Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Борсови пазари >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

КУРСОВА   РАБОТА

на тема:

Евровалутни пазари - предимства и перспективи

Въведение:

Терминът евровалута се използва за означаване на банкови депозити във валута, която е различна от националната валута на страната, в която се намира банката. Следователно евровалутния пазар включва банките, които приемат депозити в чужда валута и отпускат кредити в такава валута. Евровалутните пазари могат да бъдат дефинирани и като банкови пазари, които функционират извън юрисдикцията на властите в страните, чиято парична единица се използва при банковите операции.

Европазарите са до голяма степен явление, предизвикано от все по-либералната световна търговска система. Няма причини за това депозитните и кредитните операции в оппределлена валута да се осъществяват единствено в страната, която емитира тази валута. Основната причина за бързото разрастване на евровалутните пазари е в това, че те предлагат по-добри лихвени проценти по депозитите и кредитите в сравнение с банките, които са местни за страната, която емитира съответната валута. Или това е способността на този пазар да удовлетворява конкретни финансови потребности по-ефективно и по-надеждно, отколкото това може да стане другаде. На първо място това са стремежите на собствениците на капитали, търсещи място, възможност за инвестиране, предлагащо комбинация от висок доход, сигурност, ликвидност, а нерядко  анонимност и отсъствие на правителствен контрол. На второ място са потребностите от големи кредити при възможно най-ниска цена /лихва/ за тях.

Причините, поради които евровалутния пазар отговаря на тези стремежи са в няколко посоки. Евровалутния пазар за разлика от вътрешните, националните банкови системи на повечето страни остава на практика в страни от правителствения контрол и регулиране. Фактически той е свободен пазар, откъдето идва възможността за привличане на вложители и кредитоискатели. Банките опериращи с евровалута се търпят ограничения по отношение на лихвата и предлагат привлекателни лихвени проценти върху депозитите. От значение са още ниските рискови премии, възможностите за осъществяване на международни сделки в голям мащаб, за удобно и печелившо съхранение на излишните фондове.

Периодите, за които се правят евродепозити варират от най-кратки /за една нощ/ до по-дълги /за няколко месеца/, а компаниите, които срочно изпитват нужда от паричен ресурс могат да получават кредити срещу собствените си евровалутни депозити.

Евровалутните банки издават и продават депозитни сертификати, които са обещание от една банка, която ги е издала, че ще плати. Вложителите имат това преимущество, че те имат възможността да вложат парите си в срочни или дългосрочни влогове, откъдето получават по-висока лихва по тях, но същевременно те могат да продават депозитните си сертификати на вторичния пазар, ако се нуждаят от пари.

Приема се, че с навлизането на депозитните удостоверения пазарът още повече се разширява. По-нататъшното му развитие намира израз в появата на еврооблигациите. Те са облигация

( ценна книга ), чрез която се набират кредити, деноминирани в евровалути. Еврооблигациите са платими във валута, която е различна от националната парична единица на страната, която ги е емитирала и се търгуват извън държавата, в която се намира организацията-емитент.

 


В
табл.1 е показан изненадващо високия темп на растеж на евровалутните пазари от 60-те години насам.

Таблица 1. Размер на евровалутния пазар през определени години (млрд. долари)

Година

Брутен размер на

Дял в него на

Нетен размер на

евровалутните

Щатските

евровалутните

депозити

Долари

депозити

1964

19

      --

14

1966

25

      --

17

1968

46

79

34

1970

86

79

65

1972

210

78

110

1974

395

76

220

1976

595

80

314

1978

949

74

478

1980

1574

76

797

1982

2164

80

1152

1984

2383

81

1274

1986

3683

72

2076

1987

4509

66

2584

Забележка:

Брутният размер на евровалутния пазар включва междубанковите депозити.

Произход и развитие на европазарите

 Произход

Първопричините за възникването на евровалутния пазар трябва да се търсят назад във времето:

  1.  През 1957г. Руснаците, предвид силните антикомунистически настроения в САЩ и “студената война”, отказват да държат своите доларови авоари, натрупани в резултат на износ на суровини, в амеркански банки. Вместо това, те ги депозират по сметка във френска банка в Париж с адрес на телексна връзка EUROBANK.
  2.  Също през 1957г. Централната банка на Англия въвежда ограничения върху отпускането на банкови кредити в британски лири за чужденци и върху възможностите за чужди лица да ползват кредити в лири.  Поради това британските банки прибягват към щатският долар, търсейки начин да запазят водещата роля на Лондон във финансиранетона международната търговия.
  3.  През 1958 година отказът на Европейския платежен съюз и възстановяването на конвертируемостта на европейските валути дава възможност на банките да поддържат доларови депозити, без да са задължени да  обменят при централните си банки в местна валута тези доларови авоари. В своята съвкупност посочените 3 фактора създават първоначалното търсене и предлагане на евродолари.

Развитие

Важен тласък за бързото развитие на евровалутния пазар дава разширяването на вътрешните ограничения върху банковата дейност на територията на САЩ от страна на американските власти. Три от мерките имат особено значение в този аспект

  1.  През 1983 година правителството на САЩ въвежда правилото Q , с което са се поставили тавани(горни граници) върху лихвените проценти, които американските банки могат да плащат по спестовни влогове и по срочни депозитни сметки;
  2.  През същата година американските власти, загрижени за отлива на капитал по платежния баланс на САЩ, въвеждат данък за изравняване на лихвата. Той повишава цената на заемането на долари от чужди лица в Ню Йорк и създава интерес у тях да се обръщат за кредити към евродоларовия пазар;
  3.  По-нататъшното ограничаване на кредита за чужди лица е постигнато чрез специални Указания за доброволно ограничаване на кредитите за чужбина, въведени през 1965 година и направени задължителни през 1968 година.

Така силното регулиране на вътрешната банкова дейност в САЩ предизвиква разцвет на евровалутните операции, с което ограничителният ефект на този контрол е бил компенсиран. Много американски банки решават да създадат свои клонове и филиали в чужбина, за да избягнат банковите регулационни мерки. И което е още по- важно, те дават конкурентно предимство на евробанките, които не са обект на подобно регулиране. Именно това предимство става фундаментална причина за бързото и устойчиво развитие на евробанките. За разлика от местните банки в САЩ, евробанките не са подложени на контрол, аналогичен на този върху вътрешната банкова система. Това има дава конкурентно предимство пред местните банки, на които, за да спазят официалните резервни изисквания, се налага да държат свои средства по сметки, носещи ниска лихва и изобщо не носещи лихва. Конкурентните предимства на евробанките са показани на фиг. 1. По правило евробанките имат възможност да плащат по- високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски лихви по кредитите, отколкото американските банки. Това означава, че спредът ( разликата между лихвата, която се изплаща върху депозитите, и лихвата, която се събира за кредитите) на евробанките с по- малък, отколкото спредът на американските банки.

Фигура 2. Сравнение между спредовете на евробанките и на американските банки

лихви по кредитите на американските банки        --------

лихви по еврокредитите     --------                    евроспред            спред в САЩ

лихви по евродепозитите   --------   

лихви по депозитите в американски банки             --------

 

  1.  По-малкият спред на евробанките се дължи на голям брой фактори. Тъй като към евробанките не се предявават изисквания за задължителни резерви, те могат да си позволят да депозират по-малки по обем парични ресурси при ниски лихви, а това означава, че те могат да плащат по-високи лихви по депозитите и да изискват по-ниски по кредитите.
  2.  Друга причина за тяхното сравнително предимство е обстоятелството, че те получават облаги в резултат от икономията от мащаби, тъй-като по правило средните суми на евродепозитите и еврокредитите са по-големи от тези на местните банки, което означава, че оперативните разходи, свързани с всеки кредит или депозит, са по-малки спрямо обема на операцията. В добавка към казаното, евробанките избягват редица административни и кадрови разходи, както и разходи, произтичащи от забавяне на операциите поради необходимост от съобразяване с правилата на вътрешното регулиране.

При условие, че евробанките плащат по-високи лихви по депозитите и изискват по-ниски лихви по кредитите, защо всички кредитни и депозитни операции не протичат чрез евробанките? Отговорът трябва да се търси в разходите по операциите, които се правят от участниците в тях. Една американска фирма по-често предпочита да поиска заем от местна американска банка, която има данни за нея и познава бизнеса й и е в състояние по-лесно и точно да прецени риска, който се поема с кредитирането, да осигури залог и да контролира усвояването на кредита. Ако за същата услуга фирмата се обърне към евробанка, може да й излезе по-скъпо да убеди последната в своята кредитоспособност и в наличие на сериозни основания за кредитиране на съответния проект. По същия начин, с изключение за случаите, когато става дума за много големи суми, частните лица и малките фирми решават, че не си струва да държат депозити в евробанки.

 Характеристика на евродоларовия пазар    

Най-важните центрове на евробанкова дейност са Лондон, Париж, Люксембург и Франкфурт. На тях се падат повече от  60% от цялата евробанкова дейност през 1982 г. Офшорните банкови центрове в Бахрейн, Бахамските и Каймановите острови, Хонг-Конг, Панама, Холандските Антили и Сингапур извършват малко повече от 20% от тази дейност, а останалите 20% са съсредоточени в Северна Америка и Япония. По правило евробанките са извън системата на държавното регулиране. По-специално, те не са задължени да поддържа задължителни резерви, не са ограничени от кредитни тавани или от задължения да застраховат депозитите.

Основният потребител на услугите на евровалутния пазар са самите евробанки, а също така неевробанкови финансови институции, многонационални корпорации, международни институции, централни и местни държавни власти. Многонационалните корпорации биват привлечени преди всичко от високите лихви за депозираните корпоративни фондове и от конкурентните условия на кредитите. Международните институции, като например Световната банка, често заемат средства от евробанките, за да предоставят кредити на развиващите се страни. Голяма част от евродоларовите операции са между самите евробанки, като тези, които разполагат с излишък от средства, заемат на тези, при които има търсене на кредити, но недостиг на средства.

Определящ за равнището на лихвените проценти на евровалутните пазари са Лондонския междубанков лихвен процент по депозитите / ЛИБОР / - лихвеният процент, който лондонските клирингови банки изискват, когато взаимно се кредитират на междубанковия пазар в Лондон. Небанковите заематели плащат спред над ЛИБОР в зависимост от тяхната кредитна позиция и разходите, които кредитиращата банка прави за сделката. Същевременно небанковите вложители получават лихва, която е по-ниска от ЛИБОР. В началният период от функционирането на европазара лихвите по депозитите и кредитите се фиксираха и оставаха неизменни за целия период на депозита или кредита.

Обемът на евровалутния пазар трудно се поддава на измерване, тъй като трябва да се прави разграничение между брутна и нетна величина на този обем. Брутният обем обхваща едновременно неевробанковите и междубанковите депозити, докато нетният обем изключва междубанкови депозити. Брутният обем дава представа за цялостната дейност на европазарите, докато нетният обем дава по-точна представа за способността на евробанковата система да създава кредитен ресурс.

Една от интересните характерни черти на структурата на евробанковите активи / заеми / и пасиви / депозити / е, че те са предимно краткосрочни, като някои от депозитите са със срок от един ден, а преобладаващата част са със срок от шест месеца. Освен това се съблюдава тясно съответствие между структурата на падежите на активите и пасивите.

Това е показано на таблица 2.

Таблица 2. Структура на падежите на евродоларовите активи и пасиви.

Общо в проценти

Падеж

Активи

Пасиви

По- малко от 8 дни

15.6

21.6

От 8 дни до 1 месец

16.7

20.6

От 1 месец до 3 месеца

23.5

28.2

От 3 месеца до 6 месеца

14.8

18.8

От 6 месеца до 1 година

6.2

5.8

От 1 година до 3 години

7.2

2.7

Повече от 3 години

16

2.3

Общо падежи

100

100

Тази структура контрастира със структурата на падежите в балансите на местните банки, които по правило приемат безсрочни депозити и депозити с кратък срок, на базата на които развиват средносрочно и дългосрочно кредитиране.

Европазарите, държавните и валутните рискове

Важна функция на европазарите е, че те дават възможност на инвеститорите да отделят валутните рискове от държавните рискове. Когато доларови фондове се депозират на американски паричен пазар, тогава валутните и държавните рискове не могат да бъдат разграничени. Докато местните депозити са сигурни поради държавната гаранция за депозитите и поради факта, че Федералната резервна система едва ли ще позволи на голяма банка в САЩ да фалира, това не се отнася за евродоларовите депозити. Ако евродоларовият депозит е направен в Лондон, то за инвеститора валутния риск се свързва с притежаването на долари, но държавният риск се свързва с Англия. В случай, че инвеститорът предпочита държавният риск да бъде свързан с Германия когато евродоларовият депозит може да бъде направен в Германия. Евродепозитите могат да носят определена степен риск, доколкото евробанките наистина поддържат по-ниско равнище на резервите си  в сравнение  с местните банки. Но по всяка вероятност евробанките понижават този риск, като обвързват тясното структурата на падежите по заемите с тази по депозитите си.

Особено внимание започна да се обръща на един специфичен аспект от заемната дейност на евробанките - рискът от прекратяване на плащанията. По-голямата част от заемите на евробанките през 70- те год. беше предоставена на правителства на страни от Третия свят, особено на тези от Латинска Америка. Проблемът при подобно кредитиране се състои в това, че обикновено няма никакво обезпечение срещу предоставения на правителството заем и ако това правителство прекрати плащанията си, то не съществува международен съд, който да наложи погасяването на дълга.


Евровалутните пазари, правителствен контрол и политика

Докато местните банки остават подложени на различни регулационни мерки, това не се отнася за европазарите. Пример за двете мерки за контрол, които най-често се използват при управлението на местната банкова система, са резервните изисквания наложени от властите, за да се ограничи възможността на търговските банки да създават кредит, и депозитната гаранция, предназначена да защити служителите, в случай че банката се окаже неплатежоспособна.

Липсата на правила за управление на евробанките често е водело до призиви за някаква степен на международен контрол върху тяхната дейност. Това се отнася най-вече до опасността, която може да представлява фалитът на една евробанка. Поради обема на междубанковите заеми това може да причини верижния фалит на множество други банки. Ето защо необходимостта от ефективен контрол се смята за важна при осигуряването на стабилно провеждане на банковата дейност от страна на евробанките. Но ефективният контрол върху евробанките се среща с редица трудности. В случай, че властите в САЩ решат да контролират евробанките, разположени в САЩ, единственият резултат би бил прехвърлянето на евробанковата дейност към евробанки извън Съединените Щати. По подобен начин, ако контролът се приложи в рамките на конкретен евробанков център, какъвто е Лондон, тогава най- вероятният резултат би бил преместване на евробанковата дейност към други центрове, където няма такъв контрол. Едностранният контрол от отделно правителство или евробанков център е малко вероятно да доведе до увеличаване на контрола върху евробанковата дейност, защото най- вероятният им резултат би бил прехвърляне на тази дейност към неконтролирани банки и центрове.

Би могло да се предположи, че ефективния контрол върху евробанковата дейност изисква многостранност на контрола и насочването. Но при високата степен на конкуренция за услугите на европазарите подобно многостранно сътрудничество  е малко вероятно да се очаква в близко бъдеще. Самият факт, че евробанките успяха бързо да се разраснат поради липсата на контрол върху дейността им, по всяка вероятност допринесе за намаляване степента на контрол, упражняван върху местната банкова дейност. Въвеждането на някаква форма на контрол върху местната банкова дейност най- често води до отклоняване на банковата търговия към евробанките, където тя е без ограниченията. Нещо повече, желанието да се върне обратно част от евробанковата търговия към местния банков сектор, често действа като стимул за намаляване на вътрешния контрол.


Заключение

Разширяването на евробанковата дейност е било обвинявано безкрайно в различни грехове - от краха на Бретънхуудската система до глобалното увеличаване на инфлацията и дълговата криза на Третия свят. В действителност евробанките осигуряват услуги, които безспорно се търсят и това се доказва с бързото им развитие. По- специално, конкурентните депозитни и заемни лихви на тези банки се оказаха привлекателни едновременно за инвеститорите и за заемателите.

Евробанките допринесоха в значителна степен за увеличената степен на финансова интеграция между отделните стопанства и изпълнява важна роля при рециклирането на средства от активните към пасивните държави. Докато увеличената финансова интеграция направи по- труден паричния контрол от страна на властите в отделните страни, трябва да се отчете, че самите европазари не повлияха особено инфлационно върху световното стопанство. Въпреки че прехвърлянето на местни депозити към евродепозити освобождава част от резервите за допълнително кредитиране, цялостният ефект върху ликвидността не е особено значителен и не може да се каже, че е нежелателен.

В крайна сметка е ясно, че евробанките не са оказали вредно влияние върху функционирането на отделните стопанства, а тяхното цялостно макроикономическо значение е било преувеличавано. Много от сделките, които се осигуряват от евробанките, в тяхно отсъствие биха били поети от местни банки, но не толкова ефективно. Евробанките разшириха бързо дейността си, отчасти защото търсенето на техните услуги се увеличи с нарастването на търговията между държавите. Голяма част от тази дейност се насочи в крайна сметка към евробанките, по- скоро защото те притежават конкурентно предимство при предлагането на съответните банкови услуги.

 

Използвана литература:

  1.  Въведение във валутните отношения, доц. к. и. н Иван Илиев, к. и. н Братой Копринаров

Бургас 1995 г.

2. Международни финанси, Кийт Пилбийм

   City University, London

  1.  Capital Markets in the Euro Zone

http://www.icaew.co.uk/depts/com/nov98/20nov98.htm

  1.  Markets wait for the euro

http://www.smh.com.au/news/98/2/26/text/business/4.html

  1.  The Euro - Europe`s Single Common Currency

http://www.ex.ac.uk/~Rdavies/arian/euro.html


Търси за:

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Борсови пазари >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker