|
|
|
ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
УНК: “ХУМАНИТАРНИ НАУКИ И ИЗКУСТВА”
Програма: “ИСТОРИЯ И ЕВРОПЕИСТИКА”
КУРСОВА РАБОТА
По
Етнология
На тема:
Традиционното българско жилище и двор
Спец.: История
Специализация: Културен туризъм
Варна, 2008 г.
Съдържание:
3. Традиционното българско жилище 7
4. Традиционният български двор 8
5.1. Старият град в Пловдив 10
………………………………
Обособяването на отделните семейства като самостоятелни икономически звена, разпадането на семейните задруги и развитието на занаятчийството и търговията пораждат нови типове жилищни сгради: земеделско-занаятчийски, жилищно-занаятчийски и жилищно-търговски. Новите жилища, рожба на възрожденските промени, запазват някои от белезите на “народното жилище”, но са качествено различни от него по предназначение, композиция и художествена форма. Различен е и механизмът на тяхното изграждане - строят се от майстори професионалисти, които внасят в тях елементи, присъщи на строителната школа, към която принадлежат. Композиционната им схема се усложнява, увеличава се етажността им (два, три, а при наклонен терен и повече етажи), в нея се включват полуоткрити пространства, наричани “чердак” или “потон” и използвани за нуждите на домораслото манифактурно производство, или при богатите жилища само за отдих и посрещане на гости през горещите летни дни. С развитие на градския живот тези, надвесени над зеленината на вътрешните дворове, украсени с цветя, пространства, естествена връзка между градината и жилището, изчезват и къщите в големите градове се изолират от природната среда, за да станат типологично сходни с европейските жилища, чието влияние става все по-осезаемо.
…………………………….
Отвътре и отвън жилищата се измазват с гасена вар, а за боядисването на таваните се използва синя или червена боя. Подът се маже с черна глина, смесена с говежда тор. Отгоре се застилат папурени рогозки, с ширина 80 - 100 см и с различна дължина.
Прозорците, по отношение към световните посоки, са разположени към юг и запад, по такъв начин се увеличава проникването на светлината в къщата. Правят се малки и еднокатни и не могат да се отварят, а за отстраняване на миризмата от застоялия въздух използват босилек, който разтриват и оставят в стаята. Вместо стъкла на прозорците слагат натопена в масло хартия.
За осветление се използват лоени или восъчни свещи, приготвяни обикновено при домашни условия. По-късно се появяват газеничетата, а след тях и газените лампи.
Темата е разработена март 2008 г.
Темата съдържа картинки.
Ключови думи:
традиционно българско жилище, двор, обор, хамбар, сайвант, плевня, мазе, баня, Възраждане, етнография, Сарафкина къща, зимник, керемиди
]]>
