Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ТЕМА №1

ПРЕДМЕТ, МЕТОД И ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА СТОПАНСКАТА ИКОНОМИКА

Стопанската история е обществена наука, която изучава начина на производство на материални блага, т.е. производствените блага и обусловилите ги производствени сили в тяхната хронологическа последователност в отделните страни и народи.Неин предмет са главно производствените отношения, икономическата база на дадено общество. Като икономическа наука, тя трябва да изучава и начина на производство, т.е. и производителните сили, главно техния характер и развитие през определени епохи на даден народ. Задачата на стопанската икономика е да търси и проследява действието, проявите на обективните и обществени закони. Тя е част от общата история на човечеството и на отделните негови общности, което й позволява да изследва в дълбочина социалните, политически и културни процеси в историческото развитие на дадено общество.Английската икономическа теория защитава тезата за универсални икономически закони, действащи едва ли не във всички исторически епохи.

Периодизацията на човешката история и на стопанството в частност, е много сложно и субективно, поради което не може, и не бива да се налага една универсална периодизация, каквато се налагаше при някои тоталитарни диктаторски режими. Всяка една периодизация може да претърпи известни промени и корекции на базата на новооткрити документи и други изследвания. Теорията на Маркс определя 5 обществено-икономически формации валидни за всички страни и народи, за всички общества:

  1.  Първобитно-общинския строй
  2.  Робовладелчески - усъвършенстване на средствата за производство
  3.  Феодализъм - едри земевладелци; обикновени селяни; рухва поради конфликт между основните класи.
  4.  Капитализъм - работническа класа
  5.  Социализъм - пропагандира хуманен строй.

Най-продължителната епоха в развитието на световното стопанство е тази на аграрното стопанство, от 5-то до 7-мо хил. преди Христа, когато възникват и се развиват и първите човешки цивилизации, край някои големи и пълноводни реки, до ХVІ в. след Рождество Христово. Време на велики географски открития, които са дали тласък на морската търговия, станала основен поминък и източник на блага. Следващият период от развитието на световното стопанство е началото на ХVІ до края на ХVІІ в., период, когато в Америка и Европа се съсредоточават огромни богатства, с помощта на които се създава материалната база на съвременното капиталистическо общество. Следващият период е индустриалният ХІХ в. с развити стоково-парични отношения. Образуваните монархии в Европа полагат началото на единна парична и стопанска система, единен пазар. Тези атрибути са съществували в Китай още педи 2000 г. Глобалната периодизация на стопанското развитие на отделните човешки цивилизации и народи разработена от Маркс не може да има глобален, универсален характер. Цивилизациите често се развиват паралелно, влизат в сложни взаимоотношения, но в същото време имат свои, специфични, отличителни характеристики.

Тема№5

Характерни особености на Османската феодална система - данъци

Корана определял основните данъчни тежести. Един от най-значителните данъци, събирани от християнското население, което не служило във войската бил поголовния /джизието/. Най-тежките за немюсюлманското население бил данъкът девширме, въведен по времето на султан Сюлейман ІІ /1520-1568 г./. Той бил събиран всяка пета година в размер на 1/10 между момчетата на възраст от 10 до 12 години. Тези български деца били изпращани в еничарски корпуси. През този период феодалната рента била разпространена и в трите си форми - отработъчна, натурална и парична. Към края на ХVІІ век финансовото положение на държавата все повече и повече се влошавало. Данъците нараснали близо 10 пъти. След завоюването на България, нашите земи фактически си оказали почти изолирани от външния свят. Султан Мурад сключил търговски договори с почти всички италиански републики начело с Генуа и Венеция, чийто търговци получили правото да  свободно да пътуват из цялата империя, да имат свои магазини. Занаятчийското производство по нашите земи било предимно в ръцете на местното християнско население, но централната власт активно се месила в него. Занаятчиите били облагани с тежки и непосилни за тях данъци. Поради необходимостта на армията от производството на руда и металодобив, минните работници се ползвали с известни данъчни облекчения. За да увеличи мирийските земи, а с това и своите приходи, държавата предавала за частно ползване пустеещите земи от държавния фонд.

ТЕМА№7

Икономическо и политическо развитие на България след Освобождението през 1878-1918г.

След ликвидирането на турския феодализъм през Руско-турската война /1877-1879 г./, зависимият български селянин придобива своята политическа и икономическа независимост. След Освобождението доминирало дребното стоково производство както в градовете, така и в селата. Аграрния преврат извършен след Освобождението в България протекъл много своеобразно. Този преврат се осъществява по пътя на завладяването от българските селяни на земите на избягалите турски феодали, поради което се издава закон по силата, на който тези земи се разпродават. В началото цената на земята била ниска, но след време се покачила. За закупуване на земя безимотните и малоимотните селяни били принудени да вземат заеми от лихвари, за да си закупят някои къс земя. Търговците и предприемачите закупували земи и се превръщали в едри поземлени собственици. С член от Санстефанския мирен договор и член от Берлинският конгрес избягалите турци имали право да се върнат в страната и да разполагат с тяхната земя. Докато траело Временното руско управление, турските феодали не посмели да се върнат по земите на страната ни. След изтеглянето на руските войски, те почнали да се завръщат и да искат възвръщането на заграбените от тях имоти. Една част се завръщала, но вече не се чувствали господари, разпродавали земите си и се заселвали в Турция. Друга част се страхували да се върнат в България и продавали земите си чрез посредници. Те се страхували от отмъщение на българите за причинените от тях жестокости. Българските селяни успели да си възвърнат ¼ от обработваемата земя. Турското чифликчийство било премахнато. С ликвидирането на турския феодализъм и развитието на капитализма в България бил нанесен удар върху семейно-колективното земеделие и се разпадали на дребни селски стопанства. Разслоението всред българите се засилило.  По богатите закупували повече земя и така забогатявали още повече, а бедните едва успявали да закупят по няколко декара. Селяните, които нямали пари да закупят земя били принудени да вземат от лихварите. И по този начин още от самото началото те били обременени с тежки и непосилни данъци. Упадъка на занаятите продължил и след Освобождението. Причините за това били по-качествените и по-евтини стоки и съкращаването на пазара. Първите по-модерни фабрики след Освобождението били основани в Габрово и Сливен. През 1885 г. в Габрово била основана текстилна фабрика на Калпазанов, а година по-късно открита и втора текстилна фабрика в Габрово. През 1880 г. бил издаден Закон за селскостопанските училища, а през1881-1882 г. Закон за уреждане на областно  земеделско общинско училище. По време на управлението на Петко Каравелов през 1880 г. се приемат редица закони за подпомагане и насърчаване на промишлеността. През 1883 г. се приема закон за професионалното обучение. През 1894 г. - Закон за насърчаване на индустрията. През 1885 г. - Закон за митниците.  Съединението на Княжество България и Източна Румелия изиграва прогресивна роля - единен национален пазар, създава се единна национална държава, развива се капитализма. През 1897 г. България сключва търговски договори с някои европейски страни, което се отразило благоприятно върху някои отрасли от промишлеността ни. Изграждането на железопътна мрежа в страната бил съпътстван от две причини: първата-поради липса на средства, а от другата-от външно вмешателство. От Освобождението до 1990 г. били построени или закупени близо 1359 км жп линии. Същата година бил приет Закон за пътищата.

ТЕМА №8

Социално-икономическо развитие на Русия /1918-1929/

Октомврийската революция внася в Русия съществени промени в икономиката, политиката, културата, стопанството на огромната руска територия близо 1/6 от земното кълбо. До революцията Русия била една от най-изостаналите страни в Европа. Тя била зависима от чуждия капитал, главно от френски и английски. Руският път на развитие бил много близък до този на Германия - силна централна власт и доминираща роля на руското самодържавие.

Реформата от 1861 г. насочва развитието на капитализма в руското селско стопанство. Друга характерна черта на руското селско стопанство е класовата дефиниция на едри земеделци, малоимотните и безимотните. В европейската част на Русия около 30 едрите земевладелци притежавали много земя, а средните селяни представлявали 30% от селските стопанства и постоянно се разорявали. Причината за това било големите данъци върху селячеството и ниската цена на селскостопанската продукция.

С развитието на капитализма в Русия и проникването му в селото дава отражение върху селскостопанската техника и в резултат селскостопанското производство през 1913 г. се увеличава близо 4 пъти. Въпреки това Русия била сред изостаналите европейски страни. След отмяна на крепостното право, Русия постигнала напредък в търговията /вътрешната и външната/. След революцията Русия изгражда нова руска индустрия и селско стопанство, което се основава на един строг централизъм. Близо 200 г. били нужни на Русия да създаде и развие своя индустрия. Западно-европейската част на Русия създава благоприятни природни и географски условия за развитие на руската индустрия. От края на ХІХ и първите десет години на ХХ век отраслите на промишлеността  нараснали близо 10 пъти, тя се нарежда на 5 място сред най-развитите индустриални страни.

ТЕМА№9

Стопанско развитие на Япония и Китай

През ХІХ в. Япония изостанала, феодална страна. Начело на държавата стои феодална фамилия под формата на шогун. Монополизма е основа на икономиката в Япония. Най-многобройна класа били селяните - 4/5 от цялото население, почти закрепостени във владенията на феодала.

Участието на Япония във войната се заключваше в това да завземе островите в Тихия океан. По време на  І Световна война външнотърговския обем на Япония нараства близо 4 пъти. С най-бързи темпове се развивали металургията, корабостроенето, добива на чугун,машиностроенето. Япония ликвидирала външните си дългове и се превръща в кредитор.Единствено селското стопанство не показва напредък през годините на войната. През 1920 г. в Япония започнала икономическа криза. Курса на акциите падали, 74 банки временно прекратили своите операции. Време през което Япония загубила близкоизточните пазари. Кризата засегнала изцяло селското стопанство. В Японската икономика отсъства т.н. “свободен либерален капитализъм”.

В периода около 1929г. Япония изнася капитали предимно в Китай. През 1937 Япония обявява война на северен Китай. В държавата се установява пълен контрол над икономиката. Около 70% от държавния бюджет отивала за армията. Тежката промишленост се засилва за сметка на леката промишленост. През 1940 г. Япония се включва в Тройния пакт и атакува американската база в Тихия океан. Войната изтощава японската икономика и стопанство, има нужда от работна ръка, тежката промишленост бележи спад. Това налага въвеждане на цялостен контрол и военно регулиране на икономиката. След разгрома на японския милитаризъм, била приета нова конституция, проведена била аграрна реформа, по силата на която част от земите на едрите земевладелци се предоставя срещу заплащане на малоимотните и безимотните японски селски стопани. През 1951 г.  в Сан Франциско е подписан мирен договор между Япония и САЩ. Войната не успява да разреши икономическите трудности на страната. Стопанството на Япония претърпява огромни загуби, които дълго време не могли да се преодолеят.

След Японското стопанство е редно да обърнем внимание и на Китай.До началото на І Световна война Китай се намира в полуколониална зависимост от напредналите капиталистически страни. Въпреки нежеланието си да участва във войната, тя бива принудена от Антантата. За известно време обстановката се отразява благоприятно върху развитието на икономиката и стопанските връзки с далекоизточните си страни. Това позволява да развие промишлеността в Шанхай, Ухан и др. Биват построени 19 модерни фабрики, 11с китайски и 8 с японски капитал. Националните капитали се насочват към развитието на мелничарство, тютюнева и кибритена индустрия, каменовъглената промишленост, развива се леката промишленост. Земята се обработвала с феодални способи, което не води до високо добиви  от селскостопанската продукция. Китайската икономика се развива с бавни темпове. Чуждите капитали доминирали в почти всички отрасли на китайската икономика. Силно се изострят противоречията между едрите земевладелци , малоимотната и безимотна селска маса. Така Китай застанала начело на националноосвободителното антиимпериалистическо движение. Използвайки тежката ситуация в Китай, през 20-те години чуждите капитали укрепват и разширяват позициите си. През годините на войната и след нея китайското село продължавало да е в застой, за разлика от промишлеността. Външната търговия - вноса на стоки за широко потребление  превишава вноса на средства за  производство.

Китай е една от най-древните страни на света, с цветуща култура и развити стоково-парични отношения. Широка мрежа от напоителна система, развита металургия и медицина, строга централизация на стопанството и тогавашната икономика. През 1937 г. японските самурай започват война срещу Китай, което влошава икономиката и стопанството й. В Китай през 1935 г. с помощта на Англия се въвежда единна валутна система. В първите година на войната в Тихия океан в Китай се засилва присъствието на американски капитал, за сметка на английският, който намалява. Едрите китайски монополи се възползват от войната като натрупват богатства за сметка на ограбването на трудещите се китайци.

тема№10

Стопанска икономика на България след І Световна война до 1929 г.

Първата Световна война донесе много тежки страдания на българският народ, на стопанството и икономиката. Правителството на д-р Радославов поласкано от временните победи на Тройния съюз, прикачва България към него. Това била една погрешна стъпка, която доведе до национална криза. Заедно с победените страни не понесохме на гърба си всички последици от тази политика. Страната ни загуби много територии и човешки загуби. Осиротели хиляди български семейства. Това се отразило и върху развитието на стопанството и икономиката. Ньойският договор съсипва напълно икономиката и стопанството ни. Наложени били репарации, които се стоварили на гърба на българското население. Социалното положение в страната ставало все по-тежко с всеки изминат ден - бунтове на армията и жените. Засилена бежанска вълна от Македония, Тракия, Добруджа усложнила още повече социално-икономическото положение в България. Страната ни била принудена да плати на страните победителки 2.25 млрд. златни франка репарации, които били непосилни за народа ни. Румъния, Гърция и Югославия ограбвали нашето животновъдство, пострадало от войната. Загубите на българските мъже по бойните полета на Гърция и Македония се отразило неблагоприятно на стопанството и икономиката. Чуждите войски окупирали България. Лишена от плодородните си земи в Добруджа, Западна Тракия и западните покрайнини на страната изнемогват. В развитието на икономиката на страната има 5 периода - І период края на войната 1926 г., ІІ период 1926-1929 г., ІІІ период 1929-1934 г., ІV период до 1939 г., и V период от 1939 до 10 септември 1944 г. През първият период върху развитието на нашата политика оказва войната. Страната била обхваната от тежка криза. Войната силно разрушила промишлеността. Капиталовложенията  намалили 6 пъти. Външнотърговският баланс на страната е неблагоприятен. През 1924-1925 г. се наблюдава известно съживяване на икономиката, а селското стопанството се възстановява по-бавно. През 1928 г. селското стопанство се стабилизира, също и промишлеността - нараства 3 пъти. Загубата на тютюневите райони, както и плодородните райони се отразили неблагоприятно върху народното стопанство.  Което едва през 1925 г. достига до преди военното си равнище на производство. През 1926 г. има възход на външната търговия. Вътрешната търговия също се стабилизира и нормализира. Постепенно и бавно се освобождава от активната намеса на държавата. Стабилизира се  и кредитно-паричната система, която през 1925 г. приключва с повишаване на приходите над разходите. През 1928 г. Народното събрание приема закон за стабилизиране на лева.  За стабилизирането на капитализма в България изиграват определена роля двата външни заема. През 1923 г. е свалено законното правителство на Александър Стамболийски чрез държавен преврат. Последвали трагични за България събития. През 1919-1920 г.  биват открити две частни банки с чужди капитали. Създава се акционерно дружество”Гранатоид” и др. Към края на 1926 г. броя на акционерните дружества с чужди капитали нараства над 106 пъти. Чуждият капитал преобладавал и в застрахователното дело. През 1929 г. България навлиза в икономическа криза, която оставя отпечатък върху развитието на икономиката и селското стопанство. Това води до  раздробяване на поземлената собственост и селскостопанското производство. Поради породения от кризата спад на цените на селскостопанските произведения, се влошава и материалното положение на българските селяни.


Търси за:

Helpos.com >> Архив >> Геоикономика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker