Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


ВСУ “Черноризец Храбър”

УНК: Хуманитарни науки и изкуства

Програма: История и европеистика

КУРСОВА РАБОТА

По

История на България

На тема:

Дисидентството в България

Специалност: История

Специализация: Културен туризъм

Варна, 2008 г.


Съдържание:

1. Понятието дисидентство 3

2. Българската специфика 5

3. Дисидентски организации в България 7

4. Дисидентството и формирането на новата политическа система 10


…………………………….

1. Понятието дисидентство

Понятието дисидент (от лат. dissideo) възниква преди векове, за да обозначи идейните различия и борби в християнската църква. През средните векове в Европа наричат дисидент всеки отстъпник от вярата и еретик, а след Реформацията понятието става синоним на несъгласие с господстващото вероучение. От края на 60-те години на миналия век групи граждани на Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Унгария, ГДР открито заявяват своето несъгласие с господстващата доктрина на съветския държавен социализъм и са наречени от западните наблюдатели дисиденти.

Най-известни от първите дисидентски прояви са съветската 7-членна група на Богораз (протестирали на 21 август 1968 г. на Червения площад срещу интервенцията на Варшавския договор срещу Чехословакия), полският Комитет за защита на работниците (КОР), чехословашката Харта `77, призоваваща властта да спазва законите и договорите - на първо място правата на човека, фиксирани в общоевропейския Заключителен акт от Хелзинки (1 август 1975 г.).

За разлика от страните Чехословакия, Полша и Унгария, в България не се разгръщат организирани акции на въоръжена съпротива срещу наложения отвън комунистически режим, не се провеждат големи работнически стачки, няма мащабни митингови протести. За разлика от Русия и Украйна (в рамките на СССР) в България не се изграждат през 70-те и 80-те г. разнородни дисидентски мрежи за пренос и разпространение на информации, мрежи на самиздата, мрежи за подготовка на защитата на попадналите в полезрението на репресивната политическа машина дисиденти, мъченици на съвестта. Но констатирането на тези липси, очевидното отсъствие на предизвикалите всеобщ интерес в западния свят масови акции в други страни от т. нар. социалистически лагер не трябва да утвърждават представата, че България е била едно застояло блато на реалсоциализма, че е била територия на безличието по отношение на гражданското самочувствие, че е била само пространство на примирението и несвободата, на угодническото верноподаничество.

……………………………………..

От обявеното в Юлската концепция през 1987 г. право на гражданите да създават “неформални организации” се възползват отрицателите на системата. За да не попаднат под ударите на службите за сигурност, първите български дисиденти се посвещават на неполитически дейности - екологична защита, спазване на религиозните и на човешките (етническите) права.

Още в първите си стъпки дисидентството в България е разделено на два лагера. Първият е оформен от идейните противници на системата, които създават организации предимно в провинцията и с преобладаващо участие на бивши политически затворници. Това са създаденото на 16 януари 1988 г. Независимо дружество за защита правата на човека в България на Илия Минев, Независимият профсъюз “Подкрепа” на д-р Константин Тренчев (11 февруари 1989 г.) и Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и религиозните ценности на йеромонах Христофор Събев (9 март 1989 г.). Втората дисидентска група е на комунисти или близки до тях противници на “стария режим” на Т. Живков. Те се борят за реформиране на социализма и за демократизиране на системата, без да поставят въпроса за замяната й с друга.


Използвана литература:

  1.  Иванова Ев., Българското дисидентство.Историята се завръща. 1988-1989, ч. І, С., 1997.
  2.  Мигев Вл., Българските писатели и политическият живот в България, 1944-1970, С., 2001.
  3.  Фашизмът срещу "Фашизмът" /от Ж.Желев/, Сб. материали, С., 1991.
  4.  Огнянов Л., Държавно-политическата система на България 1944-1948,С.,1993
  5.  http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/62.html
  6.  Неделчев, М., статия в сп. “Демократически преглед, “Дисидентството в България в контекста на общата антикомунистическа съпротива и на многообразните форми на несъгласие с комунистическата система (уводен текст към българската част от международния Речник на дисидентите)”, 2001.

Темата е изготвена 2008 г.

Темата не съдържа таблици и графики.

Ключови думи:

Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, интелектуалци, БКП, дисидент, комунистически режим, дисидентски организации в България


Търси за: интелектуалци | БКП | дисидент | комунистически режим

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker