по електронен начин.

Спецификата на търговията с ценни книжа на Токийската фондова борса изисква да се отбележи, че акциите на компаниите са разделени в две секции (списъка) 9.

В първата секция (First Section), наречена ICHIBU, се записват акциите на елитни компании с много добро финансово състояние и ежедневни котировки (около 1000 акционерни дружества), т. е. може да се приеме, че тази секция отговаря на официалния пазар. Във втората секция (Second Section), наречена NIBU, се приемат за търговия акциите на малки и средни предприятия, чиято активност на пазара е по-ниска. Тази секция прилича на околоборсовия пазар в европейските страни и в Америка. В Япония обаче задължително се спазва йерархията за преминаване от секция в секция. Не може акционерно дружество, което не е котирало книжата си в секция NIBU, да премине в секция ICHIBU. На Токийската фондова борса има действителни и специални членове.

Действителните членове са тези, които са придобили чрез покупка място на борсата. Техни борсови посредници са маклерите, които се намират на борсата и получават по телефона или с помощта на компютър поръчките за покупка или продажба на клиентите на действителните членове. От своя страна маклерите предават поръчките на Saitori, които имат право да изпълняват сделки само между действителни членове на борсата. Всъщност "сайторите" извършват само брокерски услуги, тъй като са им забранени сделки за собствена сметка, както и сделки по поръчение на други клиенти. Важно е да се отбележи, че "сайторите" са компании, в които работят физически лица, като не всяка борса има такива компании. Така например на Токийската фондова борса има 4 "сайтори" компании10, в Осака и Нагоя има по една, а в останалите борси в Япония няма нито една.

На регионалните борси в Япония (с изключение на борсата в Осака) функционира по един специален член. Неговата дейност се състои в:

-поддържането на връзка между по-малките регионални борси и основната борса в Токио и втората по големина в Осака;

-придвижването за изпълнение към двете големи борси на онези поръчки, за които не е било възможно намирането на подходящи условия и параметри за удовлетворяване исканията на клиентите.

Борсовите посредници се съобразяват с Устава и Правилата за работа на Токийската фондова борса, но тъй като тя е под държавния контрол на Министерството на финансите, то въздействието върху посредниците е пряко и косвено. Министърът на финансите е в правото си да предупреди ръководните органи, че може да отнеме лиценза на борсата, ако не обърнат сериозно внимание на тези членове и техните борсови посредници, които нарушават законите или действията им са несъвместими с принципите на борсовата търговия.

Борсови посредници на Лондонската фондова борса

"Големият удар" през 1986 г. промени коренно дейността на посредниците на Лондонската фондова борса. Дотогава най-известните лица, търгуващи на пазара на акции, бяха джобърите (Jobbers) и брокерите (Brokers), като между тях съществуваше специално разграничение на функциите, които изпълняваха11.

Брокерите, наричани още борсови агенти (stock brokers), са консултирали клиентите и са приемали за изпълнение техните поръчки, но не са имали място на борсата. Джобърите са получавали поръчките от борсовите агенти и след това са извършвали конкретната покупко-продажба на акциите в борсовия салон, т. е. те не са имали никакви преки контакти с широката публика. Ето защо не случайно са ги наричали "брокери на брокерите". Тяхната дейност доста прилича на дейността на брокерите на пода в САЩ. Освен това джобърите са можели да сключват сделки и помежду си.

Системата на търговия бе еднопосочна (single capacity), което означава, че брокерът може да бъде само агент, а джобърът - само принципал. Комисионите, които получаваха брокерите, бяха фиксирани, като фондовата борса налагаше скала от минимални комисиони така, че независимо от ефикасността на действията на брокерите всички да получават поне минимум средства за издръжката си. Еднопосочната система създаваше привидна конкуренция между джобърите, тъй като в случаите, когато се налагаше да отговорят на потребностите на големите инвеститори, на тях им бе трудно да образуват големи позиции от ценни книжа. Така големите английски компании се насочваха към по-ликвидни пазари отвъд океана.

С цел да се задържи и повиши равнището на британския пазар на акции правителството предлага да се замени еднопосочната с двупосочна система на търгуване (double capacity). Една от промените се свързва с въвеждането на комисиони, които се договорят. Това застрашава интересите на брокерите и те настояват да извършват и сделки за собствена сметка, като маркет мейкъри. По този начин де факто отпадат различията между брокерите и джобърите и посредниците стават брокер-дилъри. Днес dealer или market-makers са два термина, които се използват като синоними. Системата на присъствено търгуване на пода (floor) бе заменена със система за електронно котиране - SEAQ, след като броят на маркетмейкърите значително нарасна. Те са тези, които определят разликата (ножицата) между курс купува и курс продава на книжата, като същевременно се намират в непрекъсната конкуренция помежду си. Маркетмейкърите са задължени непрекъснато да обявяват курсовете и ножицата между тях, като подпомагат стабилизационните интервенции и се намесват понякога с игра срещу тенденциите. Те способстват за подобряване ликвидността на пазара, като в определени моменти дори свикват да плащат за услугата, която оказват, предлагайки по-високи цени за покупка (bid ), отколкото са цените за продажба (ask).

Маркетмейкърът трябва да отговаря за едно минимално количество ценни книжа, фиксирано с договор към цената, която предлага.

Това минимално количество зависи от обема на средната размяна на дадените акции. Специалистите изчисляват ежедневния среден обем за една година, разделен на 10 хиляди. Това съотношение се нарича "нормален пазарен размер" (normal market size (NMS). Когато NMS надвишава 2000 (а тук са засегнати около 900 акции), всеки маркетмейкър трябва да се ангажира поне с три пъти по-висок NMS.

Твърдото ангажиране с определянето на нормалния пазарен размер на категорията от най-ликвидните книжа, може да отиде до 100 хил. акции. Така през 1991 г. NMS на British telecommunication е от 360 хил. лири и 15 конкуриращи се маркетмейкъри.

Конкуренцията между маркетмейкърите е много голяма, като в последните години се забелязва засилен процес на сливане и поглъщане на финансовите къщи от банките и образуване на финансови конгломерати. Лондонската фондова борса отмени забраната външни лица да притежават фирми, членуващи на нея. Именно този акт отвори вратите на богатите финансови институции до посредничество на борсата, както и допусна присъствието на много чуждестранни фирми на пазара.

Борсови посредници на Франкфуртската фондова борса

Дейността на борсовите посредници на Франкфуртската фондова борса се определя от:

-вида на пазарния сегмент на борсата. Различни са борсовите посредници, които оперират на официалния, регулирания и свободния пазар;

-начина на пазарна търговия. Съществуват различия между борсовите посредници, опериращи на присъствения и на неприсъствения пазар. В Германия най-известните борсови посредници са курсовите и свободните маклери (Kursmaklers, Freimaklers). Освен тях съществуват и хендлери и маркетмейкъри.

На официалния пазарен сегмент членове на борсата са изключително национални банки и чуждестранни банки и брокерски фирми. Взаимоотношенията посредник-клиент са изградени на базата на изключителното право само банки да приемат поръчките за покупка и продажба на ценни книжа и техни служители да ги представят пред борсата за оттъргуване.

Банките имат свои представители на борсата, наречени хендлери. Това са банкови служители, които заемат специфично положение на борсата. Дейността им се заключава в представяне на поръчките за покупка и продажба на книжата на официално упълномощените посредници на борсата - курсовите маклери. Хандлерите могат да стоят в помещението на борсата (тъй като банките имат свои стаи) и да контактуват с курсовите маклери, но нямат право да влизат на пода на борсата. На Франкфуртската фондова борса има три работни карета с по 35 гишета, на всяко от които има по един маклер. Зад него във вътрешността на карето има помощен персонал със съответни електронни устройства за свръзка и информация, а пред всяко гише има терминал с дисплей за информация на клиентите, наречен KISS12.

Следователно, на борсата има 35 курсови маклери, които са борсови служители и са платили за участието си в борсовата търговия минимален депозит от 60 хил. DM13. Те приемат за изпълнение на някое от гишетата, които са разпределени по отрасли, поръчките на хендлерите.

Курсовите маклери работят изключително за сметка на клиентите, но при определени условия могат да търгуват и за своя сметка. Тяхната основна задача е да определят официално котировъчния курс на книжата. Работейки на определени гишета, те отговарят само за отделни ценни книжа, въвеждат в терминалите по електронен начин поръчките и определят официалния курс.

На регулирания и свободния пазар оперират т. нар. свободни маклери. Те също са борсови посредници и поддържат минимален депозит от 250 хил. DM14. Свободните маклери изпълняват както брокерски, така и дилърски функции, защото имат право да купуват и да продават ценни книжа не само по поръчение на клиентите, а и за своя сметка. На тези борсови посредници не е забранено да търгуват на официалния пазар, но те нямат право да участват в определянето на котировъчния курс. Тяхната роля на официалния пазар се свежда до "уреждане на сделките на банки, които нямат или имат недостатъчно свои представители в борсата" 15.

Свободните маклери публикуват курсовете на ценните книжа, които са в обръщение на регулирания и на свободния пазар, но само за тези от сегментите, за които са оторизирани да изпълняват поръчки.

Използването на маркетмейкърите като борсови посредници се осъществява на немската срочна борса (Deutsche Terminboerse). Електронната система на търговия се нарича Integriertes Boersenhandels und Informations Sistem, съкратено - IBIS (Интегрирана борсова и информационна система). Всички банки, курсови и свободни маклери, които след април 1991 г. са подали заявление за допускане до търговия на IBIS, имат право да публикуват курс купува и курс продава на книжата и да търгуват на всички фондови борси в страната. Интегрираната борсова и информационна система се приема за четвърти пазарен сегмент на Франкфуртската фондова борса. Тук връзката между курсовия маклер и маркетмейкърите е силно изразена. Последните могат да сключват сделки на този пазарен сегмент само ако курсът е определен от курсов маклер.

Борсови посредници на Парижката фондова борса

До 1988 г. Парижката фондова борса бе пазар на ценни книжа, на който борсовите посредници, наречени agents de change, заемаха монополно положение16. Те бяха организирани в две институции - Компанията на борсовите посредници (la compagnie des agents de change) и Синдикалната камара на борсовите посредници (la chambre syndicale des agents de change), които ги представляваха и защитаваха техните интереси. Статутът им бе двояк: на министерски служител и на брокер. Комисионите, които получаваха, бяха фиксирани. Работното време на борсата е ограничено, борсовите поръчки нарастват, а с това нараства и недоволството на крупните институционални инвеститори. Много от поръчките започват да се изпълняват извън борсата. Назрелите организационни и технически проблеми на борсата в Париж, както и дълбоките промени след "големия удар" в Лондон, логично довеждат до промяна в търговията с ценни книжа. Всичко това рефлектира и върху статута и дейността на борсовите посредници.

Със закон от 22.01.1988 г. старите институции бяха заменени от Съвет на фондовите борси (Conseil des bourses de valeurs) и Дружество на френските борси (Societe des bourses francaises). Задълженията на старите agents de change се поеха от новообразуваните Дружества на борсата. Следователно от края на 80-те и началото на 90-те години във Франция основните посредници са Societes de bourse. Те отвориха капитала си за инвеститорите, банките, застрахователните компании, които до този момент търпяха монопола на agents de change. Днес банките контролират над 25 дружества на борсата в Париж и над 10 в провинцията.

Застрахователните компании контролират над 4 дружества на борсата в провинцията. На чуждестранните посредници също бе разрешено да придобиват части от дружествата на борсата и те вече контролират около 12 такива дружества в провинцията17.

През 1994 г., след три години на загуби, дружествата на борсата реализираха печалба в размер на 1.25 млрд. FRF18.

Всяко едно дружество на борсата трябва да има минимален собствен капитал и да спазва стриктно изискванията за коефициент на: ликвидност, покритие на риска и разпределение на риска. Освен това то изгражда и гаранционен фонд, който предпазва инвеститорите в случай на фалит на дружеството на борсата. След 1992 г. тези дружества, изпълнявайки задълженията на борсови посредници, придобиват различен статут и могат да практикуват различни професии.

Такива са професиите на:

1. Търговците (negociateurs), които изпълняват клиентски поръчки, но имат възможност да търгуват и за себе си. Те могат да бъдат куртиета, контрапартисти или маркетмейкъри;

2. Търговците - компенсатори (negociateurs compensateurs), които се намесват на пазара след търговците и извършват разплащането и предаването на ценните книжа;

3. Служителите, извършващи съхранението и административното обслужване на ценните книжа. Съхранението се извършва под формата на открити текущи сметки пред централния депозитар на Франция - SICOVAM.

И така, най-голямата категория борсови посредници на Парижката фондова борса са дружествата на борсата. Освен тях съществуват още три категории посредници - дружества за управление на портфейл (Societes de gestion de portefeuille), банките и дружествата на т. нар. контрапарти (Societes de contrapartie).

Известно е, че пазарът на акции на Парижката фондова борса е невидим, защото котировката на книжата напусна борсовия под и влезе в обширна информационна мрежа. Борсата вече "не е място, а система: безсмислено е да се опитваме да я локализираме, тъй като тя се движи по кабелите на мрежата между посредниците и основния компютър, намиращ се в парижките предградия" 19.

В сградата на борсата онова, което се вижда, са посредниците, търгуващи със срочни контракти и с опции. Следователно, изхождайки от местоположението на борсовите посредници на Парижката фондова борса, може да се заключи, че те са два типа. Първият тип са всички институции, в които клиентите могат да подадат своите поръчки за електронно котиране на акциите. Най-известни са дружествата на борсите и банките. Вторият тип са конкретни физически лица, които оперират на дериватните пазари в сградата на борсата.

Борсовите посредници в България

Според действащото законодателство борсовите посредници у нас могат да се определят като брокери на пода. Те действат в условията на ниска конкуренция и липса на пазарни условия за проява на типичните качества и способности на този вид посредник.

Проблемите около изграждането на механизма на търговия на регистрирания пазар и неговите сегменти, както и на свободния, извънборсов пазар дават своето отражение върху състоянието на борсовото посредничество, ограничават функциите на "играчите на пода" и водят до липса на разнообразие във видовете на борсовите посредници.

Пред управляващите БФБ - София АД стои и въпросът дали и функциониращите борсови представители са достатъчно способни, образовани и инициативни да извършват отговорната дейност на брокера. Къде са провели своето обучение и каква е професионалната им квалификация, при положение че в западните страни съществуват специализирани средни и висши училища, подготвящи години наред борсови специалисти.

Дали записаните в Правилника за работа на борсата условия и ред за допускане до борсова търговия са достатъчно изчерпателни? Къде да се подготвят младите хора за придобиване на брокерска професия, при положение че в нито един ВУЗ в страната няма специалност "Борсово посредничество", а до преди две години (по различни съображения) за редовни се признаваха само свидетелствата, издадени от двете столични борси за изкаран едноседмичен курс за брокери. В този порядък могат да се задават още редица въпроси.

По-важното е, че преди да се пристъпи към "козметични" или по-сериозни промени в борсовото законодателство, организацията и механизма на търговия, сериозно трябва да се помисли за обезпечаването с квалифицирани кадри не само на пода на борсата, а на цялостния процес на вторична търговия на ценните книжа. В борсовата зала работят ограничен кръг посредници, които не е невъзможно да се подберат с конкурс от членовете на борсата, но за да се развият и утвърдят коректни отношения между брокерите по места (обикновените брокери) и клиентите би следвало да се разработи специална програма за обучение, вкл. в чужбина, на млади хора с икономическо или юридическо образование. Към средата на 1998 г. БФБ - София АД до участие в търговските сесии допуска само борсови посредници, които имат:

1. Документ, удостоверяващ сключен или действащ трудов или граждански договор между физическото лице и члена на борсата;

2. Пълномощно за представляване на члена, в което изчерпателно е посочен обемът и срокът на представителната власт;

3. Сертификат за правоспособност, издаден от КЦКФБ;

4. Свидетелство за съдимост.

Борсовите посредници представят пълна и подробна информация за себе си - автобиография, образование, квалификация и т. н., след което, ако отговарят на всички изисквания, Съветът на директорите дава своето одобрение. Както е известно, на всяка борса съществува борсов регистър, в който се вписват имената на борсовите посредници и времето, за което са упълномощени от своя работодател да го представляват на борсата.

Имената на всички вписани в регистъра борсови посредници се поставят на видно място в сградата на борсата. За да участват според правилата в търговията с ценни книжа, на всеки борсов посредник се предоставя служебен регистрационен номер, с който той участва в сесиите.

Борсовите посредници на БФБ - София АД имат право да търгуват, като брокери и като дилъри. Превес се дава на клиентските поръчки, а ако има подадени за изпълнение поръчки за сметка на член на борсата, неговото семейство, служители, представители и др., то тези поръчки за собствена сметка се описват и регистрират отделно в дневника на поръчките. В борсовия салон освен посредниците се намират и служители на борсата, които изпълняват различни функции. Най-вече те са пълномощници по време на борсовите сесии и следят за спазването на процедурите при търгуването на книжата.

Директорът по търговията определя измежду пълномощниците водещ на всяка борсова сесия. Пълномощниците и водещият, независимо че присъстват на борсовия под и имат осезаема роля при организацията на борсовите сесии и контрола над тях, не са борсови посредници.


1Редът, по който се анализират отделните борсови посредници в развитите страни, се прави според обема на борсовата капитализация на световните борси.
2 Попов, Д. "Акции и фондови борси", С.,"Сиела", 1997, с. 82-83
3Появата на специалистите на Нюйоркската фондова борса датира от 1869 г.
4Китанов, Н. "За акциите и борсата". С., ИК "Загер", 1993, с. 69.
5Hamon, J. Marches d'actions, Paris, Economica, 1995, p. 33.
6Hamon, op.cit, p. 34-35.
7В 88.9% разликата на курсовете е между 1/4 от долара и по-малко от 1 долар.
8Попов, Д., цит. съч., с. 83.
9В следващото изложение са използвани постановки от: Попов, Д., цит съч., с. 100-102; Китанов, Н., цит. съч., с.73-74; Алексеев, М. Ю., "Рынок ценных бумаг", М., "Финансы и статистика", 1992, с.125-140.
10През април 1991 г. последните 4 "сайтора" се сливат в една мощна компания. Вж. подр. The New Palgrave dictionnary of money and finance, Macmillan, 1992.
11Вж. подр. Брет, М. "Как да четем финансовите страници", С., "Дъга - 700", 1993, с. 112-132; "Рынок ценных бумаг", под ред. В.А.Галанова, А.И.Басова, М., "Финансы и статистика", 1996, с. 133-135; Попов, Д. "Акции и фондови борси", С., "Сиела", 1997, с. 87-90; Peyrard, J. Les bourses europeennes, Paris, 1992, p. 10-12; Hamon, J. Marches d'actions, Paris, Economica, 1995, p.31-33.
12Попов, Д., цит. съч., 93.
13Ballmaier & Schults Boersenmaklers, GmbH, 1992.
14Пак там.
15Попов, Д., цит. съч., с. 91.
16Вж. подр. La bourse de Paris. Organisation et fonctionnement, SBF, Bourse de Paris, 1994; Les metiers de la bourse, SFB, 1995; Vitrac, D. Investir en bourse, Paris, 1995.
17Вж. Peyrard, J. Les bourses europeennes, Paris, Vuibert, 1992, p.52 18 Vitrac, D. Op.Cit., p. 58.
19Op. cit., p. 40 20. Вж. подр. гл. II,разд. III - Условия и ред за допускане на борсови посредници до търговия на борсата в Правилкик за работа на БФБ - София АД.


Търси за: дилъри | специалисти

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Борсови пазари >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker