Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


Варненски свободен университет

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

По Историография

 

 

На тема:

Константин Иречек – живот, творчество и принос към българската книжнина

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Варна, 2008 г.


Съдържание:

 

1. Кратка биографска справка. 3

2. Контакти на Константин Иречек с Българското книжовно дружество. 4

3. Иречек и приноса му за развитието на Нова България. 6

4. България в кореспонденцията на Константин Иречек. 7

4.1. Иречек преди идването му в България. 8

4.2. Престоят на Иречек у нас. 8

4.3. Иречек след завръщането му в Чехия. 8

4.4. Кореспонденцията на Иречек. 8

4.5. Петко Рачов Славейков и Константин Иречек. 9

4.6. Иречек гледа с оптимизъм на развитието на образованието в България. 10

4.7. Иречек и Георги Златарски. 11

4.8. Иречек и професор Иван Шишманов. 12

5. Пътувания по България. 12

6. Княжество България и Български дневник. 13

Използвана литература. 14

 


 

…………………………………….

 

Константин Йозеф Иречек (на чешки Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – “Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.

Дисертацията на Иречек, озаглавена “История на българите” („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г., на руски през 1878 г. и претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том “История на българите” (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

 

…………………………………

 

Работейки за развитието на Нова България, Константин Иречек съсредоточава усилия и за обновяване на столицата София. Стремежът му е да я изследва като историк и опише като съвременник. Проблемът "София" на пръв поглед като че ли не е от основните в голямата тема "България" в творчеството на учения. Може би в това отношение подвеждат заглавията на трудовете на изследователя, в които не се среща името на София. Все пак прочитът на неговите книги и статии налага мнението, че в много от тях София е център на вниманието му. Ако градът, историята и географското му положение се появяват само в контекста на хабилитационния труд на Иречек или в "История на българите", то София става една от основните отправни точки в повествуванието и основен обект на проучване в "Пътувания по България", "Княжество България" и в "Български дневник". В последните два труда градът е и "сцена" на събитията, а едновременно с това и жива "личност" със свое минало, съзряване, образование и идеи за бъдещето.

Книгата "Пътувания по България" излиза в Прага през 1888 г., след като К. Иречек е напуснал България (1884 г.) и вече е имал възможност да осмисли живота и работата си в страната ни, да преодолее до голяма степен емоцията на прекия контакт. В предговора Иречек пише, че: "Пътеписът е литературен труд от субективен характер".

 

 

…………………………………

 

Кореспонденцията на Иречек започва през 1871 г. с писмо от Виена, адресирано до Васил Д. Стоянов, родом от Жеравна, който е следвал в Прага и e сътрудничел при написването на някои от първите сведения за България. През същата година е кореспондирал с видния търговец и общественик Григор Начович, а през героичната и трагична 1876 г., и през следващите 1877/1878 г. както със Симеон Христов-Пиротченец, със Спиридон Палаузов, Алеко Богориди, Константин Стоилов и Стефан Панаретов.

По време на петгодишното мy пребиваване в България (ноември 1879-октомври 1883) значително нараства кръгът на личности, които му пишат и на които отговаря. Това са българските културни дейци: Иван Вазов, Атанас Илиев, Илия Блъсков, Иван Гешов, Тодор Ив. Мицов, Епископ Климент, Иван Салабашев, отец Пантелеймон от Рилския манастир, Архимандрит Кирил, Никола П. Златарски, Митрополит Натанаил, Петко Р. Славейков, Д. Ризов, Евлоги Георгиев, Спас С. Харизанов, Вела Живкова.

 

……………………………………

 

В Прага Иречек дописва и “Княжество България”. През 1930 г. в Пловдив излиза в превод на български неговият “Български дневник”, а година по-рано под редакцията на проф. В. Н. Златарски е отпечатана и неговата “История на България”.

Напускайки България, Константин Иречек продължава да живее с проблемите и съдбовните събития в нашата страна и с най-голяма скръб следи развитието на събитията от най-новата ни история. Особено го натъжава краят на победоносната, но злощастна 1914 г.

 

…………………………………

 


Използвана литература:

1.      Стоева, Хр., сп. Памет, рубрика ‘Българи’.

2.      http://sofia.bg/history.asp?lines=902&nxt=1&update=all

3.      Колев, Й., К. „Иречек: Чужденецът – радетел на българщината”, изд. Педагогика, 2001.

4.      Цветков, Р., „По българин и от мнозина българи... [К. Иречек]”, изд. Читалище, 1996.

5.      http://bg.wikiquote.org/wiki/Константин_Иречек

 

 

 

 

 

Темата е изготвена 2008 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

Константин Иречек, Българско книжовно дружество, кореспонденцията на Иречек, Петко Р. Славейков, Георги Златарски, проф. Иван Шишманов, „Пътувания по Бългатрия”, „История на българите”

 


Търси за: „История българите

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (31 лв)  29.45 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker