Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Икономиката на република Германия

Съдържание:

1. Географско положение граници и големина.

2. Природни условия и ресурси.

3. Полезни изкопаеми.

4. Климат.

5. Води.

6. Почви, растителност и животински свят.

7. Население.

а) статистически данни.

8. Държавно устройство и управление.

9. Стопанство.

а) сравнителна таблица.

10. Промишленост.

а) Енергетика.

б) Черна металургия

в) Цветна металургия

г) Машиностроене

д) Химическа промишленост.

е) Хранително - вкусова промишленост

11. Селско стопанство

а) Растениевъдството

б) Животновъдство

12. Транспорт

13. Туризъм.

14. Икономически връзки

15. Икономически райони и градове.

1.Географско положение граници и големина.

Германия е разположена в Западна Европа. На запад граничи с Xoландия, Белгия, Люксембург и Франция, а на юг - с Швейцария и Австрия, на изток с Чехия и Полша. На север достига до Северно и Балтийско море, свързани чрез Килския канал през Ютландския полуостров, върху който е разположена Дания. Посредством фериботи Германия се свързва с Датския архипелаг и Швеция. Най - голям между крайбрежните острови е Рюген. Източната граница с Полша минава по реките Одер - Ниса, съгласно споразумението на великите сили победителки, подписано в Потсдам.

Съседството на Германия със силно развити в икономическо отношение страни, важни международни пътища пресичащи територията й, удобното за пристанища дълго морско крайбрежие с пряк достъп до световния океан, близостта до най - големите пристанищно - промишлени комплекси на съседните страни, способстват за икономическото развитие. Площта на страната възлиза на 356,7 хил.кв.км.

Знамето на страната е трицветно - черно, червено и златисто жълто, поставени във водоравни ивици. Гербът представлява черeн орел с червен клюн и нокти върху жълт фон. Националният химн е по музика на Йозеф Хайдн и текст - строфа от стих на Август Хенрих Хофман. Една дойче марка се поделя на 100 пфенинга.

2.Природни условия и ресурси.

Релеф. Страната се поделя на три големи природни области - Северна, Средна и Южна с надморска височина, която се увеличава от север към юг. Северна Германия обхваща Северогерманската низина, която се простира до Балтийско море и Северно море. Била е заета от множество блата, голяма част от които са пресушени. За източната й част са характерни следледниковите форми - морени. В нея се намират и над 2 хил. езера. В Мекленбургското поезерие (Померания) по - големи езера са Шверин, Плаузее, Меринц и др. Езерата продължават и около Берлин в поречието на Хафел и Шпрее. Почвите в тази област са добре обработени и много плодородни.

Средната част на страната е хълмиста и платовидна. Издигат се ниски, старонагънати планини. Такива са Таунус, Харц, Ерцегебигре (Рудни планини), Паузитцер Вергланд с масива Цитау, Елбзнащайнгебирге, Тюрингиенвалд, Тюринговите шистозни планини, плата Шпесарт и Швабско - Франконското. Особено живопистна  е долината на река Рейн - главната водна артерия на Германия.

Южна Германия е предимно планинска земя. Заета е от Баварското плато, предпланините и северните склонове на Баварските Алпи. По трогови долини, през вековни гори се спускат буйни дунавски притоци. Най - висок връх е Цугшпице (2962м). В тази част на Германия е и планината Шварцвалд (Черна гора), от която извира река Дунав.

3.Полезни изкопаеми.

Германия е богата на разнообразни полезни изкопаеми. Запасите от черни въглища се изчисляват на 230 млрд т. Главните находища са в Рурския въглищен басейн, който е най - големия в Западна Европа. В него са разположени около 80% от запасите на страната. Висококалорични въглища се добиват още в Саарския и Ахенския басейн. Много големи са запасите и на кафяви въглища. Главните басейни са Долнорейнският, Баварският, Тюрингско - Саксонският, Лаузицкият и Магдебургският. В някои участъци на редица басейни въглищата се копаят по открит способ. Голяма част от въглищата се коксуват и брикетират. В трите нефтогазови басейни - Централен, Рейнски и Предалпийския запасите на петрол са едва 80 млн.т, а на природен газ - 370 млрд.куб.м. Най - перспективни са находищата в шелфа на Северно море. В източната част на страната при Залцведел е най - голямото газово находище.

В североизточна Бавария, Шварцвалд и в близост до гр. Гера са разкрити находища на уранова руда. В Харц, Тюрингиенвалд и в Рейнските шистови планини има железни руди с ниско метално съдържание - до 30%. На същите места има и манган, а в Ерцгебирге - полиметални руди, съдържащи калай, олово, сребро, волфрам, молибден - главно около Фрайрег. Находища на медни  руди има около гр. Хале. От нерудните изкопаеми широко се използват залежите на калиеви соли със запаси от 14 млрд. т - първо място в света. Най - големите находища са в района на Хановер, в басейните на реките Вера и Фулда, край градовете Ерфурт, Хале и Магдебург. В Северногерманската низина се копае каменна сол. Край гр. Пасау има находища на графит, при Зауерланд на пирит, а в Средногерманските възвишения - на барит. Най - качествен каолин има в околностите на гр. Майсен.

В Германия има много минерални извори, около които са израснали големи балнеоложки центрове. Със световна известност се слави курортът Баден - Баден в провинцията Баден - Вюртенберг. Минералната вода е с 68 градуса C и лекува много болести.

4.Климат.

Климатът на Германия се формира  под влиянието на Атлантика и течението Гълфстрийм. Варира от мек морски на север до умереноконтинентален на юг. Континенталността се засилва от запад към изток. От юг, по долините на Рейн и Мозел, се промъква средиземноморско влияние, което позволява отглеждането на лозята и други топлолюбиви култури. Валежите се засилват от север към юг и с нарастване на надморската височина. В Северогерманската низина те са 600 - 750 мм, в Средна Германия до 1300 мм, а в Алпите до 2000 мм.

Под влияние на Гълфстрийм водата в заливите на Северно море не замръзва и корабоплаването не спира, както това става през някои зими в Балтийско море, където се наблюдават и гъсти мъгли.

5.Води.

Германия притежава гъста речна мрежа. Към Северно море текат реките Рейн, Везер, Елба, Емс, Одер, Вера, Итц, Заале, Хафел и Шпрее. Те са свързани с изкуствени канали. Река Рейн извира от Алпите. През 1992г. чрез “Европа канал” бяха свързани трите реки Рейн, Майн и Дунав. Една четвърт от територията на страната се отводнява от река Дунав към Черно море. Дунав има дължина от 2888км (втора след Волга). Образува се от сливането на шварцвалденските потоци Брега и Бригах и водите от карстовия извор Донауквеле в двора на Фюрстенбергския замък в град Донауешинген. На 30 км от сливането е интересният природен феномен Донауферзикерунг (Дунавското губилище).

6.Почви, растителност и животински свят.

Най - разпространени са подзолистите и кафявите горски почви. Край реките са плодородните алувиални почви. Германия се слави с хубавите си гори, които заемат над 30% от територията. В много случаи имената на планините съдържат думата “валд” (гора) - Шварцвалд, Вистервалд и др. Най - просторни горски участъци има  в Баварските Алпи, в Тюрингия, в Харц. В северногерманската равнина преобладават ниските храстови гори. Любимо, обожавано дърво за германците е дъбът. Железен кръст и дъбови листа са ордените за героизъм. Най - разпространени са средноевропейските животински видове.

Големи грижи и внимание в страната се отделя на състоянието на природната среда и нейното опазване. Към заводите се изграждат пречиствателни станции. Монтират се филтри с цел задържане на газовете, причиняващи киселинните дъждове. През последните години се разширяват площите на горите и ливадите, монтират се устройства за задържане на вредните газове в автомобилите. В страната има голям брой национални паркове и резервати. Между парковете най - известни са Байеришер валд и Бертесхаден. Има над 2 хиляди защитени територии и резервати, между които са Амергау, Бодензееуфер, Зибенгебирге, Неандертал, Шлифкопф, Люнеберг, Аштмюл и др.

7.Население.

Населението на Германия възлиза на 81 милиона - на второ място в Европа след Русия. Докато във ФРГ през 1960г. раждаемостта е била 17,8 промила и приръст 6,8 промила, през 1986г. раждаемостта е 16,2 промила, а приръстта е вече отрицателен -1,3 промила. Бившата ГДР за четвърт век регистрира намалението с кръгло 2 млн. души от емигриране и депопулация. През 1992г. в обединена Германия раждаемостта е 10 промила, а смъртността 10,9 промила и следователно приръстта е отрицателен - 0,9 пром., макар че детската смъртност е много ниска - 6,7 промила. През 1993г. 3,1 млн. германци са били над 80 - годишна възраст. През 2030г. пенсионерите над 80г. ще бъдат 4,3 млн., а една пета от населението ще бъде в пенсионна възраст. Докато през 1910г. възрастовата пирамида е нормална, през 1992г. има форма на несъразмерна елха, то през 2030г. ще наподобява на гъба. Сега броят на столетниците е над 2000. Жените в страната са с 2,8 млн. в повече от мъжете, 98% от населението са германци. Има само две по - големи малцинства - 100 хил. сърби, наречени още венди в Лаузиц, в района на градовете Котбус и Дрезден и 50 хил. датчани в провинция Шлезвиг - Холщайн.

През време на Втората световна война Германия загуби 9 млн. души. Бяха погубени 560 хил. евреи и цигани. Поради промени в границите на страната след войната около 10 млн. германци напуснаха родните си места. От 1989г. започна приток на етнически немци от бившия СССР, Румъния, Чехия, Югославия, Унгария.

В Германия сега има 6,5 млн. чуждестранни работници - турци 1,7 млн., гърци, югославяни, италианци, испанци, португалци и др. Те представляват 8% от населението и голяма част от тях са вече второ и трето поколение. В Рейн - Вестфалия са 1,8 млн. (28%) от всички гастарбайтери, в Баден - Вюртенберг са 1,2 млн. (18%), в Бавария са 1 млн. (16%), в Хесен 0,8 млн. (12%) и т.н. “Гостите - работници” обикновено извършват по - непривлекателната и нископлатена работа, която не изисква квалификация, образование и владеене на немски език. В същото време има голям брой безработни.

Графика 1

Горната графика очертава границите, в които се движи нивото на безработицата в Германия в периода от 01.01.1995г. до 01.11.2001г. От нея е видно че най - много безработни е имало през месец ноември 1997г., 4,5 млн. безработни или 12% . За сравнение през месец юли 2001г. безработните са вече около 3,8 млн. или 8,5%. Забелязва се тенденция за намаляване на относителния дял на безработните в Германия до началото на 2001г., след което се наблюдава отново увеличение  на броя им.

По гъстота на населението - 223 души на кв. км. Германия заема трето място в Европа след Холандия и Белгия. Най - гъсто населени са прирейнските райони, включващи Рур със средна гъстота над 500 души на кв.км. Обратно в Долна Саксония и планинските райони гъстотата е 50 - 70 души на кв.км.

По степен на урбанизация страната е на  първо място в света. Делът на градското население е над 90%. Твърде голям е броят на градовете с население над 100 хил. жители. В тях живее една трета от  населението. Най - голяма е градската агломерация Рейн - Рур, която наброява 11 млн. души. Тя включва градовете Гелзенкирхен, Дортмунд, Бохум, Оберхаузен, Есен, Вупертал, Дуисбург, Хаген, Солинген, Кьолн и др. Други големи агломерации са Рейнско - Майнската и Щутгардската. Четири града имат население по над един милион - Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн. Вярващите се числят към две големи църкви - протестанти - евангелисти 37% и католици - 35%.

8.Държавно устройство и управление.

Двете германски държави бяха създадени през 1949г. На мястото на американската, английската и френска окупационни зони - Германската федерална република и на мястото на съветската зона - Германска демократична република. Берлин, който остана в ГДР, също бе разделен на Западен и Източен, разделени със стена от 13.VIII.1961г. до 8.XI.1989г.

Обединена Германия се състои от 16 провинции: Шлезвиг - Холщайн с главен град Кил, Долна Саксония с главен град Хановер, Северен Рейн - Вестфалия с главен град Висбаден, Райнланд - Пфалц с главен град Потсдам, Саксония - Анхалт с главен град Магдебург, Саксония с главен град Дрезден, Тюрингия с главен град Ерфурт, Бавария с главен град Мюнхен и градовете с ранг на провинции - Берлин, Хамбург и Бремен. Най - голяма е Бавария, а най - малка Бремен. Всяка провинция има свое самоуправляние, закони, герб.

Федерална република Германия е правова държава с парламентарна демокрация. Висшата законодателна власт се осъществява от Бундестага (палата на депутатите), с мандат от 4 години и Бундесрат (представители на 16-те провинции). Начело на държавата стои президент, избран за срок от 5 години. Федералното правителство се оглавява от федерален канцлер и включва 19 министри.

Трети октомври е ден на германското единство. На този ден през 1990г. се обединиха двете германски държави, чиито столици бяха Бон и Берлин. Решено е Берлин да бъде столица на обединена Германия. В момента двата града изпълняват столични функции.

9.Стопанство.Германия е най - силната индустриална държава в Европейския съюз. По обем на промишленото производство е на трето място в света след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия е на второ място след САЩ. По брутен обществен продукт заема трето място след САЩ и Япония с по 27 900 долара на човек.

GERMANY Compared To THE UNITED STATES

ECONOMIC DATA

(All monetary figures in $US billion)

U.S     Germany

General Population (million)                                  261                                                                        81 Work Force (million )                                            196                                                                         40 Inhabitants per sq.km.                                              27                                                                       226

Output and Prices Gross Domestic Product         $7,070                                                                  $2,300 Real GDP Growth                                                   2.1%                                                                     1.9% Per capita GDP                                                   $26,437                                                                $27,900 Inflation                                                                   3.0%                                                                    1.8% Short-term Interest Rate                                          5.4%                                                                    5.1% Bank Prime Interest Rate                                        8.7%                                                                     6.2% Household Savings Rate                                         5.0%                                                                   11.0%

Public Sector Federal Spending/GDP                      22%                                                                     14% Federal Balance                                                     ($192)                                                                   ($37) Federal Balance/GDP                                            (2.7%)                                                                (1,6%)       All Govt. Outlays                                                  $2,360                                                                $1,160  All Govt. Outlays/GDP                                            33%                                                                     50% All Govt. Balance/GDP                                         (1.9%)                                                                 (3.6%) Net Public Debt/GDP                                             (38%)                                                                  (59%)

Labor Market Unemployment                                 5.6%                                                                    9.4% Change in Wages                                                     3.0%                                                                    3.7% Relative Unit Labor Cost (1991=100)                      91                                                                       115

External Sector Exports, fob                                 $590                                                                      $481 Imports, cif                                                            $765                                                                      $422 Trade Balance                                                      ($174)                                                                     $59 Exports/GDP                                                               8%                                                                     21% Relative Export Prices (1991=100)                          86                                                                        101 Current Account                                                  ($164)                                                                    ($10) Current Account/GDP                                              2.3%                                                                   0.4% Foreign Reserves                                                  $82                                                                         $80

All figures are 1995 estimates unless otherwise noted.

Данните от горната графика дават база за сравнение на основните икономически показатели в Германия и САЩ за 1995г.

По - долу на Графика 2 е представено изменението на брутния вътрешен продукт (GDP) за периода 03.1992г. - 09.2000г., при постоянни цени за 1995г.

Графика 2

Наблюдават се циклични тенденции в движението на БВП за периода 03.1992г. - 09.2000г. В началото на периода БВП се характеризира с отрицателен растеж. От края на 1993г. се наблюдава растеж, който макар и не равномерен се запазва до края на разглеждания период, достигайки нива от 3,5% годишен разстеж (за 2000г.).

Следващите графики (3,4 и 5) отразяват промяната в търговския баланс на Германия за периода 01.1993г. - 10.2001г.

Графика 3

За изследвания период възходящото развитие на германския износ бележи ръст от 36%, като 20% от този ръст е постигнат само за периода 1999 - 2001г.

Графика 4

От Графика 4 е видно, че през изследвания период германският внос има почти същото възходящо изменение както износа. Най - голям ръст (до 37%) вносът бележи в началото на 2001г.  

Графика 5

От Графика 5 е видно, че за изследвания период външнотърговският баланс на Германия е положителен. Обемът на износа надвишава този на вноса с 3,5 до 13 млрд. DEM.

В икономиката на страната господстват концерни, образуващи най - големите частни банки и монополистически групи, някои от които са мощни транснационални корпорации. Водещи в тежката промошленост са “Тисен”, “Круп”, “Манесман”, контролиращи въгледобива, черната металургия и тежкото машиностроене, в автомобилната промишленост доминират “Даймлер Бенц” и “Фолксваген”, в електротехническата и електронната - “АЕГ Телефункен”, “Бош” и “Сименс”, в химическата - “Хъохст”, “БАСФ”, “Байер”, които до края на Втората световна война са влизали в тръста “”ИГ Фарбениндустри”.

Делът на държавния сектор в икономиката на страната е по - малък от този на Франция и Великобритания. Значителна роля играе чуждестранният капитал, особено американският, на който се падат 40% от всички чуждестранни инвестиции.

10.Промишленост. На този най - важен отрасъл се пада 40% от работоспособното население. Тя формира половината от съвкупния обществен продукт и почти целия износ. В редица отрасли - черната металургия, общо машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, аерокосмическа промишленост, тежка химическа индустрия и др. - износът представлява 40% от произведената продукция.

а)Енергетика. Тя се основава както на собствени, така и на вносни суровини. Съвременната ориентация е към ограничаването на нефта за сметка на въглищата, атомната енергия. Добивът на черни въглища е 72 млн.т. годишно. Над 80% от него се осъществява в Рурския басейн от компанията “Рурколе АД”, а останалия от Саарския и Аахенския басейн. Въглищата са вече на дълбоко и експлоатацията им се оскъпява. Годишно Германия изнася около 20 млн.т. черни въглища. В добива на кафяви въглища - 242 млн.т. е налице изключително голяма концентрация. По производство на този вид въглища Германия е на първо място в света. Три четвърти от кафявите въглища се копаят в Долнорейнския (Къолнски) басейн, а останалите - в Хесен, Бавария, Тюрингия и Саксония.

Собственият добив на нефт в Долна Саксония (3 млн.т.) задоволява само 5% от потребностите. Кладенците са в междуречието Везер - Емс. Големите нужди на страната се задоволяват с внос от Великобритания, Норвегия, Нигерия, Саудитска Арабия, Ливан, Венецуела, Алжир и Русия. На тази база бързо развитие получи нефтопреработващата промишленост. Капацитетът на рафинериите е 190 млн.т. Половината от тях са в пристанищните градове Хамбург, Бремен и Вилхемсхафен, а другата половина във  вътрешността на страната - Къолн, Гелзенкирхен, Калсруе, Инголщадт, Шведт и др.

Добитият природен газ от 18,8 млрд.куб.м. годишно задоволява една трета от потребностите. Внос се извършва от Холандия, Норвегия и Русия.

С произведените през 1993г. 536 млрд. Квтч електроенергия Германия заема пето място в света след САЩ, Русия, Япония и Китай. Половината от производството е от въглища в ТЕЦ, главно в районите на въгледобива - Рур, Саар, Саксония, Тюрингия, както и в рейнските морски пристанища. В Северна Германия преобладават централите на нефт и газ. Техният относителен дял от общото производство е 15%. На дунавските алпийски притоци са изградени ВЕЦ, на които се пада - 5%. На атомните електроцентрали се пада 30% от електропроизводството. Изграждането на атомни централи започва през 1961г. Изградени са около 20 централи и още толкова са в строеж. Уран се внася от ЮАР, Австралия, Канада, Франция и се преработва в обогатява в завода в гр. Гронау. Проучват се урановите  находища при Гросшлопен (планината Фихтел) и Менценвалд. Атомните централи са разположени край реките Рейн,  Некар, Майн, Елба, Везер, Дунав и др.

б)Черна металургия. Това е един от най - важните промишлени отрасли, с големи традиции и концентрация на производството. Около 40% от продукцията се изнася. По производство на чугун, стомана и прокат, Германия заема второ място в Европа след Русия. Преработват се 70 млн.т. вносни  и 1 млн.т. собствени железни руди. През 1992г. са произведени 40 млн. т. стомана, 30 млн. т. чугун, и 40 млн.т. прокат. Господстващи позиции в черната металургия имат концерните “Круп”, “Хъош”, “Август Тисен”, “Манесман”, “Клъокнер” и държавния концерн “Пайне - Залцгитер”. Формирани са два големи металургични района - Рурския и Саарския. Първият работи с вносна руда от Швеция, Либерия, Канада и Бразилия и собствен кокс, а вторият - със собствен кокс, въглища и железни руди от Лотарингия. В Рур се произвеждат над 60% от черните метали, а в Саар около 10%. Големи металургични комбинати има още  в Долна Саксония, предградията на Брауншвайг - Оснабрюк и Залцгитер в Бавария, Айзенхютенщат, Дрезден, Потсдам, Хале, Франкфурт на Одер и др. С вносни материали работят металургичния район Бремен, Везерпорт и Хамбург. Много  от комбинатите са подложени на техническо обновление. Старите доменни пещи се подменят с електропещи и конвертори.

в)Цветна металургия. Работи предимно с вносни руди. Страната  е задоволена частично само с олово и цинкова руда. Производсвото на цинк и олово е в Рур, Харц и Саксония. Най - много алуминий се лее в района на Берлин, освен това в Есен, Фъорд, Люнен и Хамбург. Главните центрове на леенето на мед са в Хамбург, Любек, Дуисбург, Люнен, Берлин, Фрайбург, Лаута, Битерфелд. През 1992г. са произведени 602 хил.т. алуминий, 383 хил.т. цинк, 370 хил.т. олово, 240 хил.т. мед.

г)Машиностроене. То е най - важният промишлен отрасъл, отличаващ се с високо техническо ниво на производсво. То дава над 35% от общата промишлена продукция и  половината от износа на страната. В неговите подотрасли работят над 4 млн. души - половината от заетите в преработващата промишленост. Развито е повсеместно и все пак се открояват няколко големи многоотраслови райони: Долнорейнско - Рурският, Щутгарският и Рейнско - Майнският. Най - големи центрове извън обсега на районите са Хамбург, Мюнхен, Нюрнберг, Майнхайм, Лудвигсхафен, Магдебург.

Тежкото машиностроене е иключително силно развито в Рурския басейн. Произвеждат се машини и оборудване за металургията и добивната промишленост в Оберхаузен, Гревонбройх, Къолн, Дюселдорф, Бохум, двигатели с вътрешно горене в Къолн и Гелзенкирхен, стругове в Дрезден, Лайпциг, Хемниц, Магдебург, Хале, Берлин. В Десау е  комбинатът за обзавеждане на циментови заводи. Електротехническата промишленост е застъпена най - силно в провинциите Северен Рейн - Вестфалия и Баден - Вюртенберг. Други важни центрове са Нюрнберг, Ерланген, Щутгарт, Майнхайм, Франкфурт на Майн, Къолн, Хамбург, Берлин, Лайпциг, Ерфурт и др. Мюнхен дава 10 процента от цялото производство на страната.

С традиции и важни позиции на международния пазар е транспортното машиностроене. Водеща роля има автомобилостроенето, което дава 10% от продукцията на преработващата промишленост и 17% от износа. Голямата автомобилна петорка - “Фолксваген”, “Даймлер - Бенц”, “БМВ”, “Опел” и “Форд” произвежда 90% от автомобилите. През 1992г. са произведени 4 863 700 автомобила, от които 320 000 са товарни, автобуси и специални коли - пожарни, кранове и пр. По автомобилостроене Германия заема трето място в света след Япония и САЩ. В градовете Волфсбург са заводите на “Фолксваген”.

През 1938г. Волфсбург е бил малко селище, а сега наброява 150 хил. жители. Всеки ден 60 хил. работници изработват по 4 хил. автомобила от т.нар. “Волфсбургски бръмбар”. В Кьолн са заводите на “Форд”, в Бохум и Рюселхайм на “Опел”, в Щутгарт и Майнхайм на “Даймлер - Бенц”, които произвеждат известната марка Мерцедес, в Мюнхен е БМВ (Байерише машинен верке). В Айзенах се изработваха автомобилите Вартбург, а сега на “Форд, в Цвикау се произвеждаха леките автомобили  Трабант. Произвеждат се още коли - кранове, пожарни, медицински и други специални коли, както и тежки камиони и автобуси в Щутгард - Мерцедес, в Нюрнберг и Аугсбург МАН (Машинен аутофабрик Аусбург - Нюрнберг).

Локомотиви се произвеждат в Касел и Хановер, а вагони в Хале, Десау, Бауцен, Гъорлиц и др.

Корабостроенето изпитва силната конкуренция на Япония и Южна Корея. То е застъпено в Хамбург, Кил, Бремен, Любек, Рощок, Висмар. В Щутгарт специализацията е на риболовни кораби, а в Дуисбург, Майнц, Кобленц, Берлин, Бранденбург, Магдебург, Регенсбург и Дегендорф на речни кораби. Годишно се строят по 1 млн.тон-регистър кораби.

Сравнително нов и силно развит отрасъл е авиационно - ракетната промишленост. Над 80% от производството се контролира от три концерна: “Месершмит - Въолков - Блом”, “ФФ - Фокер” и “Дорние”. Обособени са два района - Южен, обхващащ Бавария с центрове Мюнхен и Аусбург и Северен с центрове Хамбург и Бремен. На базата на бившите самолетни заводи “Месершмидт” в Аусбург и Регенсбург е създадено предприятието “Аероюнион”. В Касел е самолетния завод “Юнкерс”, в Мюнхен е “Дорние”, а в Щутгарт и Бремен “Хайнкел”.

Текстилното машиностроене е съсредоточено в Баден - Вюртенберг, в ивицата Беленген до Ройтлинген, в Рейнско - Вестфалския район - Мюнстерланд, в района на Вупертал - Аахен - Крефелд, в Аусбург, Хемниц.

Центровете на оптико - механичната промишленост са Дрезден, Йена, Мюнхен, Щутгард и Брауншвайг, на стъкларски машини в Кьолн, на режещи инструменти в Ремшайд и прочутия Солинген, полиграфически машини в Щутгард и Франкфурт на Майнц. Голямо е производството на електротехнически уреди за бита - хладилници, перални, телевизори (над 4 млн.) и много други. С голяма известност се ползва производството на касетофони, фототехника, видеотехника, компютри, чипове, калкулатори, роботи и др. Най - важните фирми са АЕГ (Алгемайне електрише гезелшафт), “Сименс”, “Грюндиг”, “Филипс”, “Телефункен”.

д)Химическа промишленост. Тя е един от структурноопределящите отрасли на стопанството. Тя дава над 10% от общата промишлена  продукция и 13% от износа на страната. По износ на химически изделия Германия е на първо място в света. Използват се местни суровини - въглища, калиеви соли, каменна сол, но по - голяма част от суровините са вносни - фосфорити, пирити, сяра. Органичната химия изцяло се развива чрез внос на нефт и природен газ.

По производство на торове от калиеви соли Германия заема първо място в света. Особено силно е развито производството на сярна киселина, пластмаси и изкуствени влакна.

Основен химически район е Северен Рейн - Вестфалия, където се произвежда 40% от продукцията на страната. Произвеждат се както изделия на основната химия, така и нефтопродукти, парфюмерийни, фармацефтични и др. Изделия. Най - голям център е Леверкузен, където са главните заводи на концерна Байер. Химически заводи има още в Гелзенкирхен, Крефелд и др. Втори район е Югозападния (нефтохимия, производство на бои за нуждите на текстилната промишленост). Друг район е Рейнско - Майнският. Негов център е Франкфурт на Майн, където е главният завод на концерна “Хьохст”. Други центрове са Висбаден, Офенбах, Ханау. Силно развит химически район е формиран по течението на Горен Рейн с центрове Лудвигсхафен (заводите БАСФ) и Майнхайм. Долноелбският химически район е специализиран в производството на калиеви торове и нефтохимически продукти. Важни центрове на химическата промишленост са още Берлин, Хемниц, Хале, Котбус, Мерзебург, Лойна, Шкопау. Волфен и Битерфелд са центрове на фотографската индустрия.

е)Хранително - вкусова промишленост. Най - важен отрасъл е захарната промишленост. Най - старата фабрика е била построена в Аусбург. Големи центрове са Хановер, Хамбург, Бремен, Любек, Магдебург. Много важно място има пивоварната индустрия. Произвежда се светло пилзенско и тъмно мюнхенско пиво. Стари фабрики носят имена, гербове и дати още от минали векове. Германия е една от най - големите производители на пиво в света и голям износител. Главни центрове са Мюнхен, Любек, Дрезден. Производството на вино възлиза на 13,400 хил хектолитра. Най - известни са Рейнското и Мозелското вино. Модерният риболовен флот на Германия осигурява суровини за рибоконсервните заводи в Хамбург, Куксхафен, Любек, Гленсбург, Рощок, Щраузунд и др. Уловът на риба е 310 хил.т. Застъпено е още производството на тестени, млечни, месни и други продукти.

11.Селско стопанство. То формира само 2% от съвкупния обществен продукт, но осигурява 70% от потребностите на страната. Основен отрасъл е животновъдството, което произвежда 68% от селскостопанската продукция. Развито е в цялата страна. За това спомагат просторните пасища, фуражната ориентация на растениевъдството и др. Най - голямо значение има отглеждането на едър рогат добитък (17 млн. глави) с месно - млечно направление - долините на Рейн и Некар, в северните равнинни територии, както и в Бавария, Харц, Тюрингия и Саксония. Свиневъдството е застъпено на север около пристанищните градове, в Долна Саксония Брандебург и редица други провинции. Отглеждат се 26 млн. свине - второ място в Европа след Русия. Сравнително малък е броят на овцете 2,5 млн., най - много в южните планински области. Силно развито е птицевъдството. Недостигът на месо, мляко, яйца, сирене, масло и други се компенсира с внос от Холандия, Дания и други страни на Европейския съюз.

Растениевъдството има подчинена роля и не задоволява вътрешните потребности. Най - благоприятни условия за развитието му има в Шлезвигхолщайн, Померания, в долината на Рейн, Швабската и Франконската низина, Долна Бавария, където се отглеждат зърнени, фуражни, технически култури и зеленчуци. Средният размер на стопанствата е 15 хектара. Благодарение на високата механизация и химизация добивите от декар са много големи. В страната са в действие над 2 млн. трактора. На единица площ техният брой е 4 пъти по - голям отколкото в САЩ.

След Втората световна война настъпиха промени в структурата на растениевъдството - увеличи се размера на площите засети с пшеница и ечемик, а се съкрати площта, заета от ръж. Независимо от това Германия продължава да бъде един от най - големите производители на ръж, овес, картофи и захарно цвекло в Европа. Общият добив на зърнени храни през 1990г. е 30 млн.т. Най - благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в югозападните части. Производството възлиза на 15 млн.т. Ръж се сее в Северногерманската низина, а овес в местата с по - голяма влажност, в района на маршите и в места с надморска височина над 800 м. Голям  е добивът на ечемик - 12 млн.т., най - много по долината на р. Дунав и във Франконската низина. Ечемикът и хмелът са главна суровина за пивоварната промишленост. Германия е на първо място в света по добив на хмел. Производството на картофи възлиза на 10 млн.т. В Северногерманската низина се отглежда много захарно цвекло - 30 млн.т. - първо място в Запдна Европа. Добива се 4400 т. захар. По долината на Рейн и притоците й има големи масиви лозя, тютюневи ниви, овощни градини.

12.Транспорт. Германия има отлично организиран транспорт и съобщения. Общата дължина на жп линиите е 44 хил. км, от които една трета са електрифицирани. Заедно с Япония и Франция образуват челна тройка в световния технически прогрес в железниците - скорост и комфорт. В отсечки на жп мрежата в експресите “Интерсити” (ИЦЕ), например Мюнхен - Хамбург се постига скорост 250 км в час. В страната има две жп предприятия - “Бундесбаан” и “Райхсбаан”. След Белгия, Германия е втора в света по наситеност на териоторията с жп мрежа - 123 км. на 1000 кв.км предвидено е до 2019г. да се построят нови 6 хил. км. железници.

В Германия се поставя началото на аутобаните - големи, широки, двупосочни с твърда настилка на пътищата. Тяхната дължина е 10 672 км, а дължината на останалите федерални пътища е 44 300 км предвидено е до 2012г. да се построят 1900 км нови аутобани. Бързо се увеличава автомобилния парк. Докато през 1950г. автомобилите са били 0.8 млн. през 1962г. са 7 млн., а през 1995 г. са над 40млн.

Тонажът на флота е 6,5 млн.т. Най - голямо морско пристанище е Хамбург, а най - голямо речно, не само в страната, но и в света, е Дуисбург на Рейн. Плавателни са реките Рейн, Елба, Одер, Дунав, Северногерманският канал, свързващ Елба с Хавел, “Европа канал”, открит за навигация през септември 1992 г. свързващ реките Рейн, Майн и Дунав - главна ос на европейските вътрешни водни пърища от Ротердам и Базел до Сулина. Големи речни пристанища са още Кьолн, Дюселдорф, Майнхайм, Лудовиксхафен, Карлсруе, Франкфурт на Майн, Нюрнберг, Регенсбург, Магдебург, Дрезден, Дегендорф, а мосрки освен Хамбург са Бременхафен, Куксхафен, Емден, Рощок и др.

Самолетите на германската авиофирма “Луфтханза” летят до градове на всички континенти. Годишно превозват над 81 млн. пътници. Между 12 най - големи летища се открояват Франкфурт на Майн - трето в Европа след Париж и Лондон и берлинското летище Шонефелд.

13.Туризъм. Германия е страна със силно развит стопански туризъм. Най - посещавани са Баварските Алпи, Шварцвалд, Харц, Бодензее, Долината на Рейн и големите градове. Годишно сттраната се посещава от над 28 млн. туристи. Германия е на първо място по пасивен международен туризъм т.е. по броя на туристите и разходите на нейните граждани в чужбина.

14.Икономически връзки. По обем на външната търговия Германия заема второ място в света след САЩ. В износа преобладава готовата продукця (85%) - изделия на машиностроенето, особено автомобили, електротехника, тежко машиностроене, оптика, метали, химикали. Във вноса най - голям дял има петролът и хранителните продукти. Най - големи търговски партньори на страната са държавите от Европейския съюз, САЩ, Япония, страните от ОПЕК, ОНД и др. По стара традиция оживени търговски връзки има с България. До края на Втората световна война Германия бе главният търговски партньор на българия, когато “Балканска Дания” изнасяше много селскостопански  продукти към Райха. Лайпциг и Хановер са световно известни центрове на международни панаири. Общо 15 концерна контролират универсални магазини, в които се извършват 1/3 от общия търговски оборот. Най - известни са търговските фирми “Некерман”, “Отто”, “Велц”, “Квеле”, “Кауфхоф”, “Хортен”, “Волворт”, “Билка”, “Алди” и др.

15.Икономически райони и градове.

Германия се поделя на 5 макроикономически района, състоящи се от голям брой райони и подрайони. Макрорайоните са Северен, Северозападен (Рейнско - Вестфалски), Югозападен, Югоизточен и Източен (бившата ГДР).

1.Северният район включва провинциите Долна Саксония, Шлезвиг - Холщайн и градовете - провинции Хамбург и Бремен. Важното географско положение, наличието на гъста транспортна мрежа от реки, канали, шосета и жп линии стимулира икономиката на района. Релефът е тавнинен. Десетилетия наред се извършват дренажни работи за пресушаване на блатата. На северозапад близостта на Холандия се усеща от полдерите, площи засети с лалета и от вятърни мелници, които продължават и на германска територия.

Ясно се обособяват три зони на опредлена  специализация. В северната се осъществява преработката на вносните суровини и топливо. Голямо значение има корабостроенето, хранително - вкусовата промишленост и риболовът. Продукцията на пристанищните градове се изнася - кораби, автомобили, самолети. Главни центрове са Хамбург и Бремен. Втората зона е предимно селскостопанска. Отглеждат се зърнени храни, захарно цвекло, картофи, хмел. В третата вътрешна зона промишлеността се основава както на вносни, така и на местни суровини - калиеви соли, железни руди и др. Специализирана е в областта на нефтопреработването, черната металургия, химическата промишленост, автомобилостроенето и хранително - вкусовата промишленост - в градовете - Хановер - Пайне - Залцигтер, Волфсбург, Брауншвайг.

ХАМБУРГ (1,7 млн. души, а с предградията 2,7 млн.) е най - големия град в Северния район. Градът е център на провинция (ланд). Името му означава “горска крепост”. Разположен е на 110 км. от Северно море на р.Елба, на място достъпно за морски кораби. Израства като едно от най - големите пристанища в Европа с кейове-стени дълги над 60 км., посещавано от над 20 хил. кораба годишно с право се нарича “Врата на Германия към света”. Застъпена е разнообразна промишленост - корабостроене - комбинатите “Блом” и “Фос”, нефтопреработване - рафинериите на ЕССО, Бритишпетролиум, ШЕЛ, Молбилойл, ДЕА, химическа. В района на града действат 4 АЕЦ. В Хамбургския университет учат над 20 хил. студенти. Между редките специалности са тропическа медицина, африканистика, ориенталистика. В старата част на града са най - оживените търговско - развлекателни места по улица “Репербан” на квартала Сенкт Паули. Между многото музеи най - новият е на еротичното изкуство. Най - известните от театрите са “Талия” и “Шаушпилхаус”. В града се издават списанията “Шпигел”, “Гео”, “Щерн”, вестниците “Билд”, “Ди Цайт” и др. Между най - известните забележителности са ратхауса (кметството) борсата, старите хамбари, мостове и тунели, църквата Санкт Михаел…

БРЕМЕН (550 хил.) и неговия аванпорт Бремерсхафен (127 хил.) са разположени в  устието на р.Везер. Силно е развит риболовът в този град с ранг на провинция. Между многото заводи се открояват тези за строежи на кораби и за електротехнически изделия. В архитектурния му облик е запазена  атмосферата от времето, когато Бремен е бил важен Ханзейски център. Запазена е катедралата от XI век. Ратхаусът има разкошна фасада, в която се откроява статуята на рицаря Роланд от 1405 г. - символ на градските права и свободи. Много колорит и атмосфера има в тесните улички “Шнорфител” и “Бьотхерщрасе”. В града има музей на корабоплаването. Прочуто е пивото “Бекс”.

ВИЛХЕМСХАФЕН (90 хил.) единственото германско пристанище достъпно за супертанкери. Нефтопровод към Кьолн.

ЕМДЕН е разположен в устието на р.Емс. С право се нарича “Морската врата на Рур”. Тук се сглобяват и автомобилите “Ауди”.

ЛЮБЕК е важно пристанище и голям машиностроителен център. Старите сгради с фасади от червени пресовани тухли, т.н. “тухлена готика” са много характерни за този град, наричан “Крал на Ханзата”. Те са декор на драмите на Томасмановите герои от  фамилията Буденброкови. Между забележителностите на града са портата “Холстентор”, ратхауса, църквата “Мариенкирхе” старите хамбари край р.Траве, музея на викингите в тяхната някогашна обител Хайтабу.

КИЛ е главен град на провинция Шлезвиг - Холщайн и главна германска военно - морска база. От морското пристанище започва Килския канал, който  засилва стратегическото значение на града. В курортната част край морето има заведения, които пренасят посетителя на “околосветско пътуване” от Калифорния до Китай, със съответна кухня, музика и др.

ХАНОВЕР (515 хил.) е голям жп възел. Известен е с производството на локомотиви, трактори, автобуси, захар, а напоследък на компютърна техника и електроника на фирмата “Цебит”. Тук се провежда известният панаир “Хановермессе”, който е най - големият технически панаир в света.

МАРКГРЬОНИНГЕН впечатлява със старата си многоетажна сграда - Фахверк, в старогермански стил.

ЗАЛЦГИТЕР (111 хил.) е известен като град - рудник с три големи рудника. На първо място е по добив на желязна руда, в резултат на което се развиват металургията и машиностроенето.

В Долна Саксония е гр. ВОЛФСБУРГ (150 хил.) седалище на автомобилната фирма “Фолксваген. БРАУНШВАЙГ (250 хил.) е също център на автомобилостроенето. Град БОДЕНВЕРДЕР на р.Везер е свързан с легендите за Барон Мюнхаузен.

2. Рейнско - вестфалския район е най - силно развитият в промишлено отношение район на Германия. Ядро на района е Рурската агломерация. На 90 км. пространство между десните притоци на Рейн, Липе и Рур от север към юг и от запад към изток между Дуисбург и Дортмунд е разположена полицентричната Рурска агломерация с население 6 млн. души и гъстота до 1500 души на кв.км. Заедно с агломерациите на Дюселдорф, Кьолн, Бон, Мьонхенгладбах образуват Рейнско - рурската агломерация с население 11 млн. души. На района се падат огромни количества от добиваните въглища, кокс, петролни продукти, електроенергия, черни метали, първичен алуминий, миннодобивни машини, пластмаси, химикали, автомобили, електроника, оръжия. Редом с традиционните въглищни мини и стоманолеарни пещи са новите предприятия на електрониката, на химическата промишленост - за изкуствени влакна, бои, алуминий, течни горива, платове, автомобили, цимент, стъкло,пиво.

Съсредоточаването на голям брой население върху ограничена площ поражда редица проблеми от социален, икономически и екологогичен характер. Особено актуален е въпросът за опазване на околната среда от замърсяващи производства. Малки оазиси в тази силно урбанизирана и индустриализирана област са 13-те национални парка, между които най - известен и най - голям е паркът Айфел.

БОН (300 хил.) доскорошна столица на ФРГ. Наричат го “Федерално село”. На шега казват, че Бон е два пъти по - голям и три пъти по - тих от централните гробища на Чикаго. Разположен е на р.Рейн. Родно място  е на великия композитор Бетховен. Има предприятия само за хранителни продукти и фабрика за знамена, ордени и медали.

КЬОЛН (1 млн.) е голям индустриален, търговски и пристанищен град на р.Рейн, четвърти по големина в страната след Берлин, Хамбург и Мюнхен. Има големи заводи за автомобили, двигатели, електротехнически изделия, изкуствени влакна, торове, парфюмерийни изделия. От тук тръгва по света одеколонът. Архитектурно - исторически шедьовър е средновековната Кьолнска катедрала. Градът е седалище на фирмата “Форд”, на авиокомпанията “Луфтханза”, на търговската верига “Кауфхоф”.

ЕСЕН (620 хил.) е един от най - големите центрове на тежката промишленост и електродобива. Тук е седалището на известните фирми “Круп” за оръжия и машини и “Рурколе” - за въглища.

ДЮСЕЛДОРФ (700 хил.), името му в превод значи “село на р.Дюсел”. Главен град е на провинция Северен Рейн - Вестфалия и голям търговски, промишлен и пристанищен град на р.Рейн. Между многото заводи са тези на “Манесман” и “Хенкел” за перилни средства, лакове, лепила. Тук се произвежда тъмна бира “Алтбир”. Провеждат се панаири, изложби, ревюта, базари на различни стоки. Център е на козметиката и модата. Има делфинариум, голямо автокино, миниград Лилипутиян.

БОХУМ (400 хил.) е важен миньорски град. Има музей на историята на въгледобива. Тук е известният Рурски университет, в който се извършват и космически изследвания.

ДОРТМУНД (600 хил.) се слави с най - големите пивоварни заводи в Германия. Седалище е на концерна “Хьош”.

ДУИСБУРГ (580 хил.) е най - голямото речно пристанище в света (50 млн.т товарооборот), седалище на въглищно - металургичните концерни “Кльокнер” и “Тисен”.

ЛЕВЕРКУЗЕН се слави с производството на лекарства на фирмата “Байер”. Гютерсло е седалище на производството на компютри “Сименс Никедорф”. ААХЕН (230 хил.) е свързан с катедралата, в която са гробът и тронът на Карл Велики. Ксатен е град запазил много останки от римско време. Важни промишлени центрове в тази провинция са Вупертал (400 хил.), БИТЕРФЕЛД (320 хил.), ГИЛЗЕНКИРХЕН (290 хил.). Мюнстер (250 хил.) и др.

3.Югозападният район обхваща земите (провинциите) Хесен, Райнланд, Пфалц, Баден - Вюртенберг и Саар. Включва голяма част от долината на р.Рейн и притоците му Майн, Некар и Мозел. Стара слава на тези места са шварцвалденските часовници с кукувички, детски играчки, ювелирни изделия и обувки. Наред с традиционните отрасли - въгледобив, черна металургия и хранително - вкусова промишленост се развиват новите отрасли - нефтопреработване, автомобилостроене, електроника. В този район са градовете със стари, световноизвестни университети Хайделберг, Тюбинген и Фрайбург.

ФРАНКФУРТ НА МАЙН (700 хил.) най - големия банкерски град в Германия - над 200 банки и главната в страната борса. Център е на разнообразно машиностроене. Тук стават големи изложби на различни индустриални изделия. Тук са седалищата на концерните АЕГ, Хьохст, на строителното предприятие Филип Холцман. Голям е броят  на чуждестранните търговски представителства. Старата опера е преустроена за концертна зала, а друга нова сграда е предназначена за оперни спектакли. Много старинни сгради са естествен декор на приказките на Братя Грим. Нов е музеят на архитектурата. Тук е най - големия в страната небостъргач, висок 144 метра. Заради него и големия брой престъпления наричат града истинско Чикаго и фалшив Манхатън. Забележителни са франкфуртският кръст на аутобана и най - голямото летище в Германия, трето в Европа.

В ХЕСЕН големи промишлени центрове са ВИСБАДЕН (250 хил.), КАСЕЛ (190 хил.) - производство на локомотиви, ОФЕНБАХ (112 хил.) - обувна и кожарска промишленост, ХАНАУ - изделия от злато и ядрена промишленост. По долината на р. Вера има старинни сгради и места, свързани с легендите за Нибелунгите и героя Зигфрид.

ЩУТГАРТ (600 хил. с предградията 2 млн.) е център на провинцията Баден - Вюртерберг. Седалище е на известните фирми “Роберт Бош” - за инструменти и домакински уреди и “Даймлер - Бенц” с най - големото предприятие  на автомобилната марка Мерцедес.

РЮСЕЛХАЙМ  е град на заводите на автомобилната фирма “Опел”.

ЛУДОВИГСХАФЕН (160 хил.) е най - големия център на химическата промишленост в района. Тук е седалището на фирмата БАСФ  за соди, бои, касети, магнетофонни ленти и др.

МАЙН (180 хил.) е главен град на провинция Райнланд - Пфалц, пристанище на р.Рейн и център на производството на електроизчислителна техника. Свързан е със създателя на книгопечатането Гутенберг. Тук се излъчва 2-ра твпрограма на Германия. Старата катедрала е от 11 век. Наричат Майн град на рейнското вино.

ДОНАУЕШИНГЕН е разположен в полите на Шварцвалд. В двора на замъка Фюрстенберг е карстовият извор Донауквеле - официалния извор на Дунав.

УЛМ (105 хил.) е град на р.Дунав, която стана плавателна за малки съдове. В миналото към Виена се спущали т.н. “улмски сандъци” - кораби - салове. Роден град е на Айнщайн. Има интересен музей на хлябопеченето. Изящната готическа катедрала се слави с най - високата черковна камбанария в света. Тук се произвеждат камионите “Магнус Дойтц”.

ПФОРЦХАЙМ се слави с ювелирните си изделия.

КАРЛСРУЕ (270 хил.) е пристанище на р.Рейн. център е на нефторафиниране. Край града има две атомни електроцентрали и атомен експериментален център.

БАДЕН - БАДЕН е прочут балнеоложки курорт. Град АЛЕН се слави с оптическите уреди на “Карл Цайс”, ФРИДРИХСХАФЕН на Боденското езеро с производството на самолети на фирмата “Дорние”. В ЗИГМАРИНГЕН на р.Дунав са запазени замъците на Хохенцолерните. В района на МАЙНХАЙМ се берат вкусни аспержи. В ТРИР е роден Карл Маркс. ПИРМАЗЕС е град на обувната промишленост. Промишлени центрове са още КОЛЕНЦ и КАЙЗЕРСЛАУТЕРН.

СААБРЮКЕН (190 хил.) е важен индустриален, търговски и административен център на провинция Саар. Тук се прави резливо рейнско вино. В МЕТЛАХ фирмата Вилерой и Бох изработва стъкло и керамика.

4. Югоизточният район обхваща най - високопланинската и горската част на страната, изключително богата на хидроресурси. Включва най - голямата провинция Бавария. През нейната територия протича р.Дунав и нейните алпийски притоци. Промишлеността специализира в общо и транспортно машиностроене. В по - ново време силно развитие получиха електрониката, електротехниката, авиоракетокосмическата, нефтохимическата и военната промишленост. Отличават се още производството на платове, порцеланови изделия, детски играчки, млечни продукти, пиво др. За разлика от другите провинции в Бавария голяма част от населението е заето в селското стопанство. Преобладават млечното говедовъдство и свиневъдство. С плодородните си почви, районът е основна житница. Отглеждат се най - много пшеница и пивоварни култури, ечемик и хмел. Сеят  се още картофи, захарно цвекло и тютюн. Има големи площи заети с лозя и овощни градини. Баварските Алпи са прекрасно място за туризъм, алпинизъм и зимни спортове. Най - голям планински курорт е Гармиш Партенкирхен. Езерата Аммер, Техерн, Щарнберг и граничното Бодензее се използват за водни спортове. Великолепие излъчват бившите летни кайзерски резиденции на Лудовик II Нойшванщайн, Линдерхоф и Хренкимзее.

МЮНХЕН (1,3 млн.) е трети по - големина в страната след Берлин и Хамбург. Главен град е на провинция Бавария, един от най - големите търговско - промишлени, научни и културни центрове на странта, най - голям транспортен възел в Югоизточна Германия. В многобройните заводи се строят самолети, автомобили, полиграфически машини, двигатели, фина механика и оптика. Тук е седалището на фирмата за микроелектронни изделия “Сименс”, на фирмите МБВ, БМВ и др. Мюнхенският университет е един от най  - големите в страната. В него учат 23 хил. студенти. Най - голямата библиотека - Баварската също е в този град. Дълго време в Мюнхен са творили композиторите Моцарт, Щраус, Вагнер, учените Г. Ом, М. Планк, В Рентген, художникът Алберхт Дюрер, писателят Томас Ман. Мюнхен е известен с кренвиршите  и тъмната си бира. Тук  е една от най - големите бирарии в света.

НЮРНБЕРГ (570 хил.) е стар и интересен в архитектурно отнишение град. В миналото е бил известен като голям занаятчийски център за изящни изделия от злато и сребро, джобни часовници, компаси, измервателни уреди. В наше време се слави с производството на детски механизирани играчки, моливи “Фабер”, текстилни изделия, електроника. Център е също на общо и транспортно машиностроене. Най - новото предприятие в града е комбинатът за претопяване на стари автомобили, капацитет 2 млн. коли годишно. След Втората световна война тук бяха съдени хитлериските нацисти за престъпления във войната. Нюрнберг е пристанище на плавателния “Европа канал” свързал реките Рейн, Майн и Дунав. Има музей на детските играчки и много стари красиви сгради.

АУГСБУРГ (250 хил.) е стар културен и промишлен център на Бавария. Развита е текстилната, авиационната, автомобилната и захарната промишленост. Тук е седалището на фирмата “МАН” за автобуси и камиони. Главната улица Максимилианцщрасе е истинска витрина на архитектурните стилове от миналото. В този град банкерът Фугер е построил специален квартал за бедни и стари хора. Тук дълго живя и почина на 98 години дъщерята на Захари Стоянов - Захаринка Стоянова - Громбах.

ИНГОЛЩАДТ на р. Дунав е с великолепни образци на баварската архитектура. Тук са големите заводи за автомобили Ауди, има голяма рафинерия за петрол. От тук потеглят лодките от регатата ТИД до Силистра.

РЕГЕНСБУРГ (120 хил.) е най - голямото дунавско пристанище на Германия. Оттук започва трасето на канала Рейн - Майн - Дунав. През римско време оттук е бил лимесовия замьк Кастра Регина. На Дунав през XII век е построен най - стария каменен мост на реката Щайнербрюке. Във великолепната готическа катедрала Петерсдом пее най - стария хор на момчетата в света.

ПАСАУ е разположен на мястото, където Дунав се слива с реките Ин и Илц. Заради разположението и архитектурата го наричат “Баварска Венеция”. Ратхауса  е във венециански стил. В катедралата на Пасау е монтиран най - големият църковен орган в света. До този град достигат и българските туристически кораби “София” и “Русе”. Наблизо е “Кахлет” стар щлюз и най - старата дунавска електроцентрала и пристанище на българските катамарани от ханската серия за превоз на тирове и трейлери от Видин.

5. Източният икономически район обхваща бившата ГДР - 6 провинции:Мекленбург, Бранденбург, Саксония - Анхалт, Саксония, Тюрингия и Берлин, в които се извършва преструктурирането на икономиката с оглед уеднаквяването и със западната част на страната. Това ще бъде дълъг и труден процес. В рамките на Райха до края на Втората световна война в тези провинции като цяло селското стопанство имаше голяма стойност в сравнение с провинциите в западната част на страната.

През изминалия дълъг период на разделно икономическо развитие в двете германски държави с различна политическа и икономическа насоченост създадоха  противоположни стереотипи - социално пазарно стопанство във ФРГ и планово социалистическо  стопанство в ГДР. Икономиката на ГДР бе силно свързана със СИВ, с доставката на нефт и земен газ от СССР. Износът на промишлена продукция бе насочен предимно към страните от социалистическия блок. В същото време ФРГ е между страните съдателки и основателки на Европейския съюз.

След обединяването на двете германски държави през 1990г много предприятия в Източния район бяха закрити или уедрени с други. Силно се увеличи броят на безработните. В провинция Мекленбург най - голям град е РОЩОК (250 хил.) заедно с близкия ВАРНЕМЮНДЕ са центрове на корабостроенето, роболов, рибоконсервиране. Това е най - голямото германско пристанище на Балтийско море, което германските географи наричат Остзее.

ШВЕРИН (130 хил.) е главен град на провинция Мекленбург, някогашна херцогска резиденция. Градът е обкръжен от 11 езера и просторни гори. Застъпена е разнообразна промишленост.

БЕРЛИН (3,5 млн.) е най - голям град в Германия - класическа нейна столица,  на доскорошната ГДР и вече на обединената страна. Има ранг на провинция. Градът, името на който се свързва  с беер (мечка), е разположен на плавателната река Шпрее при вливането и в Хафел, сред много гори, ливади и езера. До премахването на прословутата Берлинска стена през 1989 г. бе разделен на две части. Едната бе част от ГДР,  а другата от Западен Берлин със статут на самостоятелен град със свое правителство. Берлин е бил столица на Германия от обединението й през 1871 до 1945 година. Сега е средище на разнообразна промишленост с предприятия на коцерните АЕГ, Сименс, Фарлот, Даймлер - Бенц, Сони и др. Транспортен възел е с 15 жп линии, речно и аероп - пристанище, възел на аутобани, метро, есбаан (околовръстна електрическа жп линия). Между многото висши училища е Хумболтовия университет, между множеството музеи е Пергамон, Боде, Египетският и др. Голям е броят на издателствата, театрите. С голяма известност се ползват Берлинската филхармония, кинофестивалът, издателството Шпрингер. Най - известните места са Бранденбургската врата, улиците Курфюрстендам и Унтер ден Линден (Под липите). Слави се със светла бира, смесвана със сок от малина или билката валдмайстер.

ПОТСДАМ (140 хил.) е главен град Бранденбург. Прочут е с дворците си Сансуси, Новия дворец, замъка Шарлотенхоф - резиденция на Хохенцолерните и Цицилиенхоф, построен от Фридрих II в стил английска вила. В последния е подписано историческото Постдамско споразумение между великите сили за прекрояване картата на Европа след разгрома на Германия. В миналото Потсдам е бил голям голям гарнизонен град с казарми и военни училища. Тук са ставали паради и гърмели духови музики. Сега Потсдам е важен промишлен град и място на изложби и фестивали. В близкия Бабелсберг са филмовите студия на Агфа и Дефа, заради което се нарича “Германски Холивуд”.

ФРАНФУРТ НА ОДЕР (90 хил.) е речно пристанище с разнообразна промишленост, в която се откроява производството на полупроводници.

Много от градовете в Брандебург са специализирани в различни производства. АЙЗЕНХЮТЕНЩАДТ е град на черна металургия, ЕБЕРСВАЛДЕ - на подемни кранове. РЮДЕРСДОРФ - циментена промишленост, ШВЕДТ - нефторафиниране.

МАГДЕБУРГ (300 хил.) е главен град на провинция Саксония - Анхалт, речно пристанище на р. Елба, център на металургия, машиностроене, захарна промишленост и др.

В БИТЕРФЕКД е концернът Волфен - Байер. В Харц са старинните градчета Верингероде и Кведлинбург с красиви старинни сгради от XVI и XVII век. ХАЛЕ (235 хил.) е център на цветната металургия, химическа и машиностроителна промишленост.

ЛАЙПЦИГ (520 хил.) е най - големият град в провинция Саксония. Славянскто му име е Липиска. Той е голям търговски и главен панаирен град. Вече повече от 800 години се провеждат панаири два пъти годишно - пролетен и есенен. Прочут е с 40-те полиграфически комбината. Печатат се на много езици, книги, речници, нотни издания, карти атласи, календари, картини, изработват се глобуси. Застъпени са и редица други промишлени отрасли. Покритата жп гара е една от най - големите в Европа. Запазени са старият ратхаус, старата борса, ресторант “Ауербах келер”. Издигнат е голям паметник “Битката на народите” срещу Наполеоновото нашествие.

ДРЕЗДЕН (500 хил.) е главен град на Саксония, някогашна столица на едноименното кралство, което достига най - голяма сила по времето на Август Силния, чиито паметник украсява един от площадите на града. Заради великолепните си архитектурни сгради градът е спечелил прозвището “Флоренция на Елба”. Това е най - пострадалия германски град по време на Втората световна война от англо - американските бомбардировки. Хиляди хора са изгорели и великолепни сгради са превърнати в руини и пепелища. Като своеобразен паметник - купчина развалини е великолепната някога Фрауен кирхе (Женска църква). Между възстановените сгради е картинната галерия Цвингер с Кронентор, Хофкирхе, Земплер опера, Брюските тераси, музеят Грюнегевьолбе и др. Около голямата покрита жп гара са новите части на града, построени след войната. Между многото предприятия най - известното е “Пентакон” за производство на фотоапарати, кинокамери и други оптикомеханични изделия, “Роботрон” за електроизчислителна техника. Изработват се още трансформатори, електромотори, кабели, стругове, земеделски машини, машини за текстилни и полиграфически заводи и други. Предградието Радеберг е прочуто с известната си бира.

ХЕМНИЦ (320 хил.) в ГДР бе преименуван на Карлмарксщадт. След обединението му бе върнато старото историческо име. Заради големи текстилни комбинати с право е наречен “Германски Манчестър”. Текстилни заводи има в близките градове в  броеница от Плауен до Анаберг. В близост е и град ЦВИКАУ (130 хил.) известен с бившия завод за автомобилите “Трабант”. ЗОНЕБЕРГ се слави с производството на детски играчки. Алтенберг се счита за люлка на ските. Има музей за карти за игра, които са различни от класическите френски карти.

МАЙСЕН (45 хил.) е старинен град р. Елба недалеч от Дрезден, прочут със стара си манифактура и нови заводи за изящни порцеланови съдове с емблемата сини кръстосани мечове. Тук в Саксония алхимикът Йоханес Бьогтер открил начина за производство на порцелан, дотогава известен само на далечен Китай. Около старинната катедрала се издигат много средновековни сгради.

ЕРФУРТ (220 хил.) е главен град в провинция Тюрингия. Между многото заводи най - известни са тези за пишещи машини, електронни изделия, обувки и др. Старинните храмове на града се славят с мелодични камбани. Много красив е старинният площад на града и прочутият Кремербрюке - мостът на търговците - многоетажна сграда с магазини.

ЗУЛ е град с вековни традиции в изработване на ловно оръжие.

ВАЙМАР е свързан с живота и дейността на двама велики германци Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер.

ГЕРА (120 хил.) е градът на мотоциклетите “Симсон”.

АЙЗЕНАХ е известен със старинния замък Вартбург, свързан с пребиваването на видни германци, между които Мартин Лютер, Рихард Вагнер. На името на замъка бе наречена и марката автомобили, провеждани доскоро в Айзенах. Сега заводът вече произвежда автомобили “Форд”.

ЙЕНА е град на прочутите заводи Карл Цайс, които имат световна известност в производството на оптическо стъкло за очила. Произвеждат се още фотообективи, бинокли, микроскопи, телескопи. Тук е един от най - големите планетариуми в света. Предприятието “Йенаглас” произвежда стъклени съдове, “Йенафарм” - лекарства.

   

ЛИТЕРАТУРА:

  1.  Дойков. В., Ат. Дерменджиев: (1993) Стопанска география на европейските страни.
  2.   www.entry.de/english
  3.  www.imej.wfu.edu/
  4.  www.myhome.netsgo.com
  5.  www.state.gow
  6.  www.tradeport.org


Търси за: географско положение | граници | природни условия | климат | води | почви | население | държавно устройство | промишленост | селско стопанство | транспорт | туризъм | административни икономически райони

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2014 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker