|
|
|
На тема
Анализ на финансовото състояние на фирмата
по данни от ГФО на “София-БТ” АД
за 2002 г.
Съдържание
Увод
Глава І. Обща характеристика на финансово-стопанския анализ
Глава ІІ. Теоретико-методологични основи на анализа на финансовото състояние на Дружеството по данни от Годишния финансов отчет
Глава ІІІ. Анализ на финансовото състояние на акционерното дружество София-БТ по данни от годишния финансов отчет
2.1Оценка на актива на счетоводния баланс
2.1.1 Обща оценка
2.1.2 Анализ на дълготрайните активи и на тяхната обращаемост
2.1.3 Анализ на краткотрайните активи и на тяхната обращаемост
2.2 Анализ на капиталите в Дружеството
2.2.1Обща оценка на пасива на счетоводния баланс
2.2.2 Анализ на собствения капитал
2.2.3 Анализ на привлечения капитал
2.3 Анализ на ликвидността
2.4 Анализ на рентабилността
2.4.1 Анализ на рентабилността на база разходи
2.4.2 Анализ на рентабилността на база приходи
2.4.3 Анализ на рентабилността на целия капитал
2.4.4 Анализ на рентабилността на собствения капитал
2.5 Анализ на балансовата печалба
Заключение
Приложение
Увод
Темата, която разглеждам е Анализ на финансовото състояние на Акционерното дружество “София-БТ”.
По време на анализа е направен опит последният да бъде представен като една динамична съвкупност, а не просто като теоритична последователност. В тази последователност на мисли намира място мисълта на доц. Док-р Марко Тимчев “ Финансовото състояние на предприятието е моментна характеристика на активите и пасивите на предприятието. Тя не бива да се разглежда изолирано, а в непосредствена връзка с резултатите от инвестиционната, производствената, търговската и финансовата дейност на предприятието през даден отчетен период.”
Като цяло е следвана методиката за анализиране на финансовото състояние от учебника на доц. Док-р Кр. Чуков, която в пълнота анализира финансовото състояние. Разбира се използвани са и някои разсъждения и виждания на вече споменатия доц. Тимчев, а също така и на проф. И. Душанов , проф. Марин Димитров.
Използвана е информация и литература от Държавната комисия по ценните книжа, а самия анализ е извършен изцяло на базата на данни от
ГФО на “София-БТ” АД за 2001 и 2002 години.
В процеса на анализа най-често са използвани метода на сравнението и факторния анализ.
Следва кратко запознаване с разглежданото предприятие.
София-БТ правоприемник на Цигарена Фабрика -- София, предприятие с дългогодишни традиции в производството на тютюневи изделия.
Дружеството е вписаано в търговския регистър при Софийски гратски съд през 94 г. с капитал от 553474 поименни акции с номинална стойност от 1000 лв, всяка. От тогава капитала е променян неколкократно и сега е съставен от 1217 хил акции с номинал от 1 лв.
Основна дейност на дружеството е производство, заготовка за износ и търговия с тютюневи изделия, външнотърговска дейност с тютюни и тютюневи изделия.
Дружеството разполага с 5 происвоствени линии за проиводство и опаковане на цигари. Основни продукти са “Средец “-всички разновидности,
“ММ лайтс”, “Трезор” ,”Виктори”.
ГЛ.І Обща характеристика на Финансово-стопанския анализ
1. Същност, съдържание, предмет и основни направления на Финансово-стопанския анализ.
Темата на дипломната работа е Анализ на финансовото състояние на фирмата, но за по-задълбоченото навлизане в материята първо ще направя кратко представяне на Финансово- стопанския анализ.
В условията на преход към действителна пазарна икономика и нарастваща конкуренция между фирмите все по-актуален става въпросът за Финансово-стопанския анализ(ФСА). Чрез него се извършва методическо изследване на състоянието и развитието на фирмата на основата на нейната финансова структура и рентабилност. Методическото изследване, осъществявано от главния счетоводител или финансовия мениджър на фирмата се базира преди всичко на информацията от счетоводните отчети, допълнена с друга счетоводна информация. Ето защо извършването на анализа се явява функция на лица с висока квалификация в областта на финансовото и управленско счетоводство, финансите и анализа.
ФСА е процес на избор, съпоставяне и оценяване на финансова информация. Ето защо първата му процедура е свързана с избора на необходимата за вземане на най- правилно решение информация от целия фирмен информационен поток. Чрез съпоставянето се цели да се открият най- важните пропорции и взаимоотношения, а последната процедура е свързана с оценяването и интерпретирането на тези взаимоотношения.
Предмет на финансово-стопанския анализ
Предмет на финансово-стопанския анализ на предприятието е множеството на икономическите, технико-икономическите и социално-икономическите явления и процеси, както и на обуславящите ги фактори, които намират обективно проявление във фазите и етапите на инвестиционната, производствената, търговската и финансовата дейност на стопанското предприятие.
2. Показатели, фактори и методи
ФСА е проява на функцията анализиране. Предмет на анализиране е общо стопанската дейност, капиталите инвестирани в нея, резултатите и ефективността от дейността. Една от целите е изучаване на кръгооборота на капиталите от гледна точка на печалбата, а следователно и рентабилността. Всичко това може да се анализира благодарение на системата от показатели, чрез които може да се даде оценка на различните страни от дейността на предприятието.
Тези показатели могат да се представят в 4 групи :
1.натурални показатели
2.условно- натурални показатели
3.трудови показатели
4.стойностни показатели
Разбира се те могат да бъдат подразделени и на количествени и качествени, на абсолютни и относителни, общи и специфични.
Важно значение за ФСА имат и факторите. Както знаем основен въпрос при всеки анализ е : Под влиянието на кои фактори е настъпила промяната? Факторите се използват когато се изследват причинно- следствени връзки. Те са условията, при които протичат стопанските процеси, а също така и причините, които довеждат до едни или други резултати от протичането на тези процеси. Факторите са активно действащи сили, предизвикващи положителни или отрицателни изменения. И те, подобно на показателите, могат да се подразделят на :
1.постоянни и временни
2.външни и вътрешни
3.преки и косвени
4.екстензивни и интензивни
Споменах показателите, факторите, но характеристиката на ФСА би била непълна, ако не се спомене и за използваните методи при извършване на анализа. Дори, поради особено важното значение на методите, ще им отделя по- голямо внимание.
Методът на ФСА на предприятието представлява система от елементи за цялостно и взаимосвързано изучаване на стопанските явления и процеси и обуславящите ги фактори в условията на функциониране на стопанското предприятие. Ето някои от по-важните методи с кратка характеристика:
1.Методът на сравнението - чрез него е възможно да се оценят измененията в параметрите на стопанската система, да се намери нейното място в пространството и времето, да се очертае тенденцията и перспективата за нейното развитие на фона на динамично променящата се стопанска конюнктура.
2.Метод на групировката - чрез този статистически метод информацията за нуждите на анализа се групира по определени признаци и съобразно с определени критерии.
3.Балансов метод - използва се при анализа на количествени съотношения между стопанските средства и източниците на средства, при решаване на аналитични задачи от типа “потребности-ресурси”, при анализа на стоковия баланс на предприятието, на платежния баланс и т.н.
4.Метод на детайлизацията - чрез него се измерва единичното влияние на поведението на отделните компоненти на системата върху поведението на системата като цяло.
5.Метод на верижните замесвания - той е основен метод за детерминиран факторен анализ. Служи за установяване на влиянието на няколко фактора, чрез тяхното верижно заместване.
Обикновено при анализа даден показател се разглежда като зависещ от действието на няколко фактора и въпросът е да се установи каква е насоката, изменението на всеки фактор по отделно. Постигаме го по следния начин. Изчисляваме базисния отчетен показател и виждаме неговото отклонение. Тогава търсим влиянието на всеки фактор по отделно. За тази цел се извършва последователно замесване на базисните с фактическите отчетни данни. При това заместване резултата при всяко заместване се съпоставя с резултата от предходното изчисление. Получената разлика показва влиянието на съответния фактор. Сумата на влиянията на всички фактори се равнява на общото отклонение за реализирания показател.
6.Метод на разликите - той е модификация на предишния метод, но може да се приложи само, ако връзката между факторите е във вид на умножение. Правило: алгебричната разлика между фактическите и базисни данни за фактора, влиянието, на който се установява се умножава с фактическите данни за факторите, които са преди него и с базисните, за тези след него.
Разбира се съществуват още методи, като метод за коригиране, метод за разкриване съдържанието на средните величини, графични методи, но описаните до тук са най- значими.
3. Методика на финансово-стопанския анализ на предприятието
Методиката на финансово-стопанския анализ представлява конкретизация на неговия метод. По същество тя е система от методи, подредени в определена последователност на приложение в зависимост от конкретните цели на анализа. Методиката има две основни разновидности - обща методика и частна методика. Общата методика е ориентирана към аналитично обхващане на принципите на анализа например финансови резултати, приходи, разходи и т.н. Частната методика е съобразена с конкретните особености на анализирания обект. Това могат да бъдат отрасловите особености на отделното предприятие,а така също и особеностите на отделния тематичен обект на финансово-стопанския анализ.
В условията на пазарна икономика интересите на стопанското предприятие са насочени преди всичко към печалбата и рентабилността, пряко обусловени от поведението на предприятието в динамичната пазарна конюнктура.
Водещи елементи при разработване на съвременна методика на финансово-стопански анализ са следните:
Съобразяване с принципите на статиката и динамиката в управлението на предприятието;
Съобразяване с определящото значение на пазарната конюнктура;
Съобразяване с водещото значение на печалбата и рентабилността за предприятието;
Съобразяване с обективните връзки и зависимости между печалбата, финансовото състояние и обуславящите ги фактори.
4. Информационно осигуряване за анализа
Въпросът за информационното осигуряване е от голяма важност за анализа, затова ще го разгледам детайлно. Информационните източници за анализа, осъществяван от лица, имащи достъп до счетоводните документи на фирмата, са предимно счетоводните регистри и документи на фирмата. По- голямата част от информацията се получава от обобщаващите счетоводни документи - финансово- счетоводните отчети. А конкретно в моята тема целият анализ се извършва на основата на Годишните финансови отчети, което води до разглеждането именно на техните елементи. Тази материя е законово регламентирана, така че анализирането й трябва да бъде много внимателно. В чл.26 на ЗС е записано, че съставни части на отчета са :
счетоводен баланс
отчет за приходите и разходите
отчет за паричните потоци
отчет за собствения капитал
приложение
1. Балансът е финансово- счетоводен отчет, който представя в обобщен вид и в парично изражение имущественото и финансово състояние на фирмата. Изключително предимство на баланса пред другите отчети е двуаспектното разглеждане на капитала. Капиталът представлява собствеността върху активите, или с други думи, обхваща всички ресурси, с помощта на които се цели постигането на печалбата. В баланса на фирмата може да се видят и анализират следните аспекти на капитала:
а. Капиталът според изпълняваната функция в стопанската дейност, според неговото активно проявление - наличност и промени в машините (отчетна стойност, натрупана амортизация, балансова стойност), наличност и промени в стоките, в парите по разплащателни сметки и т.н. Тази форма на капитала се отразява в лявата страна на баланса (в актива).
б. Капиталът според неговия произход, според пасивното му проявление - наличност и промени във финансовия резултат (печалба или загуба), наличност и промени в задълженията към доставчици на стоки и т.н.
Тази му форма се отразява в дясната страна на баланса (в неговия пасив).
Съгласно терминологията, възприета в Международните счетоводни стандарти и Закона за счетоводството, като елементи на баланса могат да се посочат:
активи
пасиви (задължения, привлечен капитал)
собствен капитал (чиста стойност на капитала)
Тези елементи участват и като части на общоизвестното счетоводно уравнение:
Активи = Пасиви + Собствен капитал
Счетоводния баланс се съставя въз основа на информация за салдата по счетоводните сметки към 31.Декември (или друга дата, към която се съставя счетоводния баланс).
В НСС-1 е посочено, че активите, пасивите и собствения капитал се посочват в баланса по балансова стойност. Също така статиите в отделните групи по съответните раздели се подреждат по степен на същественост. Характерно е също, че отрицателните величини в счетоводния баланс са :отрицателна репутация, невнесения капитал, изкупените собствени акции, непокритата загуба и загубата от текущия период. А когато е предвидено в счетоводния стандарт, резервът от последващи оценки на активите и пасивите също може да бъде отрицателна величина.
2. Но докато чрез счетоводния баланс се показва финансовото състояние на фирмата към 31.Декември, то отчетът за приходите и разходите разкрива какви приходи са получени и какви разходи са били извършени за определен период от време и чрез него можем да получим по- пълна представа за дейността и финансовото състояние на фирмата като цяло. Тоест може да се разбере дали фирмата е печеливша и на тази база да се предвиди стойността, периода и риска, свързани с : а) бъдещите печалби ( или загуби) и б) бъдещите парични потоци.
приходи - разходи = финансов резултат
Отчетът за приходите и разходите съдържа систематизирана счетоводна информация за:
І. Приходи - в следните раздели:
а)Приходи от обичайната дейност, групирани като нетни приходи от продажби, приходи от финансирания, финансови приходи;
б)загуба от обичайната дейност;
в)извънредни приходи;
г)счетоводна загуба;
д)загуба;
ІІ. Разходи - в следните раздели:
а) разходи за обичайна дейност, групирани като разходи по икономически елементи, суми с корективен характер и Финансови разходи;
б)печалба от обичаната дейност;
в)извънредни разходи;
г)счетоводна печалба;
д)разходи за данъци;
е)печалба.
Отново в НСС-1 е посочено, че отчетът за приходите и разходите се съставя на базата на информация от счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния период, както и :
Сумата на начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия резултат;
Измененията в остатъците (между началните и крайните за отчетния период) на продукцията и незавършеното производство;
Отчетените разходи по икономически елементи за придобиване и ликвидиране на дълготрайни активи по стопански начин;
Получените материали от собствено производство;
Получените приплоди и прираст на животните и др.
3. В предприятието се извършват множество стопански операции. В преобладаващата си част тези операции се опосредстват от движение на парични средства на предприятието. С други думи, тези операции са свързани с транзакции на парични средства, които транзакции по същество изразяват в едни случаи вливане, а в други случаи - отлив на парични средства от патримониума на предприятието.
Чрез отчета за паричния поток се осигурява синтетична резултатна счетоводна информация за движението на паричните средства на предприятието в хода на протичане на дейността му. В МСС-7 - Отчитане на паричните потоци се посочва, че със съставянето на отчет за паричния поток се цели да се предостави информация на потребителите на счетоводните отчети като база за оценка на способността на предприятието да произвежда парични наличности и парични еквиваленти и потребностите на предприятието да ползва тези парични потоци, както и времето и сигурността на тяхното създаване.
Под парични потоци - както се дава определението в НСС-7 - се разбират постъпления на парични средства в предприятието и плащания на парични средства от предприятието в хода на неговата дейност през отчетния период. Постъпленията се определят още като положителни парични потоци, а плащанията - като отрицателни парични потоци.
В състава на паричните средства се включват краткотрайни активи във формата на парични наличности или парични еквиваленти.
В обхвата и съдържанието на понятието паричен поток не се включват прехвърлянията на парични средства от една в друга сметка на предприятието, както и предоставянето на аванси на подотчетни лица.
Според произхода им паричните потоци се класифицират в три групи:
Парични потоци от оперативна дейност;
Парични потоци от инвестиционна дейност;
Парични потоци от финансова дейност.
4. Отчета за собствения капитал се съставя въз основа на информация от счетоводните сметки за отчитане на собствения капитал. Това са сметки за отчитане на основния капитал, допълнителния капитал, резервите, премиите от емисия и печалбите от предходни периоди и от текущия период
С този отчет се цели да се създаде резултатна счетоводна информация за състоянието на всяка една форма на собствен капитал на предприятието и за измененията (в насока на увеличение или намаление) на формата на собствен капитал, произтичащи от преоценка
(до оценка или обезценка на ресурси или пасиви), от промяна, респ. трансформация на финансов резултат в съответна друга форма на собствен капитал, от разпределения на печалби, от транзакции на една форма в друга на форма на собствен капитал и други изменения и причини.
5. Приложението е последния елемент, но въпреки това не без значение, на годишния финансов отчет.
То съдържа ( чл.31 от ЗС) информация както за прилаганата счетоводна политика, така и за състоянията и измененията в активите и пасивите и в приходите и разходите, паричните потоци, както и други оповестявания съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.
Елементите на приложението са следните:
Справка за дълготрайните активи;
Справка за вземанията, задълженията и обезпечените заеми;
Справка за притежаваните ценни книжа;
Справка за участията в капиталите на други предприятия;
Справка за разходите и приходите от лихви;
Справка за извънредните приходи и разходи;
Справка за финансовите резултати;
Справка за данъчните временни разлики;
Пояснителни сведения за оповестяване на счетоводната политика;
С това елементите на годишния финансов отчет се изчерпиха. От краткия им анализ се вижда особено важното място, което заемат в анализа на финансовото състояние на фирмата.
ГЛ.ІІ Теоретико- методологична страна на анализа на финансовото състояние на фирмата по данни от годишния финансов отчет
1. Оценка на актива на Счетоводния баланс
1.1 Обща оценка
Нека първо да уточним понятието актив. Активите са ресурси, които са придобити в резултат на минали операции и от които се очаква бъдеща стопанска изгода. Придобиването в резултат от минали операции означава юридическо оформено право на собственост върху стоки, материали и други ресурси. Бъдещата стопанска изгода се изразява в потенциала на ресурса да участва в получаването на пари или други ценности - например стоката трябва да бъде продадена и да донесе на фирмата пари, друга стока, материали и т.н.
Най-пълна информация за активите се намира в Счетоводния баланс. В него активите са групирани в раздели и групи по следния начин:
Дълготрайни активи
Дълготрайни материални активи
Дълготрайни нематериални активи
Дългосрочни финансови активи
Търговска репутация
Разходи за бъдещи периоди
Краткотрайни (краткосрочни) активи
Материални запаси
Краткосрочни вземания
Краткосрочни финансови активи
Парични средства
Разходи за бъдещи периоди
Условни активи
По данни от раздели А (дълготрайни активи) и Б (Краткотрайни активи) на актива на счетоводния баланс могат да се проследят измененията в абсолютните размери и относителните дялове на отделните съставни елементи на актива на счетоводния баланс.
По принцип анализа на активите трябва да продължи с анализ на реалните активи. До преди последните промени в счетоводното законодателство реалните активи бяха разликата между общата сума на активите и невнесения капитал, но сега поради това, че невнесения капитал не е перо от актива, а е отрицателен елемент от пасива на баланса, то реалните активи са просто еквивалентни с общата сума на активите.
По данни от баланса може да се определи и величината на нетните активи (постоянния капитал).
Нетните активи - това е сумата на дълготрайните и краткотрайните активи, намалена с краткосрочните задължения.
НА (ПК) = ( ∑ДА + ∑КА ) - ∑КЗ
Сумата на краткосрочните задължения включва сумата на краткосрочните пасиви и финансиранията за текущата дейност. Освен това, ако има дългосрочни задължения, в частта им за погасяване през годината също се прибавят към сумата на краткосрочните задължения.
Нетните активи (постоянния капитал) може да се определят и по друг начин - като сума от собствения капитал и дългосрочните задължения.
1.2 Анализ на дълготрайните активи и на тяхната обращаемост
Дълготрайните материални и нематериални активи са най-голямата и най-съществената по икономическо значение част от дълготрайните активи на предприятието. Понятието дълготрайни активи се установи нормативно със Закона за счетоводството и с него се обозначават обектите на отчитане, в които предприятието е направило дългосрочно инвестиране на средства, необходими за реализиране на всестранната му дейност. В тези активи то е инвестирало част от основния си капитал и евентуално привлечени отвън средства - предимно под формата на дългосрочни заеми. С тях предприятието обслужва дейността си за продължителен период от време. Извършените вложения на средства, които в преобладаващата си част приемат формата и съдържанието на средства на труда, създават неговата икономическа мощ. Този вид активи запазват за повече години натурално-веществената си форма, поради което в рамките на даден отчетен период пренасят на части стойността си в състава на разходите за дейността, респ. в себестойността на продукцията, работите и услугите. Тук се включват още и инвестираните от предприятието средства, насочени към увеличаване и натрупване на неговите финансови резултати, а оттук - и на собствения капитал чрез лихви, ренти и други възнаграждения. Това са предимно предоставени средства на други търговски дружества под формата на съучастия, акции и дългосрочни заеми.
В Закона за счетоводството (чл.27) дълготрайните активи се класифицират в пет групи - материални, нематериални, финансови, репутация и разходи за бъдещи периоди.
Първата група - това е групата на дълготрайните материални активи. Съставът на тази група обединява всички средства на труда на предприятието, вкл. и средствата, които създават пространствени и други подобни условия за протичане на трудовия процес. Тук се включват земи, гори и трайни насаждения, продуктивни и работни животни, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, стопански инвентар и др. под.
Към втората група - дълготрайните нематериални активи се отнасят разходите за учредяване и разширяване, продуктите от развойна дейност, програмните продукти, разходите за подобрения на наети активи, патенти, лицензи, концесии, ноу-хау фирмени права и търговските марки. При тях е налице една особеност - тези активи следва да се посочат в счетоводния баланс само когато може да се докаже, че предприятието ще има бъдеща стопанска изгода от тяхното използване.
Третата група е групата на дълготрайните финансови активи. По своята икономическа същност тези активи са вложения на финансови средства на предприятието в други предприятия за продължителен срок от време - за повече от една година. Целта на тези вложения е увеличаване на чистата стойност на капитала на предприятието чрез дивиденти, ренти, лихви и т.н.
Дълготрайните финансови активи се проявяват в две форми на вложения:
първо - дългосрочни инвестиции - дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в инвестиционен портфейл със срок на държане над 12 месеца и инвестиционни имоти
второ - дългосрочни вземания - със срок на изискуемост над 12 месеца.
Четвъртата група е търговската репутация. Особеното е, че и положителната и отрицателна репутация се записва в актива, но отрицателната се отбелязва със знак минус.
Положителната репутация е превишението на разходите по придобиването над дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите активи и пасиви, а отрицателната е точно обратното.
И петата група е разходите за бъдещи периоди. Последните се посочват като дългосрочни или краткосрочни активи в зависимост от срока на признаването им като текущи разходи.
По данни от раздел А (Краткотрайни активи) на актива на счетоводния баланс могат да се проследят измененията в абсолютните размери и относителните дялове на отделните съставни елементи на дълготрайните активи.
По отношение на амортизируемите активи интерес представлява степента на тяхната амортизация. За целта данните от началото и края на годината за отчетната и балансовата стойност на активите, и коректива могат да се систематизират в таблица, като амортизацията за началото на годината се взема от счетоводния баланс от предходната година. Общото изменение на коефициента на амортизация зависи от структурата на амортизируемите активи и степента на амортизация по групи и видове амортизируеми активи.
Освен общо, за всички дълготрайни активи може да се изследва и вътрешно груповата структура на дълготрайните активи - за материалните, за нематериалните, за финансовите, за положителната репутация. По-детайлна информация в това отношение се съдържа в справката за дълготрайните активи (елемент N-1) към годишния счетоводен отчет.
Въпросът за степента на амортизацията на амортизируемите активи е от голямо значение за анализаторската дейност на потребителите на счетоводната информация и за това е неотменима част от анализа на финансовото състояние на фирмата.
Задача на анализа е да се установи и собственият основен капитал. Той характеризира каква част от собствените средства са използвани за формиране на дълготрайни активи на предприятието.
Собствен основен капитал = дълготрайни активи - дългосрочни задължения
Във връзка с дълготрайните активи, основе показател за финансовата автономност на предприятието е коефициентът на тяхното финансиране с продължително и постоянно използваните средства, т.е. с основния капитал. Изчислява се по формулата:
Коефициент на финансиране на ДА = постоянен капитал / ДА
Показва каква част от стойността на дълготрайните активи на предприятието (т.е. продължително функциониращите средства) се финансира за сметка на постоянния капитал.
Превишението на коефициента над единица показва, че има наличен нетен оборотен капитал. Всъщност превишението на сумата на постоянния капитал над сумата на дълготрайните активи е задължително изискване от гледна точка на формиране на капиталовата структура на предприятието.
Обращаемост на дълготрайните материални активи
Дълготрайните материални активи вземат участие в оборота на средствата на предприятието чрез амортизацията. По принцип стойностния размер на амортизацията зависи от амортизационната сума и от амортизационната норма, но за отделните отчетни периоди в рамките на икономически обоснования срок за амортизиране, зависи от приетите и прилагани методи за амортизация - линеен и нелинеен. Амортизационните норми са различни при различните видове нелинейни методи за амортизация, а това води до различни промени в амортизационните квоти. Последните зависят и от движението на дълготрайните материални активи в рамките на отделните отчетни периоди.
Изменението в размера на амортизациите през различните отчетни периоди се отразява върху скоростта на обращаемост на ДМА. Именно сумата на амортизацията се явява сума на оборота на ДМА. Показателите за характеризиране обращаемостта на ДМА са:
Времетраене на обращаемостта ( Тоб);
Скорост на обращаемост ( Voб)
Тези показатели могат да се изчислят чрез формулите:
Тоб = ДМАср / АМ * 360
Voб = АМ / ДМАср
Където :
ДМАср - средногодишна стойност на ДМА ;
АМ - размерът на годишната амортизация ;
Показателят за времетраенето на обращаемостта показва времето (в дни), в продължение на което се извършва един пълен оборот на стойността на ДМА. От практическа гледна точка по - удобно е да се използва показателят за продължителността на един оборот в години, т.е.
Тоб = ДМАср / АМ
Показателят за скоростта на обращаемост показва каква е частта на извършения оборот от дълготрайни материални активи за съответния отчетен период от пълния оборот на стойността на дълготрайните материални активи през целия амортизационен срок.
Дълготрайните материални активи са разнообразни по състав и предназначение. Съобразно обективния процес на материалното и морално износване на различните групи и видове ДМА, икономически обосновано е използването на различни методи за амортизация. Това води и до различия в скоростта на обращаемост по групи и видове ДМА. Средната за предприятието обращаемост на ДМА може да се представи чрез формулите:
Vоб = ∑(Дj Vj)/100 Tоб = ∑(АМj*Tj)/100
Където:
Дj е структурата на ДМА, характеризираща относителния дял на отделните групи и видове ДМА в общия им размер;
АМj е структурата на амортизацията по групи и видове ДМА;
Тj - индивидуалното времетраене на обращаемостта;
Vj - индивидуалната скорост на обращаемост.
Чрез методите за детерминиран факторен анализ може да се установи какво влияние върху промените в обращаемостта на ДМА са оказали фактори като промени в структурата или обращаемостта на ДМА.
Интерес от аналитична гледна точка представлява обвързването на обращаемостта с ефективността от използването на ДМА. При това обвързване се създава възможност за анализ на показателя за относителния дял на амортизациите в стойностния обем на продажбите. Зависимостта може да се представи чрез формулите:
АМ/О = АМ/ДМА ÷О/ДМА или АМ/О = АМ/ДМА *ДМА/О
Където:
АМ/О - относителният дял на амортизацията в обема на продажбите (амортизация, падаща се на 1лв. продажби);
О/ДМА - коефициентът на натовареност (фондоотдаване);
ДМА/О - коефициент на поглъщаемост (фондоемкост).
От анализа на тези показатели може да се прецени за темпа на обращаемост на ДМА, а също така и за нивото на ефективност от използването на активите(ДМА).
1.3 Анализ на краткотрайните активи и на тяхната обращаемост
Отново най-задълбочен анализ може да се извърши по данни от счетоводния баланс и по точно от раздел Б - краткотрайни (краткосрочни) активи (КА). Той включва пет групи КА :
І. Материални запаси;
ІІ.Краткосрочни вземания;
ІІІ.Краткосрочни финансови активи;
ІV. Парични средства;
V. Разходи за бъдещи периоди.
Материалните запаси, още наричани предметите на труда, са важен елемент за осъществяване на дейността на предприятието. Те имат това качество, че приемат върху себе си въздействието на човека с помощта на средствата на труда - материалните дълготрайни активи, в резултат на което създават съответни продукти на труда.
Обособеното счетоводно отчитане, а от там и обособеният им анализ от другите средства във веществена форма се налага от техните особености. Те участват еднократно в дейностите на предприятията, пренасят отведнъж и изцяло своята стойност като разход за производството или обръщението и променят натурално веществената си форма. С оглед на терминологично удобство е прието материалните запаси да се наричат просто материали.
Краткосрочните вземания по своята същност са ясни - вземания на предприятието с изискуемост до 12 месеца.
Краткосрочните финансови активи най-често са просто краткосрочни инвестиции. Предприятията могат да получат финансови приходи от свободните си парични средства като ги инвестират краткосрочно в покупката на ценни книжа - акции, облигации и държавни ценни книжа, както и на благородни метали и скъпоценни камъни. Те счетоводно се третират като краткосрочни инвестиции и вид краткотрайни активи на предприятията. Присъщи са им и други особености. Ето някои от тях:
а) придобиването им става единствено чрез покупка;
б) бързоликвидни активи са, тъй като могат да се продават по всяко време и от това да се инкасират парични средства;
в)преоценяват се в края на всеки месец
Паричните средства, третирани то счетоводна гледна точка, са краткотрайни активи на предприятията във вид на парични наличности или на парични еквиваленти. В НСС-7 (Отчитане на паричните потоци) паричните наличности са конкретизирани като съдържание от касовите наличности и банковите депозити по разплащателни, депозитни и други сметки - в национална и в чуждестранна валута. Що се отнася до паричните еквиваленти, те се определят като съдържание от краткосрочни и бързоликвидни активи, лесно обратими в парични наличности - чекове, срочни депозити, полици и други подобни, които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.
И петата група е разходите за бъдещи периоди. Последните се посочват като дългосрочни или краткосрочни активи в зависимост от срока на признаването им като текущи разходи.
По данни от раздел Б (Краткотрайни активи) на актива на счетоводния баланс могат да се проследят измененията в абсолютните размери и относителните дялове на отделните съставни елементи на краткотрайните активи.
Задача на анализа е да се установи каква част от краткотрайните активи се образува от собствени оборотни средства и евентуално от дългосрочни източници ( или нетен оборотен капитал). нетния оборотен капитал се определя като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, по данни от баланса.
НОК = КА - КЗ
Но във глава 2 /подточка 1.1 става ясно равенството за нетните активи:
НА (ПК) = (∑ДА + ∑КА ) - ∑КЗ
Следователно от последните две равенства може да се направи извода, че:
НОК = НА(ПК) - ДА
Тук трябва да са отбележи, че краткосрочните задължения включат краткосрочните пасиви и финансиранията за текущата дейност.
При положение, че всички дългосрочни задължения са използвани като източници за формиране на дълготрайни активи, нетния оборотен капитал по същество изразява собствените оборотни средства (собствен оборотен капитал).
Пряко отношение за оценката на финансовата автономност на предприятието тук има показателя “Коефициент на финансиране на краткотрайните активи” (КФКА). Той показва каква част от КА е формирана от собствени оборотни средства.
Равен е на отношението на нетния оборотен капитал и сумата на краткотрайните активи.
КФКА = НОК /КА
На основата на данните за собствения оборотен капитал може да се определи коефициентът на финансова маневреност - важен показател за финансовата устойчивост на предприятието. Коефициентът на финансова маневреност се определя като отношение между собствения оборотен капитал и целия собствен капитал на предприятието. Показва каква част от собствения капитал е въплътена в краткотрайни активи. Поради наличието вече на невнесения капитал като коректив на собствения, то не се налага да се прави корекция (която беше нужна, за да се премахне фиктивния капитал.
От голямо значение е и да се анализира вземането от клиенти. Липсата на едно своевременно събиране на вземанията може да предизвика сериозни проблеми за предприятието.
Именно за това е предвиден показателя “Период на събиране на вземанията от клиенти”.
Той се изчислява по формулата :
Период на