Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


СА "Д. А. Ценов" - Свищов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Анализ на фискалните плащания на фирмата по ЗКПО – проблеми на финансовия мениджмънт

 

 

 

 

 

Специалност: Финансов мениджмънт

 

 

 

 

 

 

 

2007 г.


Съдържание

Увод. 3

Глава І. Данъчно облагане и финансов мениджмънт. 7

1. Данък – същност и функционални особености. 7

2. Фискални плащания по ЗКПО.. 18

3. Корпоративен данък. 21

4. Данък при източника. 24

5. Данък върху разходите. 26

6. Алтернативни данъци. 26

7. Основни аспекти на финансовия мениджмънт. 27

Глава ІІ. Аналитични аспекти на корпоративното подоходно облагане в България и неговата реализация във финансовия мениджмънт. 31

1. Отклонение от данъчно облагане. 31

2. Данъчен финансов резултат. 38

3. Данъчни постоянни разлики. 40

4. Данъчни временни разлики. 41

5. Управление на амортизациите. 42

6. Данъчни загуби. 42

7. Специфика на счетоводните грешки в сферата на ЗКПО.. 43

8. Изменения на счетоводната политика на предприятието. 47

Глава ІІІ. Субективна спецификация на ЗКПО.. 51

1. Финансови институции. 51

2. Кооперации. 56

3. Дивиденти в рамките на Общността. 56

4. Преобразуване на дружества и прехвърляне на предприятие. 57

5. Съвременен европейски облик на българското корпоративно данъчно облагане. 57

Заключение. 67

Използвана литература. 69

Приложение: ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.. 71

 

……………………………….


Увод

 

Данъкът, наред с полицията и войската, е присъщ атрибут на всяка държавна власт. Там, където има държава, съществуват и данъци, тъй като те са единственият начин за обезпечаване с финансови средства функционирането на държавните органи. Изграждането на всяка нова държавна структура, осъществяването на всяка основна държавна дейност е невъзможно без тяхното финансиране.

Данъкът е обществено явление, познато на обществено-икономическите формации. Всяко обществено-икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. Във феодалната държава данъкът съществува под формата на натурални повинности. В средновековна България например той се е събирал в натура – жито, сирене, вино и др.

Съществува неразривна връзка между данъците и държавата. Възникването, развитието и оформянето на данъка /като метод за осигуряване на средства за публичната власт/ е успоредно с това на държавата.

Преди да се утвърди данъкът като главен метод за акумулиране на финансови ресурси за държавата, са били прилагани други приходни форми – дарения, доброволни вноски, доменни приходи, регалии, такси, продажба /откупуване/ на държавни служби /длъжности/ и други. Постепенно и последователно обаче данъкът се оформя като главен метод за осигуряване необходимите на държавата финансови ресурси.

Въвеждането на данъци и увеличаването на техния размер в миналото е било изключително право на монарха, който ги определя по свое усмотрение и във връзка с неочаквано възникнали държавни нужди. Поради това често пъти данъците не са еднакъв вид и нямат еднакъв размер за територията на цялата държава. Освен това и във феодална Европа, и в Османската империя е била известна системата на “аренда на данъците”, при която монархът отстъпва правото на дадено лице да събира данъци срещу заплащане на определена сума. Тази система довежда до напълно произволно и нееднакво събиране на данъците, тъй като арендаторът се стреми да извлече максимална печалба за себе си. Но и робовладелската, и феодалната държава събират данъци за издръжка на своята администрация и за осъществяване на функциите на държавата, като начинът на определянето и събирането на данъците отговаря напълно на начина на функциониране на самата държавна власт.

Не случайно основен политически лозунг на буржоазията в борбата й срещу феодалния абсолютизъм е призивът за равенство на гражданите пред законите, а това ще рече и за равенство в носенето на данъчните тежести.

Днес данъкът като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите, като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците, използват се косвените данъци, акцизи, мита и др.

Отговаряйки на изискванията на времето, настоящото данъчно законодателство в Република България обръща поглед към стимулиране на пазарната икономика и стабилно позициониране на данъчните субекти в активна икономическа и социално-политическа среда. В този смисъл последните (доста внушителни) промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са насочени към насърчаване на инвестициите, повишаване възможностите на икономиката за увеличаване на производството, респективно увеличаване на заетостта и повишаване на жизненото равнище. Предвижда се запазване на нивото на корпоративния данък на 15%. Съгласно променения ЗКПО продължава предоставянето на данъчни облекчения за фирмите, инвестиращи в райони с висока безработица (над средната за страната, при спазването на определени изисквания). Независимо от ниската данъчна тежест, приходите от корпоративни данъци за периода 2006 г. се очаква да бъдат по-високи от предходните години, като основните фактори за това са както подобряването на икономическия климат, така и излизането “на светло” на голяма част на фирмите от сивата икономика в резултат на ниския размер на данъчната ставка.

В унисон с тази концептуална среда ориентацията на актуалните проблеми по отношение на този закон насочва към фискалните плащания в рамките на корпоративното данъчно законодателство. Посочената актуалност, както и необходимостта от подробно изучаване и изследване на синхронизацията на фиска и плащанията в рамките на финансовия мениджмънт, са водещи мотиви при избора на темата в настоящото дипломно изследване.

Обект на разглеждане са фискалните плащания по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Предметът на разглеждане фокусира вниманието върху тези плащания като проблем на финансовия мениджмънт.

В тези обективнопредметни рамки настоящата дипломна работа защитава твърдението, че фискалните плащания по ЗКПО са една от основните проблемни области на финансовия мениджмънт, поставяща специфични изисквания за ефективна реализация на управлението.

Цел на дипломната работа е разкриване на същността на фискалните плащания по ЗКПО в аспекта им на функция на финансовия мениджмънт.

Достигането на тази цел изисква изпълнение на няколко основни задачи, включващи:

1.                        Разглеждане на специфичната връзка между данъчното облагане като основен елемент на процесите на корпоративно плащане и финансовия мениджмънт като фактор на корпоративно развитие;

2.                        Изясняване на конкретните разновидности на данъчното облагане в корпоративен аспект;

3.                        Анализиране на субективната спецификация в актуалното корпоративно подоходно облагане в Република България;

4.                        Формиране на основни заключения и изводи относно усъвършенстването на корпоративното данъчно законодателство в съвременния европейски контекст на финансовия мениджмънт.

 

………………………………………….

 

2. Фискални плащания по ЗКПО

Корпоративният данък от нефинансови предприятия за 2006 г. в нашата страна се оценява в размер на 921,1 млн. лева. При изготвянето на разчета са отчетени следните фактори:

ü                 Постъпленията през 2006 г. от годишното приключване на финансовата 2005 г. се очаква да са в по-висок размер от тези през 2004 г., поради запазването на размера на ефективната данъчна ставка, по която ще бъде извършено приключването за 2005 г. - 15%;

ü                 Промяна в печалбата, реализирана в отрасъл енергетика и телекомуникации. Намаляване на печалбата спрямо предходната година, в следствие на извършване на инвестиции и по-високи разходи в резултат на повишаване на цената на петрола.

Корпоративният данък от финансовите институции (включително от застрахователните компании) се оценява в размер на около 130,2 млн. лв.

В нашето данъчно законодателство се оформят две основни положения относно субектите на данъчните задължения. Физическите лица заплащат данъци и такси, свързани с тяхната дейност и придобиваните от тях доходи. Юридическите лица заплащат данъци и такси във връзка с реализираната печалба. Това деление е условно, тъй като както юридическите, така и физическите лица заплащат данък върху сградите и предвидените държавни такси.

Субект на данъка върху печалбата са фирмите юридически лица. Това е широко понятие и обхваща всички фирми, създадени по Търговския закон, както и кооперативните организации, създадени по Закона за кооперациите. Обществените организации, създадени по Закона за лицата и семейството, нестопанските организации, създадени по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и политическите организации за осъществяваната от тях стопанска дейност и реализиране на печалбата са данъчно задължени лица.

За придобиване на качеството субект на данъка върху печалбата значение има придобиването на качеството на юридическа личност на фирмата. То се получава след регистрацията на същата по Търговския закон или по съответния за организацията закон (Закон за кооперациите, Закон за юридическите лица с нестопанска цел и др.). Щом като фирмата придобие качеството на юридическо лице, тя е субект в данъчните правоотношения. Приравнени на тях са и чуждестранните дружества, които не са юридически лица, и клоновете на чуждестранните лица.

Резонно възниква въпросът дали данъчно задълженото лице трябва да бъде регистрирано само в съда, или е нужно да бъде и данъчно регистрирано, дори и още нещо, да бъде регистрирано по съответния данъчен закон (ДДС, Закона за акцизите, Данък върху печалбата (отм)). За да бъде конституиран като субект в данъчните правоотношения, е достатъчно фирмата да бъде регистрирана по Търговския или другите граждански закони. По такъв начин тя става субект в стопанския оборот, сключва договори, приема задължения и договаря по тях. Общата данъчна и специалната данъчна регистрация, изисквана по данъчните закони, не е предпоставка за конструирането на фирмата като данъчен субект в данъчните правоотношения. Общата и специалната данъчна регистрация представляват допълнително задължение, създадено от законодателя за данъчна регистрация /обща и специална/, за да се поставят в известност фирмите, да се водят на данъчен отчет и въз основа на тази регистрация да се предвижда получаването на приходи в бюджета. Това задължение е толкова съществено, че неговото неизпълнение е издигнато от законодателя във финансово и административно нарушение и се наказва с глоба. Но липсата на обща и специална данъчна регистрация не може да е предпоставка за конструирането на лицата като данъчни субекти. Те са данъчно задължени лица независимо от тяхната данъчна или гражданска регистрация. Дори нещо повече, ако едно лице реализира доходи, без да е граждански регистрирано по Търговския закон, това не значи, че то не е данъчно задължено лице и субект в данъчното правоотношение. Данъчното законодателство има предвид гражданската и данъчната обща и специална регистрация само като предпоставка за информация, отчетност и плановост, без това да е преюдициален въпрос, без това да е предпоставка за непривеждане в действие на данъчното законодателство. Не е допустимо например данъчните органи да откажат съставянето на констативен акт или данъчнооблагателен акт на лице, което работи като строител на частни начала, без да е регистрирал фирма по Търговския закон и без да е данъчно регистриран. Точно обратното, то е данъчно задължено лице и в зависимост от същността и характера на упражняваната професия или стопанска дейност това лице ще бъде обложено със съответния данък. Така стои положението за лицата, работещи на свободни професии.

От изложеното може да се направи заключението, че между понятието данъчно задължено лице и данъчен субект има разлика. Данъчно задължени лица са всички ония, които по принцип, щом притежават имущество, наследяват такова, реализират доходи или печалба, осъществяват и имат стопански оборот, внасят стоки или продават изделия от злато, произвеждат спиртни напитки, са данъчно задължени лица. Незаконосъобразно е изискването онези от тях, които извършват тази дейност по занятие, да са регистрирани едновременно по гражданските закони и по данъчното законодателство. Ако те не са регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, те остават данъчно-задължени лица поради това, че придобиват доходи или реализират печалби. Субектът в данъчното правоотношение е лицето, което е реализирало доход или печалба, придобило имущество или наследство, е подало декларация за облагането му. В момента на подаване на декларацията и определянето на облагаемата основа то е вече субект в данъчното и конкретното данъчно правоотношение. По силата на данъчното законодателство данъчно задължени лица са всички, които придобиват доход или печалба, независимо от това , дали ги е декларирал или не. Субектът в данъчното правоотношение е конкретното лице, декларирало своя доход или печалба, или придобитото имущество. Установяването на това качество – субект в конкретното данъчно правоотношение не е само във властта на лицето, а и във властта на данъчните органи и на задължените – натоварените от законодателя лица. Натоварените от законодателя лица са длъжни да подадат данъчната декларация, поради което веднага встъпват в качеството си на данъчен субект. До този момент те са само данъчно задължени лица от икономически и правен аспект. Но с подаването на декларацията те стават субект на данъчното правоотношение. Данъчните органи са винаги в правото си да установяват конкретния данъчен субект. Те изхождат винаги от принципното положение за данъчно задължени лица. За данъчните органи всяко физическо или юридическо лице е данъчно задължено, но не всяко лице е данъчен субект. Щом като данъчните органи по различни поводи констатират, че данъчно задължено лице не е подало декларация за облагане, не се е регистрирало по общата и специална регистрация, придобило е имущество, наследство или е произвело и продава алкохолни напитки и други акцизни стоки, е длъжен да състави констативен акт и въз основа на него да състави данъчно облагателен акт. По такъв начин данъчният орган или натовареното от законодателя лице реализира волята на държавата по отношение на данъчно задължените лица.

По отношение на данъка върху печалбата субектите в данъчното правоотношение могат да бъдат класифицирани в зависимост от различни критерии. Те са: местни и чуждестранни юридически лица; фирми и сдружения с нестопанска цел, извършващи стопанска дейност; чуждестранни дружества, които не са юридически лица, и клоновете на същите.

В зависимост от качеството на данъчно задължените лица субекти са юридическите лица /включително и организациите на бюджетна издръжка/, които могат да бъдат: фирми, регистрирани по Търговския закон /търговци/, сдружения с нестопанска цел, чуждестранни дружества, както и местни и чуждестранни дружества, които не са юридически лица /неперсонифицираните дружества/.

 

………………………………………

 

1. Финансови институции

Финансовият сектор е регулиран отрасъл. Съответните надзорни институции (Българската народна банка и Комисията за финансов надзор) разработват специални правила, които се прилагат по отношение на регулираните предприятия. С новия ЗКПО е въведена концепцията, че за данъчни цели от началото на 2007 г. ще се признава размерът на приходите и разходите, определен съгласно нормативен акт, издаден от регулаторния орган, а не този, определен съгласно счетоводната политика на съответната финансова институция.

Разграничаване на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна и съсредоточаването на финансовите прерогативи /гласуване на данъчни и други финансови закони, утвърждаването на бюджета и др./ в ръцете на законодателната власт, създава необходимите обективни предпоставки за финансов контрол от страна на парламента върху финансовата дейност на държавната администрация.

Независимостта и обективността на държавния финансов контрол в определена степен и смисъл са израз на съотношението на различните социални структури и сили, които намират реален израз в действието на демократичните механизми. На тази основа съвременният държавен финансов контрол е закрилник на общи или обществени интереси, пазител на общото благо.

Обхватът и предметът на държавния финансов контрол се свежда до спазването на финансовото законодателство и на нормативната уредба, регулираща финансовите сделки, операции и отношения. Той е изключително важен инструмент за осигуряване на финансовата дисциплина.

В институционален аспект Държавният финансов контрол се осъществява чрез дейността на:

ü                 Сметната палата;

ü                 Звеното за “Държавен финансов контрол” към Министерсвото на финансите;

ü                 Данъчната администрация, която също е структура на Министерството на финансите;

ü                 Банковият надзор, осъществяван от Българската народна банка;

ü                 Застрахователният надзор, създаден към Министерството на финансите;

ü                 Контролът върху дейността на фондовите борси, върху търговията с ценни книжа и други финансови активи и деривати, и върху приватизационните фондове, упражняван от Комисията по ценните книжа и фондовите борси към Министерския съвет;

ü                 Митническият контрол;

ü                 Други държавни финансово-контролни институции.

Гореизброените институции упражняват държавния финансов контрол на широка основа, обхващайки в максимално допустимата степен възможностите за регулация на държавните финанси.

В специализиран /стеснен/ аспект Държавният финансов контрол включва:

ü                 Финансовият контрол, упражняван от законодателната власт – Парламента чрез Сметната палата над финансовата дейност на изпълнителната власт и главно по отношение на публичните разходи;

ü                 Финансовият контрол, осъществяван от изпълнителната власт чрез управлението за “Държавен финансов контрол” към Министерството на финансите и други контролни институции;

ü                 Данъчният контрол, упражняван от Главно управление на данъчната администрация към Министерството на финансите.

ü                 Държавният финансов контрол е такъв преди всичко на изпълнителната власт, във функцията й на собственик по отношение на държавното и общинско имущество с оглед на неговото целесъобразно, законосъобразно и ефективно използване.

Съществува класификация на Държавния финансов контрол, осъществяван от подчинени на изпълнителната власт институции. Тази класификация включва:

ü                 Държавен надзор над частни, кооперативни и държавни структури за изпълнение на задълженията им към бюджета, от една страна и на други държавни изисквания и параметри при осъществяване на тяхната дейност, от друга страна. Този контрол се провежда от държавата в качеството й на такава, т.е. в качеството й на суверен чрез Сметната палата, данъчната администрация и други.

ü                 Контрол на държавната власт в качеството й на собственик на публичното /държавно и общинско/ имущество, предоставено за стопанисване от държавни и общински предприятия и други публично-правни тела. Контролът от втория тип над юридическите лица, които работят с държавно и общинско /изобщо – с обществено/ имущество, се осъществява от управлението за “Държавен финансов контрол” към Министерството на финансите. То е контролна институция не толкова на държавата – суверен, а преди всичко на държавата-собственик.

 

…………………………………….

 

Заключение

 

Корпоративното подоходно облагане обхваща печалбите и доходите на юридически лица и неперсонифицирани дружества от стопанска дейност. Особеното е, че облагането може да се извърши върху годишния размер на печалбата и еднократно върху източника на възникване на дохода, което предопределя обхвата и характера на контролната дейност. От една страна, данъкът върху печалбата за републиканския и общинския бюджет, а от друга – данъкът върху различните видове доходи и разходи, които подлежат на облагане по Закона за корпоративно подоходно облагане. В сравнение с по-рано действащата законова уредба този закон разширява насочеността на контролната дейност, обхващайки не само пряко данъка върху печалбата, но и други доходи и източници на доходи. Това налага контролните органи да изучат състоянието на приходите и разходите на юридическите лица /обект на контрол/; правилността на формирането, разпределението и определянето на облагаемата печалба. Това са контролни действия, които обхващат отделния отчетен период – месец или година. Те имат преди всичко документален характер, тъй като се отнасят до минали явления и процеси. Ефективността на контролната дейност ще се повиши, ако документалните проверки се съчетаят с проучване вида и характера на цялостната дейност на данъчните субекти с вида и характера на отделните стопански операции. Така се разширява творческото начало при контрола върху печалбите и доходите на подконтролните обекти. Това са резултативни величини, които са следствие на множество разностранни дейности, осъществени през продължителен период, включени в отделни отчетни граници, определени с действащите закони.

Освен от използваните способи и подходи, резултатът от контролната дейност зависи и от методическата й насоченост. Тя предопределя обхвата на контролните действия. По същество това са отделни технологични операции, които ще извърши проверяващият във връзка с данъка върху печалбата и другите доходи на данъчните субекти. В тях се включват обхватът на контролната дейност, правилното определяне на данъчната основа и дължимия данък, уреждането на взаимоотношенията с бюджета и контролното въздействие.

Възникването и развитието на данъка е успоредно с това на държавата, като връзката между тях е неразривна. Данъкът възниква спонтанно и исторически се налага като основен метод за акумулиране на финансови средства в държавата. В историческото си развитие той преминава през следните етапи:

·                   от пожертвувания, т.е. свободно дарение към задължително плащане

·                   от безплатна работа в полза на владетеля към вноски в обществената хазна

·                   от частно задължение към налагане на строго определено публично правно плащане

·                   от извънредно задължение към постоянен и регулярен финансов метод

·                   от целеви данък за финансиране на строго определени разходи към общо и регулярно задължение на покриване на разходи въобще

·                   от задължително само за определен кръг лица всеобщо плащане за всички поданици

·                   от натурален данък или повинност към парично плащане

·                   от допълнително към главно средство за покриване на държавните потребности

Мотивирането на държавата към прилагането на данъка като главно средство за акумулиране на финансови средства в държавата е обстоятелството, че тя като върховен собственик на цялата територия има право на вечна рента, а данъкът се е третирал като форма на такава вечна рента. От позициите на теорията за обществения договор данъкът се е разглеждал като задължение на гражданите към държавата срещу услугите, които тя им предоставя така възниква теорията за данъка като цена за публичните стоки и услуги. В по-ново време основание на държавата за изискване плащането на данъци е така наречения данъчен суверенитет на държавата или публичната власт.

Основна цел на данъчната политика в нашата страна продължава да бъде постигането на устойчив икономически растеж и стабилност на икономиката, реализиране на мерки, стимулиращи инвестиционния процес и намаляване на данъчната тежест.

Към настоящия момент данъчните ставки по корпоративния данък и на данъка върху доходите на физическите лица са едни от най-ниските сред останалите страни в региона. Запазването и възползването от това предимство, съчетано с опростяването на административните процедури за данъкоплатците, цели да направи българската икономика по-привлекателна за местните и чуждестранните инвестиции. Данъчното облагане в областта на косвеното облагане е в процес на хармонизация с изискванията на европейските директиви в тази област.


Използвана литература

 

1.                 Конституция на Република България, 1991 г.;

2.                 Закон за корпоративното подоходно облагане, в сила от 01.01.2007 г., Обн. ДВ. бр. 105/2006 г.;

3.                 Вучев, И., Прогресивно-подоходно облагане на населението, С., 1989;

4.                 Ганчева, А., и др.,Скритата икономика в България, С.,2004 г.;

5.                 Захариев, А., Философия на дефицитното финансиране, В. Търново, Абагар, 2000 г.:

6.                 Кунев, Кр. и др., Микроикономика, Велико Търново, Абагар, 2004;

7.                 Кучев, С., Данъчно право, С., 1997 г.;

8.                 Кучев, Ю., Автономия на данъчното право, С., Листра, 2002 г.;

9.                 Маркс, К., Фр. Енгелс, Съчинения, т. 1, С., 1972 г.;

10.            Минкова, Г., Данъчно право, С., Фенея, 1997 г.;

11.            Минкова, Г., Данъчно право, Варна, 1999.

12.            Мръчков, В., Сближаване на българското с европейското право и законодателната дейност на Народното събрание, Съвременно право, 1996 г.;

13.            Николов, И., Корпоративно подоходно облагане, В: Управление, оптимизиране и намаляване на данъците. От А до Я., С., РААБЕ, 2001 г.;

14.            Пенов, С., Правен режим на корпоративното подоходно облагане, С., 2000 г.;

15.            Петканов, Г., Данъчен процес, С., 1996 г.;

16.            Петканов, Г., Съдебна практика на ВС на Република България по данъчни дела, С., 1995 г.;

17.            Петров, М., Данъчни задължения на българския данъкоплатец, С., 1995 г.;

18.            Радойнов, Съгласуване на вътрешнодържавното и международното право, С., 1971 г.;

19.            Славков, Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България, С., Тракия – М, 2001 г.;

20.            Стоянов, В., Основи на финансите, Т. 1, Публични финанси, С., Галик, 2003;

21.            Стоянов, В., Основи на финансите, Т.2, Финанси на предприятието (фирмата), С., Галик, 2003.

22.            Стоянов, И., Данъчно право, С., Фенея, 2003 г.;

23.            Стоянов, И., Финансовоправни актове, С., 1984 г.;

24.            Тихонов, О., Современная система налогообложения: федеральный уровен – США: Экономика, политика, идеология, М., 1990 г.;

25.            Филипов, В., Коментар на новия Закон за корпоративното подоходно облагане, С., Ciela, 2007.

26.            www.government.bg

27.            www.dnevnik.bg

28.            www.evropabg.bg

 

 

 

 

 

Темата е изготвена 2007 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

Темата съдържа формули.

 

Ключови думи:

данъчно облагане, финансов мениджмънт, Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), фискални плащания, корпоративен данък, данък при източника, данък върху разходите, данъчен финансов резултат, данъчни постоянни и временни разлики, управление на амортизациите, данъчни загуби, счетоводни грешки в ЗКПО, счетоводна политика на предприятието


Търси за: данъчно облагане | финансов мениджмънт | Закон корпоративното подоходно облагане | ЗКПО | фискални плащания | корпоративен данък | данък при източника | данък върху разходите | данъчен финансов резултат | данъчни постоянни временни разлики | управление амортизациите | данъчни загуби | счетоводни грешки ЗКПО | счетоводна политика предприятието

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker