Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Курсов работа

На тема:

Управление на парите и бизнес кредитите

2004г.

Много често се случва в едно малко или средно предприятие паричните плащания и постъпления да не са в идеален синхрон, което предполага както наличие на значителни свободни ресурси за определени периоди от време, така и евентуални затруднения при осигуряване на средства за нерегулярни плащания. Естествено е в подобни случаи частните предприемачи да си задават въпроси как да реализират по-висок доход от тези временно свободни средства, без това да затрудни посрещането на планираните и дори на непредвидени разплащания. Най-често парите биват вложени на безсрочен банков депозит с годишна лихва под 1%. Но дали това е най-добрият начин да се инвестират временно свободните пари? Широко разпространена практика на Запад е за управлението на паричните потоци да се ползват съветите на външна фирма, специализирана в този вид дейност. Друг съществен проблем е как да се осигурят възможно най-бързо и евтино средства за посрещане на нерегулярни, непредвидени плащания.

Къси пари. През последните години краткосрочният капитал постепенно напусна банковата система и намери място на паричния пазар, където се търгуват основно дългови инструменти с падеж до една година. Този процес се засили в световен мащаб, когато преди четвърт век бяха премахнати ограниченията в конкурентното определяне на лихвените проценти. Инвеститорите насочват капиталите си към финансови компании, които предлагат по-добри лихви, без изискванията за срочност на депозитите, а за длъжниците се създава възможност да продават краткосрочните си задължения на конкурентен лихвен процент, вместо да прибягват до скъпото посредничество на банките.

Паричният пазар. Към него се ориентират компаниите, които имат нужда от краткосрочен паричен ресурс. От другата страна застават банките и финансовите институции, които разполагат със свободни средства за инвестиране от привлечените краткосрочни депозити на виждане. Държавата и общините също могат да бъдат участници на паричния пазар, когато се нуждаят от пари за възстановяване на ликвидността си при сезонност на постъпленията и на плащанията им. Паричният пазар е условно наименование - пазарите в отделните страни нямат физическо място на дейността и не работят по единни правила. Няма и официално обявени цени и една лихва. Паричните пазари са всички заемодатели и заемополучатели, които правят сделките си по телефона или чрез компютърна система. Те инвестират или търсят средства на възможно най-изгодни лихви и по този начин създават конкурентната среда на паричния пазар. Необходимо е да се направи следната уговорка - присъствието на малки инвеститори на паричния пазар е силно ограничено.

В чужбина паричният пазар прилича в голяма степен на облигационния, защото на него се търгуват дългови инструменти, но с по-кратък срок - не повече от една година. Инструментите са много на брой и доста разнообразни по функции. Най-популярните са търговските книжа (commercial papers), банковите акцепти (banker's acceptances), съкровищните бонове (T-Bills), облигациите и депозитните сертификати (certificates of deposits). Най-бързо развитие сред тях отбелязаха търговските книжа, като през последните години те заемат водещо място и изместиха дори краткосрочните облигации. Какво представляват те и защо са интересни за пазара? Издават се за период между три и девет месеца, а това се определя с наредби от регулаторните органи. В САЩ например търговските книжа подлежат на регистрация при регулаторния орган. Те не се издават срещу определени гаранции, но понякога може да бъде заложен актив или да бъде издадена банкова гаранция.

За финансиране на дейността си в краткосрочен план големите компании на Запад са разчитали основно на банковите акцепти преди навлизането на търговските книжа. Те също са начин за набиране на средства в краткосрочен период, но имат и няколко чувствителни разлики с търговските книжа - обвързани са с продажбата или доставката на стоки, като например износ, не се издават от финансови компании и не носят лихва, а се продават с отстъпка от номинала. Основният принцип също е различен, като банковите акцепти са запис на заповед, издаден от нефинансова фирма към банка, срещу който е получен заемът. Банката препродава тези записи на заповед на паричния пазар и гарантира плащането.

Паричният пазар в България също трябва да се характеризира. Търсенето на финансиране чрез паричния пазар още е екзотика у нас, но инвестирането на ликвидния капитал (временно свободните средства) е поне една стъпка по-напред. Заслугата за това донякъде принадлежи на държавата, която се явява основен емитент на краткосрочни облигации. На редовните аукциони в края на всеки месец се пласират по 12 милиона лева тримесечни дисконтови облигации. Естествено търсенето всеки път е различно и това е основната причина за промяната на доходността на книжата на аукционите. Тези облигации представляват най-лесния начин за инвестиране на българския паричен пазар. Участието на аукционите със състезателни поръчки, на които се заявява определено количество на точна цена, може да доведе до по-висока доходност в сравнение със средната за пазара. Но това изисква отлично познаване на процесите на пазара и едва ли има компания в България извън финансовата сфера, която да си поставя за задача допълнителни приходи от инвестиции на паричния пазар. Затова и основните участници на него са инвестиционни дружества, пенсионни и застрахователни фондове, които търсят доход за високоликвидните си средства. Например за инвестиционните дружества има законово изискване за поддържане на поне 10% от набрания капитал във високоликвидни книжа, в банкови депозити или в брой.

Един от най-важните инструменти на паричните пазари както в световен мащаб, така и у нас са репо операциите с облигации. Това са сделки за обратно изкупуване и представляват възможност за осигуряване на краткосрочно финансиране, като срещу получения паричен ресурс се дава гаранция под формата на ценни книжа. Сроковете и лихвите по сделките се определят по договаряне, но има един основен момент - паричният заем винаги е по-малък от книжата в залог, което посвоему представлява лихвата за отпуснатия краткосрочен заем. Това гарантира обезпечението, в случай че цената на облигациите падне. Ползите от тези операции са за двете страни. По подобен начин на паричния пазар могат да участват и големи български компании. Някое предприятие със значителни свободни средства, което желае да получи по-висок доход от текущите депозити, но не иска да замразява капитала си в нисколиквидни инвестиции, също може да прибегне до сделка за обратно изкупуване. За целта трябва да закупи облигации, които ще използва като залог за взимане на кредит. Приходите от лихвите за периода на инвестицията ще бъдат по-големи от разходите по привличането на краткосрочния ресурс. В същото време високата ликвидност на паричния пазар поз­волява бързото взимане на заем и ползването на средствата за необходимия период. Но тъй като на паричния пазар присъс­твието на малки инвеститори е силно ограничено, малките и средни предприятия могат да се насочат за съвет към избран от тях инвестиционен посредник, който предлага услуги по управление на парични потоци и оперира на паричния и облигационния пазар.

Гъвкавите алтернативи. Краткосрочните инструменти често отблъскват инвеститорите поради необходимостта от специфична информация за длъжниците (емитентите на краткосрочните книжа). Рисковете от фалит не трябва да бъдат пренебрегвани, тъй като на паричния пазар може да бъдат взети големи суми за кратко време и впоследствие фирмата да се сблъска с големи трудности по плащанията им. Това е основната причина на паричния пазар да има само големи и „обиграни“ участници, а малките фирми или граждани да предпочитат фондовете на паричния пазар като възможност за инвестиции в краткосрочен период. Какво представляват фондовете на паричния пазар? Те не се отличават от останалите взаимни фондове - продават акции, а набраният ресурс се влага в инструменти на паричния пазар. Фондовете може да бъдат определени като посредник между спестителите и всички компании, които имат нужда от краткосрочно финансиране.

За съжаление в България все още няма фонд, който да се определя като играч на паричния пазар и да предлага съответните възможности, така както е в САЩ например. Към тази ниша у нас все още никой не се ориентира, в частност заради слабо развития паричен пазар и най-вече заради ниската доходност, която ще регистрира. Като една тяхна алтернатива могат да се разглеждат инвестиционните дружества, които влагат набраните средства в облигации. Приликите са няколко - инвестициите в облигации имат редовен приход под формата на лихви, което гарантира в известна степен повишение на стойността на вложенията. Ликвидността естествено е много по-ниска, но също не се изисква задължителното замразяване на инвестицията за дълъг период. Освен това се инвестира в дългови инструменти, които имат висока степен на сигурност.

Паричен пазар и лихви. Основният риск за емитентите на инструменти на паричния пазар е покачването на лихвите. По този начин те плащат по-висока цена за кредита, който са взели няколко поредни периода, в сравнение с това да се взимат дългосрочни средства при ниската лихва. При намаляване на дългосрочните лихви обаче е по-изгодно да се вземат пари назаем директно от пазара. Най-важният индикатор е основната лихва, която се определя от централните банки и която се променя много по-рядко в сравнение с пазарните нива. Тя е основата за определянето на лихвите по еднодневните депозити, както и за по-дълги периоди. В България тя се движи обичайно около 2% за заеми в лева. Не липсват обаче и периоди на рязък скок на лихвите, което се дължи на неудовлетвореното търсене на паричен ресурс.

Управление на валутните ресурси. Фирмите, изнасящи продукция на външни пазари, както и тези, които се снабдяват със суровини от чужди доставчици, са изложени на риска от неблагоприятни изменения на валутните курсове. Чрез използването на различни хеджиращи инструменти този риск може да се минимизира. Хеджирането на разбираем език означава застраховане на даден вид риск, било то валутен, лихвен, фондов или стоков. Хеджингът възниква, когато едно лице, изложено на риск, се стреми да елиминира опасността, като заема обратна позиция в един или повече финансови инструменти. Това обикновено е трудно постижимо за обикновения човек или за финансово-счетоводния отдел на едно малко или средно предприятие и често се препоръчва за целта да се ползват услугите на специалисти (инвестиционни посредници с лиценз за търговия на външни пазари). Ползите от застраховането на валутния риск или от промяната на цените на ресурсите могат да се съчетаят с управлението на свободния паричен ресурс на фирмата. Това обаче налага необходимостта от сериозна промяна в българския бизнес манталитет към по-голяма отвореност и готовност да се довери управлението на свободните фирмени пари на професионалистите.


Търси за: къси пари | паричен пазар България чужбина | лихви | управление валутните курсове

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker