Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Реферат

АНАЛИЗ НА  МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ

НА ЛИТВА И ЛАТВИЯ

                                             

2003г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Общи сведения за двете страни.

А) Литва.

Б)  Латвия.

2.Кратък икономически анализ на двете страни.   

А) Литва.

Б)  Латвия.

3.Външнотърговска политика.    

А) Литва.

Б)  Латвия.

4.Заключение

5.Библиография

І. Общи сведения за страните

    В този анализ на външната търговия, не би било лошо да се разгледат и общите сведения за двете страни: Литва и Латвия.  С тяхна помощ /на общите сведения/ ще бъде подпомогнат анализа в много от неговите точки:

А. Литва

Държавно устройство: Република. Държавен глава - президент, избиран чрез общи избори за срок от 5 г. Законодателен орган - Сейм (еднокамерен парламент). Изпълнителен орган - правителство с министър-председател, назначаван от президента и одобряван от Сейма.
Население: литовци, руси, поляци и др.
Природа: Разположена край Балтийско море. Предимно равнинен и хълмист релеф. Преходен от морски към континентален климат (средна януарска температура -5 оС, средна юлска температура 17 оС, валежи 600 mm годишно). Главна река Неман (Нямунас), около 3000 езера. Каунаски язовир. Смесени гори. 1 национален парк (30 806 ha), 3 резервата (17 534 ha), 456 други природни обекта.
Стопанство: БВП 26,4 млрд. USD (2000): селско стопанство 10 %, промишленост 33 %, услуги 57 %. Машиностроителна, металообработваща, химическа, нефтохимическа, целулозно хартиена, текстилна (лен, вълна), трикотажна, шивашка, обувна, хранително-вкусова промишленост. Художествени занаяти (обработка на кехлибар, керамика, дърворезба). Свиневъдство, птицевъдство. Лен, захарно цвекло, зеленчуци. Риболов. 2002 km жп линии, 44 000 km шосета,105 km петролопроводи, 760 km газопроводи,293 168 бр.р.т. търговски флот, 72 летища (2000).
Главни пристанища: Каунас, Клайпеда.
Износ: 3,7 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, минерални продукти, текстил и дрехи, химикали, хранителни продукти (Русия, Германия, Латвия, Дания, Беларус).
Внос: 4,9 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, минерални продукти, химикали, текстил и дрехи, хранителни стоки (Русия, Германия, Дания, Беларус, Латвия).
История: От древността Литва е населена с племена от балтийската племенна група. 1240 - образува се Великото литовско княжество; оформя се литовската народност. 14 в. - разцвет на Литва; Владислав II Ягело въвежда католицизма. 1569 - с Люблинската уния Литва се обединява с Полша в една държава (Жеч Посполита). 1795-1815 - цяла Литва (без Клайпеда) е включена към Русия. 1830-31 и 1863-64 - литовците участват в Полските освободителни въстания против руската власт. 1915-18 - Литва е окупирана от германски войски. 1918-19 - установена е съветска власт в по-голямата част от Литва; прокламирана е (авг. 1919) независимата Литовска република (1920 - призната от Съветска Русия). 1939 - Клайпедска област е окупирана от Германия. 1940 - съветски войски завземат Литва (юни); образувана е Литовска ССР (21 юли), включена (6 авг.) в СССР като съюзна република. 1941 - Литва е окупирана от германски войски. 1944 - възстановена е съветската власт. 1990 - декларация на правителството на Литва за независимост от СССР. 1991 - призната независимостта на Литва. 1992 - парламентарни избори и референдум за нова конституция. 1993 - президент А. Бразаускас. 1994 - въведен е валутен борд. 1998 - президент В. Адамкус. 2001 - министър-председател А. Бразаускас. Литва е член на ООН (1991).

Б. Латвия

Площ: 64 589 km2
Население (брой): 2,4 млн. души (2000)
Столица: Рига
Официален език: латвийски
Религия: протестанти (55 %), католици (24 %), източноправославни (9 %)
Официален празник: 18 ноември
Парична единица: латвийски лат
Административно деление: 26 района                                                                                           Държавно устройство: република. Държавен глава - президент, избиран от парламента за срок от 3 г. Законодателен орган - Сейм (еднокамерен парламент). Изпълнителен орган - Комитет на министрите начело с министър-председател, назначаван от президента.
Население: латвийци, руси, беларуси, поляци и др.
Природа: Разположена край Балтийско море. Предимно равнинен релеф и хълмисти възвишения. Преходен от морски към континентален климат (средна януарска температура -7 - -2 оС, средна юлски температура 16-18 оС, валежи 500-800 mm годишно). Главни реки: Даугава, Гауя; много езера. Смесени гори. 1 национален парк (91 000 ha), 5 резервата (обща площ 38 730 ha), частични, комплексни и други резервати.
Стопанство: БВП 17,3 млрд. USD (2000): селско стопанство 5 %, промишленост 33 %, услуги 62 %. Машиностроителна, електротехническа, енергийна, радиоелектронна, текстилна, трикотажна, кожено-обувна, хранително-вкусова промишленост. Художествени занаяти - изделия от кожа, кехлибар, бродерия. Животновъдство, пчеларство. Зърнени, фуражни култури, лен. Риболов. 2412 km жп линии, 59 178 km шосета, 1530 km петролопроводи, 560 km газопроводи, 27 984 бр.р.т. търговски флот, 25 летища (2000).
Главни пристанища: Рига, Лиепая, Даугавпилс, Вентспилс.
Износ: 2,1 млрд. USD (2000) - дървесина и стоки от дърво, машини и оборудване, метали, текстил, хранителни стоки (Германия, Великобритания, Русия, Швеция).
Внос: 3,2 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, химикали, горива (Германия, Русия, Финландия, Швеция).
История: В древността територията на днешна Латвия е заселена от племена от балтийската племенна група. 10-13 в. - възникват първите латвийски княжества (Кокнесе, Ерсика, Талава). 13-16 в. - Латвия е завладяна от германските рицари кръстоносци. 1561-62 - част от Латвия преминава към Жеч Посполита. 1629 - Северна Латвия е завзета от Швеция. 1721-95 - цяла Латвия е присъединена към Русия. 1917 - в част от Латвия е установена съветска власт. 1918 - след Бресткия мирен договор цялата територия на Латвия е окупирана от германски войски; отново е провъзгласена съветска власт (декември). 1920 - обявена за независима република (януари), призната с Рижкия мирен договор от Съветска Русия. 1922 - в Латвия е приета парламентарна конституция. 1934 - държавен преврат на К. Улманис. 1940 - съветски войски навлизат в Латвия (юни), образувана е Латвийска ССР (21 юли); влиза в състава на СССР (5 авг.). 1941-44 - окупирана от германски войски. Май 1945 - в Латвия е установена съветска власт. 1990 - декларация на правителството на Латвия за независимост от СССР. 1991 - призната независимостта на Латвия. 1993 - парламентарни избори; президент Г. Улманис (преизбран 1996). 1999 - президентка В. Вике-Фрейберга, министър-председател А. Шкеле. Латвия е членка на ООН (1991).

ІІ.Кратък икономически анализ на двете страни

А. Литва   През  2002 г. БВП на Литва се е увеличил на 50 679 млн. лита /в текущи цени/ икономическият растеж е 6,7 %.За първи път през 2002 година в Литва е отбелязана дефлация /след провъзгласяването й за независима държава през 1991година/ в размер на 1%..Съвкупният обем на капиталовложенията в Литва за 2002 г. Е достигнал 6 649,8 млн. Лита, в сравнение с 2001 година показателят се  е увеличил с 1.9%, като структурата на инвестициите е била следната:

- инвестиции в строителството и ремонт на сгради и инженерни съоръжения- 57,5

- инвестиции за придобиване на ДМА - 33,2%                         - инвестиции за придобиване на земя - 1,4%

             

основни източници на преки инвестиции са  били:                                                                                                                               Швеция - 16,6 % от общия обем инвестиции /ООИ/                        Дания- 16,0% от ООИ                                                                                                                           Естония - 10,0% от ООИ                                                                                                                        Германия - 9,8% от ООИ                                                                                                              Финландия - 6,3% от ООИ                                                                                                              Русия 6,1% от ООИ                                                                                                             Великобритания - 5,3% от ООИ                                                                                                            Важно е да се отбележи, че Литва продължава процеса на реформиране и усъвършенстване на законодателството в направление създаване на свободно движение на стоки, услуги и капитал в съответствие с препоръките на Европейската комисия.

Латвия    От 1996 г. средната стойност на Брутния вътрешен продукт( БВП) расте с 6% годишно, което е два пъти по-високо от средната стойност за Европейския съюз (ЕС). "Държавният капан" - създаването на закони в частен интерес, остава най-важният проблем на балтийската държава. Освен корупцията, забавената приватизация на големите държавни предприятия, безработицата, реформите в образованието и здравеопазването и все още слабата инициативност на хората за започване на собствен бизнес също стоят на дневен ред в задачите на правителството.

Още от обявяването на независимостта през 1990 г. Латвия, както и Литва преследват неотклонно две цели, обявени за стратегически приоритети - интеграция в структурите на ЕС и Алианса. Тази зима те ги постигнаха официално. След обявяването на независимостта си Литва, а също така и Латвия запазиха добрите политически и икономически отношения с Русия. Балтийските републики увеличиха икономическите си отношения и със скандинавските страни.
  Латвия успява да стабилизира положението си след първите четири мъчителни години на прехода, когато БВП е едва 40% от нивото си преди 1990 г. През 1994 г. националната парична единица лат е прикачена към валутата на МВФ - СПТ (Специални права на тираж). Това послужи като "котва" в монетарната политика на страната и осигури постоянно ниска инфлация - най-ниската от всички балтийски страни. За последните пет години средната й стойност е 3,9%, но тенденцията е към намаляване - докато през 1997 г. е била 8%, за 2001 г. е едва 2,5% заради строгия контрол на Централната латвийска банка.
Бурният и динамичен растеж на икономиката започва от 1996 г. и оттогава досега средната стойност на БВП расте с 6% годишно - два пъти по-бързо от средната за ЕС. Затова в момента Латвия е една от малкото страни в преход, чието население не намали драстично доходите си, както стана например в България и Румъния, а напротив - стандартът на живот сега е по-висок отпреди 1990 г.
БВП на глава от населението за 2001 г. е 33% от средния за западноевропейските страни, което според Европейската комисия е добро постижение в догонването на западните стандарти. Средната работна заплата е около $240 и според песимистичните прогнози на латвийските икономисти ще се изравни с европейската някъде към 2020 г.
Радикалните промени в бизнесклимата започнаха през 1999 г. с приемането на пакет от 77 мерки за премахване на административните пречки. До средата на 2002 г. бяха изпълнени 68 от тях. Конкретните резултати от инициативата: облекчения в митническите процедури, намалени данъци и лихвени проценти, ограничаване на корупцията, създаване на специални бизнесинкубатори и лесен достъп до фондовете за развитие на малкия и среден бизнес. Въпреки че предприемаческата активност все още е твърде слаба - 17 активно действащи фирми на 1000 жители, малките и средни предприятия създават 65% от БВП и заемат 70% от работната ръка. Интересът към сектора нараства все повече - всяка година се създават нови фирми, чийто брой е около 7% от общия.

Външнотърговска политика

А.Литва

Обемът на външната търговия на Литва се е увеличил с 10,9% през 2002 година, обемът на износа с 10,6%, а обемът на вноса с 11,0%, т.е. външнотърговският баланс е бил отрицателен.

Най-важните външнотърговски партньори на Литва са:

партньор отн. Дял на износа      отн. Дял на вноса

Русия   12,2%     20,2%

Германия  10,3%     19%

Великобритания 13,5%     3,2%

ЛАТВИЯ  9,6%     3,8%

Полша   3,6%     6,4%

 През 2002 година основни направления на износа са станали:                                Великобритания 13,5% от общия обем на износа /Ехр/                                                                      Русия 12,2% от общия Ехр                Германия 10,3%                     Латвия 9,6%

    Наблюдава се тенденция към увеличение на относителния дял на износа на стоки и услуги в страните от ОНД, в сравнение с 2001 година се е увеличил с 7,7%.

      Предметната структура на Ехр включва минерали, транспортни средства, текстил и текстилни изделия, машини и оборудване, ел.оборудване, продукти на химическата промишленост.                                    Стойността на износа се е увеличила в голяма част от стоковите групи, но въпреки това се наблюдава снижение на стойността на минерали и продоволствени продукти, което пък е главната причина за снижение на общия темп на растежа на литовския износ.

Според редица експерти, основната причина е в колебанието на националната валута  и световния икономически спад.

Изхождайки от националната принадлежност на доставчиците, основни вносители се явяват:

Русия 20,2% от общия обем на вноса /Імр/

Германия 19% от общия обем на Імр

Полша 6,4%

Дания 4%

Италия 3,8%

Основно се внасят минерали, машини и оборудване, ел.оборудване, транспортни средства, химически вещества и др.

Най-голям дефицит се наблюдава в баланса на външната търговия с Германия 41,2% от консолидирания бюджет.

Външнотърговска политика на Литва.

Либерализацията на външната търговия е един от най-важните компоненти на икономическите реформи. Премахнати са редица количествени ограничения за внос и износ, за голяма част от внасяните стоки е въведена единна система  на митнически тарифи / т.е. опростяване на митническата политика, което от своя страна означава намаляване на разходите по внос и износ, по този начин стокообмена при равни други условия би трябвало да се увеличи/, освен това митата са закрепени на ниски нива, според  The Wall Street Journal Литва е “с много ниско ниво на протекционизъм” . Откритостта на икономиката се доказва с дела на външната търговия в БВП : за 1998 година Износът е бил 47,5 % от БВП, а вносът 59,4 % от БВП.

Експортни мита има само за кожени суровини и някои видове дървесина. Обаче правителството смята те да бъдат премахнати. Средната ставка на  митата върху вноса за селскостопански продукти е 12%, а този за промишлени стоки - по-малко от 3%.

С преференциални митнически тарифи се  облага вноса от страни, с които литва е подписала договори за свободна търговия, а именно с ЕС, ЕАСТ, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия, Украйна, Турция. Освен това Литва е подписала тристранен договор с Латвия и Естония за свободна търговия със селскостопански продукти и договор за унищожение на не тарифните ограничения в търговията.

Един от най-важните договори се явява този с ЕС, който действа от 1995 г. Според този договор страните се задължават в продължение на 6 години да либерализират съвършено търговията с промишлени стоки.  Като ЕС трябва да премахне митата от деня на подписване на договора, докато Литва трябва постепенно да ги премахне. Зоната за свободна търговия с промишлени стоки е създадена през 2001 г., т.е. по същото време, когато ще бъде завършена либерализацията на търговията между ЕС и повечето от Централна и Източна Европа. Търговията с някои стоки се регулира с отделни положения / селскостопански, текстилни и др./ количествените ограничения в износа на текстил в ЕС са премахнати още през 1998 г. Положенията на Договора за свободна търговия по-късно са инкорпорирани в Договор на асоциация между  Литва и ЕС, който действа от февруари 1998 г.

Конвенционални митнически тарифи се използват за стоки от страни, с които Литва е подписала договор за статут РНБ. Такива договори са подписани с Австралия, Беларус, България, Грузия, Индия, Япония, САЩ, Канада, Казахстан, Китай, Кипър, Южна Корея, Куба, Молдова, Румъния, Русия, Узбекистан, Унгария и Виетнам. Вносът от тези страни представлява 1/3 от целия внос

Автономни митнически тарифи се прилагат към стоки, с които Литва не подписвала Договор за търговия. Обаче правителството може да приложи конвеционални митнически тарифи за страни, които прилагат към литовските стоки някакви облекчения при начисляването на митата. Относителният дял на вноса от страни, с които Литва не подписвала  договор за търговия е 4%. Литва иизползва и не тарифни средства за регулиране на вноса и износа. Едно от тях са тарифните квоти за внос,  друг вид не тарифно ограничени  се явяват лицензиите за внос. Без тях е забранено да се внасят  и изнасят алкохолни продукти, тютюневи изделия, нефтопродукти и стратегически стоки.

Една от особеностите на външната търговия на Литва е създалият се през 1993 г и постоянно растящ дефицит по баланса. Тази тенденция още повече се засилва по времето на кризата в Русия през 1998 година..

Различните изисквания по отношение качеството на стоките, често се явява препятствие за литовските износители. През 1998 година Сеймът приема закон за съответствие, целта на който е да се създаде правова основа за хармонизация на процедурите по оценка на съответствията с приемащите страни от ЕС и ЕАСТ.

В стратегията за развитие на експорта се предвижда и усъвършенстване на данъчната система, поддръжка на износителите с финансови и други средства, усъвършенстване подготовката на специалистите по външна търговия и др. 

Във връзка с кризата в Русия правителството приема решение за временно прилагане на по-високи митнически тарифи.

Преки чуждестранни инвестиции. През последните години в Литва бързо расте количеството Преки Чужди Инвестиции /ПЧИ/. По данни на Департамента по статистика на Литва, обемът на ПЧИ за 1998 г се е увеличил с 56,2 % и е съставлявал 6501,2 млн лита. Независимо от този факт, на един жител се падат 1755,2 лита ПЧИ и в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа, показателят за Литва е един от най-ниските.  

В началото на 1998 г Правителството утвърждава Програма за стимулиране на ПЧИ, в която се говори за подписване на нови договори за защита и стимулиране на инвестициите, и др.

В нормативните актове не се прави разлика по отношение правата и задълженията на чужди и местни инвеститори. ПЧИ не се допускат в областта на безопасността на страната, нейната отбрана, производство и разпространение на наркотични вещества, отрови, и организирането на лотарии

Най-голямо влияние за растежа на ПЧИ има приватизацията на предприятията на Литва. Чуждите инвеститори, приватизирайки държавна собственост, се ползват със същите условия както и местните.

По данни на Департамента по статистика на Литва, в нач на октомври 1998 най-голям дял ПЧИ в Литва са имали САЩ /17,5%/, Швеция /15,7%/, Финландия /11,8%/, Германия /9,3%/.

Според резултати от 1999 г първо място във външната търговия заема Германия ехр- 15,8%, Імр - 16,6%, Русия Ехр-7,3% и Імр 20,7%, Латвия / 13% и 2,2%/, Беларус /6,3% и 2,3%/.  

През 2001 г Литва е изнасяла най-много за ЕС - 47,8 % от общия Ехр,  в ОНД е изнасяла 19,7%. Като основният вносител също е бил ЕС - 44%, а ОНД са внасяли 29,4% .

 

Баланс на външната търговия на Литва, млн долари  

                                           Експорт            Импорт                 Салдо     

2001г.                                  4583                  6353,3                 -1770,3          

1тримесеч.                          1073                  1435                       -362,1

2тримесеч.                          1184,7               1569,7                     -385

3тримесеч.                          1150                  1510,8                     -360,8

4тримесеч.                          1175,3               1837,8                     -662,5

2000г.                                  3809,4                5456,5                  -1647,1

1тримесеч.                            932,3               1245,2                     -312,9

2тримесеч.                            889,6               1327,2                     -437,6

3тримесеч.                          1902                  1362,4                     -362,4

4тримесеч.                              98,5               1521,8                     -534,4

Б.Основни Външнотърговски партньори на Латвия

(Прогноза на  ЦСУ на  Латвия)

По износ от Латвия

Страна    относителен дял

Великобритания   16,7%

Германия    16,6%

Швеция    8,3%

Литва     8,0%

Русия     5,8%

По внос в Латвия

Страна    Относителен дял

Германия    17,4%

Русия     9,2%

Литва     8,8%

Финландия    8,2%

Естония    6,7%

Швеция    5,5%    

Година  Стокообмен   Износ   Внос   салдо

1995  723,7    330,3   393,4  -63,0

1996  798,6    329,7   468,9  -139,2

1997  774,7    350,0   424,7  -74,7

1998  593,6    217,6   376,0  158,4

1999  422,8    113,4   309,4  -196,0

2000  448,3    77,9   370,4  -292,5

2001  438,8    116,9   321,9  -205,0

Стокооборот и външнотърговска политика  на Латвия

 

По данни на ЦСУ /централно статистическо управление/ на Латвия, обемът на външната търговия на страната за 2000 г  се е увеличил с 8,3 %в сравнение с предишната година и е достигнал  5060,1 млн долара, в т.ч. износ - 1869,3 млн долара и внос 3190,8 млн долара. Отрицателното салдо е 1321,5 млн долара или 18,5% от БВП.

Главните групи от партньори на Латвия във външната търговия се явяват ЕС и ОНД. През 2000г износът в страните от ЕС се е увеличил с 4,3%, докато този в страните от ОНД продължава ва се съкращава.  

По данни за 2000г делът на следните страни в латвийския износ е следният:                                                      Великобритания 17,4%                 Германия     17,2%                   Швеция             10,8%                                             Литва          7,6%                                  

Дания              5,8%                               

Русия             4,2%                                                                                                                   Естония 2,9%                                                                                                                       Беларус  1,8%                               Украйна 1,3%

Докато най-големите партньори в латвийския внос се явяват:

Германия  15,7%

Русия   11,6%

Финландия  8,6%

Литва  7,6%

Швеция  6,7%

Естония  6,0%

Беларус  2,6%

Украйна  1,3%

През 2000г структурата на външната търговия на Латвия не е претърпяла особени изменения в сравнение с 1999 г. Най-важните стоки за износ си остават дървесината - 37,5% от общия обем на износа, текстилните материали 14,0%, металопродукцията - 13,4%,  продукти на химическата промишленост - 6,3%, машини, механизми и ел.оборудване - 5,4%, докато вносът на машини и оборудване е бил 20,7%, топливо, нефт и нефтени изделия - 12,8%, химически продукти - 10,6%, метали и металопродукция - 8,4%, транспортни средства - 7,7%, текстилни материали и изделия от тях - 7,6%, дървесина, целулоза, хартия и картон - 5,5%, ел.енергия - 1,5%.

Най-голяма част от износа на дървесина се внася във Великобритания - 61,7%, в Германия този процент е 10,1%, Холандия- 6,3%, Ирландия - 4,8%, Франция - 2,8%, Египет - 2,7%,  и т.н. Текстилната промишленост се явява втория по големина отрасъл на промишлеността в републиката. Общият обем на износа на текстилни стоки е повече от 260 млн долара, като вносът в ЕС се е повишил с 21%, а този в ОНД се е снижил 2 пъти.   През  2000г. Се отбелязва намаление в стойността на износа продукти на леката промишленост с 2%, в същото време се е увеличил  вноса на метали с 30,5%, продукти с растителен произход - с 24,8% и т.н. Едно от препятствията за растежа на износа се явява монетарната политика на Банката на Латвия. Ако латът беше “закачен” към курса на еврото, то стойността на износа би могъл да се увеличи със 700 млн долара, само лесоизносителите са загубили през 2000 г 3000млн долара.  

През 2000г.върху ситуацията във външната търговия е оказало влияние понижението на пазарните цени на преработваната в целулоза дървесина - с 16%, при текстилните стоки поевтиняването е с 8,6%, ел.оборудването - с 5,3%, керамиката с 4,5%.  

Партньори на  Латвия в износа през  ян.-авг. 2000г., в скобите - за 1999г.

 

Стойност, в хил. лата

%

% към 1999г.

1(2) Великобритания

134593(110565)

17,9(16,6)

121,7

2(1) Германия

129446(110821)

17,2(16,7)

116,8

3(3) Швеция

83298(72992)

11,1(11)

114,1

4(4) Литва

56909(50443)

7,6(7,6)

112,8

5(6) Дания

43242(39527)

5,8(5,9)

109,4

Общо износ

752807(664955)

100(100)

113,2

През януари - август  2000г. Вносът на  Латвия със   страните от ЕС е бил 53,1% от общия обем на стокообмена.  Импортът на Латвия от ОНД е бил 17,3%.

Партньори на Латвия във вноса през  ян.-авг. 2000г., в скобите - за 1999г.

 

стойност, хил. лата

%

% към 1999г.

1(2) Великобритания

134593(110565)

17,9(16,6)

121,7

1(1) Германия

196960(169178)

16(15,6)

116,4

2(2) Русия

47836(106825)

12(9,8)

138,4

3(3) Финландия

108857(102120)

8,8(9,4)

106,6

4(5) Литва

89885(75482)

7,3(6,9)

119,1

5(4) Швеция

84217 (77417)

6,8 (7,1)

108,8

Общо внос

1232933(1088210)

100(100)

113,3

Структура на износа и вноса на някои групи от стоки през ян - авг 2000г, в скобите за аналогичния период на 1999г

Износ

Внос

Хранителна промишленост

23281(25692)

74862(76447)

Химическа промишленост

48556(39935)

137577(135290)

Дървесина и изделия

291948(254201)

15678(12486)

Метали и изделия

99919(75146)

102195(74764)

Текстил и изделия

104040(106627)

95655(84666)

Електромашини, механизми

39282(29652)

253901(236921)

Транспорт

9436(8838)

93323(101931)

Мин. Продукт

23679(19626)

153214(104791)

Данните са от Центр. стат. бюро на Латвия

    

ЛИТВА

Туризмът се явява важен отрасъл от икономиката на Литва  и съставлява 6% от БВП на страната. През 2001г общите доходи са съставлявали почти 2 млрд лита /500млн долара/. Износът на туристически услуги съставлява повече от 50% от целия износ на услуги от Литва.

В отраслите, непосредствено свързани с туристическата дейност са заети повече от 4% от работещите в Литва.

През 1996-1998 г пазарът на туристически услуги постоянно е растял, като през 1998г е бил с около 15-20% по-добре развит в сравнение с 1996г. През 1999-2000 растежът се забавя. През 2000г в Литва пристигат 4 млн чуждестранни туристи, през 2001 г те са 4,2 млн, като 1,2 млн са от Русия. Най-много туристи идват от Латвия - 31,9%, Русия - 28,2%, Беларус - 15,3%, Полша - 6,6%, Германия - 2,8%.     

В хотелската сфера произтичат бързи промени - обновяват се стари и се строят нови хотели, увеличава се и броят на хотелите принадлежащ на международни хотелски вериги: Radisson SAS, Scandic Hotels, Le Meridien, Minotel, Best Western, Relais & Chateaux.

Най-посещаваното място е столицата Вилнюс - 80% от общия брой на туристите, на второ място по посещаемост е Клайпеда - 27% от туристите.

По данни на Департамента по туризъм през 1998 г, броят на регистрациите на туристите в хотелите на Литва се е увеличил с 15%, в сравнение с 1997г Средният срок на пребиваване в хотелите на Литва е 2,2 денонощия, като най-дълго остават американците 3,5 денонощия, следвани от канадците 3,4 денонощия.   

Брой на стаите в хотелите и тяхната заетост:                                                                    1996  1997  1998  1999

Единични стаи           4703   4774   4973   5223

Спални       9007   9168    9442    9613

Заетост %                   24            27   28   25

Заключение

От горе изложеното можем да направим извод за причините между Литва и Латвия да има такава висока /за техните икономически мащаби/ интензивност на стокообмен:

А. Двете страни имат обща граница, статутът им на съседни страни една спрямо друга е естествена причина между тях да се развива търговия, най-малкото защото транспортните разходи ще бъдат по-ниски

Б. До 1991 г и двете страни влизаха в състава на СССР, което е създало в някаква близост между двете страни, най-малкото, защото не е имало граница помежду им, както и защото официалният език до 1991 г е бил един и за двете - руският.

В. Целта и на двете страни е присъединяване към ЕС, което вече е почти факт, и по пътя към тази цел те трябваше да либерализират своята външнотърговска политика

Г. И двете страни имат сходни икономически проблеми, които трябва да разрешават или е трябвало да разрешат:

-преструктуриране на икономиката

-приватизация на държавните предприятия

-привличане на чужди инвестиции

            Д. И двете страни имат за цел присъединяване към НАТО

Библиография:  Използвани са изцяло интернет ресурси:

  1.  http://www.economy.gov.ru/merit/svti/countries/latvia/latvia_partners.htm
    1.  http://www.kurier.lt/default.asp
    2.  www.yandex.ru
    3.  www.google.com
    4.  www.encyclopedia.bg
    5.  www.intercontact.ttm.bg/strani/litva.htm

 


Търси за: държавно устройство | население | стопанство | износ | внос | БВП | външнотърговска политика | преки чуждестранни инвестиции | външнотърговски партньори | туризъм

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker