Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Административно - териториална характеристика и демографско развитие на община Варна.

  1.  Административно - териториална организация на община Варна и степен на нейната населеност.

 Историческото развитие на община Варна показва досегашната постоянна тенденция на териториално и демографско нарастване, свързано с характерното и географско положение. В периода след втората световна война и особено 60те - 80те години, дотогавашното равномерно концентрично нарастване около историческото ядро на града е заменено от ексцентрична експанзия в западна посока. Този модел на развитие е обусловен от реализацията на промишлените гиганти в т.нар.агломерация Варна - Девня и свързаното с решаването на жилищните и демографски проблеми, изграждане на нови жилищни комплекси, транспортни ареали и прилежащи към територията на града промишлени зони.

Община Варна обединява в административните си граници пет населени места - един голям град и четири села с общо население за 1994г. 310 408 души при съотношение между градското население 98:2. Високата степен на урбанизираност на населението е резултат на силното доминиращо място на град Варна в едно ограничено физическо пространство.

 Град Варна е не само общински, но и  областен център с произтичащите от това съответстващи дейности, служби и материална база. Той има полифункционална структура с широк обхват и голямо разнообразие на елементи, които формират: силно поле на пространствено влияние; притегателна сила, надхвърляща общинските граници; роля на основно звено с активно участие във формирането, развитието и функционирането на сложна териториална система от типа на агломерационните образувания, в посока изток - юг - по крайбрежната ивица на Черно море. С тази си функции град Варна приобщава в своето неформално (неадминистративно) поле не само селата от днешната община, но и населените извън нейната територия.

Силата на влияние на големия град върху околната територия привлича и обслужва населението на различни по категория населени места, които по същество са неговата селищна мрежа в неофициални параметри. Ето защо в прогнозите, проучвания и предвиждания са развитието на селищната мрежа е отразено преди всичко над общинското влияние на административния център върху прилежащите му населени места в границите на общината и върху тези извън нея.

Селищната мрежа и функционалната организация на териториите на общините Варна, Аксаково и  Белослав са елемент на сложно териториално образование, характеризиращо се с висока степен на урбанизация в равнинната част между Варна и Девня. В нея са разположени 14 населени места с население за 1994г. 333 752 души (98,0% от цялото население на трите общини), което обитава 123 550 жилища (96,0% от жилищния фонд). Град Варна с неговата общинска територия е не само част от едно високо урбанизирано пространство с линейни очертания и утвърдено място във физическата структура на страната, в оформилите се национални икономически локализации. Той е основно звено с водеща роля в тази икономическа и селищна формация, което функционира в условията на активно взаимодействие с населените места в неговия обхват и главно с втория мощен център на производствена концентрация - гр.Девня.

Линейната промишлено- транспортна и селищна агломерация носи положителните качества на социален организъм с висока функционална зрялост и обособеност. В същото време нейната голяма привлекателност и активно влияние върху околната територия оказват благоприятно отражение върху периферните и части, особено от северната страна- територията и населените места на община Аксаково.

Още една особеност характеризира общината (както и всички общини с подобна селищна конструкция) - наличието на нормативно регламентирана и функционираща вътрешно - градска административно - териториална структура на основата на районирането. Това поражда функционални взаимоотношения (най- вече по линията на управлението и административното обслужване), между общинския център, общинската администрация и районните административно - териториални поделения, районните администрации в градските черти - от една страна и между общинския център и кметствата в населените места - от друга страна. Тези де направления на административно взаимодействие се допълват от трета група (направление) на взаимоотношения - между град Варна като областен център и останалите административни центрове - общините в областните граници.

I. равнище - административни и управленски взаимоотношения (с градските административно - териториални райони)

 II. равнище - административни и обслужващи взаимоотношения (с населените места в общината)

III. равнище - административни, управленски и социално обслужване (с общинските центрове в област Варна)

IV. равнище - социално обслужване от по- високите степени (с всички останали категории населени места в областта).

 С такава йерархизация (икономическа, административна, демографска) ще се характеризира селищната мрежа, формирана под влиянието на гр.Варна.

В своето развитие във времето и пространството град Варна първоначално възприема радиално- кръгова система, която в последствие прераства в линеарна, с всички предимства, които тя предоставя.

 С изграждането на жилищните комплекси "Младост", "Възраждане" и "Владислав Варненчик" се формира лъч успореден на оста на урбанизация в посока Девня, където са локализирани и най- големите зони за приложение на труд, в това число и на транспортната инфраструктура.

Мотивите за развитие в това направление са следните:

 Така се е формирала жилищна зона, носеща белега на времето си и задължения към бъдещето.

 С изграждане на курортните комплекси "Дружба", "Златни пясъци" и по- късно зоната за отдих "Чайка" и вилна зона "Траката" се формира северния лъч на урбанизация.

 Развитието на жилищната зона в тази посока е приключило с изграждането на жилищен комплекс "Чайка" (тогава "Рупи") по причини изложени по- горе.

 Южният лъч около квартал "Галата"  е получил развитие поради откъснатостта му от компактния град и неизградената техническа инфраструктура.

 Съществен проблем за общината и град Варна е процесът на физическо урбанизиране на пространството извън строителните граници на града и то основно в крайбрежната зона. Процес, който вече влиза в остър конфликт с изискването за запазване устойчивостта на природните му компоненти.

Усвояването на тези територии започва преди повече от 15 години под формата на земи за земеделско ползване (третирани в пар.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) с реализирането на голям обем незаконно строителство.

 С оглед да се създаде траен статут на голяма част от тези територии със Заповед РД-02-14-301 от 30.10.1991г.  на министъра на строителството, архитектурата и благоустройството е одобрено обособяването на 12 вилни зони в землището на град Варна с обща територия 13 533дка. С това се формираха две мощни зони за индивидуален отдих:

 За всички вилни зони има изработени застроителни и регулационни планове от преди повече от 3 години, които все още продължават да са в процедура за одобряването им.

Анализът на процесите, които протичат показва, че е на лице дифузия на обитаване и курортни функции във вилните зони. Така например във вилните зони "Свети Никола", "Траката" и "Руски окопи" са адресно регистрирани по данни от ЕСГРАОН повече от 2500 души. От проучвания на място се установява, че техния брой е значително по- голям. Изграждат се незаконно и много големи вили очевидно предназначени за курортни нужди.

 Сам по себе си процеса на проникване на трайно обитаване и курортни функции във вилните зони е положителен, тъй като реализира един от съществените принципи на устойчиво развитие на населените места - многофункционално използване на територията.

Отсъствието обаче на каквато и да било нормативна регламентация за регулиране на този процес поражда сериозни проблеми по инфраструктурното осигуряване и социалното обслужване.

Особено тревожен е факта, че големия обем строителство предшества изграждането на техническата инфраструктура с всички негативни последици от екологична гледна точка.

Поради високия процент на изграденост, проекта предвижда земите по параграф 4  източно от ботаническата градина да бъдат включени към вилна зона "Боровец север" до стръмно залесения скат.

На основание изложеното е възприето следното функционално зониране на вилните зони:

I-ва зона, включваща вилни зони "Свети Никола', "Руски окопи" и "Траката" да прераства в зона за трайно обитаване и отдих.

 II-ра зона, включваща вилни зони "Манастирски рид", "Ален мак" с функции за обитаване и курорт

III-та зона, включваща вилни зони "Телевизионна кула" и "Добрева чешма", разположени на платото над квартал "Виница", в.з. "Дъбрава и тези в землището на квартал "Галата"- "Боровец", "Прибой" и "Ракитника" да запазят само функция отдих.

Това зониране в голяма степен е условно. То е резултат на очерталата се тенденция на съвместяване на различни функции в зоните за отдих.

 Основно става изискването степента на урбанизация, да не надвишава нормативно регламентираната с Наредба №5 за правила и норми по ТСУ за устройство на вилните зони. Това ще осигури комфорта на териториите и висок екологичен статус на производствената среда.

Курортните комплекси “Златни пясъци”, “Чайка”, “Дружба”, резиденция “Евксиноград” и зоната за отдих “Прибой” разположена на юг от кв. “Галата” се запазват в съществуващите си граници и курортни функции.

Жилищната зона на града и кварталите се запазва в границите на Общия градоустройствен план и на допълнителните включени към него разширения на жилищен комплекс “Владислав Варнинчик”, “Възраждане” и кв. “Виница”.

Като се има предвид, че:

- прогнозното население по ОГП към 2000г. е било 340 000 души, а с настоящата разработка към 2020г. е 325 000 души;

- строителството, което се осъществява в момента в съществуващите градски черти е с КИНТ 3 - 3,5 при разчетено по ОГП 1,2;

се налага извода, че допълнително включените територии вероятно ще се окажат свръх потребностите на града за периода до 2020г.

Във връзка с това до приключване на разработката на ОГП, допълнително включените територии не следва да се усвояват.

Поради високата степен на изграденост се предвижда територията между границите по ОГП на кв. “Галата”, пътя за квартала и гората да се включи в жилищната зона.

Демографските процеси са неделима част от социално- икономическите процеси, които установяват цялостното развитие на общината. Провеждането на активна и ефективна демографска политика е зависимо от достигнатото съответствие между равнището на развитие на териториална- отраслова структура на областното стопанство и трудово- демографската му осигуреност.

Населението на община Варна към 1994г/ е 310 408 души, което представлява 34,2% от населението на Варненска област и 3,7% от населението на страната.

Силното доминиращо място на град Варна като общински и областен център в едно ограничено физическо пространство, предопределя и високата степен на урбанизираност - съотношението между градското и селското население е 98:2.

В границите на община Варна влиза пет населени места - град Варна - общински център с население 304 499 души и четири села - Звездица и Казашко, които са от категорията много малки села ( с население съответно 765 и 349 души), с. Каменар - с население 1 756 души и с. Тополи - от категорията големи села с население 3 039 души.

Показателят за динамиката на населението позволява да се установят крайните тенденции в демографското развитие на територията.

Данните от проучванията за динамиката на населението от 1946г. до 1994г. (виж табл. №1) показват, че населението на община Варна нараства с изключително високи темпове до 1975г.

След 1975г. обаче започва да се наблюдава тенденция за намаляване населението, като средногодишния темп на нарастване спада, но се запазва с положителна стойност до 1994г. Населението на град Варна през същият период е нараствало и представлявало от 97,6% до 99,0% от населението на общината, поради което и стойностите на темповете на нарастване на населението на града и на общината са почти еднакви. С положителни тенденции в географското си развитие  се характеризират и останалите населени места в община Звездица, Казашко, Каменар и Тополи. С малки колебания населението в тях непрекъснато е нараствало.

С особено високи темпове нараства селското население в периодите 1965 - 1975г. и 1975 - 1985г. Ръстът през първият период се свързва главно с ръста на населението на село Тополи, което с административен акт е определено да приеме населението от населените места попадащи в чашката и сервитута на язовир Цонево, а ръстът на селското население през втория период е в резултат главно на ръста на населението на с. Каменар, когато също с административен акт е заселена част от циганското население на град Варна.


Търси за:

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker