Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Университет за национално и световно стопанство

Курсова работа

Теория на демокрацията. 

Управлявана демокрация и управляваща демокрация.

2006 г.

Съдържание

[0.1] Теория на демокрацията.

[0.2] Управлявана демокрация и управляваща демокрация.

[1] Съдържание

[2] 1. Джовани Сартори

[3] 2. Гражданската култура Гейбриъл Алмънд и Сидни Верба

[4] 3. Гражданското общество. Джон Кийн

[5]
4. Що е демокрация. Ален Турен

[6] Използвана литература

1. Джовани Сартори

Политиката се основава на връзката между управляващите и управляваните.Тъй като да управляваш и да си управляван не е едно и също нещо трябва да се обособи тезата за  “управляващия народ”.

Демократичният процес се свежда до избори и избиране, които са непродължетелен и елементарен акт. В тяхното протичане се открива ролята на народа като управник или извършването на т.нар. управление. Най-малкото демократичният процес и самите избори удостоверяват съгласието или слагат неговия край.

Въпреки това в периодите между изборите властта на народа си остава до голяма степен статича и инертна. Гласуването се извършва на фона в конкретна атмосфера. Само по себе си изборното право е механична гаранция на демокрацията, но съдържателната страна се свързва с условията, при които гражданите получават информация и са изложени на въздействието на влиятелни политически фигури. Следователно изборите са управление, което отговаря на общественото мнение и е отговорно пред него.

Общественото мнение се нарича така не само, защото се изразява от обществото, но и защото се и отнася до “обществените неща” (res publica). Той е пред всичко едно политическо влияние, чрез което обществото или множествата от общества (чиито взаимно проникващи мисловни нагласи си взаимодействат с потоците информация) си взаимодействат с потоците информация, свързани със състоянието на  res publica.

Правителствата, които идват на власт вследствие от изборите, отразяващи мнението на електората, и които са принудени да се съобразяват със своя електорат (поради обстоятелството, че свободните избори се извършват периодично) могат да бъдат наречени правителства, разчитащи на съгласие. Ако демокрацията гарантира на всички хора правото да решават, тогава мненията, изразяващи общото съгласие, или общото несъгласие с начина на управление, трябва да бъдат манифистирани от избирателите единствено по време на изборите.

Това определено води до тълкуването на понятието “управление чрез съгласие”, защото мнения се изразяват не само по време на изборите. От гледна точка на теорията на демокрацията дадено състояние на обществото, което се характеризира с конфликтност или съгласие, може да се определи като благоприятстващо или затрудняващо функционирането на демократичния механизъм.

Всички тези аргументи подчертават, че демократичният вот отразява “общото съгласие”, т.е. мнението на всички хора. И, обратното - гласовете, които се чуват независимо от изборите са гласове на елита или на малцинството. Въпросът тук е дали съгласието улеснява функционирането на демокрацията и спомага за нейното конструиране, или, напротив, е без значение за нея и дори й вреди.

При свободна политическа формация на всяко равнище е възможен сблъсък на влияния с влияния, на едни стимули с други. С други думи, на всяко равнище се актуализира диалектиката на мненията, въпреки че източниците на влияние са неравностойни във времето и пространството. Условията, които спомагат за формирането на автономно обществено мнение могат да се обобщят в две големи групи. В първата се включва образователната система, а към втората спада цялостната структура от различните центрове на влияние и информация.

Свободното обществено мнение произтича от полицентричната структура на медиите и се крепи върху тяхното конкурентно взаимодействие, т.е. автономията на общественото мнение предполага условия от пазарен тип. Но това, от своя страна, не противопоставя един източник срещу друг. Предимствата на децентрализацията и конкуренцията между медиите се свеждат до отстояването на някакво мнение, което може да бъде обърнато към множество различни аудитории, което само по себе си означава формиране на плуралистично общество. Пазарната система на информацията до голяма степен не е механична, тъй като тя се самоконтролира, самосъхранява, като всеки канал функционира под бдителния поглед на останалите.

В този контекст справедливостта налага властта на потребителя да е равна на властта на производителя. От тук произлиза и еквивалентът на формулата “власт за всеки” е “всички да станат равностойни производители-потребители”. Това води до необходимостта от повишаване на образованието, тъй като политически информираната публика обикновено е и добре образована.

Ако изборите фактически решават въпроса кой ще управлява (кой ще решава) следва, че съгласно изборната теория на демокрацията бремето на рационалността не лежи върху електората: то пада върху избраните представители и съответно става проблем на представителната демокрация. Следователно рационалното обществено мнение поражда въпроса за неговата автономност, в способността му да се изразява свободно. Общественото мнение е самостойна сила, а властта на избирателите е ефективна власт, чието периодично прилагане доказва очакваните реакции. Демокрацията е управлявана, защото тя е представителна.

2. Гражданската култура Гейбриъл Алмънд и Сидни Верба

Фундаменталният консенсус определя дали дадено общество като цяло споделя едни и същи ценности и цели. Ако това е така, тогава според Алмънд е налице “хомогенна политическа култура”. Очевидно става въпрос за съгласие на ниво общност, за социален консенсус; но важното уточнение е, че обществото се разглежда като политическо общество, а не в другите му аспекти.

Ако този консенсус (съгласие) липсва, според концепцията на Алмънд е налице фрагментарна, хетерогенна политическа култура. Връзката между културната хомогенност (основополагащото съгласие) и хетерогенност, от една страна, и демокрацията, от друга, е вече добре изследван. Демократичните форми фактически могат да съжителстват както с хомогенни, така и с хетерогенни политически култури. Съгласието на равнище общност не е необходимо условие за изграждането на демокрация. От друга страна обаче множеството факти сочат, че ако с течение на времето в демокрацията не възникне стабилен консенсус, тя ще си остане трудно функционираща демокрация. Съгласието е условие, което благоприятства нейното развитие.

Политическата власт трябва да открие простор за проявление на човешкия интерес, материален, духовен, творчески. Трайният успех е неразделимо свързан с културата, която има за център свободата.

Всъщност управлението на държавата трябва да осигурява необходимия обществен статут на дейностите, институциите, което ще им позволи да имат свое място сред другите сфери и области на обществения живот. Реални партньори на този обществен живот  са икономика, политика и култура. Поради това само статут, който равнопоставя и гарантира политическата култура и нейната независимост от икономиката е в състояние да осигури нейното пълноценно разгръщане и да създаде условия за цялостно осъществяване на обществените роли. С други думи ако едно политическо общество няма общоприето правило за разрешаване на конфликтите, по повод на всеки конфликт ще възниква още един. В демокрацията правилото за разрешаване е правилото на управление на мнозинството. Така че съгласието по определените въпроси е условие, макар че консенсусът не е предпоставка за възникване на демокрация, но той определено способства за нейното разгръщане. Заедно с това общо, всеобщо трябва да е съзнанието, че в стратегически план няма по-ефективни инвестиции от тези в образованието и науката.

Гражданската култура обхваща онези ценности, които стоят в основата на ценностната система. Тя може да е благоприятстващо, но не и необходимо условие за съществуването на демокрацията. Това е консенсус, който може да се яви като краен продукт от нея.

Според Алмънд и Верба “политическата култура на една нация е особено разпределение на образците на ориентация към политическите обекти между членовете на тази нация”. Тези индивидуални ориентации включват: 1. “познавателни ориентации” - знание и мисли за политическата система; 2. “емоционални ориентации” - по отношение на политическата система; 3. “оценъчни ориентации” - мнения и оценки, които предполагат използването на стойностни критерии.

Следователно политическата култура е “особен модел на ориентация” към политическите обекти, като ориентациите се определят от традициите, историческата памет, мотивите, нормите, чувствата и т.н.

3. Гражданското общество. Джон Кийн

Гражданското общество е мрежа от неправителствени организации и институции, достатъчно силни, за да бъдат противотежест на държавата. Те я възпрепятстват да упражнява господство върху обществото, тъй като е автономна, саморегулираща се обществена сфера, независима от държавата.

Демократичната държава се нуждае от ресурси, за да осъществява своите функции. По волята на обществото тя събира данъци, формира и управлява държавния бюджет, който се разпределя въз основа всеобщите интереси. Именно за това върховен критерий на легитимация на държавната власт са правата на човека.

Гражданското общество е солидарно и справедливо общество. Целта е да се открият повече шансове за хората, като то е немислимо без моралното единство на гражданите. Ценностната система е по-скоро колективистична, тъй като автономията на личността не е достатъчна.

Идеалът за общество може да се разпространи едва когато има подобен колективен живот. Но правата, било то граждански, социални, политически, могат да се регламентират правно. По-трудно е създаването на условията за тяхната реализация за възможно по-широк кръг от хора.

Основната роля на гражданското общество се явява опозиционната му функция по отношение на държавата. Идеалният случай е когато държавата не налага организация на обществото, а разчита на собствена саморегулация.

Организациите и институциите, от своя страна, не могат да се създадат на участието на държавата. Едно демократично управление е продукт на реформаторски усилия и от двете страни. В този смисъл държавната власт не е само легална, но и легитимна. Един от най-големите рискове, на които е подложено гражданското общество е беззаконието, което често приема значението на безвластие, тъй като няма право на власт. Липсата на закони и норми се свързва с безредици, дезориентация и несигурност.

В подобно състояние хората губят опората, която може да им  осигури дълбоки културни връзки. Рискът от аномията е диктатурата.

Възникването на гражданското общество е продължителен процес като влияние оказват морално-политическите традиции на дадена нация. Процесът на реализация на гражданския статус е процес на задвижване на пълни обороти на икономиката, така че тя да води до растеж.

Гражданското общество е преди всичко свободно общество на социални конфликти, които водят до социална промяна. Търси се хармония между индивидуалните, груповите, корпоративните и обществените интереси, но в същото време то е мястото, където възникват и протичат множество конфликти, тъй като индивидите са разделени в обществото по множество признаци.

Основата на гражданското общество и неговата двигателна сила е частната собственост. От тук именно произтича необходимостта от общ интерес, обща воля, обща (политическа) власт, която да регулира отношенията. Хората са равни, което е извор на потребността от общ интерес и воля, както и самата възможност да се осъществи по обективни норми и критерии. Защото именно юридическото равенство признава субекта по отношение на другите като цяло (също субекти), освобождава ги от зависимост и ги подчинява на сила, която стои над всички тях.


4. Що е демокрация. Ален Турен

Според Ален Турен “избирателите не се чувстват представени; те изразяват това, което разобличава една политическа класа, която няма друга цел освен собствената си власт, а понякога дори личното обогатяване на своите членове.”

Индивидуалните решения са решенията, които всеки индивид взема за себе си независимо от това, дали те са свързани с вътрешния му свят или с обкръжаващата го сред. Груповите решения са решенията, вземани от конкретна група, като колективните решения предполагат наличието на големи маси от хора, които не функционират и не могат да функционират поради своя размер подобно на конкретните групи. Политиката се състои от колективизирани решения. Колективните и колективизираните решения съвпадат само когато съвкупността от тези субекти, които вземат решенията съвпада със съвкупността на тези, спрямо които тези решения се прилагат.

Демокрацията е продукт на конкурентния метод за подбиране на лидери. Това е така, защото властта се избира чрез обратна връзка. С други думи, конкурентните избори пораждат демокрацията. Тя е страничен продукт за избиране на лидери, което я прави механизъм, който поражда открита полиархия. По този начин лидерите са отговорни пред управляваните.

Но изборната конкуренция не осигурява качеството на резултатите, само демократичния им характер. Стойността на това, което се получава от качеството на лидерите.

Ако системите от западен тип са продукт на либерализъм и демокрация, от това следва, че те непрекъснато поставят проблема за вътрешното уравновесяване на съставните му части. Изборната демокрация избягва т. нар. знаещо неразбиране, защото тя не изисква от избирателите си да бъдат знаещи и разбиращи. Но фактът, че демокрациите са “управлявани” не означава, че те не са демокрация. Това е така, защото в условията на подобен политически ред общественото мнение е самостойна сила. Освен това, периодичното прилага на властта на избирателите не отслабва тази власт - това се доказва и от принципа на очакваните реакции и от обстоятелството, че медиите и проучванията влияят върху решенията на управниците. Общата тенденция е развитието в посока на безвластие, безсилие и парализа, нараства значението на властта да спре всяко действие.

Демократичното управление по принцип се основава на тезата за мнозинството, което винаги трябва да е зависимост от справедливото отношение към малцинството. Свободата на словото и мисълта, свободните и плуралистични средства, запазват възможността за критика на управлението, като осигуряват на обществеността информиран избор при гласуване. Основна предпоставка за успешното функциониране на демокрациите са социално-икономическите фактори.

Съвременните демокрации обединяват няколко различни, но свързани политически принципи. Държавните институции кореспондират с политическите общности, в които вътрешното диференциране и сблъсъкът на интереси играят голяма роля. Плуралистичната демокрация изисква консенсус между всички различия, за да няма злоупотреба на власт. В най-добрия случай управляващите представляват мнозинството, понякога дори едно малцинство, но все пак всички граждани трябва да се подчиняват на волята на представителите.

Използвана литература

  1.   Политология - доц. д-р Г. Янков, 1997
  2.   Кисинджър, Х, Политиката, Труд и Прозорец, София, 2002 г.
  3.  Конфликти. Доверие. Демокрация - Антоний Тодоров, Анна Кръстева
  4.  Демокрацията - Бърнард Крик
  5.  Интернет


Търси за: теория демокрацията | гражданска култура общество

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker