Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Курсова работа

На тема:

Инфлацията като проблем на прехода

УВОД

Страните от бившия социалистически експеримент започнаха своя преход към пазарна икономика в началото на 90 - те години на миналия век. Това което те наследиха от предишния режим се състоеше в големи външни и вътрешни дългове; централизирано ръководено стопанство - а оттам и никаква конкурентно способност; липса на каквито и да било пазарни механизми; липса на фискални и финансово - кредитни институции, които да заемат средства на прохождащите частни икономически структури.

Освен това наследство, населението на страните от Централна и Източна Европа беше връхлетяно от икономически явления, непознати до момента - инфлация и безработица. Освен че бяха свързани с финансови разходи, тези явления бяха причина и за остри социални и обществени проблеми. Повишаването нивото на цените и намаляването на заетостта доведоха до неравномерно преразпределение на паричната маса, намаляване на покупателната способност, остро снижаване на доходите на населението. В крайна сметка се стигна и до промяна в начина на живот на голяма маса от бившите социалистически труженици.

Разбира се, самия преход не може да се разглежда изцяло в негативна светлина - той имаше и има и своята положителна страна. Либерализирането на пазара стимулира икономическата активност на индивидите, реституцията доведе до неочаквани приходи на част от населението, освобождаването на граничния режим позволи на желаещите да пътуват, учат и работят извън страните си.

Като цяло, обаче в началото  - до средата на 90-те години на 20 век, страните от Централна и Източна Европа бяха обхванати от различни по обхват и размер икономически кризи. В България този проблем бе  изразен особено дълбоко, инфлацията стигна четири цифрени числа, а безработицата продължава да е бич за икономиката и населението. От друга страна, в повечето от останалите страни от Централна и Източна Европа, според статистическите данни и изследвания тези явления минаха по - гладко и без драстични проявления.

ИНФЛАЦИЯ ПРИ ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Инфлацията е явление с двойствен, огледален характер. Погледнато от монетарната му страна с термина инфлация се обозначава намаляването на покупателната сила на парите, тяхното обезценяване, олекването им откъм стойност, последната изразена в насрещно придобиваните блага. А от гледна точка на благата, с обратен ракурс, откъм страната на стоките и услугите, инфлация се явява трайната историческа тенденция към съвкупното, общото, "средно-статистическото" нарастване на цените.

Защо е важно да се изследва инфлацията? Разбира се, тя се отразява негативно не само върху преходните икономики, но има и отрицателен ефект и за пазарните стопанства. Поради лабилността на реформиращите се икономики, инфлацията рефлектира върху тях по - особено драстичен начин има следните последствия:

  1.  Инфлацията преразпределя дохода и богатството: от кредиторите към длъжниците и от тези с фиксирани доходи към получаващите заплата. В България най - ощетени бяха пенсионерите и хората с фиксирани доходи. Като цяло инфлацията доведе до изключително обедняване на хората  и до остри социални проблеми. В Чехия и Полша също се стигна до преразпределение на доходите, но хората не загубиха спестяванията си до такава степен както у нас.
  2.  Инфлацията обезсмисля дългосрочните вложения и инвестиции, задълбочава кризата и увеличава безработицата.  Изграждайки своята социална политика, всяка държава се стреми да поддържа естествено равнище на инфлация, когато се създава оптимален обем продукция. При едно високо равнище на инфлация, безработицата расте, а брутния вътрешен продукт намалява. При високо равнище на безработицата обществото понася редица загуби и прави много разходи по издръжката на обществото (социални помощи, осигуровки, разходи за курсове и преквалификация, разходи за осигуряване на нови работни места и др.). Трябва да се спомене и резкия спад на производството у нас, фалитите на бившите социалистически предприятия - гиганти в периода до въвеждането на валутния борд. През това време страни като Полша и Чехия се радваха на започващо съживяване на производството, главно чрез свежи притоци на чужди капитали.
  3.  Инфлацията стопява спестяванията, натрупванията и ги обезсмисля. Тоест в резултата на инфлацията се намалява покупателната сила на парите и се обезценяват паричните единици, а това обезсмисля спестяването и натрупването им.
  4.  Инфлацията прави невъзможна конвертируемостта на паричната единица и това оказва влияние върху пазарното стопанство. Силната обезценка на лева спрямо долара в периода до 1997 година е ярко доказателство за това.
  5.  Инфлацията води до намаляване на реалните доходи на населението и неговото обедняване. Хората понижават  жизнения си стандарт, чувстват се социално несигурни, появяват се конфликти, изостават в способностите и уменията си. Наблюдава се процес на социална дезинтеграция.
  6.  Инфлацията обезценява държавните ресурси, увеличава държавните разходи и задълбочава бюджетните дефицити.
  7.  Стимулира развитието на сенчестата икономика и увеличава спекулативното натрупване на капитали. Сивата икономика в България имаше далеч по - големи размери като процент в БВП, отколкото тази в Полша и Чехия.
  8.  Инфлацията затруднява външноикономическите отношения чрез валутния курс и ограниченията, които налага той. За България положението беше още по - трагично, като се има предвид наложеното югоембарго, което силно затрудни външния ни стопански стокообмен.

Инфлационните процеси са неизбежни за икономиките в преход, поради следните причини:

Повечето от страните от Централна и Източна Европа, които осъществяваха своя преход към пазарна икономика имаха сравнително устойчива икономическа стабилизация. За България бе характерно преобладаването на периоди с висока нестабилност и моменти с много висока инфлация. Причините за по - високото покачване на цените у нас, в сравнение с останалите икономики са следните:

Ръст на потребителските цени в някои страни с преходна икономика

СТРАНА

1991

1992

1993

1994

1995

1996

БЪЛГАРИЯ

473,7

79,5

63,9

121,9

32,9

311

ЧЕХИЯ

33,4

12,5

20,8

10

9,1

9

УНГАРИЯ

32,2

25

21,1

21,2

28,3

20

ПОЛША

60,3

44,4

37,7

29,5

21,6

19

РУМЪНИЯ

222,8

199,2

295

62

28

45

СЛОВАКИЯ

58,3

9,1

25,1

11,7

7,2

5

СЛОВЕНИЯ

241,1

94,5

22,8

19,5

9

10

Таблица 1:източник :НСИ,ОЕСД

От таблица 1 става ясно, че България е страната, акумулирала най - много инфлация през първите години на преход. Следващата по - ред страна е Румъния. Като се има предвид, че икономиките на останалите страни на практика отдавна работят в условията на пазарна икономика може да се направи извода, че реформите в България са били недотам ефективни и добре обмислени.

БЕЗРАБОТИЦАТА - ОСНОВНО БРЕМЕ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОД

Причините за висока безработица са идентични за всички преходни икономики. Те могат да се структурират по - следния начин:

Процент безработни лица ,сред общия брой трудоспособно население - 2001 год.

Графика 1:Източник:Българска енциклопедия, Сирма, 2002 - компютърно издание

Дори и през 2001 година - когато официалната статистика изнася данни за добър икономически растеж и за добри постижения в областта на реформите, в България, както е видно от графика1 безработицата е значително по- голяма от тази в другите страни. Което, също както и при изследване на инфлацията говори за недостатъчни усилия при провеждане на реформите у нас.

Негативна черта на безработицата у нас, която трябва да се отрази е продължителността на  безработицата  в България. Дългогодишната безработица определено нанася по - големи щети на населението по ред причини - рязко намаляване на доходите в дългосрочен аспект, социална отчужденост, загуба на професионални умения и пр. Графика 2 отразява дела на дългогодишната безработица у нас, в сравнение с други страни.

Процент на безработните лица ,които не са заети  над 1 година

Графика 2:Източник:www.epi-bg.org

Изключително негативен фактор за повишаването нивото на безработни лица е сивата икономика.

Поради високите вноски за социално осигуряване ,работодателите не регистрираха работниците си, което естествено ощетява държавния бюджет. От друга страна, лицата заети в сенчестия бизнес не декларират доходите си, по ред причини - дейността им обикновено попада под ударите на закона или приходите им са несъразмерно големи за извършваната дейност. Така лица, които на практика реализират и получават доходи, всъщност често пъти са регистрирани като безработни. Проблемът у нас /за повишаване нивото на регистрираните работещи лица/ се реши законодателно едва в началото на 2003 година - тоест 14 години след началото на прехода. Освен това България е с традиционно високо ниво на дела на сивата икономика, както е видно от графика 3.

Дял на сивата икономика в общия размер на БВП.

 

Графика 3 :Източник : www.epi-bg.org

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

България закъсня изключително много в своя преход към високоефективно пазарно стопанство, включително и спрямо повечето постсоциалистически страни от Централна и Източна Европа. Кризите в банковия сектор, забавянето на структурната реформа, ненавременно привеждане на нашето законодателство в съответствие с европейското, неспазване на данъчни закони, забавяне на приватизацията - са все проблеми, които характеризират и определят българския преход като изключително труден и свързан с много тежести и социално напрежение. Разходите на този преход пое българското население. Изходните условия,от които стартира България бяха доста по - различни от тези в Полша, Чехия и Унгария, като минусите бяха изцяло за нашата страна. В резултат на комплексното влияние на този и на други фактори, българската икономика бе подложена на сътресения от явленията инфлация и безработица, които за България се измерваха в много по - големи цифри, отколкото за другите страни. Нещо повече - България няма да влезе в Европейския съюз поне до 2007 година, за разлика от останалите разглеждани държави. А това е естествено признание, за това че реформите у нас се окачествяват като не дотам ефективни. България трябва да реформира и подобри регламентирането и спазването на нормативната си уредба - с цел привличане на повече чужди инвеститори и намаляване нивото на сенчестия бизнес, както и запазване на темповете на растеж, отбелязани в последните години. Само така може да се финишира с успешен преход от командна към пазарна икономика.

Използвани източници:

  1.  www.nsi.bg
  2.  www.google.com
  3.  www.bulgaria.com
  4.  www.epi-bg.org
  5.  Савов, Ст. Икономикс на прехода, София,1999
  6.  Българска енциклопедия, Сирма , 2002 - компютърно издание


Търси за: фактори високото ниво инфлация | валутен курс | лихвен процент | кризи банковия сектор | приватизация | безработица

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker