Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Реферат

МИТА, МИТНИЧЕСКА СИСТЕМА И ПОЛИТИКА


Митата изпълняват три основни функции:

Митата са една от най-старите форми на косвени данъци. През Средновековието и Ренесанса те са били едни от най-важните приходоизточници. Впоследствие тяхното фискално значение постепенно намалява. Митата могат да се определят като косвен данък, който се начислява и събира при преминаване на стоките през границата. Митата се събират от митническата администрация за преминаващите през границата вносни, износни и транзитни стоки съгласно Митническата тарифа.

В историческото развитие на България едни от първите сведения за митата като приход за хазната на хана дава договорът между хан Тервел и византийския император Теодосий Трети в началото на VIII в. от н. е. В него се предвижда задължението за търговците от двете страни да се снабдяват със специални разрешителни писма, с оглед да не избягнат митническия контрол. През IX-Х в. с мита са били облагани стоките не само на търговците, търгуващи с Византия, но и на тези, които са осъществявали търговска размяна с по-далечни страни като Киевска Русия, Великоморавия, Франкската империя и т.н. В Националния исторически музей в София, кв. Бояна, са изложени оригинални оловни печати, използвани също през IX-Хв. на митницата на българо-византийската граница при тогавашния град Дебелт. Автентични сведения за наличие на облагане с мита се срещат и в три грамоти на цар Иван Александър от средата на XIVв. Общ термин за митата по това време е византийското наименование кумерк, което се употребява в Дубровнишката и в Рилската грамоти, а във Виргинската грамота този термин е заменен със славянобългарската дума царина. В тези писмени исторически паметници е посочено, че адвалорно мито в размер 3% от стойността на всяка стока са заплащали търговците от италианската Република Венеция. Търговците от другата много силна в стопанско и военно отношение през късното Средновековие италианска Република Генуа са били облагодетелствани в сравнение с венецианските търговци. В полусамостоятелното Добруджанско княжество, което в средата и в края на XIVв. е било управлявано от Добротица, а по-късно от наследника му Иванко, са плащали адвалорно мито в размер само на 1% от стойността на стоките.

След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков-Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество". Този устав на практика е използван за първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава. В Берлинския договор от 1878г. в резултат на Берлинския конгрес се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по-високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по-евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии и оттам на редица градове и региони в Подбалканските котловини и Предбалкана. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството. През 1879г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По-късно през 1881г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най-важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879г. и 1890г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет. През 1885г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т.н. Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито непроизвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава мощен тласък за развитието на родното производство и преимуществено на индустрията. С оглед на преодоляването или по-скоро заобикалянето на неравноправните разпоредби на Берлинския договор по отношение на митническия режим, по предложение на кабинета на Стефан Стамболов Народното събрание приема „Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали това". Първата държава, която след приемането на закона, сключва междудържавен договор с Българското княжество е Великобритания. В него вносното мито за английските стоки вече е 8,5%, вместо 8%, както бе предвидено на Берлинския конгрес през 1878г. Вследствие на далновидността на тогавашното правителство, разработило и наложило гласуването на този закон, вносните мита постепенно се повишават на 10,5%, а за някои стоки по-късно те стават 14%.

През 1906г. се приема Закон за митниците, а през 1938г. -Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта действат до 1948г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те са около 30% от общите бюджетни приходи. По-късно те намаляват и според статистическите данни от средата на тридесетте години на XX век митата са били между 11,9% и 13,3% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България. По времето на планово-централизираното стопанство е установен абсолютен държавен монопол на външната търговия, както и държавен валутен монопол. Основната задача в този период на митническия контрол и на митническите органи при облагането с мита е преди всичко да осигуряват спазването на тези два държавни монопола, а на по-заден план е да събират митата, независимо че те са значително перо в бюджета по това време. През периода 1948-1990г. митата със страните, имащи развито пазарно стопанство, от Европейската икономическа общност, САЩ, Канада, Япония и т.н. са твърде високи за сметка на тези със страните, които членуват в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или са включени в групата на т.нар. „приятелски" развиващи се държави. Митата са осигурявали в този период значителна част от приходите в бюджета. България по това време не е членувала в ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което е позволявало вносните, износните и транзитните стоки да бъдат облагани със сравнително високи мита. За осигуряването на спазването на тези два държавни монопола изцяло е променено стопанското и финасовото ни законодателство, което е съответствало на принципите на планово-централизираното стопанство. През 1948г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения бе в сила до началото на 1999г. Монополът на държавата във външната търговия бе отменен едва с Указ №56 за стопанската дейност през 1989 г., което доведе до значително изменение на основните задачи и на прерогативите на митническите органи в Република България.

Днес нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците, Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения.

От 1999 година започва да действа новият Закон за митниците. В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.

Този Закон за митниците е направен по подобие на Европейския митнически кодекс С изключение на първата глава "Общи положения" и предпоследната свързана с "Административно наказателните разпоредби" той напълно наподобява на цитирания кодекс. Интересен е въпроса защо не сме приели Митнически кодекс, след като сме пренесли изцяло Митническия кодекс на Европа. Отговорът се крие в конкретната правна и фактическа среда у нас. Съгласно Закона за нормативните актове с "Кодекс се регламентират обществените отношения предмет на цял клон на правната система". Такива у нас са Наказателен кодекс, Кодекс на труда. Семеен кодекс и др. Органът имаш право на законодателна инициатива приема, че митата, митническия контрол не са самостоятелен клон на правната система, поради което законодателя е издал закон.

Освен това трябва да се има предвид, че всяка промяна трябва да бъде гласувана от Народното събрание. С това всяко негова изменение е значително по-трудно и бавно. С изборът си на Закон за митниците е постигната по-голяма гъвкавост и приемственост необходими при новите условия. Самият закон препраща към множество други подзаконови нормативни актове, което означава, че отсъстват правни норми и се дава възможност не по законодателен път да бъдат променяни и изменяни.

Законът предвижда излизането на два правилника, няколко наредби и инструкции. Първият подзаконов акт е "Правилник за приложението на закона за митниците", а вторият основен поднормативен акт е "Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения".

Правилникът за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/ влезе в сила от 01.01.1999 година и отмени действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван е в ДВ№ 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части, седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и, заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения.

Като цяло ППЗМ развива идеите за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв.

След публикуването на ППЗМ, бяха издадени и други нормативни актове. По-важните от които са:

В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила. Конвенциите са нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Те са следните:

От 01.01.2000 година влезе в сила Валутния закон, с които се отмени действащия от 1966 год. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол. С него страната ни се доближи до европейските стандарти.

За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и други.

В последните десетина години една от основните цели на митническия контрол, респективно значението на една от основните функции на митата фискалната постепенно намалява. Митата са все още важен приходоизточник за държавния бюджет, но техният относителен дял в общия размер на приходите намалява в последните години. Ето защо на преден план излиза другата основна цел на митническия контрол, която се свежда до защита на интересите на българското производство от конкурентен за българските производители внос и особено ако се използват дъмпингови цени, както и стимулирането на ефективния износ на български стоки. От съществено значение за развитието на митническия контрол в бъдеще е неговата решаваща роля при предпазване на българското население и на останалите потребители от страните на ЕС, както и на групата страни, желаещи да се присъединят към неговите структури от редица стоки, чието контрабандно преминаване е забранено по силата на международни конвенции и спогодби, като наркотици, вредни химикали и биологически и бактериологически вещества, оръжие, селскостопански произведения и продукти, опасни за здравето, защитени видове диворастящи растения и диви животни, произведения на изкуството и културата, в т.ч. и тези с археологическа стойност, валута и ценни книжа над определените със закона размери, благородни метали над определените норми от българското законодателство и т.н.

Същността на митническия контрол може да бъде определена от различни гледни точки. Митническият контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът или износът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.

Според закона Митнически контрол е "извършването от митническите органи на специфични действия: като проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни пред държавната граница, и други подобни действия за осигуряването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове."1

Според Теорията на управлението, управлението на митническата дейност може да бъде разделено по функции на управление, сред които контролът заема особено важно място.

Според някои автори митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките. Те обясняват появата на митническия контрол с разликата във времето и мястото на възникване на генераторния факт и ликвидацията на данъка. Заради това е необходима форма на наблюдение на стоките. Тази форма на наблюдение е митническият контрол.

Това определение е заимствано от действащия Закон за митниците, където митническият контрол е част втора от закона, а обмитяването е част трета.

Внимателният анализ на съдържанието на обмитяването показва, че то е основното съдържание на митническия контрол. Като съвкупност от процедури, то включва деклариране, манифестираме, преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.

Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница, която е и митническа граница. С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват задълженията, свързани с митнически контрол: деклариране, пропускане с или без мито.

Митническият контрол2 е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Подобно интерпретиране дава възможност да се разгледат поотделно въпросите за същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.

В новия Закон за митниците е въведено и понятието митнически надзор, който е дефиниран като "съвкупност от действия на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.” Разграничат се действията на субекта на контрол /митническата администрация/ при еднаквост на целите, организация,работата, методология и технология. Разграничението е на общи и специфични действия.

В общите характеристики може да се посочи:

Освен общите черти, които показват общата същност, митническият контрол и надзор имат и различия. Те са:

С делението на митническия контрол на общ (митнически надзор) и специализиран се постигат повече знания за процесите, които съпътстват обектите на контрол, по- голяма измеримост на контролното въздействие.

Според общата теория на контрола3, митническият контрол има следните елементи:

Митническият контрол се разделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на:

Вътрешен контрол се осъществява в самото митническо учреждение - пункт, районна митница, митническо бюро и т.н. Външен МК се осъществява от митническите служители върху преминаващите стоки, пътници, при изпълнение на служебните им задължения. Ведомствен е контролът, осъществяван от Агенция “Митници” по отношение на своите подразделения.

Според вида на транспортното средство МК се дели на:

Според предмета на контролната дейност:

Според териториалния обхват митническият контрол бива национален и интернационален.

Една от спецификите на митническия контрол се изразява във факта, че митническата политика се формира, както от вътрешни, така и от външни интереси, споразумения и договорености.

Според степента на обобщеност митническият контрол се дели на общ и специализиран Общ е митническият контрол, които се осъществява чрез митническия надзор, а специализиран е митническият контрол, които се осъществява в рамките на законовото определение на митническия контрол.

Един от основните моменти при разглеждането на същността на митническия контрол е митническата територия на съответната страна и в частност на Република България, на която те могат да бъдат извършвани. Митническата територия в редица случаи не съвпада с държавната територия. Нейните елементи са:

Основно изискване за определянето на митническата територия е националното митническо законодателство, което действа за определената с междудържавни договори митническа територия на държавата (съответно сухоземна, водна и въздушна).

Митническият контрол е част от граничния контрол и се осъществява съвместно със следните държавни органи:

Синхронизацията на контролните действия между посочените държавни контролни органи в името на защитата и отстояването на държавните интереси е в основата на ефективния граничен, респективно митнически контрол. В тази връзка от съществено значение е и съвместната борба на посочените държавни органи срещу негативните явления в досегашната им дейност, от които най-важна е борбата срещу различните форми на корупция.

Съприкосновението на чуждестранния турист или бизнесмен с контролната дейност на държавните органи и в частност с митническите органи на ГКПП е първото негово впечатление от нашата страна и много често то се явява определящо за бъдещото му отношение към нея и към нашия народ. Ето защо от качеството на упражнявания митнически контрол и от граничния контрол като цяло зависят по косвен начин в редица случаи бъдещите инвеститорски планове на потенциални чуждестранни инвеститори или планове за традиционен рекреационен туризъм на цели семейства от водещи в икономическо отношение страни. В качествено отношение за подобряването на ефективността на митническия контрол относно ускоряването на процедурите по обмитяването и проверката на стоките и багажите на физическите лица по начин, сходен с този от страните от ЕС и другите развити държави, има още какво да се желае от митническите органи.

ЛИТЕРАТУРА

  1.  Закон за митниците - 01.01.1999г., променен 07.2000г.
  2.  Адамов, Величко и кол. Мита и митническа политика, ВТ, 1999, Абагар.
  3.  Великов, Венцислав. Митническа територия и митническа граница. С., 2000, Тракия-М.

1 Закон за митниците - 01.01.1999г., променен 07.2000г.

2 Димов, Олег. Митнически контрол. С., 1997, Рацио 90.

3 Младенов, Петър. Митнически процес и контрол, С., 1998, СИЕЛА


Търси за: функции митата | нормативна уредба | митнически контрол | органи осъществяващи митнически контрол

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker